Решение по дело №17/2021 на Окръжен съд - Шумен

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 260026/ гр. Шумен, 06.04. 2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

                Шуменският окръжен съд,    наказателно отделение

На шести април през две хиляди двадесет и първа година

В публично съдебно заседание,  в следния състав:

 

                     Председател: София Радославова

                                                               Членове : 1. Нели Батанова                                                                                  2. Соня Стефанова

 

Секретар: Даниела Андонова

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия София Радославова

ВЧХД   № 17 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

        С присъда  № 260019 / 08.12.2020 г. постановена по НЧХД № 237/20 г. Шуменския районен съд е признал подсъдимия Д.Д.П. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 13.03.2019 г. и на 14.03.2019 г., в условията на продължавано престъпление нанесъл на Р.М.З. обида, като използвал думите „боклук“, „копеле дебело“, „дебил“ „боклук“ и „малоумник нагъл“ чрез  интернет приложението „Вайбър“ – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2 предл.2 от НК, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК,  във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.

ОСЪДИЛ подсъдимия Д.Д.П., с ЕГН **********да заплати на Р.М.З., ЕГН ********** ***, сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на деянието.

ОТХВЪРЛИЛ предявения от Р.М.З. граждански иск в останалата му част, като неоснователен и недоказан.

ОСЪДИЛ подсъдимия Д.Д.П., с ЕГН ********** да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 /петдесет/ лева.

         На основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подсъдимия Д.Д.П. да заплати  на частния тъжител и граждански ищец Р.Д.П. направените по  делото разноски в размер на 1816 /хиляда осемстотин и шестнадесет/ лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подсъдимия Д.Д.П. да заплати  в полза на държавата по сметка на РС-Шумен направените деловодни разноски в размер на 374 лв. /триста седемдесет и четири лева/ и 5 лв. /пет лева/ такса за издаване на изпълнителен лист.

         Срещу така постановената присъда на Шуменския районен съд  в предвидения в закона срок и форма е подадена въззивна жалба от адв.К.Б. от ШАК, служебен защитник на подсъдимия. В жалбата се излагат доводи, че присъдата е неправилна, постановена при неправилни изводи от доказателствата по делото и в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага се довод, че осъщественото от подс.П. деяние не осъществява признаците на квалифицирания състав по чл.148, ал.1, т.2 от НК, тъй като липсват доказателства същият да е разпространил обидата, да я е направил достояние на много хора. Прави се искане да се постанови нова присъда, с която съдът да признае подсъдимият за невиновен и да го оправдае, като се отмени присъдата и в гражданско-осъдителната й част.

Жалбата се поддържа в съдебно заседание от процесуалния защитник на подсъдимия, като се доразвиват доводите, изложени в същата.  Прави се възражение и за размера на разноските, които са възложени на подсъдимия да заплати на частния тъжител.

Подсъдимият редовно призован не се явява в съдебно заседание.

Процесуалният представител на частния тъжител- адв.Денис Д. от ШАК  намира, че не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което постановената присъда е правилна и законосъобразна. Прави се искане присъдата да бъде потвърдена, като подсъдимият бъде осъден да заплати и разноските на частния тъжител пред въззивната инстанция.

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи наличие на  обстоятелства по  чл. 337, ал.1, т.2,  във вр. с чл. 334, т. 3 от НПК.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Частния тъжител Р.З. трайно се установил да живее и работи в Р.Полша.  С  подсъдимият Д.Д.П.  били в гражданско правни отношения. Тъжителят З. отдал под наем на подс.П. свой собствен недвижим имот, находящ се в гр.София. Подс.П.  изпитвал известни финансови затруднения, поради което забавял плащането на дължимия месечен наем. Поради тази причина се налагало, двамата да си комуникират, чрез интернет приложението „Вайбър“. Именно в такъв вид комуникация, на 13.03.2019 г. и на 14.03.2019 г., подс.П. нарекъл тъжителя З. „боклук“, „копеле дебело“ и „дебил“, а на  14.03.2019 г., го нарекъл “малоумник нагъл“ и отново „боклук“.  Посочените обидни думи били възприети от тъжителя в момента на директната комуникация.

По този повод, тъжителя З., чрез Посолството на Република България в Република Полша, уведомил компетентното поделение на МВР. На 20.05.2019 г., той бил уведомен, че срещу  Д.П. е съставен протокол по смисъла на чл.65 от ЗМВР.

В съдебно заседание свид.С.К.заявила, че тъжителя Р.З. много тежко е приел обидните думи, които му е отправил бившия му наемател и те са дали отражение на психическото и физическото му здраве.

От заключението на назначената в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза се установява, че от 19.56 ч. на 13.03.2019 г. до 23.05 ч.  на 14.03.2019 г.  има обмен на съобщения между два профила, като маркерите за прочетено/видяно съобщения са с активен индикатор, което показва, че разговора е автентичен и реализиран без манипулиране на съобщения, посредством графична обработка.

Изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена въз основа на свидетелските показания на С.Д.К., от заключението на съдебна компютърно- техническа експертиза, както и от приетите писмени доказателства по делото.

         При така установената фактическа обстановка ШРС е приел, че от обективна и от субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.148,  ал.1, т. 2, във вр. с чл.146,  ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Въззивната инстанция след анализ на събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционния съд правилно е установил приетата фактическа обстановка. ШОС не споделя правните изводи по отношение на съставомерността на деянието по чл.148, ал.1, т.2, предл.2 от НК.   Съдебната практика е категорична, че за да е налице разпространение на обидата чрез печатно произведение или по „друг начин“  е нужно разпространението й да бъде доведено до знанието на по-широк кръг от хора. В този смисъл е решение №28/1972 г. по н.д.№622/71 г., ІІ н.о. на ВС. С действията си подсъдимият е следвало да осъществи това разпространение. В конкретният случай узнаването на трети лица, от кръга на близките на частния тъжител за нанесените му обиди от страна на подсъдимия е в резултат на споделянето от пострадалия, а не на дееца.  Липсва прекия умисъл у подсъдимия да разпространи обидите сред по-широк кръг хора, тъй като той е сторил това по мобилно приложение за комуникация „Вайбър“, при която общуването е между него и тъжителя лично. По делото не са събрани доказателства пострадалият и подсъдимият да са включени в обща група с други лица, която използва горепосоченото мобилно приложение, за да може написаните от тях думи да станат достояние до по-широк кръг от хора. Използваното приложение не е било видимо за други контактни лица на частния тъжител.

Предвид изложеното  въззивната инстанция намира, че подсъдимият е осъществил състава на чл.146, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

По отношение на доводите, изложени от страна на процесуалния представител на подсъдимия:

Излага се довод за несъставомерност на деянието по чл.148, ал.1, т.2, предл.2 от НК, като се прави искане за оправдаване на подсъдимия. Настоящата съдебна инстанция намира, че довода за несъставомерност на деянието по квалифицирания състав е основателен. По-горе в решението съдът е изложил мотиви защо не приема, че деянието следва да се квалифицира по чл.148, ал.1, т.2, предл.2 от НК, поради което намира, че не следва да преповтаря същите.

По отношение на искането на оправдаване на подсъдимия, съдът намира същото за неоснователно.Налице е осъществено деяние, което от обективна и субективна страна покрива признаците на чл.146, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, което е по-леко наказуемо, в сравнение с първоначалното обвинение, за което подсъдимият е признат за виновен. Налице са основанията на чл.337, ал.1, т.2 от НПК за изменение на първоинстанционната присъда, а не за нейната отмяна.

По отношение на довода, че на подсъдимия са присъдени разноски в голям размер, които следва да заплати на частния тъжител, съдът намира същия за неоснователен. Разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК регламентира, че когато подсъдимият бъде признат за виновен съдът го осъжда да заплати разноските, направени от гражданския ищец, ако е направил такова искане. Посочената разпоредба не предоставя възможност на съда за извършване на преценка за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което правилно ШРС е осъдил подсъдимия да заплати на частния тъжител и граждански ищец всички направени от него разноски.

Правилно ШРС е отчел наличието на материално правните предпоставки на чл.78а, ал.1 от НК, като подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание  “Глоба” в размер на 1000,00 лв. /хиляда лева/. Наложеното от първоинстанционният съд административно наказание “Глоба” в посочения размер  ШОС приема за справедливо.

Подсъдимият е осъден да заплати на тъжителя и сумата от 800, 00 лв. /осемстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди.  Настоящата съдебна инстанция напълно споделя мотивите на ШРС по отношение на присъдения граждански иск. От първоинстанционния съд са съобразени всички обстоятелства, които имат

 

 

 

значение за определяне на размера на обезщетението по справедливост. Присъдата в гражданско- осъдителната й част следва  да се потвърди като правилна и законосъобразна.

Предвид гореизложеното, въззивната инстанция намира, присъдата на ШРС следва да бъде изменена, като деянието се преквалифицира се от престъпление по чл.148, ал.1, т.2, предл.2 от НК, във вр. с чл.146, ал.1 от НК,  във вр. с чл.26, ал.1 от НК в такова по чл.146, ал.1 от НК,  във вр. с чл.26, ал.1 от НК. В останалата част присъдата следва да се потвърди като правилна и законосъобразна.

С настоящото решение следва да се присъдят и направените разноски пред въззивната инстанция от страна на частния тъжител за адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв. /двеста лева/, като подсъдимият бъде осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК да ги заплати. 

Водим от горното, съдът

 

                                         Р    Е    Ш    И:

 

ИЗМЕНЯ присъда  №  260019/ 08.12.2020 г. постановена по НЧХД № 237/2020 г. по описа на ШРС, като преквалифицира деянието на подсъдимия Д.Д.П., с ЕГН **********, от престъпление по чл.148, ал.1, т.2, предл.2 от НК, във вр. с чл.146, ал.1 от НК,  във вр. с чл.26, ал.1 от НК в такова по чл.146, ал.1 от НК,  във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като го оправдава по първоначалното обвинение.

Потвърждава присъдата в останалата й част.

Осъжда подсъдимия Д.Д.П., с ЕГН ********** да заплати на частния тъжител и граждански ищец Р.М.З. с ЕГН ********** направените по делото разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв. /двеста лева/.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                      

                                                                                             

       2.