№ 711
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100510082 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК / въззивно обжалване /.
В. гр.д. №10082/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. Б. Б. ЕГН
********** от с.Доброславци-СО срещу решение №20056081 от 02.03.2021 г постановено
по гр.д.№42155/18 г на СРС , 41 състав , с което по искове на А.К. Й. ЕГН ********** и Р.
АС. Й. ЕГН ********** от с.Доброславци срещу въззивника и В. Ат. Б. ЕГН ********** от
с.Доброславци ; на основание чл.87 ал.3 ЗЗД е развален договор за издръжка и гледане
обективиран в нотариален акт №25 нотар.дело №22 от 27.03.2000 г вп.вх.рег.№5794 акт 29
на нотариус №948 Д.Г. с район този на СРС ; с който е прехвърлени следните недвижими
имоти в с.Доброславци-СО , ул.Доброславско шосе №58 – парцел V-336 кв.34 по плана на
с.Доброславци от 1100 кв.м. с неуредени сметки по регулация за придаваеми 20 кв.м. ; при
съседи :улица , В.Л. , П.К. и Н.К. , а по скица улица , парцел VI-337 , парцел ХХ-332,333 и
парцел III-585 ; заедно с построената в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с
площ на всеки от етажите по 55 кв.м. ; и търговски обект от 28 кв.м. състоящ се от магазин-
кафе и складово помещение . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Исковете са
предизвикани от развода между въззивника и В. Ат. Б. , който вече е факт и за да бъде
лишен въззивника от дял в имотите . Реално СРС не е изследвал изпълнението на договора
от ответниците и какви грижи и издръжка се искат от въззивника . По делото не са приети
доказателства по какъв начин се иска изпълнение от въззивника след като до него няма
1
покана и той е трето ползващо се лице. Ответницата признава исковете , но ищците не са
доказали специфични потребности от чужда помощ и нужда от обслужване в ежедневието .
Въззивникът е плащал консумативите за имота . Не следва да се кредитират показанията на
св.З.Д. , която е сестра на ищеца Р.Й. . С тях не се доказва ищците да са имали нужда от
гледане и издръжка , съответно да е следвало ответниците да ги гледат и издържат .
Свидетелят няма преки впечатления , защото не живее със страните в общ имот .
Въззиваемите страни Р.Й. и А.Й. са подали писмен отговор , в който оспорват въззивната
жалба . Ответниците не са доказали да са ги гледали и издържали , недзависимо , че са били
в развод . Длъжникът по договор за издръжка и гледане е в забава и без покана и дори
частично неизпълнение обосновава разваляне на договора . Трябва да се кредитират
показанията на св.З.Д. , които доказват , че ищците са имали нужда от помощ в
домакинството , парична и друга помощ , защото са стари и болни и с ниски пенсии от
150,33 лева и от 269,35 лева .Вместо ответниците да ги гледат и издържат ищците помагали
на ответниците като им помагали за внуците , готвели и поддържали домакинството .Не е
доказано плащането на сметки от въззивника да е ползвало ищците , а и последните също са
плащали сметки . Няма ежедневно и непрекъснато гледане и издръжка .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 29.03.2021 г
и е обжалвано в срок на 12.04.2021 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на оплакванията по жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел , че въз основа на договор за издръжка и гледане
обективиран в нотариален акт №25 нотар.дело №22 от 27.03.2000 г вп.вх.рег.№5794 акт 29
на нотариус №948 Д.Г. с район този на СРС ; за ответниците като съпрузи са възникнали
задължения трайно и постоянно да обгрижват ищците и да им доставят нормална и
достатъчна издръжка . За поставяне в забава на длъжниците-ответници не е необходима
изрична покана от ищците . Частичното неизпълнение , ако не е незначително, е
равнозначно на пълно неизпълнение и обосновава право за разваляне на договора .
Според СРС страните по делото са живели в общ имот и има данни за плащане на режийни
разноски и данъци от ответника , но не може да се приеме , че всички разходи са плащани от
последния и то с негови средства . По делото не е доказано гледане на ищците от
ответниците , като те имат право на такова независимо дали са били във влошено здраве и са
имали нужда от чужда помощ . Възможно е ответницата да е признала иска поради наличие
2
на дело за развод с ответника , но с това не отпада доказателствената тежест на ответниците
да докажат , че са гледали и издържали ищците напр.че са им осигурявали дрехи , храна ,
давали са им пари и пр. Доходите на ищците са били под прага на бедност , а няма данни
ответниците да са им помагали , особено през последните години на изпълнение на договора
.
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд
. Първоинстанционният съд е изследвал подробно изпълнението на процесния договор и
законосъобразно е констатирал , че липсват доказателства от ответниците същият да е
изпълняван в пълен обем . Не е дадена безкритично вяра от СРС нито на свидетелските
показания на св.З.Д. , нито на признанието на иска от главния ответник В.Б. . Напротив ,
изрично СРС е посочил , че показанията на свидетеля са непълни , както и че Б. е в развод с
въззивника и признанието на исковете трябва да се преценява ведно с останалите
доказателства по делото .
Доводите на въззивника във въззивната жалба противоречат на характера и правната
същност на договора за издръжка и гледане и съдържат косвено признание , че въпросният
договор наистина не е изпълняван надлежно . Самият факт , че въззивникът не е наясно кога
и в какъв обем е следвало да гледа и издържа ищците показва , че реално /ежедневно и
пълен обем/ гледане и издръжка не е имало , независимо , че страните са живели в общ имот
. Както е посочено в решение № 1272 от 03.02.2009 год. на ВКС, по гр.д. № 3441/2007 год.,
IV ГО , решение №1159/28.10.1994 год. по гр.д. №655/1994 год. II ГО на ВКС и решение
№70 от 05.07.2011 г по гр.д.№612/10 г на ВКС , III ГО поетото задължение за издръжка и
гледане е единно и неделимо и следва да се осъществява чрез престиране на грижа и
издръжка ежедневно, редовно и в пълен обем докогато е необходимо. След като в
процесния договор за издръжка и гледане липсва клауза за гледане и издръжка само при
нужда , то ответниците е следвало да изпълняват същият от деня на сключването му,
ежедневно и непрекъснато , без покана , включително и в течение на настоящото дело .
Евентуално влошаване на здравословното състояние на ищците не е началната дата , от
която да се започне гледане и издръжка , поради което в случая е без значение , дали такива
обстоятелства са доказани , както и че решението на ТЕЛК на ищеца е изтекло .
По отношение на обема на издръжката и гледането , доколкото в договора лисват изрични
клаузи , е валиден общият критерии същите да са достатъчни са нормален живот
т.нар.изпълнение поне от средно качество . Плащането на част от консумативи за част от
периода не е достатъчно , за да се докаже от ответниците дори надлежна издръжка –
издръжката предполага не само покриване на консумативи за ползван имот , но и даване на
пари за лични разходи на ищците , още повече че според СИЕ ищците са имали доходи под
линията на бедност . Разписки за плащане на сметки са представени и от ищците. Гледане
въобще не е доказано с убедителни доказателства от ответниците , а според св.З.Д.
постепенно ищците остарели и започнали да имат здравословни проблеми и нужда от
помощ и пари .
Показанията на разпитания пред настоящия съд свидетел Д.С. също не установяват
3
изпълнение на договора за издръжка и гледане от ответниците . От една страна са налице
сериозни съмнения в достоверността на показанията на свидетеля , защото на въпроса дали
ответниците /бивши съпрузи/ все още живеят заедно /респ.с един двор с ищците и като да
продължават да гледат същите в течение на делото/ същият даде противоречиви и
уклончиви отговори като всячески се стараеше да даде показания в полза на въззивника. От
друга страна извършването на подобрения в имота в с.Доброславци преди 10 години не е
равнозначно на издръжка и гледане на ищците . Общото твърдение , че въззивникът е имал
доходи и „изнесъл всичко на гърба си“ , без да е посочен период ,вид и размер на грижите и
издръжката , не установява ежедневно и пълно изпълнение на процесния договор ,
включително и в течение на делото . Като е развалил процесния договор СРС е постановил
законосъобразно решение , което трябва да бъде потвърдено .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника за разноските на въззиваемите страни-
ищци пред СГС - 1250 лева адвокатско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20056081 от 02.03.2021 г постановено по гр.д.№42155/18 г на
СРС , 41 състав .
ОСЪЖДА В. Б. Б. ЕГН ********** от с.Доброславци-СО да заплати на А.К. Й. ЕГН
********** и Р. АС. Й. ЕГН ********** от с.Доброславци сумата от 1250 лева разноски
пред СГС /адвокатско възнаграждение/ .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4