Определение по дело №7427/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12406
Дата: 31 март 2023 г. (в сила от 31 март 2023 г.)
Съдия: Аделина Николаева Андреева
Дело: 20231110107427
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12406
гр. София, 31.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110107427 по описа за 2023 година

Производството е по чл.390 ГПК.
Образувано е по искане на „Ч, предявено с исковата молба, за допускане на
обезпечение на предявения осъдителен иск по чл.92,ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка в
размер на 10 000 лв чрез налагане на запор на банковите сметки на ответника „П в
изброени банки в страната и върху паричните вземания на ответника в изброени дружества
за електронни пари и техни клонове и представители.
Софийски районен съд , 68 състав като прецени искането по чл.389 ГПК на ищцовата
страна, намира за установено от следното :
За да бъде допуснато обезпечение на иск, е необходимо този иск да е допустим и
вероятно основателен (чл.391,ал.1,т.1 и т.2 ГПК), т.е. да е подкрепен с убедителни писмени
доказателства или със съответна имуществена гаранция по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД ,
както и за ищеца да е налице т.нар.обезпечителен интерес по смисъла на чл.391,ал.1,изр.1
ГПК, т.е. без обезпечението за него да бъде невъзможно или затруднено осъществяването
на правата по решението. Необходимо е и поисканата от ищеца обезпечителна мярка да е
подходяща , т.е. да е съобразена както с финансовите интереси на ищеца , които ще бъдат
обезпечени, така и с финансовите интереси на ответника , които ще бъдат накърнени чрез
налагането на исканото обезпечение.
Според настоящия съдебен състав в конкретния случай не са налице втората и
четвъртата процесуални предпоставки за съществуването и за упражняването на правото на
обезпечение на ищеца : исковете не са доказани, а поисканата обезпечителна мярки е
неконкретизирана.
На първо място : Според настоящия съдебен състав в конкретния случай не е налице
втората процесуална предпоставка за съществуването и за упражняването на правото на
обезпечение на ищеца– бъдещият иск за плащане на неустойка не е подкрепен с
1
надлежни писмени доказателства. Представеният договор за франчайзинг и
представителство на търговското име и марка „ЧАНОВЕ“ от 01.05.2017г. не доказва
осъществяването на елементите от правопораждащия фактически състав на неустоечното
задължение, уговорено в чл.8.1 от клузите му и по-конкретно твърдяното от ищеца
неизпълнение на задължения на ответника чрез осъществяване на конкурентна дейност от
негова страна. Електронно изявление на представителя на ответника също не доказва
неизпълнение на задълженията му по договора. Други документи в тази връзка не са
представени с исковата молба. На настоящия процесуален етап ответникът не е
получил преписи от искова молба и от приложени към нея документи, поради което не
може да се приложи чл.301 ТЗ.
Ищецът не изразява готовност за представяне на гаранция по реда на чл.180 и чл.181
ЗЗД.
На второ място: Освен поради липсата на надлежни писмени доказателства, в
разглеждания случай обезпечението не следва да бъде допускано и , тъй като поисканата
от ищеца обезпечителна мярка е НЕКОНКРЕТИЗИРАНА.
Не са посочени конкретни банкови сметки и други вземания , които да бъдат
запоририрани, и не са представени доказателства, че техен титуляр е ответника.
Формалното изброяване на банки дружества за електронни пари (както е в
разглеждания случай-б.с.) не е достатъчно за конкретизиране и за доказване
съществуването на вземанията (банкови сметки), върху които се иска налагане на
запор като обезпечение на искове. Чрез налагането на обезпечение се накърняват
съществени права на ответника , поради което обезпечителните мерки (включително запор
и възбрана) не могат да бъдат налагани от съда само въз основа на изброяване от
ответника на наименованията на съществуващите в страната банки или на други
търговски дружества с твърдения , че са длъжници на ответника.
Според съдебната практика и според процесуалната доктрина съдът е обвързан от
поисканата от молителя обезпечителна мярка и не може да се отклони от нея, т.е. да
постанови различна мярка, а когато прецени , че поисканата обезпечителна мярка е
неоправдана с оглед обезпечителния интерес,или неконкретизирана следва да отхвърли
молбата за обезпечение (изрично в този смисъл – проф. Живко Сталев, „БГПП”, изд.2001г.,
стр.815).
По гореизложените причини поради липсата на надлежни писмени доказателства и
поради неконкретизираност на обезпечителната мярка, не са налице комулативно
изискуемите условия за допускане на поисканото обезпечение. Искането по чл.389 ГПК
следва да бъде отхвърлено.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.389 ГПК , предявено от „Ч, със съдебен адрес : гр. София
, район 111, чрез адв. И Н., предявено с исковата молба , по която е образувано гр.д. №
7427/2023г. по описа на СРС, 68 състав , за допускане на обезпечение на предявения
осъдителен иск по чл.92,ал.1 ЗЗД за заплащане на неустойка в размер на 10 000 лв чрез
налагане на запор на банковите сметки на ответника „П в изброени банки в страната и
върху паричните вземания на ответника в изброени дружества за електронни пари и техни
клонове и представители.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от получаване на
съобщението (чл.396,ал.1 ГПК).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца и препис от настоящото определение (чл.7,ал.2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3