Р Е Ш Е Н И Е
№ 2052 16.08.2019 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
тринадесети август две
хиляди и деветнадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 3271 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от Т.Д.Д., ЕГН – **********,*** и е за
осъждане на ответника да заплати сумата от 1422 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 237 часа за
периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба.
В
законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира иска за неоснователен.
В
проведеното на 13.08.2019 г. съдебно заседание поради частичен отказ от иска и
на основание чл.233 от ГПК съдът прекрати производството по делото в частта, с
която ищецът претендира заплащане на допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.01.2016 г. до 29.02.2016 г. включително. В
същото съдебно заседание съдът прие на основание чл.214 от ГПК изменение на
размера на иска от 1422 лева на 1509,27 лева, допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.03.2016 г. до 31.12.2018 г. В
това заседание процесуалният
представител на ищеца
поддържа иска и моли съда да го уважи,
като присъди на страната сторените от нея разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като присъди на страната сторените по делото
разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От
твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба следва, че страните
не спорят относно: ищецът е държавен служител към ОДМВР-Бургас, като от
01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. е изпълнявал длъжността „***“ в участък „***“ към сектор „****“ при *** РУ към ОДМВР – Бургас; ищецът е полагал нощен труд в
процесния период.
Спорни са следните факти: колко часа
нощен труд е полагал ищецът в периода 01.03.2016 г. – 31.12.2018 г.,
респективно изплатен ли той изцяло или не.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза се
установява следното:
За
периода 01.01.2016 г. – 31.12.2018 г. ищецът е положил труд, равняващ се общо
на 5154 часа от 12 часови смени дневен и нощен труд.
Съгласно
данните от приетите по делото протоколи за отчитане на работното време между
22.00 часа и 06.00 часа, както и платежни бележки, ищецът е положил общо 1745 часа
нощен труд (за периода от 01.03.2016 г. до 31.12.2018 г. – 1633 часа).
Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143 нощният труд от 1745 часа се
увеличава на 1994,54 часа, а за периода от 01.03.2016 г. до 31.12.2018 г. той е
1866,52 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен
нощен труд за периода 01.03.2016 г. – 31.12.2018 г. възлиза на 233,52 часа.
Общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 233,52 часа
възлиза на 1509,27 лева.
Съгласно
Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014 г. за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25
лв. Тази заповед е отменена със заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г. на министър на вътрешните работи, която обаче също
постановява, че за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за
доказана въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и на заключението
на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
По възражението на ответника за погасяване по давност на
част от претенцията на ищеца за периода януари – април 2016 г.:
Ищецът
се отказа от иска за месеците януари и февруари 2016 г., поради което този
период не подлежи на изследване. В периода март-април 2016 г. действа
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.),
съгласно която работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява и отчита
в часове, сумирано за едномесечен период, съответно възнаграждението за
положения труд също се начислява и
изплаща ежемесечно, през месеца, следващ месеца
на полагане на труда. Ето защо възнаграждението
за месец март 2016 г. е дължимо и следва да бъде платено до
края на месец
април 2016 г., съответно
тригодишната погасителна давност по чл.
111, б. "а" от ЗЗД по отношение на това възнаграждение започва да тече на 01.05.2016 г. и изтича на 01.05.2019 г.,
а възнаграждението за месец
април 2016 г. е дължимо и е
следва да бъде платено до края на месец май 2016 г., съответно тригодишната
погасителна давност по чл.
111, б. "а" от ЗЗД по отношение на това възнаграждение започва да тече на 01.06.2016 г. и изтича на
01.06.2019 г. Искът, с подаването на който давността се прекъсва,
е предявен на 23.04.2019 г., поради което
претенцията не е погасена по давност.
Според
чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. За целия период 01.03.2016 г. до 31.12.2018 г., за който се
претендира заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането му като извънреден,
са приложими разпоредбите на чл. 187 ЗМВР. В ал. 3 на същия е посочено, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за период от три месеца. В ал. 9 е предвидено, че
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В
периода от 01.03.2016 г. до 31.12.2018 г. действат последователно Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (в сила от 01.04.2015 г.) и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.), издадени от министъра на
вътрешните работи,
и всяка от тях урежда
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл. 3,
ал. 3 и в двете наредби са идентични. Според тях при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. е отменена с приемането на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. от своя страна е отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано на 29.07.2016 г.
Преди
процесния период действа
Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 01.04.2015 г. Единствено
в нея изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
часовете 22,00 ч.
и 6,00 ч. за отчетния период се умножава с коефициент от 0,143 – чл. 31, ал. 2
от цитираната наредба. В следващите две Наредби изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен
липсва. Това не означава законово установена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде преодоляна чрез
субсидиарно приложение на
общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (за краткост Наредбата).
Според
чл.8 от Наредбата за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лева. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време (както
е в процесния случай) нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Тези разпоредби се
прилагат едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент „1,143“ и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Ето защо възражението
на ответника, че със Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министър на вътрешните работи и с отменящата я заповед
от 2017 г. работодателят компенсира положения нощен
труд чрез допълнително възнаграждение, поради което превръщането на нощните часове в
дневни е неприложимо, е неоснователно. Не може да се сподели становището, че целта на този
коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че
когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа, а в случая ищецът работи 8 часа през нощта, т.е. няма какво да се „приравнява“.
Ако това е вярно, то служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта,
ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него
„приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна, липсата
на приравняване ще постави в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че коефициентът е приложим (в този
смисъл Решение № 25 от 10.01.2019 г. на ОС -
Варна по в. гр. д. № 2546/2018 г.,
Решение № 26 от 10.01.2019 г. на ОС - Варна по в.
гр. д. № 2548/2018 г., Решение
№ 176 от 13.02.2019 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2797/2018 г. Решение № 152 от
8.02.2019 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2593/2018 г. и др.)
Установи се, че разликата между
начисления и платен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143 възлиза
на 233,52 часа за периода 01.03.2016 г. – 31.12.2018 г., който е на стойност от
1509,27 лева. Това е така, защото този труд представлява извънреден такъв (в
този смисъл и цитираните по-горе решения на ОС-Варна), като искът следва да
бъде уважен изцяло досежно сумата, ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба, но следва да бъде отхвърлен за броя часове извънреден труд за
разликата от признатите 233,52 часа до претендираните 237 часа.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на
разноски има само ищецът, защото претенцията като стойност е уважена изцяло,
макар и за по-малко часове. Ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение от 480
лева, чийто размер с оглед материалния интерес по делото не е прекомерен, което
следва да му бъде присъдено. Разходите на
процесуалния представител на ищеца
за транспорт не са разноски по смисъла
на чл.78, ал.1 от ГПК – в този смисъл Определение №
122 от 17.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 551/2014 г., IV г. о., Определение №
9127 от 29.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 16458/2013 г., V о., Решение № 1828 от
24.07.2017 г. на САС по в. т. д. № 706/2016 г.
и др., поради което не следва да се присъждат.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 60,37 лева,
представляваща държавна такса за уважения размер на иска.
Ответникът няма право на разноски.
Мотивиран от горното Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас, ЕИК –
*********, да заплати на Т.Д.Д., ЕГН – **********, сумата от
1509,27 лева (хиляда петстотин и девет лева и двадесет и седем стотинки), представляваща допълнително
трудово възнаграждение за положен нощен труд от 233,52 часа за периода от 01.03.2016
г. до 31.12.2018 г., които часове са
разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната
лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба на 23.04.2019 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за броя часове
извънреден труд за разликата между признатите 233,52 часа и претендираните 237
часа.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас, ЕИК –
*********, да заплати на Т.Д.Д., ЕГН – **********, сумата от 480
(четиристотин и осемдесет) лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 от ГПК ОДМВР-Бургас, ЕИК – *********, да заплати
по сметка на Бургаски районен съд сумата от 60,37 (шестдесет лева и тридесет
и седем стотинки), представляваща дължима държавна такса за уважения иск.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената сума за възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ