ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………./………..2021 г.
Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на шестнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 1750 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за
да се произнесе взе предвид следното:
С предявена в срока по чл. 248
ал. 1 предл. първо ГПК вр. чл. 144 АПК молба с. д. № 335/11.01.2021 г.
пълномощникът на заинтересуваните лица Т.Т.С. и В.Г.С. адвокат Т.П. е поискала
от съда да допълни постановеното по делото определение № 2767/31.12.2020 г.
като осъди жалбоподателите да заплатят на доверителите й направените по делото
разноски за адвокат в размер на 600 лв., съгласно представения към молбата
договор за правна защита и съдействие от 18.11.2020 г. Указаните от съда с
разпореждане № 435/13.01.2021 г. нередовности в молбата са отстранени с последваща
молба с. д. № 663/14.01.2021 г.
В едноседмичния срок по чл. 248
ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, изтичащ на 05.02.2021 г. /работен ден/, предвид
обстоятелството, че съобщението е надлежно получено на 29.01.2021 г.,
жалбоподателите И.Г.С. и С.Г.С., явяващи се насрещна страна по искането по чл.
248 ал. 1 ГПК, не са изразили становище по него.
Искането по чл. 248 ал. 1 ГПК е
предявено от надлежна страна, пред компетентния да се произнесе по него съд и в
срока по чл. 248 ал. 1 ГПК, започващ да тече за заинтересуваните лица от редовно
извършеното на 08.01.2021 г. чрез пълномощника им адвокат П. връчване на
определение № 2767/31.12.2020 г. и изтичащ на 15.01.2021 г., поради което е процесуално
допустимо.
По основателността му съдът
намира следното:
С поставеното по делото
определение № 2767/31.12.2020 г. съдът, на основание чл. 159 т. 4 АПК, е
прекратил производството по делото по съображения, че за жалбоподателите И.Г.С.
и С.Г.С. не е налице правен интерес от оспорването на заповед №
18-848/30.01.2018 г. на началника на СГКК - Варна, с която е одобрено изменение
в КККР на гр. Варна посредством нанасянето на кадастрален обект с идентификатор
10135.2573.1185, записан в КРНИ като собствен на заинтересуваните лица Т.Т.С. и
В.Г.С..
Единствената разпоредба в АПК,
уреждаща правото на разноски на
заинтересуваните лица, за които оспореният административен акт е
благоприятен, е тази на чл. 143 ал. 3 АПК, която регламентира само две
хипотези, в които те имат право на разноски – когато съдът отхвърли оспорването
или когато подателят на жалбата я оттегли.
Съдът намира, че в случая става
въпрос за непълнота на АПК, тъй като няма правна логика в хипотезата на чл. 159
т. 8 предл. първо АПК лицето, за което оспореният административен акт е
благоприятен, да има право на овъзмездяване за направените разноски, а в останалите
хипотези /изключая тази по чл. 159 т. 3 АПК/ да е лишено от тази възможност. Поради
това субсидиарно приложение на основание чл. 144 АПК следва да намери чл. 78
ал. 4 ГПК, според който ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото. Тази разпоредба е приложима и за заинтересуваните лица в
съдебноадминистративния процес, за които оспореният административен акт е
благоприятен, тъй като те са в процесуалното положение на заинтересувани на
страната на ответника.
За да им се присъдят обаче
направените по делото разноски, е необходимо от една страна да е налице
доказателство за реалното им извършване и от друга – то да е представено своевременно
пред съда, което в случая означава преди приключването на производството по
делото с определение за прекратяване, защото само в този случай договорът за
правна защита и съдействие, имащ значението на разписка в частта относно
материализираното в него волеизявление на страните за заплащане в брой на
договореното адвокатско възнаграждение, ще има достоверна дата по смисъла на
чл. 181 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Отсъствието на обстоятелства, които да
доведат до обвързаност на така посочената дата в договора води до невъзможност
да се приеме, че посочените в него разходи за адвокатска защита действително са
направени от клиента по договора още преди окончателното приключване на делото
с финализиращия го съдебен акт /в случая с определение № 2767/31.12.2020 г./, а
оттук и че не са направени в един по-късен момент с оглед изхода на делото и
възможността да бъдат изцяло овъзмездени от насрещната страна.
В случая в проведеното по делото
единствено открито съдебно заседание от 18.11.2020 г. пълномощникът на
заинтересуваните лица Т.Т.С. и В.Г.С. се е явил лично и се е легитимирал като техен
процесуален представител по пълномощие с представеното и прието от съда
пълномощно /л. 41 от делото/, без обаче да представи към него документ за
договореното и заплатено от доверителите му адвокатско възнаграждение за процесуалната
защита и съдействие от адвоката.
В същото съдебно заседание съдът
е оставил без движение производството по делото като е дал възможност на
жалбоподателите в 7-дневен срок от съобщаването да посочат обстоятелствата, обуславящи
правния им интерес от оспорването на заповед № 18-848/30.01.2018 г. на
началника на СГКК – Варна като изрично да уточнят и относно кой от посочените в
заповедта кадастрални обекти твърдят, че притежават вещни права и записани ли
са като техни носители в КРНИ към момента на издаване на заповедта.
Същевременно съдът изрично е указал в определението, че при неизпълнение в срок
производството по делото ще се
прекрати.
След като пълномощникът на
заинтересуваните лица е присъствал в съдебното заседание на 18.11.2020 г., то
за него още от този момент е била ясна възможността делото да бъде прекратено,
ако жалбоподателите не дадат задоволителен отговор на поставените от съда въпроси,
свързани с правния им интерес от предприетото оспорване. Още повече, че сам
пълномощникът на заинтересуваните лица е изложил в съдебно заседание факти,
сочещи на спор за собственост между жалбоподателите и доверителите му, във връзка
с което след съдебно заседание е представил на електронна поща на съда с молба
с. д. № 14383/18.11.2020 г. и писмени доказателства, но отново без да представи
документ за заплатеното от доверителите му адвокатско възнаграждение по делото.
Такъв не е представен и до постановяването на определението от 31.12.2020 г. за
прекратяване на производството по делото.
При това положение съдът намира,
че с приложения едва към искането по чл. 248 ал. 1 ГПК от 11.01.2021 г. договор
за правна защита и съдействие заинтересуваните лица не могат да установят по
обвързващ начин факта на заплащането на посоченото в договора адвокатско
възнаграждение към посочената в него дата 18.11.2020 г., а оттук и да получат
правото на овъзмездяване за него съобразно с постановения краен изход на спора.
Изложеното в своята съвкупност сочи
на неоснователност на искането по чл. 248 ал. 1 предл. първо ГПК вр. чл. 144 АПК за допълване на постановеното по делото определение № 2767/31.12.2020 г.,
поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т.Т.С.
и В.Г.С., предявено от пълномощника им адвокат Т.П. с молба с. д. № 335/11.01.2021
г. за допълване на постановеното по делото определение № 2767/31.12.2020 г.
като жалбоподателите бъдат осъдени да заплатят на Т.Т.С. и В.Г.С. направените
по делото разноски за адвокат в размер на 600 лв., съгласно представения към
молбата договор за правна защита и съдействие от 18.11.2020 г.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред ВАС РБ в седемдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: