Присъда по дело №152/2021 на Районен съд - Балчик

Номер на акта: 7
Дата: 2 септември 2022 г.
Съдия: Даниела Йорданова Игнатова
Дело: 20213210200152
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 11 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. Балчик, 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на втори септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА Ж. ДЖАМБАЗОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Наказателно дело
частен характер № 20213210200152 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Ф. А. С. - с ЕГН **********, ***, ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, че на 12.05.20221 г. в с.Сенокос, общ.Балчик, е казал
унизителни думи за честта и достойнството на М. А. Р., с ЕГН *** от с.С.,
отправени в нейно присъствие, ПОРАДИ КОЕТО И НА ОСН. чл.146 ал.1, във
вр.чл.54 от НК, като му налага наказание – ГЛОБА В РАЗМЕР НА ХИЛЯДА
ЛЕВА.
ПРИЗНАВА подсъдимият Ф. А. С., със снета по-горе самоличност, ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, че на 12.05.20221 г. в с.Сенокос, общ.Балчик, е нанесъл
на М. А. Р., с ЕГН *** от с.С., лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание – кръвонасядане на клепачите на лявото
око, без разстройство на здравето, ПОРАДИ КОЕТО И НА ОСН. чл.130 ал.2,
във вр.чл.54 от НК, като му налага наказание – ГЛОБА В РАЗМЕР НА СТО
ЛЕВА.
На осн.чл.23 ал.1 от НК, ПОСТАНОВЯВА подсъдимият Ф. А. С., да
изтърпи най-тежкото от така определените наказания, а именно: ГЛОБА В
РАЗМЕР НА ХИЛЯДА ЛЕВА.
ОСЪЖДА подсъдимият Ф. А. С., със снета по-горе самоличност, да
заплати на М. А. Р., с ЕГН *** сумата от ПЕТСТОТИН ЛЕВА,
представляваща уваженият размер на гражданският иск, за престъплението по
чл.130 ал.2 от НК, считано от 12.05.2021 г. до окончателното изплащане, като
до размера от ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН ЛЕВА, го отхвърля като
недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимият Ф. А. С., със снета по-горе самоличност, да
заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер
1
на 50 лева.
ОСЪЖДА подсъдимият Ф. А. С., със снета по-горе самоличност, да
заплати на М. А. Р., с ЕГН *** сумата от ПЕТСТОТИН ЛЕВА,
представляваща уваженият размер на гражданският иск, за престъплението по
чл.146 ал.1 от НК, считано от 12.05.2021 г. до окончателното изплащане, като
до размера от ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТСТОТИН ЛЕВА, го отхвърля като
недоказан.
ОСЪЖДА подсъдимият Ф. А. С., със снета по-горе самоличност, да
заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер
на 50 лева.
ОСЪЖДА Ф. А. С., със снета по-горе самоличност, да заплати на М. А.
Р., сумата в размер на 1580 лева представляваща деловодни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, сумата в размер на 300 лева за
възнаграждение на вещо лице, както и сумата в размер на 12 лева,
представляващи държавна такса за образуване на делото.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич в 15-
дневен срок, считано от днес.
На осн.чл.308 ал.2 от НПК, съдът обявява на страните, че мотивите ще
бъдат изготвени, след обявяване на присъдата, в срок не по-късно от тридесет
дни.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №7/02.09.2022Г.
ПО НЧХД№152/2021Г.по описа на Районен съд гр.Балчик

По отношение на подсъдимия Ф. АС. С. с ЕГН**********,***е
предявено обвинение от М. АТ. Р. с ЕГН*** от с.С.*** ,както следва:
-за това , че на 12.05.2021 г. в с.С.,общ.Балчик е казал унизителни думи
за честта и достойнството по отношение на М. АТ. Р. с ЕГН*** от
с.С.***,отправена в нейно присъствие-престъпление по чл.146 ал.1 НК.
-за това , че на 12.05.2021 г. в с.С.,общ.Балчик е причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание -
кръвонасядане на клепачите на лявото око, по отношение на М. АТ. Р. с
ЕГН*** от с.С.*** ,без разстройство на здравето-престъпление по чл.130 ал.2
НК .
Пострадалото лице М. АТ. Р. с ЕГН*** от с.С.*** предявява
граждански иск против подсъдимия С. в размер на 2500,00лева за причинени
неимуществени вреди ,в резултат от деянието по чл.130,ал.2 от
НК,граждански иск в размер на 2500,00лева за причинени неимуществени
вреди ,в резултат на деянието по чл.146,ал.1 от НК.Претендира законна лихва
върху посочените суми.
Претендира и направените във вр.с производството разноски.
Исковете са предявени своевременно и от легитимно лице,поради което
и същите са приети за съвместно разглеждане в наказателното
производство,като пострадалото лице е конституирано и като граждански
ищец.
В съдебно заседание се явява лично и с адвокат М. от АК-Д. ,която
поддържа предявените обвинения. Пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен и му бъде наложено предвидено в закона наказание, както и да бъдат
уважени предявените граждански искове в пълния им размер, както и
разноските .
Подсъдимият Ф. АС. С. се явява лично и с адв.С. от АК-Д.. Разпитан в
хода на съдебното следствие не се признава за виновен. Не дава обяснения по
обвинението .
В последната дума ,дадена му от съда ,моли да бъде оправдан.
Адв.С. пледира за подсъдимият да бъде признат за невиновен по
предявените обвинения,а предявените граждански искове да бъдат
отхвърлени.
Пледира в условията на евентуалност,ако съдът прецени ,че има
извършено престъпление да приложи института на реторсията .
Пледира за заплащане на направените разноски.
В хода на съдебното следствие е искал събиране на писмени и гласни
доказателства, в подкрепа на твърденията си .
Съдът като съобрази поотделно и в съвкупност доводите и становищата
на тъжителя,повереника й, на защитата на подсъдимия,показанията на
разпитаните свидетели, намира за установено следното от фактическа и
1
правна страна:
Тъжбата е подадена в срока по чл.81,ал.3 от НПК, с оглед на което е
приета за разглеждане, като процесуално допустима.
Тъжителката работи във фирма „Л.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр.В.***, представлявана от М.Д. .Работното й място е в
оранжерия находяща се в с.С.. Там тъжителката е назначена по трудов
договор № 038/31.03.2021г. като работник-озеленяване.
В тази връзка на 12.05.2021г. е била на работа .
През деня е било топло и печало силно слънце.
По тази причина свидетелките С. и И. помолили подсъдимият да им
постави сенник.Това било забелязано от тъжителката която му направила
забележка ,която прераснала в словесна разправия.Подсъдимият нарекъл
тъжителката ***.След което се приближил до нея и й нанесъл удар с юмрук
по лявото око.Св.Д.С. ,била на около 50м. от двамата но не видяла кой
кого е ударил,но чула тъжителката и подсъдимият да се карат.На следващият
ден,когато Р. отишла на работа я видяла,че е със синьо око ,личало си че е
ударено и натъртено.От тъжителката разбрала ,че нараняването е причинено
от подсъдимият С..
Св.И. не е видяла как подсъдимият ударил тъжителката ,но на
следващият ден окото й било подуто от долу ,имала оток и леко посиняване.
От удара тъжителката се изплашила,почувствала болка и подуване
.Независимо от това продължила работата си ,но имала главоболие и болки в
окото.
Когато се прибрала в дома си се видяла със св.Д.Ж. ,който видял,че
окото й е синьо и я попитал как това се е случило ,като според казаното от
него в с.з. тъжителката обяснила,че била ударена на работа от подсъдимият
С..Св.Ж. видял,че окото й е подуто.
На следващият ден,преди да отиде на работа ,видял в магазина пред
дома си брата на тъжителката,св.Р.Р.,когото попитал дали е виждал сестра
си.При отрицателен отговор от него,му казал да го направи.Св.Р. отишъл
до дома на Р.,т.к. двамата живеели в отделни къщи и видял че лявото й око
е надуто и синьо.На въпроса как се е случило и кой е насинил окото й
,тъжителката посочила че това е подсъдимият С..
Св.Р., виждайки как изглежда сестра му я завел до съдебна медицина
,където след проведен преглед от д-р Д. й било издадено СМЕ
удостоверение.
Прегледа установил че пострадалата Р. е получила кръвонасядане на
клепачите на лявото око ,които са кръвоснабдени ,със синкаво жълтеникав
цвят,по интензивно изразен за долния клепач.Установеното увреждане е
резултат на удари с или върху твърд,тъп предмет и биха могли да се получи
по време и начин ,както е посочила Р..Установеното увреждане е обусловило
болка и страдание,без разстройство на здравето.
Св.Р. посочва ,че окото на сестра му било в това състояние около
десетина дни.Последната се срамувала от колегите си.
2
Няколко дни след случилото се срещнал подсъдимият в селото,с когото
се познавали от деца и имали приятелски отношения и след като го запитал
защо е нанесъл удар на сестра му ,подсъдимият обяснил,че тя първа
започнала да го обижда и да му нанася удари.
Получените наранявания са описани в приложеното съдебно
медицинско удостоверение №71/2021г. от 14.05.2021г.
От отправените обиди и нанесеният удар тъжителката се чувствала
ненужна и отритната от всички.Станала напрегната и тревожна.Изпитвала
страх да не бъде набита отново от подсъдимият.
Изложената фактическа обстановка съдът приема,за установена въз
основа на събраните доказателства- от показанията на св.Ж.,С.,Д.,както и от
заключението на СМЕ ,както и от присъединените на осн.чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Представеното медицинско удостоверение ,което съдът прие , в
последствие предостави за нуждите на СМЕ.
На първо място съгласно заключението на вещото лице изготвило
назначената в хода на делото СМЕ,д-р Д.,което съдът приема изцяло като
дадено обективно и безпристрастно ,от приложената към делото медицинска
документация се установява,че тъжителката е получила кръвонасядания на
клепачите на лявото око.
Установеното травматично увреждане е резултат на един удари с или
върху твърд,тъп предмет и би могло да се получи по време и начин както
сочи пострадалата в тъжбата си.
Обичайно подобно увреждане се получава при нанесен удар с юмрук в
областта на очницата.
Кръвонасядането на клепачите на лявото око не може да се получи
при падане от собствен ръст или самоувреждане.
Уврежданието е обусловило болка и страдание ,без разстройство на
здравето и преминава за около седмица ,без усложнения или остатъчни
явления. Факта ,че в заключението на СМЕ е категорично, че уврежданията
могат да бъдат получени ,както се сочи от тъжителката ,според съда
опровергава твърдението на защитата на подсъдимият ,че такива увреждания
не са били причинени от подсъдимият.
Разпитан в с.з. в.л.,д-р Д. заяви,че поддържа изготвената експертиза,като
посочва,че увреждането преминава от 7-10дни напълно,като кръвоизлива се
разнася напълно и се лекува с компреси,т.к. няма рана.Удара би могъл да се
получи при удар и с двете ръце и това дали е нанесен с лява или дясна ръка-
юмрук ,няма значение.
Съдът приема заключението по изготвената СМЕ,като счита същото за
напълно ясно ,обективно и безпристрастно и дава достатъчна яснота
относно телесното увреждане,вкл. и продължителността на лечението и как
увреждането би могло да бъде лекувано .
По своята същност ,показанията на разпитаните от съда свидетели са
противоречиви относно това дали между тъжителката и подсъдимият е
3
имало инцидент-словесен или физически ,но в своята цялост разпитаните
свидетели заявяват,че след това са видели лявото око на тъжителката
,подуто и насинено.Тъжителката им е обяснила,че е била ударена от
подсъдимият.Св.И. твърди,че между тях е имало сблъсък ,при който
подсъдимият ударил тъжителката но не помни с какви думи подсъдимият
е нарекъл тъжителката.
Св.Д. посочва,че не е била свидетел на случилото се но след това
разговаряла и с двамата като подсъдимият й обяснил,че тъжителката го
била нападнала първа,била го обидила ,поради което и той я ударил.Самата
Марияна била с подуто отдолу око,с оток и леко насинено.
Св.С. посочва че не е чула подсъдимият да обижда тъжителката,която
пък го блъскала и ударила с юмрук по главата,след което предполага че
подсъдимият може и да я ударил.Посочва че е била на разстояние от
двамата от около 50м.Категорична е че след инцидента окото на
тъжителката било синьо .
Св.Ерджебова посочва,че не е видяла разправията ,но след инцидента
тъжителката й казала ,че подсъдимият я ударил- “ тоз простак ме удари“.
Св.Ж. и Р. не са присъствали на място но първият я е видял вечерта
след него със насинено и подуто око,за което е казал на св.Р.,брат на
тъжителката и който след като се срещнал с последната и разговарял
разбрал че удара бил нанесен от подсъдимият.Питайки го защо е направил
така му било обяснено че тъжителката го обидила и се опитала да го
удари.
С показанията на св.Р. се потвърждава и другият факт,че е завел
тъжителката до СМ,където е бил извършен преглед и издадено
удостоверение и на следващо място,че насиняването и подутината на окото
са продължили десетина дни.Факт който бе посочен и от в.л. д-рД..
Подсъдимият не е давал обяснения в хода на съдебното
следствие,поради което и съдът не може да направи техен анализ .
Очевидно повод за отправените обиди и нанесеният удар е направената
от тъжителката забележка за направата на сянка на други работници в
оранжериите .
Дори и да не е трябвало да реагира така,действията на подсъдимият е
следвало да се ограничат до сезиране на управителя на дружеството в
което и двамата работят.
Видно от приложената справка за съдимост подсъдимият не е осъждан и
е с чисто съдебно минало има и добри характеристични данни.
Съдът намира,че подсъдимият е осъществил както от обективна така и от
субективна страна престъпния състав на следните престъпления по
чл.130,ал.2от НК И чл.146,ал.1 от НК.
От събраните по делото доказателства се установи, по безспорен начин
че на процесната дата и място подсъдимият е причинил на Р. описаните в
тъжбата увреждания.
Съдът приема,че уврежданията са причинени с нанасяне на удар с юмрук
4
в областта на лявото око,което е било осъществено със сила,в следствие на
което тя е получила кръвонасядане на клепачите на лявото око,в следствие
на което тя е изпитала болка и страдание без разстройство на здравето,по
смисъла на чл.130,ал.2 от НК.
Болката по своята същност представлява неприятно физическо усещане
.Телесната повреда е понятия с медицинско и правно съдържание
тъжителката сочи че е изпитала такава и тя е била силна,в следствие на това е
получила кръвонасядания ,в следствие на които е изпитвала и страдание и
поради това,че не са били накърнени съществено тъкани и не са били
разстроени физиологични функции ,това е следва да отшуми,както и посочи
вещото лице за период от около седмица.
На следващо място съдът приема за безспорно установено,че на
процесните дата и място е отправил към тъжителката изрази ,унизителна за
нейната чест и достойнство които са били възприети пряко и непосредствено
от последната.Думите ***се възприемат в обществото като обидни и
унизителни от гледна точка на господстващия морал и дори и само с
употребата им спрямо тъжителката в нейно присъствие подсъдимият е
осъществил състава на престъпление по чл.146,ал.1 от НК.
Използването на тези думи безспорно в българския език се възприемат
като обидни спрямо човека към когото са отправени,тъжителката ги
възприела като обидни и са в противоречие с оценката й и тази на обществото
за нейната личност,каквато тъжителката не се определя -нито като жена с
неетично поведение,нито като човек с по-голямо количество килограми или
като подъл човек /спр.бълг.тълковен речник /и в този смисъл съдът приема,че
те покриват изцяло обективните критерии на престъплението обида,по
смисъла на чл.146,ал.1 от НК.
Предвид събраните по делото доказателства,преценени съобразно
степента им на достоверност,съдът прие описаната фактическа обстановка за
установена по несъмнен начин.
Безспорно са установените факти,имащи значение за постановяване на
крайния съдебен акт ,а именно-нанасянето на телесните увреждания от страна
на подсъдимият,причинили три кръвонасядане на клепачите на лявото око
на Р., отправянето от последния на обидни думи и изрази към нея.
При така установената фактическа обстановка съдът приема на първо
място че подс.С. е осъществил състава на престъпление по чл.130,ал.2 от
НК,т.к.е нанесъл на тъжителката травматични увреждания.
Съдът намира,че констатираните увреждания са причинили болка и
страдание без да е причинил разстройство на здравето.Както беше посочено
не съществува съмнение относно характера на телесната повреда,т.к. извода
на съда е че се касае за причинена болка и страдание без разстройство на
здравето по смисъла на чл.130,ал.2 от НК.За което кореспондират
приложените и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства-
съдебно медицинско удостоверение,СМЕ,както и от разпита на в.л. в с.з.
Подсъдимият е казал на тъжителката изрази,унизителни за нейната чест
5
и достойнство,в нейно присъствие,последните са неприемливи като
обръщения и изказ и в обществото ,с което е осъществил състава на
престъпление по чл.146,ал.1 от НК.
Макар тези думи и изрази подсъдимият да е отправил на публично място-
навън ,в двора на оранжериите в с.С. ,то съдът следва да посочи че не
покрива обективните критерии на чл.148,ал.1,т.1 от НК,т.к.това е станало в
присъствието на тъжителката и на още един свидетел-св.И..Съгласно
практиката на ВКС,която е константна в този смисъл, липсата на
възприемането на повече от едно лице на тези думи не може да квалифицира
обидата като такава нанесена публично.
Деянията са извършени с пряк умисъл ,като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния им характер и е искал настъпването на
общественоопасните последици.
При определяне на наказанията за извършените престъпления, съдът
съобрази на първо място разпоредбата на чл.78а,ал.7 от НК,според която ал.
от 1-5 не се прилагат в случаите на множество престъпления.В случая
подсъдимият е извършил две отделни деяния-по чл.130,ал.2 от НК и по
чл.146,ал.1 от НК.Поради което съдът прие,че не са налице условията за
освобождаване от наказателна отговорност подс.С. с налагане на
административно наказание по смисъла на чл.78а от НК.
Съдът определи вида и размера на наказание,съобразно разпоредбата на
чл.54 от Нк,т.к. прие,че не са налице нито многобройни,нито изключителни
смекчаващи вината обстоятелства,които да водят до определяне на
наказанията при условията на чрл.55 от НК.
По отношение и на двете деяния съдът отчете като смекчаващи вината
обстоятелства липсата на предходни осъждания,добрите характеристични
данни и неговата възраст, като отегчаващи не констатира-уврежданията у
тъжителката същите следва да бъдат определени като следствие на деянието
и са част от неговите обективни критерии.
При така установеното съдът прецени че за престъплението по
чл.130,ал.2 от НК на подсъдимия следва да се наложи наказание при лек
превес на смекчаващите обстоятелства,като счете че за законосъобразно
налагането на наказание по третата алтернатива,предвидена в закона ,а
именно наказанието глоба в размер на 100,00/сто/лева.
По отношение на престъплението по чл.146,ал.1 от НК,като отчете
смекчаващите вината обстоятелства, броя на използваните обиди прецени че
на подсъдимият следва да бъде наложено наказание в минимален размер
,предвиден в закона , а именно –глоба в размер на 1000,00/хиляда/лева.С
оглед дадената възможност за преценка от страна на съда ,съдът не наложи
предвиденото в изречение второ на чл.146,ал.1 от НК наказание обществено
порицание по отношение на подсъдимият.
На осн.чл.23,ал.1 от НК съдът определи едно общо наказание на
подсъдимият ,като наложи най-тежкото от определените за двете
престъпления,а именно наказание Глоба в размер на 1000,00/ хиляда/ лева.
6
Така наложеното наказание на подсъдимият ,съдът намира че е от вид и
размер да постигне целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.36
от НК,както по отношение на него,като го превъзпита занапред да спазва
законите в страната и установеният правов ред,така и по отношение на
останалите членове на обществото да им въздействат възпитателно и
предупредително.
По гражданските искове:
Съдът приема въз основа на горното за безспорно противоправното
поведение на подсъдимият и че са налице твърдените от ГИ вреди.
Гражданската отговорност е функция от наказателната, защото
инкриминираното деяние нарушава не само наказателноправната норма, но и
законовото предписание да не се вреди другиму, доколкото носи
характеристиките на противоправност и виновност, което е условие за
възникване на задължението за поправяне на вредите.
Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. В чрез процесното деяние подсъдимият е нанесъл вреда
на гражданския ищец.
Постоянна и непротиворечива е практика на съдилищата, че основанието
на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия,
предмет на обвинението.
Става въпрос за деликтна отговорност, основаваща се на причинено
непозволено увреждане. Причинените на гражданския ищец вреди по
същество са едно парично задължение, което виновният причинител им
дължи. Вредите, претърпени от пострадалите в резултат на престъпление,
представляват парично задължение от непозволено увреждане, което
виновният причинител дължи.
По делото е установено, че настъпилите съставомерни последици са в
причинна връзка с извършените от подсъдимият процесни престъпления,
поради което е налице основанието по чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите за ангажиране на неговата отговорност по отношение
настъпилите вреди.
По делото се претендират законна лихва,считано от датата на деянието и
като доказано противоправно деяние ,такава подсъдимият следва да
дължи.
За претърпените неимуществени вреди от тъжителката от първото
престъпление,свързани с уронване на нейната чест и достойнство ,следва да
бъде присъдено обезщетение в размер на 500,00лева,до който размер
предявеният граждански иск се явява основателен и доказан.
За претърпените болка и страдания по второто престъпление по
разбиране на съда ,с оглед принципа за справедливост следва да бъде
присъдено обезщетение в размер на 500,00лева,до който размер предявеният
гражданският иск се явява основателен и доказан.
И двата граждански иска в останалата им част над уважените бяха
отхвърлени от съда ,т.к. се явяват неоснователни и недоказани.
7
С оглед на горното съдът осъди подсъдимият да заплати на частната
тъжителка сумата от 500,00лева обезщетение за причинените й
неимуществени вреди за претърпени болка и страдания от престъплението по
чл.130,ал.2 от НК,като отхвърли предявеният над уважения размер на
претендирания такъв от 2500,00лева като неоснователен и недоказан,както и
сумата от 500,00лева –обезщетение за причинени неимуществени вреди
свързани с уронване на честа и достойнството й от престъплението по
чл.146,ал.1 от НК,като отхвърли предявеният иск над уважения размер до
претендирания такъв от 2500,00лева ,като неоснователен и недоказан.
Съгласно Тарифа №1 която се събира от съдилищата по реда на ГПК, се
дължи ДТ в размер на 4% от размера на уваженият гр.иск,но не по-малко от
50,00лева. Всеки един от исковете е уважен в размер на 500,00лева и 4% ДТ е
определен върху този размер ,но не по-малко от 50,00лева,или за всеки
уважен размер на гражданските искове ,подсъдимият е осъден да заплати ДТ
в размер на по 50,00лева.
Частната тъжителка оттегли в с.з. искането си за присъждане на
разноски и обезщетение за направени имуществени вреди в размер на
40,00лева за издадено СМУ,поради което в тази част съдът не дължи
произнасяне.
С оглед изхода на делото и на осн.чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимият да заплати на частната тъжителка сумата от 1580,00 лева
представляваща направените от нея разноски ,за заплатено адвокатско
възнаграждение,сумата в размер на 300,00лева за възнаграждение на
вещото лице и сумата в размер на 12,00лева ,представляваща държавна
такса за образуване на делото..
По отношение на направеното от адв.С. искане за прилагане на
института на реторсията, съдът само ще посочи че по делото не се доказа
тъжителката да е отвърнала веднага на подсъдимият както със същите
телесни увреждания,така и с отправяне на обидни думи.
На следващо място следва да бъде посочено,че подсъдимият е
предаден на съд,освен за престъпление по чл.146,ал.1 от НК и за това по
чл.130,ал.1 от НК,като бе признат за виновен по чл.146,ал.1 от НК,така и по
чл.130,ал.2 от НК.съдът призна подсъдимият за виновен по второто
престъпление ,това почл.130,ал.2,а не по ал.1 ,така както бе предаден на
съд,т.к.при насрочване на делото ,не бе изготвена СМЕ,която да посочи
какви са телесните увреждания,какъв е техния характер и какви болки
истрадания са причинени с тях,както и имало ли е разстройство на
здравето и за какъв период от време.С отговора на тези въпроси съдът е
квалифицирал това деяние по чл.130,ал.2 от НК и призна подсъдимият за
виновен именно по него.В случая това деяние е квалифицирано като по-
леко ,няма изменение в обстоятелствената част на обвинението и не е
необходимо,съдът да се произнася допълнително в присъдата си за
престъплението по чл.130,ал.1 от НК,т.к.както бе посочено го е
преквалифицирал като такова по чл.130,ал.2 от НК.
8
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9
Съобщи за изтекли лични данни