Р Е Ш
Е Н И Е
Номер № 67 /08.05.
Година 2019 Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Втори наказателен състав
На 13 март Година 2019
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1.
МАРИАНА ХРИСТАКИЕВА
2.
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
Секретар СИМОНА КАЙКИЕВА
Прокурор
разгледа докладваното от съдията - докладчик ТОНЬО ТОНЕВ
ВНЧХ дело №1031 по описа на съда за 2019
година
Производството е по Глава ХХІ от НПК.
Обжалвана
е от адв.П.П.,***, в качеството на защитник на подсъдимата Р.М.Т., присъда
№4/16.01.2019 год.
по НЧХД № 1703/2018
год. на Старозагорски районен съд, с
която подсъдимата Р.Т. е призната за виновна и осъдена за това, че
на 31.12.2017г. в с.Средец, общ.Опан е причинила лека телесна повреда на С.Г., изразяваща се в причиняване на кръвонасядане
и оток в средната трета на лявата предмишница по външната повърхност, което е
довело до страдание без разстройство на здравето, за което и на основание
чл.130, ал.2 от НК и чл.54 от НК и е наложено наказание глоба в размер на
100лв.
С обжалваната присъда подсъдимата Р.Т. е призната за
виновна и в това, че на същата дата – 31.12.2017г. в с.Средец, общ.Опан, е
казала нещо унизително за честта и достойнството на С.П.Г. в нейно присъствие –
„боклук“, като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл.148,
ал.1, т.1 вр.чл.146, ал.1 от НК и чл.54 от НК на подсъдимата е наложено
наказание „глоба“ в размер на 3000лв. и наказание обществено порицание, което
да се изпълни чрез поставяне на присъдата на видно място в кметство с.Средец,
общ.Опан.
Съдът на основание чл.23, ал.1 от НК е групирал
наложените наказания, като определил едно общо наказание „глоба“ в размер на
3000лв.
Наред с наказателната отговорност, с присъдата
подсъдимата Р.Т. е осъдена да заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди
на частния тъжител С.Г. в размер на 500лв. за престъплението по чл.148, ал.1, т.1
вр.чл.146, ал.1 от НК и 1000лв. обезщетение за неимуществени вреди за
престъплението по чл.130, ал.2 от НК и за двете обезщетения, ведно със
законната лихва от датата на непозволеното увреждане до окончателното плащане
на сумата.
С въззивната жалба е приложено становище (въпреки, че според чл.19 от НПК наказателното
производство се извършва устно) на адв.П. п., като според изложеното в тях,
постановения съдебен акт е необоснован, което го прави и незаконосъобразен,а
направените фактически и правни изводи не се подкрепят от събраните
доказателства и констатираните противоречия в свидетелските показания на Сл. М.
и М. В. не са подложени на задълбочен анализ.
Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна
следното:
Около 10.00 ч. на 31.12.2017г. тъжителката С.П.Г. ***, за
да продава собствена селскостопанска продукция. В това време на същото място са
се озовали нейната позната С.М.и М. В.,
които пътували от гр.Стара Загора за пазара в гр.Димитровград. Свидетелките
спрели автомобила, в който пътували и който се управлявал от съпруга на
свидетелката М.В., за да се видят със тъжителката Ст.Г.. Ст.Г. се познавала със
свидетелката С.М.още от времето, когато последната работила като
съдия-изпълнител в Районен съд-Стара Загора. Край масата с подредената селскостопанска продукция минала подсъдимата Р.Т.
и непровокирана се обърнала към тъжителката с думите „Боклук пак си се
домъкнала“, след което добавила и думите „Ти си най-големия боклук“.
Тъжителката Ст.Г. попитала подсъдимата защо я обижда, но в този момент
последната посегнала с бастуна, с който се придвижвала, и нанесла удар в лявата
ръка на пострадалата, която изпитала болка и получила телесни увреждания. Телесните
увреждания според заключението на съдебно-медицинската експертиза се изразяват
в кръвонасядане и оток на средната трета на лявата предмишница, а
кръвонасядането е причинено от тъп, твърд предмет, като е довело до страдания
на тъжителката .
Цялостният анализ на събраните пред първоинстанционния
съд доказателства налагат извода за настоящата инстанция за правилност и законосъобразност
на обжалвания съдебен акт.
Районният съд на л.75-л.77(в мотивите на присъдата) е
анализирал свидетелските показания, заключенията на съдебно-медицинската
експертиза и е приел за доказана цитираната фактическа обстановка и на тази
база е обосновал и правните изводи.
Възраженията на адв.П.П., макар да са подробни и
детайлни, не са от естество да наложат изводи различни от тези на първоинстанционния съд.
На първо място защитата на подсъдимата Р.Т., като
подробно анализира съдържанието на тъжбата, по която е образувано наказателното
производство счита, че от описанието на
фактите включени в рамката на доказването, не става ясно, че пострадалата е
възприела казаното от подсъдимата Р.Т. като обидни квалификации. След като Ст. Г. не е реагирала на думите на подсъдимата,
се налага извод(според защитата), че тъжителката е приела думите на подсъдимата
Р.Т. като отправени към стоката, която продава, а не към нейната личност.
Обстоятелството, че на думите на подсъдимата „боклук“
тъжителката видимо не е реагирала, не е достатъчно,за да се приеме, че С.Г. не
се е засегнала от „обидното подмятане“ на нейната съседка, още повече, че до
масата са били и свидетелките Сл. М.и М. В.. Дали и по какъв начин ще реагира
едно лице, когато е накърнено неговото достойнство и чест, е строго
индивидуално решение и зависи от редица фактори, свързани и с личността на
засегнатото лице. Аргумента, че след
като с обидните думи се „цели именно промяна в поведението на пострадалия“ и
последния/-та не е реагирал адекватно (според защитата), не може да се приеме
като доказателство, че не е засегната честта на Ст. Г.. В случая е важна
оценката на потърпевшата на възприетите думи „боклук“ и дали тя ги счита за
унизителни, а не дали ще реагира веднага „адекватно“.
Очевидно е, че думата „боклук“ съдържа обидна лексика.
Според Български тълковен речник,( под. ред. на В. Радева), значението на
думата боклук е:1.Смет;2. Място, където се изхвърлят отпадъци;сметище;3. Нещо
негодно, лишено от стойност. Недопустимо е сравнение на човек с неприлични
думи, сравнявайки го със смет или с негодна, безполезна и лишена от стойност
вещ.
По отношение възражението свързано с показанията на
свидетелите Сл.М.и М.В.и противоречията в тях по съществени факти.
Въззивната
инстанция поддържа становището на първоинстанционния съд, че при подаване на
жалби до държавни органи или тъжба до съда, тъжителят не е задължен да посочи
всички доказателства и доказателствени средства, в подкрепа на изложеното в жалбата.
Пропускът да се стори това до този момент не преклудира възможността да се
представят и събират доказателства в хода на наказателното производство. В тази
връзка разпоредбата на чл.107, ал.1 и 4 от НПК са пределно ясни, за да се
коментират, а и районния съд е дал отговор в мотивите на атакуваната присъда.
Поставя се акцент на непълно покриване(съвпадане) на
показанията на двете свидетелки със съдържанието на тъжбата. В тъжбата
тъжителката е посочила, че след получаване на удар от подс.Р. Т. с бастун „изпитах
огромна болка, бях шокирана от поведението на Р.. Стъписах се, не реагирах и не
отговорих нищо, просто бях в шок“.
Според свидетелите
след удара Ст.Г. изревала, стреснала се и се разтреперила. Действително
в тъжбата Ст.Г. не е споменала, че е „изревала“, както свидетелката Сл.М.е
заявила пред съда, но изпитаната физическа болка, стъписването и липсата на
ответна реакция само по себе си не могат да опровергаят факта, че тъжителката е
изпитала силна физическа болка от нанесения й удар. В този момент ответните
действия на всеки човек са до голяма степен автоматични реакции и е напълно
обяснимо след време пострадалата да пропусне някой елемент в описанието на
развилата се скандална случка в центъра на село Средец. Опитът да се поставят
под съмнение показанията на тези свидетели с липсата на реакция от страна на
съпруга на свидетелката М.В.или липсата на данни за потърсена помощ от
тъжителката и свидетелките М.В.и Сл.М.е неубедителен, защото от разпита на свидетелите Г.Д.и Н.Н. се
установява, че тъжителката Ст.Г. се
обърнала към тях за да свидетелстват станалото. Всъщност след нанасянето на
удара агресията на подс.Р. Т. е била
прекратена и реално вече не е било необходимо да се намесват трети лица. В тази
връзка свидетелят Н.Н.макар да твърди, че не е видял скандал, посочва, че тъжителката му е показала
ударената си ръка, докато свидетелят Г. Д.въпреки, че също заявява, че не е
видял инцидент, не отрича, че на процесната дата тъжителката Ст.Г. се обърнала
към него с въпроса „Ще ми станеш ли свидетел?“ и допълва, че „леко възбудена
беше“. Показанията на тези свидетели косвено потвърждават, че на процесната дата е настъпил инцидент, при който
тъжителката Ст.Г. е получила удар по лявата ръка, което тя е посочила на единия
от свидетелите, а другия свидетел Д.е забелязал, че тъжителката е леко възбудена.
Противоречията в показанията на двете свидетелки относно
причината за спиране в центъра на селото са извън предмета на доказване, но
доколкото това обстоятелство се изтъква от защитата, като аргумент за проверка
достоверността на показанията и добросъвестността на свидетелките Сл. М. и М. В.,
въззивната инстанция прие, че тези противоречия са недостатъчни, за да
компрометират тези доказателствени средства.
Заявеното от повереника на частния тъжител в хода на
съдебните прения съдът счита, че следва да остави без коментар, тъй като
изявленията, твърденията и позицията на
страна по делото и то в хода на
заключителните пледоарии не може да се третира като доказателство, което да се
обсъжда.
Веригата от
събраните доказателства без колебание налага извода за правота на заключението
на районния съд относно фактическата и правна обстановка. Фактическата
обстановка е установена от преки доказателства – показанията на свидетелките
Сл. М.и М. В., допълнени с косвени доказателства – показанията на свидетелите
Г. Д.и Н. Н. и заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Възраженията по отношение на диспозитива на присъдата
въззивната инстанция счита, че са неоснователни.
Районният съд е приел, че обидната дума нанесена публично
и в присъствието на С.Г. от подсъдимата Р.Т. е „боклук“. Според защитата в тъжбата
при излагане на фактическата обстановка е отбелязано, че на два пъти на
процесната дата 31.12.2017г. подсъдимата Р.Т. е нарекла тъжителката С.Г.
„боклук“, като изричането на тези обидни епитети са в интервал, през който
подсъдимата е влязла в два магазина,
намиращи се в центъра на
с.Средец, общ.Опан и в близост до пазарчето, на което е предлагала за
продажба селскостопанската продукция пострадалата.
В мотивите към
присъдата първоинстанционния съд е акцентирал на обидната дума „боклук“ като е
приел, че подсъдимата се обърнала към тъжителката с думите „боклук, пак си се
домъкнала“, след което отправила и думите „ти си най-големия боклук“. Няма
спор, че обидната дума и в двата случая е „боклук“ и в този смисъл правилно е приетото от съда, че на
инкриминираната дата подсъдимата Р.Т. е казала нещо унизително за честта и
достойнството на С.Г. в нейно присъствие.
Аргументът на защитата за поставяне в невъзможност за разбиране дали за
първия или за втория обиден израз или и за двата израза е осъдена Р. Т. е
несериозен. Обидната дума и в двата израза е именно „боклук“ и районният съд
много ясно е посочил, че съставомерната дума е насочена към личността на
тъжителката, а не към трето лице или към продаваната продукция.
Искането на защитата едва ли не да се приеме, че съдът е
следвало да приложи разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК, тъй като се касае за
продължавано престъпление е в противоречие със задълженията на защитника
визирани в чл.98 от НПК, Конституцията на РБългария(чл.134,ал.1) и Закона за
адвокатурата(чл.40,ал.2), тъй като продължаваното престъпление във всички
случаи влече след себе си влошаване положението на подсъдимата, защото макар
и единно то е усложнено престъпление,
което включва в себе си повече от едно престъпно деяние.
При цялостната проверка на присъдата съгласно
разпоредбата на чл.314 НПК съдът не намери основания за нейната корекция или
отмяна. Правната квалификация на деянията е правилна, извлечена от установената
фактическа обстановка, а определените наказания в наказателно-осъдителната част
и присъдените обезщетения в гражданско-осъдителната част са съобразени с
принципа за справедливост и са законосъобразни.
Съдът прие, че следва да се присъдят направените пред
въззивната инстанция разноски от тъжителя С.Г., които са в размер на 200 лева, съобразно
чл.189, ал.3 НПК.
Водим от гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна, поради
което и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 и чл. 189, ал.3 от НПК,
окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
присъда №4/16.01.2019 год. по НЧХД
№ 1703/2018 год. на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА
подсъдимата Р.М.Т., ЕГН **********, да заплати
на частния тъжител С.П.Г., ЕГН **********, сумата
от 200.00 лв., представляваща договорено възнаграждение за ангажиране на
повереник пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.