Решение по дело №859/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 912
Дата: 10 май 2019 г. (в сила от 13 юни 2019 г.)
Съдия: Милена Николова Николова
Дело: 20193110200859
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

         Р Е Ш Е Н И Е

 

     № ……………………. г.,

 гр. Варна

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:  

 

                              СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА                     

  с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 859 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на „Д.С.и Д.“ ЕООД срещу наказателно постановление № 03-008927 от 11.10.2017 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за това, че в качеството на работодател не е документирал провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в нарочна книга за начален инструктаж (Приложение 1) на лицето Г.Т.Г. на длъжност дърводелец в обект – цех за мебели, находящ се в гр. Варна, ЗПЗ, база Нова, стопанисван от „Д.С.и Д.“ ЕООД – нарушение на чл. 11, ал. 5 вр. чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

          Дружеството – жалбоподател „Д.С.и Д.“ ЕООД намира наказателното постановление за незаконосъобразно, като оспорва фактическата обстановка. Навежда доводи, че Г.Т.Г. не е извършвал никакъв производствен процес, не е имало работещи машини в помещението и от притеснение, свързано с липсата на управителя на дружеството, е дал писмена информация за работното време и заплащане според това, което знае, без да има съзнанието, че по този начин вреди на управителя на дружеството. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.

          В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество чрез своя управител поддържа жалбата като акцентира в своята пледоария, че Г.Г. не е назначен по трудов договор, а е идвал от време на време, за да донесе определени детайли. В допълнение посочва, че към момента на проверката посоченото лице не е извършвало никаква дейност в цеха.

          В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт Д.О., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, аргументирайки се, че в конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява наличието на трудово правоотношение между страните и липсата на проведен начален инструктаж. Моли за потвърждаване на наказателното постановление.

 

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

 

          От фактическа страна:

          На 03.10.2017 г.  св. Н.И.И. (главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна) извършил проверка за спазване на трудовото законодателство в цех за мебели, находящ се в гр. Варна, ЗПЗ, база Нова, стопанисван от „Д.С.и Д.“ ЕООД.

          Проверката била извършена по повод постъпил сигнал в Дирекция Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна за лица, които работели без трудови договори.

          В хода на проверката св. Н.И. установил в цеха св. Г.Т.Г., който престирал труд в полза на „Д.С.и Д.“ ЕООД.

          Св. И. непосредствено възприел, че св. Г. полага труд, като сглобява плоскости на маса, която се намира по средата на цеха, застлана с мокет.

          На св. Г. била предоставена за попълване декларация, в която същият отразил личните си данни, попълнил съответните графи и вписал, че работи за „Даниели“, намиращо се в гр. Варна, база Нова, на длъжност дърводелец от 02.09.2016 г.  по сключен трудов договор с работно време от 09,00 часа до 18,00 часа. В декларацията св. Г. посочил още, че няма сключен граждански договор, получава месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева, като последното получено трудово възнаграждение е от 27.09.2017 г., изплатено от управителя на дружеството. В графата за почивни дни заявил, че почива събота и неделя, а в работния ден има 3 почивки около 1 час. Св. Г. посочил още, че е получил копие от уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор.

          Св. И. провел разговор с управителя на дружеството, който не отрекъл, че св. Г. работи по трудово правоотношение, поради което на последния била връчена призовка до „Д.С.и Д.“ ЕООД за явяване на представител на 06.10.2017 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна за представяне на документи, включително документи, свързани с провеждането на инструктаж на работещите по ЗБУТ.

          На 06.10.2017 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна били представени две различни книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа – едната за работници, а другата за външни лица.

          Св. И. извършил проверка на книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа – начален инструктаж - мебелен цех на „Д.С.и Д.“ ЕООД, в която липсвало удостоверяване за извършен начален инструктаж на лицето Г.Т.Г., като последният документиран инструктаж бил на друго лице и проведен за времето от 23.09.2015 г. до 25.09.2015 г.

          За извършената проверка на инструктажната книга св. И. направил отбелязване за датата на извършване на проверката, за което положил и подпис.

          В другата инструктажна книга (книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа за външни лица – начален инструктаж – цех на „Д.С.и Д.“ ЕООД) било удостоверено провеждането на начален инструктаж на 06.10.2017 г. на св. Г.. В инструктажната книга в графа за заемана длъжност на лицето било посочено „ГД от 26.09.2016 г.“

          Пред контролните органи била представена и служебна бележка от управителя на проверяваното дружество, съгласно която на Г.Т.Г. е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 06.10.2017 г. съгласно чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД 07-2.

          Освен посочените документи, бил представен и граждански договор от 26.07.2016 г. между „Д.С.и Д.“ ЕООД и св. Г. за изработка на пчелни кошери с посочен краен срок за предаване на изработеното - 31.12.2017 г.

          На датата, на която била извършена документалната проверка, бил издаден протокол № ПР1735648/06.10.2017 г., в т. 1 на който е дадено предписание до въззивното дружество да допуска до работа само работници или служители, на които е документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве в книги за инструктажи.      

          Приемайки, че дружеството е извършило нарушение на чл. 11, ал. 5 вр. чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд св. Н.И. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството, който бил връчен на управителя на дружеството Даниел Куцаров.

          В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок дружеството е депозирало писмено възражение срещу съставения АУАН.

          На 11.10.2017 г. г. директорът на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 и чл. 413, ал. 2 КТ наложил на въззивното дружество имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършеното нарушение на чл. 11, ал. 5 вр. чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

         

          По доказателствата:

          Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. Н.И.И. и св. Г.Т.Г. (частично); и писмени доказателства: заверени копия на: заповед № 0280 от 03.08.2010 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, служебна бележка, книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа за външни лица – начален инструктаж – цех на „Д.С.и Д.“ ЕООД, декларация от Г.Т.Г. от 03.10.2017 г., граждански договор, книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа – начален инструктаж – мебелен цех на „Д.С.и Д.“ ЕООД, протокол № ПР1735648/06.10.2017 г. на ДИТ – Варна, идентификационна карта, призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК.

          Извършването на деянието се установява от свидетелските показания на св. Н.И.И., които съдът кредитира изцяло  като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства и по-конкретно на декларацията от Г.Т.Г., попълнена в хода на извършената проверка, в която същият посочва всички елементи на трудовото си правоотношение с „Д.С.и Д.“ ЕООД, както и книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа – начален инструктаж – мебелен цех на „Д.С.и Д.“ ЕООД, в която до полагането на подпис от контролния орган, не е удостоверено провеждането начален инструктаж на св. Г..

           Съдът кредитира показанията на св. Г. само в частта, в която посочва, че по време на извършване на проверката се е намирал в цеха. В останалата им част съдът намира свидетелските показания за недостоверни, поради това, че същите са в противоречие с показанията на св. И., както и с по-голямата част от писмените доказателства по делото (декларация, призовка, идентификационна карта). Съдът намира за житейски нелогично, в случай че св. Г. е разполагал с телефонния номер на управителя на дружеството и при положение, че е проведен разговор със същия (дори телефонният номер е отбелязан на гърба на призовката), да попълва декларация, в която според управителя на дружеството са вписани неверни данни. Същата съдържа данни със значителна конкретност като работно време, месечно трудово възнаграждение, брой и продължителност на почивките. Противоречи и на житейската логика св. Г. да получава призовка, която е адресирана до управителя на дружеството, в случай, че същият не се намира в трудово правоотношение с дружеството. Не без значение е и обстоятелството, че в показанията си св. Г. посочва, че по време на проверката  помагал да се изчисти цеха, като чистел аспирацията. Св. Г. не даде логично обяснение на предприетите от него действия, при условие, че ако действително между страните е имало сключен граждански договор за изработване на пчелни кошери, то в задълженията на св. Г. не влиза почистването на мебелния цех на дружеството или отделни негови съоръжения и машини. Не на последно място при провеждането на разпита св. Г. заяви, че това, което е написано в декларацията е вярно, а от друга страна колебливо посочва, че не знае какъв договор е сключил със санкционираното дружество, тъй като не е юрист, а учител.

          По тези съображения съдът намира, че между страните е налице трудово правоотношение, поради което представените в хода на административнонаказателното производство граждански договор и книга за начален инструктаж на външни лица са недостоверни.

          Съдът кредитира всички останали писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.

 

          От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

При анализа на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 5 вр. чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Съобразно разпоредбата чл. 11, ал. 5 от Наредбата инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1, а в чл. 12, ал. 1 от Наредбата е регламентирано, че начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1 - 5  от Наредбата с оглед запознаването им с: 1. основните правила и изисквания по безопасност и здраве при работа в предприятието; 2. вида и характера на извършваната работа; 3. специфичните опасности и рисковете за здравето и живота на работещите; 4. изискванията към тяхното поведение.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че между „Д.с.и Д.“ ЕООД и св. Г.Т.Г. е налице трудово правоотношение, тъй като същият изпълнява трудови функции като дърводелец ежедневно, получава месечно възнаграждение, има регламентирано работно място и работно време, както и почивки.

Сключването на граждански договор не променя характера на правоотношението между въззивното дружество и св. Г., доколкото се установяват като налични всички елементи на трудовото правоотношение: две страни (работодател и работник); определено място на работа (цех за мебели, находящ се в гр. Варна, ЗПЗ, база Нова, стопанисван от „Д.С.и Д.“ ЕООД); заемането на конкретно определена длъжност (дърводелец); определено трудово възнаграждение с постоянен характер (650 лв.); периодичност на заплащането (месечно); продължителност на работния ден (от 08,00 ч. до 18,00 ч.) - по арг. от чл. 66, ал. 1 КТ.

Работодателят „Д.С.и Д.“ ЕООД носи отговорност по отношение наетите от него работници, респективно за спазването на трудовото законодателство и сключеният граждански договор не променя извода на съда за наличие на трудово правоотношение, доколкото в настоящия случай са установени всички негови елементи, вкл. постоянен характер на възнаграждението и определено работно време. По изложените съображения съдът намира, че неоснователно въззивното дружество твърди, че между страните е уговорено предоставянето на определен резултат.

          От представената по делото книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа – начален инструктаж – мебелен цех на „Д.С.и Д.“ ЕООД се установява, че работодателят не е документирал провеждането на начален инструктаж на работника – св. Г.Г..

Следователно правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивното дружество за нарушение на чл. 11, ал. 5 вр. чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

 

По отношение на имуществената санкция:

В случая е приложима разпоредбата на чл. 413, ал. 2 КТ, съгласно която работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.

При индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство, че в административно-наказателната преписка не се съдържат данни дружеството „Д.С.и Д.“ ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната.

Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.

Поради наличието единствено на смекчаващо отговорността обстоятелство правилно наказващият орган е наложил имуществена санкция в минимален размер от 1500 лв.

Съдът намира, че в настоящия случай не е приложима  разпоредбата на чл. 415в КТ, която предвижда, че за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 300 лв. Това е така, тъй като действително е проведен начален инструктаж на св. Г. за безопасност и здраве при работа на третия ден след проверката от контролните органи. Въпреки това, инструктажът на външни лица и инструктажът на работниците в дружеството не би могъл да бъде идентичен с оглед спецификите на дейностите на външните посетители и на работниците и интензивността на риска за всяка отделна група. Следователно на св. Г. не е проведен инструктаж в качеството му на работник.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 03-008927 от 11.10.2017 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „Д.С.и Д.“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 11, ал. 5 вр. чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

 

         

                                                          СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: