№ 281
гр. Варна , 22.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500345 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Л. АНДР., подадена чрез адв. Б.Ж.,
против определение № 260156 от 23.04.2021 г., постановено по гр.д. №
1927/2019 г. по описа на ВОС, с което е прекратено производството по делото
и е осъдена за разноските.
По съображения за неправилност на обжалваното определение,
жалбоподателката е молила за неговата отмяна и за връщане на делото на
окръжния съд за продължаване на производството.
ИР. ПЛ. Г. и АТ. Г. Г., чрез адв. К.М., са подали писмен отговор на
жалбата, с който са оспорили същата и по съображения за неоснователността
й са молили за оставянето й без уважение.
Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на
прекратителното определение на окръжния съд, като неизгодно за него,
редовна е и допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна по
следните съображения:
Правния си интерес от предявяването на отрицателния установителен
иск по чл. 124 от ГПК за собственост на апартамент № 70 с ИД
1
10135.2560.400.1.70 в гр.Варна, ул. „Васил Друмев“ №40, бл.40, вх.Ж,
предмет на прекратеното гр.д. № 1927/2019 г. по описана ВОС, ищцата М. Л.
АНДР. е обосновала с твърденията, че ответниците ИР. ПЛ. Г. и АТ. Г. Г. се
легитимират като собственици на имота й по силата на договор за продажба
от 16.10.2015 г., сключен с продавачите В.П.Б. и съпругата му М.Д.Б., а
последните не са станали собственици на продавания имот, тъй като
договорът от 20.10.2014 г., сключен с нотариален акт № 48, н.д. № 448/2014 г.
на нотариус Върлева, с който ищцата им е продала същия имот е нищожен
като привиден и прикрива нищожен на осн. чл. 26, ал.2 пр.1 вр. чл. 152 ЗЗД
договор между страните. Сочила е, че владее имота, както и че към момента е
налице висящо дело за установяване нищожността на договора за продажба с
Б. от 20.10.2014 г. Предходно воденото срещу Б. дело № 835/2016 г. на ВОС
за нищожността на договора за продажба от 2014 г. било прекратено и спорът
за прехвърляне на собствеността останал неразрешен, като понастоящем
заведеното и висящо друго дело със същия предмет – гр.д. № 1443/2019 г. на
ВОС имало преюдициално значение за настоящия иск за собственост. Спорът
за собствеността с ответниците не бил разрешен, включително и поради
прекратяване на делото за нищожност на договора за продажба с Б. ( гр.
835/20166 г.) и липсата на решение по същество, каквото условие за
приключване на спора с ответниците било предвидено в сключен с тях на
27.07.2018 г. договор – извънсъдебна спогодба.
Т.е. единственият факт, с който ищцата обосновава евентуални права
върху имота и правен интерес от отричане на правото на собственост на
ответниците е този за нищожността на договора за продажба от 2014 г. и
поради това липса на прехвърлено право на собственост първо на Б., а от него
- и на ответниците по иска. Ищцата не е обосновала евентуално упражняване
на друго свое право при отричане собствеността на ответниците, а за
установяване на единствения факт за нищожността на договора е налице
преклузия и тя не може да се позовава на нея. Това е така, тъй като по
воденото от Б. срещу ищцата дело за връщане на заета от нея сума и за
заплащане на мораторна лихва -гр.д. № 1195 по описа за 2016 г. на
Варненския окръжен съд съдът е приел, че ищцата е изпълнила задължението
си да прехвърли собствеността на процесния апартамент № 70, с което е
погасила част от дълга в размер на 146 250 лв., а с влизане в сила на
2
решението фактът на частично погасяване на дълга посредством
прехвърлянето на собствеността върху апартамента се ползва със сила на
пресъдено нещо. Така с решение № 98 от 21.05.2019 т. по гр.д. № 2853/2018 г.
на ВКС III г.о. по последващо воденото от ищцата срещу Б. дело за
нищожността на договора за продажба е прието, че по принцип силата на
пресъдено нещо на решението преклудира всеки факт, от който се извежда
искане да се установи, че към деня на приключване на устните състезания
съдебно признатото право не е съществувало в полза на посочения в
решението негов носител с тези белези, които съдът е установил. Посочено е,
че в случая съдът е определил размера на дължимото вземане по невърнатия
заем, като е приел за установено, че вземането е частично погасено
посредством прехвърлянето на собствеността върху апартамента. Този факт
вече не може да се оспорва от страните по делото заради формираната сила на
пресъдено нещо. След като веднъж е съдебно установено, че клаузата на т. 9
от договора между страните представлява действителна уговорка за даване
вместо изпълнение, която погасява частично дълга, ищцата губи правото да
твърди нищожност на тази клауза. Съчетанието между привидна и прикрита
сделка представлява общ, неразривно свързан фактически състав, обединен
от преследваната от страните цел. Затова противоречи на логиката една
единна сделка в някой случай да се приема, че е действителна като даване
вместо изпълнение, а в друг случай-че е нищожна, тъй като прикрива начин
за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Ето защо
възприетият от съда факт на частично погасяване на дълга посредством
даване вместо изпълнение вече не може да се оспорва, тъй като имплицитно
спорът за действителността на клаузата се съдържа в предмета на гражданско
дело № 1195 по описа за 2016 г. на Варненския окръжен съд и по него е
формирана сила на присъдено нещо. Посочено е също, че както е прието в т. 5
на ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК,
идентичност в предмета на две противоречащи си съдебни решения е налице
не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на
предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин
правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на
пресъдено нещо. Обобщено е също така, че след като съдът по гр. д. № 1195
по описа за 2016 г. на Варненския окръжен съд е приел за частично погасено
вземането със стойността на апартамента, искането да бъде обявена за
3
нищожна тази клауза като противоречаща на чл. 152 от ГПК вече е
преклудирано със сила на пресъдено нещо. Зачитането на даването вместо
изпълнение като факт, обхванат от силата на пресъдено нещо не означава, че
се придава такава сила на мотивите на решението. Силата на пресъдено нещо
се разпростира върху индивидуализиращите белези на спорното право,
включително върху неговия размер и частичното му погасяване. Тъй като
диспозитивът на решението не може винаги да обхване всички тези белези,
мотивите са допълнителен източник на данни относно предмета на
решението, когато не противоречат и изясняват този диспозитив. Съдът е
постановил, че решението по иска за нищожност на договора за продажба е
недопустимо, тъй като правото на ищцата да претендира нищожност на
покупко-продажбата е преклудирано със силата на пресъдено нещо на
решението по гражданско дело № 1195 по описа за 2016 г. на Варненския
окръжен съд.
От всичко изложено, се налага извода, че щом като ищцата не може да
се позовава на нищожност на договора за продажба с Б., поради настъпилата
преклузия за този факт и в същото време не обосновава евентуално
упражняване на друго свое право при отричане собствеността на ответниците,
то тя не разполага с правен интерес от завеждане на настоящото дело.
Предвид липсата на правен интерес, искът е недопустим и производството по
него подлежи на прекратяване.
Щом искът за нищожност е недопустим, по същия няма как да бъде
постановено решение по същество, поради което и съображенията на ищцата
за наличие на правен интерес с оглед изпълнение на условието за безспорност
в отношенията с настоящите ответници, закрепено в сочения договор –
извънсъдебна спогодба от 27.07.2018 г. са неоснователни. Пак по
изложените по-горе съображения е без значение последващо заведеното от
ищцата дело № 1443/2019 г. на ВОС за прогласяване нищожността на същия
договор, което освен това и междувременно също е прекратено и
неоснователни са всички възражения в частната й жалба, обосновани с
доводите за липса на сила на пресъдено нещо на мотивите на решението, за
липса на задължителна сила на решението за прекратяване и за липсата на
възможност съдът по делото за собствеността да разрешава въпроса за
недействителността на договора при висящо дело със същия предмет,
4
предвид горните мотиви.
С обжалваното определение, окръжният съд е достигнал до идентичен
извод за недопустимост на иска по чл. 124 ГПК и за прекратяване на
производството по делото, поради което то следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, Апелативен съд – Варна,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260156 от 23.04.2021 г., постановено
по гр.д. № 1927/2019 г. по описа на ВОС.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС, в едноседмичен срок от
връчването му с частна касационна жалба при предпоставките на чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5