Р Е Ш
Е Н И Е
№……………….…
22.07.2019 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно заседание на
четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Стефка Александрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 14801 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе пред вид
следното:
Предмет на разглеждане е предявен иск с
правно основание чл. 288 ал.1 от Кодекс за застраховането - КЗ (отм).
Ищцата Д.Г.Ч. твърди,
че на 12.11.2012 год. пострадала при пътно-транспортно произшествието, докато
стояла на автобусна спирка в района на кръстовището на бул. “Симеоновско шосе“
и ул.“Безименна“, гр. София. Произшествието настъпило при следните
обстоятелства: сив автомобил се движил по бул. “Симеоновско шосе“ в посока
центъра, а срещу него се движил друг червен автомобил. Червеният автомобил
предприел внезапна маневра „завой на ляво“ към ул. “Безименна“, при което
застанал на пътя на сивия автомобил. Последвал шум от набити спирачки и сивият
автомобил се качил на тротоара до спирката и ударил ищцата. По случая било
образувано досъдебно производство срещу водача на лекия автомобил, който
причинил удара – В.В.К.. Същата обаче била призната за невиновна и била
оправдана по повдигнатото обвинение за нарушаване на правилата за движение и
самокатастрофиране и причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда
на ищцата, с влязло в сила решение по НАХД № 1083/2014 год. на СРС. За да
достигне до този резултат, наказателният съд приел, че водачката на лекия
автомобил не е могла да предвиди неправомерното поведение на друг участник в
движението, каквото било това на неустановен водач, предприел внезапна маневра
завой на ляво. В резултат от произшествието ищцата получила фрактура на лявата
ишиадична кост, промитиране на върха на задния фрагмент в м.обтураториус
екстернус, м.аддуктор бревис и м.обтураториус интернус; сигнално усилване в
горното рамо на лявата пубична кост; малка парамедианна дясна сублигаментарна
дискова херния на ниво L5-S1. Тя била приет за болнично консервативно лечение,
изразяващо се в мануална репозиция на лявата ишиадична кост. След изписване от
болница, тя получила препоръки да ходи с помощни средства, без да натоварва
левия долен крайник за срок от 45 дни. Месеци след изписването от болница,
ищцата изпитвала болки и скованост в областта на кръста, което наложило през
март 2013 год. да постъпи отново за болнично лечение, където преминала през
медикаментозна терапия и физиотерапия. През април 2013 год. тя отново провела
консултация с невролог по повод липса на движения в долни крайници, болки в
кръста, особено при ходене, стоеж права, навеждане, изправяне сутрин, след
ставане от нощен сън, при което била констатирана десностенна сублигаментарна
дискова херния, лека формална дискова протрузия, както и вертебрален синдром,
ограничен обем на движение в L сегмент на гръбначния стълб. През май 2013 год.
ищцата отново постъпила в болнично лечение за рехабилитация, но болките и
сковаността в кръста на отшумели. През октомври 2013 год. тя преминала ново
болнично лечение за рехабилитация. В продължение на 164 дни ищцата била
неработоспособна; претърпяла и продължавала да търпи болки и страдания,
скованост в кръста, имала липса на движение в долните крайници. В ежедневието
си тя изпитвала множество неудобства, трябвало да се придвижва с помощни
средства, а това й създавало затруднения при извършването на елементарни
дейности и до отрицателни емоции. До момента ищцата не била възстановена от
уврежданията и от преживения стрес. За лечението си ищцата направила разходи в
размер на 871.45 лева, от които: 310 лева по фактура № **********/ 16.11.2012
год., 40.60 лева по фактура № 116566/19.11.2012 год., 86.50 лева по фактура
10000002194/20.11.2012 год., 57.08 лева по фактура № **********/1.11.2012 год.,
21.15 лева по фактура № **********/ 10.12.2012 год., 12 лева по фактура №
**********/ 11.12.2012 год., 73.80 лева по фактура № **********/ 12.12.2012
год., 150 лева по фактура № 2733/ 18.12.2012 год., 46.75 лева по фактура №
*********/ 20.12.2012 год., 10.40 лева по фактура № *********/ 11.08.2017 год.
и 63.17 лева по фактура № **********/ 11.8.2017 год. Ищцата завела претенцията
си за обезщетяване на претърпените вреди в Гаранционния фонд, но в тримесечния
срок липсвало произнасяне. Ето ищцата претендира ответника да й заплати сумата
80 000 лева – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди и сумата
871.45 лева обезщетение за имуществени вреди. Претендира законна лихва от
датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне от страна на ответника –
28.10.2017 год. до окончателното изплащане на главницата и направените по
делото разноски.
Ответникът Г.Ф. оспорва предявения иск.
Твърди, че е отказал изплащане на обезщетение, тъй като ищцата не представила
доказателства за наличие на обстоятелствата по чл.288 ал.1т.1 от КЗ (отм.).
Ответникът намира предявените искове за завишени по размер, а претендираното
обезщетение за неимуществени вреди за неотговарящо на понятието справедливост и
на установената съдебна практика.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
С решение от 20.03.2014 г. по НАХД №
1083/2014 г. на СРС, 108 с-в, В.В.К. е призната за невиновна в това на
12.11.2012 г. около 10:30 часа в гр. София, по бул. „Симеоновско шосе“, при
управление на лек автомобил „Опел“ с рег. № ****** с посока на движение от бул.
„Околовръстен път“ към бул. „Г.М.Димитров“, самокатастрофирайки в скирка на
обществения градски транспорт № 0821, да е нарушила правилата за движение по
Закона за движението по пътищата (ЗдвП) и по непредпазливост да е причинила
средна телесна повреда на пешеходката Д.Г.Ч., изразяваща се в: счупване на таза
отляво, довело до затруднение на движението на левия довен крайник за период
повече от 30 дни и е оправдана за престъпление по чл. 343а, б. „а“, пр. 2 НК.
Видно от мотивите съдът е приел, че подсъдимата се е движела със скорост над
разрешената, когато неустановено лице – водач на неустановен лек автомобил, е
предприело внезампон маневра ляв завой без да пропусне движещия се с предимство
автомобил на подсъдемата в момент, когато двата автомобила са се намирали в
опасната зона за спиране и за подсъдимата ударът е бил непредотвратим. Прието
е, че такъв би бил изводът дори и подсъдимата да се е движела със скорост от 50
км/ч. Решението е влязло в сила на 05.04.2014 г.
С молба от 28.07.2017 г. ищцата е
предявила пред ответника претенция за заплащане на претърпени неимуществени
вреди. На 26.10.2017 г. е постановен отказ.
За установяване на механизма на ПТП по
делото са приети писмени, веществени (фотоалбум) и гласни доказателства, както
и Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. И.Т. и
Тройна съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица инж. С.М.,
инж. А.П.А. и инж. К.Г..
Свидетелката В.В.К. сочи, че през ноември
2012 г. е пътувала с личния си автомобил по бул. Симеоновско шосе. Изпреварил я
„джип“ Ауди, след това била засечена от червен автомобил, дестрибуторски. Не
може да каже каква марка е бил автомобилът, но той й отнел предимство. Посочва,
че се движела в дясна лента, вляво от нея имало друг автомобил и карали
успоредно, но той карал по-близо от нея. В отстоянието между автомобила от ляво
и автомобила на свидетелката се мушнал засеклия я автомобил. Според свидетелката
завилият автомобил навлязъл на червен сигнал на светофарната уредба. Свидетелката
натиснала спирачка, няма спомен дали е навила волана надясно или не, но
автомобилът станал неуправляем, осъзнала, когато автомобилът спрял след
спирката, няма спомен да е ударила някого. Веднага слязла, спирката била зад
гърба й и видяла и чула госпожата, веднага позвънила на тел. 112. Свидетелката Ц.
М.А.дава показания, според които помни, че е присъствала на ПТП през 2012-та
година. Помни, че една кола се движела в лентата за насрещно движение, не
пропуснала движещите се направо автомобили и отнела предимство на колата,
изпреварила автомобила на свидетелката. Помни, че шофьорът в засечения
автомобил набил спирачка, колата се олюляла, качила се на тротоара и се забила
в спирката, удряйки жена. Видяла, че ударената жена лежала на тротоара. Заедно
дочакали бърза помощ. Мисли, че при задействането на спирачната система се
спукала гумата на засечената кола и тя занесла поради това. Двете коли били на
зелен сигнал на сфетофарна уредба и се движели в една и съща посока, но не може
да каже с каква скорост.
Приетите автотехнически експертизи нямат
съществени противоречия относно механизма на ПТП. Съдът основава изводите си на
база тройната експертиза, доколкото същата е изготвена при съобразяване на
всички постъпили по делото писмени, гласни и веществени доказателства. Според
експертите механизмът на ПТ е следният: на 12.11.2012 г. около 10:30 часа, л.а.
„Опел Астра” рег.№ ******управляван от водача В.В.К.,*** в посока от юг а север,
след което е напуснал платното за движение от дясно, където е ударил намиращата
се на тротоара пешеходка Д.Г.Ч.. Произшествието е настъпило на хоризонтален и
равен участък от пътя в зоната на кръстовище при движение през деня, при добра
видимост на дневна светлина. Скоростта на движение на л.а. „Опел Астра”
непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 78 km/h.
Според експертите разстоянието между двата автомобила е било около 12 m.
За доказване на твърдяните болки и
страдания по делото е разпитан свидетелят С.П.С., съпруг на ищцата. Свидетелят
сочи, че е видял ищцата в болницата й – нямала подвижност от кръста надолу,
краката й били насинени и подути с големи кръвоизливи, мислели, че остава
инвалид. Изписали я след седмица, като в легнало положение ищцата престояла два
месеца. Грижите поела майка й, като свидетелят се грижел за дъщерята им. Всеки
ден поставяли на ищцата инжекции, за да може кръвта по-лесно да разтвори
съсиреците. Викали няколко пъти физиотерапевт, който да им покаже как да правят
масажи. Това продължило около два месеца, след което ищцата започнала
постепенно да се изправя с патерици. Плачела от болка, когато трябвало да слиза
по стълби. След третия месец започнала да излиза по-уверено извън апартамента.
Тогава се появила психологическа травма – ищцата изпитвала страх от колите,
които се движат около нея, стряскала се, треперела. Страхувала се да се вози в
автомобил, притискала се до вратите, молила свидетеля да намалява скоростта. И
до ден днешен при лошо време се появяват болки. Свидетелят сочи, че с ищцата
имат две деца, първото е родено на 12 май 2004 г. С второто забременяла след
катастрофата като бременността й била последявана в частна клиника. Към момента
посещава гимнастики, йога, първите две години ходела на балнеосанаториуми. Съдът
не кредитира така събраните гласни доказателства в частта, в която противоречат
на изводите на вещото лице за времето, необходимо за възстановяване от
получената травма в областта на таза.
Видно от приетата Съдебномедицинска
експертиза в резултат на процесното ПТП ищцата е получила: счупване на лявата
седалищна кост, контузия на кръдния кош, контузия на поясната област, контузия
на кръстната област, контузия на десен долен крайник. Впоследствие е настъпила
хернизация на междупрешленен диск, двустранна моторна радикулопатия и вторична
периферно-стволова увреда на н. фибуларис. Според експерта счупването на лява
седалищна кост изисква два месеца възстановителен период. Контузията на гръдния
кош, на поясната област, на десния долен крайник – причиняват временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Хернизацията на междупрешленен диск
и двустранната моторна радикулопатия, както и вторичната периферно-стволова
увреда са причинили постоянно разстройство на здравето, неоспасно за живота.
Травмите на гръбначния стълб ще съществуват до края на живота на пострадалата. Допълнително
е отбелязано, че може да се очаква след счупването на седалищната кост да
настъпи ексцес с развитие на коксартроза на лявата тазобедрена става. В
допълнителна експертиза вещото лице посочва, че представените по делото фактури
и касови бонове са свързани с с лекарствени препарати, необходими за лечението
на получените травматични увреди. Магнитрорезонасното изследване е заплатено
поради липса на направление за него. Закупен е и компресивен колан във връзка с
травмата и поясния отдел на гръбначния стълб.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
За да бъде ангажирана отговорността на
Гаранционния фонд да обезвреди негативните последици от пътно-транспортно
произшествие, в конкретния случай, следва да бъде осъществен следния фактически
състав: настъпване на неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания,
дължащи се на пътнотранспортното произшествие, настъпило на територията на
Република България и причинено от лице, чиято гражданска отговорност не е била
застрахована (чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от отменения КЗ).
Посочените елементи на фактическия състав,
пораждащ отговорността на ответника, са налице в настоящия случай.
По делото не се спори на 12.11.2012 г.
около 10:30 часа, л.а. „Опел Астра” рег.№ ******управляван от водача В.В.К.,***
в посока от юг а север, след което е напуснал платното за движение от дясно,
където е ударил намиращата се на тротоара пешеходка Д.Г.Ч..
На основание чл. 300 ГПК съдът дължи да зачете решение по
НАХД 1083/2014 г. на СРС, 108 с-в, съгласно което В.К. е призната за невиновна
в извършването на престъпление по чл. 343а, б. „а“, предложение второ НК,
доколкото е прието, че подсъдимата е направила зависещото от нея, за да спре и избегне удара, поради което
не е нарушила чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Ето защо в тази част съдът не обсъжда
изводите на вещите лица по приетите автотехнически експертизи относно предотвратимостта
на предприетата маневра по установяване на управлявания от нея автомобил
„Опел“. Събраните гласни доказателства установяват с категоричност, че
реакцията на водача е в резултат на предприета маневра завой наляво от страна
на неустановен участник в движението. От експертизата е видно, че маневрата е
предприета в момент, когато автомобилът „Опел“ се е намирал на 12 м. от
завиващия наляво автомобил и се е движел със скорост 78 км/ч. Съдът намира, че
тази маневра е в нарушение на разпоредбата на чл. 37 ЗДвП, задължаващ водачът
на завиващото нерелсово пътно превозно средство да пропусне насрещно движещите
се пътни превозни средства и в този смисъл действието на водача на
неустановения лек автомобил се явява противоправно.
Като пряка и непосредствена последица от
произшествието ищцата е претърпяла телесни увреждания, имащи за последица
настъпване на неимуществени вреди под формата на болки и страдания.
Настъпването на тези вреди се доказва безспорно от заключението на медицинската
експертиза и гласните доказателства. Въз основа на посочените доказателствени
средства, съдът приема за доказано, че ищецът е получил описаните в исковата
молба телесни увреди, а те от своя страна са му причинили болки и страдания за
период от два месеца, като през това време ищцата е била изцяло зависим от грижата
на своите близки. Установява се, че причинените увреждания са довели до
последващо развитие на дискова херния и парализа на фибуларния нерв, които
увреди са нелечими
Относно размерът, съдът съобрази
указанията дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и
с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС. Съдът
отчита, че причинените увреждания са
били съпроводени с интензивни болки, след увреждането, като същите са довели до
неудобства в ежедневието, необходимостта от помощ от трети лица и ползване на помощни
средства за придвижване. Предвид всички тези обстоятелства по
настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, степента на увреждане, както и ефектът, който оказват върху начина
на живот на ищцата, както и обстоятелството, че в резултат на същите
здравословното състояние на ищцата е необратимо влошено поради развитието на
дискова херния и парализа на фибуларния нерв, справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 70000.00 лева, като за
разликата до пълния претендиран размер от 80000 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Кредитирайки допълнителното заключение по
приетата Съдебномедицинска експертиза съдът намира, че отговорността на
ответника следва да се ангажира за сторените разходи за лечение с изключение на
извършеното магнитнорезонансно изследване на стойност 310 лв. (л. 62 от делото),
което се поема от НЗОК. Искът се явява основателен за сумата от 561,45 лв.
Началният момент на лихвата за забава
следва да бъде определен по правилата на чл.288 ал.7 от КЗ (отм.), като в
конкретния случай, при съобразяване на диспозитивното начало в гражданския
процес, лихва е дължима от 28.10.2017 г.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело право на
разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
дължи да заплати на ищцата сторените по делото разноски съобразно уважената
част от исковете в размер на 4841,43 лв. (5564,86 х 0,87), като в този размер
съдът не включва 30 лв. възнаграждение за разпит на втория свидетел, тъй като
не е разпредено изплащането му и не следва да се възлага в тежест на ответника,
а подлежи на връщане на ищцата.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника следва да се заплатят разноски в размер на 26 лв. (200 х 0,13).
Дължимото адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. е в размер на 2571,84 лв. (2956.14 х0,87).
На основание чл. 78, ал. 3 на ответника
следва да се заплатят сторените по делото разноски в общ размер 252 лв.
(300*0,84).
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г.Ф., Булстат ******, с адрес ***, да заплати на Д.Г. Ч., ЕГН **********, IBAN ***:
-
на основание чл.288, ал.1 т.1 КЗ (отм.):
сумата 70000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от пътно-транспортно
произшествие от 12.11.2012 г., ведно със законната лихва от 28.10.2017 г. до
окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 80 000 лева;
-
на основание чл.288, ал.1 т.1 КЗ (отм.):
сумата 561,45 лева –
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от пътно-транспортно
произшествие от 12.11.2012 г., ведно със законната лихва от 28.10.2017 г. до
окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 871,45 лева;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК: сумата
от 4841,43 лв. – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Г.Ф., Булстат ******, с
адрес ***, да заплати на адвокат М.М.Б.от
САК на основание чл.38 ЗАдв. сумата 2571,84
лв. - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Г. Ч., ЕГН **********, да
заплати на Г.Ф., Булстат ******, с адрес ***, на основание чл.78 ал.8 от ГПК сумата 26 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд.
СЪДИЯ: