М О Т И В И
към присъда № 15/12.02.2020 година, постановена по НЧХД №
1324/2018 година по описа на ХРС
Обвинението
срещу подсъдимия П.Г.К.
с ЕГН **********, роден на ***г.
*********** *****
****** е повдигнато с частна тъжба за това,
че на 31.05.2018г., в гр. Хасково, причинил
на малолетния К.К.С. с ЕГН **********,*** лека телесна
повреда /две драскотини в лявата половина на гърба,
до гръбнака, на нивото на
гребена на лопатката, с червени корички на фона
на петнисто червено мораво кръвонасядане с диаметър на фигурата 2,5 см., множество успоредни и неуспоредни драскотини с надигнати червени корички на фона на
петнисто червено мораво кръвонасядане с размери на фигурата
12/6 см. в пространството между основата на врата
и горната част на дясното рамо
и червено мораво кръвонасядане с размери 6/2 см. в дясна половина
на гръдния кош, мишнична линия,
по хода на
7-мо ребро/ изразяваща се в причиняване на страдание, без
разстройство на здравето – престъпление по чл.131, ал.1, т.4, предл.2, вр.чл.130 ал.2 от НК.
Със същата частна жалба е повдигнато обвинение и срещу
подсъдимата К.Р.К.
с ЕГН **********, родена на ***г. ************* ***********, за това, че на 31.05.2018г., в
гр. Хасково, причинила на малолетния К.К.С. с ЕГН **********,***
лека телесна повреда изразяваща се в причиняване на болка или страдание, без
разстройство на здравето – престъпление по чл.131, ал.1, т.4, предл.2, вр.чл.130 ал.2 от НК, и за това, че на 31.05.2018г., в
гр. Хасково, нанесла публична обида на К.К.С. с ЕГН **********,***, като в негово присъствие, извършила нещо
унизително за честта и достойнството му /ударила му шамар/- престъпление чл. 148, ал. 1,
т.1,във вр. с чл. 146, ал.1 от НК.
Тъжителя К.К.С. с ЕГН ********** чрез своя повереник адв.А. в с.з., поддържа обвинението.
Според повереника адв. А., от
всички събрани по делото доказателства можело да се направи
категоричен безспорен и несъмнен извод, че описаната
в тъжбата фактическа обстановка се установи, че подсъдимите са извършили
престъпленията, за които им са повдигнати обвинения. Това се доказвало от
разпитите на свидетелите очевидци на случая, които подробно обяснили как са
причинени телесните повреди и ударения шамар на пострадалия. Налице била
съдебномедицинска експертиза, която също потвърждавала данните за извършените
престъпления. Нямало доказателства за твърдяното нападение от страна на детето и
освен това, било напълно неадекватно за един възрастен да реагира по подобен
начин спрямо едни деца, които дори да се участвали в някакво спречкване си имало
други начини, чрез които да бъде решен този въпроси, включително чрез контакт с
техните родители и други възпитателни мерки спрямо децата. В тази връзка се
иска съдът да признае подсъдимите за виновни, като им наложи справедливи
наказания. В тази връзка се иска да се уважат и предявените граждански искове.
Претендират се разноски по делото.
Подсъдимият П.Г.К. с ЕГН **********, роден на ***г. ********** се явява лично и със
защитника си адв.С. в с.з. , разбира обвинението, но не се признава за виновен.
Дава обяснения, като твърди, че на процесната дата
той и семейството му са били в парка на Градската градина в гр.Х. и в един
момент детето му е дошло до него плачейки и заявявайки, че едно момче го е
ритнало в лицета и сега бие вайка му- подс.К.К., която към този момент
била бременна. Подсъдимият К. се притеснил и веднага отишъл на местото където
била съпругата му и където подсъдимият
заварил К.К.С.. Той го хванал фронтално,
вдигнал го и в този момент се намесил мъж, който казал да писне момчето.
Подсъдимият К. твърди, че тогава осъзнал, че това е дете и го пуснал на
тревата. Гласът бил на св.Ф.Д.. При пускането на пострадалия той седнал на
дупето си и полегнал на една страна. Това обаче не било падане. Затова и
подсъдимият П.К. твърди, че не е хвърлял детето. В последствие пояснява, че
неговото дете било удряно не от пострадалия а от неговото по-малко братче,
а в последствие се намесил и пострадалия
К.С.. С оглед на горното иска съдът да оправдае него и съпругата му по
повдигнатите с тъжбата обвинения.
Подсъдимата К.Р.К. с ЕГН **********, родена на ***г. ***************, разбира обвинението, но не се признава за виновна.
Дава обяснения, като твърди, че на процесната дата тя
и семейството и са били в парка на Градската градина в гр.Х. Детето и си
играело на площадката и тя в един момент видяла, че братчето на пострадалия
рита в главата нейното дете. Подсъдимата К.К.
направила забележка на св.М. С., но в
този момент се намесил тъжителя и бутнал детето на подсъдимата, което паднало
на земята. Подсъдимата К.К. се отправила към детето
си но до него дошъл и пострадалия. Страхувайки се, че тъжителя може да навреди
на детето и подс.К., го хванала за тениската и тя се
скъсала. В следващият момент настанал конфликт между нея и пострадалия в който
се намесил и св.М. С., който ритал
подсъдимата по краката. Тя се уплашила и изпратила детето си да извика баща си.
твърди, че не е удряла шамар на пострадали. При идването на съпруга и той
вдигнал К.С. и го преместил, като след като го пуснал той седнал на земята.
Твърди, че е нямало хвърляне на пострадалия от съпруга и, а само преместване.
Подсъдимата К.К. не се явява в последното по делото
заседание.
Адв.С. пледира, че изнесеното в тъжбата не било доказано по
категоричен начин. Установената по делото фактическа обстановка, сочела, че
„пострадалите" непълнолетни са допринесли и изцяло са предизвикали тази
ситуация. Няма спор, че доверителите му са били на посещение в ресторанта в
Градската градина в гр.Х. на процесната дата с
малкото си дете. Виждайки съответно, че това малко дете е нападнато от друго дете,
подсъдимата, която е и бременна, се насочва да помогне на детето си. вместо
обаче да бъде прекратено нападението към малкото дете, по-голямото братче, в
случая пострадалия оказва агресия спрямо подсъдимата. Тогава се намесва и подс.К.. Твърдението за нанесен от подс. К.К. шамар на К.К.С. не се доказало по делото. това
твърдение се изнасяло единствено и само от тъжителите. Същевременно
били събрани гласни доказателства от очевидци, които твърдят, че такова събитие
не е имало. Тоест никой от двамата подсъдими не е нанасял плесница, на което и
да е от децата. Медицинско заключение, касаело само чувство на болка и нямало
никакъв обективен признак за наличието на удар по детето. От друга страна, не
се доказало и че подс.П.К. е блъскал, събарял и от
там причинил телесни повреди на
пострадалия. Това се доказвало от събраните по делото гласни доказателства.
Тези гласни доказателства били категорични и потвърдени от обективни
доказателства, а именно медицинската експертиза. При разпита си вещото лице
заявило, че интензитета на отблъскването е изключително слаб и по-скоро говори
за едно хващане и поставяне на детето на друго място, тоест няма удар, няма
желание за нанасяне на телесна повреда, няма тласъци и събаряне. Това се
потвърждавало и от обясненията на подс.П.К.. Ако имало
такова нараняване то не се дължало на поведението на подс.К.,
още повече, че в случая се отблъсквала една атака срещу малко дете и бременна
жена. Действително ставало въпрос за малолетни и непълнолетни деца, но
съдебната практика била категорична, че тяхното поведение може да бъде отчетено
както като агресия, която е послужила за употребата на една самозащита, така и
за съпричиняване на резултата, за който ние твърдим,
че представлява престъпление. Затова и
адв.С. твърди, че била налице една самозащита от страна на двамата подсъдими
която е предизвикана от пострадалия и св. М.
С., негов брат. На следващо място, даже и извършеното да
осъществявало от обективна страна признаците на престъпленията за които били
предадени на съд подсъдимите, то не бил на лице субективният момент. В нито
един момент не се установило някой от двамата да е желаел или да е допускал, че
при осъществяването на тази защита биха се получили такива евентуални
резултати. С оглед на това, защитата считала, че обвинението не е доказано, и
иска от съда да признае за виновни двамата подсъдими и да ги оправдае изцяло.
По делото
са предявени и приети за съвместно разглеждане в
наказателния процес три граждански иска от И.Б.С. с ЕГН **********,***, като майка и законен
представител на малолетният К.К.С. с ЕГН **********.
Първия от тях е срущу подс.
П.К., сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от детето неимуществени вреди – страдание –
резултат от претърпяната от него на 31.05.2018г. в гр. Хасково лека телесна повреда, ведно със
законната лихва от датата на
увреждането 31.05.2018г., до окончателното изплащане на сумата.
Вторият граждански иск е срещу подс.К.К. за сумата от 3000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди
–болки – резултат от претърпяната от него на 31.05.2018г. в гр. Хасково лека телесна
повреда, ведно със законната лихва от датата на увреждането 31.05.2018г., до
окончателното изплащане на сумата.
Третият граждански иск е
отново срещу подс.К.К. за сумата от 3000
лв., представляваща обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди – резултат от
нанесената публична обида на 31.05.2018г. в гр. Хасково, ведно със законната лихва от датата на увреждането
31.05.2018г., до окончателното изплащане на сумата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното: На 31.05.2018г., в късния следобед, в Градската градина на гр. Х., пострадалия К.К.С., заедно с брат си св.
М. С., св.Д. и техен приятел на име И.,
който бил с баща си св.К.Д. си играели в парка. Св. К.Д. и св.К.С. седели на
една пейка до до тенис масите и си говорели, тъй като
се познавали и децата им били приятели. По едно време св.К.С. отишъл до дома
си, който бил в близост и на пейката останал само св.Д.. в близост да арката в
същият парк и по същото време на друга скамейка стоял св.Ж.Ж.,
заедно със свои гости от Г. Той бил съсед на пострадалия и неговите родители. В
същото това време в парка се немирали и подсъдимите
със своя син Г. Подсъдимия П.К. и подс.К.К. седели на маса в заведението на парка, а синът им Г. си
играел до арката, където имало и доста други деца. В един момент подс. К.К., която била бременна
отишла до тоалетната. През това време подсъдимата видяла как възникнал конфликт
между нейният син и св. М. С.. Това
станало до арката, където били и двете деца. Те си разменили удари, като
най-напред синът и ударил св.М.С., а след това той отвънал.
Подсъдимата се насочила към детето си. В
този момент пострадалия К.С. се опитал да раздели двете деца, заставайки между
тях и бутайки детето на подс.К., което паднало на
земята. Тогава на местто дошла и подс.К.,
която хванала и издърпала пострадалия К.С. за тениската, с такава сила, че тя
се скъсала. Освен това подс. К.К.
ударила и един шамар по бузата на св. К.С.. Той се дръпнал на страни, засрамен
от шамара който подсъдимата ву нанесла и започнал да си оправя блузата. През това
време по указания на подс.
К.К., синът и Г. извикал подс.П.К..
Последният се насочил кам съпругата си и пострадалия К.С.,
защото бил уведомен от сина си, че едно момче го е ударило и сега бие майка му.
Отивайки на место подс.П.К. заварил постръдалия в близост до съпругата си, хваналго,
вдигнал го, приклекнал леко и го хвърлил през рамото си на земата,
като с хватка от джудото. Детето К.С. паднал на гърба си, на твърдата и неравна
почва. Виждайки агресията на подс.П.К. към
пострадалия К., в случващото се намесва и подс.ф.Д.,
който е стоял в близост до случващото се. Той и подс.П.К.
дори са влезли в спор за случващото се. Във същият този момент до пострадалия отишъл св.К.Д., който му помогнал
да се изправи и установил, че детето имало одрасквания по гърба и се оплаквало
от болка от зад на гърба. През това време подсъдимите заедно със сина си,
отишли да заплатят сметката в заведението и напуснали парка. По същото време в
парка и в близост до случващото се били и св.М.Н. и св.Ф.Д.. Те отчасти
възприели случващото се. В последствие малко след инцидента със пострадалия К.С.
в парка се завърнал и баща му , който бил предупреден по телефона за случващото
се в парка. Идвайки на место и разбирайки какво се е случило снв.К.С. се обадил на
телефон 112, за да съобщи, че синът му е бит. На место малко по-късно
дошла и полиция, която предприела действия по установяване на извършителя на
деянието. освен това посъветвали св.К.С. да заведе сина си К.С. да бъде
освидетелстван от съдебен лекар. Бил подаден и писмен сигнал до РУ МВР –
Хасково от И.Б.С., като майка и законен
представител на малолетният К.К.С., за нанесеният побой. В последствие РП-Хасково е отказала
да образува досъдебно производство.
На следващият ден пострадалия К.С.
бил заведен от родителите си до съдебния лекар д-р Е. който го прегледал и
издал съдебно медицинско удостоверение №233/01.06.2018г. Съгласно последното удостоверение, съдебният лекар установил: Лява половина на
гърба, до гръбнака, на нивото
на гребена на лопатката - участък с две аскотини
с червени корички на фона на
петнисто червено мораво кръвонасядане с диаметър -а фигурата 2,5 см. Пространството между
основата на врата и горната част на дясното
рамо - множество успоредни и неуспоредни драскотини с надигнати червени корички на фона на
петнисто червено мораво кръвонасядане с размери на фигурата
12/6 см. Дясна половина
на гръдния кош, мишнична линия,
по хода на
7-мо ребро - петнисто червено мораво кръвонасядане с размери 6/2 см. Описаните увреждания
били причинени по механизъм на действие на
твърд тъп предмет и можели да се получат
по начина и обстоятелствата описани от тъжителя, като същите били
причинили страдание без разстройство на здравето.
За правилното
изясняване на делото от фактическа страна, по
искане и на тъжителя и повереника, съдът назначи и
изслуша съдебно-медицинска експертиза,
към която в последствие бе зададена и допълнителна задача, чийто депозирани
заключения възприема изцяло, като
компетентно и безпристрастно дадени.
Съгласно заключението на първоначално назначената съдебно-медицинска експертиза пострадалия К.С. е получил драскотини и кръмоннасядания
в областта на гръдния кош. Те са следните: Лява половина на гърба, до гръбнака, на
нивото на гребена на лопатката - участък с две аскотини
с червени корички на фона на петнисто червено мораво кръвонасядане
с диаметър -а фигурата 2,5 см. Пространството
между основата на врата и горната част на дясното рамо - множество успоредни и
неуспоредни драскотини с надигнати червени корички на фона на петнисто червено
мораво кръвонасядане с размери на фигурата 12/6 см. Дясна половина на гръдния кош, мишнична
линия, по хода на 7-мо ребро - петнисто червено мораво кръвонасядане
с размери 6/2 см. Описаните увреждания били причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и можели да се получат по начина и
обстоятелствата описани от тъжителя, като същите били причинили
страдание без разстройство на здравето.
Времето необходимо за пълно възстановяване е 15 дни.
Съгласно
заключението по допълнителната задача, при прегледа на К.С. не било установено
видимо увреждане което да обясни нанасянето на удар с отворена длан - шамар. По
време на прегледа не било заявено от пострадалия и от неговият представил, че е
удрян с ръка по време на инцидента. От съдебномедицинската теория и практиката
било известно, че е възможно след удар с ръка, с отворена длан, пострадалият да
изпита чуство на болка, без да останат видими
увреждания.
Така изложената
фактическа обстановка се установи изцяло
от показанията на разпитаните свидетели:
св.М.С., св.Д.Т., св.К.С., св.К.С., св.К.Д., св.Ж.Ж.,
чийто показания съдът изцяло кредитира като непротиворечиви и взаимно допълващисе в това число и от заключенията на съдебно
медицинските експертиза и другите писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото.
Отчасти
възприетата от съда фактическа обстановка се потвърждава и частично от
показанията на св. Ф.Д. и св.М.Н., както и отчасти и от обясненията на двамата подсъдими, дадени в съдебното следствие.
Събраният по
делото доказателствен материал, налага следните наказателно правни изводи: От
обективна страна подсъдимата К.Р.К., също е
осъществила престъпния състав
на престъплението по чл.131, ал.1,
т.4, предл.2, вр.чл.130
ал.2 от НК, като на 31.05.2018г., в гр. Хасково, причинила на малолетния К.К.С. с ЕГН **********,*** лека телесна повреда изразяваща
се в причиняване на болка или страдание, без разстройство на здравето –
престъпление по чл.131, ал.1, т.4, предл.2, вр.чл.130 ал.2 от НК. По същество получените от пострадалия К.С.
телесни увреждания описани подробно по вид, характер и механизъм на
причиняване, несъмнено се установиха от свидетелските показания и
допълнителната съдебно - медицинската експертиза. Съгласно същата било възможно след удар с ръка, с отворена
длан/шамар/, пострадалият да изпита чуство на болка,
без да останат видими увреждания. Последните наранявания могат да причинят болка на тъжителя. Последната правна квалификация е в
съответствие и с Последната правна квалификация е в съответствие и с т.16 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на
ВС. Според последното при този вид
телесна повреда пострадалият претърпява само болка или страдание. Съдържанието
на тези увреждания се свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от
посегателството върху различни части на тялото. В случая описаните
по-горе наранявания определят вида и
характера на телесната повреда. Касае за болка или за телесна повреда по
чл.130, ал.2 от НК.
Описаните
увреждания и причинените болки и страдание от деянията и на двамата
подсъдими, по безспорен начин се доказа
да са нанесени на малолетно лице, а именно К.К.С. с
ЕГН **********,***, което квалифицира деянията като извършени при условията на чл.131,
ал.1, т.4, предл.2, вр.чл.130
ал.2 от НК.
Преки
доказателствени източници за това, че подс.К.К. е ударила шамар на пострадалия се явяват покъзанията на св.М.С., св.Д.Т., св.К.С., св.Ж.Ж.. Всички те са очевидци на случилото се и показанията им
еднопосочни, а именно, че подс. К.К.,
е ударила един шамар на пострадалия К.С.. Поради тази причина и съдът ги
кредитира изцяло тъй като те по нищо не си противоречат. Тук следва да се
отбележи факта, че първо няма как да не се даде вяра на тези показания тъй като
първите трима свидетели на практика са деца и възможността да дадът невери показания е много по малка. Освен това макар и
две от децата да са братчета то св.Д.Т., е само техен приятел, а неговите
показания в това число и тези на двете братчета се потвърждават изцяло от
показанията на св.Ж.Ж., който няма никаква родствена
и приятелска връзка с пострадалия или неговите родители. Освен това св.Ж.Ж. е бил и съвсем близо до случващото се и е можел и е
възприел всичко лично. Нещо повече видно от показанията на св.М.С., св.Д.Т.,
св.К.С., те не се опитват да скрият, че пострадалия К. е бутнал детето на подсадимите в опита си да защити братчето си - св.М.С. и да
преустанови децата де не си разменят удари. Именно всичко това дава основание на
съда да кредитира изцяло показанията на тези трима свидетели в това число и на
св.Ж.Ж.. Това, че е имало конфликт между детето на подс.К., Г. и св.М.С. от една страна и св.К.С. от друга,
както и между подс.К.
и пострадалия също се доказа безспорно поделото, напърво
место от вече изнесеното по-горе. В случая обаче се доказа безспорно и че
пострадалия по никакъв начин не е удрял подс.К..
Имало е само вербален конфликт в който участие са взели и двете страни.
Последното се потвърждава както от показанията на вече описаните по-горе
свидетели, така и от обясненията на самата подсъдима К. и от показанията на св.М.Н.
и св.Ф.Д.. Нито един от тези двама
свидетели не сочи в показанията си, пострадалия да е удрял подсъдимата.
Напротив става въпрос за разправия и
спор между тях. Единственият който в разпита си твърди, че хпострадалия
се е опитвал да изрита или да изблъска подс.К. К. е
св.М.Н., които покъзания съдът не кредитира в тази им
част тъй като те по никакъв начин на кореспондират с останалите свидетелски
показания, както и с обясненията на подс.К., която не
твърди, пострадалия да я е ритал или блъскал. Обяснява само за размяна на
реплики с него. Тук следва в тази им част обясненията на подс.К.
да се кредитира, като годно доказателствено средство
до колкото се подкрепят от вече обсъдените показания на горните свидетели.
Затова и съдът не кредитира показанията на св. М.Н. в частта относно опитите за
ритане и блъскане от пострадалия на подс.К.К.. Те остават изцяло изолирани и неподкрепени с други
доказателства.
В случая съдът
намира с оглед изложеното, че не може да се говори и за неизбежна отбара или превишаване пределите на неизбежна отбрана, тъй
като не се доказа по отношение на подс.К.К. да е извършено нападение от страна на пострадалия К.С..
Такива данни по делото не се събраха. Освен това се доказа, безспорно, че в
случая е имало само едно бутане от страна на пострадалия на детето на двамата
подсъдими, и то е било свързано с опита на пострадалия да разтърве братчето си
- св.М.С. и детето на подсъдимите, които си разменили удари. Тоест когато
подсъдимата е нанесла удъра с ръка – шамар на
пострадалия това е станало когато той по никакъв начин не е застрашавал нейният
живот и здраве или този на детето и. Напротив
самата подс.К. в обясненията си твърди, че е
дръпнала пострадалия за тениската и то така, че тя се е скъсала. Това обаче в
случая не е било достатъчно за нея и тя е ударила и шамар на детето –
пострадалия. Следва да се отбележи, и че няма как да се приеме, че деянието е
било извършено при условията на чл.132 от НК а именно при условията на силно
раздразнение, пак поради вече изложените обстоятелства. За скъсаната тениска в
обясненията си говори и подс.П.К., макар и да не знае
как е скъсана същата.
Освен всичко до
тук следва да се отбележи и факта, че съгласно допълнителната задача към
съдебно –медицинската експертиза, удрянето на шамар е телесна повреда водеща до
изпштвонитж но болка, без да остават видими
увреждания.
В обобщение от
обсъдените по-горе доказателствени източници
по безспорен начин се доказа, че подс.К.К. е ударила на пострадалия К.С. шамар с който му е
причинила болка и осъществяващо състава на лека телесна повреда по смисъла на чл.131,
ал.1, т.4, предл.2, вр.чл.130
ал.2 от НК, за която подсъдимата бе
призната за виновна.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимата при условията на пряк умисъл като
форма на вината, изразяващ се в
конкретното и психическо отношение към извършеното от нея деяние, към обществено опасните му последици
и обществено опасния му характер. Това е така, защото
доказателствата обективно сочат, че подсъдимата
е нанесъл удар с ръка – шамар в областта на лицето на
тъжителя, които безспорно е средство годно да причини
констатираното телесно увреждане и
осъществило пряк контакт с
главата на пострадалия и е
целял настъпването на противоправния резултат- причиняването на леки телесни повреди. Именно за това
подсъдимата следва да отговаря за причинената телесна повреда.
Причина за извършване на престъплението е незачитането на неприкосновеността на
човешкото здраве, от страна и на подсъдимата и несъобразяването и, че срещу
себе си има едно малолетно дете.
На база
възприетото по-горе съдът намира, че подсъдимата К.К.
е осъществирла от обективна и субективна страна и
престъплението по чл. 148, ал. 1, т.1,във вр. с чл. 146, ал.1, вр.чл.55 ал.1, т.1 от НК. Този
извод на съда се изгражда и обосновава отново на база вече обсъдените по-горе
гласни и писмени доказателства за които съдът изрази становището си защо
кредитира едни и защо не други. Поради тази причина и до колкото намира
описаната фактическа обстановка за доказана на база обсъдените доказателства
съдът няма да есспира отново на тях, а ще посочи само
тези факти и обстоятелства които според съда водят на извода за съставомерност на престъплението по чл. 148,
ал. 1, т.1,във вр. с чл. 146, ал.1, вр.чл.55 ал.1, т.1 от НК и
защо намира, че подсъдимата К.К. е извършила и това
престъпление. На първо место следва да се отбележи, че естествено от горните
доказателства по безспорен начин се доказва, че шамара или действията с които е
осъществен състава на последното престъпление са станали в присъствието на
пострадалия К., а и това поизтича от самите действия. В случая изпълнителното деяние на
обидата е осъществено, чрез нанасянето на шамар от страна на подс.К.К. на пострадалия К.. В
установените обществени отношения нанасянето на удар с ръка в лицето - шамар се
явява действие по изказване на обидно и неуважително отношение спрямо друг
човек, поради което запълва състава на изпълнителното деяние по чл. 146, ал. 1 НК. Това е нещо унизително за честта и
достойнството на тъжителя, което в случая е извършено и на публично место, а
именно в парка – Градската градина на гр.Х. и е било възприето както от самия
пострадал така и от множеството други лица които са били на местото и са видели
напристойните действия на подсъдимата спрямо
пострадалия. В тази насока са всички свидетелски показания в томва число и показанията на самата подсъдима К.К., а именно относно мястото където се е разиграл конфликта
и наличието на много хора в този момент. Тоест както вече бе отбелязано от
обективна страна е осъществен състава на престъплението по чл.148, ал. 1, т.1. , във вр.
чл. 146 ал. 1 от НК. Извършването
на посоченото действие – одрянето на шамар, е реализирано от подсъдимата с
пряк умисъл, като е съзнавана същността на извършваното и пряко е целено
накърняването на личната самооценка на тъжителя и неговото достойнство.
Освен това се
установи още, че от обективна страна подсъдимият П.Г.К., е осъществил престъпния
състав на престъплението
по чл.131,
ал.1, т.4, предл.2, вр.чл.130
ал.2 от НК, като на 31.05.2018г., в гр. Хасково, причинил на малолетния К.К.С. с ЕГН **********,*** лека телесна повреда /две
драскотини в лявата половина на гърба, до гръбнака, на нивото на гребена на
лопатката, с червени корички на фона на петнисто червено мораво кръвонасядане с диаметър на фигурата 2,5 см., множество
успоредни и неуспоредни драскотини с надигнати червени корички на фона на
петнисто червено мораво кръвонасядане с размери на
фигурата 12/6 см. в пространството между основата на врата и горната част на
дясното рамо и червено мораво кръвонасядане с размери 6/2 см. в дясна половина на гръдния
кош, мишнична линия, по хода на 7-мо ребро/ изразяваща се в причиняване на страдание, без
разстройство на здравето. По същество получените от пострадалия К.С. телесни
увреждания, конкретно – драскотини и кръмоннасядания в областта на гръдния кош, а именно:
Лява половина на гърба, до гръбнака, на нивото на гребена на лопатката -
участък с две аскотини с червени корички на фона на
петнисто червено мораво кръвонасядане с диаметър -а
фигурата 2,5 см. Пространството
между основата на врата и горната част на дясното рамо - множество успоредни и
неуспоредни драскотини с надигнати червени корички на фона на петнисто червено
мораво кръвонасядане с размери на фигурата 12/6 см. Дясна половина на гръдния кош, мишнична
линия, по хода на 7-мо ребро - петнисто червено мораво кръвонасядане
с размери 6/2 см.– описани подробно по вид, характер и механизъм на
причиняване, несъмнено се установиха от съдебно- медицинската експертиза.
Съгласно същата тези увреждания на тъжителя
са били причинени именно по механизъм на действие на твърд тъп предмет и можело да се получат при падане на
терена - по начина и обстоятелствата, описани в тъжбата. Последните
наранявания са причинили страдание та тъжителя. Времето за което следвало да
отзвучи това нараняване бил 15 дни. Последната правна квалификация е в
съответствие и с Последната правна квалификация е в съответствие и с т.16 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на
ВС. Според последното при този вид
телесна повреда пострадалият претърпява само болка или страдание. Съдържанието
на тези увреждания се свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от
посегателството върху различни части на тялото. В случая описаните
по-горе наранявания определят вида и
характера на телесната повреда. Касае за страдание или за телесна повреда по
чл.130, ал.2 от НК.
Преки
доказателствени източници за това, че подс.П.К. е хванл и прехвърлил през рамо тъжителя, който е паднал на гтерена по гръб, са събрани основно посредством показанията
на свидетелите очевидци св.М.С., св.Д.Т., св.К.С., св.Ж.Ж..
Всички те са категорични, че подсъдимият е дошъл до пострадалия и хващайки го около кръста с две ръце, то е
хвърли през рамо на земята, като К. е паднал на гърба си. Съда кредитира изцяло тези показания тъй като
те са непротиворечиви, еднопосочни, описват една и съща фактическа обстановка с
тази описана в тъжбата и се подкрепят както от назначената по делото медицинска
експертиза, така и от останалите доказателства по делото. В случая показанията
на тези свидетел се подкрепят отчасти както от показанията на другите
присъстващи на инцидента свидетели св.К.Д., св. Ф.Д. и св.М.Н., така и частично
от обясненията на подсадимите. От изключително важно
значение в случая с оглед кредитирането на свидетелските показания е факта къде
точно са се намирали свидетелите очевидци св.М.С., св.Д.Т., св.К.С., св.Ж.Ж.. Всички те са били в непосредствена близос
до случващото се, и са възприели пряко и лично извършеното от подсъдимия.
Изнесеното от тези свидетели макар и без да се твърди премятане през рамо от
страна на подс.П.К. на пострадалия, а само вдигане и
преместване на К., се подкрепя от свидетелските показания на св.Ф.Д. и св.М.Н. индиция, а и от обясненията на двамата подсъдими. Ето защо
и съдът кредитира тези показания и съответно обясненията на подсъдимите в тази
им част, защото те са в подкрепа на възприетата от съда фактическа
обстановка. В подкрепа на причинените
телесните увреждания на пострадалия, от подс.П.К. са
и показанията на св.К.Д., който не е видял хвърлянето на пострадалия но го е
видял на земята и до него е бил именно подс. П.К..
Нещо повече, св. К.Д. е отишъл до пострадалия за да го вдигне и е възприел
лично нанесените му телесни увреждания по гърба и оплакванията от страна на
пострадалия, че изпитва болка. Тези показания са и много важни с оглед на
давността на причинените наранявания, а именно, че те са точно от този инцидент
а не от нещо друго. В тази връзка следва да се отбележи и факта на обективните
находки, а именно нараняванията по гърба, гръдния кош на пострадалия, за които
заключението на съдебно медицинската експертиза безспорно свидетелства и е
категорична, че могат да се получат по описаният в тъжбата начин. Тук следва да
се отбележи и стоновището на вещото лице д-р Е. в
съдебно засадание, че там където
са наранаванията на пострадалия е така наречено обичайно
място. Има драскотина, теренна травма на фона на кръвонасядане,
тоест удар с одраскване в ляво горе на гребена на лопатката. По същия начин на
дясното рамо на пространството, на което се казвало „пагона" . Там имало група от драскотини - успоредни и
неуспоредни, множество драскотини, тоест имало е контакт с много малки драскащи твърди предметчета - песъчинки, камъчета и т.н. Драскотините били на една площ, тоест имало
комбинация на удар с одраскване с размери 12 см. на 6 см. В дясната половина на
гръдния кош по хода под мишниците, около седмо ребро имало едно петнисто кръвонасядане 6 см. на 2 см. по хода на реброто. Тук също
при контакт можело да се получи това кръвонасядане.
Извън това нищо друго не било установено. Това били обективните находки, които
са установени със съдебно медицинското удостоверение и те били резултат на контакт с терен. Според вещото
лице механизмът, които е описан в тъжбата е съответен на разположението и вида
на травмите. Всички травми били в една плоскост. Всички били от един контакт с повърхността, нямало два
контакта. Всичко това по безспорен начин подкрепя и доказва възприетата от съда
въктическа обстановка, а от там и извършването на престпланието по чл.131, ал.1, т.4, предл.2,
вр.чл.130 ал.2 от НК от страна на подсъдимия П.К..
Това престъпление е извършено срещу малолетно лице, както вече съдат посочи по-горе.
Съдът намира с
оглед изложеното, че не може да се говори в случая за неизбежна отбара
или превишаване пределите на неизбежна отбрана, тъй като на първо место от
възприетата фактическа обстановка, подкрепена от свидетелските показания а и от
обясненията на самия подс.П.К., той не е видял
пострадалия да бие в момента сина му или съпругата му – подс.К..
той е действал само на база казаното му от сина му. Отишъл е до местото където
се е намирала съпругата му и пострадалия и веднага го е хванал, повдигнал и
хвърлил през рамо на земята. Така пострадалият е паднал на гърба си и е получил
вече описаните увреждания. Последното съвсем правилно както св.Д.Т. отбелязва
до някъде съответства на хватка от джудото. Последното до някъде се потвърждава
и от подс.П.К., който твърди, че тренира джудо. Тоест
не се доказа по отношение на подс.П.К., подс.К.К. да е извършено
нападение от страна на пострадалия К.С.. Такива данни както вече бе отбелязано
по-горе по делото не се събраха. Освен това се доказа, безспорно, че в случая е
имало само едно бутане от страна на пострадалия на детето на двамата подсъдими,
и то е било свързано с опита на пострадалия да разтърве братчето си - св.М.С. и
детето на подсъдимите, които си разменили удари. Тоест когато подсъдимият е
нанесъл на пострадалия телесните увреждания това е станало когато той по
никакъв начин не е застрашавал животаи здраве както на подсъдимите така и този на детето и. Следва да се отбележи, и че няма как да се
приеме, че деянието е било извършено при условията на чл.132 от НК а именно при
условията на силно раздразнение, пак поради вече изложените обстоятелства.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия при условията на пряк умисъл като
форма на вината, изразяващ се в
конкретното му психическо отношение към извършеното от него деяние, към обществено опасните му последици
и обществено опасния му характер. Това е така, защото
доказателствата обективно сочат, че подсъдимият
е хванал с две ръце пострадалия
малко над кръста и прехвърляйки го през ромо го е
пуснал на терена по гръб, което
безспорно е средство годно
да причини констатираните телесни
увреждане на пострадалия и
е целял настъпването на противоправния
резултат- причиняването на леки телесни
повреди в случая на причиненото страдание. Именно за това подсъдимият следва
да отговаря за причинената телесна повреда на пострадалия. Причина за
извършване на престъплението е незачитането на неприкосновеността на човешкото
здраве, от страна и на подсъдимия и несъобразяването му, че срещу себе си има
едно малолетно дете.
Признавайки
подс.П.К. за виновен
в извършване на гореописаното престъпление по чл.131,
ал.1, т.4, предл.2, вр.чл.130
ал.2 от НК, при определяне на вида и размера на
наказанието, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и
дееца, а от друга страна причините и подбудите за извършване на деянието.
Обществената опасност на престъпното деяние на подсъдимия не е висока предвид
вида и механизма на получаване на телесните увреждания от пострадалата.
Личността на подсъдимия, в контекста на събраните по делото данни не го определят, като деец със ниска обществена
опасност. Видно от справката за съдимост,
подсъдимия не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност. За осъщественото от подсъдимия
престъпно деяние материалноправната норма на закона
предвижда наказание „лишаване от свобода” до една година или пробация. Наред с това от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди. Следователно са налице
положителните и липсват отрицателни предпоставки на чл. 78а от НК,
поради което императивът на текста следва да бъде приложен. При определяне
размера на наказанието съдът се съобрази с наличието на множество смекчаващи
вината обстоятелства- чисто съдебно минало и добри характеристични данни.
Отегчаващи отговорността обстоятелства липсват. Имайки предвид тежестта на
деянието, съдът определи наказанието "глоба" по отношение на подс.П.К.
в минималния размер, а именно глоба от 1000 лв. С така наложеното по вид и
размер наказание ще бъдат постигнати целите, заложени в чл. 36 от НК.
Признавайки подс. К.К. за виновна в извършване на
гореописаното престъпление по чл.131, ал.1,
т.4, предл.2, вр.чл.130
ал.2 от НК, при определяне на вида и размера на
наказанието, съдът взе предвид
степента на обществената опасност на деянието и дееца, а от друга страна
причините и подбудите за извършване на деянието. Подсъдимата не е осъждана и е
с добри характеристични данни. Освен това причините и подбудите за извършване
на деянието, до някъде са в резултат на поведението на пострадалия. Ето защо
съдът прие всичко това за многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Успоредно с това за извършеното престъпление по чл.131, ал.1, т.4, предл.2, вр.чл.130 ал.2 от НК
законът предвижда наказание „лишаване от
свобода” до една година или пробация. Наред с това от
деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди и няма данни подсъдимата да
е осъждана и освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Затова и съдът наложи на подсъдимата наказание при условията на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства , а именно при условията на чл.131,
ал.1, т.4, предл.2, вр.чл.130
ал.2 вр.чл.55, ал.1, т.2,б.“В“ от НК като и наложи наказание
“глоба” в минимален размер на 100 лв. /сто
лева/.
Признавайки подс. К.К. за виновна в извършване на
престъпление по чл.148, ал. 1, т.1. , във вр.
чл. 146 ал. 1 от НК, при определяне на вида и размера на наказанието, съдът
взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и дееца, а от друга страна причините и подбудите за
извършване на деянието. Подсъдимата не е осъждана и е с добри характеристични
данни. Освен това причините и подбудите за извършване на деянието, до някъде са
в резултат на поведението на пострадалия. Ето защо съдът прие всичко това за многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. Успоредно с това за извършеното престъпление
по чл.148, ал. 1, т.1. , във вр. чл. 146 ал. 1 от НК законът предвижда наказание „глоба” от тре хиляди до десет хиляди лева и „обществено порицание“.
Наред с това от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди и няма данни подсъдимата да
е осъждана и освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Затова и съдът наложи на подсъдимата наказание при условията на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства , а именно при условията на чл.148, ал. 1, т.1. , във вр. чл. 146 ал. 1, вр.чл.55,
ал.1, т.1 от НК като
и наложи наказание “глоба”
в размер на 1500 лв. /хиляда
и петстотин лева/.
С оглед горните мотиви при определяне на наказанието съдът не наложи на
основание чл.55, ал.3 по-лекото наказание „обществено порицание“.
С
така наложените по вид и размер наказания съдът намира,че ще бъдат постигнати
целите, заложени в чл. 36 от НК.
За прецизност
следва да се отбележи, че и за двете деяния извършено от подс.К.К. съдът прие, че не може да се приложи разпоредбата на
чл.78а от НК, с оглед разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК. В случая са на лице
множество престъпления и поради тази причина е невъзможно подсъдимимата
да се освободи от наказателна отговорност и да и се наложи административно
наказание. Затова и съдът определи наказанията по описаният по-горе начин.
На осн.чл.23 ал.1 от НК на съдът определи подсъдимата К.Р.К. с ЕГН **********,
родена на ***г. *************** едно общо наказание измежду
наложените и с настоящата присъда наказания, в размер на най-тежкото от тях – а
именно наказание “глоба” в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
Постановената
присъда в частта за престъплението по чл.131, ал.1, т.4, предл.2,
вр.чл.130 ал.2 от НК по
отношение на подс.П.К., обосновава основанието по
предявения от пострадалия граждански иск
в частта му за претърпените от престъплението страдания. Налице са елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение, вреда, пряка причинна връзка между
тях и доказана вина на подсъдимия. За причинената лека телесна повреда,
установен по основание искът за обезвреда, съдът намира за основателен и доказан. Затова и
изхождайки от характера и естеството на нараняванията, съответстващите им
страдания, времето за отшумяването им и във връзка с нормите на
справедливостта, съдът намери, че следва да уважи гражданският иск в частта му
за претърпените от тъжителя от престъплението страдания до размер от 2000 лева.
Като прие, че на тъжителя са нанесени множество наранявания обхващащи част от
дяс9ната и част от лявата половина на гръдния кош. Освен това при определяне на
размера на неимушествените вреди съдът взе под
внимание и факта, че същите са нанесени на малолетно лице. Според съда тази сума от 2000 лева, ще бъде в състояние да възмезди неимуществените вреди, от претърпяното
страдание от пострадалия. Именно до този размер, съдът счете претенцията за обезвреда за
основателна и я присъди, поради което за разликата до пълния предявен размер
от 5 000 лв. отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. Сумата от 2000 лв. бе присъдена ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 31.05.2018
год. до окончателното и изплащане.
Постановената
присъда в частта за престъплението по чл.131, ал.1, т.4, предл.2,
вр.чл.130 ал.2 от НК по
отношение на подс.К.К., обосновава
основанието по предявения от пострадалия
граждански иск в частта му за претърпените от престъплението страдания. Налице
са елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение, вреда, пряка причинна връзка между
тях и доказана вина на подсъдимата. За причинената лека телесна повреда,
установен по основание искът за обезвреда, съдът намира за основателен и доказан. Затова и
изхождайки от характера и естеството на нараняванията, съответстващите имболки, времето за отшумяването им и във връзка с нормите
на справедливостта, съдът намери, че следва да уважи гражданският иск в частта
му за претърпените от тъжителя от престъплението болки до размер от 200 лева.
Като при определяне на размера на неимушествените
вреди съдът взе под внимание и факта, че същите са нанесени на малолетно лице. Според съда тази сума от 200 лева, ще бъде в състояние да възмезди неимуществените вреди, от претърпяното
страдание от пострадалия. Именно до този размер, съдът счете претенцията за обезвреда за
основателна и я присъди, поради което за разликата до пълния предявен размер
от 3 000 лв. отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. Сумата от 2000 лв. бе присъдена ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 31.05.2018
год. до окончателното и изплащане.
Постановената
присъда в частта за престъплението по чл.148, ал. 1, т.1. , във вр.
чл. 146 ал. 1 от НК по отношение на подс.К.К., обосновава
основанието по предявения от пострадалия
граждански иск в частта му за претърпените от престъплението неимуществените
вреди. Налице са елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно
поведение, вреда, пряка причинна връзка между тях и доказана вина
на подсъдимата. За нанесената публична обида, установен по основание искът за обезвреда,
съдът намира за основателен и доказан. Затова и изхождайки от характера и
естеството на действията а именно чрез удара на шамар с който е осъществен
състава на горното престъпление и че на практика с тези действия са унизителни
за честта и достойството на тъжителя, съдът счита, че
следва да присъди сумата от 200 лева по предявеният граждански иск. Последният
размер е съобразен и с факта, че поведението на подсъдимата и нейните действия малко или много са били
провокирани от поведението на пострадалия. При определяне на размера на неимушествените вреди съдът взе под внимание и факта, че
същите са нанесени на малолетно лице. Според съда тази сума, ще бъде в състояние да възмезди неимуществените вреди, претърпени от
пострадалия. Именно до този размер, съдът счете
претенцията за обезвреда за основателна и я присъди, поради което за
разликата до пълния предявен размер от 3
000 лв. отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Сумата от 200 лв. бе
присъдена ведно със законната лихва от датата на увреждането -31.05.2018 год. до окончателното и
изплащане.
Съдът осъди П.Г.К. с
ЕГН **********, роден на ***г. ********, да заплати по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 80 лева
/държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск/.
Съдът осъди К.Р.К. с ЕГН **********, родена на ***г. ************** и П.Г.К. с ЕГН **********, роден на ***г. **************
да заплатят по равно на И.Б.С. с ЕГН **********,***, като майка и
законен представител на малолетният К.К.С. с ЕГН ********** сумата в общ размер на 1412 /хиляда четиристотин и дванадесет /
лева, представляваща ДТ за образуване на настоящото дело, разноски за вещо лице
и за повереник /адвокат/.
Съдът
осъди
К.Р.К. с ЕГН **********, родена на ***г.**************,
да заплати по сметка на Районен съд –
Хасково две държавни такси върху уважения размер на гражданските искове, а
именно по 50 лв. всяка или общо 100 лева.
Съдът осъди К.Р.К. с ЕГН **********, родена на ***г. *********** и П.Г.К. с ЕГН **********, роден на ***г. ***********************
да заплатят по равно по сметка на
Районен съд – Хасково сумата от 122.08 лева разноски за вещо лице.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.