РЕШЕНИЕ
№ 16662
гр. София, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20221110169381 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
А. В. М. е предявила против [фирма] и [фирма] осъдителни искове, както следва:
- срещу [фирма] за сумата в размер на 397.90 лв. /първоначално предявен в размер на
500 лв., но допуснато изменение на иска с протоколно определение от 02.10.2023 г./ –
недължимо платена лихва по недействителен договор за потребителски кредит №
****/11.10.2021 г., ведно със законната лихва от дата подаване на исковата молба – 21.12.2022
г., до окончателното плащане;
- срещу [фирма] за сумата в размер на 900.99 лв. /първоначално предявен в размер на
1522.55 лв., но допуснато изменение на иска с протоколно определение от 02.10.2023 г./ –
недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за
предоставяне на поръчителство от 11.10.2021 г., ведно със законната лихва от дата подаване
на исковата молба – 21.12.2022 г., до окончателното плащане.
А. В. М. твърди, че е страна по договор за потребителски кредит № ****/11.10.2021 г.,
сключен с [фирма]. Ищецът посочва, че при сключването на договора за кредит не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и същият се явява
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, както и посоченият в договора ГПР представлявал
заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит ищецът следвало да
обезпечи договора за кредит с поръчителството на [фирма], поради което бил сключен
договор за предоставяне на поръчителство от 11.10.2021 г. Договорът за предоставяне на
поръчителство бил недействителен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 ЗЗП. Моли за уважаване на исковете.
Претендира разноски.
Дружеството-ответник [фирма] подава отговор на исковата молба в срок. Не оспорват
сключването на договор за потребителски кредит № ****/11.10.2021 г., както и, че ищецът е
усвоил 3169.02 лв., респ., че сумата по договора за кредит е погасена. Оспорва договорът за
1
кредит да е недействителен на основанията, посочени в исковата молба. Оспорва
сключването на валиден договор за предоставяне на поръчителство, както и, че [фирма] е
администрирало плащанията в ползва на трето лице. Моли за отхвърляне на претенцията.
Претендира разноски.
Дружеството-ответник [фирма] подава отговор на исковата молба в срок. Не оспорва
сключването на договор за потребителски кредит № ****/11.10.2021 г. и договор за
предоставяне на поръчителство от 11.10.2021 г. Намира, че договорът е договор за поръчка и
възнаграждението по него не е разход по кредита. С погасяването на задълженията по
кредита, договорът за предоставяне на поръчителство се прекратява. Оспорва твърденията за
недействителност на основанията, посочени в исковата молба. Моли за отхвърляне на
претенцията. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Искът по чл. 55 ЗЗД е един. С него ищецът претендира връщането на нещо, което е
дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника
е да докаже, на какво основание е получил даденото /виж решение № 239/ 16.07.2013 г., по
гр. дело № 1050/2012 г. на IV г. о. на ВКС/. Доколкото твърденията на ищеца са относно
недължимо платена сума, то претенцията е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По делото не се спори, че на 11.10.2021 г. между А. В. М., в качеството на
кредитополучател, и [фирма], в качеството му на кредитодател, е сключен договор за
потребителски кредит № ****, по силата на който [фирма] предоставило на А. В. М. сумата
в размер на 3169.02 лв., която следвало да бъде върната на 24 равни месечни вноски или
ищецът се задължил да върне общо сума в размер на 4627.44 лв. Уговореният лихвен
процент бил 39.36%, а годишният процент на разходите – 47.30%. Няма спор, че съгласно
чл. 4, ал. 1 ищцата следвало да сключи договор за поръчителство с дружеството [фирма] с
цел обезпечение на договора за потребителски кредит.
Безспорно между страните е, че на 11.10.2021 г. между А. В. М. и [фирма] бил
сключен договор за предоставяне на поръчителство с цел обезпечаване на гореописания
договор за кредит. По силата на този договор, ищцата следвало да заплати сумата от 4580.58
лв., отново разпределена на 24 месечни вноски.
Страните не спорят, че сумата по договора за кредит е усвоена от ищцата, както и че
всички задължения по двата договора са погасени от длъжника, в това число 397.90 лв. –
договорна лихва по договора за потребителски кредит, и 900.99 лв. – възнаграждение по
договора за поръчителство, в която насока са и представените по делото удостоверения от
[фирма] и [фирма].
Сключеният между А. В. М. и [фирма] договор е потребителски, поради което
намира своята правна регламентация в ЗПК, като според легалната дефиниция, дадена в
разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
2
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение
на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за
потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши
както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при
действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от
заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на
чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до
гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) – в този смисъл и
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение №
1/2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК.
В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да
се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията,
съдържащи се в глава ІІІ, чл. 9 – чл. 11 ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР 47,30%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК,
който не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с
[фирма], което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
3
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че [фирма] е
едноличен собственик на капитала на [фирма], като двете дружества са с един адрес на
управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на
поръчителство, [фирма] е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
Съгласно чл. 4 от договора за потребителски кредит, ако поръчителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя [фирма] юридическо лице-
поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на
48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане
на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение,
заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от
подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. „бързи
кредити“, при които потребителят разчита да получи заявената сума в кратък срок, то
разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръща
сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за
получаването на кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите
с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и
следва да е одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението на
кредита следва, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит на
парична сума, от която се нуждае, следва да сключи „договор за предоставяне на
поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното
води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да
обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника,
което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата
договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от
4
уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при
сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в
който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита, изрично посочено в договора за предоставяне на поръчителство.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за
обезпечаване вземанията на [фирма] по процесния договор за потребителски кредит
отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. По
този начин и при включване на разходите за възнаграждението по договора за предоставяне
на поръчителство в ГПР, то размерът на ГПР възлиза на много повече от законоустановения
и допустим размер от 50 %.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
настоящият състав намира, че макар формално процесният договор за потребителски кредит
да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено
съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния
процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. В
този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е
нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК,
поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 ЗПК. В тази хипотеза
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или
други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК - виж решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г.о., решение № 60186 от 28.11.2022 г.
по т. дело № 1023/2020 г., на ВКС, I т. о. и решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. дело №
3620/2021 г. на ВКС, III г. о., определение № 50161 от 29.03.2023 г. по т. д. № 1070/2022 г.
на ВКС, II т. о., решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, I т. о. и др.
Въз основа на горното следва да се приеме, че липсва основание за задържане на
сумата от 397.90 лв., платена като договорна лихва по договора за кредит, поради което и
предявеният срещу [фирма] иск се явява основателен и като такъв следва да се уважи
изцяло.
Следва да се отбележи, че договорът, сключен между потребителя и [фирма], и
договорът, сключен между потребителя и [фирма], се намират във взаимовръзка помежду си
5
и като система от правоотношения между страните, поради което последиците от
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на
правоотношенията - решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. по описа
на СГС. Ето защо, следва да се приеме, че и договора за предоставяне на поръчителство е
недействителен, поради което и платената по него сума в размер на 900.99 лв. се явява
недължимо платена.
По разноските:
Предвид изхода от спора разноски се следват само на ищеца.
Видно от представения на л. 7 /гръб/ договор за правна защита и съдействие от
30.11.2022 г., А. В. М. е била представлявана безплатно в настоящото производство от адв.
М. В. М..
Съгласно § 2а от Наредбата - за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита
за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи
съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Процесуалният
представител на ищеца е регистриран по ЗДДС – л. 76.
Доколкото са предявени два субективно съединени иска, то всеки от ответниците
дължи разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът [фирма] следва да бъде осъден да
заплати на адв. М. М. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
настоящата инстанция, което съдът определя в размер на 480 лв. с вкл. ДДС – минимален
размер.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът [фирма] следва да бъде осъден да
заплати на адв. М. М. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
настоящата инстанция, което съдът определя в размер на 480 лв. с вкл. ДДС – минимален
размер.
Водим от горното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в [адрес], да
заплати на А. В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в [адрес], на основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 397.90 лв., представляваща недължимо платена лихва по
недействителен договор за потребителски кредит № ****/11.10.2021 г., ведно със законната
лихва от дата подаване на исковата молба – 21.12.2022 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в [адрес], да
заплати на А. В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в [адрес], на основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 900.99 лв., представляваща недължимо платено възнаграждение за
6
поръчител по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 11.10.2021 г.,
ведно със законната лихва от дата подаване на исковата молба – 21.12.2022 г., до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в [адрес], да
заплати на адв. М. В. М., вписан в ПАК, с адрес в [адрес], сумата от 480 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в [адрес], да
заплати на адв. М. В. М., вписан в ПАК, с адрес в [адрес], сумата от 480 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7