РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Монтана, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20251600500177 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на А.
„П.и.“ против решение № 43/16.02.2025 г. по гр. д. № 1322/2024 г. по описа на Районен
съд – Монтана.
Жалбоподателят АПИ, представлявана в процеса от юрисконсулт П., твърди във
въззивната жалба, че решението е неправилно и незаконосъобразно, затова моли да
бъде отменено и вместо него МОС да постанови ново, с което да отхвърли иска като
неоснователен. На първо място въвежда довод, че не е установен механизмът на ПТП,
от което следва, че не е установена и връзката между причинените вреди, покрити от
застрахователя, и неизпълнение на задължение на АПИ да осигури безопасността на
пътя. Единствените доказателства за произшествието са показанията на шофьора,
управлявал товарния автомобил, но той е служебно зависим от работодателя си,
поради което показанията му не могат да се ценят като достоверни. Неправилно
първоинстанционният съд е отхвърлил възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат. От заключението на вещото лице е установено, че при
съборазяване на скоростта с конкретните пътни условия, инцидентът е могъл да бъде
избегнат.
Въззиваемата страна „Б.В. и.г.“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли да бъде
1
оставена без уважение, а решението на МРС – потвърдено като правилно и
законосъобразно. Посочва, че чрез свидетелските показания е установено точното
място на произшествието, както и механизмът, по който е настъпило увреждането на
товарния автомобил. Позовава се на законовото задължение на собственика на пътя да
го поддържа в добро техническо състояние, а когато са налице препятстия по пътя, те
да бъдат сигнализирани. Неизпълнението на тези задължения от страна на АПИ е
пряката причина за материалните вреди, понесени от застрахованото лице. След като
застрахователят е обезщетил вредите, то налице са предпоставките за суброгиране в
правата на пострадалия, а след като са налице елементите от фактическия състав на
увреждането, то искът е основателен.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е
основателна.
Пред Районен съд – Монтана е бил предявен иск с правно основание чл. 410 от
КЗ. За да уважи иска, МРС е приел, че между „Б. В. и.г.“ ЕАД и „К. Б.С. Л.Б.“ ЕООД е
имало сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” за влекач, марка
*, модел *с рег. № * (полица № */23.12.2021 г.) за периода 29.12.2021 г. до 28.12.2025 г.
По искане на собственика на застрахованото МПС дружеството изплатило на 2
февруари 2024 г. сумата 638,46 лв – разходи, направени за монтаж, демонтаж и
подмяна на предна и задна дясна джанти и повредена гума. От показанията на
свидетеля Т.Т. управлявал процесния влекач, съдът е приел за установено, че на 2
декември 2023 г. той пътувал с влекача по пътя *-*и преди разклона за гр. *попаднал в
необезопасена дупка на пътното платно, която била с дълбочина около 20 см. Влекачът
се движел със скорост около 50 км/ч. Поради лошото състояние на пътя правел опити
да избягва множеството дупки. Конкретната дупка обаче било невъзможно да бъде
заобиколена поради опасността от навлизане в насрещната лента, където в същия
момент се движел друг автомобил. Собственикът на застрахования влекач предявил
претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение, състоящо се в разходи за
подмяна на предна дясна и задна дясна джанта и предна дясна гума марка Michelin
315/60R. С платежно нареждане от 02.02.2024 г. е платена сума в размер на 638,46 лева
на „С.К.“ ООД – лизингополучател, в чиято полза е била сключена застраховката на
влекача. На 20.03.2024 г. е изпратена регресна покана от застрахователя до АПИ.
Отговорността на АПИ съдът обосновал с бездействие на длъжностни лица от
администрацията на ответника при изпълнение на задълженията по поддръжка на
републиканската пътна мрежа съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата. Позовал се
2
е на заключение по автотехническа експертиза, за да изведе причинна връзка между
вредите по влекача и ПТП. Вредите от произшествието се явяват покрит риск по
договора за имуществено застраховане „Каско“, затова и е налице основание за
застрахователя да се суброгира в правата на пострадалия срещу прекия причинител на
вредите.
Въззивният съд намира решението за неправилно, затова го отменя.
От представената застрахователна полица е установено наличието на
застрахователно правоотношение между въззивника и собственика на увредения
автомобил. По повод възникналото застрахователно събитие – ПТП на 2 декември
2023 г,. застрахователят е изпълнил договорното си задължение и платил обезщетение
за имуществените вреди по товарния автомобил. На основание чл. 410 от КЗ
застрахователят разполага с правната възможност да се суброгира в правата на
увредения и да насочи иск срещу лицето, което виновно е причинило имуществените
вреди. Причинителят на вредите носи отговорност за непозволено увреждане.
По делото е установено, че на 2 декември 2023 г. влекач марка *, управляван от
Т.Т. се движел по пътя *– *, като преди разклона за гр. *попаднал в дупка на пътното
платно и били увредени предна и задна десни джанти и предната гума. В показанията
си като свидетел водачът твърди, че се движел със скорост от около 50 км/ч, тъй като
пътят бил в лошо състояние и движение с по-висока скорост е невъзможно заради
множеството неравности по платното.
От представената застрахователна полица е видно, че за товарния автомобил е
била сключена имуществена застраховка „Каско“ в полза на лизингополучателя "С. К.“
ЕООД. До застрахователя е било отправено заявление за изплащане на обезщетение,
което е удовлетворено.
Спорно е по делото дали вредите по товарния автомобил са настъпили именно
при описания пътен инцидент. За последния не е бил съставян протокол за ПТП от
органите на МВР (въпреки позоваването на МРС на такъв протокол). Данни за ПТП се
черпят единствено от показанията на водача, но те не посочват конкретно място на
пътя, а приблизително описват участъка от пътя – преди разклона за гр. *на пътя *– *.
Няма обективни данни, от които да се определи скоростта, с която се е движило МПС.
Заключението на вещото лице по автотехническата експертиза се основава единствено
на тези свидетелски показания, оглед на място не е правен, защото и мястото не е
уточнено.
Въззивният съд намира, че не са събрани убедителни доказателства за
механизма на ПТП и за мястото, където е произтекъл инцидентът. Заключението на
вещото лице инж. К. съдържа предположения за вероятен механизъм и допуска
възможности за възникване на щетата при други обстоятелства (различни от описаните
от свидетеля). В експертизата се говори за „хипотеза на възникване на получените
3
материални щети“, като „не „зключва възможността щетата да е получена при други
условия“.
С категоричност е установено увреждане на две джанти и унищожаване на една
гума на застрахования товарен влекач, но не може да се направи обоснован извод, че
това е станало именно при пропадане в необезопасена дупка на пътното платно на път,
стопанисван от АПИ.
За да бъде ангажирана отговорността на АПИ, трябва да е установено, че
служители на дружеството са бездействали и са допуснали по пътя да има неравности,
които носят риск за безопасността на движещите се по пътя превозни средства.
Липсват данни къде точно се е намирала твърядната дупка, колебливи са и данните за
нейните размери. Заключението на експерта внася съмнения и за това, че е възможно
повредата да е настъпила при други обстоятелства. Тази неяснота разкъсва причинната
връзка между евентуалното бездействие на служители на АПИ и причинените
имуществени вреди на застрахованото МПС.
Въззивният съд не може да направи категоричен извод, че е било допуснато
нарушение от страна на стопанисващата пътя АПИ, че нейни служители не са
предприели необходимите мерки за обезопасяване на препятствия и за
сигнализирането им.
При наличието на имуществена застраховка дружеството-въззиваем е платило
обезщетение. То е покрило поетия риск в изпълнение на договорното си здължение.
Суброгирането в правата на пострадалия е възможност да получи плащане, но само
ако бъдат установени елеменитте от фактическия състав по чл. 49 от ЗЗД по
отношение прекия причинител.
МОС намира, че искът на ЗД „Б.В. и. г.“ срещу АПИ е неоснователен и като
такъв го отхвърля.
В обжалваното решение първоинстанционният съд е основал изводите си
главно на експертното заключение на вещото лице инж. Е. к., но то е неубедително и
съдът е бил длъжен да прецени годността на експертизата. Във всички случаи съдът не
може да постановява решението си въз основа на предположения или то да е
необосновано - без констатациите и изводите му логически да следват от извършената
съвкупна преценка на доказателствата по делото, вкл. без необходимата надлежна
обосновка в съответната област на науката, изискваща специални знания и наложила
ползването на експертно заключение (Решение № 163 от 3.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 123/2020 г., III г. о.).
Следва да се отбележи, че по делото е била назначена експертиза, изпълнена
първоначално от инж. Ц.Ц., на тя не е приета от съда без да са посочени мотиви. Съдът
е счел, че заключението е изготвено преди да са изслушани показанията на свидетеля,
затова не го приема. В съдебното заседание вещото лице Ц. е заявило, че данните от
4
свидетелските показания няма да променят изводите му, въпреки това съдът е счел, че
заключението не може да бъде прието, вместо да даде възможност да се съобразят и
данните от свидетелските показания, ако ги е намерил за значими. Заключението на
първото вещо лице, след като не е прието от съда, не може да бъде ползвано за
изграждане изводите на съда, но е видно, че то се основава на научни методи за
изследване движението на товарния автомобил, обсъжда твърдените от ищеца
хипотези и ги отхвърля с доводи, основани на математически и физични изчисления.
Съдът дължи мотиви защо заменя едно вещо лице с друго, в противен случай се стига
до неправомерно използване на процесуални права на страната да оспорва заключение,
когато то не потвърждава твърденията й.
МОС отменя решението на МРС като неправилно, вместо което постановява
ново, с което отхвърля като неоснователен иска на ЗД „Б.В.и.г.“ ЕАД против АПИ за
присъждане на сумата 638,46 лв -изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка по щета № *.
При този изход на процеса на въззивника се дължат разноски за двете съдебни
инстанции в размер на 625 лв общо, включващи 225 лв депозит за вещо лице и
държавна такса и 400 лв юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 43/16.02.2025 г. по гр. д. № 1322/2024 г. по описа на
Районен съд – Монтана, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иск на ЗД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК *, против А.„П.и.“, ЕИК *, за
присъждане на обезщетение на основание чл. 410 от КЗ в размер на 638,46 лева,
представляващи изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка по щета № *, както и за присъждане на законна лихва от 27 май 2024 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Б.В.И.Г.“ ЕАД да плати на А. „П.И.“ 625 лв разноски по водене
на делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6