№ 68
гр. Бургас, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20252001000100 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С Решение № 113 от 16.04.2025 по търговско дело №
20242100900018 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Бургас е уважен искът
на „Арте Фасада Дизайн” ООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 147, „Интер Експо и
конгресен център“- сграда 17, ет. 4, със съдебен адрес гр. София, ж.к.
„Яворов”, ул. „Лакатица” №1, ет. 2, офис 9 - адв. С. И. против ответника
„Булевард България Дивелъпмънт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Сердика“ №2Б, ет.1 за заплащане на
сумата от 227325,41 лева, представляваща неустойка по чл.11.3 от сключен на
30.06.2021 г. договор за извършване на строително-монтажни работи, ведно
със законната лихва от завеждането на делото на 23.01.2024г. до окончателно
изплащане.
Ответникът „Булевард България Дивелъпмънт” ЕООД е подал
въззивна жалба, с която моли за отмяната на решението като неправилно
поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални
нарушения и необоснованост.
Не били обсъдени задълбочено възраженията досежно съдържанието
1
на неустоечната клауза на чл. 11.3 от договора, която всъщност
регламентирала обезщетение не в полза на ищеца, а на подизпълнител. Не бил
даден обоснован отговор и на възраженията относно характера на
извършените от ответника плащания по Фактура № 945 от 30.07.2021 г. на
обща стойност от 381921,66 лева с ДДС., които следвало да се квалифицират
като предоставяне на „скрит аванс“ и своеобразно кредитиране на ищеца –
изпълнител. Фактурата била издадена за стойността на строителни
материали, без да има договорно основание за това. При разкриване на
действителния характер на плащанията по нея щяло да се установи, че
ответникът не бил изпаднал в забава. Ищецът неправилно приспадал авансите
и гаранциите за добро изпълнение при оформяне на протоколите обр. 19 за
СМР и издадените въз основа на тях фактури. В жалбата са приведени
конкретни примери в тази насока.
От друга страна първоинстанционният съд без ясни мотиви се
десезирал от разглеждане на предявеното от ответника възражение за
прихващане със сумата от 3401,46 лева по кредитно известие № 1549 от
31.05.2023 г. Не било вярно, че насрещното вземане по възражението било
част от предмета на друго висящо исково производство между същите страни
– по търговско дело № 431/2023 год. на ОС – Бургас.
Ищецът „Арте Фасада Дизайн” ООД е оспорил жалбата с
представен в срок писмен отговор.
Според него първоинстанционният съд е дал обоснован отговор на
всички повдигнати възражения и правни доводи и е обсъдил всички относими
доказателства, като е изложил и коректни мотиви.
Неустоечната клауза била валидно уговорена, независимо от
погрешното споменаване на подизпълнител.
Ищецът не се противопоставил на издаденото на Фактура № 945 от
30.07.2021 г. за прогнозната стойност на вложените в строителството
материали. Напротив – осчетоводил фактурата и извършвал плащания по нея.
Включил я в дневниците си за покупко-продажби по ЗДДС като ползвал и
данъчен кредит по нея.
Представените по делото актове - обр. 19 съдържали подробно
описание на видовете, количествата и стойността на изпълнените строителни
работи, подлежащи на заплащане. Надлежно били приспаднати вече
извършените плащания, включително и тези за материали по Фактура № 945
от 30.07.2021 г., а също и гаранционните суми.
2
В изпълнение на указания на въззивната инстанция по чл. 129, ал. 2
от ГПК, дадени с разпореждане от 03.07.2025 г., ищецът е депозирал нарочна
молба, с която е уточнил как е формирана претендираната мораторна
неустойка от 227325,41 лева в рамките на лимита от 10 % от стойността на
договора, възлизаща на 2273254,12 лева съгласно клаузата на чл. 11.3.
Неустойката била начислена за забавено плащане на главници, възлизащи
общо на 952398,70 лева с ДДС по 15 фактури, издадени през периода от
21.09.2021 г. до 31.10.2022 г. вкл. Описана е забавата по всяка една главница
през отделни периоди за времето от 29.09.2021 г. до 09.04.2023 г. вкл.
Ответникът е оспорил молбата с писмено становище, постъпило на
27.08.2025 г. Според него стойността на договора, определена на базата на
действително извършените СМР, била по-ниска и възлизала на 2164398,13
лева. В становището се поддържат изложените в жалбата аргументи относно
неоснователността на претенцията.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбата с определение от 28.08.2025 г.
По същество съдът съобразява следното:
Обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа
обстановка.
С договор от 30.06.2021 г. (л. 33 - 48 от делото на ОС - Бургас)
въззивникът - ответник „Булевард България Дивелъпмънт” ЕООД е възложил
на въззиваемия ищец „Арте Фасада Дизайн” ООД извършването на
строително-монтажни работи по проектиране, изработка, доставка и монтаж
на алуминиева дограма, окачена фасада, хидро- и пароизолация, обкрайване и
облицовка на сграда „Via Bulgaria 2” в УПИ ***, кв. 82А, м. „Манастирски
ливади - изток“, район „Триадица“, гр. София.
Дейностите са описани в количествено-стойностни сметки,
приложени към договора. Първоначалната им стойност е възлизала на
2163804,54 лева без ДДС (чл. 2.1 от договора). Тя е подлежала на корекция
след приключване на строителството.
Предвидено е заплащане на аванс от 887589,18 лева без ДДС - 41 %
от първоначалната стойност на договора (чл. 3.1). Разплащанията е трябвало
да се извършват въз основа на двустранно подписани протоколи - обр. 19 и
издадени въз основа на тях фактури (след съразмерно приспадане на платения
аванс) в рамките на седем дни от издаването на всяка фактура (чл. 3.2).
Уговорено е обаче възложителят да задържа 5 % от стойността на приетите
3
СМР като гаранция за качествено изпълнение (чл. 3.1.6).
Според клаузата на чл.11.3 при закъснение в плащането повече от
седем дни се начислява мораторна неустойка от 0,8 % за всеки календарен ден.
Общата стойност на обезщетението за забава не можело да превишава 10% от
стойността на договора. Въпреки допусната неточност в текста на
разпоредбата, че неустойката се дължала на „подизпълнител“, ясно е, че тя е
уговорена в полза на ищеца, а не на трето лице. Друго не може и да бъде като
се имат предвид страните по облигационното правоотношение.
Няма спор, че авансът по чл. 3.1 в размер на 887589,18 лева е внесен.
Освен него, извън уреденото в писмения договор, е бил заплатен и аванс за
материали на стойност 318267,55 лева (381921,06 лева с ДДС). Това е станало
въз основа на издадена от изпълнителя фактура № 945 от 30.07.2021г.,
надлежно осчетоводена от възложителя. Така се е наложило при съставянето
на всеки приемателен протокол предварително платените и вложени в
строителството материали да се приспадат изцяло от стойността на
изработеното и едва след това върху разликата да се приспада аванс от 41%.
За остатъчните стойности са били издавани фактури, но те не са съобразявали
задържаните като гаранции 5 % от стойността на изработеното. Този подход е
следван с незначителни отклонения при оформянето на протоколи – обр. 19 от
№ 1 до № 24 и издадените въз основа на тях фактури през периода от
21.09.2021 г. до 31.05.2023 г. Не е бил приспаднат аванс от 41% единствено по
протокол № 16 и съпътстващата го фактура № 1203 от 31.05.2022 г. За сметка
на това по последните три протокола - № 22, 23 и 24 от 28.10.2022 г.,
23.12.2022 и 31.05.2023 са спаднати аванси съответно от 94 %, 100% и 100%.
Във всеки протокол - обр. 19 е посочена стойността на изпълнените
СМР преди приспадането на авансовите плащания. Общата стойност на
изпълненото по всички протоколи възлиза на 2307419,89 лева. Приспаднати
са предварително платени и вложени материали на стойност 318175,44 лева и
аванси по чл. 3.1 от договора от 891471,70 лева. Издадени са фактури за общо
1096663,54 лева, от които 113662,69 лева не са били изискуеми като
подлежащи на задържане гаранции. Всички посочени стойности са без ДДС.
Протоколите – обр. 19, фактурите към тях заедно с платежни
нареждания и справка за плащанията са приложени към исковата молба.
Ответникът е извършвал плащания по фактурите с включен ДДС
като е удържал 5 % за гаранции без ДДС. Така е платил предварително данъка
върху удържаните от него гаранции.
4
Поради обстоятелството, че по част от фактурите плащанията са
били със закъснение, ищецът претендира мораторна неустойка по чл. 11.3 от
договора.
При изчисляване на претендираните главници без ДДС обаче ищецът
неправилно е приспаднал с 20 % по-ниски задържани суми за гаранции. Освен
това не е съобразил, че неустойката се начислява при забава над седем дни.
Изложеното налага корекции в следния смисъл:
По фактури № 984 от 21.09.2021 г., № 1000 от 11.10.2021 г. № 1093 от
02.02.2022 г. и № 1148 от 06.04.2022 г. забавата е под седем дни и не се
санкционира с неустойка.
По фактура № 1079 от 23.12.2021 г. дължимата неустойка е в размер
на 5637,42 лева за 46 дни забава през периода 31.12.2021 г. - 14.02.2022 г.
върху сумата от 15319,08 лева (вместо върху сочените от ищеца 16264,05
лева).
По фактура № 1080 от 23.12.2021 г. дължимата неустойка е в размер
на 3075,73 лева за 46 дни забава през периода 31.12.2021 г. - 14.02.2022 г.
върху сумата от 8357,95 лева (вместо върху сочените от ищеца 8652,67 лева).
По фактура № 1165 от 28.04.2022 г. дължимата неустойка е в размер
на 8685,73 лева за 21 дни забава през периода 06.05.2022 г. - 26.05.2022 г.
върху сумата от 51700,76 лева (вместо върху сочените от ищеца 52 569,65
лева).
По фактура № 1175 от 29.04.2022 г. дължимата неустойка е в размер
на 4551,53 лева за 19 дни забава през периода 07.05.2022 г. - 25.05.2022 г.
върху сумата от 29 944,30 лева (вместо върху сочените от ищеца 30 602,62
лева).
По фактура № 1204 от 31.05.2022 г. дължимите неустойки са в
размер на: 26889,36 лева за 41 дни забава през периода 08.06.2022 - 18.7.2022
г. върху сумата от 81 979,77 лева (вместо върху сочените от ищеца 83 333,33
лева); 54434,57 лева за 83 дни забава през периода 08.06.2022 г. - 29.08.2022 г.
върху сумата от 81979,77 лева (вместо върху сочените от ищеца 83 333,33
лева); 17171,20 лева за 98 дни забава през периода 08.06.2022 г. - 13.09.2022 г.
върху сумата от 21902,04 лева (вместо върху сочените от ищеца 22 263,67
лева).
По фактура № 1239 от 01.07.2022 г. дължимата неустойка е в размер
на 46802,63 лева за 67 дни забава през периода 09.07.2022 г. - 13.09.2022 г.
5
върху сумата от 87318,34 лева (вместо върху сочените от ищеца 88961,82
лева).
По фактура № 1267 от 12.08.2022 г. дължимите неустойки са в
размер на: 2953,39 лева за 25 дни забава през периода 20.08.2022 г. - 13.09.2022
г. върху сумата от 14766,97 лева (вместо върху сочените от ищеца 15000
лева); 25 630,57 лева за 54 дни забава през периода 20.08.2022 г. - 12.10.2022 г.
върху сумата от 59330,02 лева (вместо върху сочените от ищеца 60266,26
лева).
По фактура № 1287 от 31.08.2022 г. дължимата неустойка е в размер
на 31866,06 лева за 35 дни забава през периода 08.09.2022 г. - 12.10.2022 г.
върху сумата от 113807,36 лева (вместо върху сочените от ищеца 115636,13
лева)
По фактура № 1288 от 31.08.2022 г. дължимите неустойки са в
размер на: 26039,44 лева за 64 дни забава през периода 08.09.2022 г. -
10.11.2022 г. върху сумата от 50858,28 лева (вместо върху сочените от ищеца
51666,67 лева); 7440,62 лева за 96 дни забава през периода 08.09.2022 г. -
12.12.2022 г. върху сумата от 9688,31 лева (вместо върху сочените от ищеца 9
842,30 лева); 34124,27 лева за 104 дни забава през периода 08.9.2022 г. -
20.12.2022 г. върху сумата от 41014,74 лева (вместо върху сочените от ищеца
41666,67 лева).
По фактура № 1318 от 30.09.2022 дължимата неустойка е в размер на
7082,14 лева за 16 дни забава през периода 08.10.2022 г. - 23.10.2022 г. върху
сумата от 55329,19 лева (вместо върху сочените от ищеца 56227,38 лева).
По фактура № 1336 от 31.10.2022 дължимата неустойка е в размер на
350,93 лева за 153 дни забава през периода 08.11.2022 г. - 09.04.2023 г. върху
сумата от 286,71 лева (вместо върху сочените от ищеца 1 491,96 лева).
Общият размер на неустойките възлиза на 302823,42 лева (а не на
сочените от ищеца 311564,56 лева). Той обаче не може да надвишава лимита
от 10 % от стойността на договора.
На базата на приетите СМР по всички 24 протокола - обр. 19 тази
стойност възлиза на 2307419,89 лева. Ищецът е посочил по-нисък размер от
2273254,44 лева (обоснован със счетоводна грешка, при която не са взети
предвид последните два протокола). Затова претендира неустойка от
227325,41 лева.
Тезата на ответника, че стойността на договора била още по-ниска
6
(2164398,13 лева), не почива на обсъдените писмени доказателства. Самият
ответник е задържал гаранции в размер на 113662,69 лева без ДДС, което е 5
% от 2273253,80 лева – сума, който покрива резултата от изчисленията на
ищеца на базата на приетата работа по протоколи от № 1 до 22 вкл. (по
протоколи № 23 и 24 няма издадени фактури, защото извършените СМР са
изцяло за сметка на усвоени аванси).
Вярно е, че авансът за материали по фактура № 945 от 30.07.2021 г.
не е бил предвиден в договора, но доброволно предплатеното по него в общ
размер от 318267,55 лева без ДДС е взето предвид при поетапното приемане
на работата. В тази връзка са били приспаднати вложените в СМР материали
на обща стойност 318175,44 лева.
Вижда се, че не може да се говори за „скрит аванс“, както се твърди в
жалбата. Всички фактури, издадени след приемането на работата, са за
дължимите остатъчни стойности на СМР, които не включват предплатените
материали. Няма как забавата по тези фактури да се обоснове с доброволни
авансови плащания.
Предвид изложеното съдът приема, че претендираната неустойка от
227325,41 лева е дължима.
Единствените насрещни права, които ответникът е противопоставил,
са тези по възражението му за прихващане със сумата от 3401,46 с ДДС,
представляваща неусвоен аванс съгл. издадено от ищеца кредитно известие №
1549 от 31.05.2023 г., обсъдено от вещото лице по счетоводната експертиза.
Няма спор, че сумата по кредитното известие не е върната
Първоинстанционният съд неправилно не е уважил възражението
като е приел, че то е предмет на друг спор – по търговско дело № 431/2023 г.
на Окръжен съд – Бургас. От служебна справка, както и от представеното пред
настоящата инстанция първоинстанционно решение, става ясно, че спорът по
посоченото дело касае единствено претенциите на ищеца за задържаните от
ответника гаранции след изтичане на уговорения срок. Лихва върху
главницата по насрещното вземане не се дължи поради обстоятелството, че
прихващането има обратно действие по силата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД.
След прихващането размерът на вземането за процесната неустойка
се редуцира до 223923,95 лева.
Изложеното налага частичното уважаване на иска по чл. 92 от ЗЗД до
посочения по-горе размер на неустойката ведно с дирената законна лихва. Ето
защо обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която в полза
7
на ищеца е присъдена неустойка над размера 223923,95 лева до горницата от
227325,41 лева ведно със съответната лихва. В тази част претенцията трябва
да се отхвърли. В останалата част решението следва да се потвърди.
Този резултат обосновава преразпределение на разноските пред
първата инстанция както следва: В полза на ищеца следва да се присъдят
26777,88 лева вместо 27184,64 лева, а в полза на ответника - 160,85 лева.
Пред настоящата инстанция въззиваемият ищец е направил разноски
от 16491,62 лева (платен адвокатски хонорар с ДДС), а въззивникът -
ответник – 4546,51 лева (платена държавна такса).
Неоснователно е възражението за прекомерност на платеното от
въззиваемия адвокатско възнаграждение. Размерът му е минималният по
Наредба № 1/2004 г. на ВАС и съответства на фактическата и правна сложност
на делото.
С оглед постановения резултат разноските пред настоящата
инстанция се разпределят както следва: 16244,86 лева - в полза на въззиваемия
ищец и 68,03 лева – в полза на въззивника - ответник.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 113 от 16.04.2025 по търговско дело №
20242100900018 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Бургас В ЧАСТТА, с
която ответникът „Булевард България Дивелъпмънт” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Сердика“
№2Б, ет.1 е осъден да заплати на ищеца „Арте Фасада Дизайн” ООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 147, „Интер Експо и конгресен център“- сграда 17, ет.
4, със съдебен адрес гр. София, ж.к. „Яворов”, ул. „Лакатица” №1, ет. 2, офис 9
- адв. С. И. неустойка по чл.11.3 от сключен на 30.06.2021 г. договор над
размера от 223923,95 лева (двеста двадесет и три хиляди деветстотин двадесет
и три лева и деветдесет и пет стотинки) до горницата от 227325,41 лева ведно
със съответната законна лихва върху тази част от неустойката от завеждането
на делото на 23.01.2024г. до окончателно изплащане, както деловодни
разноски пред първата инстанция над размера от 26777,88 лева (двадесет и
шест хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и осемдесет и осем
8
стотинки) до горницата от на 27184,64 лева.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Арте Фасада Дизайн” ООД против
„Булевард България Дивелъпмънт” ЕООД за заплащане на неустойка по
чл.11.3 от гореописания договор от 30.06.2021 г. В ЧАСТТА над размера от
223923,95 лева до горницата от на 227325,41 лева ведно със законната лихва
върху тази част от неустойката от завеждането на делото на 23.01.2024г. до
окончателно изплащане.
Отхвърлянето на иска в тази част е постановено поради уважено
възражение за прихващане с насрещно вземане на ответника „Булевард
България Дивелъпмънт” ЕООД против ищеца „Арте Фасада Дизайн” ООД за
сумата от 3401,46 лева с ДДС, дължима съгл. кредитно известие № 1549 от
31.05.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 113 от 16.04.2025 по търговско дело №
20242100900018 по описа за 2024 г. на Окръжен съд – Бургас В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Булевард България Дивелъпмънт” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Сердика“
№2Б, ет.1 да заплати на „Арте Фасада Дизайн” ООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 147,
„Интер Експо и конгресен център“- сграда 17, ет. 4, със съдебен адрес гр.
София, ж.к. „Яворов”, ул. „Лакатица” №1, ет. 2, офис 9 - адв. С. И. разноски за
въззивното разглеждане на делото в размер на 16244,86 лева (шестнадесет
хиляди двеста четиридесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА „Арте Фасада Дизайн” ООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 147,
„Интер Експо и конгресен център“- сграда 17, ет. 4, със съдебен адрес гр.
София, ж.к. „Яворов”, ул. „Лакатица” №1, ет. 2, офис 9 - адв. С. И. да заплати
на „Булевард България Дивелъпмънт” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Сердика“ №2Б, ет.1 разноски
за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 160,85 лева (сто и
шестдесет лева и осемдесет и пет стотинки), както и разноски пред въззивната
инстанция в размер на 68,03 лева (шестдесет и осем лева и три стотинки).
9
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10