РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 25.10.2016
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 3062 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на "Б.П.Б."
АД, с която срещу Д.Ф. „З.“ е предявен иск с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД и чл. 17, ал. 1 от ЗОЗ, за заплащане на сумата
309 390,09 лв., представляваща имуществена вреда за ищеца за заплатена по
банков път на 14.05.2013 г. сума в същия размер от ДФ „З.“ на „К.“ АД по
споразумение от 30.01.2013 г. във връзка с договор № 2901/13.08.2007 г., в ТБ „И.“
АД ***, по банкова сметка *** ***, която сума представлява заложено
вземане по сметка в полза на "Б.П.Б."
АД по договор за особен залог № 066-1/2008 от 31.01.2008 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане
на присъдената сума.
Подържа
твърдения, че на 31.01.2008 г. между Б.та, като заложен кредитор и „К.“ АД, в
качеството му на залогодател, бил сключен договор за учредяване на особен залог
върху вземания № 066-1/2008 г. от Д.Ф. „З.“ по сметка на залогодателя в "Б.П.Б." АД за сумата от
306 204 лв. ведно с всички права, титули и лихви, съпътстващи заложеното
вземане. Съгласно т. 2.3. от договора за залог, постъпленията по заложеното
вземане следвало да се превеждат по сметка на залогодателя с IBAN *** "Б.П.Б."
АД. Особеният залог бил учреден за обезпечаване на вземанията на "Б.П.Б." АД по договор за банков
кредит № 066/2008 от 31.01.2008 г., сключен между "Б.П.Б." АД и „К.“
АД в размер на 306 204 лв., ведно с всички лихви, неустойки, такси,
комисионни и други разноски, до окончателното им изплащане. Договорът бил вписан
в ЦРОЗ по партидата на залогодателя с номер на вписването 2008020600526, като
от момента на вписването възниквала противопоставимостта спрямо трети лица. Излага
твърдения, че "Б.П.Б." АД уведомила за залога третото лице - ДФ „З.“ –
длъжник по заложеното вземане, с писмо с изх. № 854/23.08.2010 г., получено с
вх. № 02-1730/18 от 23.08.2010 г. Поддържа, че с последното ответникът бил уведомен за сключения особен
залог в полза на заложния кредитор върху вземанията на залогодателя от ДФ „З.“
в размер на 306 204 лв. по договор № 2901/13.08.2007 г. сключен между ДФ „З.“
и „К.“ АД по Проект № 190102200180/2006 г., по банковата сметка на залогодателя
в Б.та-заложен кредитор. Ответникът бил уведомен, за това че от момента на
получаване на уведомлението следва да превежда всички изискуеми суми по
заложените ***земания по посочената банкова сметка в "Б.П.Б." АД, а
именно **************. Изразява правни и фактически доводи, за това че от
момента на получаване на уведомлението по чл. 17, ал. 2 от ЗОЗ, договорът за
особен залог е породил действие спрямо ответника – длъжник по заложеното
вземане.
Поддържа твърдения, че на
29.06.2010 г. между Б.та-ищец и ДФ „З.“ - Разплащателна агенция бил подписан
Меморандум за разбирателство, в който изрично било записано, че след получаване
на уведомление по чл.17, ал.1 от ЗОЗ и чл. 162 от ЗЗД, ДФ „З.“ - Разплащателна
агенция вписва заложеното вземане в специален регистър на вземанията по схеми и
мерки на Общата селскостопанска политика и Общата рибарска политика. По този
начин, с вписването се преустановявала възможността за промяна на банковата
сметка, посочена в заявлението за получаване на заложеното вземане. След
вписването в регистъра, промяна на посочената в заявлението банкова сметка ***смено
съгласие от страна на Б.та - заложен кредитор. В този смисъл, според ищеца, независимо
от това че в Меморандума не са уредени договорни задължения за ДФ „З.“ -
Разплащателна агенция и съответно, обезщетения за неизпълнение на такива според
указаното в чл. 94 от ЗЗД уговорка, с която предварително се изключва или
ограничава отговорност за умисъл или за груба небрежност, би била
недействителна.
Твърди, че поради неизпълнение на задълженията на
„К.“ АД по договора за банков кредит ищецът предприел действия срещу длъжника
за събиране на вземането, като на 11.01.2013 г. пристъпил към изпълнение по
отношение на заложеното вземане по реда на чл. 33, ал. 1 от ЗОЗ като вписал
заявление за пристъпване към изпълнение и уведомил залогодателя с нотариална
покана, рег. № 6533/2013 г. Изразява правни и фактически доводи, за това че по
силата на чл. 32, ал. 4 от ЗОЗ с вписване на пристъпване към изпълнение, заложеното
имущество е преминало в разпореждане на заложния кредитор.
Преди това, по твърдения, на 03.04.2008 г. между
„К.“ АД и ответника бил подписан Анекс към Договор № 2901/ 13.08.2007 г., с
който изрично било договорено, че финансовата помощ ще бъде преведена по сметка
на „К.“ АД в "Б.П.Б." АД, № **************.
На 30.04.2013 г. обаче, между ДФ „З.“ и „К.“ АД
била подписана спогодба за извънсъдебно уреждане на спор по търг. дело № 5503/2011
г. по описа на СГС и за изплащане на задълженията от фонда на „К.“ АД по
Договор 2901/13.08.2007 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
програма САПАРД. С последната страните договорили,
че претенциите на „К.“ АД към ДФ „З.“ са до размера на договорената финансова
помощ от 306 204 лева и разноски по съдебното производство по търг. дело № 5503/
2011 г. по описа на СГС в размер на 3 195,09 лева, като „К.“ АД се отказва от
претенциите си за изплащане на всякакви лихви и обезщетения за забава, вреди и/
или други акцесорни задължения върху сумата от 306 204 лева след изплащането на
сумата от ДФ „З.“. В изпълнение, на 14.05.2013 г. сумата била преведена по
сметка на „К.“ АД в друга Б.- "И." АД, вместо по посочената в
договора за залог и в уведомлението по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗ сметка на
залогодателя в "Б.П.Б." АД. Последното било извършено в противоречие
с уговореното в меморандума от 29.06.2010 г., като сметката на получателя била
заверена с посочената сума с вальор 15.05.2013 г. Твърди, че на 16.05.2013 г. „К.“ АД се разпоредил с постъпилата сума в
полза на „А.М.“ ЕООД /290660.00 лв. и „С.Г.“ АД /15600.00 лв./.
Твърди, че към 17.02.2015 г. общият размер на
дължимите и изискуеми парични средства към Залогодателя по договора за кредит,
за чието обезпечение бил учреден особеният залог на вземане, е в размер на 350 829,12
лв., включващо такси и разноски съгласно справка и заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист от 07.02.2013 г.
по гр. дело № 3308/2013 г., СРС, 58 състав.
Подържа, че съгласно разпоредбата на чл. 17, ал.
1 от ЗОЗ, след като ответникът - трето лице длъжник по заложеното вземане, е
бил уведомен за залога, не може да се разпорежда с вземането, когато това би
влошило положението на заложния кредитор. В тази връзка действията на
ответника, като трето задължено лице, а именно подписване на споразумение със залогодателя
за процесното вземане и превеждането на сумата по споразумението в размер на
309 390,09 лева по сметка на залогодателя в друга Б., различна от посочена
сметка в уведомлението на "Б.П.Б." АД по чл.17, ал.1 ЗОЗ (след като
изрично е посочено в заявлението за вписване на особения залог, че предмет на
залога са вземания на Залогодателя от ДФ З. по негова сметка в "Б.П.Б."
АД), без за това да е уведомена Б.та и без нейното изрично съгласие като
заложен кредитор, както и в противоречие на уговореното в Меморандума за
разбирателство от 29.06.2010 г., сключен между "Б.П.Б." АД и ДФ „З.“
- Разплащателна агенция, представляват неправомерно разпореждане от ДФ „З.“ със
заложеното вземане. Твърди, че след като е бил надлежно уведомен по реда на чл.
17, ал. 1 ЗОЗ за особения залог, ответникът е следвало да се съобрази с
уведомлението и с вписванията по партидата на залогодателя в ЦРОЗ и да преведе
дължимите на залогодателя суми по вземането от момента на настъпване на
изискуемостта им по посочената в уведомлението и в Анекс от 03.04.2008 г. към
Договор № 2901/13.08.2007 г. банкова сметка. ***, че липсва основание за
промяна на банковата сметка, по което се превеждат сумите и освен това тази
промяна не следвало да се извършва без предварителното съгласие на заложния
кредитор. Освен това, според ищеца, след като е вписан залог на вземанията от
фонда по посочената сметка и фондът е уведомен изрично за това от заложния
кредитор, залогодателят не би могъл да измени или да отмени вземането си към
третото лице - длъжник, тъй като това представлява едностранно изменение на
договора за залог. Последното не може да произведе действие, освен със
съгласието на Заложния кредитор. Извършвайки плащане ДФ „З.“ нарушил с
действията си императивните разпоредби на закона и в допълнение клаузите на меморандум
за разбирателство. Освен това към датата на разпореждането, по партидата на залогодателя
в ЦРОЗ било вписано пристъпване към изпълнение по чл. 32, ал. 1 и ал. 3 от ЗОЗ,
с което заложеното вземане е преминало в разпореждане на "Б.П.Б." АД.
Несъобразяването с уведомлението по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗ и вписаното
пристъпване към изпълнение поражда отговорност на третото лице - длъжник по
вземането спрямо заложния кредитор, като в този случай "Б.П.Б." АД
има право да иска плащане на сумата, с която длъжникът се е разпоредил по
заложеното вземане.
Излага твърдения, че поради неизпълнение от страна на „К.“ АД на
задълженията му по договор за банков кредит, ищецът се снабдил с изпълнителен
лист за вземането на 07.02.2013 г., въз основа на който образувал изпълнително дело при ЧСИ М.Б.. Било
изпратено запорно съобщение за налагане на запор на сметките на длъжника,
открити при „И.” АД до размер на посочената сума. Последното било
получено от „И.” АД на 12.03.2013 г. Въпреки това, на 16.05.2013 г. „К.“ АД се
разпоредило със сумата 309 390,09 лв. от сметката си при „И.” АД с IBAN ***, като по сметка на „А.М.“ ЕООД била преведена сумата от 290 660 лв., а
по сметка на „С.Г.“ АД – 15 600 лв.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди
ответника ДФ „З.” да му заплати сумата в размер на 309 390,09 лв., представляваща
имуществена вреда от действията на ответника за заплатената на 14.05.2013 г.
сума в същия размер на „К.“ АД по споразумение от 30.01.2013 г. във връзка с
Договор № 2901/13.08.2007 г. в "И."
АД *** 2 – IBAN ***, която
сума представлява заложено вземане по сметка в полза на "Б.П.Б." АД
по договор за особен залог № 066-1/2008 г. от 31.01.2008 г. Претендира законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на присъдената
сума и разноски.
Ответникът ДФ
„З.“ оспорва
исковата претенция. Не оспорва, че на 13.08.2007 г. между ДФ „З.” - Агенция САПАРД и „К.” АД бил сключен договор № 2901 по
програма САПАРД за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Предмет на
инвестицията по договора била оборудване на сграда за отглеждане на свине и
закупуване на специализиран транспорт за превоз на животни /т. 1.1 от
договора/. По силата на договора дружеството се е задължило да изпълни
инвестицията в уговорения срок /т. 3.1 от договора/, а ДФ „З.” да изплати
финансова помощ в размер на 306 204 лева след изпълнението на инвестицията. Не
оспорва факта, че тъй като фондът не е изплатил инвестицията, вземането на „К.“
АД по договора е било предмет на т.д. № 5503/2011, СГС, VI ТО, 11 състав.
Последното приключило със спогодба, подписана на 30.04.2013 г., с която Фондът
се задължил да преведе на „К.“ АД неизплатена финансова помощ по договора по
програма САПАРД в размер на 306 204 лева и разноски направени от дружеството по
делото в размер на 3 195.09 лева. Не оспорва, че плащането било извършено на
15.05.2013 г., по сметка на „К.” АД в ТБ „И.” АД. Не оспорва, че на 23.08.2010
г., преди образуване на търговското дело бил уведомен от ищеца на основание чл.
17, ал. 1 и 2 от ЗОЗ за учредения особен залог в полза на Б.та за вземането на
„К.” АД към ДФ „З.” в размер на 306 204 лева, произтичащо от договор № 2901 от
13.08.2007 г. по програма САПАРД. Твърди, че от 23.08.2010 г. до изплащането на
сумата на 30.04.2013 г., фондът не бил уведомен нито от ищеца, нито от „К.” АД
за пристъпване към изпълнение по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ЗОЗ, като узнал за
вписаното обстоятелство едва на 24.07.2014 г. Излага правни и фактически
доводи, за това че законът не вменява на третото задължено лице /ДФ „З.”/ да
извършва служебно проверка дали заложният кредитор е пристъпил към изпълнение
по реда на чл. 33, ал. 1 от ЗОЗ, макар и това обстоятелство да е вписано в
ЦРОЗ, тъй като договорът за залог поражда договорни отношения между страните,
като ДФ „З.”, дори и уведомен за този договор, не следи за изпълнението му и не
е длъжен да проверява настъпила ли е изискуемостта на вземането на кредитора,
още повече дали кредиторът е пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ. По
изложени правни доводи, систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 32, ал.
1 и чл. 34, т. 2 от ЗОЗ налагало извод, че ако заложният кредитор иска да
запази заложеното вземане, следва да уведоми третото задължено лице. Изразява
становище, че по делото не са представени доказателства за своевременно
уведомяване на третото задължено лице, а представените удостоверявали точно
обратното — до изплащането на помощта /30.04.2013 г./ на „К.” АД, Фондът не е бил
уведомен за пристъпване към изпълнение по реда на чл. 34, т. 2 от ЗОЗ. Излага
правни и фактически доводи, че разпоредбите на Меморандума са неотносими към
предмета на спора, тъй като същият касае дейността на ДФ „З.” като
Разплащателна агенция по силата на чл.11, ал.2, т.4 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, а не дейността на ДФ „З.”, като Агенция Сапард. Оспорва
искът, като
неоснователен. Претендира разноски.
С
определение от 24.07.2015 г., съдът е конституирал на основание чл. 219, ал. 1
от ГПК като трето лице помагач на страната на ответника „К.“ АД, която не взема
становище по иска.
С
определение от 09.12.2015 г. съдът е конституирал на основание чл. 219, ал. 1
от ГПК като трето лице помагач на страната на ищеца „И.” АД, която изразява на 22.04.2016 г. следното становище по претенцията:
Не оспорва, че по цитираното изпълнително дело, образувано при ЧСИ М.Б. е било изпратено
и съответно получено от Б.та запорно съобщение за налагане на запор на банкови
сметки, разкрити при него на „К.“ АД, „М.**“ ООД, „М.“ АД, С.Р.И. и ЕТ „Б.Ф. – С.И.“
до размера, посочен в запорното съобщение, като не оспорва, че същото е
получено на 13.03.2013 г. В съобщението по изп.дело № 201383880402600, изх. №
18206/05.03.2013 г., било посочено, че е наложен запор на всички сметки –
левови и валутни на посочените дружества, както и върху всички вещи, ценни
книги и парични знаци в трезори и банкови касети, предоставени за доверително
управление, като запорът следва да остане
вписан и да се изпълнява и срещу банкови сметки, открити след датата на
налагането му, като същият има действие и за всички бъдещи вземания на Б.та, до
окончателното изплащане на цялото задължение. Не оспорва, че на 16.05.2013
г. Б.та е изпълнила разпореждане на „К.“ АД, с което дружеството се е
разпоредило със сумата 306 260,09 лв., налична по негова банкова сметка, ***,
че към момента на получаване на запорното съобщение – 13.03.2013 г. „К.“ АД не
е било клиент на Б.та, т.е. не е имало разкрити банкови сметки, за което
обстоятелство Б.та уведомила ЧСИ М.Б. по реда на чл.508, ал. 1 от ГПК с писмо с
изх. № 7379-228/19.03.2013 г. Твърди, че „К.“ АД е открило своя сметка в „И.”
АД, клон Арсеналски след получаване на запорното съобщение и връщане на отговор
на ЧСИ- на 09.05.2013 г. На последната посочена дата бил подписан рамков
договор за платежни услуги, като след откриване на сметката последната била заверена
със сумата от 309 399,09 лв. получени от Д.Ф. „З.“. Твърди, че след
откриване на сметката са постъпили наложени както следва: запор от НАП за сума
в размер на 102 667,53 лв. ЗС № 20357/17.05.2013 г., във връзка с който е
получено и Разпореждане за изпълнение с № 20357/12.06.2013 г.; запор от ДСИ, РС
Силистра за сумата в размер на 1827,60 лв. по изп. дело № 3071/2012 г. След
получаването на нареждането от НАП за превод по запора от 17.05.2015 г., Б.та
превела по сметка на НАП остатъка от наличностите по сметката в размер на
3 169,95 лв. Поддържа твърдения, че на 04.07.2014 г. „И.” АД получила
нотариална покана от "Б.П.Б."
АД, с която ищецът отправил покана за превеждане по сметка на ЧСИ М.Б. по
посоченото изп. дело на сумата от 309 399,09 лв., получена по сметка на „К.“
АД чрез превод от ДФ „З.“. С писмо от 04.08.2014 г., получено от адресата на
същия ден, „И.” АД уведомила "Б.П.Б."
АД за своето становище. Излага правни и фактически доводи, че запорът върху
вземане е разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на
длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като
се забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на Б.та като трето
задължено лице да плаща на длъжника. Според „И.” АД, запорът е акт на овластен от закона орган,
който с едностранно волеизявление забранява на Б.та да извършва плащане от
водените при нея клиентски сметки по нареждане или със предварителното съгласие
на титуляра на сметките, доколкото последния е посочен за длъжник по запора. Излага
становеще, че съгласно чл. 507 ГПК запорът върху вземане се смята за наложен от
момента, когато на третото задължено лице /Б.та/ е връчено запорното съобщение,
поради което за да бъде наложен запор запорираното вземане следва да се намира
в патримониума на длъжника. Със запорното съобщение Б.та /трето задължено лице/
придобива качеството на пазач на процесното вземане и същото преминава в
разпореждане на съд.изпълнител за да послужи за удовлетворяване на взискателя
/чл.507, ал.З ГПК/. Изразява становище, че не може да се пази нещо, което не се
намира във владението на третото задължено лице. От своя страна разпоредбата на
чл. 507, ал. 2 ГПК задължавала третото задължено лице да не предава дължимите
от него суми или вещи на длъжника, като тези суми и вещи трябва да бъдат
посочени точно. Освен това запорното съобщение, според „И.” АД се отнасяло до съществуващи, а не бъдещи
банкови сметки. Излага, че няма закон или подзаконови регулации, които да
изискват банките да поддържат масиви с данни за съобщения относно запори на
потенциални и евентуални бъдещи вземания на лица, с които Б.та към момента на
съобщението няма отношения и е възможно никога да не бъдат установени такива. Според
Б.та, няма законова възможност за налагане на запор на бъдещо вземане, което да
произтича от бъдещ договор, който би могъл някога да бъде сключен с конкретно
неизвестно на Б.та лице, поради което Б.та не е извършила действия в
противоречие със законови текстове. Моли, съдът да приеме, че представеното
запорно съобщение не може да породи правно действие по отношение на „И.”
АД, тъй като се иска запориране на бъдещи сметки, а към момента на получаването
му „К.“ АД не е имал открита сметка в Б.та.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира следното от
фактическа страна:
Страните не
спорят, че на 13.08.2007 г. между ДФ „З.” от една страна и „К.”
АД, от друга бил сключен договор № 2901/10.08.2007 г., по силата на който
фондът предоставил на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, за извършване на
дейностите, посочени в бизнес плана към Проект № 190102200180, а именно оборудване
на сграда за отглеждане на свине и закупуване на специализиран транспорт за
превоз на животни /т. 1.1 от договора/. По силата на договора дружеството се задължило
да изпълни инвестицията в уговорения срок /т. 3.1 от договора/, а ДФ „З.” да
изплати финансова помощ в размер до 306 204 лева, представляващи първоначално
одобрена помощ въз основа на представените документи по проекта. Съгласно чл.
2.3. окончателният размер на помощта следвало да се определи от фонда след
представяне на всички изискуеми документи за направените инвестиционни разходи.
Според чл. 2.4. в случай, че ползвателят се подпомага за същата инвестиция и по
други програми за безвъзмездна финансова помощ или за осъществяването й е
отпусната държавна помощ от друг вид, общият размер на помощта по т. 2.1. следвало
да се намали с размера на полученото по другите програми. С чл. 4.6. Фондът се
задължил да изплати на ползвателя, предвидената в чл. 2.1. и т. 2.2 от договора
помощ в срок от 3 месеца от постъпване на заявката, заедно с всички необходими
документи, доказващи направената инвестиция, съобразно Наредба № 14/18.05.2001
г., издадена от Министъра на З.то и горите. Съгласно чл. 6.2. финансовата помощ
следвало да се превежда по банкова сметка *** „Алианц България“ АД гр.
Силистра. Според чл. 4.19. ползвателят се задължил да не закрива посочената в
чл. 6.2. банкова сметка ***.
Не се спори, че на 03.04.2008 г. с Анекс I страните постигнали договореност за изменение на чл. 6.2., като предвидили, че финансовата помощ ще се превежда по банкова
сметка *** № **************, при "Б.П.Б." АД, клон Силистра. Това
допълнително споразумение било съобразено със сключения на 31.01.2008 г. между "Б.П.Б." АД, в качеството й
на заложен кредитор от една страна и „К.“ АД, в качеството му на залогодател, от
друга, договор за учредяване на особен залог върху вземания № 066-1/2008 г.
Зоговорът за особен залог бил сключен за обезпечаване на вземането на заложния
кредитор по Договор за банков кредит № 066/2008 г., сключен между "Б.П.Б." АД и „К.“ АД в
размер на 306 204 лв. ведно с всички неустойки, такси, комисионни и други
разноски, до окончателното им изплащане. Според договореното в т. 2.3. от договора за залог, постъпленията по
заложеното вземане следвало да се превеждат по сметка на залогодателя с IBAN ***
"Б.П.Б." АД.
Страните не спорят, че договорът за залог бил вписан в ЦРОЗ по партидата
на залогодателя с номер на вписването 2008020600526.
Не е спорно
и се установява, че на 23.08.2010 г. "Б.П.Б." АД е уведомила за залога ДФ „З.“ – длъжник по
заложеното вземане, с писмо с изх. № 854/23.08.2010 г., получено от третото
задължено лице с вх. № 02-1730/18 от 23.08.2010 г. В изпратеното уведомление
било посочено, че в полза на заложния кредитор е учреден залог на ***земания от
ДФ „З.“ в размер на 306 204 лв., като е отправено искане до третото лице за
превод на всички изискуеми суми по заложените вземания по нейна банкова сметка
в "Б.П.Б." АД, а именно **************.
Страните не
спорят, че на 29.06.2010 г. между ДФ „З.” – Разплащателна
агенция, от една страна и "Б.П.Б." АД, от друга, бил подписан мемурандум
за разбирателство, по силата на който страните изразили взаимна воля за
осъществяване на съвместна дейност във връзка с кредитирането на кандидати за
подпомагане по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика и Общата рибарска политика на ЕС, като
Разплащателната агенция декларирала намерението си за полуляризиране
възможностите, създадени от "Б.П.Б." АД за
кредитиране на кандидатите за подпомагане. В него Б.та /ищец/ декларирала
намерението си да кредитира същите, при условия, описани подробно в
меморандума. Страните постигнали съгласие, че този меморандум не поражда
договорни задължения за Д.Ф. „З.“ – Разплащателна агенция, както и че
последната не дължи каквито и да е било обезщетения при евентуално неизпълнение
на общите цели и задачи.
Страните не спорят, че поради неизпълнение на
задълженията на „К.“ АД по описания договор за банков кредит, на 11.01.2013 г. заложният кредитор "Б.П.Б." АД вписал заявление за
пристъпване към изпълнение № 2013011101613 по отношение на заложеното
имущество. Съобщение за това по реда на чл.33, ал.1 от ЗОЗ било получено от
залогодателя „К.“ АД на
05.06.2013 г.
По подадено заявление по чл.417, т.2 ГПК въз основа на документ - извлечение
от сметка във връзка с договор за кредит № 066/31.01.2008 г. и анекси към него „Б.П.Б." АД се снабдила по образуваното
ч.гр.дело № 3308/2013 г., по описа на СРС, 58 състав с изпълнителен лист срещу
солидарните длъжници: „К.“ АД, „М.**“ ООД, „М.“ АД, С.Р.И. за сумата от
266 255,81 лв., ведно със законната лихва за периода от 25.01.2013 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 12128,32 лв. за периода от
30.05.2012 г. до 30.07.2012 г., наказателна лихва в размер на 18171,55 лв. за
периода от 30.05.2012 г. до 24.01.2013 г., административни такси по анекси в
размер на 665,64 лв. за периода 30.01.2012 г. до 30.07.2012 г., разноски за застрахователна
полица в размер на 53,89 лв. за периода от 26.10.2011 г. до 24.01.2013 г.,
разноски по поддържане на обезпечения по договор за кредит в размер на 200 лв.
за периода от 26.10.2011 г. до 24.01.2013 г. и 9368,25 лв. разноски по делото.
Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано срещу
длъжниците изп.дело № 20138380402600 по описа на ЧСИ М.Б., по което било изпратено
запорно съобщение за налагане на запор на сметките на длъжника, открити при „И.” АД до размер на посочената сума. Последното
било получено от „И.” АД на 13.03.2013 г. и заведено с вх. № 10522 от
13.03.2013 г. В съобщението за налагане на запора било посочено, че е наложен
запор на всички сметки – левови и валутни на посочените дружества, както и
върху всички вещи, ценни книги и парични знаци в трезори и банкови касети,
предоставени за доверително управление, като
запорът следва да остане вписан и да се изпълнява и срещу банкови сметки,
открити след датата на налагането му, като същият има действие и за всички
бъдещи вземания на Б.та, до окончателното изплащане на цялото задължение.
Страните не спорят, че на 30.04.2013 г. между ДФ
„З.“ и „К.“ АД била подписана спогодба за извънсъдебно уреждане на спора по
търг. дело № 5503/2011 г. по описа на СГС, VI – 11 състав, с която страните постигнали съгласие и
за изплащане на задълженията от фонда на „К.“ АД по Договор № 2901/13.08.2007
г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата САПАРД. Така, страните
договорили, че претенциите на „К.“ АД към ДФ „З.“ са до размера на договорената
финансова помощ от 306 204 лева и разноски по съдебното производство по търг.
дело № 5503/ 2011 г. по описа на СГС в размер на 3 195,09 лева, като „К.“ АД се
отказал от претенциите си за изплащане на всякакви лихви и обезщетения за
забава, вреди и/ или други акцесорни задължения върху сумата от 306 204 лева
след изплащането на сумата от ДФ „З.“. Според чл. 5 срокът за изплащане на
сумата бил десетдневен считано от одобрение на спогодбата от Управителния съвет
на ДФ „З.“. С решение от 19.04.2013 г. спогодбата била одобрена.
Не е спорно, че с рамков договор за платежни
услуги от 09.05.2013 г. ТБ "И." АД и „К.“ АД се съгласили Б.та да
открие и води сметка въз основа на депозирано искане за откриване на банкова
сметка. ***, чрез удостоверение от ТБ "И." АД, че титуляр на банкова
сметка *** ***.05.2013
г. е „К.“ АД.
Страните не спорят, че дължимата сума по
сключената извънсъдебна спогодба била преведена по сметка на „К.“ АД в ТБ "И."
АД на 14.05.2013 г., като сметката на получателя била заверена с
посочената сума с вальор 15.05.2013 г.
Не е спорно, че на 16.05.2013 г. „К.“ АД се е
разпоредил със сумата 309 390,09 лв. от сметката си при „И.” АД с IBAN ***, като бил извършен банков превод по сметка на „А.М.“
ЕООД за сумата от 290 660 лв. и банков превод по сметка на „С.Г.“ АД за
сумата 15 600 лв.
Установява се, че на 21.05.2013 г. "Б.П.Б."
АД изпратила до „К.“ АД нотариална покана с рег. № 6533, том III, № 15 от 21.05.2013 г. на нотариус В.И. с район
на действие СРС, рег. № 271 на НК, с която го уведомил, че е пристъпил към
изпълнение по отношение на цялото вземане срещу ДФ „З.“. Поканата била оформена
като връчена на адресата на 21.05.2013 г. по реда на чл. 47 от ГПК, чрез
залепване на уведомление. На 02.07.2014 г. "Б.П.Б." АД изпратила до „И.”
АД нотариална покана с рег. № 8221, том III, № 32 от 02.07.2014 г. на нотариус В.И. с район
на действие СРС, рег. № 271 на НК, с която изразила становище, че с изпълнение
на платежните нареждания от 16.05.2013 г. получателят е нарушил задълженията си
на пазач по чл. 507, ал. 3 от ГПК, поради което кани Б.та в 30 дневен срок от
датата на получаване на поканата да преведе по сметка на ЧСИ М.Б. сумата в
размер на 309 399,09 лв., постъпила на 15.05.2013 г. от ДФ „З.“. Последната
била получена на 04.07.2014 г.
Не е спорно, че на 24.07.2014 г. "Б.П.Б." АД изпратила
писмо до Д.Ф. „З.“ с изх. № ид 11886, заведено при адресата с вх. №
02-1700/2466 от 24.07.2014 г., с което последният бил уведомен за вписаното пристъпване
към изпълнение по отношение на заложеното вземане, като фондът бил уведомен, че
Б.та счита извършеното на 15.05.2013 г. плащане по извъсъдебната спогодба за
недобросъвестно и отправила покана до получателя да преведе вземането по сметка
на Б.та бенефициер.
Анализът на
посочените установени в производството обстоятелства налага следните правни
изводи:
Съобразно
изложените обстоятелства и отправено до съда искане, съдът намира че е сезиран
с иск с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД вр. чл.13 ал.1 и
чл.17, ал.1 ЗОЗ.
Определянето на правната квалификация на
предявения иск е задължение на сезирания съд. За да определи действителното
основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират
основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита.
В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процесс, съдът
трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на
предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата
по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон. В
настоящия случай, съдът при непроменени фактически твърдения и петитум на
исковата молба за заплащане на посочената сума заплатена от ответника като длъжник по заложеното вземане на залогодателя, поради неизпълнение на задълженията по договора за особен залог на вземане
и сключения Меморандум, възприема различна от
дадената в доклада правна квалификация на предявения иск, което същевременно не
води до промяна в разпределението на доказателствената тежест в процеса.
Изложените от ищеца обстоятелства сочат за отправено искане до съда за
реализиране договорната отговорност на ответник – длъжник по заложеното
вземане, поради неизпълнение на задълженията му по договора за особен залог и
сключения на 29.06.2010 г. Меморандум между Б.та и ответника, в качеството му
на Разплащателна
агенция по см. на чл.11, ал.2, т.4 от Закона за подпомагане на земеделските
производители. Съдът намира предявения иск
за неоснователен. Ищецът не разполага със субективно материално право в рамките
на правоотношение, елемент от което да е задължението на ответника да му
престира паричната сума в размер на 309390,09 лв. В този смисъл ответникът не е
пасивно материалноправно легитимирана по иска. Съображения:
Действително между ДФ „З.“ и „К.“ АД бил сключен на 13.08.2007 г. договор
по Проект № 190102200180/2006 г. за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД с предмет на инвестицията - оборудване на сграда за отглеждане на свине и
закупуване на специализиран транспорт за превоз на животни /т. 1.1 от договора/.
Съответно, по сключен договор за банков кредит от 31.01.2008 г. ищецът "Б.П.Б."
АД е кредитор на „К.“ АД за сумата 306 204 лв., ведно с всички лихви,
неустойки, такси, комисионни и други разноски, до окончателното им изплащане.
За обезпечаване на вземанията по този договор страните сключили на 31.01.2008
г. договор за особен залог на вземането
към Д.Ф. „З.“- ответник в производството, вписан в Централния регистър на
особените залози по партидата на залогодателя, предмет на който е паричното
вземане на стойност 306 204.00 лв., ведно с всички права, титули и лихви,
съпътстващи заложеното вземане /чл.4, ал.1, т.1, пр. първо от ЗОЗ/. Изпратено и
съответно получено е уведомление от длъжника по заложното вземане на 23.08.2010
г. по реда на чл.17, ал.1 ЗОЗ.
Действително
съобразно последното от страна на заложния кредитор са били дадени указания на ответника
за заплащане на дължимите суми по банковата сметка на залогодателя -„К.“ АД в
"Б.П.Б." АД. Поради това и с анекс № 1 от 03.04.2008 г. към договора „К.“
АД и Д.Ф. „З.“ се
споразумели, че финансовата помощ ще се превежда по банкова сметка *** "Б.П.Б."
АД, клон Силистра.
Макар обаче съобразно изискванията на чл.17, ал.1 от ЗОЗ залогът на
вземането да е противопоставим на третото лице – ДФ“З.“ /длъжник по заложното
вземане/ с изплащане на сумата 309390.09 лв. на 15.05.2013 г. от страна на
последния, чрез заверяване на банковата сметка на залогодателя „К.“ АД в И. АД, а не на посочената банкова сметка *** Б.П.Б.
АД не е извършено нарушение на задълженията по договора за залог. Последното от
една страна, поради това че не е налице уведомяване на ДФ „З.“ за пристъпване
към изпълнение по см. на чл.34, т.2 от ЗОЗ преди тази дата. От друга, поради
това че задължение за превод на сумата по вземането по банковата сметка на
залогодателя при Б.П.Б. АД от страна на ДФ „З.“ не е било поето дори и с разпоредбите
на сключения Меморандум за разбирателство на 29.06.2010
г. между "Б.П.Б."
АД и ДФ „З.“ - Разплащателна
агенция. При пристъпване към изпълнение, какъвто е и настоящият случай, заложният
кредитор има право да предприеме мерки за запазване на заложеното имущество
и тъй като се касае за вземане на залогодателя в съответствие с указаното в
чл.34, т.2 ЗОЗ "Б.П.Б." АД е
следвало да извести третото задължено лице – ДФ „З.“ за започването на
изпълнението. Последното изключва проявена груба небрежност или умисъл в
поведението на ответника в насока изпълнение на задълженията по договора за
безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД. В съответствие и с изложените
от ищеца фактически и правни доводи, съдът намира че с разпоредбите на Меморандума
не са поети договорни задължения от ДФ „З.“ - Разплащателна агенция във връзка
с начина на изпълнение на задълженията при изпълнение на различните инвестиции.
Напротив, страните изрично са предвидили, че контрахента ДФ З. – Разплащателна
агенция не дължи каквито и да е било обезщетения при евентуално неизпълнение на
общите цели и задачи.
При това
положение, вземането, предмет на договора за особен залог, е погасено чрез
плащане от заложния длъжник. Към момента на извършеното плащане – 15.05.2013
г., заложният кредитор е вписал пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ, от което
вписване вземането за субсидия се счита възложено му за събиране, съгласно чл.
44а, ал. 2 ЗОЗ. Това обстоятелство обаче не е било доведено до знанието на
длъжника по заложното вземане – ответник в производството. С извършения банков превод от страна на ДФ „З.“ на
15.05.2013 г. е погасено и задължението на последния по договора за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмата САПАРД.
Според чл.452,
ал. 1 от ГПК извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или
вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се
кредитори, освен ако третото лице - приобретател, може да се позове на чл. 78 от Закона за собствеността. Разпоредбата на чл. 452, ал.3 от ГПК предвижда възможността взискателят
и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице
въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било
връчено запорното съобщение.
Запорно
съобщение по реда на чл.507 ГПК не е било връчено на ответника ДФ „З.“ от
страна на ЧСИ М.Б. по образуваното изпълнително дело по искане на взискателя "Б.П.Б."
АД преди извършеното плащане на
15.05.2013 г. От своя страна към момента на връчването на запорно съобщение на И.
АД – 13.03.2013 г. залогодателя „К.“ АД
не е имал открити банкови сметки в посочената Б.. Поради това, при изпълнение ***
изискванията на чл.508 ГПК и при установената липса на открита банкова сметка ***.03.2013 г.
на името на залогодателя, съдът намира че запор на вземането към ДФ З. не е бил
наложен към посочената дата. Откриването на банкова сметка на „К.“ АД в И. АД на по-късен етап –09.05.2013 г.,
извършването на превод по нея от страна на ДФ „З.“ на 15.05.2013 г. и
изпълнение на разпореждане на „К.“ АД
от страна на Б.та на 16.05.2013 г. за превод по сметка на „А.М.“
ЕООД за сумата от 290 660 лв. и по сметка на „С.Г.“ АД в размер на
15 600 лв. са действия, които следват отговора на третото лице по
запорното съобщение от 19.03.2013 г. /И. АД/ даден по реда на чл.508 ГПК.
Запорът е
акт на публична власт, с който едностранно овластеният от закона орган или лице
забранява на Б.та да извършва плащане от водените
при нея клиентски сметки по нареждане или с предварително съгласие на
техния титуляр, при положение че същият е посочен от налагащия запора орган или
лице за длъжник по запора.
С оглед
изложеното, съдът намира предявеният иск за неоснователен.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3,
вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК на ответника се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 6637,80 лв., съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Б.П.Б."
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, срещу Д.Ф. „З.“, създаден
със Закона за подпомагане на земеделските производители, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД вр. чл.13 ал.1 и чл.17, ал.1 ЗОЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
309 390,09 лв., представляваща имуществена вреда за ищеца за заплатена на
14.05.2013 г. сума в същия размер от ДФ „З.“ на „К.“ АД по споразумение от
30.01.2013 г. във връзка с договор № 2901/13.08.2007 г., в ТБ „И.“ АД ***, по
банкова сметка *** ***, която сума представлява заложено вземане по сметка в полза на "Б.П.Б."
АД по договор за особен залог 066-1/2008 от 31.01.2008 г., с оглед което е
следвало да бъде преведена от ДФ „З.“ по сметка на залогодателя в "Б.П.Б."
АД, като неоснователен.
ОСЪЖДА "Б. П.Б."
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.Ф. „З.“, създаден със Закона за подпомагане
на земеделските производители, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 6637,80 лв. – разноски за юрисконсултско
възнгараждение в тази инстанция.
Решението е постановено при участието на ТБ „И.“ АД, ЕИК *******, като
трето лице помагач на страната на ищеца и "К." АД - в ликвидация, ЕИК
*******, като трето лице помагач на страната на ответника.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: