Определение по дело №1035/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Й. В. Д. от гр. К., чрез адв. Й.- АК-Х., против решение № 143/ 14.012.2011 г. по гр.д. № 1226/ 2011 г. по описа на КРС. С посоченото решение е отхвърлена молбата на Й. В. Д. с правно основание чл.19,ал.1 от ЗГР, за промяна на собственото й име от „Й.” на „Й-а.”. В жалбата се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на доказателствата, в нарушение на материалния закон, относно наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл.19,ал.1 от ЗГР. Счита, че промяната на собственото име, поради неблагозвучие и трудно произнасяне, свързано с постоянното й пребиваване в К.И. от 2002г., се явява „важно обстоятелство” по смисъла на закона. Установяването й в К.И. е трайно фактическо положение, което е свързано с контакти и използване на личното й име „Й.”, а то се оказва обществено неудобно, като пълнолетен гражданин, в условията на тази държава. Правото на име е част от личностното самоопределяне на лицата. Субективното й желание е да носи определено лично име „Й-а.” , вместо Й.” и това може са се квалифицира като „важно обстоятелство” по смисъла на чл.19,ал.1 от ЗГР, тъй като сред приятелите си в К.И. е известна с това име. Моли съдът да отмени решението на районния съд, вместо което да постанови допускане промяна на личното й име от „Й.” на „Й-а.”. -В съдебно заседание жалбата се поддържа със същите оплаквания.

Писмен отговор на въвзивната жалба не е постъпил.

Прокурора намира жалбата за неоснователна и моли съдът да потвърди решението на районния съд.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице, имащо право на жалба, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Й. В. Д., от гр. К. , с молба по чл.19,ал.1 от ЗГР е поискала от съда да допусне промяна на личното й име от „Й.” на „Й-а.”, поради наличие на „важни обстоятелства” , налагащи исканата промяна. Твърди, че от 2002 г. с родителите си живее и учи в К.И.. В училище, сред приятели и близки в К.И. била известна с личното име „Й-а.”. Желанието й е да живее, работи и да създаде семейство в тази държава, и това е другата причина да иска промяна на личното си име. Понастоящем личното й име съществува формално и се използва само по служебен ред и с настоящата молба искането й е тази несправедливост да бъде поправена и в документите й за самоличност да бъде записана с лично име „Й-а.”. Пред районния съд са допуснати гласни доказателства- св. Й.Д., Д. Д.и В., които са в родствена връзка с молителката/баба, дядо и втора братовчедка/, които установяват, че сред близки роднини и обкръжението й от приятели в К.И., молителката била известна с личното име „Й-а.”. Дори в домашна обстановка се обръщали към нея с това име, но за тях ще си остане с името Й..

Съгласно чл.19,ал.1 от ЗГР, промяна на собственото, бащино и фамилно име може да се извърши, когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства налагат това. Тъй като в закона не са посочени кои обстоятелства следва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна на името, значимостта на обстоятелствата следва да се преценява за всеки конкретен случай. Или тези обстоятелства следва да са лично и обществено значими.

От съдържанието на молбата се установява, че намеренията на молителката са, да се установи трайно да живее в К.И.. За условията в тази държава е обществено неудобно името Й. и счита, че тези обстоятелства налагат промяна на личното й име.

От представените доказателства по делото не се установяват данни за наличие на „важни обстоятелства”, налагащи допускане промяна на личното име на молителката, нито, че името й е обществено неудобно, и, че не съответства на именните традиции в Б.. Молителката е българска гражданка, личното й име съвпада с това на нейната баба-св. Д. и съответства на именните традиции в Б.. Обстоятелството, че личното й име е обществено неудобно за К.И. не представлява важно обстоятелство, което да е основание за промяната му. Освен това разпитаните по делото свидетели заявяват, че за тях молителката ще си остане с името Й.. Естествено е да се създават неудобства при общуването на български граждани с граждани от други етноси, но това обстоятелство не е нито лично,нито обществено значимо, за да обоснове исканата промяна на собственото име. С оглед на изложеното съдът намира, че в случая не се установи по безспорен начин наличие на „важни обстоятелства” по смисъла на чл.19,ал.1 от ЗГР, налагащи допускане на исканата промяна, както и, че името на молителката е обществено неприемливо и неудобно за обществения морал в Б.. За това молбата за промяна на име е неоснователна и недоказана и като такава правилно е била отхвърлена. В този смисъл съдът следва да потвърди решението на районния съд. Ето защо съдът

Р Е Ш И:

ПОТВРЪЖДАВА решение № 143/14.12.2011 г. по гр.д. 1226/2011 г. по описа на Районен съд – К..

Решението подлежи на касационен контрол пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните и прокурора.

Председател: Членове:1. 2.