РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Бургас, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20212100501902 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба въззивна жалба вх.№ 3453/30.08.2021г. по описа на
РС- Несебър, подадена от адв. Петър Атанасов- пълномощник на ищеца по делото
“Месембрия ризорт“ ООД, против Решение № 78 от 10.08.2021г., постановено от РС-
Несебър по гр. д .№ 644/2020 г. по описа на същия съд.
С посоченото решение са отхвърлени като недопустими исковете, предявени от
въззивника “Месембрия ризорт“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл. 316, вх. А, ет.18 против Етажната собственост
на апартаментен хотел „Месембрия ризорт“ с адрес гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг,
комплекс „Месембрия ризорт“, секция В, офис 203, представляващ сгради с идентификатори
51500.507.601.1; 51500.507.601.2 и 51500.507.601.3 по КККР на гр. Несебър, за отмяна на
всички решения на Общото събрание, проведено на 6.03.2020г. – като незаконосъобразни, а
на тези по т.4, т.5, т.6 и т.8- и като нищожни, а ищецът е осъден да заплати на ответника
разноски по делото в размер на 1600 лв.
С жалбата решението е обжалвано изцяло.
Въззивникът счита, че неясно защо, но най-вероятно поради техническа грешка,
съдът е приел на база на признанията на ищеца в исковата молба, че е получил препис от
протокола от ОСЕС на 13.07.2020г., че преклузивният срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС е пропуснат,
понеже е изтекъл на 11.08.2020г., макар исковата молба да била депозирана на 13.08.2020 г.
1
Намира, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че препис от протокола не е
връчен на ищеца съобразно изискванията на чл.16, ал.7 ЗУЕС, като е цитирана посочената
норма, от което е изведено заключение, че на ищеца изобщо не е бил връчван препис от
протокола по законоустановения ред, поради което счита, че за него срокът изобщо не е
започнал да тече.
Освен това сочи, че съдът изобщо не се е произнесъл по обективно съединения иск за
обявяване нищожността на част от решенията на ОСЕС, който според въззивника не е
обвързан с никакви срокове. В тази връзка сочи, че непроизнасянето на съда е отказ от
правосъдие, което представлява съществено процесуално нарушение.
Моли, обжалваното решение да бъде отменено изцяло като неправилно- постановено
в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила,
а делото да се върне за ново разглеждане на РС- Несебър за произнасяне по същество на
спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от
въззиваемата етажна собственост чрез адв. Марияна Трифонова. С него жалбата се оспорва
като неоснователна. Въззиваемата ЕС моли решението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а на въззиваемата страна да се заплатят разноските по делото.
На първо място намира за неоснователно твърдението на въззивника за наличието на
математическа грешка или друга такава при определянето на срока. Сочи, че ако се
възприеме тезата, че на 13.07.2020г. ищецът е получил по имейла препис от протокола за
проведеното ОСЕС, което твърдение се съдържа в исковата молба, то правилно районният
съд изчислил, че срока по чл.40, ал.2 е започнал да тече от този ден и е изтекъл на
11.08.2020г. Дори да се приеме, че срокът започва да тече от 14.07.2018г. на основание
чл.60, ал.5 ГПК, то същият е изтекъл на 12.08.2020г., а исковата молба е подадена на
13.08.2020г., т.е. след изтичането на срока. На второ място се сочи, че по делото ищецът не е
представил доказателства, че е получил протокола на 13.07.2020г. Цитирана е разпоредбата
на чл.16, ал.7 ЗУЕС, като е направен извод, че след като ищецът не е посочил имейл за
уведомяване, моментът на узнаване на взетите решения е деня, в който било поставено
съобщението за изготвен протокол, заедно със самия протокол, а именно- 10.03.2020г. Ето
защо намира, че етажната собственост е спазила процедурата по ЗУЕС по обявяване на
общото събрание, неговото провеждане и обявяване на взетите решения. От страна на
управителя на ЕС били предприети всички законови действия решенията да стигнат до
знанието на всяко заинтересовано лице. На трето място, въззиваемата страна намира за
неоснователно оплакването, че съдът не се е произнесъл по иска за обявяване нищожността
на част от решенията на процесното ОСЕС. Изложени са доводи, че в решението е посочено,
че този иск е неоснователен и недоказан, като са цитирани мотивите на съда по този иск. На
следващо място се сочи, че първоинстанционното решение е обосновано, постановено при
внимателно обследване на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
Правилно били кредитирани показанията на св. Илийков, но не и тези на св. П.. Изведено е
заключение, че ищецът не е доказал предявените искове, докато ответникът провел пълно и
главно доказване на твърденията си за законосъобразно свикване, провеждане на ОСЕС и
2
обявяване на взетите решения.
Според въззиваемата страна не са налице основания решението да бъде обезсилено, а
делото да бъде върнато на НРС, тъй като решението не е нищожно, нито недопустимо.
Направено е искане да бъде отменено определение № IV- 260520 от 9.10.2020г. по
ч.гр.д.№2396/2020г. по описа на БОС, с което е допуснато спиране на изпълнението на
решенията, взети на ОСЕС, проведено на 6.03.2020г., както и да бъде обезсилена издадената
заповед за незабавно изпълнение.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата и
моли обжалваното решение да бъде отменено. Ангажира доказателства, които според него
опровергават достоверността на показанията на св. И.. Претендира разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата етажна собственост поддържа отговора
на въззивната жалба. Намира доказателствата за преклудирани и неотносими. Моли
решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.
По допустимостта на съдебното производство Бургаският окръжен съд приема
следното.
Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес от обжалване на решението в атакуваната
от нея част. Жалбата отговаря на изискванията на чл.261 и 262 ГПК. Ето защо съдът я
намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
След преценка на твърденията на страните въз основа на закона и събраните по
делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
„Месембрия Ризорт” ООД e предявилo иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС
за отмяна на всички решения на ОС проведеното на 06.03.2020г. на ЕС на апартаментен
хотел „Месембрия Ризорт” с адрес: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг”, представляваща сгради
с идентификатори № 51500.507.601.1, 51500.507.601.2 и 51500.507.601.3 по КККР на гр.
Несебър, с управител Мария Георгиева Терзиева, като са изложени оплаквания, че всички
решения са незаконосъобразни, а част от тях /решенията по т.4, 5, 6 и 8/ са и нищожни.
Ищецът твърди, че е инвеститор и собственик на самостоятелни обекти в луксозен
ваканционен комплекс от „затворен тип“, в който управлението и поддръжката на общите
части се осъществява на основание подписани за всички обекти нотариално заверени и
вписани в имотния регистър договори за поддръжка и управление по смисъла на чл.2 от
ЗУЕС. Твърди, че на 06.07.2020 г. на електронната поща на Е.С. било получено уведомление
от електронна поща на П.И. до управителя на ищцовото дружество Николай Ламбуров, за
проведено на 06.03.2020г. общо събрание. Уведомлението било подписано от Мария
Терзиева в качеството на управител на ЕС. Ищецът поискал официални писмени
доказателства, че Терзиева действително притежава качеството „управител на етажна
собственост“ и на какво основание, в отговор на което бил получен имейл от П.И., че
Терзиева е избрана за управител на събранието, проведено на 06.03.2020г., поканата за
което, както и свикването, провеждането, кворума и решенията били оповестени на
посочени в писмото дати, а освен това била обявена и разлепена лично от юриста на общото
3
събрание. До 7.07.2020г. протокол за проведеното общо събрание не бил предоставен на
ищеца от П.И., представящ се като упълномощен представител на Мария Терзиева за
изпълнение на дейностите, предмет на „Правилник за вътрешния ред и управление на
етажната собственост на Апартаментен хотел „Месембрия Ризорт“, а имейлът му е
официален електронен адрес на управляващото дружество.
На 13.07.2020г. бил получен и имейл от П.И., съдържащ снимки на протокол от ОС,
проведено на 6.03.2020г., като към него нямало приложени никакви документи,
удостоверяващи неговата истинност, включително списък на присъстващите, покана за
свикване, протокол за залепяне на поканата. От изпратения протокол било видно, че
управлението и поддържането на комплекса следва да бъде възложено на дружеството
„Месембрия АМГ“ ООД. След справка в търговския регистър ищецът установил, че
съдружници в дружеството са Антоанета Томова, Мария Терзиева и Георги Томов, които са
обезщетените собственици на земята на к-с „Месембрия Ризорт“. Междувременно, на
територията на комплекса били разлепени уведомления, с които гостите и собствениците са
уведомени, че управлението на комплекса и етажната собственост, считано от 1.07.2020г. се
поемат от „Нас“, като за контакт са дадени имейл- адрес и телефон на П. И., както и адрес-
офис 203 в Секция В. Ищецът получил сигнали в периода от 8.07.2020г. до 10.07.2020г. за
промяна в достъпа до комплекса, като от записите на охранителните записи било
установено, че на 9.07.2020г. това сторил П. И.
Ищецът сочи, че и до предявяването на исковата молба не му е изпращана покана на
свикване на ОСЕС, протокол за съставяне на тази покана, списък на присъстващите,
пълномощни за представителство. Затова не може да вземе отношения по въпроса кое лице
и на какво основание, предвидено в чл.12 ЗУЕС е свикано общото събрание, както и за това
какъв е процента на представените общи части на това събрание. Въпреки това намира, че
ОСЕС е свикано от лице, което няма право на това, нито било свикано от необходимия
процент етажни собственици. Нарушена била разпоредбата на чл.13, ал.1 и ал.7 от ЗУЕС –
не била налице покана за свикване, евентуално същата не била оповестена по предвидения
законов ред. Събранието протекло при дълбока конспирация, като дори българите-
собственици на самостоятелни обекти в комплекса, както и служителят на дружеството-
ищец в комплекса не забелязали поставянето на покана на видно място. От записите на
охранителните камери било видно, че събрание не било провеждано. Нарушена била
разпоредбата на чл.13, ал.2 и ал.3 от ЗУЕС за уведомяване на собствениците на имоти, който
почти на 100% били чужди граждани и са оставили своите телефони и имейли, на които да
бъдат уведомявани, но това не било сторено. Нарушени били и разпоредбите на чл.16, ал.1 и
ал.7 ЗУЕС, тъй като в протокола не било посочено мястото, на което било проведено ОСЕС,
а така също липсвали съобщение и протокол за поставянето му. Не било видно от протокола
и по какъв начин са били определени идеалните части на собствениците, записани като
участници в събранието. Решението по т.5 не било взето с нужния кворум от 67% от
идеалните части от общите части.
Като най-съществен порок, водещ до нищожност на взетите решения по т.4, 5 , 6 и 8
ищецът нарушението на императивната разпоредба на чл.2 от ЗУЕС - управлението на
4
общите части било иззето от ОС, което нямало такива компетенции.
Претендира разноски. Представя доказателства.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът- ЕС на апартаментен хотел
„Месембрия Ризорт“, с управител Мария Терзиева, чрез адв. Марияна Трифонова е
депозирал писмен отговор. Ответната страна счита предявеният иск за недопустим и
неоснователен. На първо място се сочи, че ищецът не е собственик на самостоятелен обект в
сградата в режим на ЕС, поради което няма правен интерес за предявяването на иска. На
следващо място се сочи, че е настъпила преклузията по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, понеже
ищецът е обжалвал решенията на ОСЕС след изтичане на установения в закона 30 – дневен
срок.
Изложено е и становище за неоснователност на претенцията, като са развити
подробни съображения. Сочи, че е спазена процедурата по разгласяване на поканата за
свикване на ОС, за което са съставени съответните протоколи. Налице бил и изискуемия по
закон спадащ кворум за вземане на решения от ОС. От съставените документи ставало ясно
и мястото на провеждане на ОС. Оспорено е твърдението на ищеца относно статута на
процесния комплекс, като заявява, че недвижимият имот представлява апартаментен хотел,
като самостоятелните обекти в него са собственост на различни лица, поради което
управлението му се осъществява и в режим на обикновена етажна собственост. Твърди, че
всички договори за управление, сключени между собствениците на имоти и ищеца, са били
развалени.
Моли, производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, а в случай, че
искът бъде разгледан по същество- да бъде отхвърлен като неоснователен. Представя
доказателства. Претендира разноски.
С обжалваното решение районният съд е приел, че исковата молба е недопустима,
поради депозирането й след срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС. Посочил е, че с оглед твърдението в
исковата молба, че дружеството е получило на 13.07.2020г. по електронна поща протокол от
проведеното събрание, то срокът по закон е изтекъл на 11.08.2020г., а искът бил предявен
след това, на 13.08.2020г.
Посочил е още, че процесното общо събрание е било проведено на 06.03.2020г., като
съобщението за изготвения протокол е било обявено чрез залепване на 10.03.2020г., поради
което срокът за обжалване е започнал да тече именно от тази дата. Подробно е изложил
мотиви във връзка с действието на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение относно спирането на процесуалните срокове, с оглед на което е
приел, че в тази хипотеза, при отчитането му от датата на залепване на съобщението за
съставянето на протокола, срокът за атакуване на взетите решения е изтекъл на 16.06.2020г.
Съдът е посочил и това, че са налице редовно оформени от формална страна
съобщение за свикване на събрание, съобщение за изготвен протокол от проведеното
събрание, като е стигнал до извода, че ищецът не е провел успешно оспорване на така
представените документи, относими към свикването и провеждането на събранието от
06.03.2020г.
Като краен резултат е приел е за неоснователна претенцията за отмяна на взетите
5
решения на събранието от 06.03.2020г. като незаконосъобразни и нищожни, поради което е
отхвърлил иска като недопустим.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен
от посоченото в жалбата.
След като се запозна с твърденията и доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното решение е валидно,
но недопустимо, по следните съображения:
Пред въззивната инстанция не се спори, че ищцовото дружество, сега въззивник, е
собственик на самостоятелен обект в апартаментен хотел /сграда с три броя тела/
„Месембрия ризорт“ /така нотариален акт л.6 и сл., както и справка от Службата по
вписванията при РС- Несебър на л.170/ и като такъв е активно легитимирано да предяви иск
за отмяна на решенията на ОСЕС на етажната собственост, приети на 6.03.2020г. по
съображения за тяхната незаконосъобразност, респективно- нищожност.
Установява се също, че собствениците- учредители на правото на строеж, след които
е и управителя на етажната собственост са придобили право на собственост върху
конкретни обекти в трите блока на хотела.
От писмените доказателства /покана на л.85 от делото на НРС, подписана от Мария
Терзиева и протокол от 25.02.2020г.- л.86, подписан от адв. Трифонова като пълномощник
на етажния собственик Л.С./ се установява, че на 25.02.2020г. в 14ч. била залепена покана на
информационното табло на всеки от входовете А, В и С, за свикване на 05.03.2020г. в гр.
Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, Апартаментен хотел „Месембрия Ризорт“, на Учредително
Общо събрание на ЕС, включваща сгради с идентификатори 51500.507.601.1;
51500.507.601.2 и 51500.507.601.3 по КККР на гр. Несебър, свързани помежду си с преходи
и топли връзки. Не е посочено място за провеждане на събранието.
Събранието било насрочено за 17.30 часа, при следния дневен ред: 1. Избор на
председател и на протоколчик; 2. Избор на ръководни органи; 3. Приемане на Правилник за
вътрешния ред на ЕС; 4. Определяне на такси за поддръжка и формиране на Фондове на ЕС;
5. Вземане на решение на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС за възлагане на фирма
„Месембрия АМГ“ ООД управлението и поддръжката на етажната собственост; 6. Вземане
на решение за начина на ползване на обектите, обслужващи сградата, в т.ч. басейн,
асансьори и прилежащи общи площи и др.; 7. Вземане на решение за откриване на банкова
сметка; 8. Вземане на решение за принудително събиране на дължимите задължения от
неплатилите собственици, посредством водене на съдебни дела; 9. Други.
Видно от протокола с дата 05.03.2020г. /л. 87/ на посочената дата не бил наличен
изискуемия по закон кворум, тъй като в обявения час се явили само 26.31% от идеалните
части от общите части на етажната собственост, като същият процент идеални части били
представени и час по- късно. На основание чл. 15, ал. 3 от ЗУЕС провеждането на
събранието било отложено за следващия ден – 06.03.2020г. от 17.30 часа, съобразно
предварително обявеното в поканата за свикване на ОСЕС.
Представен е протокол за проведеното на 6.03.3020г. ОСЕС /л.104 и сл./, на което
6
отново присъствали 26.31% от ид. части от общите части на етажната собственост, поради
което общото събрание било проведено и били взети решения по обявените точки от
дневния ред. На 10.03.2020г. в 18.30ч. на информационното табло на всеки един от трите
входа, от които се състои апартаментен хотел „Месембрия Ризорт“ било залепено
съобщение /л.100/ за изготвен протокол от проведеното събрание, проведено при условията
на спадащ кворум, подписано от М.Т. и свидетел на залепянето- Мария Терзиева. На
основание чл.16, ал.7 от ЗУЕС в съобщението е посочено, че всеки може да получи препис
от протокола по електронна поща. Посочен е имейл адрес за изпращане на заявка, както и
телефон за връзка с адв. Илийков.
Във връзка с твърденията на страните относно начина на свикване или липсата на
разгласяване на проведеното ОСЕС, по делото са разпитани свидетелите Тотка П. и П.И.
/о.с.з. на 13.04.21г.- л.189-190/. Свидетелката П.- камериерка в „Месембрия Ризорт“ заявява,
че предвид задълженията й да почиства, има достъп до всички части на хотела, но в края на
февруари месец и месец март не е виждала залепени съобщения за провеждане на общо
събрание, нито е видяла или разбрала, че е проведено такова събрание. От залепени след
месец март брошури разбрала, че ищцовото дружество вече не управлява комплекса, а за
въпроси собствениците следва да се отнасят до г-н Илийков, а през м. юли били сменени и
устройствата за достъп до комплекса.
Свидетелят Илийков твърди в показанията си, че на всички три входа на комплекса е
имало залепени обяви за свикване на събрание, което се е провело на 06.03.2020г. Сочи, че
след събранието били изпратени имейли по електронна поща за това, че има избран
управител на ЕС, а освен това на вратите били залепени съобщения, че събранието е
проведено. Същият заявява, че телефонният му номер и електронната му поща били обявени
за връзка с негово съгласие, в случай на въпроси относно проведеното събрание.
Във въззивното производство са допуснати писмени доказателства- заверени копия
от свидетелство за съдимост и характеристична справка на свидетеля П.И., съгласно които
същият е осъждан през 1984г. за грубо държане и нарушение на обществения ред, а през
1994г. и през 2015г. за извършени престъпления от общ характер- ползване на документи с
невярно съдържание или неистински официален документ /свидетелство за съдимост/.
Свидетелят има и криминалистически регистрации по ЗМВР.
При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция приема
следните правни изводи:
Допустимостта на иска по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на решенията на ОС на ЕС
е обусловена от установяването на няколко обстоятелства: искът да е предявен от
легитимирано лице; да са представени доказателства за проведено ОС, чиито решения се
оспорват с исковата молба; исковата молба да е предявена в преклузивния срок по ал. 2 на
същата разпоредба.
По повод оплакването в жалбата, че наред с иска по чл.40 ЗУЕС е предявен и иск по
чл.124, ал.1 ГПК- за нищожност на решенията по т. 4, 5, 6 и 8 от Протокола на процесното
ОСЕС, който не бил разгледан от съда и чието предявяване не е обвързано със срок, следва
да се отбележи, че доводите на ищеца за нищожност на конкретни решения на ОСЕС не
7
сочат на предявен самостоятелен установителен иск. Налице е трайна съдебна практика,
съгласно която решенията на ОСЕС не са правни сделки, а особен вид многостранни правни
актове, поради което за тях не са приложими разпоредбите за нищожността, установени в
чл.26 ЗЗД- така решение по гр.д.№658/2012г. на Първо гр. отд. на ВКС и др., която практика
се споделя и от настоящият съдебен състав. От това следва, че същите не могат да бъдат
атакувани в самостоятелно производство по чл.124, ал.1, предл.3 ГПК вр. с чл.26 ЗЗД. Друг
ред за установяване по съдебен ред нищожността на тези решения не е предвиден в
законодателството. От изложеното може да се направи извод, че иск за оспорване
действителността/ законосъобразността на тези решения може да бъде основан само на
правилата на ЗС / ЗУЕС, като същият следва да бъде предявен от собственик на
самостоятелен обект в етажната собственост в преклузивния срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС. В
случая неоснователно е и оплакването в жалбата, че съдът не се е произнесъл по иска на
въззивника с правно основание чл.124, ал.1, предл.2 ГПК- районният съд не е бил сезиран с
иск за установяване съществуването на едно правоотношение между страните, а както по-
горе вече беше казано, твърденията за надхвърляне предмета на компетентността на ОСЕС
при вземане решенията по т.4, 5 , 6 и 8, взети на процесното ОСЕС обуславят иск по чл.40,
ал.1 ЗУЕС, по който е налице изрично произнасяне в диспозитива на районния съд.
Спорният във въззивното производство въпрос е дали въззивникът е пропуснал срока
по чл.40, ал.2 ЗУЕС, който е 30- дневен и тече от получаване на решението по реда на чл.16,
ал.7 ЗУЕС.
Съгласно чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, Председателят на управителния съвет (управителят) в
срока по ал. 6 поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за
изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от
председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или
обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от
протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и
приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в
случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната.
Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в
страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне
на съобщението.
От приложения протокол /л.99/ е видно, че на 10.03.2020г. е поставено съобщение за
изготвен протокол от събранието, поставено на всеки едни от трите входа на апартаментния
хотел. Този протокол е подписан от избрания управител на ЕС- Мария Терзиева в
качеството на свидетел /решение по т.2 от протокола на ОСЕС от 6.03.2020г./, както и от
адв. М.Т. като пълномощник на етажен собственик- Л.С. /пълномощно на л.93/. Ето защо,
съдът намира, че протоколът е съставен в съответствие с изискванията на ЗУЕС и според
въззивната инстанция удостоверява, макар и формално, залепването на съобщението за
изготвения протокол от ОСЕС на посочените в него места, които са видни и общодостъпни
по смисъла на цитираната по-горе разпоредба. От показанията на св. П., една от двете
камериерки в хотела, че никога през м.февруари и м.март 2020г. не е виждала никакви
8
разлепени съобщения в комплекса не може да се направи обоснован извод, че съобщение за
изготвения протокол не е било залепено на датата и на местата, посочени в него и в
протокола за залепването му. Нейните показания са твърде общи, а освен това от тях се
установява, че ежедневно свидетелката е обслужвала два хотела от по шест етажа, поради
което не може да се направи достоверно заключение, че всеки ден се е запознавала с
разлепените на таблото на всяко тяло /А, В и С/ съобщения. Ето защо, дори да се игнорират
показанията на св.Илийков като недостоверни, което не може да бъде сторено единствено
въз основа на наличните писмени доказателства за обремененото му съдебно минало, съдът
намира, че не са опровергани отразените в протокола от 10.03.2020г. и съобщението от
същата дата данни за разгласяване съставянето на протокола от ОСЕС към 10.03.2020г.
Предвид изложеното, неоснователно е оплакването в жалбата, че срокът за
обжалване на процесните решения не е започнал да тече по отношение на ищеца.
В случая, срокът за обжалване на решенията на процесното ОСЕС, който се брои по
дни съгласно нормата на чл.60, ал.5 ГПК, е започнал да тече от 11.03.2020г. Според чл.3,
ал.1, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
процесуалните срокове спират да текат, считано от 13.03.2020г. Според § 13 на същия закон,
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник", който брой е
обнародван на 13.05.2020г. и съответно влиза в сила на 14.05.2020г. Т.е. процесуалните
срокове, какъвто е и срокът по чл.40, ал.2 ЗУЕС, са продължили да текат отново от
21.05.2020г. В заключение се налага извода, че срокът за оспорване решенията от
проведеното събрание е изтекъл на 17.06.2020г. Искът е предявен в съда на 13.08.2020г.,
след изтичането на тридесетдневния преклузивен срок, поради което правото на ищеца да
иска отмяна на решенията на ОС на ЕС, включително като нищожни поради липса на
компетентност, е преклудирано.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи и следното:
В случай, че се приеме, че протоколът от 10.03.2020г. и съобщението от същата дата
за разгласяване съставянето на протокола от ОСЕС на 6.03.3020г. са документи с невярно
съдържание, съставени за нуждите на процеса /ако се кредитират показанията на св. Тотка
П. и се възприемат за основателни доводите на въззивника/, то въззивната инстанция отново
намира, че и в тази хипотеза срокът по чл.40, ал.2 ЗУЕС е пропуснат от ищеца. В исковата
молба е налице признание, че ищецът е получил по имейла снимка на протокола от ОСЕС на
13.07.2020г., поради което срокът за оспорване решенията на ОСЕС е започнал да тече от
14.07.2020г. и е изтекъл на 12.08.2020г., т.е. в деня, предшестващ датата на подаването на
процесната искова молба.
По изложените по- горе съображения производството по предявения иск е
недопустимо.
Районният съд, макар да е констатирал недопустимостта на исковата молба като
9
предявена след преклузивния законов срок, вместо да прекрати производството по делото на
основание чл.130 ГПК, в диспозитива на решението си се е произнесъл по същество, като е
отхвърлил иска като недопустим. Така постановеното решение е недопустимо, поради което
следва да бъде обезсилено, а производството по иска да бъде прекратено от въззивната
инстанция като недопустимо.
На основание чл.280, ал.3, т.1, предл.1 от ГПК, вр. т.8 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по
тълк. д. № 1/2013 г., ВКС, ОСГК, решението не подлежи на обжалване.
По отношение искането на въззиваемата страна в отговора на въззивната жалба за
отмяна на определение № 260520 от 09.10.2020г. по ч.гр.д. № 2396/2020г. по описа на БОС,
настоящият съдебен състав намира следното:
В производството по гр.д.№ 644/2020г. по описа на РС Несебър е отправено искане
от ищеца на основание чл.40, ал.3 от ЗУЕС за спиране изпълнението на решенията на
проведеното на 06.03.2020г. общо събрание. С определение № 471/13.08.2020г., съдът е
оставил без уважение искането. С определение № 260520 от 09.10.2020г. по ч.гр.д.№
2396/2020г. по описа на БОС е отменено определение № 471/13.08.2020г. по гр.д.№
644/2020г. на РС Несебър и вместо него е постановено друго за спиране изпълнението на
решенията, взети на проведеното на 06.03.2020г. общо събрание. С определение №
198/07.12.2020г. на ВКС, определението на въззивния съд по ч.гр.д. № 2396/2020г. по описа
на БОС не е допуснато до касационно обжалване.
Молбата за спиране изпълнението на решение на общото събрание на етажна
собственост /чл. 40, ал. 3 ЗУЕС/ подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното
производство. Компетентен да се произнесе по молбата по чл.402 ГПК за отмяна на
обезпечението е съдът, пред който е образувано обезпечителното производство, независимо
от това, че в конкретния случай обезпечението е допуснато от въззивния съд.
Производството по отмяна на обезпечението се подчинява на правилата на производството
по допускане на обезпечението относно компетентния съд, който следва да се произнесе за
първи път по направените искания. В този смисъл е и практиката на ВКС, която се споделя
от настоящия състав. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав на БОС не е
компетентен да се произнесе по молбата за отмяна на допуснатото по делото обезпечение.
Ето защо страната следва да сезира с молбата си районния съд, пред който е поискано
обезпечението.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.4 ГПК на въззиваемата ЕС следва
да се присъдят разноските за двете инстанции, които според приложените доказателства са в
размер на по 1600 лв. за всяка инстанция, или общо 3200 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №78 от 10.08.2021г. по гр.д.№ 644/20г. на РС- Несебър и
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по иска с правно основание чл.40, ал.1
10
ЗУЕС, предявен от “Месембрия ризорт“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл. 316, вх. А, ет.18 против Етажната собственост
на апартаментен хотел „Месембрия ризорт“ с адрес гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг,
комплекс „Месембрия ризорт“, секция В, офис 203, представляващ сгради с идентификатори
51500.507.601.1; 51500.507.601.2 и 51500.507.601.3 по КККР на гр. Несебър, за отмяна на
всички решения на Общото събрание, проведено на 6.03.2020г. – като незаконосъобразни, а
на тези по т.4, т.5, т.6 и т.8- и като нищожни като постановени извън компетентността на
общото събрание.
ОСЪЖДА “Месембрия ризорт“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл. 316, вх. А, ет.18 да заплати на Етажната
собственост на апартаментен хотел „Месембрия ризорт“ с адрес гр. Несебър, к.к. „Слънчев
бряг, комплекс „Месембрия ризорт“, секция В, офис 203, сумата от 3200 лв., представляваща
деловодни разноски за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11