Решение по дело №993/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

07.08.2020г., гр.ПЛОВДИВ

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - наказателно отделение, в публично съдебно заседание на 28.07.2020г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗАЛИЯ ШЕЙТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ

ПЕТКО МИНЕВ                                                                                           

 

при секретаря ДАНИЕЛА ДОЙЧЕВА и прокурора КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа ВНАХД № 993/2020г., докладвано от съдия Розалия Шейтанова, за да се произнесе прецени следното:

 

 

Производство по реда на глава ХХІ от НПК

 

С Решение № 440 от 09.03.2020г. постановено по НАХД № 7247/2019г., Районен съд-Пловдив, ХХIV н.с., е признал обвиняемата Т.П.М. за виновна в това, че на 08.11.2018 г. в гр. Пловдив, на ул. „Георги Бенковски“, съзнателно се ползвала от неистински официален документ - Пропуск № 53, издаден от Директор на ОП „Паркиране и репатриране“ към Община - Пловдив, когато от нея за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК я освободил от наказателна отговорност, и й наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева. Присъдени са направените по делото разноски, има произнасяне по вещественото доказателство.

Срещу решението, в законоустановеният срок е постъпила жалба от защитника на обв.М. – адв.С.М., с която се иска отмяната му и постановяването на ново решение, с което обвиняемата да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение, с развити доводи за липса на елементи от субективната страна на престъплението. В съдебно заседание, защитникът разви доводи и за допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на решението и връщане на делото в предходната му фаза.

Жалбата се поддържа в съдебно заседание от подалият я защитник, както и лично от обвиняемата.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Пловдив, счита жалбата за неоснователна и моли за оставянето й без уважение, като се потвърди обжалваното решение.

Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция правилността на постановеното решение, във връзка с направените оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, констатира следното:

Първоинстанционният съд е възприел за установено от фактическа страна че:

Обвиняемата Т.П.М. стопанисвала салон за красота „***“, находящ се в ***. Тя притежавала л.а. „Хонда“ с peг. № ***, с който отивала на работа и паркирала в близост до работното си място. Тъй като салонът за красота, стопанисван от обвиняемата, се намирал в кв. „***“ - гр. ***, попадащ в „Зелена зона“ за паркиране, било необходимо наличието на нарочен пропуск, за да може безпрепятствено да се паркира. Процедурата по издаване на пропуск за преференциално паркиране в обхвата на „Зелена зона“ бил следният: всеки желаещ подавал заявление за издаване на пропуск за платено преференциално паркиране на собственици или ползватели на МПС, с адресна регистрация /постоянен адрес/ в обхвата на „Зелена зона“ в деловодството на ОП „Паркиране и репатриране“, като представя документи, удостоверяващи, че отговаря на условията за издаване на такъв пропуск, описани в заявлението. Гореописаната процедура е регламентирана в чл.17 от НРСППППСТГП и е публично достояние в сайта на Община Пловдив. В заявлението има изискване за посочване на лични данни. Целият набор от документи се изпращал в Община Пловдив за утвърждаване на заявлението от Кмета на Община Пловдив, или Зам. кмет по транспорта. При връщане на утвърдените заявления от тези длъжностни лица се издавал и съответният пропуск на лицето, в който пропуск се записвал номерът на автомобила и срока на валидност на пропуска. Пропускът се подписвал от Директор ОП „Паркиране и репатриране“ и се полага печат на общинското предприятие.

На 08.11.2018 г. свидетелят Н.М. и неговият колега – св. М.С. - **** при Сектор „Общинска полиция“ при ОДМВР - Пловдив, били дневна смяна на работа. Около 14:00 часа същите получили информация за нередовен пропуск за преференциално паркиране на лек автомобил, паркиран в кв. „***“, на ул. „***“, до № *** и били изпратени да проверят сигнала от св.Х.К. – *** в Сектор „Общинска полиция“ при ОДМВР - Пловдив. Отивайки на място, полицейските служители установили, че на посоченото място, попадащо в обхвата на „Зелена зона“, бил паркиран лек автомобил „Хонда“ с peг. № ****, собственост на обв. М.. Те забелязали, че на предното обзорно стъкло има поставен пропуск за преференциално паркиране в кв. „***“ с № ***, в който бил отразен регистрационния номер на автомобила и валидност до 20.12.2018 г. Докато се намирали до автомобила, при тях дошла обв. М.. Полицейските служители установили, че въпросният автомобил е нейна собственост, като свид. М. и колегата му й казали, че има съмнение относно истинността на пропуска, който ползва. В тази насока обв. М. доброволно им предала инкриминирания документ, за което не бил съставен протокол.

По делото било установено, че обвиняемата М. не е подавала заявление по посочения ред и в тази връзка не й е бил издаван пропуск за преференциално паркиране в „Зелена зона“ в кв. ***, гр. ***.

Установено било и че пропуск с № *** бил издаден по отношение на МПС с рег. № **** със собственик св.С.Б. и срок на валидност 10.01.2019 г. Същият бил получен от св.Б. на 11.01.2018 г.

По досъдебното производство е назначена и изготвена техническа експертиза, според заключението на която предоставеният за изследване Пропуск № *** на Община Пловдив за паркиране в „Зелена зона“ на МПС № ***, кв. „***“, валиден до 20.12.2018 г. е неистински документ.

За да възприеме така описаните факти, районният съд е ползвал всички доказателства по делото – показанията на разпитаните свидетели С.Б., Н.М., М.С. и Х.К., заключението на изготвената техническа експертиза, приобщените писмени доказателства и вещественото доказателство.

Съдът е направил обстоен анализ на събраните доказателства, който е съответен на съдържанието на тези доказателства.   

        Предвид така описаното за установено, районният съд е направил правилен и законосъобразен извод, че с действията си обв.М. е осъществила състава на престъплението по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК, поради което и с оглед наличието на всички предпоставки по чл.78а, ал.1 от НК, след като я признал за виновна в извършването на това престъпление, я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание Глоба. При определяне размера на глобата, правилно е отчетено наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства, и е прието, че наказанието следва да е ориентирано към минималния предвиден размер, като е определено такова в размер на 1 000 лева, което се явява съобразено и с данните за личността на обвиняемата.  

Въззивният състав на съда намира възраженията на защитата, поставяни и на вниманието на районния съд, за неоснователни.

В случая, относно действията на обв.М. са налице всички елементи, както от обективната, така и от субективната страна на състава по чл.316 вр. чл.308, ал.1 от НК – установено е по делото, че обвиняемата не е подавала заявление за издаване на преференциален пропуск за паркиране, била е наясно какъв е реда за снабдяване с такъв, както и че тя няма право да получи пропуск за паркиране в съответната зона, тъй като не е адресно регистрирана там, установено е и това, че на нейния автомобил е имало пропуск, който не е издаден по надлежния ред и от който тя съвсем съзнателно се е ползвала. Това е напълно достатъчно за попълване състава на вмененото й престъпление. В случая не е инкриминирано нито създаването на неистинския документ, нито снабдяването с него, предвид което и възраженията в тази насока са неотносими. 

Наведените доводи от защитата, че в досъдебното производство са допуснати съществени неотстраними процесуални нарушения, компроментиращи събраните доказателства, са несподелими. Макар и да има резон в твърдението на адв.М. относно липсата на изрично посочване на формата на вина, при която се твърди да е осъществено инкриминираното деяние в постановлението на прокурора, което е пример за лоша практика, то от описанието на извършеното от обв.М. и от посочването на това за какво престъпление прокурорът ангажира отговорността й и при какви условия, то става ясно, че се касае за умишлено престъпление, осъществено с пряк умисъл – самото престъпление също предполага това. Предвид това, в тази насока не се забелязва съществен пропуск, такъв няма и относно приобщаването на вещественото доказателство по делото, тъй като връзката между обв.М. и неистинският пропуск приложен и изследван в производството е ясно проследима и няма никакви съмнения, че именно това е пропуска, намирал се на инкриминираната дата в нейния автомобил, макар и на място да не е бил съставен нарочен протокол за изземването му. 

С оглед изложеното, Пловдивският окръжен съд намери, че подадената жалба се явява неоснователна и не следва да се уважава, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди, поради което и

 

                                                   Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 440 от 09.03.2020г. постановено по НАХД № 7247/2019г., по описа на Районен съд – гр.Пловдив, ХХIV н.с.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                    

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                    2.