Решение по дело №1578/2021 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№…………………………2021г.  гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на първи декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

 

при секретаря Анна Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Д. Станева адм.дело № 1578/2021г. по описа на Административен съд-Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, във вр. с чл.9б и чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

     Производството по делото е образувано по жалба на „Корекс България“ ЕАД, гр.В., представлявано от Н.И.Н., чрез адв.Р.Д. против АУЗ по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-3179-1/28.03.2017г. на гл.инспектор КРД при Община Варна, потвърден с Решение рег.№ МД-Т20007814ВН_001ВН/30.10.2020г. на Директор на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който са установени публични държавни вземания за 2012г. за такса битови отпадъци в размер на 194.29лв. и ДНИ в размер на 99.63лв. за имот находящ се в гр.Варна, вилна зона Траката, представляващ ПИ с идентификатор № 10135.2564.1297, на основание подадена Декларация по чл.14 от ЗМДТ. Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен  и незаконосъобразен, поради противоречие с материалния и процесуалния закон, по съображения подробно изложени в жалбата; сочи, че процесния имот е продаден на 10.08.2012г.; местните данъци са платени до месеца, в който е изповядана сделката; към решението, с което е потвърден акта е представена справка, от която е видно, че дължимите задължения са платени. Поради изложените съображения моли съда да отмени обжалвания акт. В съдебно заседание и по съществото на спора, жалбоподателят не се явява, не се представлява. В депозирана по делото молба, чрез пълномощника си  поддържа жалбата и моли съда да я уважи.  

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. 

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

По основателността на жалбата:

Съобразно разпоредбата на чл.156, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4 , ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси и петитума на жалбата, предмет на обжалване е Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК № МД-АУ-3179-1/28.03.2017г. издаден от орган по приходите  при Община Суворово, потвърден с Решение рег.№ МД-Т20007814ВН_001ВН/30.10.2020г. на Директор на Дирекция“ Местни данъци“ при Община-Варна, с който са установени задължения за публични държавни вземания за ДНИ и такса битови отпадъци за 2012г. за имот, находящ се в гр.Варна, вилна зона Траката, на основание подадена Декларация по чл.14 от ЗМДТ. Вземанията са установени по персоналната партида на жалбоподателя, съгласно подадена декларация и събраните данни за собствеността на имота.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По валидността на АУЗД:

Задълженията за ДНИ и ТБО представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал.2, т.3 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за местни такси, редът за установяването им е предвиден в чл. 9б, ал.2 от ЗМДТ, съгласно който установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал.1-5 от ЗМДТ, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на публични изпълнители (чл. 4, ал.3 от ЗМДТ). Служителите се определят със заповед на кмета на общината (чл. 4, ал.4 от ЗМДТ). Съгласно чл. 4, ал.5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община на териториален директор на НАП.

АУЗД е издаден от гл. инспектор „КРД“ при Община Варна определен със Заповед № 0793/14.03.2016г. издадена от Кмета на Община Варна.

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че АУЗД е издаден от компетентен орган и в съответната форма, поради което обжалваният акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност.

По процесуалната и материална законосъобразност на акта.

Оспореният АУЗД е издаден в предприета процедура по приложението на чл.107 ал.3 от ДОПК.

Предмет на спора са установените задължения за публични държавни вземания за ТБО и данък недвижими имоти.

От събраните по делото доказателства e видно, че жалбоподателят има качеството на задължено лице за плащане на такса за битови отпадъци, на основание чл.64 от ЗМДТ, за 2012, въз основа на подадената декларация по реда на чл.14 от ЗМДТ, като собственик на недвижим имот с идентификатор № 10135.2564.1297, находящ се в гр.Варна, вилна зона Траката.

Съгласно разпоредбата на чл.28 ал.1 от ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. В същите срокове е дължима и таксата за битови отпадъци, съгласно чл.20 от Наредба на ОбС Варна за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна.

От представената с преписката справка № 328553/19.10.2020г. от Агенция по вписванията е видно, че процесния имот е бил продаден от жалбоподателя на 10.08.2012г.

Съгласно действащата през 2017г. редакция на  чл. 15, ал.2 от ЗМДТ при прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ този, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването. В аспекта на тази разпоредба чл. 28 ал. 3 от ЗМДТ регламентира, че дължимият до прехвърлянето данък, включително за месеца на прехвърлянето, се заплаща от прехвърлителя преди прехвърлянето. В конкретния случай задълженията установено с обжалвания акт за такса битови отпадъци и ДНИ са за периода 01.07.2012г. – 31.08.2012г. Действително от представената по делото справка за задължения и плащания по вноски се установява, че сумите установени с процесния АУЗ са платени от дружеството, но на 20.10.2020г. т.е. след издаването на акта. Следователно към датата на издаването на обжалвания акт те са били дължими.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Въпреки изхода на спора ответната страна не е направила искане за разноски, поради което такива не следва да й се присъждат. Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата  на „Корекс България“ ЕАД, гр.В., представлявано от Н.И.Н. против АУЗ по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-3179-1/28.03.2017г. на гл.инспектор КРД при Община Варна, потвърден с Решение рег.№ МД-Т20007814ВН_001ВН/30.10.2020г. на Директор на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

 

Решението не подлежи на касационно оспорване съгласно чл.160, ал. 7, изр. 2 ДОПК.

                                                 

 

                       Административен съдия: