Р Е Ш Е Н И Е
01.02.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
IV н.о.
Районен съд – Дупница състав
13 януари 2021
на Година
Мая Гиздова
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н А Х 1219 2019
дело № по описа за година.
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-5310-001073,от
10.09.2019г., на Началник Група към ОДМВР Кюстендил,Група КПДГПА
Кюстендил, с което на Л.М.Л. с ЕГН:**********,***,са
наложени административни наказания – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лв. и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство срок от 12
/дванадесет/ месеца за нарушение по чл.104Б т.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДВП/ на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДВП,като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок,от съобщаването му на страните,
пред Административен съд – Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №19-5310-001073,от 10.09.2019г., на Началник Група
към ОДМВР Кюстендил,Група КПДГПА Кюстендил, с което на Л.М.Л. с ЕГН:**********,***,са
наложени административни наказания – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лв. и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство срок от 12
/дванадесет/ месеца за нарушение по чл.104Б т.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДВП/ на основание чл.175А ал.1 пр.3 от ЗДВП.
Жалбоподателят редовно
призован, не се явява, вместо него адвокат С.,който поддържа депозираната жалба
и отново моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно,като
излага подробни съображения в тази насока.
Оспрова се извършването на процесното административно
нарушение, твърди се допуснати в хода на административното производство
съществени процесуални нарушения.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание.
Съдът като съобрази и
анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок
и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят е правоспособен водач на
моторни превозни средства от 2018 г., притежаващ категории „В”, „М”.
На 08.08.2019г., около
18.52 часа в гр.Дупница,на кръстовището на ул.”Хан Аспарух” и ул.”Страхил
Войвода”, посока училице „Св Паисий Хилендарски”,като водач на лек автомобил
марка БМВ с рег.№2259АХ,като използва път отворен за обществено ползване за
други цели,освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на пътници и
товари,извършвайки демонстративни маневри изразяващи се в умишлено форсиране на
двигателя,приплъзване на задните колела и поднасяне последователно на дясно и
на ляво по посока на движение,с което създава опасност за участниците в
движението.
На 19.08.2019г., за констатираното на
08.08.2019г., нрушение на жалпоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение,който акт той подписал без възражения.Така
съставеният акт за установяване на административно нарушение,послужил за
издаване на атакуваното наказателно постановление.
Така изложената фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на: показанията на разпитаните по
делото свидетели АУАН, справки за нарушител/водач, оправомощителна заповед
и останалите събрани по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира като
обективни показанията на свидетелите доколкото същите се ценят за
последователни, логични, кореспондиращи и допълващи писмените доказателства по
делото, неоспорени от останалите ползвани като годни гласни доказателства.
Съобразно установената фактическа обстановка, от
правна страна, съдът намира следното:
При извършване на служебна проверка за
законосъобразност, съдът намери, че при съставяне на акта и при издаване на
наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и сами по
себе си опорочаващи законосъобразността на обжалвания акт.
Съображенията
са следните:
Съобразявайки съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата на съставянето им, се налага извода, че са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до отмяна на НП
АУАН е съставен в нарушение на чл. 40 от ЗАНН.
От приложения в делото АУАН № 1073 е видно, че същият е съставен на 19.08.2019 г., а е връчен на жалбоподателката на 22.08.2019 г. По делото липсват доказателства, че на 19.08.2019 г. сочената за нарушител е присъствала при съставянето на АУАН.
При издаването на АУАН и НП са нарушени разпоредбите съответно на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП, е направено пълно и точно описание на твърдяното нарушение, както и на обстоятелствата, при които е било извършено, а в НП и на доказателствата, които го потвърждават.
Видно
е от АУАН и НП, че описанието на нарушението не съдържа признаците на чл. 6 от ЗАНН. Пропускът да се опише твърдяното административно нарушение с всичките
обективни и субективни признаци представлява съществено процесуално нарушение,
тъй като по начало крие неопределеност на обвинението и нарушава правото на
защита на обвиненото лице .АНО не е констатирал пропуска да се опише в акта
нарушението и също е издал постановлението без да го индивидуализира по
посочения от закона начин. Налице е едно бланкетно обвинение. За жалбоподателят
е неизвестно срещу какво конкретно следва да гради защитата си. Допуснато е
процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.страна са довели до ограничаване
на правото ми на защита, а от друга - до нарушение на строго формалния характер
на административнонакзателното производство, подчиняващо се на строго
регламентирани правила.
В НП е налице противоречие между мотиви, правна квалификация на деянието и наложената санкция, поради което АНО е нарушил чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тоест материалния закон.
От формална страна, в АУАН и издаденото въз основа на него НП не е отразен съществен признак на нарушението, а именно - формата на изпълнителното деяние. Отразен е изводът на актосъставителя, формиран единствено на база на заявление до началника на РУ-Дупница, депозирано неизвестно от кого и с неизвестно съдържание, което не е представено по делото. Свидетелят П. заяви на съдебното следствие че не е свидетел на нарушението, не е събирал факти и обстоятелства относно правната квалификация в акта, а е съставил последния въз основа на заявление до началника на РУ-Дупница, което не е посочено в АУАН. Не е ясно въз основа на кои факти, обстоятелства и доказателства актосъставителят и АНО са приели, че жалбоподателят е използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, без да е посочен положителния факт - формата, при която е осъществено ползването, неотговаряща на предназначението на пътя. Съвсем бланкетно в АУАН и НП е записано, че водачът използва път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на пътници и товари. За да се обоснове по съществото си правния извод, че целта не отговаря на предназначението и е осъществен състава по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, следва да се отрази именно формата на изпълнителното деяние. Този порок води до необоснованост на двата акта с оглед изискването по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за отразяване на всички обстоятелства по нарушението. Необосноваността на наказателното постановление препятства преценката по същество, тъй като не са налице фактически констатации, които да бъдат подложени на контрол по същество. Предметния обхват в производството се определя именно от АУАН и НП, в които липсва отразяване на релевантните факти. Тази непълнота във фактическото описание на нарушението препятства жалбоподателя да разбере за какво е ангажирана административнонаказателната му отговорност, както възпрепятства и съдебния контрол за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Непълнотата във фактическото описание на нарушението и различната му правна квалификация в АУАН и НП представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, което не може да бъде санирано във фазата на оспорване на наказателното постановление.
Така словесно описаното нарушение не може да бъде санкционирано по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП. Актосъставителят и АНО са изградили вътрешното си убеждение единствено на предположения относно формата, при която е осъществено процесното ползване на пътя, както и относно целта на това ползване. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Това е достатъчно, за да се отмени наказателното постановление.
В тежест на наказващият орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност.
Отговорността на жалбоподателят е ангажирана на основание
чл. 175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и
глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата отворени за обществено ползване за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. От правна страна обвинението се основава на допуснато нарушение на
законово регламентираната в чл.104б, т.2 от ЗДвП забрана водачът на МПС да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От фактическа
страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е обосновано
с констатацията, че на 08.08.2019г.,
около 18.52 часа в гр.Дупница,на кръстовището на ул.”Хан Аспарух” и ул.”Страхил
Войвода”, посока училице „Св Паисий Хилендарски”,като водач на лек автомобил
марка БМВ с рег.№2259АХ,като използва път отворен за обществено ползване за
други цели,освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на пътници и
товари,извършвайки демонстративни маневри изразяващи се в умишлено форсиране на
двигателя,приплъзване на задните колела и поднасяне последователно на дясно и
на ляво по посока на движение,с което създава опасност за участниците в
движението. Съставът на административното
нарушение по чл. 175А, ал.1 предл. трето от ЗДвП, не
съдържа като съставомерен от обективна страна елемент – „създаване на опасност
за останалите участниците в движението“, е налице противоречие между
фактическата и правна формулировка на административнонаказателното обвинение,
препятстващо правото на защита на санкционираното лице. Още повече че описаното
в съставния АУАН и в издаденото въз основа на него НП поведение на водача на
МПС, като такова, създаващо реална предпоставка за ПТП,или опасност за
останалите участници в движението сочи на нарушаване на забраната по чл.
5, ал.1, т.1 от ЗДвП, което нарушение обаче не се субсумира в
административнонаказателния състав на чл.
175А от същия закон. Това е достатъчно основание за отмяна на наложените на
жалбоподателя на основание чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП административни
наказания.
По горните съображения съдът постанови решението си.
Районен съдия: