Решение по дело №164/2019 на Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е  № 127

гр.Габрово, 15.10.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година,  в състав:     

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЦОНКОВ

 

при секретаря Радослава Кънева и в присъствието на прокурора ………………, като разгледа докладваното от председателя адм. д. № 164 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по повод жалба от "*******" ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.Габрово, ул.“******, представлявано от М.И.И. – Управител, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка  № 195 - ФК от 28.05.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности"- Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка "Запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от три дни" по отношение на търговски обект- магазин за стоки втора употреба, находящ се в гр.Русе, бул.“*******, стопанисван от дружеството-жалбоподател.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда. Твърденията са, че обжалваният акт е незаконосъобразен, защото е издаден в нарушение на материалноправните разпоредби, т.к. при констатирани нарушения от такъв характер, както в конкретния случай, административния орган следва да извърши преценка действително ли следва да бъде наложена подобна принудителна административна мярка и какво би се постигнало с нея, поради това, че в случая липсвали каквито и да са негативни последици за фиска. Фискалното устройство било регистрирано и продажбите се отчитали и са известни на фиска, независимо от това, че издаваните касови бележки не съдържали всички необходими реквизити съобразно наредба Н 18/2006 г. на МФ. Като друго основание за отмяна на обжалваната заповед сочат и обстоятелството, че към момента на издаването и липсвало издадено наказателно постановление и в този случай не биха моли да се възползват от възможността предвидена в чл.187, ал.4 за преустановяване на забраната, за което изрично се сочело в заповедта. Искането е административният акт да бъде отменен изцяло. Допълнителни съображения излага в постъпила по делото писмена молба, приложена по делото. Претендират се разноски.

Ответникът - чрез процесуален представител по пълномощие моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и съотвветно да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна обжалваната заповед.

Административен съд Габрово след като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, становищата на страните и при направената служебна проверка за законосъобразност на актовете съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, намира следното:

Жалбата е подадена от лице с правен интерес в преклузивния 14-дневен срок, което налага извод за нейната допустимост. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена проверка на 23.05.2019 г. в 12, 30ч. на обект- магазин за стоки втора употреба, находящ се в гр.Русе, бул.“*******, стопанисван от дружеството-жалбоподател.

При нея се установило, че дружеството не е осигурило фискалните касови бележки, издавани от наличния в обекта работещ ЕКФП /въведено в експлоатация фискално устройство/ ELTRADE-A3-KL c ИН на ФУ ED314697 и ИН на ФП 44314697 да отговарят на изискванията и съдържат задължителните реквизити съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 и ал. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. Длъжностните лица по време на проверката са закупили 1 брой химикал и един брой молив на обща стойност 1.00 лева, платени в брой. За последното била издадена касова бележка №  0008637 от 23.05.2019 г. от регистрираното в обекта ФУ, която не съдържала задължителните реквизити по чл. 26, ал. 1, т. 7  и ал. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. За проверката и събраните при нея доказателства проверяващите съставили Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0306003 от 23.05.2019 г./л.19/.

Така установеното административният орган е квалифицирал като нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 и ал.5 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, за което на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл.187, ал.1 същия закон, на дружеството-жалбоподател е наложена принудителна административна мярка – запечатване по отношение на търговски обект- магазин за стоки втора употреба, находящ се в гр.Русе, бул.“*******, стопанисван от дружеството-жалбоподател, за срок от три дни.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

Предмет на обжалване е Заповед  № 195 - ФК от 28.05.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Варна, в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка "Запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от три дни" по отношение на търговски обект- магазин за стоки втора употреба, находящ се в гр.Русе, бул.“*******, стопанисван от дружеството-жалбоподател, на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е издадена във връзка с образувана срещу дружеството административно-наказателна преписка по Акт за установяване на административно нарушение № F492340  от 13.06.2019 година на органи по приходите при ЦУ на НАП. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на Министъра на финансите. Както се посочва в мотивите на обжалваната заповед, въз основа на административно-наказателната преписка са приети за установени посочените факти, доказани от съставения при проверката протокол за извършена проверка и АУАН. При така установените факти, административният орган приема от правна страна, че предвид разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС освен административната санкция по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС следва да бъде кумулативно наложена и принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение на срока на принудителната административна мярка, органът посочва, че с оглед защита на обществените интереси – спазване на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което се изразява интересът на държавния бюджет за законосъобрразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект, респективно за правилното определяне на регистрираните от задълженото лице доходи и размера на неговите публични задължения, както и в изпълнение на целите на закона и относно превъзпитаване на нарушителя към спазване на установения правов ред, посочен в материалните данъчни закони, мярката следва да се наложи за минимален срок, а именно за такъв от три дни. Според мотивите, определянето на срока за запечатване на обекта е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Срокът е мотивиран и с това, че е съобразен в случая принципа на съразмерност, според който административния орган упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо.

След задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, заповедта следва да отговаря на изискванията за законосъобразност по кодекса - да е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Обжалваният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената форма с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 година на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите. Не се твърдят и не се установяват съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на акта. Правното основание за налагане на обжалваната принудителна административна мярка е чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС, съгласно който запечатване на обект за срок до един месец се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Фактическото основание е установеното обстоятелство, че на 23.05.2019 г. в обект- магазин за стоки втора употреба, находящ се в гр.Русе, бул.“*******, стопанисван от дружеството-жалбоподател се установило, че дружеството не е осигурило фискалните касови бележки, издавани от монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство устройство ELTRADE-A3-KL c ИН на ФУ ED314697 и ИН на ФП 44314697, да съдържат задължителните реквизити съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ.

Производството е образувано за нарушение на ЗДДС свързано с регистриране и отчитане на продажбите и за този вид нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно, разпоредбата на чл. 186 ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка – "запечатване на обект за срок до 30 дни", като в конкретния случай нейното основание е по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" – неизпълнение на задължението за спазване реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба. В случая издадената касова бележка не съдържа задължителните реквизити посочени в чл. 26, ал. 1, т. 7  от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.

От събраните по делото доказателства се установи, че с протокол за извършена проверка № 0306003 от 23.05.2019 г. и АУАН № F492340 от 13.06.2019 г. е установено извършено от търговеца нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 и ал. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, а именно издаденият фискален касов бон от фискално устройство за извършена от него продажба, не съдържа задължителни реквизити, обстоятелство, което безспорно се установява и е видно и от приложеното копие на издадения фискален бон от извършената контролна покупка от страна на органите по приходите /л.51/.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно, условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на процесната принудителна административна мярка, е търговецът да е допуснал нарушение на установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба, което представлява административно нарушение на чл. 185 ЗДДС във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. В случая са налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Административният орган налага принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана компетентност и е независим от хода на административно наказателното производство. Принудителната административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер.

Съдът при преценката законосъобразността на процесната заповед взе предвид и приложените по делото доказателства – дневен отчет, касов бон, опис на паричните средства към момента на започване на проверката. С оглед съставените за констатираното нарушение протокол за извършена проверка, акт за установяване на административно нарушение, които като официални документи се ползват с материална доказателствена сила относно изложените в тях факти, както и предвид липсата на ангажирани доказателства в обратната насока съдът намира, че правилно административният орган е приел, че са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект. Приложените от жалбоподателя справки за извършени плащания за 2016г, 2017 г. и 2018 г. /до м. 09/ към НАП не променят изводите, че в обекта на проверка фискалното устройство издава касови бонове, които не отговарят на уславията на Наредба Н-18/2006 г. относно реквизитите, предвидени в текста на чл. 26, ал. 1, т. 7 от наредбата.

По възраженията на жалбоподателя съдът прецени следното: съгласно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с която се определят издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от същата наредба фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. По настоящото дело се установява, че жалбоподателят е издал фискален бон по контролната покупка, извършена от органите по приходите, в който бон не се съдържали наименование, количество и стойност по видове на закупените стоки, а имало посочена само обща стойност 1.00 лева. Липсващата информация в процесния фискален бон е част от задължителното му съдържание по закон. Ето защо, с издаването на фискалния бон без задължителните реквизити в съдържанието му е осъществен съставът на нарушението по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата, които разпоредби регламентират какви задължителни реквизити следва да съдържа фискалният бон.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че липсва нарушение, което да е предпоставка за издаване на ПАМ. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, задължението за регистриране и отчитане на извършените в търговските обекти продажби се осъществява по два начина: чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност - системен бон. В случая е осъществена първата възможност. В ЗДДС и в самата наредба са регламентирани видовете фискални устройства, които са: електронни касови апарати с фискална памет; фискални принтери; електронни системи с фискална памет за отчитане оборотите от продажби на течни горива; фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване. В случая жалбоподателят има регистриран ЕКАФП, а не фискален принтер, поради което фискалната касова бележка /издаденият фискален бон/ не е съвкупност от документи и същата следва да съдържа в себе си реквизитите посочени в ч. 26, ал. 1 от Наредба № Н-8/2006 г. на МФ.

Неоснователно се явява и твърдението, че в случая заповедтта се явява незаконосъобразна и поради факта, че към момента на издаване на същата не било приключило и образуваното административно наказателното производство и липсвало издадено НП, поради което дружеството не би  могло да се възползва от предвидената в чл.187, ал.4 възможност за прекратяване на въведената с обжалваната заповед забрана. Това е така, т.к. както се посочи прилагането на ПАМ от рода на процесната е независимо от това налице ли е или не образувано административно наказателно производство и неговия изход. В случая се касае действително само за една възможност и с посочването на разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС е указано на дружеството, че при наличие на наложена санкция по образуваното адиминстративнонаказателно производство, същото може да се възползва от предвидената в тази разпоредба възможност за прекратяване на въведената забрана. По тази причина липсата на такава санкция, наложена с издадено против дружеството НП за допуснатото нарушение към момента на издаване на обжалваната заповед, не води здо незаконосъобразност на същата. Както се посочи, административният орган налага принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана компетентност и е независим от хода на административно наказателното производство. Безспорно в конкретния случай е налице извършено нарушение от страна на дружеството жалбоподател и независимо от регистрирането на продажбите и липса на негативен резултат за фиска, при наличие на подобно нарушение с оглед цитираната разпоредба на чл.186 от ЗДДС принудителвната административна мярка се прилага във всички случаи и не подлежи на обсъждане, така както се излагат доводи в тази насока в жалбата. В случая всички тези факти са отчетени при определяне на срока, за който се налага ПАМ, при което при спазване на принципа за съразмерност, с оглед степента и тежеста на извършеното нарушение, наложената от страна на административния орган ПАМ е за сравнително минимален срок от едва три дни.

Наложената ПАМ е с оглед целта на закона за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях по арг. от чл. 22 ЗАНН. Разпоредбата на чл. 186 ЗДДС урежда хипотезите, при които се налага ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, сред които е и неиздаването на съответен документ за продажба по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Принудителната мярка "запечатване на обект" е с превантивна цел, която в случая е налице, тъй като към момента на постановяването й дружеството продължава и не преустановило дейността си, т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ съответстващ на закона. Както се посочи по-горе, срокът на принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа, като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на закона - за минималния срок от 3 дни, като е съобразено с характера надейността на търговсия обект. В оспорения акт ясно е посочена и целта надлежното и законово деклариране на движението на стоки и реализирани обороти. С издаването на касов бон, в който липсват сочените реквизити на практика се препятства възможността за проследяване движението на стоки в обекта на търговеца, поради което издадената ПАМ не противоречи на целта на закона, в тази насока решение на ВАС, постановено по адм. д. № 13387/2017 г. Изложените в заповедта мотиви, отговарят на изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС за мотивиране на акта и са достатъчни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на закона.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, като мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се налага кумулативно с принудителната административна мярка запечатване на обекта, поради което предпоставките за налагането й са тези за налагането на ПАМ. Предвид наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, то са налице и тези за налагане на мярката по чл. 187, ал. 1 ЗДДС.

Предвид изложеното съдът намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК, и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

С оглед този изход на делото, в полза на дружеството жалбоподател не следва да бъдат присъждани разноски, каквито се претендират с жалбата.

Предвид изложеното и на основание  чл. 172 от АПК, Административен съд Габрово

                                             Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "*******" ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.Габрово, ул.“******, представлявано от М.И.И. – Управител, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка  № 195 - ФК от 28.05.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности"- Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка "Запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от три дни" по отношение на търговски обект- магазин за стоки втора употреба, находящ се в гр.Русе, бул.“*******, стопанисван от дружеството-жалбоподател.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ – София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: