№ 38
гр. Ловеч, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20244300600130 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази :
С присъда № 7/27.02.2024 г., постановена по НЧХД № 77/2023 г.
Тетевенският районен съд е признал Л. И. Е., ЕГН ********** от с. *** за
виновна в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като на
основание чл.78 а от НК е била освободена от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева,
които да заплати в полза на държавата, като е била оправдана по
първоначално повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.130, ал.1
НК.
С цитираната присъда въззивничката Л. Е. е била осъдена да заплати
обезщетение за причинени неимуществени вреди на тъжителката К. М. М. от
с. *** сумата от 1 000 /хиляда/ лева за причинените й неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от деня на увреждането 09.08.2022 г. до
окончателното й издължаване, както и разноските по делото в размер на
859,44 лева, като искът до пълния претендиран размер на сумата от 3 000 /три
хиляди/ лева е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С цитираната присъда въззивничката Л. Е. е била осъдена да заплати по
1
сметка на PC - Тетевен сумата от 3 104,29 лева, представляващи сторените
разноски в производството, изплатени от бюджета на съда, както и сумата от
50 /петдесет/ лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск,
както и сумата от 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от от
адв. С. С. от ЛАК – защитник на подсъдимата Л. И. Е. в предвидения от
закона срок. Счита, че присъдата е била постановена в нарушение на закона,
тъй като същият не е бил приложен правилно. Сочи, че по делото са се
събрали категорични и безспорни писмени доказателства, експертиза и гласни
доказателства, за обективната невъзможност от страна на подзащитната му да
извърши престъплението, за което е осъдена. Счита, че наказанията са
изключително тежки и не отговарят на изискванията на чл.36 от НК, развива
доводи в тази връзка.
Моли настоящата инстанция да отмени обжалваната присъда както в
осъдително-наказателната, така и в осъдително-гражданската й част и да
признаете подсъдимата за невиновна.
В подкрепа на въззивната жалба защитникът е депозирал и
допълнително писмено изложение, в което твърди, че след запознаване с
мотивите на обжалваната присъда е установил, че както самата присъда,
преповтаря дословно Присъда № 33/20.12.2022 г. постановена по НЧХД №
184/2022 г. на PC - Тетевен, при първото разглеждане на делото от
първоинстанционния съд, така и мотивите й преповтарят мотивите по
цитираната присъда, като съдът не е обсъдил в пълнота всички доказателства
по делото, от което следва, че на практика липсват мотиви. В тази връзка
посочва, че съдът е изброил свидетелите на пострадалата К. М. М. - К. М. Н.,
Р. К.в М. - син на К. М. Н., С. М. М. - племенник на К. М. Н., Н. А. М. - майка
на Р. К.в М., като е дал вяра на показанията им, независимо от факта, че в
хода на делата е установено, че всички те са приятели на К. М. М. и почти
всички от тях, преди описаният от тях случай цял ден са пили. Твърди, че
ТРС е приел, че изготвените по делото съдебно - медицинска, комплексната
съдебно -психиатрична и психолиогична експертиза, две съдебно-
медицински експертизи, подкрепят обвинението, като е дал безусловна вяра
на изброените свидетели, а частично е кредитирал с доверие показанията на
внучката на Л. Е. - З. А. И., като въобще не е обсъдил показанията на Ж. Р. Щ.
и А. И..
2
Изтъква, че съдът неправилно е ценил доказателствата по делото и е
достигнал до неправилен извод, като е признал подсъдимата Л. Е. за виновна.
Счита, че това е така, тъй като от приетата съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от в.л. М.Г., по медицинско за пред съда, изготвено само въз основа
на твърденият на пострадалата, в.л. не може да посочи давността на
описаните охлузвания, за да се приеме категорично и безспорно, че те са в
резултат на действията на Е. и са от датата на която се твърди, че Е. я е
наранила. Твърди, че след като комплексната съдебно-психиатрична и
психолиогична експертиза приема, че подзащитната му не е действала в
състояние на физиологичен афект, няма никакви психически проблеми, то
извода от това заключение следва да е този, че Е. няма причина да души
жена, която е седнала между петима здрави мъже и на която съпруга й стои на
около метър от нея, каквото е установено по делото.
Твърди, че съдът съвсем бегло е обсъдил основните доказателства,
събрани по искане на защитата, а те са медицинските документи за
състоянието на ръцете на Е. от Испания, където е работила, резултатите от
електрофизиологичното изследване, проведено във ВМИ, заключението на
в.л. д-р К., като в мотивите липсва заявеното от д-р К. в с.з., проведено на
27.02.2024 год. /л.216 - средата/, а то е, че подсъдимата Е. не би могла да
извърши деянието към датата на изследването, а преди това състоянието й е
било по-тежко. Изтъква, че съдът се е задоволил единствено да посочи, че Е.
има намалена хватателна способност, което е само един кратък отговор в края
на експертното заключение, но не дава пълна представа за действително
установеното състояние на ръцете на подсъдимата, отразено в съдебно-
медицинската експертиза, довело до категоричното становище на в.л. д-р К.,
че подсъдимата не може да извърши деянието, а този извод е въз основа на
изключително коректно и пълно изследване на състоянието на двете ръце на
подсъдимата, проведено във ВМА.
Счита, че именно медицинските документи от Испания и изследването
в България, заключението на в.л. д-р К. доказват, че Е. е имала операция и на
двете ръце, така както е твърдяла при първоначалното разглеждане на делото
в PC Тетевен, има изключителни проблеми и с двете ръце и не може да
извърши действия, описани от свидетелите на пострадалата, поради което
съдът е следвало да приеме, че от обективна страна, не са събрани
категорични и безспорни доказателства, че Е. е извършила престъплението, за
3
което е предадена на съд.
В заключение моли настоящата инстанция да отмени обжалваната
присъда и да признаете подзащитната му за невиновна.
Срещу цитираната въззивна жалба е постъпил отговор от въззиваемата
К. М. М., чрез повереника й адв. Т. Ц. от ЛАК. Счита, че така предявената
въззивна жалба е неоснователна и наведените в нея оплаквания са голословни
и неподкрепени с каквито и да е доказателства. Счита, че обжалваната
присъда е законосъобразна, обоснована и правилна и моли да бъде
потвърдена и оставена в сила със законните последици от това.
В съдебно заседание въззивничката Л. И. Е. се явява лично и със
защитника си – адв. С.. Излага, че поддържа жалбата, както и заявеното от
защитника й в съдебно заседание. Заявява, че не е виновна, като по
отношение на въззивното решение предоставя на съда.
Защитникът заявява, че поддържа жалбата и допълнителното писмено
изложение в което подробно е посочил основанията, поради които иска да
бъде отменен постановения съдебен акт.
Счита, че неправилно ТРС е ценил събраните по делото доказателства,
като е дал вяра на гласни доказателства, които обаче са оборени от
представените медицински документи от подсъдимата изготвени при
изследването й във ВМА, което изследване обаче съдът въобще не е
обсъждал. Твърди, че в това изследване, със специална техника и апаратура, е
установена възможността подсъдимата да може да използва всеки един от
пръстите на лявата и дясната ръка, като действително по действителните
резултати от това изследване, което вещото лице д-р К. е отразил в
изготвената от него експертиза е, че тя на практика не може да ползва едната
си ръка. Твърди, че общият извод за намалена хватателна способност, който
съдът е пренесъл в мотивите си, е само частично отразяване на обективната
действителност към момента на деянието, за което се твърди, че е извършено
и към момента на изследването.
Счита, че медицинските документи, свидетелските показания на
свидетелите на въззивничката и заключението на вещото лице д-р К. води до
извода, че Е. не може да извърши душенето по обективни причини – операции
на двете ръце и невъзможност да извърши такива захвати и такива стискания.
Твърди, че това е било основното му възражение при първото разглеждане на
делото във въззивния съд, поради което последният е отменил първата
4
присъда и го е върнал за ново разглеждане на ТРС. Изтъква, че при второто
разглеждане на делото са били събрани изключително много доказателства,
които подкрепят тезата на защитата, а не на обвинението, поради което
отново моли настоящата инстанция да отмени присъдата на Тетевенския
районен съд, да признае Е. за невиновна и да им присъди разноските по
делото.
В съдебно заседание въззиваемата К. М. М., редовно призована, не се
явява, като се представлява от повереника си - адв. Т. Ц. от ЛАК. Последният
моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да отхвърли
въззивната жалба, като неоснователна и недоказана и да потвърди присъдата
като правилна и законосъобразна, желае да им бъдат присъдени разноските по
делото. Твърди, че първоинстанционният съд е положил максимум усилия за
установяване на обективната истина в процеса, като всички искания от
доказателствен характер от страна на подсъдимата са били уважени като са
били назначени съответните експертизи, допуснати са и са разпитани
множество свидетели. В тази връзка счита, че всичко, което е могло да се
извърши по събиране на доказателства в подкрепа и на обвинителната, и на
оправдателната теза, ТРС го е сторил.
Счита, че оценявайки правилно събраните доказателства, обосновано,
законосъобразно и правилно ТРС е постановил осъдителен съдебен акт, като е
наложил по реда на чл. 78а от НК, минималното наказание –
административна глоба и е уважил съответно гражданско-правната претенция
в един справедлив според тях размер.
Твърди, че от каквато и гледна точка да се погледне и да се анализира
поведението на подсъдимата, неминуемо следва един единствено възможен
извод, че тя на посоченото място, дата и време, пред очите на четирима
свидетели - очевидци, ангажирани от тъжителката, е хванала за шията с двете
си ръце неговата доверителка. Счита, че мотивът й за това е заведеното от
доверителката му наказателно частен характер дело срещу подсъдимата и
нейната дъщеря за публични обиди, по което същият ден явно е била
получила тъжбата и призовката.
Сочи, че първоначално, в писмения си отговор подсъдимата е отричала
изобщо да е имало какъвто и да е контакт с доверителката му. Счита, че по
делото е установено, че това не е така. Твърди, че механизмът на причиняване
е категорично доказан от извършените експертизи, че са оставени обективни
5
следи по шията на неговата доверителка - от ноктите на подсъдимата, от
двете й ръце, с което й е причинена болка. Счита, че всички тези факти и
обстоятелства са установени, доказани и обосновани в подробните мотиви,
поради което моли настоящата инстанция да постанови съдебен акт, с който
да остави в сила присъдата на първата инстанция.
Въззивният съд, като съобрази постъпилата жалба, допълнителното
изложение към нея, отговорът на жалбата становищата на страните заявени
пред нас и събраните по делото доказателства от РС – Тетевен и след като
провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за
установено следното :
Въззивничката Л. И. Е. е с постоянен адрес (справка от личната й
карта) в с.*** по нейни данни към момента на приключване на съдебните
прения пред първостепенния съд живее в с.***, обл. Ловешка. Е. е с основно
образование, разведена и не е осъждана.
По делото е установено, че въззиваемата К. М. и въззивничката Л. Е. са
страни по НЧХД № 168/2022 г. по описа на РС - Тетевен, по което М. се е
потъжила против подсъдимата Е. и нейната дъщеря Ж. Щ., за извършено
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 от НК - публична обида. След извършена
служебна справка настоящият състав установи, че по НЧХД №168/2022г . е
постановена присъда, като подсъдимите са признати за виновни и са им
наложени следните наказания : на подсъдимата Е. административно
наказание, наложено на основание чл.78а от НК „глоба“ в размер на 1 000
(хиляда) лева за престъпление по чл.148, ал.1 от НК, а на дъщеря й Ж. Щ. ‐
наказание „глоба“ в размер на 250 (двеста и петдесет) лева за престъпление по
чл.148, ал.1 от НК и наказание „пробация“ за престъпление по чл.144, ал.1 от
НК. Присъдата е обжалвана пред ОС – Ловеч и не е влязла в сила.
На 09.08.2022 г., около 21,00 часа въззиваемата М. била заедно със
съпруга си, малолетната си дъщеря и нейна приятелка - свидетелката Н. М. и
съпругът й свидетелят К. М., както и свидетелите Р. М. и С. М. пред кафене в
с.***, обл.Ловешка, в началото на улица „***, като тъжителката била седнала
на пейка и до нея се намирал свидетелят С. М. и си говорели. В един момент
забелязали въззивничката Е., която ги наближила, вървейки по тротоара,
дошла при пострадалата К. М., нахвърлила се върху последната с думите „ти
ли ще ми водиш дело“, хванала я с двете ръце за шията, като стискала силно и
започнала да я души. В този момент се намесил св. С. М., който хванал за
6
ръцете Е., извикал й да пусне въззиваемата, че така ще я удуши и успял да
откопчи ръцете на въззивничката от шията на въззиваемата. В показанията си
свидетелят твърди, че въззивничката Е. стискала силно К. за гушата. В този
момент се намесил и св. Р. М., който заявява, че св. С. М., който с усилие
откопчил ръцете на Е., който хванал последната, като й казал да си заминава,
а св. С. М., след като отместил Е. от М., тръгнал с пострадалата към дома си,
като тя се оплакала, че я боли гушата и се хващала за гушата.
В показанията си свидетелите Н. М., К. Н., Р. М. и С. М. не отричат че
разпитаната малолетна свидетелка З. А. И. - внучка на въззивничката Е.
/която отрича баба й да е хващала с ръцете си шията на тъжителката/, в един
момент е била на мястото на инцидента, но част от тези свидетели твърдят, че
е било в момента на хващане от подсъдимата тъжителката за шията, докато
друга част твърдят, че е дошла на мястото на инцидента по-късно, след като
свидетелят С. М. е бил отместил ръцете на въззивничката от шията на
въззиваемата.
След инцидента въззиваемата М. посетила хирург, който я
освидетелствал и констатирал надлъжни охлузни рани с линеарна форма, в
областта на прехода между шията и главата зад двете ушни миди и хиперемия
на местата около охлузванията, които обективни находки са описани в
приложеното медицинско свидетелство (л.6 от НЧХД № 184/2022 г. на РС –
Тетевен).
От заключението на депозираната по делото съдебно - медицинска
експертиза (л.54 – 55), изготвена от вещото лице д-р М.Г. се установява по
несъмнен и безспорен начин, че на тъжителката са били причинени
охлузвания в областта на шията, зад двете ушни миди с линеарна форма и
зачервяване на кожата, които са й причинили болка. Установява се също, че
тази телесна повреда е причинена от остър предмет - нокти, както и, че
пълното възстановяване от тази повреда е в рамките на една седмица.
От заключението на СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Х.М. (л.125 –
130) се установява, че подсъдимата Е. страда от заболяване „синдром на
карпалния тунел“ на двете ръце. По повод това и заболяване е било
провеждано оперативно лечение. Наличната към момента двигателна дейност
на двете ръце на подсъдимата, в т.ч. в гривнените стави и пръстите, не
изключват възможността за извършване от нейна страна на действие душене
и евентуално частично повдигане на К. М..
7
От заключението на комплексната съдебна психиатрична и
психологична експертиза (л.133 –144), изготвена от вещите лица д-р В. и
психолог М.Д. се установява, че подсъдимата е психично здрава. Същата е
със запазена годност да разбира свойството и значението на извършеното, да
ръководи постъпките си,да участва в процеса, правилно да възприема фактите
от значение за делото, да дава достоверни показания, същата не е била в
състояние на физиологичен афект на 09.08.2022 година.
От заключението на СМЕ (л.199 – 210), изготвено от вещото лице д-р
Л. К. се установява, че подсъдимата Е. към момента на изследването е с
намалена хватателна способност, видно от клинично неврологично
изследване, което се потвърждава и от проведеното специализирано
електрофизиологично изследване - ектромиография.
При така приетата фактическа обстановка настоящата инстанция прави
категоричния и безспорен извод, че въззивничката Л. И. Е. е осъществила от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по
чл.130, ал.2 от НК.
Настоящият състав приема, че Тетевенският РС обективно е събрал,
проверил и подложил на прецизна преценка, както доказателствата, свързани
с тезата на частния тъжител, така и тези свързани със защитната теза,
аргументирано е посочил въз основа на кои доказателствени източници
основава изводите си, като изложените за това доводи се споделят напълно и
от въззивния съд, и не се нуждаят от допълване и преповтаряне.
Въззивната инстанция счита за неоснователно становището на
защитата, че първостепенният съд е ценил превратно събраните по делото
доказателства, като е дал вяра на гласните такива, които обаче са оборени от
представените медицински документи от подсъдимата и заключението на
СМЕ изготвена от вещото лице д-р К., според което подсъдимата на практика
не може да ползва едната си ръка.
На първо място, решаващият съд е съобразил заявеното от разпитаните
по делото свидетели - очевидци на деянието, а именно Н. М., К. М., Р. М. и С.
М., чийто показанията са в логическа последователност, правдоподобни и
взаимно допълващи се, като същите се подкрепят от медицинското
свидетелство издадено непосредствено след увреждането на пострадалата, от
заключенията на съдебномедицинските експертизи на д-р Г. и д-р Х.М., както
и от изложеното от тъжителката в тъжбата.
Възразява се от защитата, че в заключението на вещото лице д-р К. е
застъпено становището, че Е. не може да извърши душенето по обективни
8
причини – операции на двете ръце и невъзможност да извърши такива захвати
и такива стискания. Видно от заявеното от това вещо лице при разпита му в
с.з. проведено на 27.02.2024 г. (л.216) е, че заключението касае състоянието
на подсъдимата към момента на клиничното изследване проведено на
06.02.2024 г., т.е. състояние което е изследвано от експерта е близо една
година и шест месеца по-късно от датата на деянието извършено на
09.08.2022 година. На конкретен въпрос на защита вещото лице дава отговор,
че преди изследването, т.е. към момента на инцидента подсъдимата е била в
по-добро клинично състояние, т.е., че същата е имала по-добри хватателни,
двигателни или други способности касаещи горните крайници, година и
половина, преди изследването на подсъдимата. Така на практика и това вещо
лице не изключва възможността подсъдимата чрез захват на двете си ръце
около шията на тъжителката, застанала лице в лице както заявяват
свидетелите ангажирани от тъжителката, при този захват, съответно с ноктите
си да причини инкриминираните телесни увреждания описани в издаденото
медицинско свидетелство на тъжителката. Последните задълбочено са били
анализирани в СМЕ изготвена от д-р Г., според която телесната повреда е
причинена от остър предмет – нокти и съответства на заявеното от
свидетелите очевидци на инцидента.
Констатираното в горецитираните СМЕ, се потвърждава и от
заключените на третата СМЕ реализирана по делото от специалиста
неврохирург д-р Х.М., който не изключва възможността подсъдимата да е
извършила действието душене и евентуално напълно повдигане на
тъжителката. Според това вещо лице независимо от наличието на обявената
симптоматика касаеща здравословното състояние на подсъдимата, послдната
е била способна да причини това телесно увреждане, което е описано в
медицинско свидетелство на тъжителката.
Съвкупният анализ на горецитираните доказателствени източници води
до единствено възмижния и логичеси обоснован извод за инкриминираната
деятелност на подсъдимата Е..
Правилно първостепенният съд е кредитирал частично показанията на
свидетелката З. А. И. - внучка на подсъдимата само в частта им, в която
същата сочи, че след като баба й е узнала, че тъжителката М. е предявила
тъжба срещу нея и дъщеря й, е тръгнала към магазина, пред който се е
намирала тъжителката и между двете според показанията на св. И. са
9
„станали разправии“. В останалата част, в която се отрича подсъдимата да е
хванала с двете си ръце шията на тъжителката, правилно ТРС не е дал вяра на
показанията на тази свидетелка, тъй като е била отчетена близката родствена
връзка мужду свидетелката и подсъдимата, ниската й възраст и възможността
за манипулиране на показанията й в благоприятна за подсъдимата насока,
както и противоречието на процесните показания с останалите гласни и
писмени доказателства по делото.
Този състав на ЛОС намира, че първоинстанционният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
нарушаване правото на защита на страните в процеса.
Въззивният състав счита, че така наложеното наказание (което е в
минимален размер) ще изпълни заложените в закона цели (чл.36 от НК), като
същото отговаря изцяло на критериите за справедливост.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция приема, че
следва да бъде потвърдена като правилна присъда № 7/27.02.2024 г.,
постановена по НЧХД № 77/2023 г., от Тетевенския районен съд.
При този изход на процеса, разноските за настоящата инстанция
сторени от въззиваемата К. М. М. в размер на 400 /четиристотин/ лева –
възнаграждение за повереник, следва да бъдат възложени върху
въззивничката Л. И. Е..
Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7/27.02.2024 г., постановена по НЧХД №
77/2023 г., от Тетевенския районен съд.
ОСЪЖДА Л. И. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес в с.*** живуща
в с.***, обл.Ловешка да заплати на К. М. М. от с.***, обл.Ловешка разноските
сторени за настоящата инстанция в размер на 400 /четиристотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11