О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
2019 г.
гр. ВЕЛИНГРАД
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в закрито заседание на двадесет и седми май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Иванка Пенчева ЧНД № 171
по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.243, ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба на Й.В.С. против
постановление на прокурор от Районна прокуратура Велинград за прекратяване на
наказателно производство по Досъдебно производство № 1469/2017г. по описа на Районна
прокуратура Велинград и сл. д. № 1/2018 г. по описа на Окръжна следствена
служба при Окръжна прокуратура Пазарджик, водено за престъпление по чл.286, ал.
1 НК.
Жалбоподателката счита, че
изводите на районната прокуратура за несъставомерност на деянието от субективна
страна са неправилни и незаконосъобразни, с оглед на което моли за отмяна на
обжалвания акт.
Досъдебно производство № 1469/2017г. по описа на Районна прокуратура
Велинград по сл. д. № 1/2018 г. по описа на ОСлС при Окръжна прокуратура
Пазарджик е образувано на 15.12.2017 г. за това, че през 2013 г. пред надлежен
орган на власт- Районна прокуратура- Велинград, е набедена Й.В.С. в
престъпление по чл. 323, ал.1 НК, като деецът е знаел, че е невинна. В
упражняване на правомощията си по чл. 242 НПК след приключване на разследването, прокурор от Районна
прокуратура Велинград е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.
1, т. 1 от НПК.
Настоящият състав на Районен съд Велинград приема, че жалбата
е депозирана в срок- по куриер на 08.05.2019 г., а постановлението е връчено на
02.05.2019 г. Същата изхожда от легитимирано лице-пострадал от престъплението,
поради което е допустима.
По отношение на основателността на жалбата:
По делото е установено, че по жалба срещу С. от 23.10.2013 г., подадена от девет лица,
за това, че е разорала и засадила имоти в землището на гр. Ракитово, без
съгласието на собствениците и ползвателите им, декларирала е тези имоти по
СЕПП, не е плащала рента, Районна прокуратура Велинград е образувала досъдебно
производство за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК, във вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Производството по делото е прекратено с
Постановление от 19.08.2016 г. на Районна прокуратура Велинград поради
несъставомерност на престъплението от
обективна страна. Постановлението е влязло в сила след постановяване на Определение № 54 от 08.02.2017 г. на Окръжен
съд Пазарджик по реда на инстанционния контрол.
На 09.08.2017 г. Й.С. е подала до Районна Прокуратура
Велинград жалба срещу П.Г.Ч. (една от жалбоподателите срещу действията на С.).
Твърди се, че Ч. я е обвинила в престъпление самоуправство като знаела, че е
невинна.
По жалбата на Й.С. и въз основа на данни по преписка
вх. № 1469/2017 г. по описа на Районна прокуратура
Велинград и вх. № 367000-9241/2017 г. по описа на РУ Велинград, Районна
прокуратура Велинград на 15.12.2017 г. е образувала досъдебно производство за
това, че през 2013 г. в гр. Велинград, пред надлежен орган на власт е набедена Й.В.С.,
като деецът е знаел, че е невинна- престъпление по чл. 286, ал. 1 НК.
В хода на досъдебното производство за изясняване на
обективната и субективната страна на престъплението са проведени необходимите процесуалноследствени
действия-разпитани са като свидетели С., жалбоподателите срещу нея, сред които
и П.Ч., изискани са и са приложени
допълнителни материали-заверени преписи жалба вх. № 1390/23.12.2013 г., Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 21.05.2015 г. на Районна
прокуратура Велинград, жалба от 07.07.2015 г., Определение № 189 от 09.06.2015
г. по ч.н. д. № 223/2015 г. на Районен съд Велинград, Определение от 17.09.2015
г. по в.ч.н.д. 395/2015 г. на Окръжен съд Пазарджик, Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 19.08.2016 г., жалби срещу постановлението от 19.08.2016 г. на Районна прокуратура Велинград, Определение № 1 от 03.01.2017 г. по ч.н.д. № 1/2017 г.на Районен съд Велинград,
Определение от 08.02.2017 г. по в.ч.н.д. № 53/2017на Окръжен съд Пазарджик, Постановление
за отказ за приемане на досъдебно производство от 30.03.2015 г. на Окръжна
прокуратура Пазарджик, Постановление от 26.10.2015 г. на Апелативна прокуратура
Пловдив.
От събраните доказателства е видно, че група лица, сред които е и П.Ч., са
инициирали образуване на наказателно преследване на жалбоподателката С. за
престъпление самоуправство, с доводи за възникнал между страни спор за
ползването на земеделски земи в землището на гр. Ракитово. Установява се, че
повод за жалбата е извършени от С. действия по разораване, засаждане и
деклариране на на чужди (собствени на
жалбоподателите или ползвани от тях) имоти, в отправяне на заплахи и обидни думи към Ч. и нейни близки и
неплащане на рента.С. била привлечена като обвиняема за престъпление по чл.
323, ал. 1 НК, във вр. чл. 26, ал. 1 НК. Досъдебното производство било
прекратено от Районна прокуратура Велинград.
Постановлението да прекратяване влязло в сила на 08.02.2017 г.
От разпита на свидетелите се установява, че между Й.С.
от една страна и останалите свидетели от друга се водили спорове, породени от
действията на С.- правни и фактически, които тя извършвала в имоти, собственост
или ползвани на договорно основание от тях. Действията се изразявали в
разораване и засаждане, без съгласие на правоимащите, неплащане на рента,
препятстване на достъп до имотите от страна на С., деклариране по СЕПП на имоти,
които се обработвали и декларирали от друг. Тези действия не били инцидентенти,
а свидетелствали за едно трайно установено отношение на С. към земеделските
земи, за което в тази насока свидетелските показания са непротиворечиви. Свидетелят
Марков твърди, че подавал и по-рано индивидуални жалби, обаждал се на тел. 112
по същия повод и решил да се присъедини към жалбата на П.Ч., като не помни дали
тя или някой друг е бил инициатор за подаването ѝ. За действията на С. данни
се съдаржат и в приложените по досъдебното производство писмени доказателства. Свидетелите
сезирали Прокуратурата с убеждението, че предприемали действия за защита на
свои права и законни интереси върху имотите, като считали, че имат право да
получат защита от институциите, когато някой ги оспорва. Не са искали да
набеждават някого, търсили помощ и справедливо разрешаване на конфликтите със С..
Обърнали се към правозащитен орган с намерението да получат защита, защото били
пострадали.
Така изложените факти не се опровергават от
показанията на С., която не отрича да е имала отношения със собствениците и
ползвателите на спорните имоти, да ги е обработвала и да ги е
декларирана по СЕПП. Доводите й, че е обвинена в престъпление, за което Ч.
знаела, че е невинна се аргументират с несъставомерността на престъплението, а
твърденията ѝ, че жалбоподателите изнасят неверни факти, не се подкрепят
от събраните по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
счита от правна страна следното:
Набедяването е престъпление, което засяга интересите
на правосъдието. То се изразява в изявление пред надлежен орган на властта, с
което се уличава невинно лице в извършването на определено престъпление. Деецът
се стреми да предизвика намесата на органа на властта, за да бъде осъществено
наказателно преследване срещу набедения. От субективна страна, деянието може да
бъде осъществено само умишлено, като подсъдимият следва да знае, че набеденият
е невинен- било защото приписаното престъпление изобщо не е извършено, било
защото не е извършено от него. / Р № 601/88 г. ІІн.о., Р № 453/10 г. ІІІ н.о./.Престъплението
е резултатно, като престъпният резултат се изчерпва с узнаване на информацията,
съдържаща се в жалбата, която касае извършени престъпления, от страна на
надлежния орган.
От обективна страна е необходимо да са
изнесени данни за извършено престъпление пред държавен орган, който е
компетентен да започне наказателно преследване срещу лице, за което деецът
знае, че е невинно.
От
субективна страна интелектуалният момент от умисъла обхваща съзнанието, че с
жалбата се описват осъществени престъпления, че с подаването ѝ в Прокуратурата съдържащата се информация ще
стане достояние на орган, оправомощен да започне наказателно преследване. Волевият момент изразява желанието на жалбоподателите
надлежният орган да разбере, че С. е извършила престъпление. Конкретното деяние
е общественоопасно, тъкмо защото набеденото лице е невинно. Следователно, за
съставомерността на деянието е необходимо извършителят да знае, че набеденият е
невинен. Знанието, че С. е невинна предполага съзнание, убеждение у жалбоподателите,
че тя не е извършила престъпленията, описани в жалбата. Следва да се подчертае,
че знанието, че не е извършено престъпление обхваща знание, че не са извършени
от страна на набедената твърдените в
жалбата действия, а не че те не изпълват състава на даден вид престъпление. При
престъплението „набедяване“ следва в съзнанието на субекта на престъплението да
съществува знание, че приписва престъпление на лице, което е невинно. Такава увереност в невинността на С. няма как да е възникнала в съзнанието на Ч. и
останалите при множеството обективни дадености, описани по-горе, обосноваващи
истинност на изложената информация.
От друга
страна, сезирането на даден орган с жалба не сочи набедяване, когато деецът е
добросъвестен, ако действа със съзнанието, че съобщава на орган на властта
достоверна информация за факти. Израз на добросъвестност може да бъде
демонстрираното от него възможно съмнение, несигурност, която чувства, но и я
заявява пред компетентния орган на власт. Винаги когато се установи, че деецът
не е съзнавал, че твърдените от него обстоятелства са невери, не може да е
налице престъпление набедяване. Правото на гражданите на жалба до различните
компетентни органи и институции, когато същите действат с убеждението, че
излагат истинността на факти и обстоятелства, със субективната увереност, че те
са неправомерни и действително извършени не изпълва фактическия състав на
престъплението набедяване. В противен случай всяко обръщане на граждани към
орган на властта за установяване и изясняване престъпления или позорни
обстоятелства, или за обстоятелства, сочещи на деликтно поведение, би се
оказало престъпление, ако се установи след проверка, че тези данни не сочат на
неправомерно поведение на трети лица.
От
установените по делото обстоятелства, настоящият състав на Районен съд
Велинград, счита, че изявленията П.Ч. и останалите лица, отразени в жалбата от 23.10.2013 г. не покриват признаците от състава на престъплението
набедяване. Правилно е съждението на Районна прокуратура Велинград, че жалбата
е подадена пред надлежен орган по
смисъла на чл. 286, ал. 1 НК, който има
правомощието да възбуди наказателно преследване срещу набеденото лице. От
представените по досъдебното производство доказателства, е установено, че С. е
извършила описаните в жалбата действия по отношение на имотите. В тази насока свидетелските показания са
непротиворечиви. Разпитаните свидетели сочат, че С. е извършвала в имоти, по
отношение, на които права имат трети лица действия като разораване, засаждане, деклариране
по СЕПП и съдът ги приема за осъществили се. В този смисъл, правилен е изводът, в
обжалваното постановление, че изложените
в жалбата факти са достоверни и доказани, след надлежно проведени процесуалноследствени
действия, че отговарят на истината, и че
наказателното производство за престъпление по чл. 323 НК е прекратено, не
защото не е извършено, а защото не съставлява престъпление. Оплакванията от С. в жалбата, че не е безспорно установено да ги е извършила са
неоснователни. Позоваването ѝ на
Определение № 54 от 08.02.2017 г. по ч.
н. д. № 53/2017на Окръжен съд Пазарджик не опровергава
тези изводи, тъй като в него съдът не е взел отношение по същество на спора
относно обективната и субективната страна на престъплението самоуправство, а се
е произнесъл по процесуалната легитимация на обжалващата страна.
Пред
надлежния орган на власт не са изнесени неосъществили се обстоятелства, сочещи
на извършено от набедената престъпление и в този смисъл престъплението е
несъставомерно от обективна страна. Правилен е изводът, че знанието, че не е
извършено престъпление, не обхваща знание, че деянието не е наказателно
противоправно. Подобни изисквания към жалбоподателите не могат да се поставят,
защото често те не разполагат с правни познания, за да квалифицира действията
на набедения под конкретна наказателноправна норма. Достатъчно е да излагат
факти, сочещи най-общо на определено престъпление, да искат възбуждане на наказателно
преследване и да знаят, че набеденият е невинен. В този смисъл, правилни са
изводите на районната прокуратура, че да се изисква от човек без юридическо
образование да определи дали извършените в имотите действия са
наказателнопротивоправни означава да се ограничи правото на гражданите да
защитават своите права и законни интереси под страх от наказателно преследване.
По тези съображения съдът счита за неоснователно оплакването в подадената срещу обжалваното
постановление, че лицата, подали жалбата срещу С. са знаели, че извършените
действия не съставляват престъпление.
Видно от свидетелските показания, повод за
подадената срещу С. жалба е субективната увереност за неправомерността на
действията на същата по отношение на земеделските имоти и намерението на
жалбоподателите да защитят своите права. Основателно районната прокуратура е
приела, че целта на жалбоподателите не е насочена към предприемане на
наказателна репресия срещу С., а към ангажиране на институциите с проблема,
свързан с действия, които считат, че С. няма право и не следва да извършва.
Затова и настоящият състав приема, че с жалбата си до Районна прокуратура
Велинград П.Ч. и останалите са отправили искане за разрешаване на възникнал между страните
спор, а не са целели реализиране на
наказателна репресия срещу Й.С., поради което е налице субективна
несъставомерност на деянието по чл. 286, ал. 1 НК. В случая, в жалбата си П.Ч. и останалите лица
са посочили, че с действията си Й.С., според тях, е извършила престъпления,
като са посочили и конкретните действия върху имотите, с които считат, че са
увредени техните права и законни интереси. Не е
необходимо да се знае, съответно да се аргументира дали според НК такова деяние
осъществява състав на престъпление и въз
основа на тази аргументация съдът да преценява дали е налице набедяване или не.
Както вече бе казано, деянието е несъставомерно, защото изявленията на
подсъдимата нямат за цел реализиране на наказателна репресия срещу набедената,
а не защото не са е посочени обективните
и субективни признаци на престъплението по чл. 323 НК.
По тези съображения, настоящият състав на Районен съд
Велинград счита, подадената жалба за неоснователна, а обжалваното определение
за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното, Районен съд Велинград
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 19.04.2019 г. на Районна
прокуратура Велинград за прекратяване на наказателно производство по Досъдебно
производство № 1469/2017г. по описа на Районна прокуратура Велинград и сл. д. №
1/2018 г. по описа на Окръжна следствена служба при Окръжна прокуратура
Пазарджик, водено за престъпление по чл.286, ал. 1 НК.
Определението подлежи на обжалване и
протестиране в 7-дневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева