Р Е Ш Е Н И Е №
гр.ВРАЦА,16.07.2012 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд,гражданско отделение,в публичното заседание на 21 юни 2012 год. в
състав:
Председател:МИРОСЛАВ
ДОСОВ
при секретаря В.В.,като
разгледа докладваното от съдия
Досов гр. дело №136 по описа на съда за 2005 год.,за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.299-301 от ГПК(отм.) и е образувано въз основа на Акт за начет
вх.№02-973/06.12.2002 год.,съставен при извънпланов вътрешен одит на “Е.”ЕАД-гара
Е.Актът е съставен срещу К.Т.И. ***-управител
на склад “материали и резервни части”,с
ЕГН********** за сумата от общо 32351.75 лв.,от която 30856.70 лв. главница и
1537.32 лв. лихва за забавено плащане за периода 31.07.2002-04.12.2002 год.Иска
се тази сума,ведно със законната лихва върху главницата от 04.12.2002 год. до
окончателното й изплащане,да бъде присъдена в полза на “Е.”ЕАД-гара Е.,Община М..
В
срока по чл.300,ал.1 от ГПК(отм.) ответникът по делото е депозирал възражение,с
което е оспорил констатациите в акта за начет като необосновани и с
твърдения,че установените при одита липси се дължат на кражби,за всяка от които
своевременно е сигнализирал ръководството на предприятието в лицето на
изпълнителния директор С. Т..
Ищецът,междувременно
обявен в несъстоятелност,е поддържал чрез пълномощник предявените с акта за
начет искове до 06.10.2005 г.,на която дата производството по делото е спряно
на основание чл.182,ал.1,б.”д” от ГПК (отм.).След възобновяване на делото
дружеството не е представлявано и не е изразило становище по същество.
Министерство
на финансите,призовавано до 06.10.2005 г. чрез Териториална дирекция на Агенция
за държавен финансов контрол-гр.Враца,е поддържало акта за начет до тази
дата.След възобновяване на производството с определение №486/30.06.2010 г. Министерството е
призовавано чрез Агенция за държавна финансова инспекция Област Враца-град
Враца,но не е представлявано и не е ангажирало становище по съществото на
спора.
Окръжна
прокуратура-Враца,редовно призовавана,не е ангажирала становище и представител.
По
делото е представен Акт за начет вх.№02-973/06.12.2002 г.,ведно с приложенията
към него,описани в 25 пункта.Събрани са посочените и представени от страните писмени
доказателства,разпитани са поисканите от ответника свидетели Н. Т. Е.,Р. П. Б.,Ц.
И. Д. и С. П. Т.,разпитан е и актосъставителя Е. Н. Х..Приложени са досъдебно
производство №42/2007 г. по описа на ОП-Враца,образувано по преписка №2408/2006 г. на ОП-Враца,както и
досъдебно производство №518/ 2011 год. по описа на РП-Мездра,образувано по
преписка №1370/2002 г. на РП-Мездра.
След
анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с
доводите,съображенията и възраженията на страните, настоящият състав приема за
установено от фактическа страна следното:
След
извършен извънпланов вътрешен одит на “Е.”АД-гара Е. е съставен Акт за
начет,заведен във входящия дневник на дружеството с вх.№02-973/06.12.2002
г.Съставен е срещу К.И.-управител на склад в “Е.”ЕАД-гара Е..Извършеният одит е
на основание Заповед №ФК 10 337/22.11.2002 г. на директора на АДВФК и
Заповед №510/02.12.2012 г. на директора на
ТД на АДВФК-Враца и обхваща периода 01.01.2002-06.12.2012 г.
Във
фактическите констатации на съставения акт за начет е посочено,че с трудовия
договор и длъжностната характеристика на начетеното лице е възложено да изпълнява
задължения на материално-отговорно лице на активите, намиращи се в склад “Материали
и резервни части” на “Е. ЕАД.Одитът е предшествуван от инвентаризация на
наличните материали и резервни части в
склад “Материали и резервни части” с МОЛ К.И.,резултатите от която са
оформени в акт за проверка на наличните стоково-материални ценностти от 31.07.2002 год.,според който при
проверката са констатирани липси,подробно описани по позиции и на обща стойност
30856.70 лв.Поради съмнения за кражби изпълнителният директор на .Е.”ЕАД е сигнализирал
РПУ-Мездра,но с постановление от 25.09.2002 год. Районна прокуратура-Мездра е
отказала да образува досъдебно производство,като в мотивите си прокурорът е
посочил,че няма данни за престъпно посегателство от трети лица.На базата на
тази констатации в акта за начет се съдържа заключение,че са налице липси в
посочения по-горе размер,за които на основание чл.29,ал.2,т.2 във връзка с
чл.31, ал.1 от ЗДВФК(отм.) следва да бъде ангажирана имуществената отговорност
на длъжностното лице К.Т.И..
От
показанията на свидетелите Р. Б.,Н. Е. и Ц. Д.-бивши служители и работници на
“Е.”ЕАД-гара Е.,се установява,че предприятието е спряло производствената си
дейност през 2001 год. и след това кражбите са станали чести,въпреки че е имало
наета фирма за охрана. Имало е и видеокамери,които неизвестно защо са
демонтирани.И. е бил МОЛ на два склада-открит и закрит,като достъпът до
открития е бил безпрепятсвен,а вратата на закрития е била така конструирана,че е било възможно проникване в
склада без разбиване на катинара.И. е уведомявал изпълнителния директор
винаги,когато е констатирал посегателства,но адекватни мерки не са вземани.
Много пъти са сигнализирани и органите на полицията,които са извършвали
проверки,но до разкриване на конкретните извършители на престъпленията не е
стигало.Свидетелите са категорични,че е имало кражби не само от складовете,за
които е отговарял И.,а от цялото предприятие,който факт е бил известен на
ръководството на “Е.”ЕАД-гара Е.,на
охранителната фирма и на полицията.Показанията на тези свидетели частично се
потвърждават от свидетеля С. Т.-бивш изпълнителен директор,според който кражби
са били възможни само от открития склад,а изнасянето на материали от закрития
склад е можело да стане само със знанието на началник-склада.И този свидетел е признал,
че в периода юли-август 2002 г. сигналите за кражби са зачестили,но е обяснил,че
дружеството вече е било свръхзадлъжняло
и неработещо,което не е позволявало да
се отделят средства и за видеонаблюдение.
С определение от 21.07.2005 г. производството по гр.дело
№136/2005 г. е спряно на основание чл.182,ал.1,б.”д” от ГПК(отм.).Определението
за спиране е обжалвано от ищеца по делото “Е.” ЕАД-в несъстоятелност-гара Е., но
е потвърдено от САС и от ВКС,като е влязло в сила на 03.08.2006 г.Гр.дело
№136/2005 г.,ведно с всички приложени по него документи,е изпратено на Окръжна
прокуратура-Враца за извършване на проверка.Образувана е преписка №2408/2006 г.
по описа на ОП-Враца,по която е възложена проверка,извършена от РПУ-Мездра.След
приключването прокурорът е преценил,че има достатъчно данни за извършено
престъпление по чл.219,ал.1 от НК и на 14.03.2007 г. е постановил образуването
на досъдебно производство срещу неизвестен извършител,което е образувано под №42/2007
г. по описа на ОП-Враца.С постановление
от 05.10.2007 г. наказателното производство е спряно поради неразкриване на
извършителя,а с Постановление от 05.01.2010 г. е прекратено на основание чл.1
от “Закон за амнистия”(ДВ бр.26/07.04.2009 г.).Постановлението за прекратяване е
обжалвано от И.,но е потвърдено от АП-София и ВКП.
От
приложеното досъдебно производство №518/2001 г. по описа на
РП-Мездра,образувано по преписка №1370/2002 г. на РП-Мездра се установява,че с
постановление №2408/2006 г./25.07.2011 г. на ОП-Враца е отменено постановлението
на РП-Мездра от 25.09.2002 г.,с което е отказано образуването на досъдебно
производство по преписка №1370/2002 г. на РП-Мездра,като е разпоредено
извършването на допълнителна проверка.След получаване на преписката прокурор от
РП-Мездра е преценил,че са налице достатъчно данни за извършено престъпление по
чл.194,ал.1 от НК и на 11.10.2011 г. е постановил образуването на досъдебно
производство срещу неизвестен извършител,което е образувано под.№518/2011 г. по
описа на РП-Мездра.Но с постановление от
24.04.2012 г.,което не е обжалвано,наказателното производство е спряно поради
неразкриване на извършителя.
При
така установената фактическа обстановка настоящият състав намира предявените с
акта за начет искове за неоснователни и недоказани. Съображения:
Към имуществена отговорност могат
да бъдат привлечени лица,които имат качеството материално-отговорно лице
(МОЛ),по смисъла на чл.31 от Закон за държавния вътрешен финансов контрол (отм.)
за противоправно причинени вреди,установени при финансов одит,които са пряка и
непосредствена последица от виновното поведение на МОЛ.Съгласно чл.30 ЗДВФК(отм.),когато
са налице предпоставките за привличане към имуществена отговорност се съставя
акт за начет,като фактическите констатации в него се считат за истински до
доказване на противното.
В конкретния случай актът за
начет е съставен в писмена форма от компетентен орган–държавен вътрешен одитор,делегиран
със Заповед №ФК 10 337/22.11.2002 г. на директора на
АДВФК и Заповед №510/02.12.2012 г. на директора на ТД на АДВФК-Враца.Актът е съставен със
съдържанието, предвидено в чл.77 от Правилник за приложение на ЗДВФК(отм.),с
оглед на което съдът приема,че актът за начет е редовен от външна страна.
Що се отнася до фактическите
констатации в него,съдът намира, че те са оборени със събраните по делото и
обсъдени по-горе доказателства.Актът за начет е съставен срещу К.И.,който е
заемал длъжността “управител на склад” в “Е.”ЕАД-гара Е. и не оспорва, че
трудовите му задължения са включвали приемане,съхранение и отпускане на стоково-материални
ценности.Но особеното производство по финансови начети се прилага в случаите на
липса,която по дефиниция представлява недостиг с неустановен произход и
невъзможност за установяване на
причините за състоянието на недостиг.Докато в конкретния случай причината за
това състояние бе установена-то се държи на извършени кражби от неизвестни лица
в одитирания период,който извод следва както от постановленията на ОП-Враца и
РП-Мездра(с изключение на отмененото постановление на РП-Мездра от 25.09.2002 г.),така и от показанията на разпитаните
свидели.
Затова
настоящият състав приема,че претендираното увреждане не произхожда от липса.А щом
не е налице липса,не съществува и основание за ангажиране отговорността на И. за
вреди по реда на особеното производство по финансови начети.
Ответникът
претендира и разноски,но не ангажира доказателства за направените такива-в хода
на процеса той е защитаван от двама адвокати,като е договорено възнаграждение
съответно от 300.00 лв.(л.14 от делото) и от 2400.00 лв.(л.50),но и в двата
договора за правна защита липсва отметка,че сумата е заплатена на адвоката.Затова
съдът намира искането за неоснователно.
Водим
от гореизложеното,Окръжен съд-Враца
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените с Акт за начет вх.№02-973/06.12.2002 г., съставен
от Министерство на финансите-ТД на АДВФК-гр.В.,срещу К.Т.И.
***,с ЕГН ********** искове за заплащане в полза на “Е.”ЕАД(в
несъстоятелност)-гара Е.,Община М. на сумата от общо 32351.75 лв., от която 30856.70 лв. главница и
1537.32 лв. лихва за забавено плащане за периода 31.07.2002-04.12.2002 г.,като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ
искането на К.Т.И. ***,с ЕГН ********** за присъждане на
съдебно-деловодни разноски,като неоснователно.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-София в 14-дневен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: