Решение по дело №126/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано на основание чл.82 ЗВ по жалба на ЕТ „Е.-Е. Т.“ със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, ап.3, [ЕИК], представлявано от Е. М. Т. против Решение № РР-5623/06.03.2024 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр.Пловдив, с което е отказано преиздаване на част от разрешително №0769/23.10.2002 г., продължено с решение №277/11.04.2008 г., решение №РР-2094/08.12.2014 г. и решение №РР-3695/13.11.2019 г., издадени от директора на Басейнова дирекция „ИБР“ за водовземане от подземни води.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и противоречащо с целта на закона, т.к. е неоснователно твърдението на административния орган, че със Заявление вх. № РР-02-272/31.07.2020 г. до Директор на БД „ИБР“-Пловдив на основание чл.72, ал.1, т.2, чл.78 и чл.79 от Закона за водите дружеството е поискало провеждане на частична промяна на титуляра на разрешителното за водовземане и че такава процедура за преиздаване на част от Разрешителното за водовземане не съществува, както и е неоснователен и неприложим мотива, че индивидуалното право на използване на водните обекти, предоставено на индивидуално определено лице, не може да се прехвърля на трети лица-чл.40, ал.3 от ЗВ. Твърди се, че е налице прехвърляне на недвижим имот, в който се намира водовземно съоръжение и този факт е прекратително условие и едновременно предпоставка за преиздаване на Разрешително за водовземане, като в нито един момент не е налице прехвърляне на правото на ползване. Претендира се за отменяна на атакуваното решение и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуалния му представител юрисконсулт Р. М., който поддържа жалбата на посочените в нея основания, като прави искане за отмяна на решението и за присъждане на направените по делото разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.

За ответната страна се явява Н. Г., на длъжност Директор на Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ при Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ – Пловдив, която оспорва жалбата като неоснователна по съображения в подробни писмени бележки, като претендира за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С разрешително №0769/23.10.2002г., продължено с решение №277/11.04.2008 г., решение №РР-2094/08.12.2014 г. и решение № РР-3695/13.11.2019 г. издадени от Директора на БД ИБР е предоставено на „Я.“ АД, [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], община [област] правото за водовземане от подземни води от подземно водно тяло BG3G000000Q017 - „Порови води в Неоген-Кватернер-Ямбол-Елхово”, чрез четири броя шахтови кладенци (ШК) ШК1-ШК4 с разрешена цел „самостоятелно питейно-битово водоснабдяване“ и двадесет броя тръбни кладенци (ТК) ТК1-ТК20 с разрешена цел „промишлено водоснабдяване“, разположени съответно: шахтов кладенец ШК1 на територията на ПИ с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на [населено място]; шахтов кладенец ШК2 на територията на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място]; шахтов кладенец ШК3 на територията на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място]; шахтов кладенец ШК4 на територията на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място]; тръбни кладенци ТК1, ТК2, ТК3, ТК4, ТК5 и ТК6, на територията на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място]; тръбни кладенци ТК7 и ТК8 на територията на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място]; ТК9 и ТК10 на територията на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място]; тръбни кладенци ТК11, ТК12 и ТК13 на територията на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място]; тръбни кладенци ТК14, ТК15, ТК16 и ТК17 на територията на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място]; тръбни кладенци ТК18, ТК19 и ТК20 на територията на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], с разрешени цели „промишлено водоснабдяване и самостоятелно питейно-битово водоснабдяване”.

С нотариален акт № 29, том 1, рег.№532, н.д. №28/2022 г. от 01.02.2022 г. на нотариус с район на действие - района на Районен съд-Ямбол "Я." АД, чрез изпълнителния си директор продава на ЕТ „Е.-Е. Т.“ следният собствен недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ 87374, местност „**", а именно поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с площ от 1775 кв.м., с трайно предназначение на територията-територия, заета от вода и водни обекти, с начин на трайно ползване-за водностопанско, хидромелиоративно съоръжение.

Със Заявление по образец вх.№РР-02-272/31.07.2020 г. ЕТ „Е.-Е. Т.“ на основание чл.72, ал.1, т.2,/чл.78/, чл.79, ал.2 и ал.3 от Закона за водите и чл.172-174 от Наредба №1 за проучване, ползване и опазване на подземните води е поискал директора на БД „ИБР“–Пловдив да преиздаде на името на търговеца част от Разрешително за водоползване №0769/23.10.2002 г. продължено с решение №277/11.04.2008 г., решение № РР-2094/08.12.2014 г. и решение №РР-3695/13.11.2019 г. по отношение на шахтов кладенец (ШК-4), находящ се поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място].

Със заявление вх.№РР-02-231/02.08.2022 г. изпълнителния директор на „Я.“ АД е направил искане за изменение на разрешително №0769/23.10.2002 г. продължено с посочените решения на Директора на БД ИБР, с което е предоставено правото за водовземане от подземни води от подземно водно тяло BG3G000000Q017-„Порови води в Неоген-Кватернер-Ямбол-Елхово”, като удостоверява, че ще се ползват от правата по разрешителното, но желае от същото да бъде изключено водовземането от ШК4.

По подаденото от ЕТ „Е.-Е. Т.“ заявление вх.№РР-02-272/31.07.2020 г. директорът на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ гр.Пловдив е постановил изричен отказ за откриване на процедура по преиздаване на част от разрешително за водовземане от подземни води, обективиран в писмо с изх. № РР-02-272(5)2020г. от 30.06.2022 г., който отказ е отменен с влязло в сила решение по адм.дело № 211/2022 г. на АС-Ямбол и преписката е върната за ново произнасяне.

Издаденото в тази връзка Писмо изх.№РР-02-272/18/31.05.2023 г. на Директора на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“-Пловдив е обявено за нищожно с влязло в сила решение по адм.дело № 174/2023 г. на АС-Ямбол поради противоречието му с влязло в сила Решение № 224/20.12.2022 г. по адм.д.№211/2022 г. Административен съд-Ямбол, като е върната преписката по заявление с вх.№ РР-02-272/31.07.2020 г. от ЕТ „Е.-Е. Т.“, на директора на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“-Пловдив за произнасяне в 20-дневен срок с изричен акт за преиздаване или отказ за преиздаване на исканото разрешително за водовземане от подземни води.

С Решение № РР-5623/06.03.2024 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр.Пловдив е отказано преиздаване на част от разрешително №0769/23.10.2002 г., продължено с решение №277/11.04.2008 г., решение №РР-2094/08.12.2014 г. и решение №РР-3695/13.11.2019 г., издадени от директора на Басейнова дирекция „ИБР“ за водовземане от подземни води, по подаденото от ЕТ „Е.-Е. Т.“ заявление вх.№РР-02-272/31.07.2020 г., което решение е получено от адресата на 08.03.2024 г. с известие за доставяне.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Решение № РР-5623/06.03.2024 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр.Пловдив, с което е отказано преиздаване на част от разрешително №0769/23.10.2002 г., продължено с решение №277/11.04.2008 г., решение №РР-2094/08.12.2014 г. и решение №РР-3695/13.11.2019 г., издадени от директора на Басейнова дирекция „ИБР“ за водовземане от подземни води, по подаденото от ЕТ „Е.-Е. Т.“ заявление вх.№РР-02-272/31.07.2020 г.

В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Оспореното решение на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр.Пловдив е постановено от надлежен орган в кръга на неговата компетентност по чл.79, ал.1 във връзка с чл.52, ал.1, т.4 от Закона за водите, но е незаконосъобразно т.к. е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, което е основание за отмяната му съобразно чл.146, ал.1, т.3 и т.4 АПК.

В акта си административният орган приема, че процедурата в глава четвърта, раздел IV от Закона за водите „Прекратяване на действието на разрешителното“ се отнася и касае целия административен акт, а не част от него, както и че индивидуално право за използване на водите и водните обекти, предоставено с административен акт на индивидуално определено лице, не може да се прехвърля на трети лица, като целта на разпоредбата на чл.79, ал.2 от ЗВ е да не се допусне едновременно едно и също разрешително да бъде действащо по отношение на различни лица, което е в нарушение на чл.21 АПК и чл.40, ал.3 от ЗВ.

Съгласно чл.50, ал.1 ЗВ разрешително се издава за водовземане и за ползване на воден обект, като с разрешително №0769/23.10.2002 г. издадено от Директора на БД ИБР е предоставено на „Я.“ АД, правото за водовземане, чрез четири броя шахтови кладенци и двадесет броя тръбни кладенци, находящи се в различни поземлени имоти.

Разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗВ предвижда, че действието на издаденото разрешително се прекратява по решение на органа по чл.52, ал.1 ЗВ при прекратяване на правото на водоползвателя на собственост върху недвижимия имот, където се намира водовземното съоръжение.

По смисъла на §1, ал.1, т.7 от ДР на ЗВ "водовземането" обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти, като §1, т.2 от ДР на Наредба №1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води дефинира, че "водовземно съоръжение" е съоръжение за подземни води, предназначено за водовземане, заедно с надземните съоръжения, изградени при условията и по реда на ЗУТ, което е присъединено към водоснабдителна система.

От анализа на посочените разпоредби следва извода, че водовземането се разрешава и осъществява чрез конкретно водовземно съоръжение, без да има пречка в един индивидуален административен акт каквото е разрешителното да се включат няколко водовземни съоръжения, което по никакъв начин не води до тяхната неделимост или до обвързаност на разрешителното с всички съоръжения, а се касае само до въпрос на целесъобразност и административнопроцесуална икономия.

В подкрепа на това е обстоятелството, че закона позволява че действието на разрешителното да се прекрати при прекратяване на правото на собственост само върху недвижимия имот, където се намира водовземното съоръжение, а както е видно разрешително №0769/23.10.2002 г. се отнася за няколко такива съоръжения в различни поземлени имоти.

Ето защо доводът на административният орган, че процедурата в глава четвърта, раздел IV от Закона за водите „Прекратяване на действието на разрешителното“ се отнася и касае целия административен акт, а не част от него е неоснователен и не намира законова опора.

На следващо място при сезиране със Заявление по образец вх.№РР-02-272/31.07.2020 г. и с оглед направеното в него искане директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр.Пловдив е следвало да извърши преценка на основателността му при прилагане разпоредбите на чл.79 ЗВ.

При това административният орган е бил длъжен да обоснове съображенията си за наличието или липсата на всички изискуемите положителни и отрицателни законови предпоставки визирани в чл.79, ал.2 и сл. ЗВ, и в зависимост от това да уважи искането или да постанови отказ.

Доколкото понастоящем в издадения административен акт това не е сторено, то оспореното решение страда от липса на мотиви, което е съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за отмяната му, т.к. съгласно императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 АПК когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му.

На свой ред основание за постановеното решение на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр.Пловдив не е и разпоредбата на чл.40, ал.2 ЗВ, неправилно посочена в решението като чл.40, ал.3 ЗВ, която забранява да се прехвърля на трети лица индивидуалното право за използване на водите и водните обекти, предоставено с административен акт на индивидуално определено лице, т.к. понастоящем не е извършено прехвърляне на такова право, а на правото на собственост върху недвижимия имот, където се намира водовземното съоръжение, което дава възможност на приобретателя му да инициира производството по чл.79 ЗВ.

Посоченото обуславя незаконосъобразността на атакуваното решение, което следва да бъде отменено, като доколкото естеството на разглеждания въпрос не позволява да бъде решен от съда по същество следва на основание чл.173, ал.2 АПК преписката да се изпрати на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр.Пловдив за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

Предвид изхода на спора и направите искания ответната страна дължи да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в общ размер на 150 (сто и петдесет) лева, включващи държавна такса и юрискосултско възнаграждение, като съответно се отхвърли претенцията й за присъждане на разноски в нейна полза.

Водим от горното, Я А С, четвърти административен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № РР-5623/06.03.2024 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр.Пловдив, с което е отказано преиздаване на част от разрешително №0769/23.10.2002 г., продължено с решение №277/11.04.2008 г., решение №РР-2094/08.12.2014 г. и решение №РР-3695/13.11.2019 г., издадени от директора на Басейнова дирекция „ИБР“ за водовземане от подземни води.

ИЗПРАЩА преписката на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр.Пловдив за ново произнася по Заявление вх.№РР-02-272/31.07.2020 г. на ЕТ „Е.-Е. Т.“ при спазване на задължителните указания дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“-Пловдив да заплати на ЕТ „Е.-Е. Т.“, [населено място], [улица], ап.3, [ЕИК], представляван от Е. М. Т. направените по делото разноски в размер 150 (сто и петдесет) лева.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Басейнова дирекция “Източнобеломорски район“-Пловдив за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.