№ 51
гр. Чирпан, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Донка Д. В.ева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело №
20235540100006 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцовата страна чрез процесуалния си представител твърди в
исковата молба, че на 21.09.2022 г, е сключил с ответното дружество договор
за кредит №СТСН-00004858, по силата на който са му предоставени в
собственост заемни средства в размер на 800, 00 лева, при фиксиран лихвен
процент по заема 2,49837% месечно олихвяване еквивалентен лихвен процент
на годишна база 29,98%, годишен процент на разходите - 34,46%. Съгласно
договора, /чл.2.11.1/ съшият следвало да бъде обезпечен със следното
обезпечение: поръчител-физическо лице, което да работи по безсрочен трудов
договор, да не е в предизвестие за прекратяването на трудовите му
отношения, да бъде осигурено минимум на 1100лв. и да няма повече от един
кредит в една банкова или небанкова финансова институция,като кредитът
трябва да се обслужва редовно. Съгласно чл.2.18. от процесния договор,
същият се прекратява с връщането на общата дължима сума /главница, лихва
и други описани в договора разходи, свързани с изпълнението на договора/ и
съгласно погасителен план и разходен касов ордер №********** от
21.09.2022г., доверителят ми дължи на ответното дружество 10 месечни
вноски по 187.00лв. или общо сумата в размер на 1 870лв. Ищецът усвоил
изцяло заемният ресурс, но не дължал плащания за обезщетение в размер на
95.60лв. месечно или общо сумата в размер на 956лв. на следните правни
основания: За да заобикалят материално-правните изисквания,
регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за
бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит
1
лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на
поръчителство, изисквания на които те не могат да отговорят: осигуряване на
поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при
неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като
кредитодателите създали предпоставки за неизпълнение на тези задължения
чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не можело да
удовлетворят, те включили в договорите за потребителски кредит санкции -
заплащането на неустойки, обезщетения или пък предвидили заплащането на
такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да
обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки
или обезщетения за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те
събирали за осигуряване на. фирми -гаранти, небанковите финансови
институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана
с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодолели
законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по
предоставената в заем сума. Преценката за действителността на клауза за
неустойка или обезщетение и за нейния обоснован размер следвало да бъде
извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението и следва да се
извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на БКС
по т.д, № 1/09, с което било дадено разяснение, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка или обезщетение
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на
обезщетението, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да
бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството
им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се
обезпечават с обезпечение, дали изпълнението е обезпечено с други правни
способи, вид на уговореното обезпечение и на неизпълнението, съотношение
на размера на уговореното обезпечение и очакваните от неизпълнението
вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и
други наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги
разгледа, съобразно всички събрани по делото доказателства и направени
доводи, като ги съотнесе към доводите на доверителя ми съгласно
разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС. По силата на
чл. 92 от ЗЗД неустойката представлявала предварително определено
обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на
договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приемало
безпротиворечиво, че тя можела да има и санкционна функция.
Обезщетението за неизпълнението на задължението за осигуряване на
поръчители било загубило присъщата на обезпечението обезщетителна
функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и
сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора
биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния
2
длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани
принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува
възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха
учредили лично обезпечение. Предвиденото обезщетение в размер на 960
лева било загубило присъщата си обезщетителна функция, доколкото то е над
50% от заетата сума в размер на 800, 00 лева, без да зависи от вредите от
неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не
кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил
обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението
не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на
главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за
отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните
вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава
единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за
договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. На плоскостта
на конкретния казус били предвидени следните ограничения, създаващи
условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си
задължение: за кредит от 800,00 лева и обща сума за плащане 914,00 лв.
заемателят се е задължил да осигури поръчителство на физическо лице с
трудово възнаграждение в размер на най-малко 1100 лв., т.е. лице, които
месечно получава доход в повече от предоставената в заем сума;-
Ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение на
изискванията относно лицата, които може да поръчителстват- те могат да
бъдат само физически, не и юридически лица;- Гарантите трябва да получават
минимален осигурителен доход над сумата по кредита, която трябва да
произтича само от сключен безсрочен трудов договор. Ограничението
относно получавания трудов доход било необосновано, тъй като физическо
лице можело да получава доходи от граждански правоотношения, например
като управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен
това да разполага със движимо и недвижимо имущество, с което ще отговаря
съгласно чл. 133 от ЗЗД. Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя,
небанковата финансова институция е поставила към нея неизпълними
изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна печалба в
нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Обезщетението било
договорено в нарушение на изискванията на добросъвестността и било
излязло извън присъщата й обезпечителна функция.
В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес е да
получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу
евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на
заемополучателя. Нямало житейска и правна логика един кредитор да
престира без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното
неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде
предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от
3
гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично било след като
заемодателят поставял такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит,
то при липсата на някои от тях, той да не отпусне заема. Нормално, както
разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в
посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности в
конкретния казус не отговарят на действителните параметри по договора.
Чрез уговореното обезщетение, съгласно погасителния план към процесния
договор и според разходен касов ордер №**********, се въвежда още един
сигурен източник на доход на икономически по- силната страна. От една
страна, обезщетението е включено като падежно вземане- обезщетение на
кредитора, а от друга -същата е предвидена в размер, който не съответства на
вредите от неизпълнението, тъй като е съизмерима с предоставената сума по
кредита. По този начин заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 ЗП при
определяне ГПР - обезщетението представлява над 50% от заетата сума.
Моли съда, да прогласи нищожността на предвиденото обезщетение,
включено в погасителен план към договор за потребителски кредит №СТСН-
0 0004858 сключен с ответника„Кредиленд" ЕООД, ЕИК ********* на
21.09.2022г. и отразено в разходен касов ордер №********** от 21.09.2022г.
предвиждащо заплащане на обезщетение в размер на 956,00 лева, като
противоречащо на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално -
правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващо договорното
равноправие между страните и нарушаващо предпоставките на чл. 11, т. 9 и
10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит.
В законоустановения срок, е постъпил отговор от ответната страна
КРЕДИЛЕНД" ЕООД, ЕИК201022749, със седалище и адрес на управление в
гр. Сливен, бул. „Панайот Хитов" № 14, ет. 2, представлявано от управителя
Теодора Тодорова Маринова, чрез адвокат В. К., вписан в регистъра на
адвокатите при Софийската адвокатска колегия срещу В. И. Ч., ЕГН
**********, село Свобода, ул. Дружба" № 8, с който заявяват, че оспорва
предявената искова молба от В. И. Ч., като смята същата за недопустима, а по
същество и неоснователна и недоказана. Поради това моли, ако съда приеме,
че искът е недопустим, да прекратите производството, а в случай, че е
допустим - да го отхвърли като неоснователен като излагат подробни
съображения. Моли съда, да прекрати производството по установителения
иск, евентуално - да го отхвърлите като неоснователен, както и да присъди на
ответната страна сторените от нея съдебноделоводни разноски, в т. ч. -
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Прави възражение по
смисъла на чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар на
процесуалния представител на ищеца.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
4
По делото не е спорно, че ищеца В. И. Ч. е страна по договор за
потребителски кредит № CTCH-00004858 от 21.09.2022 г. (договора),
подписан с ответното дружество "Кредиленд ЕООД", по силата на който
ответникът - кредитодател се е съгласил да кредитира ищеца -
кредитополучател със сумата от 800 лева – чл. 2. 1 от договора, която сума
ищеца е получил в деня на подписването на договора в брой.
Не се спори, че съгласно раздел "Параметри на получения кредит",
договора е влязъл в сила от датата на неговото подписване, сключен за срок
от 10 месеца, при ГПР – 29,98 %, годишен лихвен процент – 34,46 %. В чл. 3.
2 от договора е посочено, че кредитополучателя е удостоверил, че е получил
копие от погасителния план на кредита, съдържащ информация за всички
погасителни вноски по кредита. Съгласно чл. 2. 14, изречение 2 от договора е
уговорено, че кредитодателя има право на обезщетение при предсрочно
погасяване на кредита: 1 % от размера на предсрочно погасената сума, ако
оставящия срок е по-голям от 1 година и 0. 5 % от размера на предсрочно
погасената сума, ако оставящия срок е по-малък от 1 година.
Страните не спорят, че към договора за потребителски кредит е
подписан погасителен план, в колона 3 на който е посочено размер на
обезщетение (ако има такова), разсрочено на 10 вноски от по 95,60 лева или
сума в общ размер 956,00 лева. В колона 4 на погасителния план е предвидена
обща сума за плащане (вноска + обезщетение, ако има такова), разсрочено на
10 вноски от по 187,00 лева или сума в общ размер 1870,00 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
На първо място, съдът намира, че процесният договор за кредит е
потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП
(ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди),
и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 от
ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз
основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична
сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
5
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният
по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 –
147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието
на които съдът следи служебно.
В случая, предвиденото в погасителния план към процесния договор
(колона 3) обезщетение, противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД, тъй като води до увеличаване размера на кредита, без да има
яснота относно насрещната престация на кредитора срещу нейното
заплащане. Както беше посочено, в колона 4 на погасителния план към
процесния договор, подписан от страните по договора е предвидена обща
сума за плащане (вноска + обезщетение, ако има такова), разсрочено на 10
вноски от по 187,00 лева или сума в общ размер 1870,00 лева. Сумата от
956,00 лева предвидена като обезщетение по процесния договор е недължима,
тъй като противоречи на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 19 от ЗЗП, тъй като е в размер над 100 % от сумата на отпуснатия
кредит - 800. 00 лева, т. е. нарушен е принципа на добросъвестност и
справедливост. Съгласно чл. 16 – 18 от ЗПК преди да вземе решение относно
предоставяне на потребителски кредит кредиторът оценява
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация,
като може да извърши проверка в Централния кредитен регистър или в друга
база данни. Това е негово право, но и задължение при управлението на риска,
свързан с предоставянето на кредита. С предвиждането на "обезщетение",
която да е в тежест на потребителя, кредиторът не само ще защити интересите
си от евентуален риск при отпускане на кредит на определено лице, но и ще
си спести разходите за това, поставяйки ги в тежест на кредитополучателя.
Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задължението на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия него, което води до допълнително увеличаване
размера на задълженията му. Основната цел на така уговорената клауза е да
доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Тъй като
противоречието между предвиденото "обезщетение" и добрите нрави е било
налице още при сключването на договора, то следва извод, че в конкретния
случай е налице нищожност на процесната клауза. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като съшита е
6
необосновано висока.
Съдът счита, че следва да се тълкува по реда на чл.20 от ЗЗД
действителната воля на страните. Макар изрично в Договора да не посочено
за какво е обезщетението в размер на 95,60 лв. месечна вноска, то такова
очевидно е уговорено между страните. Съгласно нормата на чл.11, ал.1, т. 11
от ЗПК Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа: условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Следователно
погасителния план следва да се разглежда като съставна част на Договора. Че
страните са имали уговорка за заплащане на посоченото обезщетение може да
се съди и от факта,че изрично в РКО № **********/ от 21.09.2022 г. е
отбелязано, че месечната вноска която следва да погасява ищеца е в размер на
187,00 лв., т.е. в нея е включена сумата от 95,60 лв.
С предвиждането на такива разходи за обезщетение се заобикаля и
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е
част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в
годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с
претендираната сума за обезщетение в размер на 956,00 лева се нарушава
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута определена с
ПМС№426/2014г. В конкретния случай, съдът чрез използването на
калкулатор за изчисление на ГПР на интернет адрес
https://www.calculator.bg/1/crediten_gpr.html#det изчисли,че с включването на
сумата от 956,00 лв. / 10 месечни вноски по 95,60 лв. / годишен процент на
разходите ГПР става 740.2874 % , което е многократно повече от уговорения
между страните и значително надхвърля определения в чл.19, ал.4 от ЗПК
размер на годишният процент на разходите, който не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
7
Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на
императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния
правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира
допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради
невключване на уговорката за обезщетение в размера на ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е
реално прилагания в отношенията между страните представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от
Закона за защита на потребителите.
От анализа на съдържанието на процесния договор става ясно, че не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според тази разпоредба
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите
следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. Спазването на това изискване дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по
договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посоченият размер /. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Следователно в посочената величина, представляваща
обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят
ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая в
договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства – например не е
посочено дали при определяне на ГПР е включено обезщетението, което
представлява значителна част от месечните вноски по погасителния план.
8
Следва да се отбележи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно
заложен в ЗПК, и приемането на методика, регулираща изчисляването на
разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. В
случая тези съставни елементи са неизвестни и не става ясно какво се
включва в общите разходи за потребителя при формиране на ГПР.
Следователно неясни остават както компонентите, така и математическият
алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
В случая очевидно при определяне на размера на ГПР не е включено
обсъжданото по- горе обезщетение. С това допълнително плащане,
фигуриращо в погасителния план, се покриват разходи, които са свързани с
договора за потребителски кредит и които са били предварително известни на
заемодателя. Ето защо размерът на това плащане е следвало да бъде включен
в ГПР по кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Водим от гореизложеното съдът счита, че иска се явява основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
И двете страни са претендирали присъждане на направените по делото
разноски. При този изход на процеса и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. С. К. Н. от АК
Пловдив сумата 400. 00 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на ищеца по предявения главен иск, а на ищеца сумата в
размер на 50,00 лв.-заплатена ДТ.
Съдът намира за неоснователни възраженията на страните по чл. 78,
ал. 5 от ГПК, тъй като същите са съобразени с действащата нормативна
уредба.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на предвиденото обезщетение,
включено в погасителен план към договор за потребителски кредит №СТСН-
00004858 сключен с ответника„Кредиленд" ЕООД, ЕИК ********* на
21.09.2022г. и отразено в разходен касов ордер №********** от 21.09.2022г.
предвиждащо заплащане на обезщетение в размер на 956,00 лева, като
противоречащо на принципа на добрите нрави- 26, ал. 1 от ЗЗД., заобикалящи
9
материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващо
договорното равноправие между страните и нарушаващо предпоставките на
чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит.
ОСЪЖДА „Кредиленд ЕООД", ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Сливен, бул. Панайот Хитов № 14, ет. II, с управител:
Теодора Тодорова Маринова да заплати на В. И. Ч., ЕГН ********** с адрес:
** * чрез адв. С. Н. - вписан в АК - Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив,
/
ул. „Йоаким Груев" №41 направените по делото разноски в размер на 50,00
лв.- ДТ.
ОСЪЖДА Кредиленд ЕООД", ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление: гр. Сливен, бул. Панайот Хитов № 14, ет. II, с управител:
Теодора Тодорова Маринова да заплати на адв. С. Н. - вписан в АК - Пловдив,
със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Йоаким Груев" №41 С. К. Н. БУЛСТАТ
**********, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата в размер на 400,00 лв.-
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца
по предявения иск.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
10