Р Е Ш Е Н И Е
Номер 393/5.3.2015г. Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, Пети
наказателен състав
На пети февруари, Година две хиляди и петнадесета
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГЕОРГИ МИТЕВ
Секретар М.М.
Като разгледа докладваното от Председателя
АНД № 5766 по описа на
ВРС за 2014 г.,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0001462 от 18.11.2014 г. на Директора на Регионална
дирекция ”Автомобилна администрация” гр.Варна, с което на основание чл.93 ал.1
т.1 от Закона за автомобилните превози на М.П.И. ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.6 ал.1
от Закона за автомобилните превози.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Варненски Административен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени, по реда на АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ :
Производството е на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на М.П.И. против наказателно постановление №
23-0001462 от 18.11.2014 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” гр.Варна.
В жалбата въззивникът твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, поради което моли съда за неговата отмяна.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв.Й.А., който моли съда да отмени наказателното постановление поради
допуснати съществена нарушения на процесуалните правила.
Въззиваемата страна, редовно призована, в заседанието по същество се
представлява от процесуален представител, който моли съда да потвърди
наказателното постановление.
След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени
във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в срока на обжалване от
надлежната страна, поради което същата
е процесуално
допустима.
На 05.10.2014 г. М.И. – полицейски служител в Управление на полицията
„Белослав и Аврен” при Четвърто РУП гр.Варна по разпореждане на Районна прокуратура
гр.Варна извършил в гр.Белослав проверка за нарушения при провеждането на
избори. В 19,20 часа в гр.Белослав бил установен микробус „Фолксваген” с рег.№
В 1927 РМ, управляван от М.П.И. ***. В автомобила се намирал В.Д.В., изчаквали
сестрата на В. Д.Д. В.а да я закарат до болница в
гр.Варна, тъй като била в напреднала бременност и имала контракции.
Според снето сведение от М.П.И. той изкарвал прехраната си като превозвал
хора срещу заплащане, като на същата дата извозил 12-13 човека до изборните
секции, като взел по 0,50 лв. на човек за превоза.
На 24.10.2014
г. главен инспектор в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация”
гр.Варна Б.Г.Г. съставил Акт за установяване
на административно нарушение № 196459 срещу въззивника затова, че на 05.10.2014 г. в гр.Белослав, управлява лек автомобил „Фолксваген Транспортер” с рег.№ В
1927 РМ, извършващ обществен превоз на 12 броя пътници на цена от 0,50 лв.,
като за автомобила няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници,
без лиценз на общността за превоз на пътници, без удостоверение за регистрация
на таксиметров превоз на пътници. Акта бил връчен на въззивника същия ден, като той
записал,
че няма възражения.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Б.Г.Г.. Според неговите показания на 24.10.2014 г. бил изпратен
в полицейския участък в гр.Белослав, за да състави акт за установяване на
административно нарушение за установен преди това от полицията нерегламентиран
превоз на пътници. Там се явил въззивника И., който потвърдил устно дадените от
него пред полицията обяснения и на тази база Г. съставил акт за установяване на
административно нарушение, без лично да е констатирал нарушението. Съдът кредитира
показанията на св.Г., но в тях не се съдържат никакви доказателства за
извършено нарушение от страна на въззивника.
Съдът не приема като доказателство приложеното „писмено сведение” от М.П.И.,
тъй като не представлява писмено доказателствено средство, съставен по
съответния начин и съдържащо значими факти, за да може да се ползва от
доказателствена сила по делото и са снети от лице, което не е служител на
административно-наказващия орган.
Гореизложеното се установява от приетите гласни и писмени доказателства
по делото.
На 18.11.2014 г. е било издадено обжалваното наказателно постановление.
Административно-наказващият орган е приел изцяло обстоятелствата, посочени в
АУАН, като е квалифицирал нарушението по чл.6 ал.1 от Закона за автомобилните
превози и е ангажирал личната отговорност на М.П.И. на основание чл.93 ал.1 т.1
от Закона за автомобилните превози, като му е наложил административно наказание
глоба в размер на 1500 лева.
Наказателното постановление е връчено на ответника на 08.12.2014 г.
Съдът, в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността
на образуването и провеждането на административно-наказателното производство,
установи следното:
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок
по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за
установяване на административно нарушение и издаденото наказателно
постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.
Административно-наказващият орган е описал нарушението, квалифицирал е същото
от материално-правна страна, респективно е посочил правното основание за
ангажиране на личната отговорност на И..
Съдът счита, че посоченото
в наказателното постановление нарушение е недоказано по категоричен начин.
Единствено от обясненията на И. е приет факта, че въззивникът е извършил
превоза срещу заплащане. Въпреки че И. е заявил пред полицейския служител, че
познава лично повечето от превозените хора, тези лица не са издирени, не са
снети от тях обяснения.
Въпреки тези данни и
липсата на други доказателства за извършеното нарушение,
административно-наказващият орган не е провел допълнително разследване по тези
обстоятелства и по този начин е нарушил правото на защита на въззивника. Това
процесуално нарушение е съществено, водещо до нарушаване на правото на защита
на въззивника и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление.
В обстоятелствената част на
акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление е отразено, че на 05.10.2014 г. около 13,00 часа – 15,00 часа е
установен обществен превоз на пътници на цена от 0,50 лв. с лек автомобил
„Фосксваген транспортер” с рег.№ В 1927 РМ без валиден лиценз за обществен
превоз на пътници. Не става ясно дали нарушението е извършено на тази дата в
гр.Белослав или че нарушението е било установено на тази дата в гр.Белослав,
което прави невъзможно категорично да се установи датата и мястото на извършване
на нарушението. В наказателното постановление не са посочени точно
обстоятелствата, при които е било извършено нарушението – кои пътници са били
превозени, по какъв маршрут, както и не са посочени доказателства, които да
подкрепят обвинението. С това е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН, което е съществено, тъй като е довело до нарушение на правото
на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице и е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Воден от гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :