РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 21.04.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на първи март две хиляди двадесета и втора година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 9953/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1, пр. трето ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗС.
Ищецът „В.И С.“ ЕООД твърди да е страна по сделка покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 112/25.07.2007 г. с предмет процесния недвижим имот, представляващ имот с идентификатор № 68134.4093.3084 по одобрените КККР на гр. София със заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: гр. София, район Младост, с площ от 1797 кв.м. Сочи, че при сключване на договора продавачите са се легитимирали с решение № 59/08.04.1997 г. на ПК Младост, както и че след сключване на договора е подал молба за изменение на плана за застрояване, във връзка с която узнал за претенциите на ответника „В.и к.“ ЕАД по отношение на процесния имот. Твърди, че предявил ревандикационен иск срещу ответника, по който е образувано гр.д. № 14097/2013 г. по описа на СГС, I г.о., 7- ми състав, който бил отхвърлен, поради уважаване на възражението на ответника за придобивна давност. Твърди, че установил владение върху процесния имот през м. ноември 2014 г. и непрекъснато го е владял до датата на предявяване на настоящия иск, като твърди, че в негова полза давността е изтекла през м. ноември 2019 г. Оспорва ответникът да е собственик на процесния недвижим имот. Претендира разноски.
Ответникът „В.и к.“ ЕАД оспорва иска. Оспорва ищецът да е установил фактическа власт върху процесния имот, като твърди същата от 03.04.2002 г. и към настоящия момент да се упражнява от него. Евентуално оспорва добросъвестността на ищеца към момента на установяване на фактическата власт. Твърди, че с предявяване и поддържане на ревандикационния иск по гр.д. № 14097/2013 г. по описа на СГС, I г.о., 7- ми състав е налице признание от страна на ищеца на факта, че ответникът е владял процесния имот до последните по делото устни състезания. Твърди да е собственик на процесния недвижим имот на основание апорт в капитала на дружеството, извършен от едноличния му собственик на капитала Столична община, въз основа на решение № 41 по протокол № 12/29.05.200 г. на СОС за извършване на апорт, решение № 22 по протокол № 30/15.10.2001 г. на СОС за увеличение на капитала на дружеството е утвърждаване на нов устав, включващ апорта и решение № 14/13.11.2001 г. на СГС, ф.о. по ф.д. № 1069/1989 г. за вписване на апорта в капитала на дружеството, обнародвано в ДВ, бр. 34/03.04.2002 г.. Евентуално твърди да е придобил имота въз основа на давностно владение, упражнявано непрекъснато и необезпокоявано в периода 03.04.2002 г. до настоящия момент. Претендират разноски.
Съдът, като
съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи:
С решение №
59/08.04.1997 г. на наследниците на Л.Д.С.е възстановено правото на собственост
в съществуващи стари реални граници на нива от 1796 дка, пета категория,
находяща се в строителните граници на
„Горубляе-София“, м. „Трапежини/Грамадите“, представляващ имот № 20025.
Видно от акт
за общинска собственост № 611/01.09.1999 г. като такъв, бивша държавна
собственост, е актуван парцел І, от кв.6, с площ от 80 850 кв.м., по плана на
НПЗ „Изток, п.з. Горубляне“. В акта е отбелязано, че в имота има отбелязана
сграда на Общинско фирма „ВиК“, както и са направени няколко отбелязвания, в
т.ч., че на основание заповед № РД-57-782/04.12.2000 г. част от имот № 20025 с
площ от 1796 кв.м. се отписва от акта.
С решение №
41, т.1 по протокол № 12/29.05.2000 г. на Столичен общински съвет е взето
решение за увеличаване на капитала на „ВиК“ ЕАД с внасяне на непарична вноска,
представляваща парцел І, кв. 6, по плана на НПЗ „Изток“, п.з. Горубляне, с площ
от 80 850 кв.м. Така взетото решение е обективирано в изменения устав на дружеството
и вписано в търговския регистър с решение № 14/13.11.2001 г. по ф.д. №
1068/1989г.
Видно от
договор за наем на недвижим имот от 14.01.2005 г. ответникът „ВиК“ ЕАД е отдал
под наем на „К.К.Г.“ ЕАД няколко складови помещения, както и открита складова
площ от 14 000 км.м. по скица към договора, находящи се в гр. София, ул. ********Във
връзка с действията на наемателя „К.К.Г.“ ЕАД собствениците на възстановени
имоти, сред които и един от праводателите на ищеца Л.Д.Л.са подали жалби до
Столична община „район Младост“, във връзка с което от „К.К.Г.“ ЕАД доброволно
са премахнати металните колове и терена западно от сградите на „ВиК“ ЕАД е
освободен от машини /констативен протокол от 07.02.2005 г. и писмо изх. №
14.02.2005 г./
С нотариален
акт № 112/25.07.2007г. на нотариус Ж.Д., наследниците на Л.Д.С.– Д.Й.Г., Д.С.Д.,
Л.Д.Л.и Г.В.Д.са продали на „В.И С.“ ЕООД собствения си недвижим имот,
представляващ имот № 20025в
строителните граници на „Горубляе-София“,
м. „Трапежини/Грамадите“.
Видно от
извлечение от счетоводните книги на ответника- инвентаризационен опис на земите
към 02.02.2021 г. /лист 128 от делото/, целият имот с площ от 80850 кв.м. в
счетоводството на ответното дружество се води за негова собственост.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства /разменена кореспонденция със Столична община, Столичен общински съвет и кметството на район „Младост“/, че след сключване на договора за покупко-продажба от страна на ищеца на 25.07.2007г. той е предприел действия по изготвяне на промяна в регулационния план и във връзка с нея от страна на ответника „В.и к.“ ЕАД е направено възражение, че той е собственик на недвижимия имот.
За изясняване на спора за материалните права върху процесния имот ищецът „В.И С.“ ЕООД е предявил срещу ответника ревандикационен иск на 17.10.2013 г., по който е образувано гр.д. № 14097/2013 г. по описа на СГС, 7-ми състав. С влязло в сила на решение по гр.д. № 14097/2013 г. по описа на СГС, 7-ми състав е отхвърлен предявеният от „В.И С.“ ЕООД срещу „В.и к.“ ЕАД иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание вещно-транслативна правна сделка – договора за продажба, обективиран в нотариален акт № 112/25.07.2017 г. на нотариус Ж.Д., на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, Столична община, район „Младост“, кв. Горубляне, представляващ нива с площ от 17963 кв.м., пета категория, съставляващ стар имот № 20025, с последващ пл. № 3084, в кв. 6, съгласно подробния устройствен план на м. „НПЗ Изток, п.з. Горубляне“, гр. София, утвърден със Заповед № РД-50-09-156а/20.04.1983г, идентичен с имот с идентификатор 68134.4093.1206, както и за осъждане на ответника да му предаде владението върху имота. В мотивите на съдебното решение е прието, че праводателите на „В.И С.“ ЕООД са се легитимирали като собственици на процесния имот по реституция, като искът е отхвърлен, поради основателност на направеното от ответника „В.и к.“ ЕАД възражение, че той е собственик на имота, на основание изтекла в негова полза придобивна давност в периода 03.04.2002 г. и 03.04.2012 г.
Според показанията на свидетеля С. П., като служител в бирария „Фенерите“ от 2003 г., знае дружество „В.И С.“ ЕООД, което е било наемодател на бирарията. Почти всеки ден г-н В. идвал в бирарията, тъй като живее над нея, и си говорел с него. Споделил му, че е закупил имот в Горубляне, в който мислел да прави печатница, в която да направят заедно ресторант. Свидетелят сочи, че е ходил в имота в Горубляне да приготвя барбекю на служителите на „В.И С.“ ЕООД, които го почиствали от храсти, строителни отпадъци, след което слагали колчета. Свидетелят сочи, че два-три пъти годишно / пролет, лято, есен/ е извършвана тази дейност от служители на ищеца и като отивали в имота колчетата, сложени от предния път, били махнати. Според П. имотът не е ограден, като от едната страна граничи със сградата на ВиК. Свидетелят сочи, че лятото на 2021 г. отишъл за последно и от предната страна на мястото вече имало ограда, през която имало свободно място и те преминали през него, а от останалите две страни нямало ограда, а празни места. Според П. нито един от пътите, в които е ходил в имота никой не се е противопоставял на действията им, нито е имало други лица, които да ползват имота.
Според показанията на свидетеля К.П.той е управител на бирария „Фенерите“ и знае дружество „В.И С.“ ЕООД, тъй като то е собственик на имота, в който е бирарията. Сочи, че в имота на дружеството в кв. Горубляне е ходил няколко пъти, поне два-три пъти годишно, по повод почистването му от шубраци, разхвърляни строителни отпадъци. Свидетелят сочи, че за първи път отишъл в имота преди 7-8 години преди датата на депозиране на показанията /01.03.2022 г./, а за последно бил лятото на 2021 г. Тогава отново почиствали имота, слагали колчета с връзки, тъй като предходно поставените от тях били махнати. Свидетелят сочи, че мястото е празно поле, не е оградено, като от едната си страна граничи със сградата на ВиК. Когато ходели на място служители на ищеца почиствали, а свидетелят приготвял барбекю, за да може работниците да хапнат и да пийнат бира.
Според показанията на свидетеля И..А.тя работи във ВиК от 1985 г., като отначало сградата била на ул. „Алабин“, а от 1998 г. в кв. Горубляне. Свидетелката сочи, че в кв. Горубляне има няколко сгради, една от които е административната. През 2000 г. с решение на общински съвет в активите на дружество „В.и к.“ ЕАД се били влели около 80 декара земи, намиращи се непосредствено до сграда, преди нея, считано в посока към кв. Горубляне и от тогава се водят в активите на дружеството и всички те се стопанисват то него. Свидетелката сочи, че този имот от тогава винаги се е охранявал, като имат договор за охрана, сключен с „Болкан Секюрити“. Според А.тези 80 декара от външна страна били оградени с ограда – метална предпазна мрежа, подпряна на колове, която периодично се налагало да възстановяват, тъй като или я крадели или падала от вятъра. Свидетелката сочи, че охраната е денонощна, като основно седи в кабинка при бариерата пред сградите, но прави и обходи на целия голям незастроен имот. Според А.от 3-4 години в пространството в дясно от сградите и в близост до пътя имат наематели – фирма за стрелба с лък и автокъща. Свидетелката сочи, че мястото, за което фирма „В.И С.“ ЕООД спори от години се намира също в дясно на сградите, но по-навътре, след клуба за стрелба, във вътрешността на незастроения имот.
Според показанията на свидетеля И. той работи при ответника от късната есен на 2014 г. като съвместява две длъжности „юрисконсулт“ и „специалист собственост имоти и наеми“. Свидетелят сочи, че сградите на дружеството в кв. Горубляне и прилежащите им 80 декара земя се стопанисват от него. Сочи, че и празните декари се охраняват по сключен договор за охрана, в който имало задължение за извършване на обходи. Също така, поне веднъж годишно, празните земи се почиствали от саморасляци, ако е необходимо се заравнявали с багер. Според свидетеля тези земи са оградени с ограда изградена от бетонни колове и предпазна мрежа, но периодично ги крадяли. Автомобилният достъп до тези земи е единствено през паркинга към административните и други сгради, но достъпът от там е през заключена метална врата. Пеша към спорния терен може да се влезе от всички страни. Свидетелят сочи, че имотът, за който ищецът има претенции се намира заставайки с лице към сградите от пътя в дясно, посока кв. „Младост“, посока югозапад.
Идентичността на имотите, предмет на земеделската реституция,
апорта и този предмет на исковата молба не е спорна между страните, предвид и
изследването на тези обстоятелства в предходен процес между тях.
При така установеното от фактическа страна, от
правна страна, съдът намира следното.
Според задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона, дадени в т. 1 на тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице в три хипотези: когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; когато ищецът се позовава на фактическо съС.ие или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Прието е, че в производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, като при липса на пълно главно доказване на тези факти производството по делото се прекратява. Въпросът за наличието или липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска. При липса на правен интерес или недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат производството подлежи на прекратяване като недопустимо. При доказан правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск ответникът следва да докаже фактите, от които произтича правото му на собственост.
В мотивите на тълкувателното решение е прието, че правният интерес при отрицателният установителен иск за собственост или друго вещно право са поражда от твърдението за притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или чието възникване или упражняване би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна по спора.
В настоящия случай, ищецът обосновава правният си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск с възникналото в негова полза право на собственост върху процесния недвижим имот по силата на добросъвестно давностно владение, упражнявано от него в периода 01.11.2014 г. – 01.11.2019г.
В хипотези като настоящата, когато ищецът по предявен отрицателен установителен иск обосновава правния си интерес с твърдение, че е собственик на спорния имот, доказването, че спорното право му принадлежи, е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация и съдът следва да разреши този въпрос с произнасяне по съществото на спора. В този смисъл е и поС.ната практика на ВКС - Определение № 427 от 12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/2013 г. на ІІ г.о., Определение № 427/12.12.2013 г. по ч.гр. д. № 3593/13 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. на ІІ г.о., Решение № 104 от 05.10.2018 г. по гр. д. № 5028/2017 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС и др.
Ето защо съдът намира, че наличието на право на собственост у ищеца върху процесния недвижим имот, макар да не е предмет на предявения отрицателен установителен иск, следва да бъде разгледано през призмата на конкуренцията на правата на собственост между страните по отношение на процесния недвижим имот, на основания необхванати от силата на присъдено нещо на съдебното решение, постановено по гр.д. № 14097/2013 г. по описа на СГС, 7-ми състав. В тази връзка следва да се отбележи, че правото на собственост у ищеца на основание вещно-транслативна сделка е отречено и не следва да се обсъжда в настоящия процес.
По въведеното от ответника първо основание за наличие в негова полза на право на собственост върху процесния недвижим имот – апорт в капитала му, съдът намира следното.
Апортът е деривативен способ за придобиване на вещни права, поради което за да възникне правото на собственост у дружеството, в чийто капитал се извършва апортирането то следва апортиращият да е бил собственик на имота.
От събраните по делото доказателства не се установява, че ответникът „В.и к.“ ЕАД е станал собственик на процесния недвижим имот по силата на апорт, извършен през 2001 г. Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че към този момент имотът е възстановен с решение № 59/08.04.1997 г. на Поземлена комисия „Община Младост“ на праводателите на ищеца, поради което към датата на вземане на решението за извършване на апорта той не е бил собственост на едноличния собственик на капитала на „В.и к.“ ЕАД ***.
По въведеното от ответника второ евентуално придобивно основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 и ал. 2 ЗЗД правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - в продължение на 5 години.
Съгласно чл. 70, ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Алинея втора на разпоредбата установява презумпция за добросъвестност на владелеца.
С оглед мотивите и задължителните указания по прилагане и тълкуване на закона, дадени в . т. 2 на Тълкувателно решение № 4/17.12.2012 г. по т.д. № 4/2012 г. на ОСГТК правото на собственост се придобива по давност с изтичане на предвидения в закона срок, като при позоваване на давността, придобиването на вещното право се зачитат от момента на изтичане на законно определения в чл. 79, ал. 1 или ал. 2 ЗС срок.
За да е основание за придобиване по давност на имот, владението трябва да бъде поС.но,
непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно. Спокойно е владението, което не е установено с
насилие и не се поддържа с насилие. В разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, приложима и към института на придобивната давност,
съобразно чл. 84 ЗС, са очертани хипотезите на прекъсване
на давността - признаване на вземането от длъжника, предявяване на иск или
възражение, искане за започване на помирително производство, предприемане на
действия за принудително изпълнение. Действия, които не попадат в обхвата на
посочените, не могат да прекъснат течението на придобивната давност /решение № 115/2018 г. по гр. д. № 3954/2017 г., ВКС, І г.о., решение № 376/2013 г. по гр. д. № 260/2012 г., ВКС, Іг.о. и др./. За да
изтече придобивната давност в полза на владелеца, упражняването на фактическата
власт с намерение за своене, трябва да е поС.но. За да се приеме, че то е
такова, следва да е установен началният момент, както и че владелецът във всеки
момент, когато пожелае, може да реализира владелческата си власт. Не е
необходимо да се повтарят действия от негова страна, респ. той да се намира
физически в имота във всеки момент от срока на владение, след като спрямо имота
не са осъществявани действия от трети лица, водещи до прекъсването му или
създаващи съмнения за явността на владението. Само обстоятелството, че владелецът
не осъществява непрекъснато действия в един имот, а през интервали от време, не
води до изгубване на установената фактическа власт, а по силата на презумпцията
на чл. 83 ЗС следва че владението е продължило през целия
период /решение № 330/2011 г. по гр. д. №
1519/2010 г.,
ВКС, ІІг.о., решение № 17/2016 г. по гр. д. №
4335/2015 г.,
ВКС, ІІ г.о. и др./. Действията по оспорване правата на владелеца пред него и
пред трети лица не представляват такива, които прекъсват владението.
С влязло в сила на 07.05.2019 г. решение по гр.д. № 14097/2013 г. по описа на СГС, 7-ми състав е отхвърлен предявеният от „В.И С.“ ЕООД срещу „В.и к.“ ЕАД иск с правно основание чл. 108 ЗС с предмет процесния недвижим имот, в който процес ищецът е искал установяване в своя полза на право на собственост въз основа на правна сделка, като същевременно е твърдял, че е ответникът е във владение на процесния недвижим имот. Обективните предели на силата на присъдено нещо не обхващат мотивите на съдебното решение /в този смисъл т. 18 от Тълкувателно решение 1/04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГТК на ВКС, мотивите по Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 91 ОТ 22.10.2020 г. по гр. д. № 4284/2019 г., Г. К., І Г. О. НА ВКС и др./
Моментът към който със сила на присъдено нещо е отречено правото на собственост на ищеца на основание правна сделка е датата на устните състезания на въззивната инстанция – 02.10.2017 г. Това е и най-късният момент, в който ищецът „В.И С.“ ЕООД е можел да премине от осъдителен към установителен иск, в случай че владението по отношение на спорния недвижим имот е преминало у него. Такова изменение на иска не е направено и такива твърдения не са въведени в производството по гр.д. № 14097/2013 г. по описа на СГС, 7-ми състав. Така направените и поддържани от ищеца „В.И С.“ ЕООД твърдения представляват признание, че и към момента на устните състезания на въззивната инстанция владението на процесния недвижим имот все още е било у ответника „В.и к.“ ЕАД. Предвид изхода от правния спор по ревандикационния иск предявяването му не води до прекъсване давностното владение на ответника по аргумент от чл. 116, „б“ ЗЗД.
Осъществяването на фактическа власт върху недвижим имот се преценява с оглед особеностите на имота и конкретния случай. Предмет на исковете е незастроен недвижим имот, който от 3 от четирите си страни е обиколен от също така незастроени имоти, а от едната си страна – източната, от сгради и ограда, собственост на ответника „В.и к.“ ЕАД.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че в периода от датата на апортиране на целия общ парцел от 80 850 кв.м е стопанисвал същия, отдавал го е под наем, охранявал го е. Владението на ответника е установено непосредствено след извършване на апорта - на 03.04.2002 г.
Съдът намира, че така установеното от „В.и к.“ ЕАД давностно владение е недобросъвестно. Към момента, в който едноличният собственик на капитала на ответника „В.и к.“ ЕАД *** извършил апорта в капитала на дружеството, общината се е легитимирала с акт за общинска собственост, в който правата на трети лица върху части от парцел I, кв. 6, с площ от 80 850 кв.м., по плана на НПЗ „Изток, п.з. Горубляне“, в т.ч. и на праводателите на ищеца са били изрично посочени. Тази недобросъвестност на праводателя, с оглед обстоятелството, че той е едноличен собственик на капитала на правоприемника, съдът намира, че следва да се приеме и за последния.
Фактът на освобождаване на процесния имот от машини на наемателя на ответника „К.К.Г.“ ЕАД през 2015 г. сам по себе си не може да се тълкуват като прекъсване на владението. Това единствено води до извод, че е премахата оградата и строителната техника. /в този смисъл решение № 31/25.06.2020г. по гр.д. № 180/2020 г. на IIг.о. на ВКС, във връзка с производството по отмяна на решението, постановено по гр.д. № 14097/2013 г. по описа на СГС, 7-ми /. Предвид посоченото по-горе признание на ищеца с оглед твърденията му в производството по предявения ревандикационен иск, което се подкрепя от останалите доказателства по делото, упражняването на фактическа власт върху процесния имот от страна на ответника „В.и к.“ ЕАД към 03.04.2012 г. е несъмнено, предвид и това, че исковата молба по ревандикационния иск е подадена на 17.10.2013 г.
Предвид изложеното съдът намира, че с изтичане на 03.04.2012 г. на 10- годишния давностен срок на владение на процесния недвижим имот от страна на ответника той е станал негов собственик.
По делото не се установява след тази дата, респ. на и след датата, на която ищецът „В.И С.“ ЕООД сочи да е установил давностно владение - 01.11.2014 г. това да е сторено. Най-ранният момент, от който съдът приема, че дружество „В.И С.“ ЕООД е възможно да е установил фактическа власт върху процесния недвижим имот е 03.10.2017 г. – датата на устните състезания на пред въззивната инстанция в производството по редавникационния иск. От събраните по делото гласни доказателства не се установява при условията на пълно главно доказване това да е сторено.
Свидетелите, доведени от ищеца сочат, че по три пъти годишно „В.И С.“ ЕООД са поставяни дървени колчета с връвчица, които всеки път липсвали. Такъв тип ограждение на имота съдът не намира, че представлява установяване на владение по начин, който действителният собственик се препятства от достъп в имота, за да се приеме, че владението е установено по не скрит начин. От друга страна, от показанията на свидетелите, че дървените колчета всеки път липсвали може да се съди за поведение на действителния собственик по ограничаване достъпа и действията на трети лица върху имота му. Тук следва да се отбележи, че съдът не кредитира показанията на свидетелите, доведени от ищеца, че по три пъти годишно имотът и почистван от саморасляци и в него е правено барбекю, тъй като същите са житейски нелогични.
За пълнота следва да се добави, че от 03.10.2017 г. до
датата на предявяване на настоящия установителен иск – 18.09.2020 г. не е
изтекъл обективно, нито 5-годишният срок за добросъвестно давностно владение в
полза на ищеца, нито 10-годишният срок за недобросъвестно давностно владение,
каквото би било едно установено от „В.И С.“ ЕООД владение, след придобиване на
имота по давност от страна на „В.и к.“ ЕАД.
Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените от него разноски по делото.
По възражението на ищеца за прекомерност на уговореното между ответника и адв. Р.Р. адвокатско възнаграждение съдът намира следното.
Видно от договор за правна защита и съдействие от 04.02.2021 г. уговореното между ответника и адв. Р. адвокатско възнаграждение е в размер на 7150,00 лева.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение се прави на база фактическата и правна сложност на делото, като съдът може да намали размера до минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.6, изр. първо от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 2276,62 лева. Съдът като взе предвид, че уговореното възнаграждение е почти в трикратния размер на минималното, както и че по делото са проведено само две съдебни заседания, но същевременно делото не е с ниска правна сложност, уговореното възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 3 000,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.И С.“ ЕООД, ЕИК:********срещу „В.И К.“ ЕАД, ЕИК: ********отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1, пр. трето ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗС за признаване за установено, че ответникът не е собственик на имот с идентификатор № 68134.4093.3084 по одобрените КККР на гр. София със заповед № РД-18-35/09.06.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се на адрес: гр. София, район Младост, с площ от 1797 кв.м, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, с номер по предходен план 3084, кв.6, при съседи - 68134.4093.1206.
ОСЪЖДА „В.И С.“ ЕООД, ЕИК:********да заплати на „В.И К.“ ЕАД, ЕИК: ********на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата в размер на 3 000,00 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: