Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/……..07.2019
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 1059 по описа на ВОС
за 2019год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №
27793/16.04.2019г. от „Ипон-2002"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, ул.
„Евлоги Георгиев", бл.21, вх.А, ет.3, ап.8, представлявано от Ц.Т.Ц. -
управител, чрез И.Е.Д., чрез Р.Д.Д., адв. при ВАК, срещу Решение № 1082/15.03.2019г. по гр.д. №
2131/2018г. по описа на ВРС, 16 св. ,с
което е отхвърлен предявеният от
ВЪЗЗИВНИКА против „ОТП Факторинг България" ЕАД,
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Княз Дондуков" 19, ет.2, представлявано от И.Г.Д. - М. - Изпълнителен
директор, иск с правно на основание
чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.49 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на
ищеца, сумата в размер от 750лв., представляваща част от парично вземане
в общ размер на 1500лв., претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено от Д.Х.С.-солидарен длъжник по изп.дело №20158080401341 на ЧСИ З.З.Д.,
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие
по изп.дело, прехвърлено от Д.С. на ищеца „Ипон-2002“ ЕООД с договор за
покупко-продажба на вземане, предмет на заповед за изпълнение, издадена в
производството по ч.гр.дело №66181 по описа на РС – град София за 2017год. , II
ГК, 158 състав.
Считайки обжалваното решение за недопустимо,
доколкото съда се е произнесъл по непредявен иск, неправилно и
необосновано, по изложените в жалбата
съображения, моли за отмяната му и постановяване на друго , с което иска да
бъде уважен. Излагат се съображения, че
по делото е установен състава на
чл.49 от ЗЗД ,т.к. заплатеното възнаграждение за адвокат е необходим разход за защита на законните
права и интереси на гражданите. Когато не може да бъде възстановено по друг
начин, то се явява вреда за заплатилия го, поради което
иска е доказан по основание и размер. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез
процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени
първоинстанционното решение, да се постанови друго, с което иска му да бъде уважен
и да му се присъдят направените разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. В условията на евентуалност, ако съда приеме , че е
налице противоправно поведение на ответника, от което ищеца е претърпял вреда ,
размера на същата следва да е съгласно определеното в Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 50.00
респективно - 200.00 лева.Претендира се присъждане на разноски.
В
съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се
присъдят направените по делото разноски.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Производството пред районния съд е образувано
по искова молба на „Ипон-2002" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Варна, чрез Р.Д.Д. -
ВАК срещу „ОТП
Факторинг България" ЕАД,
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град София с правно основание чл.422
от ГПК вр. чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД за признаване на установено в
отношенията между тях, че ответникът дължи на ищеца сумата от 750лв., представляваща част от парично вземане в общ размер на 1500лв., претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено от Д.Х.С.-солидарен длъжник по изп.дело
№20158080401341 на ЧСИ З.З.Д., адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по изп.дело, прехвърлено от Д.Х.С. на
ищеца „Ипон-2002“ ЕООД с договор за покупко-продажба на вземане, предмет на
заповед за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.дело №66181 по описа
на РС – град София за 2017год. , II ГК, 158 състав.Претендира присъждане на
разноски за заповедното производство.
В исковата си молба ищцата твърди, че на
основание издадена по заявление на „Банка ДСК" ЕАД заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 7104/2012г. на РС Варна, 14
състав срещу Д.Х.С., с ЕГН ********** е било образувано
изпълнително дело № 20158080401341, по описа на ЧСИ З.Д., с peг. № 808 с район на действие
района на ВОС. Изп. лист е сума в общ размер на 21 029.36
лева /двадесет и една хиляди двадесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/,
от които 16430.09 - главница по договор за кредит от 28.02.2011г., ведно със
законната лихва, считано от 19.05.2012г. до окончателно изплащане на сумата;
2430.09 лева - редовна лихва за периода 17.06.2011г. -18.05.2012г.; 1064.89
лева - санкционираща лихва за периода 27.09.2011г. - 18.05.2012г.; 50 лева -
заемни такси; 402.86 - заплатена държавна такса и 651.43 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение.
На 21.01.2016г. Д.С. е получила ПДИ, с която е уведомена за размера
на дълга й, както и, че на основание чл.
99 ЗЗД, че процесното вземане на „Банка ДСК" ЕАД, с ЕИК ********* е
прехвърлено на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, като на това
основание последното е конституирано като взискател по делото.
В срока за възражение ищцата е подала такова,
заповедният съд е дал указания на кредитора да предяви иск в едномесечен срок, „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ********* е завело такъв в
срок, по който е образувано гр.д.№ 3178/2016г. по описана ВРС. С влезли в
сила Решение № 4643/08.12.2016г.
по гр.д.№ 3178/2016г. по описана ВРС и Решение
№338/18.05.2017г. по в.търг.дело
№195/2017г. по описа на ВОС, са отхвърлени предявените от „ОТП Факторинг България"
ЕАД", ЕИК ********* срещу Д.Х.С., ЕГН
********** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК №3838/28.05.2012г. по ч.гр.д. № 7104/2012г. на ВРС, като
неоснователни.
Преписи от цитираните
решения са представени по изп. дело , в
едно с молба на длъжника вх.№10968/19.05.2017г., за прекратяване на същото. Към молбата е
приложен и Договор за правна защита и съдействие от 19.05.2017г. , от който е видно, че е платено
адвокатско възнаграждение от длъжника на процесуалния й представител по делото-
адв.Д., в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Образуваното по молба на взискателя изпълнително
дело е било прекратено, за което длъжника е уведомен със съобщение изх.
№22865/10.08.2017г. Ищеца твърди,че за защита по същото ищцата е направила
разход за ангажиране на адвокат, който да я представлява и защитава в
изпълнителното производство. Причинената
имуществена вреда за нея се изразява в
заплатено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1500лева,
от които в настоящото производство претендира 750.00 лева.
С договор за покупка и
прехвърляне на вземане /цесия/ от
23.08.2017г., Д.Х.С., ЕГН **********,
прехвърля на Ипон-2002" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Варна, 9010, ул. "Евлоги Георгиев", бл.21, вх.А,
ет.3, ап.8, с управител Ц.Т.Ц., чрез И.Е.Д., гореописаното си парично вземане в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
С получено на 28.08.2017г.
уведомление, ответника „ОТП Факторинг България" ЕАД" е уведомен
надлежно за цесията.
За вземането си „Ипон-2002" ЕООД, ЕИК *********
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.дело 66181/2017г. по описа на СРС, 158 св.Съдът е
уважил искането, издал е Заповед за
изпълнение от 30.11.2017г. След
постъпило възражение от длъжника „ОТП Факторинг
България" ЕАД , въззивникът в
срок е предявил установителния си иск по чл. 422 от ГПК , решението по който е
предмет на настоящото произнасяне.
С оглед на горните обстоятелства, за ищеца се поражда правен интерес от
завеждане на настоящия иск, за установяване на съществуващото му и изискуемо
вземане срещу ответника, на основание чл. 422, във връзка с чл.415 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответникът, в който оспорва иска като неоснователен. Оспорва, като неоснователни и недоказани и твърденията на ищцовото
дружество за наличие на валиден договор за прехвърляне на процесното вземане, с
твърдения ,че същия е нищожен поради
невъзможен предмет на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Ако се приеме, че предмет на
процесния договор за цесия са не самите вреди, а обезщетение за вреди, то
същият отново ще се окаже недействителен, т.к. подобно вземане е с оглед на
личността (intuitu personae) и е непрехвърлимо по естеството си.
Сочи, че не е налице виновно поведение от
негова страна, че вредата не е настъпила
при и по повод на възложената работа от служители на ответника, не е налице действие или бездействие извършено виновно, поради което не е налице
фактическият състав на деликта.
Отговорността за разноски е специална гражданска имуществена отговорност,
която има обективен и невиновен характер. Твърди, че „ОТП Факторинг България" ЕАД не е страна
нито по кредитното правоотношение, нито в заповедното производство. Цесията не
обхваща поемане на вредите, нанесени от цедента вследствие на негови действия
или бездействия.В този смисъл, не може да се приеме, че цесионерът, който се
ползва от вече издадения в полза на банката изпълнителен лист, е нанесъл вреда
на Д.Х.С. и е действал противоправно, образувайки изпълнително дело въз основа
на изпълнителния лист, предаден при цесията. Извършените от служителя на банката
действия във връзка с подаване на заявление по чл.417 ГПК, снабдяване с
изпълнителен лист и образуване въз основа на същия на изпълнително производство
са предоставени от ГПК права и кредиторът ги е упражнил. Оспорва твърдението, че заплатеното на
адвоката възнаграждение от длъжника представлява „необходим разход”. След депозиране на възражението изпълнителни действия спрямо нея не са
извършвани, суми от принудително събиране не са постъпвали. При евентуалност, в
случай, че съдът счете, че все пак Д.Х.С. е претърпяла вреди от противоправно
поведение на „ОТП Факторинг България" ЕАД, то моли съда да вземе предвид,
че единственото действие по защита на длъжника, предприето от адв. Р.Д. е
подадената молба за прекратяване на изпълнителното дело. В този смисъл, дори да
се приеме, че са налице противоправно причинени вреди, то те биха били в размер
на 50 лв. - минималното адвокатско възнаграждение, предвидено за изготвяне на
молба в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, евентуално в размер на 200 лв. - минималното
адвокатско възнаграждение, предвидено в чл. 10, т. 4 от горецитираната наредба.
Оспорва изобщо факта на заплащане на адвокатски хонорар в размер на 1500 лева ,
с твърдения,че в пълномощното на адв. Р.
Д., приложено по изп. дело № 20158080401341 по описа на ЧСИ З.Д. е изписано, че
сумата е платена в брой, но към исковата молба липсва приложен документ от адв.
Р.Д., който несъмнено да доказва получаването на сумата.
Моли за отхвърляне на
иска и заплащане на юриск.възнаграждение.
В съдебно заседание страните чрез
процесуалните си представители поддържат становищата си за основателност,
респективно за неоснователност на
предявения иск.
От
събраните по делото пред първа и въззвина инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е по реда на чл.422 и чл.415 от ГПК иск
от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за
подаденото възражение. Същия има за
предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и
изпълнителен лист.
Разпределението на доказателствената тежест в
процеса изисква при предявен положителен установителен иск, ищецът да докаже
възникването на спорното право и
дължимостта му спрямо ответника – длъжник към релевантния момент – датата на
депозиране на заявлението му в съда, а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това право.
Макар в отговора на въззивната жалба въззиваемият , да не
акцентира на възражението си за нищожност на цесията, от която въззивникът
черпи активната си процесуална легитимация по иска, настоящия съдебен състав
изцяло споделя изводите на ВРС , относно валидността на договор за покупка и прехвърляне на вземане /цесия/ от 23.08.2017г., с който Д.Х.С., ЕГН **********, прехвърля на
Ипон-2002" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Евлоги Георгиев",
бл.21, вх.А, ет.3, ап.8, с управител Ц.Т.Ц., чрез И.Е.Д., вземането си в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева,
представляващо: претърпени вреди в посочения размер, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изп.дело
№ 20158080401341, по описа на ЧСИ З.Д., с peг. №808 с район на действие
района на ВОС.
Неоснователни са възраженията на ответника,
че цесията, от която същия черпи правата си не обхваща отговорност за вреди. По
делото е представено заверено копие на договор за покупко – продажба на
вземания /цесия/ от 31.01.2013г. между
„Банка ДСК„ЕАД,в качеството и на продавач и „ОТП Фокторинг България“ ЕАД
в качеството му на купувач. Видно от параграф
2,т.2.2 от договора -„Купувачът приема прехвърлените вземания и встъпва като кредитор по тях от дата на
прехвърляне“; Изрично е предвидено в т.2.8,че разходите по действията,
предприети от Купувача във връзка със събиране на вземанията след дата на
прехвърлянето ще се поемат от него самия. Параграф 6,т.6.6 – „продавачът не
поема гаранции за платежоспособността на длъжниците или способността на купувача да събере
вземанията“. От цитираните текстове безспорно се установява, че встъпвайки в
качеството на кредитор по отношение на закупените вземания, ответникът е поел
както пасивите, така и негативите от процеса на събиране на придобитите вземания.Нещо
повече, в параграф 2,т.2.4, б.з/ е предвидена възможност за изключване на вземане, ако към дата на подписване на
договора издадения изп.лист по отношение на вземането е обезсилен или
образуваното изп.производство по отношение на вземане е прекратено, вкл.
след дата на подписване на приемно –предавателния протокол, като в този случай
е посочено как се уреждат отношения
между страните по цесията.
За да е налице сложният фактически състав на
чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД следва да е причинена вреда на ищеца; тази
вреда да е резултат от виновно противоправното поведение на ответника, респективно,
за да се ангажира отговорността по чл.49 от ЗЗД е необходимо вредата да е
резултат на виновно противоправно действие или бездействие на лицата,
ангажиращи отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД; следва да е
налице и причинна връзка от между
противоправното поведение и настъпилите
вреди за ищеца. Тези елементи са кумулативно дадени.
При условието на пълно и главно доказване
ищецът е установил изложените в исковата молба фактически твърдения относно
претърпяна вреда.
По
делото няма спор, а и е видно от приетите писмени доказателства , че Изпълнително дело № 20158080401341, по описа на ЧСИ З.Д., с peг. №808 с район на действие
района на ВОС, е образувано по молба на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, в качеството му на кредитор по силата на
цесия, въз основа на издадения по ч.гр.д.№ 7104/2012г.
на РС Варна, 14 състав в полза на „Банка ДСК" ЕАД изп.лист и
допуснатото незабавно изпълнение. По същото, на
21.01.2016г. Д.С. – длъжник е получила ПДИ, с която е уведомена за
размера на дълга й, както и за цесията
между „Банка ДСК" ЕАД, с ЕИК *********
и „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, с ЕИК *********. Както бе посочено по- горе, по силата на договора цесионерът купувач на вземането - „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, встъпва в правата на кредитора „Банка ДСК"
ЕАД, относно прехвърлените му вземания.
Няма
спор и,че с влезли в сила
Решение № 4643/08.12.2016г. по гр.д.№ 3178/2016г. по описана ВРС и Решение №338/18.05.2017г. по
в.търг.дело №195/2017г. по описа
на ВОС, са отхвърлени предявените от „ОТП Факторинг България"
ЕАД",ЕИК ********* срещу Д.Х.С., ЕГН ********** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
№3838/28.05.2012г. по ч.гр.д. № 7104/2012г. на ВРС, като неоснователни.
По изп.дело № 20158080401341 по описа на ЧСИ З.Д., с peг. №808, длъжника е
представил списък за направени от него разноски, подкрепен с доказателства-
копие от договор за правна защита и съдействие , в размер на 1500.00 лева, за
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по образуваното
в резултат на предприетите от ответника
- взискател действия, поради което и възраженията на въззиваемия,че няма реално
заплащане на посочената сума са неоснователни.
Образуваното по молба на
взискателя „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, изпълнително дело е
било прекратено, по инициатива и молба на длъжника, за което същия е уведомен
със съобщение изх. №22865/10.08.2017г.
Неоснователни са възраженията на въззивника, че
направените от длъжника разходи под формата на адв.възнаграждение за защита по
изп.дело не представляват вреда за ищеца. Всеки правен субект има свобода да
определи кога и в какъв размер да наема процесуален представител и да бъде
защитаван от такъв срещу предприети спрямо него действия от други правни
субекти , както и да заплаща
възнаграждение за положения труд. По делото са
събрани безспорни доказателства за направен от длъжника разход във
връзка с изп.производство, предмет на настоящото обсъждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 2 от ГПК,
разноските по изпълнението са за сметка на взискателя, когато изпълнителните
действия бъдат изоставени от него или бъдат отменени от съда. Безспорно
предявяването на установителния иск по чл. 415 от ГПК е процесуално право на
заявителя – кредитор, но след като производството за установяване на вземането му
е приключило с отхвърляне на иска, което
е инициирано от кредитор, в чиито права е встъпил и то чрез незабавно изпълнение по отношение на
длъжника, водещо до предприемане по отношение на него на изп.действия, същото е
противоправно негово поведение.
С оглед отхвърляне на установителния иск и
прекратяване на изпълнението, въззиваемият дължи разноските на длъжника в изпълнителното
производство.Ищеца е претърпял материални
щети, под формата на заплатен адв. хонорар,който е доказан по размер. Същия не
би заплащал адвокатски хонорар и респективно, това не би представлявало вреди,
ако при осъществяване на своята дейност, длъжностното лице, служител на банката,в
чиито права ответника е встъпил, не е
инициирал незабавно изпълнение. Нещо повече въззиваемия сам твърди в отговора
на исковата си молба, че след придобиване на вземането по отношение на Д.С. по
договора за цесия от 31.01.2013г. се е възползвал от издадените в полза на
банката Заповед за незабавно изпълнение
и Изпълнителен лист и е депозирал молба за образуване на изпълнително дело. В
тази връзка вредите се явяват пряка и непосредствена последица от действията на
длъжностното лице, назначено при ответника.
При така установеното по дело са налице елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане-деяние, вина, противоправност,вреда и причинна връзка. Изложеното
обосновава основателността на претенцията за ангажиране на обезпечително –
гаранционната отговорност на ответника при условията на чл.49 от ЗЗД.
Доколкото претендираната претърпяната щета е съобразена
с размер определен като минимум в чл. 10 т.2 вр.чл.7 ал.2 т. 4 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
настоящия съдебен състав счита, че иска
е основателен за целия претендиран размер, поради което въззивната жалба
е основателна и като такава следва да бъде уважена, а обжалваното решение отменено.
С оглед изхода от
спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, въззиваемия следва да заплати на въззивникът
сторените съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер на 325.00 лева, представляващи
платено адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Ответникът по първоинстанционното производство следва да
заплати на ищеца сторените в него разноски в размер на 325.00 лева, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им, както и
325.00 лева разноски по заповедното производство.
По изложените съображения, Окръжен съд
гр.Варна,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1082/15.03.2019г. по гр.д. №
2131/2018г. по описа на ВРС, 16 св.,
като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по предявения от „Ипон-2002"
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, ул.
„Евлоги Георгиев", бл.21, вх.А, ет.3, ап.8, представлявано от Ц.Т.Ц. -
управител, чрез И.Е.Д., чрез Р.Д.Д.- ВАК срещу „ОТП Факторинг
България" ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град София, бул.„Княз Дондуков"19, ет.2, представлявано от И. Г.Д. - М. - Изпълнителен директор, иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК , вр. с чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 750/седемстотин
и петдесет/ лв., част от парично вземане в общ размер на 1500лв.,представляваща
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от Д.Х.С.-солидарен
длъжник по изп.дело №20158080401341 на ЧСИ З.З.Д., адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по изп.дело, прехвърлено от Д.Х.С. на ищеца „Ипон-2002“ ЕООД с договор за
покупко-продажба на вземане от 23.08.2017г., за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №66181 по описа на РС – град София за
2017год. , II ГК, 158 състав
.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг
България" ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Княз Дондуков" 19, ет.2, представлявано от И.Г.Д.
- М. - Изпълнителен директор ДА ЗАПЛАТИ на „Ипон-2002" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Варна, ул. „Евлоги Георгиев", бл.21, вх.А,
ет.3, ап.8, представлявано от Ц.Т.Ц. - управител, чрез И.Е.Д., чрез Р.Д.Д.- ВАК
, сумата от 325.00/триста
двадесет и пет /лева, представляваща сторени разноски по делото пред първа инстанция и сумата от 325.00/триста двадесет и пет/лева,
представляваща сторени разноски по делото пред въззивната инстанция, на основание чл.78 ал.1 от ГПК,както
и сумата от 325.00/триста двадесет и
пет/лева, разноски по ч.гр.дело № 66181/2017г. по описа на СРС, 158 св.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.