РЕШЕНИЕ
№…………./15.04.2020 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ
При
секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 1708/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е
по искова молба с вх. № 106515/27.08.2019 г., която е подадена от А.М.Х.,
действаща в качеството си на регистриран ЕТ „Н.-Т.– А.Х.“, с ЕИК ******* и
седалище и адрес на управление ***, срещу З. “У.“ АД, ЕИК*******, и седалище и
адрес на управление ***.
Предявен е
за разглеждане като частичен иск с правна квалификация чл. 405 КЗ за заплащане
на сумата в размер от 25 001 лв. – съставляваща част от общо вземане в размер
от 56 490,00 лв., което представлява възникнало вземане за заплащане на
застрахователно обезщетение, въз основа на сключен застрахователен договор под
формата на застрахователна полица с № 18136530001/11.06.2018 г. и настъпило в
рамките на неговото действие застрахователно събитие, състоящо се в
реализацията на значителни количества валежи от дъжд в периода от 26.06.2018 г.
до 29.06.2018 г., което е довело до частично увреждане на посевите от тютюн
отглеждан в параметрите на три парцела стопанисвани от ищцата, чиято обща площ
е равна на 564,90 дка., ведно със законната лихва върху заявеното вземане
дължима за периода, считано от 27.08.2019 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/
до окончателното му изплащане.
В исковата
молба се твърди, че съгласно инициирана програма от ДФ „Земеделие“ за подпомагане
на земеделски стопани чрез съфинансиране на разходите за застраховане на
земеделски култури, ищцата е кандидатствала, респективно е била одобрена за
подпомагане по отношение на определени площи обработвани от нея. Съгласно
изискванията на Фонда тя е избрала застраховател измежду фиксирана от
подпомагащия орган листа и сключила договор за имуществено застраховане с
предмет земеделски култури. Поддържа, че със свои средства е заплатила 35 % от
уговорената застрахователна премия, а остатъка от 75 % подлежал на изплащане от
Фонд „Земеделие“. Сочи се, че сключената от земеделския производител полица от
11.06.2018г. има за предмет три парцела с обща площ 564.90 дка. на обща
застрахователна стойност 282 449.99 лв., като размера на премията е възлизал на 16 947 лв. и 338.94
лв. ЗДЗП. Излага, че на 14.06.2018г. е изпълнила задължението си да заплати на
ответния застраховател съответната част от премията равна на 35 %, която кореспондира на сумата от 6 270,39 лв., като в
нея се е съдържал и целия дължим данък. На следващия ден 15.06.2019 г.
застрахованите парцели били огледани от представител на застрахователя и са
направени констатации за добро състояние на реколтата и липса на следи от
природни бедствия.
Ищцата се
позовава на това, че е сключила договор с ДФ „Земеделие“ на 30.07.2018г. под №
16/180383/01710 имащ за предмет предоставяне на държавна помощ по схемата
„Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на
селскостопанска продукция“. Фактическите твърдения се обогатяват с това, че в
периода 26-29.06.2018г. в района на гр. Първомай са паднали обилно повсеместни
валежи, което събитие е покрит риск, съгласно клауза „Тютюн“ по сключената
между страните застрахователна полица. След посещение на представители на
ответника е определено увреждане на реколтата в размер на 20%, което формира
обща вреда на стойност 56 490 лв., за което има заведена преписка №18531360001.
Във връзка с претенцията по тази преписка
на 13.09.2018г. ищцата сочи да е получила писмо от ответника с изх. №
3524, с което същия отказва да плати застрахователно обезщетение с аргумента,
че Фондът не е внесъл своята част от премията преди настъпване на
застрахователното събитие. Уточнява се, че ДФ „Земеделие“ е направил своето
плащане равно на 65 % от уговорената застрахователна премия на 14.08.2018г.,
като същото е прието и осчетоводено от ответника. Посочва се, че във връзка с
този отказ за удовлетворяване на застрахователната й претенция, ищцата се е
обърнала към компетентния регулаторен орган в лицето на КФН, като с писмо изх.
№ 91-02-1683 от 27.12.2018г. й бил даден отговор, че полицата е в сила още с
плащане на една част от премията от нейна страна. Сочи, че въпреки всичко на
11.01.2019г. с писмо №1250419, ответникът отговаря до КФН, че поддържа отказа
си за плащане. Претендира присъждане на частично обезщетение в размер на сумата
от 25 001 лв. и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното издължаване, претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по
чл. 367 от ГПК ответното дружество – З. „У.“ АД
се е възползвало от възможността му да упражни писмен отговор по
исковата молба с възражението, че същата е нередовна, поради непредставяне на
банкова сметка ***. Освен това се
възразява, че предявения за разглеждане иск е недоказан в своето основание,
защото към датата на събитието 26-29.06.18г. не е налице действащо
правоотношение по сключения договор за застраховка. Поддържа, че в
застрахователния договор изрично е дефиниран срока на действие на застраховката,
и в частност, че тя влиза в сила, считано от 24.00 ч. на датата на постъпване
на дължимата застрахователна премия по банковата сметка застрахователя,
съответно приключва с факта на
прибирането на реколтата. Сочи, че застрахователя се задължава да поеме
определен застрахователен риск срещу плащане на премия и при настъпване на събитието да изпати
сумата на застрахования. Изброява реквизитите на процесния застрахователен
договор, като изяснява начина на плащане на премията съгласно схемата за
застраховане на селскостопанска продукция - 65% от ДФ „Земеделие“ и 35 % от
земеделския производител. Не оспорва, че на 15.06.2018г. ищецът ЕТ „Н.-Т.– А.Х.“
е заплатила своята част от премията в размер на сумата от 6 270.39 лв. и 2%
данък, а останалата част е заплатена от ФД „Земеделие“ на 14.08.2018г., в размер на сумата от 11
015.55 лв. Опонира се, че към датата на настъпване на застрахователното събитие
- 26.06.2018г. не е била изплатена пълния размер на уговорената премия, а това
означава, че договорът не е влязъл в сила. Излага твърдение, че съгласно
правилото на чл. 367 от КЗ и посоченото в договора, застрахователят носи застрахователния риск само за настъпило
застрахователно събитие, считано от момента на влизане в сила на договора, т.е.
от момента на плащане цялата уговорена премия. Доколкото към датата на
настъпване на събитието очертано в ИМ този факт не се е реализирал, то
ответника не може да отговаря пред ищеца за плащане на обезщетение, защото не е
обвързан от правата и задълженията по застрахователния договор. Аргумент за
обратното не можел да бъде факта на плащането на 35% от премията, както и
съглашението между Фонда и застрахования, в което застрахователното дружество
не участва. На следващо място ответникът оспорва и размера на вредите, които са
остойностени в протокола, защото тези числови изражения са произволно
определени и не почиват на база реално увредения процент земеделска продукция.
Освен това се смята, че материалната легитимация за получаване на исканото
застрахователно обезщетение е за ДФ „Земеделие“, а не за ищцата, и това е така,
защото застраховката е сключена в полза на трето лице, което е именно Фонда.
Заради всичко това се иска отхвърляне на претенциите, или присъждане на
обезщетението в по-нисък размер.
В срока по
чл. 372 ГПК по делото е постъпила допълнителна искова молба от адв. Б.П.,
пълномощник на ЕТ „Н.-Т.– А.Х.“. Към нея
е приложена банкова сметка, ***а евентуално присъдени в негова тежест
задължения. Изразено е несъгласие с възражението на ответника, че
застраховката, от която ищеца черпи права е сключена в полза на трето лице,
както и че ищецът не е легитимиран да води процеса. Пояснява, че записът в т.
нар. „Специални условия“ противоречи на Споразумението между ответника и ДФ
„Земеделие“ от 10.04.2018г., според което „застраховано лице“ се явява
съответния земеделски производител, в случая – ищцата. В подкрепа на
твърденията са цитирани писмо на ДФЗ до ЗК „Уника“ №01-9800/90/05.10.2018г. и
Сигнал на ДФЗ до КФН инкорпориран в писмо № 01-8400. Не оспорва налично разминаване в съдържанието на
застрахователната полица по отношение на това кое е ползващото се по нея лице и
откога тя влиза в сила, затова според ищеца, по тези въпроси приложимо е
споразумението. Сочи, че застрахователя не е привел съдържанието на полицата с
правилата разписани в Споразумението, с което се увреждат имуществените
интереси на ползващия застрахователната услуга земеделски стопанин. Възразява
се и по довода на ответника изразен в
отговора, че коментираното застрахователното правоотношение влиза в сила след
плащане и на втората вноска. В случая ставало дума за застрахователна премия,
която е уговорена като платима на две вноски от два различни субекта, в два
различни момента, а съгласно правилата на КЗ полицата влиза в сила от датата на
плащане на първата вноска. Подчертава, че от споразумението между ДФЗ и
ответника е видно, че Фондът плаща на
застрахователя 65% от вноската в определен срок, течащ от момента на подписване
на договор със земеделския стопанин и след представена от него на сключена
полица. Изразява несъгласие относно оспорването на иска по размер и изяснява
вида на увредената продукция (тютюн). Налични са и резерви по възражението на
ответника, че ищецът не е носител на материалното право, което претендира, като
се привежда аргументация, че Фондът е издал нарочно удостоверение, с което
одобрява земеделския стопанин за участие в схемата за помощта и
идентифицираните култури към застрахователната полица трябва да съответстват на
тези от удостоверението.
В срока по
чл. 373 ГПК от ответника е постъпил
отговор на допълнителната искова молба, с който се поддържат всички вече
изказани в първоначалния отговор съображения.
Добавя се оспорване за наличие на договорка в полицата премията да е
платима на отделни /две/ вноски по чл. 368, ал. 1 от КЗ, и твърди че размерът и
е определен на 16 947 лв. и 338.94 лв. данък, но тъй като за заплащането и
отговарят различни правни субекти, именно това е продиктувало формалното и разделяне с посочване на
съответните размери. Оспорва разделението в плащането на премията да е
равносилно на разсрочване на същата. Сочи, че липсва разсрочване на цялата сума
на вноски със съответни падежи, съгласно изискването на чл.368, ал. 1 от КЗ.
Настоява се на тезата, че началния срок
на влизане в сила на договора е след изплащане на цялата сума на премията,
ведно с данъка. Това е станало на 14.08.2018 г., което е момент следващ този на
настъпилото застрахователно събитие, за вредите от което се търси парична
репарация. Подчертава, че съгласно споразумение между ответника и ДФЗ е дадена
ясна дефиниция на неблагоприятно климатично събитие, което може да се приравни
на природно бедствие, като в този контекст застрахователя смята, че е необходимо
да има увреждане на поне 30% от средната продукция на база на предходен
тригодишен период, като от него се изключват най-високите и най-ниските
стойности. Опонира заявените от ищцата увреждания да отговарят на споменатите
критерии. Освен това се поддържа, че ищецът не е представил доказателства,
установяващи собствеността му върху земята и насажденията или правното
основание, на което ползва същата. Определя исковете на ищцата като
неоснователни. Претендира разноски.
С
определение от 15.11.2019 г. на основание чл. 219 ГПК по искане на ищеца за да
го подпомага в производството е конституиран, като трето лице- помагач Д. фонд
„З.“. Със свое становище от 18.12.2019 г. подпомагащата страна е посочила, че
според действащите указания за прилагане на схема за държавна помощ след
сключване на договора за финансово подпомагане между ищеца и ДФ“Земеделие“
последния е обвързан със задължението да преведе втората част от
застрахователната премия, като направи това по банкова сметка ***. ТЛП и ищеца
сключили ДФП на 30.07.2018 г., а на 14.08.2018 г. фондът предприел превод в
полза на ответния застраховател на сумата в размер от 11 015,55 лв.,
съставляваща съответния дял от премията /65 %/, за която е приел да отговаря по
извършваното безвъзмездно финансово подпомагане на ищеца – земеделски стопанин.
В този контекст се настоява, че фондът е изправна страна, както в отношенията
си с ищеца, така и в тези с ответния застраховател. Отбелязва, че на 10.04.2018
г. между него и ЗК „УНИКА“ е било сключено споразумение, което очертавало
уредбата на взаимоотношенията по поемането на плащания на определен размер от
застрахователната премия, когато се застраховат земеделски култури от страна на
земеделски производители ползващи се от безвъзмездна финансова подкрепа. ТЛП
заема позиция, че отказът на застрахователя по предявената до него претенция от
страна на ищеца, в качеството му на застрахован за изплащане на застрахователно обезщетение по
повод възникнало събитие в периода от 26.06.2018 г. до 28.06.2018 г. е
незаконосъобразен. Навежда се доводът, че ДФЗ и застрахователя имат действащо
споразумение от м. 04.2018 г., което създавало задължение за застрахователя да
встъпи в застрахователно правоотношение със земеделски стопанин с оглед
застраховане на съответни рискове при отглеждане на земеделски култури, като
ако настъпи застрахователно събитие, за застрахователя се поражда договорна
отговорност да заплати съответното застрахователно обезщетение в зависимост от
понесената щета по застрахованата култура. Поддържа се, че тогава когато
застрахователя е получил плащане на дела от застрахователната премия носен от
съответния земеделски производител /35 %/, то застрахователната полица поражда
своето действие, като при реализиране на събитие имащо характера на покрит риск
се дължи плащане на застрахователно обезщетение. Сочи се, че по делото са
ангажирани еднозначни доказателства, че частта от премията припадаща се на
земеделския производител /ищеца/ е била внесена от негова страна в полза на
застрахователя към момент предхождащ момента на твърдяното застрахователно
събитие. Това означавало, че на основание т. 11 от ОУ на застрахователя за
застраховане на земеделски култури, доколкото е внесена първата вноска по
застрахователната премия, то застрахователната полица е произвела своето
действие. Изтъква се и това, че ищецът в качеството му на застраховано лице е
изпълнил задължението си да заяви пред застрахователя съответната преписка по
щета във връзка с настъпилото и очертано в ИМ събитие – погиване на определен
процент земеделска продукция /тютюн/. Допълва се и обстоятелството, че към
момента ответното застрахователно дружество, което се позовава, че полицата не
е произвела действие не е възстановило заплатената от ДФЗ част от
застрахователната премия, което показвало, че ответника приема полицата за
валидна. Изложените съображения мотивират ТЛП да смята, че заведената от ищеца
искова претенция е доказана в своето основание и размер и трябва да се уважи.
С
определение от 07.02.2020 г. на основание чл. 214 ГПК след направено от ищеца
изявление за увеличение размера на предявения иск, от съда е допуснато такова,
като вместо първоначалния размер от 25 001 лв. /предявен като частичен/
размерът е завишен до сумата от 56 490 лв., което кореспондира на пълния
размер на вземането, първоначално предявено, като частично.
Софийски
градски съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Представени
са Указания за прилагане на схема за държавна помощ „Помощ за съфинансиране на
застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция“, които са
приети с решение на УС на ДФ „Земеделие“ от 12.03.2018 г. Същите целят да
насърчат малки и средни предприятия, земеделски стопани, отглеждащи плодове,
зеленчуци, етерично-маслени култури и тютюн за доброволно застраховане на
селскостопанска продукция срещу неблагоприятно климатично събитие, което може
да бъде приравнено на природно бедствие, и други неблагоприятни климатични събития,
посредством частично компенсиране на разходите за сключване на застрахователна
полица. В чл. 3 е предвидено, че очертаната помощ се предоставя под формата на
заплащане на застрахователни премии на земеделски стопани при застраховане на
отглежданата от тяхна страна земеделска продукция от визираните по-горе видове.
Съгласно чл. 4.2. предложение последно сред бенефициентите на помощта не могат
да бъдат земеделски стопани отглеждащи под 0,1 хектара тютюн, като посочената
култура изрично е предвидена сред тези обхванати от подпомагането /4.4.Г./. В
чл. 10 е уреден начина за предоставяне и изплащане на помощта, като е видно, че
хипотезата когато фонда одобри подадено заявление на земеделски производител,
то се издава удостоверение за одобрение за участие в помощта, където се прави
идентификация на парцели и култури. Съгласно това удостоверение земеделския
стопанин сключва застрахователен договор със застрахователна компания, с която
фонда има сключено споразумение. По този застрахователен договор земеделския стопанин
е отговорен за заплащането на 35 % от размера на застрахователната премия. След
като земеделския стопанин представи пред фонда оригинална застрахователна
полица и платежен документ за погасяване на припадащата му се част от премията,
се пристъпва към сключване на договор за финансово подпомагане с фонда. Когато
такъв договор бъде подписан за ДФЗ възниква задължението в срок до 10 дни да
осъществи плащане в полза на застрахователната компания на оставащата част от
премията, а именно – 65 %. В чл. 11 са разписани взаимоотношенията между ДФЗ и
застрахователните компании, които са подбрани да участват при реализирането на
тази държавна помощ. Изрично е посочено /чл. 11.2./, че отношенията с всеки
застраховател изразил желание да участва по схемата се договарят с подписване
на споразумение, където се уреждат : условията за застраховане на земеделски
култури, размера на застрахователните премии, условията за уреждане на
претенции, вкл. и принципа и начина на определяне размера на щетите, лимита на размера
на помощта, реда и начина за извършване на проверка на изпълнението на
споразумението за помощта и застрахователните договори, реда и условията за
възстановяване на помощта при злоупотреба или надвнесени суми.
Съгласно
подписано на 10.04.2018 г. споразумение между ДФЗ и ответника З. “У.“ АД,
последното е приело да участва по прилагането на схемата за държавна помощ „Помощ
за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска
продукция“. Предвидено е, че за да бъде сключена застрахователна полица между
съответния земеделски стопанин ползващ се от тази мярка за подкрепа, от страна
на фонда се издава удостоверение за одобрение на земеделски стопанин за участие
в схемата за помощта с идентифицирани парцели по култури, като именно въз
основа на това удостоверение земеделския стопанин сключва договор със
съответната застрахователна компания, в случая със З. „У.“ АД. Предвидено е, че
ДФЗ осъществява плащане до 65 % от застрахователната премия по банкова сметка ***0
дни след подписване на договора от страна на ДФЗ.
От
приложения констативен протокол от 07.06.2018 г. се установява, че от служител
на ДФЗ е била извършена проверка на място за установяване наличието и
състоянието на площите, за които бенефициента – ищец е кандидатствал по схема
за държавна помощ „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при
застраховане на селскостопанска продукция“. В протокола присъства констатация,
че от бенефициента са заявени площи, които на място са установени, както следва
: земеделски парцел № 59080-2422-1-5 с площ от 27,43 хектара с налична в тази
площ земеделска култура – тютюн; земеделски парцел № 59080-47-1-2 с площ от
20,49 хектара с налична в тази площ земеделска култура – тютюн; и земеделски
парцел № 59080-2351-1-3 с площ от 8,57 хектара с налична в тази площ земеделска
култура – тютюн.
Като писмено
доказателство е прието и съставеното ОД на ДФЗ – Пловдив удостоверение от
08.06.2018 г., с което по отношение на ищеца, в качеството му на земеделски
стопанин проявил инициатива да кандидатства за финансово подпомагане от ДФЗ във
връзка с предоставяне на държавна помощ за съфинансиране на застрахователни
премии при застраховане на селскостопанска продукция чрез предоставяне на субсидия, представляваща 65 % от
застрахователната премия по сключена застрахователна полица е констатирано, че
отглежда земеделска култура тютюн в земеделски парцел № 59080-2422-1-5 с площ
от 27,43 хектара; земеделски парцел № 59080-47-1-2 с площ от 20,49 хектара; и земеделски
парцел № 59080-2351-1-3 с площ от 8,57 хектара. В удостоверението е указано, че
следва да бъдат спазвани следните изисквания по схемата : застрахователна
тарифа – 6 %; допустим максимален размер на застрахователна премия – 300 лв. за
хектар площ; пределна цена за финансова помощ за щети, приравнени на природни
бедствия при 65 % /195 лв. за хектар/.
Сред доказателствения материал е приета и застрахователна
полица № 18136530001, сключена на 11.06.2018 г. между ЕТ „Н.-Т.– А.Х.“, с ЕИК *******
– застрахован, ДФ „Земеделие“ – кредитодател, и З. „У.“ АД – застраховател,
отнасяща се до селскостопанска култура – Тютюн, засаден на 564,90 декара
/индивидуализирани в опис, съставляващ неразделна част от полицата/. Уговорено е,
че срокът на застраховката е с начален момент, считано от 24,00 часа на датата
на постъпване на дължимата застрахователна премия по банкова сметка *** – до
края на обичайното време за прибиране на реколтата. Предвидено е, че
застрахователната сума, до която застрахователя ще отговаря по имуществената
застраховка е 500 лв. на декар, но не повече от 282 449,99 лв. за цялата
засята и застрахована продукция. Застрахователният договор е подчинен на
приложимите към него Общи условия за застраховка на земеделски култури,
действащи при З. „У.“ АД от 04.11.2010 г. и клауза „Тютюн“ от – 04.11.2010 г.
Сред покритите рискове, за които застрахователя е поел отговорност за изплащане
на застрахователни обезщетения са : градушка, буря, проливен дъжд, пожар на
корен, осланяване, наводнение и киша. В полицата е посочено, че застраховката е
сключена в полза на ДФ „Земеделие“ по Схема за държавна помощ за съфинансиране
на застрахователни премии при застраховане на селскостопанска продукция през
2018 г. Налице е ясно означение на парцелите и размера на площите върху които е
разположена застрахованата земеделска продукция. Постигнато е съгласие, че
дължимата в полза на дружеството – застраховател премия по коментираната
имуществена застраховка е в общ размер на сумата от 16 947,00 лв. и 2 %
ЗДЗП в размер на 338,94 лв. Тази премия е разпределена за заплащане измежду
следните субекти : 35 % или 5 931,45 лв., както и целия дължим данък от 338,94
лв. е дължима от бенефициента по схемата за държавна помощ - ЕТ „Н.-Т.– А.Х.“,
с ЕИК *******, съответно 65 % или 11 015,55 лв. са дължими от ДФ
„Земеделие“. Уредено е, че погашението на посочената премия става, чрез
нареждането на съответните суми по изрично назована банкова сметка ***.
Ангажирани по делото са Общи условия за
застраховане на земеделски култури приети от З. “У.“ АД и действащи, считано от
04.11.2010 г., в т.ч. и Клауза „Тютюн“. В чл. 11 от тези ОУ е възприето
правилото, че застраховката влиза в сила от 24,00 часа на датата, която е
посочена за начало на застрахователната полица, при условие, че е внесена
цялата дължима, или първата вноска от разсрочената застрахователна премия по
банкова сметка ***, респективно че застраховката изтича на датата означена като
крайна на застрахователната полица, която не може да бъде след 20 ноември. В т.
12 е регламентирано, че отговорността на застрахователя по полицата започва
както е посочено в клаузата и се прекратява в обичайното време, когато
реколтата е трябвало да бъде прибрана съобразно климатичните условия за района
през годината, или при изтичане срока на застраховката, като се взема предвид
настъпилото по-рано от двете събития. Според
установените в Клауза „Тютюн“ дефиниции за отделните покрити рискове, рискът
проливен дъжд е определен, като падане на големи количества дъжд за кратко
време. Покриват се количествата вреди от прякото механично действие на ударите от дъждовните капки, изразяващи се
в пречупване или разкъсване на растения и листа. Покриват се и количествените
вреди от изразяване, извличане и затлачване на растения и листа, причинени от
стичащи се водни маси.
Приложен е
протокол за осъществен на 15.06.2018 г. първоначален оглед на земеделски
култури, съставен от представители на ищеца и на ответния – застраховател, от
чието съдържание е видно, че при извършен оглед на 564 декара тютюн, които са
предмет на застраховане по застрахователна полица с № ********** е
констатирано, че посочената земеделска култура е в много добро агротехническо
състояние, като не се наблюдават видими следни от природни бедствия. Отразена е
забележка, че състоянието на огледания тютюн е било заснето.
От преводно
нареждане за кредитен превод издадено на 14.06.2018 г. се установява, че застрахованото лице - ЕТ „Н.-Т.– А.Х.“ е
осъществила плащане в полза на ответния застраховател на сума в размер от
6 270,39 лв., като основанието за заплащане на сумата е застрахователна
полица **********.
С писмо изх.
№ ОД-03287-1/09.07.2018 г. на НИМХ – Филиал Пловдив е подадена метеорологична
информация, че в периода от 26.06. – 28.06.2018 г. под влияние на преминал
дълбок циклон падат повсеместни валежи от дъжд, на места с интензивни със
значителни количества, като по данни на представителната станция за района на
гр. Първомай измереното количество валеж е 100,7 литра на кв.м.
Между страните няма спор за това, че представител на
застрахования е заявил по телефона своевременно в определените според ОУ по
застраховката срокове, настъпването на щета по застрахователна полица №
18136530001, свързана с реализацията в периода от 26.06.2018 г. – 28.06.2018 г.
на застрахователно събитие „Проливен дъжд“ спрямо застрахованата земеделска
култура „Тютюн“ отглеждан върху площите в района на гр. Първомай отразени в
полицата. В тази връзка пред З. „У.“ АД е била образувана преписка по щета
с № 18531360001.
По повод на така заявената щета от представители на застрахователя са
извършени огледи на сочената за увредена продукция на насаждения от тютюн
отглеждан от ищеца в района на гр. Първомай, като резултатите от същите са
инкорпорирани в два броя констативни протоколи от дата – 02.07.2018 г. и
12.07.2018 г. В първият протокол е констатирано, че заради паднал проливен дъжд
с буря е настъпило събитие в периода от 26 до 28.06.2018 г. довело до проявена
асфикция в насаждения от тютюн, като е допълнено, че предстой заснемане на
щетата с дрон. Във втория протокол е посочено, че в периода от 26 до 29.06.2018
г. са загинали растения, респективно са били увредени такива, като се наблюдава
асфикция и загниване на корена.
Въз основа на договор от 30.07.2018 г. сключен между ищеца в качеството
му на земеделски стопанин и ТЛП – ДФ „Земеделие“ е постигната договореност,
земеделският стопанин да бъде подпомогнат, посредством предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ с оглед съфинансиране на застрахователна премия
при застраховане на отглеждана от същия селскостопанска продукция „тютюн“.
Уговорено е, че подпомагането ще бъде в размер на 65 % от размера на
застрахователната премия, ако в полицата е посочено, че същата покрива загуби,
причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени
на природни бедствия и други неблагоприятни климатични събития. Делът поеман от
ДФ „Земеделие“ е уговорено да се заплаща директно на избраното от бенефициента
застрахователно дружество, с което е сключена имуществена полица.
Съгласно бюджетно платежно нареждане от 14.08.2018 г. в полза на З. „У.“
АД, от страна на ДФ „Земеделие“ е била наредена по банкова сметка ***,55 лв. с
посочено основание за плащане – полица с № 18136530001.
С оглед разкриване на релевантни за спорното материално право факти са
използвани и специални знания, чрез допускане на счетоводна експертиза, по
която е изготвено, изслушано в о.с.з. и прието без резерви от страните
заключение, от чието съдържание се установява, че по полица с № 18136530001 към
периода 26.06.2018 г. – 29.06.2018 г. на ответника са заплатени частично –
6 270,39 лв. застрахователна премия от общо договорената такава в размер
от 16 947 лв., в която е включен и съответния начислен данък в размер от
338,94 лв. Посочената сума от 6 270,39
лв. е наредена изцяло от ищеца на датата – 14.06.2018 г., респективно е
получена от ответника, чрез заверяване на банковата му сметка на 15.06.2018 г.
Съгласно писмо с изх. № 3524/13.09.2018 г. ответното дружество е
известило ищеца, че във връзка с образуваната от него преписка по
застрахователна щета с № 18531360001 и осъществената проверка отсъстват
основания за ангажиране отговорността на ответния застраховател по застраховка
на насаждения от тютюн. В писмото се изтъква, че приобщените по преписката
документи показват, че твърдяното събитие е настъпило в периода от
26-28.06.2018 г., но съгласно условията на застрахователната полица срокът на
застраховката започва от 24 ч. на датата на постъпване на дължимата
застрахователна премия по банкова сметка ***. Справката показвала, че частта от
застрахователната премия уговорена в тежест на ДФ „Земеделие“ е постъпила по
сметка на застрахователя на 14.08.2018 г., което означавало, че
застрахователното покритие по коментираната полица започвало не по-рано от
24,00 часа на 14.08.2018 г., което е момент след сочените от ищеца дати на
настъпване на застрахователното събитие. По тази причина задължението на застрахователя
за изплащане на застрахователно обезщетение за вредите от соченото събитие не
било възникнало, което представлява и основание за закриване на щетата без
удовлетворяване.
Приобщено по делото е и писмо с изх. № 91-02-1683/27.02.2018 г.
изхождащо от ръководителя на Управление „ЗН“ при КФН, в което е изразена
позиция, че по щета с № 18531360001
заявена от ищеца е налице застрахователно покритие към периода на
застрахователното събитие, като застрахователното дружество е подканено да
преосмисли решението си да откаже удовлетворение по щетата.
В свои отговор от 11.01.2019 г. З. „У.“ АД позовавайки се на
установената по случая фактическа обстановка е изразило становище, че от правна
страна отсъстват необходимите основания за изплащане на застрахователно
обезщетение по щета № 18531360001 в
полза на ЕТ – ищец.
За изясняване на фактическата обстановка в хода на исковото производство
бе допусната и съдебно-агрономическа експертиза, като от приетото по същата
експертно заключение са манифестирани отговори, че нормалното количество валеж
за сезона обхващащ периода на твърдяното застрахователно събитие е между 27 и
35 литра на кв.м., а измереното количество валежи в района на гр. Първомай само
за трите дни /26-28.06.2018 г./ се равнява на над 100 литра на кв.м. Това
означавало, че тютюневите растения отглеждани от ищеца са били изложени на
въздействие от количество вода надхвърляща три пъти необходимата такава, което
неминуемо е предизвикало тяхното увяхване и умиране. Процесът по загиване на
растенията е последица от развитите гъбични болести по тютюна. Щетата върху
насажденията, която е видна от заснемането на площите с дрон се равнява на
112,98 декара, или 20 % от огледаните насаждения. Допълнено е, че се касае за
тютюн от сорта „Вирджиния“, като средният добив от този сорт е 100 кг. от декар
площ, а изкупната му цена през 2018 г. е 5 лв. за кг. без ДДС и националните
доплащания. Това означава, че погиналата 20 % тютюнева продукция в заснетите
площи възлиза на 11 298 кг., която при средна цена от 5 лв. за кг. формира
обща стойност от 56 490 лв. В откритото съдебно заседание при защитата на
заключението си вещото лице е подчертало, че по принцип увредените тютюневи
растения се възстановяват в определен период след падането на сериозно
количество валеж, но това не важи за 20 % от изследваните насажденията на
ищеца, при които листната маса е изцяло засегната и не подлежи на
възстановяване.
Други
допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Предявен за разглеждане е иск при квалификацията на
чл. 405, ал. 1 КЗ :
Основателността
на исковата претенция предполага осъществяването на фактически състав, включващ
следните елементи: 1) наличието на валиден договор за имуществена застраховка,
сключен между застрахователя и увреденото лице, с предмет процесното имущество;
2) настъпването в периода на осигуреното застрахователно покритие на събитие,
попадащо в обхвата на покрития от застрахователя риск; 3) наличието на щети по
застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие; 4)
изправност на застрахованото лице по отношение на задълженията му за заплащане
на застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие в срок и представяне на необходимите за
установяването му документи.
С договора
за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане на
договорена застрахователна премия да поеме определен риск и при настъпване на
предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования
застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди в
размер, равен на този на вредата към деня на събитието.
От събраните
по делото доказателства се установява, че към момента на соченото в исковата
молба събитие между ЕТ „Н.-Т.– А.Х.“, с ЕИК ******* и З. „У.“ АД е възникнало и
е съществувало застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка, обективиран в застрахователна полица № 18136530001, която е
подписана на 11.06.2018 г. и предвиждаща като обект на застрахователна закрила
селскостопански култури – тютюн, намиращи се в землището на гр. Първомай, разположени
на обща площ от 564,90 дка както следва – земеделски парцел № 59080-2422-1-5 с
площ от 274,30 декара; земеделски парцел № 59080-47-1-2 с площ от 204,90 декара;
и земеделски парцел № 59080-2351-1-3 с площ от 85,70 декара, при застрахователна
сума възлизаща на 282 449,99 лв. (по 500 лв. за всеки декар) с предвидени
рискове сред които и проливен дъжд. Общият размер на възприетата от страните
застрахователна премия, която е уговорено да бъде заплатена възлиза на сумата
от 16 947,00 лв., както и 338,94 лв. данък по ЗДЗП. Отличаващото от общия
случай при уговаряне на изпълнение на задължение по заплащане на
застрахователната премия, е постигнатата
уговорка между страните, че задължението по заплащане на полицата ще се
носи не само от застрахования – ищец, но и от друг правен субект – ДФ
„Земеделие“. Участието на последния е в качеството му на орган осъществяващ по
Схемата „Помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на
селскостопанска продукция“ държавно финансово подпомагане на земеделски стопани.
Финансирането се осъществява по ясно установена процедура в приети указания за
прилагане на схемата. По отношение на ищецът доказателствата показват, че тази
процедура категорично е спазена в нейната последователност. Ищецът е подал
заявление за участие, осъществена е проверка на площите със земеделска
продукция, за която желае подпомагане по схемата, като е констатирано, че
такива са налице, издадено му е удостоверение за одобрение за участие в
помощта, като процедурата е финализирана посредством сключването на договор за
предоставяне на държавна помощ по схемата.
Еднопосочно
е и доказването, че на 11.06.2018 г. ищецът е изпълнил адресираното до него
задължение по полицата да заплати на застрахователя припадащата му се част от
застрахователната премия – 35 %,, вкл. и 2 % данък, или сумата от 6 270,39
лв.
Базовият
спорен момент в отношенията между страните създал спора им, се свежда до това,
дали полицата е произвела действие към момента на соченото от ищеца
застрахователно събитие – 26-28.06.2018 г. или не, респективно като последица
от това налице ли е покрит застрахователен риск, за които ответния
застраховател е отговорен да заплати застрахователно обезщетение за
имуществените вреди от частичната загуба на тютюнева продукция. Според чл. 367,
ал. 1 КЗ цялата премия или първата вноска при разсрочено плащане на премията се
плаща при сключването на застрахователния договор, освен ако друго е предвидено
в закон, или уговорено в договора. В чл. 368, ал. 1 КЗ е регламентирано, че в
хипотезите на разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се плащат,
в срока уговорен в застрахователния договор. Действително при анализа на
изразената от страните по учреденото застрахователно правоотношение автономна
воля в разглежданата имуществена полица от 11.06.2018 г. отсъства постигнато съгласие за разсрочено
заплащане на уговорената застрахователна премия. За да е налице разсрочено
плащане на премията е необходимо между застрахован и застраховател да е
постигната еднозначна договореност за разпределение на формираната премия на
отделни вноски с установен конкретен падеж на плащане и размер. Посоченото
обаче не означава, че изследваното застрахователно правоотношение в частта му
отнасяща се до уговореното заплащане на определената застрахователна премия
няма своята специфика, напротив в имуществената полица се наблюдава
манифестирана от застрахователя воля да се отклони от типичната хипотеза, в
която задължението за плащане на застрахователната премия се понася единствено
от застрахованото лице, като е видно, че е уговорено една част от това
задължение да се понася от застрахования, а именно 35 процента, а друга част -
65 % да е задължение на ДФ „Земеделие“.
Този начин на договаряне разбира се има своето правно основание, а
именно постигнатата договореност между застрахователя и ДФ „Земеделие“ в
споразумение от 10.04.2018 г., което предхожда момента на застрахователната
полица – 11.06.2018 г. Именно това съглашение урежда условията за поемане на
отговорност от ДФ „Земеделие“ по схемата за държавна помощ, от която се е възползвал
застрахования земеделския стопанин, като застрахователят се е съгласил с тези
условия, доколкото го е подписал и приел да извършва имуществено застраховане
на бенефициенти по схемата. Съгласно раздел III, т.4. застрахователя изисква от
земеделския стопанин да заплати 35 % от размера на застрахователната премия по
банков път, а съгласно раздел II, т. 4
фондът превежда до 65 % от застрахователната премия по банкова сметка ***0 дни
след подписване на договор от страна на ДФ „Земеделие“. Следователно
отговорността на ДФ „Земеделие“ за заплащане на дела му във финансираната
застрахователна премия не настъпва автоматично със сключването на полицата, а
за възникването й се изисква друга материална предпоставка, сключване на
договор за предоставяне на държавна помощ по схемата за финансиране. Това
означава, че ответникът се е съгласил, че към момента на сключване на
застрахователната полица няма да получи цялото плащане на уговорената
застрахователна премия, а ще получи само това обременяващо застрахования –
делът от 35 %. Обслужването на остатъкът от премията, за което задължение е
поето от ДФ „Земеделие“ падежът на изпълнение е различен, и той е 10 дни след
сключване на посочения по-горе договор със застрахования земеделски стопанин.
Видно е, че договорът за предоставяне на държавна помощ с ищеца – ЕТ е сключен
на 30.07.2018 г., а плащането на 65 % от премията по имуществената застраховка
от 11.06.2018 г. е станало факт на 14.08.2018 г. Това изпълнение е след датата
на уговорения падеж, но забавата не е съществена и отсъства изявление на
застрахователя, че тази забава е довела до прекратяване на застрахователния
договор. Посоченото означава, че застрахователя е възприел плащането направено
от ДФ „Земеделие“, като надлежно извършено и произвело целения погасителен
ефект на задължението за финансиране на остатъка от уговорената застрахователна
премия. В чл. 11 от ОУ за застраховане
на земеделски култури, утвърдени от ответния застраховател е възприето правилото, че застраховката влиза
в сила от 24,00 часа на датата, която е посочена за начало на застрахователната
полица, при условие, че е внесена цялата дължима, или първата вноска от
разсрочената застрахователна премия по банкова сметка ***, респективно че
застраховката изтича на датата означена като крайна на застрахователната
полица, която не може да бъде след 20 ноември. В т. 12 е регламентирано, че
отговорността на застрахователя по полицата започва както е посочено в клаузата
и се прекратява в обичайното време, когато реколтата е трябвало да бъде
прибрана съобразно климатичните условия за района през годината, или при
изтичане срока на застраховката, като се взема предвид настъпилото по-рано от
двете събития. Тези правила на общите условия обаче следва да се смятат за
неприложими по отношение на застрахователното правоотношение, което е учредено
между страните по делото, защото са изключени от специалните уговорки
постигнати в споразумението от 10.04.2018 г., както и от указанията за
прилагане на схемата за държавна помощ, доколкото с подписване на
споразумението от 10.04.2018 г. застрахователят се е съгласил да се обвърже с
въведените условия по цитираните указания. В тях ясно е уреден моментът, когато ДФ „Земеделие“ трябва да изпълни задължението
за плащане на своя дял от премията. На
15.06.2018 г. застрахованият ЕТ е изпълнил изцяло своето задължение за
заплащане на застрахователна премия по договора за застраховане сключен с
ответника, като след този момент той няма задължение от подобно естество, като
в тази насока действието на полицата трябва да се смята, че е произвело ефект,
считано от 24,00 часа на 15.06.2018 г., като действието на същата се
разпростира до края на обичайното време за прибиране на реколта от тютюн. Настоящият
състав намира, че изпълнението на задължението на ДФ „Земеделие“ за заплащане
на 65 % от премията не е предпоставка за влизане в сила на договора за
имуществено застраховане, защото то е подчинено на правоотношение, което е
различно от застрахователното такова, и което ясно урежда падеж за изпълнение
на заплащане, който всякога изисква вече възникнало застрахователно
правоотношение, и по отношение на това застрахователят е изразил недвусмислено
съгласие. Касае се до две различни договорни задължения на два самостоятелни
правни субекта, като тяхното изпълнение е ясно регулирано в създадените
паралелни договорни правоотношения, по всяко от което страна е застрахователя.
Начинът на уговаряне на падежите на тези задължения ясно показва, че
застрахователя е имал договорната воля да осъществи застрахователно покритие
при изпълнение на задължението на застрахования за плащане на 35 % от
застрахователната премия. Следователно възражението му, че подобно покритие по
разглежданата полица не е налице не намира опора, нито в събраните по делото
доказателства, нито в създадените права и задължения на страните по
изследваните по-горе договорни правоотношения създадени между ищец и ответник,
и между ответник и ТЛП. В подкрепа на това е и обстоятелството, че платените
суми по застрахователната премия са задържани от застрахователя, което показва,
че същия признава правното действие на полицата. Аргументът му, че премиите не
са възстановени, а договорът не е прекратен, защото е започнал да действа,
считано от 24 часа на 14.08.2018 г. не се споделя от съда, тъй като ако бъде
възприет подобен начален момент на действие на полицата, то с оглед уговорения
краен момент до прибиране на реколтата от тютюн
би бил минимизиран до такава степен лишаваща страните от застрахователен
интерес, или най-малкото би довело до съществено редуциране в дължимата
премията.
За
материалната предпоставка свързана с настъпването в срока на застрахователното
покритие на договора на застрахователно събитие в проведеното производство
се събрани достатъчно доказателства,
които еднозначно формират извод, че в периода от 26.06.2018 г. до 28.06.2018 г.
се е реализирало застрахователно събитие, което е покрит риск, а именно „проливен
дъжд“. Падналите количества дъжд в района на гр. Първомай, където са
позиционирани и парцелите с отглеждан от ищеца тютюн в този период от три календарни дни
надвишават 100 л. на кв. м., което количество по мнение на вещото лице е в пъти
над допустимото за успешното отглеждане земеделската култура „Тютюн“. Именно
това наднормено количество дъжд е спомогнало за разболяван и необратимо
увреждане на 20 % от реколтата от тютюн засадена в трите процесни парцела.
Състоянието на реколтата е ясно възпроизведено в два броя изготвени от
застрахователя констативни протокола през м. юли 2018 г., след осъществени
непосредствени огледи на място, вкл. от въздуха. Посоченото категорично
потвърждава, че една част от застрахованата продукция е погинала, като
причината за това са падналите значителни количества дъжд, които кореспондират
на понятието „проливен дъжд“ заложено от застрахователя, като покрит риск в
Клауза „Тютюн“ действаща към застрахователния договор. Няма отклонение и от
процедурата по заявяване на застрахователната щета от застрахования към застрахователя,
като последния признава факта, че е бил надлежно уведомен по телефона за
възникването на застрахователното събитие. Отсъстват доказателства и за липса
на оказано съдействие по разглеждане на заявената застрахователна щета, като
това че застрахователя няма резерви свързани с осуетяване проверката по
настъпването на щета е явно демонстрирано в изявлението му, в което е
формулирал аргументите си за отказ от плащане на застрахователно обезщетение.
Последните почиват единствено на позоваването, че ответника не отговаря по
полицата, защото нейното действие не е било стартирало, когато се установява да
се е реализирало събитието. Следователно пред застрахователя са били
представени всички изискуеми според КЗ и застрахователния договор документи,
които се намират в застрахования по повод на щетата, вкл. е осигурен
безпрепятствен достъп до застрахованата земеделска продукция, която е била
огледана двукратно.
Следващият
съществен въпрос, на които следва да бъде даден отговор е концентриран върху
това, дали ищецът е субект материално легитимиран да търси и респективно получи
застрахователно обезщетение по сключената на 11.06.2018 г. имуществена полица.
Няма съмнение, че според уговореното в съдържанието на застрахователния
договор, ищецът има качеството на застраховано лице, но отново според
предвиденото в полицата застраховката е сключена в полза на ДФ „Земеделие“ по
Схема за държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии. При подобна
уговорка застрахователят следва да отговаря за плащането на обезщетението пред
лицето, което е посочено, като ползващо се по имуществената застраховка.
Разбира се доколкото се касае до облигационно право неговия носител, в случая ДФ
„Земеделие“ може да се разпореди с него, вкл. като се откаже от това да получи
плащането на следващото се обезщетение, и укаже на застрахователя да изпълни на
застрахования по полицата. Причината за подобен отказ е без значение,
достатъчно е застраховател да е наясно, че трябва да изпълни в полза на
застрахования. В случаят по делото са събрани писмени доказателства, които ясно
разкриват волята на ТЛП – ДФ “Земеделие„ да не се ползва от правата си по
полицата, като това следва както от указанията за прилагане на схемата за
държавна помощ, така и от сключения с ищеца договор за предоставяне на такава.
Очевидно е, че се касае до процедура по безвъзмездно финансово подпомагане на
земеделски стопанин с цел застраховане на отглежданата от него продукция.
Участието в разходите по покриване на застрахователната услуга от страна на ДФ
„Земеделие“ чрез предоставяне на подобна безвъзмездна помощ не е свързана с
получаването на насрещна облага, каквато би било изплащането на евентуално
застрахователно обезщетение. В този контекст е и процесуалната позиция на ТЛП
изразена в нарочно писмено становище по делото, където е посочено, че ищецът е
този, в чиято ползва трябва да се извърши плащането на застрахователното
обезщетение за претърпените от него щети по отглежданата продукция. Впрочем тук
е мястото да се отбележи, че обикновено посочването на трети лица, които да се
ползват от обезщетенията дължими по имуществено застраховане в договорите за
застраховане от такъв тип, винаги е свързано с това, че застрахованото
имущество или средствата за неговото финансиране са притежание на това трето
лице, и неговият материален интерес в този контекст следва да бъде защитен, а
застрахованият сключва дадената полица, като вид обезпечение правата именно на
това трето лице. В случаят ДФ „Земеделие“ не може да бъде квалифициран, като
лице с подобен интерес, тъй като както вече се посочи помощта която този субект
осигурява е безвъзмездна, а целта й е да подпомогне земеделския стопанин в
осъществяваната от него дейност по отглеждане на дадена земеделска култура – в
разглежданата хипотеза „тютюн“. Предвид тези си разсъждения настоящата
инстанция, приема, че ищецът се явява активно материално легитимиран субект
носител на вземането за застрахователно обезщетение по имуществената
застраховка сключена с ответния застраховател на 11.06.2018 г. имаща
застрахователно покритие към периода на реализиралото се застрахователно
събитие, респективно З. „У.“ АД има качеството на длъжник за изплащане на това
вземане.
Напълно
неоснователно е възражението на ответника, че ищеца не е доказал качеството си
на собственик на парцелите върху които твърди да е отглеждана погиналата
продукция. Подобно доказване изобщо не е необходимо да се провежда от
застрахования а да се породи в неговата правна сфера съдебно заявеното право на
парично вземане за застрахователно обезщетение. Достатъчно е съответните
парцели да бъдат отразени в надлежно издадено от ДФЗ удостоверение, което служи
като доказателство, че съответния земеделски стопанин обработва парцели със
съответната площ върху които отглежда тютюн през 2018 г. В този контекст е и
раздел III, т. 2 от
споразумението от 10.04.2018 г. подписано между Фонда и ответното
застрахователно дружество, което е приело, че ще сключва съответните полици за
имуществено застраховане, след представяне на оригинално удостоверение от
посочената по-горе категория. Ответникът не оспорва факта, че такова
удостоверение му е било представено от застрахования, а и същото както вече се
посочи е ангажирано, като писмено доказателство по делото.
Във връзка с
размера на съдебно предявеното вземане, който на общо основание подлежи на
главно и пълно доказване от ищеца също са събрани достатъчно по обем и
достоверност доказателства. При установена щета, която засяга 20 % от
застрахованата земеделска продукция и съобразно установеното количество тютюн,
което би дала реколта от отглеждания сорт Вирджиния през 2018 г. според
заключението по агротехническата експертиза на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло като всестранно и компетентно изготвено, а именно 100 кг. от
декар, респективно средна продажна цена по 5 лв. за кг. без ДДС, общият размер
на паричната равностойност на частично погиналата продукция възлиза на сумата
от 56 490 лв. Тази сума не надвишава предела на уговорената
застрахователна сума от 500 лв. на декар площ, или 282 449,99 лв. за
всички застраховани площи, което означава, че ответникът е отговорен за нейното
плащане в полза на ищеца. Въведените от страна на застрахователя възражения за
недоказаност на паричния размер на вземането за застрахователно обезщетение,
защото са приложими правилата на Регламент 702/2014 г., каквато уговорка имало
в споразумението от м.04.2018 г. между ответника и Фонда са напълно
неоснователни, тъй като прегледа на споразумението не открива подобна
договорка, и изискване за размер на щета, която да надвишава 30 % от средната
продукция изчислена по посочен в отговора механизъм. Визираният регламент е
посочен единствено в чл. 5 от Указанията за прилагане на Схемата за
финансиране, в контекста на срока за прилагане, а именно до 31.12.2018 г.,
респективно до изчерпване на финансовия ресурс. В чл. 2, ал. 16 от този
регламент е предвидено, че „неблагоприятно климатично събитие, което може да бъде приравнено на
природно бедствие“ означава неблагоприятни метеорологични условия като слана,
бури и градушка, заледяване, силен или проливен дъжд или тежка суша, които унищожават
повече от 30 % от средната продукция, изчислена на базата на: а) предходния
тригодишен период; или б) средното количество за три години, базирано на
предходния петгодишен период, като от него се изключат най-високата и най-ниската
стойност. Тази регламентация касае обаче хипотезите свързани с предоставяне на
държавна помощ за компенсиране на вреди от подобни събития. Тоест
самата-държава членка да компенсира земеделския стопанин, чрез предоставяне на
съответната държавна помощ, тогава когато същия е претърпял вреда от
реализирало се неблагоприятно климатично събитие спрямо отглежданите от него
култури. В случаят застрахователят няма как да изключи своята отговорност
позовавайки се на помощите уредени в този регламент, защото няма никакви данни
държавата да е компенсирала ищеца за вредите, за които той претендира да получи
застрахователно обезщетение. Съответно последното е последица от реализирало се
застрахователно събитие от покрит риск по имуществената застраховка, който риск
не се влияе от определянията дадени в коментирания регламент, а напротив
дефиницията му, както вече се посочи е детайлно дадена в Клауза Тютюн към ОУ на
застрахователя.
При това
положение предявеният за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ е доказан и до своя пълен размер от 56 490 лв. и следва да бъде
уважен. В полза на ищеца, като последица от позитивното решение по претенцията
му следва да се присъди и поисканата законна лихва върху присъдената сума, като
началният момент на начисляването на тази лихва следва да бъде съобразен с
размерите на вземането, което първоначално е предявено за сумата от 25 001
лв., а впоследствие на 07.02.2020 г. увеличено със сумата от 31 489 лв. до
56 490 лв. Следователно ищецът следва да получи присъждане на законната
лихва върху сумата от 25 001 лв. за периода от 27.08.2019 г. до 06.02.2020
г., и законната лихва върху сумата от 56 490 лв. за периода от 07.02.2020
г. до окончателното плащане на същата.
По отговорността на страните за разноските реализирани
в настоящото производство :
При този
изход на спора право на разноски се поражда единствено в полза на ищеца, тъй като заявената от негова страна
претенция е изцяло основателна. Същият е формулирал изрично искане по чл. 81 ГПК, във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК, като е представил доказателства, че
разходите които е направил за защита на вземането си пред настоящата инстанция
възлизат на сумата от общо 5 259,60 лв., като от тях : 1 259,60 лв. е
заплатената държавна такса, 500 лв. – възнаграждението за вещо лице и
2 500 лв. – адвокатско възнаграждение. Всички тези разходи се доказва да
са реално направени от страната, която ги претендира, като адвокатското
възнаграждение е отразено да е платено в брой, съгласно вписване в приложения
по делото договор за правна защита и съдействие. По наведеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78,
ал. 5 ГПК, настоящата инстанция, след като съобрази размера на същото и
установените в НМРАВ минимални размери на адвокатско възнаграждение при защита
на материален интерес в размер от 56 490 лв. /2 224,70 лв. – минимален
размер/, както и правната и фактическа сложност на спора, намира, че
възнаграждение в порядък от 2500 лв. не е прекомерно, респективно не следва да
бъде редуцирано. Ответната страна няма право на разноски с оглед изцяло
неблагоприятния изход на спора за нея.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА З. “У.“
АД, ЕИК*******, и седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на ЕТ „Н.-Т.–
А.Х.“, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл.
405, ал. 1 КЗ, сумата в размер от 56 490,00 лв., представляваща незаплатено
застрахователно обезщетение, произтичащо от сключен застрахователен договор под формата на
застрахователна полица с № 18136530001/11.06.2018 г. и настъпило в рамките на
неговото действие застрахователно събитие, състоящо се в реализацията на
значителни количества валежи от дъжд в периода от 26.06.2018 г. до 29.06.2018
г., което е довело до частично увреждане на посевите от тютюн отглеждан в
параметрите на три парцела стопанисвани от ищцата, чиято обща площ е равна на
564,90 дка., ведно със законната лихва върху сумата от 25 001 лв.
начислена за периода от 27.08.2019 г. до 06.02.2020 г. и законната лихва върху
сумата от 56 490 лв., считано от 07.02.2020 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА З. “У.“
АД, ЕИК*******, и седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на ЕТ „Н.-Т.–
А.Х.“, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер от 5 259,60 лв. – представляваща направени
съдебни разноски в производството пред настоящата инстанция.
Решението
е постановено при участието на Д. фонд „З.“, като трето лице помагач на
страната на ищеца - ЕТ „Н.-Т.– А.Х.“, с ЕИК *******
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: