№ 140
гр. Плевен, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20244430200404 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1772-000007 от
05.02.2024г. на Началник РУ в ОДМВР - Плевен, РУ-1, с което на В. М. С. с
ЕГН ********** от с. ***, Плевенска област на основание чл. 175А, ал.1, пр.3
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000,00
лева и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за това, че на 09.01.2024. в 23:34 часа на общински път PVN 3149 в
„***“ с посока на движение към гр. Плевен, излизайки от паркинга до
ресторант „***“ като водач на лек автомобил „***“ с рег. № *** (собственост
на ***) не използвал пътя отворен за обществено ползване в съответствие с
неговото предназначение за превоз на товари и хора, а извършвал резки,
рискови маневри, като умишлено подавал рязко газ и повишавал оборотите на
двигателя, с което превъртал задвижващите колела на автомобила, внезапно
преминавал в лентите за движение и преднамерено извеждал автомобила
извън контрол, с което виновно нарушил разпоредбата на чл. 104Б, т.2 от
ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН е подал жалба до Районен
съд - Плевен, с която моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно. В жалбата е релевирано оплакване, според което
1
нарушението не е извършено виновно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-
наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59
от ЗАНН преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Административно-наказателното производство е започнало със
съставяне на АУАН, серия GA № 993512 от 09.01.2024 годи*** PVN 3149 в
„***“ с посока на движение към гр. Плевен, излизайки от паркинга до
ресторант „***“ като водач на лек автомобил „***“ с рег. № *** (собственост
на ***) не използвал пътя отворен за обществено ползване в съответствие с
неговото предназначение за превоз на товари и хора, а извършвал резки,
рискови маневри, като умишлено подавал рязко газ и повишавал оборотите на
двигателя, с което превъртал задвижващите колела на автомобила, внезапно
преминавал в лентите за движение и преднамерено извеждал автомобила
извън контрол. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 104Б, т.2 от
ЗДвП.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в
обжалваното наказателно постановление, с което на В. М. С. с ЕГН
********** от с. ***, Плевенска област на основание чл. 175А, ал.1, пр.3 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000,00 лева
и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
извършено на 09.01.2024. в 23:34 часа на общински път PVN 3149 в „***“
нарушение по чл. 104Б, т.2 от ЗДвП.
В подкрепа на описаната в АУАН и на изложената в обжалваното
наказателно постановление фактическа обстановка са ангажираните по
делото гласни доказателства чрез разпит на актосъставителя С. П. Г. и
свидетеля Д. В. Д., чиито показания съдът кредитира с доверие като логични,
последователни, взаимно допълващи се и дадени под страх от наказателна
онговорност. От показанията им се изяснява, че на посочените в АУАН и в
НП време и място, жалбоподателят е управлявал собствения на *** лек
автомобил, марка „***“, като по време на движение, водачът извършвал
резки, рискови маневри чрез умишлено подавал рязко газ и повишаване
оборотите на двигателя, с което превъртал задвижващите колела на
автомобила, внезапно преминавал в лентите за движение и преднамерено
извеждал автомобила извън контрол, като по описания начин създавал
опасност за другите участници в движението и не използвал пътя по
2
предназначение – за превоз на хора и товари.
В съответствие с обсъдените по-горе гласни доказателства са и
приобщените към доказателствения материал по делото писмени
доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение
серия GA № 993512 от 09.01.2024 година, справка за нарушител/водач,
Справка по история на регистрация на МПС, Наказателно постановление №
24-1772-000007 от 05.02.2024г. на Началник РУ в ОДМВР - Плевен, РУ-1,
заверени копии на заповеди №№ УРИ №8121з-1632/02.12.2021г. на МВР и
УРИ №316з-2933/29.07.2022г. на Директора на ОДМВР-Плевен.
При тази установеност на фактите, съдът намира, че жалбоподателят В.
М. С. с ЕГН ********** е автор на нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната му отговорност по чл.104Б, т.2 от ЗДвП и
правилно и законосъобразно административно-наказавщият орган е издирил и
приложил съответната санкционна разпоредба, съдържаща се в чл.175А ал.1
пр.3 от ЗДвП. Съобразно правната норма, отразена в чл.104Б, т.2 от ЗДвП на
водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Както бе посочено по-горе от показанията на
актосътавителя Г. и на свидетеля Д. се установява, че жалбоподателят С.
умишлено е подавал рязко газ и повишавал оборотите на двигателя, като по
този начин превъртал задвижващите колела на автомобила, внезапно
преминавал в лентите н адвижение и преднамерено извеждал автомобила
извън контрол. Несъмнено по този начин жалбоподателят е създал опасност
за останалите участници в движението, тъй като не е използвал пътя отворен
за обществено ползване по предназначение. Умишленото и съзнателно опасно
шофиране посредством описания начин, в никакъв случай не представлява
използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на
пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. Посочвайки като
нарушена разпоредбата на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП, наказващият орган ясно е
описал в обстоятелствената част на постановлението всички елементи от
обективната страна на нарушението, в този смисъл е и константната съдебна
практика като например Решение №294/27.11.2017г. по КАНД
№10275/2017г. на АС – В. Търново, Решение от 16.02.2018 г.по
НАХД1045/2017г. на РС-Ловеч, Решение №223/22.04.2019г. по КНАХД
№261/2019г. на АС-Плевен, Решение №284/03.06.2019г. по КНАХД
№390/2019г. на АС-Плевен и мн.др. Ноторно известно е от гледна точка на
общожитейския опит и практика, дори за лица, които не са правоспособни
водачи е че при определено боравене със системите на автомобила (рязко
подаване на газ, боравене със съединителя на колата, завъртане на волана-
поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка), се наблюдава
именно съобщения ефект, при който се демонстрира отклоняване от
траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и
други ефекти, известни като форсиране, „въртене на гуми”, дрифт и пр. в
общоговоримия език, но без съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй
3
като той не може да настъпи при нормално управление, без значение начина,
по който е постигнат от водача от купето на автомобила.
Умишленото и съзнателно рязко подаване на газ, повишаване на
оборотите с цел превъртане на задвижващите колела на автомобила, в
никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в
съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора
и товари. В конкретния случай е била налице и непосредствена опасност за
движението, която се установява безспорно от свидетелите очевидци –
актосъставителят Г. и свидетелят Д.. Безспорно всяко неовладяване на колата
под въздействието на центробежните сили и кинетичната енергия, загубата на
контрол над автомобила, би довела и често в практиката води до това -
автомобилът, който е със значително тегло, като вещ да се придвижи в
пространството и да причини щети на имущество или увреждания на хора. И
без наличието на специални знания по въпроса накъде точно и по какъв начин
би се отклонил процесния автомобил, е известно, че такова отклонение е
възможно под действие на физичните закони и често се наблюдава в живота
от примерите на „черната” статистика за жертви в резултат на ПТП (§ 6 т.30
от ЗДвП). Действията на жалбоподателя С. са извършени на общински път в
„***“ – място предназначено за ползване и от други участници в движението.
Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на
поднасяне на МПС би могло да има фатални последици, поради което е била
създадена опасност за движението и участниците в него по смисъла на § 6
т.28 от ДР на ЗДвП. Обществената опасност на нарушението е изключително
завишена. Правната норма на чл. 104Б от ЗДвП е въведена в началото на
2017г., като е аргументирана от законодателя с изключителното увеличение
на подобни случаи (като тук обсъждания) в цялата страна, при които водачи
на автомобили извършват подобни "маневри" по оживени улици и
кръстовища в населените места и по този начин застрашават здравето и
живота на останалите участници в движението. Именно високата степен на
опасност от тези действия обуславя и тежестта на предвидената санкция,
съдържаща се в чл. 175, ал. 1 от ЗДвП, а именно наказание "глоба" от 3 000
лева, и "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12 месеца.
Следва да се посочи, че законът санкционира не само умишлени, но и
непредпазливи деяния, съставляващи административни нарушения (чл.7 от
ЗАНН). Тъй като жалбоподателят С. е правоспособен водач и придобитата
правоспособност означава знание относно това как се борави със системите
на автомобила, то субективната страна следва да се изведе и от това, че в
разрез с правилата, същият по един недопустим начин е боравил и
предизвикал хаотично движение на автомобила, неоправдано с други
препятствия или обстоятелства от заобикалящата го действителност.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От
4
представените към административно-наказателната преписка заверени копии
на заповеди №№ УРИ №8121з-1632/02.12.2021г. на МВР и УРИ №316з-
2933/29.07.2022г. на Директора на ОДМВР-Плевен се установява, че
актосъставителят С. П. Г., като държавен служител от структурно звено
„Пътна полиция” е оправомощен да съставя АУАН, както и че на Началника
на сектор ПП към ОДМВР-Плевен са делегирани правомощия да издава НП.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 24-1772-000007 от 05.02.2024г. на Началник РУ в ОДМВР -
Плевен, РУ-1, с което на В. М. С. с ЕГН ********** от с. ***, Плевенска
област на основание чл. 175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000,00 лева и е постановено
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено на
09.01.2024. в 23:34 часа на общински път PVN 3149 в „***“ нарушение по чл.
104Б, т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5