№ 458
гр. София, 10.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110136020 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена „А1
Б.“ ЕАД, искова молба, насочена против Сдружение „К.Е.“, ЕИК *********, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
122,32 лв., представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по
Договор М ******* за периода от 09.09.2019 г. до 08.03.2020 г., ведно със законна
лихва от 04.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 200.00 лв. -
неустойка за предоставено, но невърнато оборудване след прекратяване на Договор М
*******, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 17.02.2021 г. по ч.гр.д. № 7029/2021 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си субективни права при
твърдения, че между него и ответника е сключен Договор за използване на мобилни
услуги партида *********, ID на Договора М *******. Твърди, че за всяка отделна
мобилна услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи
неразделна част от Договора. Излага, че с Приложение № 1 от 01.08.2018 г. за срок от
две години е активиран пакет от услуги – фиксиран интернет и телевизия с план А 1
Смарт 25 и месечна абонаментна такса 21,99 лв. Сочи, че с констативен протокол от
03.08.2018 г. е удостоверено инсталирането на оборудването и активирането на
услугите по пакета. Твърди, че до септември 2019 г. абонатът е заплащал използваните
мобилни услуги, след което е спрял да плаща. Поддържа, че са издадени фактури на
обща стойност 122,32 лв., както следва: Фактура № *********/14.10.2019 г., на
стойност 21,98 лв. за отчетен период 09.09.2019 г. – 08.10.2019 г.; Фактура №
*********/12.11.2019 г. на стойност 26,21 лв. за отчетен период 09.10.2019 г. –
1
08.11.2019 г.; Фактура № *********/12.12.2019 г. на стойност 21,98 лв. за отчетен
период 09.11.2019 г. – 08.12.2019 г.; Фактура № *********/13.01.2020 г. на стойност
26,62 лв. за отчетен период 09.12.2019 г. – 08.01.2020 г.; Фактура №
*********/12.02.2020 г. на стойност 21,98 лв. за отчетен период 09.01.2020 г. –
08.02.2020 г.; Фактура №*********/12.03.2020 г. на стойност 3,55 лв. за отчетен период
09.02.2020 г. – 08.03.2020 г. Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията
договорът е прекратен, считано от 14.03.2020 г. на основание т.54.12. от Общи условия
за взаимоотношенията между „А1 Б.“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „А1 Б.“ ЕАД, съгласно която договорът се
счита за едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на
дължимите суми е продължила повече от 124 дена. Поддържа, че за срока на Договора
е било предоставено за ползване оборудване, което след прекратяването на Договора
не е върнато на мобилния оператор, поради което излага, че абонатът дължи неустойка
във фиксиран размер по ценоразпис на „А1 Б.“ ЕАД. Прави се искане да се постанови
решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество процесните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
в който оспорва предявените искове. Твърди, че е ползвал услугата, докато съдружието
е осъществявало дейност от офис на адрес гр. София, ул. „Б.П.“ № **. Излага, че
офисът се е ползвал под наем по реда на програма за безвъзмездна помощ. Твърди, че
Договорът за наем е бил с определен срок, след изтичането на който ответникът е
напуснал помещението и не е ползвал услугата. Прави възражение за стопанска
непоносимост. Твърди, че не е получавал посочените в исковата молба устройства.
Оспорва протокол от 03.08.2019 г., като излага, че същият не е подписан от
представители на съдружието.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца –
производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и сл. като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на
ответника, съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти и обстоятелства, а именно, че между страните е сключен Договор за ползване на
мобилни услуги партида *********, ID на Договора М ******* и Приложение № 1 от
01.08.2018 г. към Договора за срок от две години с активиран пакет от услуги –
фиксиран интернет и телевизия с план А 1 Смарт 25 и месечна абонаментна такса
21,99 лв., както и че във връзка с процесния договор за мобилни услуги за периода
09.09.2019г. – 01.04.2020г. са издадени фактури на общ стойност 122.32лв., включващи
задължения за месечни такси и мобилни услуги.
5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти - всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения / чл. 154, ал. 1 ГПК/. Не подлежат на доказване факти, за
които съществува установено от закона предположение. Оборването на такива
предположения се допуска във всички случаи, освен когато това е забранено от закон /
чл. 154, ал. 2 ГПК/.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
2
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно
факта на сключен с ответника договор за използване на мобилни услуги със
съдържанието, посочено в исковата молба, че е доставил на ответника през процесния
период мобилни услуги на претендираната стойност, че договорът е прекратен на
14.03.2020г. както и че вземането за дължими месечни такси и ползвани мобилни
услуги е станало изискуемо.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа, както и
възражението си, че договорът е прекратен на 09.09.2019г.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно, че
част от съдържанието на процесния договор е клауза за неустойка със съдържанието,
посочено в исковата молба, а именно че ответникът е поел задължение да заплати
посочената неустойка при невръщане на оборудване /модем, рутер, ТВ приемник,
телефон/, факта, че същите не са върнати, както и размера на неустойката.
В тежест на ответника е да докаже, че е върнал оборудването или, че е погасил
дълга.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства, че
дружеството е приело общи условия за взаимоотношения между мобилния оператор и
абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи, съгласно които и
на основание т. 54.12 от същите договорът се счита едностранно прекратен от страна
на мобилния оператор, поради забава на плащането от страна на абоната, продължила
повече от 124 дни, както и че не сочи доказателства за твърденията си, че е налице
ценоразпис, в който е фиксирана дължимата се неустойка при невърнато оборудване.
ПРИЕМА представените от ищцовото дружество документи като писмени
доказателства по делото.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 7029/2021 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 193, ал. 2 ГПК и във връзка с направено от
ответника оспорване на Констативен приемо-предавателен протокол за инсталиране на
оборудване от 03.08.2019 г., да заяви в срок до насроченото открито съдебно заседание
дали ще си ползва от документа.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 18.03.2022г. от 09.30часа, за
които дата и част да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на
ответника, ведно с приложенията към него, като същите могат да изразят становище и
да ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4