РEШЕНИЕ
Номер 11/09.01.
Година 2020
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд XIIІ търговски
състав
На 04.12.2019 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар:
Мая Крушева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
търговско дело номер 975 по описа за 2018 година
намери за установено следното:
Субективно
активно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и
чл. 86 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД.
Ищците
- Х.И.Х. ЕГН **********, действаща чрез
своята майка и законен представител - И.И.Х., Й.Г.П.
ЕГН **********, А.П.Л. ЕГН **********, починала в хода на производството и
заместена от своите наследници Е.А.Л. ЕГН **********, П.А.Л. ЕГН **********, Г.Й.П.
ЕГН **********, Л.А.Л. ЕГН ********** и Р.А.Л. ЕГН **********; И.Г.Х. ЕГН **********,
И. Й. Х. ЕГН ********** и Г.Й.П. ЕГН ********** твърдят, че на 20.12.2017 г. около 07:55 часа в с. ****,
общ. Родопи, обл. Пловдив е настъпило пътно - транспортно
произшествие, като при управление на автомобил с peг.
№ РВ 7045 MB, марка „Санк Йонк”,
модел: „Мусо”, рама: КРТЕОВЮ30Ю222980, свидетелство за
регистрация № 06357713, собственост на „Транс гард” ООД ID - ********* от гр. Пловдив,
ул. „Христо Ботев” №82, водачът Д.И.Й., ЕГН: ********** е причинил смъртта на А.Г.
П., ЕГН: **********. Сочат, че гражданската отговорност на водача на описания автомобил,
причинил ПТП-то е застрахована с договор, сключен на 04.07.2017 г., с дати на покритие:
от 09.07.2017г. до 08.07.2018 г., с номер на застрахователна полица:
BG/03/517001870170 при ответника - ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" АД.
Ищците твърдят, че по повод
настъпилото произшествие, в I-во РУП - гр. Пловдив, е било образувано Досъдебно производство
№ 1030/2017 г., прокурорска преписка № 16261/2017 г. по описа на Окръжна Прокуратура
Пловдив. Сочат, че водачът Д.И.Й. е управлявал описания по-горе лек автомобил по
платното за движение на ул. „Речна“ в с. ****, с посока от североизток на северозапад;
в зоната на ляв завой на същия път автомобилът е преминал през заледен участък на
платното за движение, при което е загубил странична устойчивост; реагирал е с волан и е променил траекторията на
автомобила наляво, спрямо посоката му на движение, при което е последвало навлизане
в източната част на платното за движение. Твърдят, че пред него са се движили пешеходците
И.И.Х. и А.Г. П., с посока на движение от север на юг.
Водачът на автомобила отново въздействал с волан и е променил траекторията на автомобила
към западната част на платното за движение, където в този момент са се намирали
пешеходците. В резултат на пресичане на траектории и скорост ищците твърдят, че
последвал удар в лявата част на автомобила в пешеходеца И.Х.. След удара И.Х. паднала на пътната настилка, а автомобилът
е преминал през тревната площ и с предното си дясно колело се е ударил в бетонената
основа на ограда. След удара в бетонената основа, автомобилът се е отправил към
платното за движение и с предната си лява част е ударил А.Г. П. в дясната страна
на главата, в резултат на което същата е починала. Сочат, че пътно-транспортното
произшествие е посетено от И.Н. - дежурен ПТП при сектор ПП при ОДМВР - Пловдив,
за което е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 20.12.2017
г.. Твърдят, че от заключението на изготвената по образуваното досъдебно производство
комплексна съдебномедицинската и автотехническа експертиза
се установява, че след удара А. П. е получила тежка черепно - мозъчна травма, изразяваща
се с кръвонасядане на меката черепна покривка, счупване
на кости на мозъковия и лицев череп, разкъсване на твърдата
и меките мозъчни обвивки, разкъсване на мозъка, кръв в мозъчните стомахчета; аспирация
на кръв в белите дробове; подкожно кръвонасядане на тъканите в поясната
област срединно; охлузвания
и кръвонасядания, които травматични увреждания и конкретно
тежката черепно - мозъчна травма, разрушили жизнено важни мозъчни центрове и
причинили смъртта на пострадалата, за което на 22.12.2017 г. е съставен Акт за смърт
№ 37.
Ищците
твърдят, че И.И.Х. и Г.Й.П. са живеели на съпружески начала,
в дома си в с. ****, обл. Пловдив като по време на съвместното
им съжителство са родени две деца: А.Г. П. и Х.И.Х.. Семейството е живеело, заедно
с бабата и дядото на А. П. - А.Л. и Й.П.. Сочат, че А. П. е била в изключително
емоционално близки отношения, както с по - малката си сестра Х., така и с баба си
и двамата си дядовци като внезапната ѝ смърт е бил неописуемо тежък удар за
тях. Сочат, че малката сестра - Х., предвид възрастта си, осъзнава какво се е случило
и приема загубата на сестра си изключително тежко.
И.И.Х. и Г.Й.П. като родители на А. П. твърдят, че са претърпяли вреди от смъртта на своето дете А., която
определят като най – тежката загуба, която никога не може да бъде преодоляна,
което съобразено с възрастта й на настъпване – едва ** години ги мотивира да
претендират за заплащане обезщетение в размер на 300 000 лв. за всеки от
тях.
Отделно
ищцата И.Х. сочи, че в следствие станалото ПТП е претърпяла травматични
увреждания, изразяващи се в контузия на главата, с разкъсно
– контузна рана в дясната половина на челото, която
към настоящия момент е загрозяващ белег на видимата част от лицето; контузия на
носа със счупване на носните костици, която към
настоящия момент е довела до видима асиметрия на носа и шум в лявото ухо, най –
вероятно свързан с травмата на главата и носа с хиперемираната
и оточна носна лигавица, за обезщетяване на болките и
страданията, от които претендира за заплащане обезщетение в размер на сумата от
20 000 лв., а ищецът Д.Й. е направил разходи по погребението на детето им А.,
за обезщетяване, на които претендира сумата от 2161 лв., както и такива по
облицовка на гроба, за което претендира обезщетение в размер на 1170 лв..
Коментираните обезщетения са заявени за заплащане от ответника, ведно със законната
лихва от 08.01.2018 г. - датата на уведомяване на ответното дружество за настъпило
застрахователно събитие до окончателното изплащане на сумата.
Ищците Х.И.Х.,
действаща чрез своята майка и законен представител - И.И.Х.,
в качеството ѝ на сестра на починалата, Й.Г.П., А.П.Л. и И.Г.Х., в
качеството им съответно на баба и дядовци на А. П. считат, че имат право на обезщетение
за причинените им неимуществени вреди от смъртта на А. П. като лица, които са създали
трайна и дълбока емоционална връзка с починалото дете по смисъла на Тълкувателно
решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, тъй като търпят от неговата смърт продължителни
болки и страдания.
Въз
основа на изложеното настояват съдът да осъди ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД да заплати 100 000 лв. - неимуществени
вреди на Х.И.Х., 100 000 лв. - неимуществени вреди на Й.Г.П., 100 000 лв. - неимуществени
вреди на А.П.Л., починала в хода на производството и заместена от своите
наследници и 100 000 лв. - неимуществени вреди за И.Г.Х., представляваща обезщетение
за причинените им неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени
болки и страдания от смъртта на тяхната сестра и внучка А.Г. П., ведно със законната
лихва от 08.01.2018 г. - датата на уведомяване на ответното дружество за настъпило
застрахователно събитие до окончателното изплащане на сумата. Претендират
присъждане на разноските по делото.
В
срока по чл.367 от
ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, с
който изцяло се оспорват исковете, както
по основание, така и по размер. Не се оспорва наличието на валидно възникнало и
действащо застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с номер BG/03/517001870170. Сочи обаче, че част от ищците не
попадат в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени
вреди, като в тази връзка се оспорва твърдението им за наличие на отношения с
починалото лице, характеризиращи се с дълбока или изключителна емоционална
връзка. Оспорва наличието на виновно поведение или нарушаване на правилата за
движение от страна на водача на лекия автомобил, което да ангажира от своя
страна отговорността на застрахователя. Твърди, че преимуществено вина за
настъпване на процесното ПТП имат пешеходците, които
са се движили по пътното платно, по посока на движението на автомобилите, с
гръб към тях, в нарушение на правилата на чл. 108, ал.1, чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата, което твърди да се изразява в неочаквано за водача
появяване на пътното платно на място, което не е определено като място за
движение и/или пресичане. Ответникът счита исковете за прекомерно завишени по
размер и неотговарящи на реално претърпените от ищците неимуществени вреди. Евентуално,
в случай, че съдът счете наличие на основание за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение, моли да се приложи нормата на чл. 493а, ал.4 от КЗ, във вр. с § 96, ал.1 от ПЗР на КЗ, както и да се отчете наличието
на съществено съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва
претенцията за заплащане на законна лихва, като твърди, че не е налице забава от
негова страна, както и че застрахователят не дължи лихва на основание чл. 409 от КЗ. Претендира присъждане на разноските по делото, както и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В
допълнителната искова молба, ищците оспорват направените възражения от
ответника. Във връзка с твърдяното съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, ищците твърдят, че в
момента на удара А. П. се е намирала на тревната площ, извън платното за движение.
Позовават се на Директива № 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета на ЕС, като посочват че
разпоредбата на § 96, ал.1 от ЗИДКЗ ѝ противоречи.
Съдът, като прецени събраните в
хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл.
498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск
на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е
изтичането на тримесечен рекламационен срок от
сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя
по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай
застрахователят е сезиран по реда на чл. 380 КЗ със застрахователна претенция вх. № 58 от 08.01.2018г. от ищците И.И.Х. и Г.Й.П., съответно от останалите ищци с претенция вх.
№ 4150 от 27.08.2018г., като по постъпилите претенции са постановени откази за
изплащане на обезщетение, обективирани в писмо изх. №
П 01140 от 06.12.2018г. и писмо изх. № П 01120 от 30.11.2018г..
Съгласно чл. 498,
ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда
само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е
приключила с постановения отказ за заплащане на застрахователно обезщетение,
което обосновава извод за допустимост на преките искове по чл. 432 КЗ.
От изисканото и приложено за
нуждите на настоящото производство НОХД № 244/2019г. по описа на Пловдивски окръжен
съд е видно, че с влязла в законна сила присъда № 26 от 20.03.2019г. Д.И.Й. е
признат за виновен в това, че на 20.12.2017 г. в с. ****, община Родопи, обл.
Пловдив при управление на лек автомобил «Санг Йонг Мусо» с рег. № РВ 7045 МВ е
нарушил правилата за движение – чл. 5, ал.1, т.1 ЗДвП, чл. 5, ал.2, т.1 ЗДвП,
чл. 20, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на А.Г. П. ЕГН **********,
за което му е наложено съответно наказание.
Влязлата в законна сила присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието
относно това дали същото е извършено, неговата противоправност и виновността на
дееца – чл.300 ГПК.
Няма спор, а последното се
установява и от представеното Удостоверение за родствени връзки изх. № 114 от 16.08.2018
на Община Родопи, обл. Пловдив, че ищците Г.Й.П. и И.И.Х. са родители на
починалата А.Г. П., а ищцата Х.И.Х. е нейна едноутробна сестра. Не се спори, а
последното се установява и от представените удостоверения за родствени връзки
изх. № 112 и № 113 от 16.08.2018г. на Община Родопи, обл. Пловдив, че
останалите ищци са баба и дядовци на починалата А.Г. П..
Събраните по делото гласни
доказателствени средства, а именно показанията на св. Е.Х., които съдът кредитира
като преки непосредствени и незаинтерисовани от изхода на спора, установяват,
че свидетеля е присъствал на инцидента, станал на 20.12.2017г. около 7-8 часа
сутринта, като видял А. цялата в кръв, а в кръв била и майка й И.. Св. Х. сочи,
че бащата на А. – Г. «не бил на себе си» и постоянно повтарял «...отиде ми
детето». Твърди, че баба А. припаднала, дядо Й. също, както и че възрастните
хора се поболяли, като баба А. от година и половина не излизала. Свидетелят
сочи, че малката Х. постоянно ходи със снимка на сестра си и пита къде е. Твърди,
че за А. се грижили нейните родители, а също и бабата и дядото, тъй като
живеели в един двор, както и че ги е виждал да вечерят заедно. Заключава, че
родителите на А. преживяват тежко смъртта й, «...спрели да се хранят»,
преустановили срещи с близки и приятели, затворили се в себе си и очакват да се
върне детето им. Свидетелят сочи, че е присъствал на инцидент, при който И.
нагълтала хапчета и именно той, по молба на съпруга й, й помогнал да върне
приетото; твърди, че и двамата родители съжаляват, че са живи.
В аналогичен смисъл са и
показанията на св. А.Ш., които съдът кредитира отново като преки и
непосредствени, която сочи, че случилото се с А. е трагедия, както за нея като
учител, така и за родителите на детето. Определя А. като «...лъчезарно,
спокойно и много – добро дете, което с лекота се справя с учебния материал...»,
обичана от свои съученици и учители. Твърди, че майката на А. често й
споделяла, че сънува детето си, че говори с него и че то иска нещо, което майката носела на другите деца в училище. Сочи, че
изключително тежко се преживява случилото се, както и че «...имало една
невероятна невероятна болка в душите на родителите», тъй като детето било мечта
за всяко училище, а родителите позитивно настроени към учебния процес.
Свидетелят Н.И.Х., чиито
показания съдът преценява с приложението
на чл. 172 ГПК, като отчита установената родствената връзка и кредитира, като
подкрепени от останалите събрани по делото доказателства – вж. л.154-157 установява,
че баща му И.Х. изпаднал в шок и вдигнал кръвно, когато разбрал за смъртта на А..
Твърди, че останали в **** две седмици след погребението, както и че баща му
ходил на гробищата редовно, а след като се прибрали в **** на всеки три месеца
го водил до ****, за да посещава гробищата. Сочи, че баща му още не е преживял
смъртта на своята внучка, често плачел и повтарял «по-добре тя да беше жива, а
аз да бях умрял». Твърди, че преди смъртта на А. баща му нямал проблем с
кръвното, а след станалото се влошил, както и че двете му внучки му гостували
за събота и неделя.
От приетите от съда и без
възражения от страните съдебно – психиатрични експертизи на в.л. д - р К. се
установява, че за Г.П. и И.Х. е настъпила остра стресова реакция, вследствие
смъртта на дъщеря им А. П. и уточнява, че това състояние е довело до
разстройство на адаптацията, което се характеризира със субективен стрес и
емоционално разстройство, нарушаващо социалното функциониране. Твърди, че
страдащите от това разстройство изпитват симптоми характерни за депресията,
като загуба на интерес, чувство на безнадеждност и плач, нарушение на съня,
тревожност, соматични симптоми и др. следващи хронологично траурното събитие.
Експертът сочи, че и при двамата родители е налице промяна в психологичното им
състояние, вследствие загубата на детето им, изразяваща се в промяна на
взаимоотношенията в семейството, във фамилната общност, в микросоциума и като
цяло на всички нива – личностово, трудово и социално. Д-р К. твърди, че както Г.П.,
така и И.Х. разкриват поведенчески дефицити – суицидни мисли, ограничени
социални контакти, избягване на общуване, което допълнително затруднява
функционирането им, както и че двамата родители са използвали симптомни
медикаменти. Експертът заключава, че загубата на дете остава значима травма в
съзнанието на грижовния родител - ищците и често посттравматичното стресово
разстройство съпътства целия им живот.
От приетата от съда и без резерви
от страните СМЕ на в.л. доц. д-р С.С. се установява, че при ПТП, станало на 20.12.2017г.
на И.И.Х. са пречинени следните травматични увреждания – контузия на глава с
ракъсно – контузна рана в дясната половина на челото; контузия на носа със
счупване на носните костици; шум в лявото ухо, появил се след инцидента –
10.01.2018г. при нормална отоскопична картина и нормална аудиограма в ляво,
който най – вероятно е свързан с травмата на главата и носа с хиперемираната и
оточна носна лигавица, които към момента на експертизата са оздравели. Експерта
уточнява, че в острия следтравматичен период пострадалата е изпитвала
сравнително силни до умерени болки и страдания със затихващ характер за период
от около 20-30 дни, като постепенно болковия синдром е преминал в
дискомфорт. Според вещото лице е
възможно пострадалата Х. да е изпитвала продължително главоболие в рамките на
няколко месеца; същата се оплаква от локална болка в областта на белега от
разкъсно – контузната рана в дясната половина на челото, която болка ирадиирала
към носа. Екпертът сочи, че при Х. е налице леко изкривяване на носната
преграда надясно със смущения в носното дишане, като последната съобщава за
намалено обоняние в резултат на травмата в лицевата област и счупването на
ностните кости, които остатъчни явления д-р С. счита, че е възможно да останат
завинаги и да са резултат от описаните и причинени при ПТП-то травми в лицево –
челюстната област. Според експерта проблема с обонянието е «изключително
неприятен», труден за уточняване и липсата на тази сетивност се отразява
сериозно на качеството на живот.
По делото е изготвена и приета от
съда и без резерви от страните автотехническа експертиза на в.л. инж. С. М.,
изводите на която сочат, че най – вероятен от техническа гледна точка е следния
механизъм на анализираното ПТП: Водачът Д.Й.
управлявал л.а. «Сан Йонг Мусо 662 ЛА» по платното за движение на ул. Речна в с. ****
от североизток на северозапад, като в зоната на ляв завой на същия път преминал
през заледен участък на платното за движение, при което загубил странична
устойчивост и реагирал с волан, като променил траекторията си наляво спрямо
посоката му на движение, при което последвало навлизане в източната част на
платното за движение. Експертът сочи, че скоростта на движение на автомобила е
била около 41 km/h, а пред него в западната част са се
движили пешеходците И.Х. и А.П. в посоката, в която се е движил и лекия
автомобил. В резултат на пресичане на направленията на движение е последвал
удар в лявата част на автомобила и пешеходката И.Х., която след удара паднала на пътната настилка, а
автомобила преминал през тревната площ и с предното си дясно колело се ударил в
бетонена основа на ограда. След удара в бетонената основа автомобилът се
отправил към платното за движение и с предната си лява част ударил А. П. в
дясната страна на главата. Експертът сочи,
че в случай, че пешеходците И.Х. и А. П. са се движили от ляво на платното
спрямо посоката им на движение, въпреки наличието на паркирани автомобили там,
то удар не бил настъпил. При разпита на вещото лице в проведеното открито
съдебно заседание на 04.12.2019г. последния заявява, че спрямо елементите на пътя
пешеходците са се движили в зоната с пръст и пясък или извън платното за
движение.
Въз основа на коментираните
доказателства, съдът приема за установени описаните в исковата молба от ищците И.Х.
и Г.П. болки и страдания, силен емоционален стрес и душевни мъки, и причинната
връзка между тях и процесното ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на А.
П. – дъщеря на ищците, които болки и страдания са с висок интензитет и с
постоянен характер. При това положение е налице фактическия състав на
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя им.
От
ответника не се оспорва факта, а последния се установява и от представената
застрахователна полица, сключена на 04.07.2017 г., с дати на покритие: от 09.07.2017г.
до 08.07.2018 г., с номер на застрахователна полица: BG/03/517001870170, че към датата на настъпване на
произшестието гражданската отговорност на водача на МПС с ДКН РВ 7045 МВ е била
застрахована при ответнотото застрахователно дружество. Предвид изложеното
следва да се приеме, че застрахователното дружество се явява материалноправно
легитимирано да отговаря по предявените искове.
От
ответника е заявено и подържано възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалите, което същия свързва с нарушения на чл.113, ал.1 и чл.
114 ЗДвП, които са довели до настъпване на процесното ПТП,
като твърди, че пешеходките неочаквано за водача са се появили на пътното
платно на място, което не е определено като място за движение и/или пресичане. От приетата от съда и без
възражения от страните автотехническа експертиза и разпита на в.л. инж. М. в
проведено открито съдебно заседание се установява местоположението на
пострадалите по отношение на елементите от пътя, като експерта е категоричен,
че същите са се намирали извън платното за движение в зоните с пръст и пясък.
Съгласно чл. 108, ал.1 ЗДвП пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното
платно, а разпоредбата на § 6, т.5 от ДР на ЗДвП определя като пътен банкет надлъжната част от пъта,
ограничаваща платното за движение и допълва, че пътния банкет може да бъде укрепен и неукрепен. Зоната, определена
от експерта като пръст и пясък, попадаща извън платното за движение съдът приема,
че представлява неукрепен пътен банкет, по който законът изрично позволява
движение на пешеходци – чл. 108, ал.1 ЗДвП. Или поведението на пешеходците е
съобразено изцяло с предвидените норми за движение по пътищата, като следва да
се посочи, че движение, противоположно на посоката на движение на пътните
превозни средства законът изисква само в случай, че пешеходците се движат по
платното за движение – вж. чл. 108, ал.2 ЗДвП, което в конкретният случай е
отречено от експерта.
Относно
размера на обезщетението дължимо на И.Х. и Г.П..
Съдът
определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се ръководи от
критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като
взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
се зачетат. Такива обективни обстоятелства при причиняването на смърт са
обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат – внезапност на
събитието, възрастта на увредения – ** годишно дете и отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД възмездява
страданията и/или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близки на
увредения, вследствие на настъпилата смърт, която фактическа обстановка се
установи по-горе. Налице са доказателства за интензитета на негативните емоции, преживяни от ищците И.Х. и Г.П., като следва да се посочи, че дори и
да не са налице такива, съдът би приел последните за доказани, предвид невъзможността
да се обективират
болките и страданията, доколкото последните са част от
психичния живот на личността. Затова
и преценявайки внезапността
на събитието, причинило смъртта на А. П., нейната млада възраст и обстоятелството, че същата
е дете на ищците, с което
последните са разчитали да преживеят нормалните за родители процеси по
отглеждане, съпричастност и съприживяване, а също и при
нужда, от което да получат помощ и подкрепа, а загубата му се е отразила в
негативен аспект за всеки от тях, което е установено от приетите съдебно –
психиатрични експертизи и експерта е прогнозирал установеното състояние, като съпътстващо
целия им живот, съдът счита, че заявената претенция за обезщетение е доказана и основателна до размера от по 150 000 лв.. С посочения
размер, според настоящия състав на съда, ще се постигне целта на института за репарация на търпените от ищците неимуществени вреди, като за
разликата до пълния размер исковете ще се отхвърлят като неоснователни.
Основателен
е и иска на И.Х. за присъждане на обезщетение, вследствие причинените й в
резултат на ПТП-то травматични увреждания, изразяващи се в контузия на главата
с ракъсно – контузна рана в дясната половина на челото; контузия на носа със
счупване на носните костици; шум в лявото ухо, появил се след инцидента –
10.01.2018г. при нормална отоскопична картина и нормална аудиограма в ляво,
който най – вероятно е свързан с травмата на главата и носа с хиперемираната и
оточна носна лигавица. Причинно – следствената връзка на посочените уреждания и
станалото ПТП е установена от приетата от съда и без възражения от страните съдебно
– медицинска експретиза на в.л. доц. д-р С.. От значение за размера на претендираното
обезщетение е обстоятелството установено от експерта, че в острия
следтравматичен период Х. е изпитвала сравнително силни до умерени болки и
страдания със затихващ характер в рамките на 20-30 дни, съответно, че повечето
увреждания към днешна дата са оздравели, както и факта, че лекото изкривяване
на носната преграда надясно със смущения в носното дишане и силно намаленото
обоняние са увреждания могат да останат завинаги. Затова и съдът като приема,
че част от уврежданията имат необратим и траен характер определя като дължимо и
справедливо обезщетение в размер на 10 000 лв., а до пълния предявен
размер иска ще се отхвърли.
Основателен е и искът на Г.П. за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи
по погребението и облицовката на гроба на А. П., които са в пряка връзка със
станалото ПТП и настъпилата, вследствие същото смърт на А.. Представени са фактура № 68 от 27.12.2017г. с
получател Г.Й.П. за „цялостна организация на погребението на А. П.“ на стойност
2161.00 лв. и фактура № 87 от 15.01.2019г. с получател ищеца „цялостна
изработка на гроб на А. П.“ на стойност 1170 лв. От коментираните счетоводни
документи се установяват направени от ищеца разноски по извършеното погребение
на дъщеря му, както и съпътстващите разходи, свързани с изграждането на гроб за
същата, които са в пряка и непосредствена връзка с настъпилата на 20.12.2017г.
смърт на А. П..
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
По така изложените
съображения съдът приема, че застрахователя дължи да заплати законна лихва
върху главниците, считано от 28.11.2018 г. – датата, следваща изтичане на
тримесечния срок за произнасяне по претенцията на ищците, а искането за
присъждане на законната лихва за периода от 08.01.2018г. до 27.11.2018г. /вкл./
следва да бъде отхвърлено.
По исковете на Х.И.Х., действаща чрез своята
майка и законен представител И.Х., сестра на починалата А. П.; Й.Г.П. и И.Г.Х.,
дядовци на А. и А.П.Л., баба на А., починала в хода на производството и
заместена от своите наследници Е.Л., П.Л., Г.П., Л.Л.
и Р.Л. съдът прие следното:
С ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния
съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на коментираното ТР е
разяснено, че най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй
като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се
предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от
време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на
най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно
чл.52 ЗЗД. От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън
най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за
неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при
реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък
човек противоречи на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на гарантираното
с чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България и с чл.20 и чл.47 от
Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление №
4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само
за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, наред с
най-близките на починалия или вместо тях, в случай, че те не докажат, че са
претърпели вреди от неговата смърт. Особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество
семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато,
поради конкретни житейски обстоятелства, привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС -
че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във
всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да
се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело
пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни, като
интензитет и продължителност, морални болки и страдания.
Изводът е, че с коментираното ТР е изоставена
досегашната практика на ограничаване на кръга на лицата с право на обезщетение
за неимуществени вреди, но това не означава, че е предоставена неограничена
възможност за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди винаги и на
всички близки на починалия, които страдат от смъртта. Дадените разяснения в мотивната част на ТР сочат, че е изрично поставеното
изискването за изключение, породило връзка, трайна и дълбоко емоционална, отличаваща
се от обичайната.
В конкретният случаи са предявени искове от
сестра на починалата и баба и дядовци на същата, по отношение на които не може
да се приеме, че е установено наличието на трайна и дълбока емоционална връзка,
отличаваща се от обичайната връзка за сестри, съответно баба и дядо – внук. Въпреки
установения факт, че А. П. е живяла в един двор със своята баба и дядо – Й.П. и
А. Л., то не се установи между низходящата и нейните прародители да е
съществувала връзка, която да се отличава от приетите за обичайни отношения
между баба и дядо, съответно внук. Следва да се отчете факта, че детето е
отглеждано приоритетно от своите родители, а не от прародителите, в който
случай би могло да се търси евентуална създадена привързаност, надхвърляща по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка
болки и страдания. Обстоятелството, че родителите, заедно с децата са живели в
различни постройки, но в един двор с бабата и дядото не е изключителен по
същността си факт, дори напротив типичен за българската семейна традиция.
Фактът, че баба А. се „поболяла“, вследствие смъртта на своята внучка не е
категорично установен, в подкрепа на който са единствено показанията на св.Е.Х.,
които в коментираната част съдът не кредитира, тъй като свидетеля възпроизвежда
свои изводи, без да обосновава същите, респ. да ги подкрепя с конкретни факти. Липсата
на пряка причинна връзка между двете събития изключва възможността да се
коментира изключителност в създадените отношения. В аналогичен смисъл следва да се коментират и
отношенията между починалата А. и нейния дядо И.Х., които също не сочат на
изключителност. Обстоятелството, че И.Х. започнал да вдига високо кръвно
налягане, след като разбрал за смъртта на А., както и че посещавал често гроба
й са все нормални и оправдани реакции на прародител загубил своето внуче, които
не се отличават с изключителност, а установеният факт, че внучките, вкл. и А.
прекарвали почивните дни при дядо си И.Х. е присъщ за съществуващата, съобразно
установените традиции, родствена връзка дядо - внук.
Възможността да се приеме, че е налично отношение
между сестрите – починалата А. и ищцата Х. в смисъла обоснован в ТР № 1/2016г. по
необходимост е свързана със способността у претендиращия репарация на
неимуществени вреди да формира отношение
на привързаност, за което е нужна достатъчно развита психика. Към момента на
настъпване на смъртта на А. ищцата Х. е била на 5 години, което не позволява по
отношение на нея да се приеме, че е възможно да формира отношение на
привързаност, именно с оглед липсата на достатъчно развита психика, даваща
възможност на индивида да преживява дълбоки чувства.
Изводът
е, че предявените искове на Х.И.Х., действаща чрез своята майка и законен
представител И.Х., сестра на починалата А. П.; Й.Г.П. и И.Г.Х., дядовци на А. и
А.П.Л., баба на А., починала в хода на производството и заместена от своите
наследници Е.Л., П.Л., Г.П., Л.Л. и Р.Л. като
неоснователни следва да се отхвърлят.
На
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищците И.Х. и Г.П. се дължат разноски, съразмерно
на уважената част от исковете. Осъщественото процесуално представителство от
адв. Г.Т. е уговорено при уславията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА като безплатно на
материално затруднени лица, видно от приложените договори за правна защита и
съдействие. Предвид изхода на спора и на основание чл. 38, ал.1, т.3 ЗА в полза
на адв. Г.Т. се дължат сумите от по 4530 лв. за защита по исковете за
неимуществени вреди на всеки от ищците, сумата от 830 лв. за защита по исковете
за претърпяни неимуществени вреди от И.Х., вледствие претъпяните от нея
травматични увреждания и сумата от 463.17 лв. за защита по иска на Г.П. за
имуществени вреди, за които следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника.
На
основание чл.78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, като съдът констатира да са направени такива в
размер на общо 373 лв., представляващи внесени депозити за вещи лица, от които
съразмерно на отхвърлената част от исковете се дължат 258.79 лв.. На ответника и
на освонаие чл. 78, ал.8 ГПК се дължи и юристконсултско възнаграждение за депозирания
отговор на исковата молба, което съдът прие, че следва да бъде определено в
размер на 100 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, тъй като това е единственото предприето от юристконсулт
действие по защита на ответника, а останалите процесуални действия са
осъщестявани от адвокат. Съразмерно с отхвърлената част от исковете на
ответника се дължат 69.38 лв., представляващи юристконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, Бюджетната сметка на ВСС, представляваща
държавна такса в размер на 12 533.24 лева, както и
сумата от 650 лв., представляваща разноски по заплащане от бюджета на съда
възнаграждения на назначени вещи лица.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********,
седалище: гр. София 1000 и адрес на управление: Район Триадица, пл. Позитано № 5 да заплати сумата от 150 000 лв. на И.И.Х. ЕГН ********** *** и сумата
от 150 000 лв. на Г.Й.П. ЕГН ********** ***,
които суми представляват застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност»,
сключена с полица BG/03/517001870170 от 04.07.2017г. за причинените по вина
на застрахования водач на лек автомобил с рег. № РВ 7045 МВ, «Санк Йонк», модел
«Мусо» Д.И.Й. неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на А.Г. П. ЕГН
**********, настъпила, в резултат на състояло се на 20.12.2017 г. в с. ****,
община Родопи, обл. Пловдив ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 28.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, КАТО ОТХВЪРЛЯ
исковете за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди до
пълния предявен размер от по 300 000 лв., както и за присъждане на
законната лихва за периода от 08.01.2018г. до 27.11.2018 /вкл./.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, седалище: гр. София 1000 и адрес на
управление: Район Триадица, пл. Позитано № 5 да заплати сумата от 10 000 лв. на И.И.Х.
ЕГН ********** ***, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
«Гражданска отговорност», сключена с полица BG/03/517001870170 от 04.07.2017г. за причинените по вина
на застрахования водач на лек автомолби с рег. № РВ 7045 МВ, «Санк Йонк», модел
«Мусо» Д.И.Й. неимуществени вреди - болки и страдания от причинените й
травматични увреждания, изразяващи се в контузия на главата с ракъсно –
контузна рана в дясната половина на челото; контузия на носа със счупване на
носните костици; шум в лявото ухо, появил се след инцидента – 10.01.2018г. при
нормална отоскопична картина и нормална аудиограма в ляво, свързан с травмата
на главата и носа с хиперемираната и оточна носна лигавица, настъпили, в
резултат на състояло се на 20.12.2017 г. в с. ****, община Родопи, обл. Пловдив
ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 28.11.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди до пълния предявен размер от по 20 000
лв., както и за присъждане на законната лихва за периода от 08.01.2018г. до
27.11.2018 /вкл./.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, седалище: гр. София 1000 и адрес на
управление: Район Триадица, пл. Позитано № 5 да заплати сумата от 3331 лв. на Г.Й.П. ЕГН ********** ***, представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка «Гражданска отговорност», сключена с полица BG/03/517001870170
от 04.07.2017г. за
причинените по вина на застрахования водач на лек автомолби с рег. № РВ 7045
МВ, «Санк Йонк», модел «Мусо» Д.И.Й. имуществени вреди – за погребението и
изработка на гроба на А.Г. П. ЕГН **********, чиято смърт е настъпила, в
резултат на състояло се на 20.12.2017 г. в с. ****, община Родопи, обл. Пловдив
ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 28.11.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане
на законната лихва за периода от 08.01.2018г. до 27.11.2018 /вкл./.
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от Х.И.Х. ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител - И.И.Х., Й.Г.П. ЕГН **********, А.П.Л.
ЕГН **********, починала в хода на производството и заместена от своите
наследници Е.А.Л. ЕГН **********, П.А.Л. ЕГН **********, Г.Й.П. ЕГН **********,
Л.А.Л. ЕГН ********** и Р.А.Л. ЕГН **********; И.Г.Х. ЕГН ********** да бъде
осъден Застрахователно акционерно дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, седалище: гр. София 1000 и адрес на
управление: Район Триадица, пл. Позитано № 5 да
заплати на всеки от ищците по 100 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
застраховка «Гражданска отговорност», сключена с полица BG/03/517001870170
от 04.07.2017г. за
причинените по вина на застрахования водач на лек автомолби с рег. № РВ 7045
МВ, «Санк Йонк», модел «Мусо» Д.И.Й. неимуществени вреди - болки и страдания от
смъртта на А.Г. П. ЕГН **********, настъпила, в резултат на състояло се на 20.12.2017
г. в с. ****, община Родопи, обл. Пловдив ПТП, ведно със законната лихва, считано от 08.01.2018 г. до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, седалище: гр. София 1000 и адрес на
управление: Район Триадица, пл. Позитано № 5 да
заплати на адвокат Г.К.Т., личен номер на адвокат ****, при Адвокатска колегия
Пловдив, с адрес **** сума в размер на 9890 лв., представляващи определено при условията на чл.
38, ал.1, т.2 ЗА възнаграждение за оказаното безплатно представителство на И.И.Х. ЕГН ********** *** и на Г.Й.П.
ЕГН ********** ***.
ОСЪЖДА Х.И.Х. ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител - И.И.Х., Й.Г.П. ЕГН **********,
Е.А.Л. ЕГН **********, П.А.Л. ЕГН **********, Г.Й.П. ЕГН **********, Л.А.Л. ЕГН
********** и Р.А.Л. ЕГН **********; И.Г.Х. ЕГН **********, И.И.Х. ЕГН ********** и Г.Й.П. ЕГН **********
да заплатят
общо на „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********,
седалище: гр. София 1000 и адрес на управление: Район Триадица, пл. Позитано № 5 сума в размер на 328.17 лв., представляваща
дължими разноски по заплащане на депозити за експертизи и юристконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД,
ЕИК *********, седалище: гр. София 1000 и адрес на управление: Район Триадица, пл.
Позитано № 5 да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, Бюджетната сметка на ВСС държавна такса в размер на 12 533.24 лева, както и
сумата от 650 лв., представляваща разноски по заплащане от бюджета на съда
възнаграждения на назначени вещи лица.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: