РЕШЕНИЕ
№ 349
гр. Русе, 02.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520201698 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалби на Производствена потребителна кооперация „Надежда
Ряхово“ против Наказателно постановление № 18-001637/29.07.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на основание чл. 416, ал. 5 във
вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ на кооперацията-жалбоподател е наложена административна
имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.
В първата жалба се навеждат твърдения касателно незаконосъобразността на
обжалваното наказателно постановление, доколкото АУАН-ът е съставен извън
предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен преклузивен срок за търсене на
админстративнонаказателна отговорност, че издадените предписания са незаконни, тъй
като се отнасят до правоотношения между член кооператори, които се регулират не от
КТ, а от Закона за кооперациите. Навеждат се и твърдения, че АУАН-ът и НП са
издадени при липса на материална компетентност и че АУАН-ът не съдържа
предвидените в чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН реквизити, място на извършване на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като тези
пороци са пренесени и при съставяне на НП. В допълнение се излагат съображения, че
така наложеното наказание не би постигнало целите на чл. 12 от ЗАНН, доколкото за
1
идентични нарушения на жалбоподателя са наложени наказания в общ размер на
286 500 лева. В тази насока се моли обжалваното наказателно постановление да се
отмени.
Във втората жалбата се ангажират твърдения за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното наказателно постановление, доколкото същото било
издадено в нарушение на материалния закон и на процедурата по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание. Така
изложеното се мотивира с обстоятелството, че процесното трудово възнаграждение е
било платено преди издаване на наказателното постановление. В тази насока се сочи,
че, дори да се приеме, че е налице нарушение, то същото би следвало да се
квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК и на основание
чл. 28 от ЗАНН АНО не е следвало да налага наказание, а само да се предупреди
кооперацията-жалбоподател. В допълнение се излагат и съображения за приложение на
разпоредбата на чл. 415в от КТ, тъй като не са установени конкретни вредни
последици за работниците, настъпили в резултат на установеното от контролните
органи нарушение, както и че са били предприети действия от страна на работодателя
по изпълнение на предписанията, но предоставеният му срок е бил прекалено кратък.
В тази насока се моли обжлаваното наказателно постановление да се отмени или
същото да се измени като нарушението се преквалифицира като маловажно и на
основание чл. 415в от КТ на кооперацията-жалбоподател да се наложи
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 100 лева.
В съдебно заседание кооперацията-жалбоподател, редовно призована, се
представлява от адв. Е.М., в качеството му упълномощен защитник от управителя на
кооперацията. В хода на пледоарията си адв. М. поддържа изложените в жалбите
фактически и правни доводи. Моли обжалваното наказателно постановление да се
отмени.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт С.Т., която оспорва изложеното в жалбата и моли обжалваното
наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. В
подкрепа на изложеното се сочи, че установяването на нарушението е станало на
18.03.2021 г., а АУАН-ът е съставен на 16.06.2021 г., тоест в рамките на предвидения в
чл. 34 от ЗАНН срок. Акцентира на обстоятелството, че многото на брой наложени
идентични санкции са следствие от допуснатите от жалбоподателя нарушения на
трудовото законодателство. Сочи и че ако кооперацията е била в състояние на
неплатежоспособност е следвало да влезе в производство по несъстоятелност, което не
е било сторено. Моли жалбата да се остави без уважение, а обжалваното наказателно
постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
2
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – наказателното постановлението е получено от
жалбоподателя на 17.08.2021 г., а жалбата е подадена на 11.08.2021 г., касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
Към месец януари 2020 г. свидетелката Н.Д. работела на длъжност „магазинер
домакин фуражи“ в Производствена потребителна кооперация „Надежда Ряхово“. На
06.03.2020 г. дължимото трудово възнаграждение за месец януари 2020 г. било
преведено по банков път по сметка на свидетелката Д..
През 2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе постъпил сигнал от
служител на Производствена потребителна кооперация „Надежда Ряхово“ за
неизплатени трудови възнаграждения за периода от 24.11.2020 г. до 14.01.2021 г. В
тази връзка свидетелят Р.Р. и инж. П. П. – инспектори в Дирекция „Инспекция на
труда“ – Русе, извършили проверка за спазването на трудовото законодателство в ППК
„Надежда Ряхово“. В хода на проверката служителите на Дирекция „Инспекция на
труда“ – Русе установили от представената им ведомости за начислени и изплатени
трудови възнаграждения, както и документи за банкови преводи за 2020 г., че ППК
„Надежда Ряхово“ в качеството си на работодател е начислил, но не е изплатил в пълен
размер трудовото възнаграждение на работниците за няколко поредни месеци през
същата година. По отношение на свидетелката Н.Д. неправилно било констатирано, че
ППК „Надежда Ряхово“ не е изплатило начисленото трудово възнаграждение за месец
януари 2020 г.
Горепосочените констатации били обективирани в Протокол за извършена
проверка с изх. № 2034429/19.01.2021 г., с който за отстраняване на констатираните
множество еднотипни нарушения на разпоредбите на КТ, служителите на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе дали задължителни предписания на ППК „Надежда
Ряхово“. На основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ в т. 2 от предписанието на ППК
„Надежда Ряхово“, в качеството на работодател, било указано, че в срок до
3
04.02.2021 г. следва да изплати трудовото възнаграждение за месец януари 2020 г. на
Н.Д.. Препис от протокола бил връчен на 19.01.2021 г. лично на С. Г., в качеството му
на председател на кооперацията и като такъв представляващ работодателя.
На 21.01.2021 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе постъпила молба от С.
Г. за удължаване на срока за изпълнение на дадените предписания, между които било и
процесното. Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, отчитайки големия
брой констатирани нарушения и пандемичната обстановка, дал съгласие този срок да
бъде удължен до 25.02.2021 г., за което С. Г. бил уведомен лично.
На 24.02.2021 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе постъпила молба от
С.Г. за удължаване на така дадения срок, която Директорът на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Русе оставил без уважение, тъй като срокът за обжалване бил изтекъл.
В периода от 18.03.2021 г. до 09.06.2021 г. свидетелят Р.Р. извършил последваща
проверка касателно изпълнение на дадените предписания. В хода на извършената
документална проверка свидетелят Р. констатирал, че дължимото трудово
възнаграждение за месец януари 2020 г. на свидетелката Н.Д. отново не било
изплатено. Посочената констатация била обективирана в Протокол за извършена
проверка с изх. № 210933/16.06.2021 г.
Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Р.Р. приел, че ППК „Надежда
Ряхово“ е осъществила нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ за това, че не изпълнило
задължително предписание за изплащане на трудовото възнаграждение на Н.Д. за
месец януари 2020 г. В тази връзка свидетелят Р. съставил на ППК „Надежда Ряхово“
АУАН № 18-001637/16.06.2021 г., който бил връчен на С. Г.. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН не били депозирани възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, като АНО е възприел изцяло фактическото описание и правна
квалификация на деянието, посочени в АУАН-а, като за така приетия за осъществен
състав на административно нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ на основание чл. 416, ал.
1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ на кооперацията било наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства: АУАН № 18-001637/16.06.2021 г., който по силата на чл. 416, ал. 1 от
КТ има доказателствена сила, НП № 18-001637/29.07.2021 г., Протокол за извършена
проверка с изх. № 2034429/19.01.2021 г., Протокол за извършена проверка с изх. №
210933/16.06.2021 г., молби от ППК „Надежда Ряхово“, писмо от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, фиш № 3/януари.2020 г., банкови извлечения,
ведомости и др., както и събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.Р.
и Н.Д., които съдът кредитира изцяло.
4
С оглед на така изложеното съдът счита, че е безпредметно да бъдат подробно
анализирани с оглед на разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 305, ал. 3, изр.
второ от НПК. Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага да бъдат
излагат подробни мотиви кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно
разпоредбата чл. 305, ал. 3 от НПК.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ актовете, с които се установяват нарушенията по
този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този
закон. Съгласно чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 399 от КТ наказателните постановления се
издават от териториално компетентната Дирекция към Изпълнителна агенция „Главна
инспекция на труда“ към министъра на труда и социалната политика. В процесния
случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – служител
при Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, а НП е издадено от компетентен АНО –
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
Съдът намира за неоснователни наведените с жалбата възражения касаещи
допуснато нарушение на чл. 34 от ЗАНН в хода на административнонаказателното
производство. Откриването на нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН
предпоставя установяване на извършеното нарушение посредством установяване на
всички елементи от фактическия състав на същото. В конкретния случай нарушението
е установено едва в хода на извършената последваща проверка в периода 05.04.2021 г.
– 09.06.2021 г., когато именно е установено неизпълнението на даденото предписание.
Процесният АУАН е съставен на 16.06.2021 г., тоест е спазен тримесечния срок за
съставянето на АУАН от установяване на нарушението и нарушителя.
Обстоятелството, че за наказващия орган е съществувала възможност да установи по-
рано нарушението, не е равнозначно на установяване на същото и не означава, че
срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е започнал да тече от деня следващ деня на
5
извършване на нарушението, а именно 26.02.2021 г. Както се посочи и по-горе, до
момента на извършване на последващата проверка за наказващия орган не е било
установено и доказано, че е налице неизпълнение на даденото предписание, като
последното е било установено именно в хода на извършената последваща проверка.
Това е и моментът, от който е започнал да тече и срокът по чл. 34 от ЗАНН за
съставянето на АУАН.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание. Неоснователни са
направените от жалбоподателя възражения, че АУАН-ът и НП не съдържат
изискуемите в чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН реквизити. Както
в АУАН-ът, така и в издаденото въз основа на него НП са посочени конкретното
предписание, кога е дадено и кога е следвало да бъде изпълнено същото. Посочен е
актът, с който е дадено предписанието. Така описано нарушението съдържа всички
приети за осъществили се факти от обективната действителност, включени в неговия
състав и въз основа на тези факти, които са намерили отражение, както в АУАН-а, така
и в НП нарушителят е могъл да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана
неговата отговорност, кога е извършено нарушението, в какво се изразява същото. В
тази насока съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е било ограничено
по никакъв начин, доколкото последният е имал възможност да се запознае с всички
приети за осъществили се факти. Посочени са и конкретните доказателства, въз основа
на които наказващият орган е приел, че е осъществен състава на нарушението.
Доколкото се касае за нарушение на юридическо лице, то именно неговото седалище е
мястото на извършване на нарушението, където именно същото е следвало да изпълни
задълженията си да заплати пълния размер на дължимото се трудово възнаграждение.
На следващо място съдът приема, че ППК „Надежда Ряхово“ не е осъществила
от обективна страна нарушението на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда
, за което е ангажирана отговорността ѝ.
Разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ представлява едновременно норма,
предписваща поведение, и санкционна норма въвеждаща санкция за неизпълнение на
дадено по реда на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ задължително предписание. Видно от
посоченото за реализиране на административнонаказателната отговорност на адресата
на предписанието по чл. 415, ал. 1 от КТ е необходимо да се установи влязло в сила
предписание и същото да не е било изпълнено в указания срок, които обстоятелства в
настоящото производство се доказват по категоричен и несъмнен начин от събраната в
хода на производството доказателствена съвкупност.
По делото не е налице спор, че кооперацията-жалбоподател, в качеството си на
работодател, е била в трудово правоотношение със свидетелката Н.Д., по силата на
6
което за ППК „Надежда Ряхово“ е възникнало задължение за заплащане на месечно
трудово възнаграждение за месец януари 2020 г. в пълен размер на Д.. Не е налице и
спор, че след извършена проверка от служители от Дирекция „Инспекция по труда“-
Русе било установено, че горепосоченото задължение не е изпълнено в срок, като в
тази връзка на ППК „Надежда Ряхово“ било издадено предписание. Същевременно от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства се установи
по категоричен начин, че към датата на издаване на процесното предписание,
обективирано в Протокол за извършена проверка с изх. № 2034429/19.01.2021 г., ППК
„Надежда Ряхово“ е изплатила дължимото трудово възнаграждение на свидетелката
Н.Д. за месец януари 2020 г. Посоченото е изводимо както от показанията на Д., така и
от представения от нея фиш за месец януари 2020 г. и представените от ППК „Надежда
Ряхово“ ведомости, като от последните е видно, че плащането е направено по банков
път на 06.03.2020 г. Тоест към момента на издаване на предписанието за кооперацията
не е било налице задължение за изплащане на възнаграждение и съответно към
момента на последващата проверка неправилно е било прието, че е налице
неизпълнение на предписанието.
Съобразявайки гореизложеното, съдът счита, че жалбата се явява основателна и
следва да се уважи, като обжалваното наказателно постановление се отмени като
неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото претенцията на АНО за присъждане на разноски за
юрискосултско възнаграждение следва да се остави без уважение. Доколкото ППК
„Надежда Ряхово“ не е направила искане за присъждане на разноски и не е
представила доказателства за направени такива, съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-001637/29.07.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, с което на основание чл. 416, ал. 5
във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ на Производствена потребителна кооперация „Надежда
Ряхово“, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: село Ряхово, Община
Сливо поле, ул. ****, представлявано от управителя С. Г., е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за
нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
7
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8