Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260169
гр.Бургас, 16.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на десети септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 2385 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на В.Д.Х. с ЕГН: **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***.44,
срещу Наказателно постановление № 20-0769-001303 от 05.05.2020г.,
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение
на чл. 21, ал.2 ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 750 лева и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
месеца.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното НП. Посочва се, че не е бил спазен срокът по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В
тази връзка се посочва, че производството неправилно е било спряно, като се
посочват конкретни доводи. Заявява се, че АУАН е нечетлив, с което се
затруднява правото на защита на жалбоподателя. Оспорва се компетентността на
актосъставителя и АНО. Твърди се, че липсва конкретизация на мястото на
твърдяното нарушение, като в АУАН не са посочени точни координати . Оспорва се
въведеното ограничени на скоростта, както и годността на използваното
техническо средство. Навеждат се доводи за нарушения на Наредба №
8121з-532/2015г., както и за липса на пътен знак Е24. Счита се, че използваният
автомобил, в който е било монтирано техническото средство не е служебен, както
и че липсва снимка на разположеното техническо средство. На последно място се
заявява, че нормативният акт, въз основна на който са били отнети контролни
точки е неправилно индивидуализиран, както и че не е посочена точно коя
хипотеза от чл. 6 е приложима.
В открито съдебно заседание жалбоподателят
не се явява лично. В писмено становище заявява, че поддържа жалбата по
изложените в нея доводи, които преповтаря и доразвива. Възразява срещу
доказателствената годност на част от приобщените доказателства и моли за отмяна
на НП.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което
жабата е изпратена в съда, се прави искане за оставянето й без уважение. Прави
се искане за разпит на актосъставителя.
В писмено становище на упълномощен юрисконсулт се изразява становище за неоснователност на жалбата. Излагат се конкретни доводи в подкрепа на тази теза, като се оборват възраженията на жалбоподателя. Счита се, че НП е правилно и законосъобразно, като в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и се моли за потвърждаване на санкционния акт изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 85 НП е връчено лично на жалбоподателя на 17.06.2020г., а жалбата е депозирана чрез куриер директно в съда на 23.06.2020г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 24.05.2017г. в 18:07
часа в гр.Бургас, ПП I-9, км. 227+100 в посока от ПВ „***“ към кв. ***техническо
средство – мобилна система за контрол над скоростта – „TFR1-M” с №510/07, поставено в служебен автомобил с рег. № ***, засякла и заснела, движещ със скорост от 140 км/ч.
автомобил - „***” с рег. № ***. Мястото на контролирания пътен участък попадало
в границите на населеното място, като с пътен знак В26 било въведено
ограничение на скоростта до 80 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл
с наименование „Клип № 9636”. По-късно записите от системата за контрол на
скоростта били прегледани от служител на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас
– св. В.П., който от записания файл, установили, че заснетият автомобил „***” с
рег. № *** е собственост на лизингово дружество „Алианц
Лизинг България“ АД, а негов ползвател е жалбоподателят Х., както и че скоростта
следва да се счита на 136 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на
водача).
Техническото
средство - мобилна система за контрол над скоростта – TFR1-M” с №510/07, към
датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените
по Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 42) и Протокол за
проверка (л. 100).
За използването на
мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (л.101), съдържащ всички законоустановени
реквизити.
За констатираното
св. П. пристъпил към съставяне на АУАН, като изпратил покана по реда на чл. 40,
ал.1 ЗАНН до ползвателя. На 20.06.2017г. Х. попълнил Декларация по реда на чл.
188 ЗДвП (л. 23), в която декларирал, че на процесната датата и час автомобилът
е бил управляван от него. Посочил адрес за кореспонденция в гр. София, ж.к.
„Надежда II“, бл. 253, вх. Б, ап. 36.
След получаване на
информацията за водача на 04.07.2017г. св. П. съставил срещу него АУАН с бл. № 840392,
като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал.2 ЗДвП. АУАН бил
съставен в присъствието на двама свидетели, като след подписването му бил
изпратен за връчване на нарушителя. За целта била извадена справка от системата
„БДС“ на МВР (л. 22), от която се установило, че постоянният адрес на
жалбоподателя е гр. София, ж.к. „Надежда II“, бл. 253, вх. Б, ап. 36, а
настоящият: гр. Несебър, кв. Стадиона №1, ап. 111. Бил установен и телефонен
номер за контакт: **********.
Първоначално на
02.08.2017г. АУАН бил изпратен за връчване на настоящия адрес на жалбоподателя
в гр. Несебър. На 21.08.2017г. преписката била върната обратно в Сектор „ПП“
ведно с докладна записка (л. 27), от която било видно, че адресът е бил посетен
на 15.08.20217 г., но лицето не било открито. Бил проведен разговор по телефона
(номер **********), в който Х. заявил, че се намира на територията на Русия и
не може да каже кога ще се върне в България.
След получаване на
тази информация на 25.08.2017г. АУАН бил изпратен за връчване на постоянния
адрес на жалбоподателя в гр. София. На 26.09.2017 г. преписката била върната
обратно в Сектор „ПП“ ведно с докладна записка (л. 30), от която било видно, че
адресът е бил посетен, но лицето не било установено. Бил проведен разговор с майката
на жалбоподателя – Бистра Христова, която заявила, че синът й работи в Русия и
не се знае дали ще се върне до края на годината.
След получаване на
тази информация АНО преценил, че е проведено щателно издирване на нарушителя,
но въпреки това той не е установен, поради което и на 02.10.2017 г. било
направено отбелязване на акта, че производството се спира на основание чл. 43,
ал. 6 ЗАНН. Изрично било отбелязано, че автор на това волеизявление е Р. Паязова, която видно от приложената Заповед (л. 67) към
онзи момент е заемала длъжността Началник група в Сектор „ПП“ – ОДМВР-Бургас,
както и бил положен подпис.
На 18.02.2020г.
върху АУАН било направено отбелязване от същото длъжностно лице, че
производството се възобновява, като на 20.02.2020г. АУАН бил изпратен отново за
връчване на постоянния адрес на жалбоподателя в гр. София. Адресът бил отново
посетен на 17.03.2020г., като видно от приложената докладна записка (л. 33)
лицето не било установено, но при проведения разговор на телефон ********** Х.
заявил, че в момента пребивава в гр. Несебър. Информацията била върната към
Сектор „ПП“ – Бургас с писмо от 10.04.2020г.
На 23.04.2020 г.
АУАН бил изпратен за връчване в гр. Несебър, като 28.04.2020г. бил редовно
връчен на жалбоподателя срещу подпис. Х. получил препис от акта, като в графата
за възражения не вписал такива. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени
възражения също не били депозирани.
Въз основа на АУАН
на 05.05.2020г. АНО издал и процесното НП, като
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание
чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер
на 750 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Липсват данни, а и
не се твърди, за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмените и гласните доказателства и доказателствени средства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка,
в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и
безпротиворечиви, които съда кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и
съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки (запис).
На база на така
възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В конкретния
случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Байчо Желязов – Началник Група към Сектор
„Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, който към дата 05.05.2020г.
е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към Сектор
„ПП” – ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да
съставя АУАН за нарушения по този закон.
Тук е мястото да
се посочи, че съдът не възприема възраженията на Х. досежно липсата на
компетентност у актосъставителя, АНО или лицето спряло и възобновило производството.
По делото са налични надлежни удостоверения (досежно П.
и Желязов) и заповед за преназначаване (досежно Паязова) от ОДМВР-Бургас, от които е видно, че лицата са
заемали съответните длъжности. Касае се за официални писмени документи с
обвързваща материална сила, които са на напълно достатъчни за установяване на
релевантните факти, поради което и искането за справки от НОИ, Инспекция по
труда и т.н. се оценят от настоящия състав като неоснователни.
Неоснователно е и
възражението, че липсва отбелязване кога Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г.
е влязла в сила. Касае се за вътрешноведомствен акт, по силата на който ръководителят
на ведомството оправомощава с част от правомощията си подчинени нему служители.
В тази връзка тази заповед не е индивидуален административен акт, който да
подлежи на обжалване, респективно да е необходимо да се посочи, кога влиза в
сила, а е напълно достатъчно да се отбележи датата, на която е издадена,
респективно от кога поражда правни последици (в случая това е 14.05.2018г).
Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено
в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се
защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
С оглед
възраженията на жалбоподателя за изтекъл срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН следва да
се посочи следното. Съгласно тази норма образуваното административнонаказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в
шестмесечен срок от съставянето на акта. Същевременно съгласно чл. 43, ал. 6 ЗАНН - когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това
се отбелязва в акта и производството се спира. Докато производството е спряно
се преустановява теченето на сроковете. След отпадане на причината за спирането
производството се възобновява и сроковете продължават да текат. В случая АУАН е
съставен на 04.07.2017г. След съставяне на акта АНО е предприел всички възможни
действия за връчването му – посетени са били настоящия и постоянен адрес на
жалбоподателя и са били проведени разговори с майка му и с него самия на
посочения отново от самия него телефонен номер. В резултат се е установило, че
лицето се намира в Русия и не се знае кога ще се върне (от докладната записка
на Ст. Стойчев става ясно, че самият Х. е заявил пред него, че се намира извън
страната). При това положение съдът счита, че в конкретния случай органите на
административнонаказателното производство са предприели всички разумни действия
по издирване. Както правилно отбелязва Х. - няма легално определение за
„щателно издирване“, а всеки път съдът следва да прави преценка дали
конкретните действия по всеки един случай са достатъчни, за да може да се
направи извод, че съответните органи са положили необходимите грижи за
обезпечаване откриването на лицето. В случая настоящият състав счита, че щом жалбоподателят
не е бил открит на адресите си, а самият той е заявил, че се намира в чужбина –
информация, потвърдена и от майка му - то всички необходими действия са били
извършени. Не е било необходимо адресите да се посещават повече пъти, предвид
информацията за местонахождението на Х., защото тези посещения не биха
допринесли за нищо, а биха били самоцелни. Между другото, видно от
общодостъпната информация в интернет (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2_%D0%A5%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2)
– жалбоподателят е футболист, който в периода 2017-2018 г. е играл за руския
отбор СКА-Хабаровск – т.е. потвърждава се, че се е намирал в чужбина и допълнителното
му търсене в България би било безсмислено.
Именно поради това съдът счита, че в конкретния случай и с оглед фактите
по преписката, съвсем законосъобразно АНО е преценил, че са налице
предпоставките на чл. 43, ал. 6 ЗАНН, поради което и правилно е спрял
производството по делото на 02.10.2017г. Спирането е направено в изискуемата от
закона форма и от компетентно лице, поради което и е породило правните си
последици, свързани с преустановяване на теченето на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В последствие на 18.02.2020г. производството е било надлежно възобновено
и срокът е продължил да тече, като НП е било издадено на 05.05.2020г.
При това положение безспорно се налага извод, че от датата на съставян на АУАН
до датата на връчване на НП, изключвайки срокът, през който производството е
било спряно, е изтекъл срок по-малък от шест месеца, поради което и разпоредбата
на чл. 34, ал. 3 ЗАНН не е нарушена.
С оглед
възраженията на Х. следва да се посочи и, че няма никакво конкретно значение
кога точно в периода от 08.09.2017г. (датата на резолиране на писмото от Сектор
„ПП“ – Бургас) до 14.09.2017г. (датата на която е била изготвена докладната
записка от мл. ПИ Гинчева) е бил посетен адресът в гр. София, доколкото
безспорно се установява, че това в било сторено именно в рамките на тези 6 дни
(между другото в докладната записка коректно е посочено, че апартаментът се е
намирал на ет. 5, противно на становището на жалбоподателя), както и че е
проведен разговор с майка му, от който е станало ясно, че лицето е в чужбина.
При това положение дори адресът да беше посетен още много пъти, то това би било
напълно безсмислено, доколкото лицето така или иначе се е намирало в чужбина –
т.е. евентуалните посещения не биха били насочени към установяване на
жалбоподателя, а биха били напълно самоцелни.
По същество следва
да се посочи следното.
Настъпилата
законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19
от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от
19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на
ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа
система за констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като
законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното
функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител, да се издава НП. В §6, т.65 от допълнителните разпоредби
на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически
средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване (л. 42) – мобилната система за видео-контрол на нарушенията на
правилата за движение „TFR1-M” с №510/07 е автоматизирано техническо средство
по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения
видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът в патрулния
автомобил има възможност единствено за визуален преглед на качеството на
заснетия видеоматериал. В конкретния случай измерването, регистрирането и
записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък – т.е. цялото установяване и
заснемане на нарушението се извършва автономно от техническото средство, което
дори може автоматично да разчете и номера на заснетото МПС. В тази връзка
присъствието на оператора няма никакво отношение към нейното функциониране и установяване
на нарушението, с оглед на което съдът счита, че са изпълнени всички изисквания
на закона и използването на системата е законосъобразно.
На следващо място съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими, законови реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП на това основание. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението (път I-9, км. 227+100 в посока от ПВ „***“ към кв. Сарафово), отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. След допълнително изисканите от съда доказателства от Община Бургас, безспорно се установява, че в участъка има разположен знак В26, като мястото на контрол попада в неговите граници. Действително в АУАН и НП не са посочени географските координати на нарушението, но това е ненужно, доколкото начинът на описване на мястото е повече от изчерпателен. Отделно от това точните координати са налични на приложените по преписката снимки, поради което и възраженията на жалбоподателя в обратната посока не се възприемат.
Представен е и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, посредством които се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение и др. Посочено е, че пътният участък е бил сигнализира с мобилен пътен знак Е24, като е приложена и негова снимка.
Не е приложена снимка на самото техническо средство. Нормата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата действително указва, че при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Анализът на така цитираните правни норма показва, че изискването за снимка към протокола е въведено единствено за технически средства, които самостоятелно са разположени временно на пътя, но не и по отношение на тези технически средства, които са монтирани в служебните автомобил. Видно от приложения по делото Протокол от 24.05.2017 год., изготвен в съответствие с чл. 10, ал. 1 от Наредбата, в процесния случай АТСС е било монтирано в служебен автомобил с рег. № А 7861 КК, поради което изискването на чл. 10, ал. 3 от Наредбата за наличие на снимка с разположението на уреда е неприложимо (Решение № 1014/03.08.2020г. по к.н.а.х.д. №1014/2020г. на АдмС-Бургас). Това, че автомобилът е служебен се установява, както от приложения протокол, така и от разпита на актосъставителя, поради което и съдът не намира за необходимо да изисква допълнителна информация от Сектор „ПП“ – Бургас, така както се претендира в жалбата.
Съдът следва да посочи, че не възприема и доводите на жалбоподателя, че производството е било опорочено, защото връченият му препис от АУАН е бил нечетлив. На първо място такива доказателства не са ангажирани. Не е представен въпросният препис, за да може да се прецени дали той е четлив или не, а приложеният по преписката АУАН се разчита без каквито и да е затруднения. Дори да се приеме обаче, че в действителност копието от акта на жалбоподателя е нечетливо - то това не променя факта, че преписът представлява копие на първия четливо попълнен екземпляр от съставения АУАН, който е предявен на жалбоподателя и който с положения си подпис е удостоверил, че е запознат със съдържанието му. Поради това и съдът приема, че твърдяното връчване на нечетлив препис от АУАН, не представлява нарушение на правото на защита на жалбоподателя, доколкото в конкретния случай не са му създадени пречки за да се запознае със съдържанието на съставения АУАН и да разбере в какво е „обвинен”. В този смисъл е и практиката на съдилищата – Решение № 1141/26.06.2015г по к.н.а.х.д. № 859/2015г. по описа на АдмС-Бургас, Решение № 104/17.02.2012г. по к.н.а.х.д. № 14/2012 г. по описа на АдмС-Плевен и много други. Изрично следва да се посочи, че в горния смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция, като например – Решение № 1960/18.11.2019г. по к.н.а.х.д. № 2238/2019год. на АдмС-Бургас, където се допълва, че: „… дори да се приеме за вярно, че връченият препис от АУАН да е бил изцяло нечетлив за Д., той е разполагал с възможност да впише възражение в този смисъл, както и да подаде писмени такива в 3-дневен срок, съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН, което не е сторено. Освен това, до нечетливост на акта може да се достигне и в случай на неподходящо съхраняване. В случая, няма съмнение, че на ответника по касация са известни фактите, съставляващи основание за образуване на административно-наказателното производство и за налагане на санкцията, доколкото му е предявен АУАН в оригинал и той се е запознал със съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си. В този смисъл не е било ограничено правото му да узнае обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за налагане на наказанието и да организира защитата си, поради което не е налице соченото от районния съд процесуално нарушение от категорията на съществените.“
На последно място съдът следва да посочи, че доводите за нарушения свързани с отнемането на контролни точки са неотносими. Трайна и безпротиворечива е съдебната практиката по отношение на този въпрос, като отнемането на контролни точки не е административно наказание. То настъпва по силата на специален акт – Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Наредбата е издадена на основание чл. 157, ал. 3 от ЗДвП и детайлизира уредбата относно правоспособността на водачите на МПС и отчета на извършените от тях нарушения чрез въведения контролен талон с контролни точки. Отнемането на контролни точки се извършва не със самото издаване на наказателното постановление, а въз основа на влязло в сила наказателно постановление, като списъкът с нарушенията и броят на отнемани контролни точки за всяко от тях са изчерпателно посочени в самата наредба. Отнемането на точки е само една последица от извършеното нарушение, която възниква ex lege, а моментът на настъпване на правния ефект е този на влизане в сила на наказателното постановление. С наказателното постановление само се констатира последицата, но отнемането не е самостоятелно наказание и не се налага с наказателното постановление, респективно излиза извън предметния обхват на настоящето производство. Отнемането на контролни точки е подзаконово регламентирано и е пряка последица от наложената санкция по издаденото наказателно постановление, като това отнемане няма самостоятелно съществуване и не подлежи на съдебно оспорване в настоящето производство (така Решение № 1009 от 22.05.2015 г. по к.а.н.д. № 844/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 980 от 16.05.2016 г. по к.а.н.д. № 393/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 495 от 07.03.2016 г. по к.а.н.д. № 166/2016 г. на Административен съд – Пловдив).
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателя е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженията му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС в населено място, сигнализирани и с нарочен пътен знак В26, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.
С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя. Видно от материалите по делото Х. е попълнил декларация по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, заявявайки че именно той е управлявал лекия автомобил, поради което правилно именно на него е съставен АУАН и издадено НП.
В заключение съдът следва да посочи и че наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на нарушението), съгласно която при превишаване на скоростта над 50 км/ч. в населено място се налага наказание - глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч.превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай превишението е с 56 км/ч., поради което и правилно размерът на глобата е определен на 750 лева и лишаване от правоуправление за три месеца, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното НП следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на АНО, но той не е направил искане за присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да се произнесе по тях.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-0769-001303 от 05.05.2020г., издадено от Началник група
в Сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП и на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на В.Д.Х. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 750 лева и административно
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
Вярно с оригинала: М.Р.