Р
Е Ш Е Н И Е
№………
/ 07.11.2019 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1048/2019 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен от С.В.П.,
ЕГН: **********, чрез адвокат Ц.Д., против
„Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, отрицателен установителен иск с правна квалификация
чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 5884.92лева,
представляваща корекция на сметката на ищеца за потребена ел. енергия за обект,
находящ се в ***************, за периода от 31.01.2017 г. до 30.01.2018 г., за
която е издадена фактура № ********** от
28.05.2019 г. за клиентски № ********** и абонатен № **********.
Ищецът твърди, че с ответното дружество “Енерго-Про Продажби” АД е в договорни отношения по силата на
договор за продажба на електроенергия и заплаща редовно консумираната от него
електрическа енергия. С писма от „Електроразпределение Север” АД от 16.05.2019
г. и от „Енерго-Про Продажби” АД от 28.05.2019 г. бил уведомен, че е извършена
проверка на СТИ и е констатирано неточно измерване/неизмерване на ел. енергия.
Съставен бил КП № 1301265/30.01.2018 г. за извършената проверка и била издадена
фактура № **********/28.05.2019 г. на стойност 5884.92 лева и становище за начисление на
ел. енергия. Ищецът депозирал възражение с вх. № 5134983 от 10.06.2019 г.
против процесната фактура в ответното дружество “Енерго-Про Продажби” АД и до
“Електроразпределение Север” АД с вх. № 5134985 от 10.06.2019 г., последното
издало документа, въз основа на който е начислено процесното количество
ел.енергия. Сочи, че към настоящия момент становището на двете дружества е, че
процесната сума се дължи.
Твърди, че в процесния обект и през служебно
определения период не е потребена начислената ел. енергия, поради което счита,
че процесната сума не се дължи. Оспорва изцяло цитираните документи, въз основа
на които се твърди, че е начислена процесната сума в размер на 5884.92 лв., а
именно констативен протокол на “ЕРП Север” АД, както и оспорва правилността на приложената методика, която и да е тя. Твърди, че
на самата проверка и демонтаж на процесното CTИ
титулярът не е присъствал, не е присъствал и представител по закон или
пълномощие. Впоследствие, след демонтажа и монтажа на новото CTИ, не му е
връчено своевременно копие от протокола, както и не се е запознал с показанията
на старото демонтирано CTИ. Твърди,
че лицата, подписали всички документи, са извършили тези действия без негово
знание и без негово разрешение. Оспорва всички фактически действия, които са
извършени от тези лица без изрично негово оправомощаване и знание. Сочи, че не е уведомен за
проверката, както и че не са му предоставени документи, в които е отразена
самата тя. След издаването на процесната фактура ответното дружество не е представило
този документ, като по този начин възпрепятствало правото на абоната да се
запознае с нея. Според ищеца последното се явява нарушение на Директива 2006/32/ ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 05.04.2006г. относно ефективността при крайното потребление на
енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/EIIO на Съвета. В евентуалност счита, че ако е имало някаква неизправност в електромера,
то може да се предполага, че тя е възникнала след демонтажа на същия. Счита, че
единствено и само собственикът на СТИ - “ЕРП Север” АД или производителят на
същото притежават ресурса от лица със специални знания, специализирана техника
и софтуер да осъществяват външна намеса върху СТИ. Според ищеца е възможно
процесната вещ СТИ да е повредена още със самото ѝ монтиране.
Ищецът счита, че основанието за
начисляване на процесната сума е неправилно и незаконосъобразно по изложени
подробни съображения за това. Според
него е недопустимо, без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване
на правилното отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна
корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението между
доставчика на ел. енергия и потребителя е договорно и единствено
недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание
по смисъла на чл. 82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за съконтрагента
ѝ вреди. Счита също, че за ответното дружество не съществува
потестативното право да внесе едностранна промяна в съдържанието на договорното
правоотношение между страните без съгласието на потребителя, като при липса на
доказано виновно поведение на абоната и без да е доказано реално потребление, е
начислило и иска заплащане на процесната сума. Въз основа на това изразява становище,
че в действащата законова уредба не е предвиден ред и условия за коригиране на
сметките на потребителите, като всички действия, извършени от ответното
дружество, са в нарушение на нормативната уредба, без законово основание и при
произволно определяне размера на исковата сума. Съгласно закона електрическата
енергия е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите
правила при договор за продажба. В тази връзка купувачът дължи заплащане на
продажната цена винаги за реално предоставена стока.
Счита, че за ответното дружество не е регламентиран ред, по
който да извършва проверки и корекционни процедури по сметки за минал период на абонатите си.
Сочи, че
от представения констативен протокол на БИM, Регионален
отдел – Варна, било видно, че процесното СТИ има наличие на всички
обозначителни и необходими знаци. Нямало видими външни намеси, че процесният
електромер в един продължителен период отчитал точно и правилно, като не било установено натрупване на количество ел. енергия в
така наречената невизуализирана тарифа при различните
товари. В протокола било записано наличие
на преминалата енергия в тарифа 1.8.3, която не се визуализира на на дисплея. Не било ясно как отчита
тази трета тарифа - дневна, нощна тарифа
или нещо друго. Съобразно експертизата на БИМ процесният електромер отчитал
преминаващата през него ел. енергия с отчетена грешка в границите на
допустимото, а единствено при максимално натоварване било записано, че отчита в
скрития регистър. Нещо, което оставало неизяснено, е при каква честота на тока,
измерена в Hz /херцове/,
е извършено изпитанието. Счита това обстоятелство за много съществено, тъй като
в Република България било прието честотата на променливия ток в електромрежите
на електроразпределителните гружества да е 50Hz, а ако
процесният електромер е параметризиран да отчита ел. енергия с различна
променлива на тока, това значително би повлияло върху точното му отчитане.
Поддържа, че отчет от невизуализиран/невидим/ отчетен
регистър било нарушение на чл. 10, ал. 1 от ПИКЕЕ. Според ищеца чрез тези
невидими регистри се нарушавали също и разпоредбите на императивния закон, а
именно чл. 120,
ал. 4 от Закона за енергетиката и чл.11 от ПИКЕЕ. Тези скрити /невидими/ регистри били
в противоречие и с чл. 662 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, изменена и допълнена с Постановление
№ 61 на МС от 19.03.2015 г. и по -
точно с ал. 4 от същата разпоредба, съобразно която в случаите на няколко стойности,
представяни от единичен дисплей, трябва да е възможно показване на съдържанието на всички съответни памети. При изобразяване на
паметта трябва да е възможно идентифицирането на всяка използвана тарифа, а при
дисплей с автоматична последователност всяко изобразяване на регистъра за
целите на отчитане трябва да се задържа за минимум 5 s.
Оспорва проверката извършена от БИМ, обективирана
в протокол № 1132/10.05.2019 г. Излага, че зконодателят е определил ред за
извършване на подобни метрологични проверки, а в настоящия случай, тази не била
от тях, тъй като представлявала частна експертиза по заявление на електроразпределителното дружество. Посочва, че от представените писмени доказателства, а именно: извлечение за фактури и плащания, било очевидно, че през
процесния период е имало
потребление в обекта на ищеца и той не е бил по-малък от обичайния за предходни
периоди. Установените в Общите условия на
ответника и „ЕРП Север” АД методики за корекция допускали възможността сметката
на абоната да бъде завишена едностранно въз основа на количество електроенергия,
което не е реално доставеното и потребено, а предполагаемо. Твърди, че подобна
практика би довела до евентуално неоснователно обогатяване на ответното
дружество. В тази връзка разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от действащите за
процесния период Общи условия на електроразпределителното дружество съществено
накърнявали основни принципи на правото, както и на добрите нрави. В този смисъл
клаузата на цитираната разпоредба се явявала неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 14 от 33П и на основание чл. 146, ал. 1 от 33П, вр чл. 26, ал. 4 от ЗЗД
следвало да се счита неписана. Оспорва документите, въз основа на които е
начислена процесната сума, а именно: КП № 1301265/30.01.2018 г., като твърди,
че при съставянето ѝ при самата проверка са допуснати нарушения; становище за начислена ел. енергия от 14.05.2019 г. –
оспорва посочения период и посоченото основание за корекция, както и че същият
не отговаря на чл. 180 от ГПК, тъй като не е посочено в него кои са авторите на
този документ; фактура № ********** от 28.05.2019 г. –
оспорва периода, за който е начислена сумата от 5884.92лева, служебно
начислените квтч ел. енергия и крайната цена, че този документ е издаден в
съответствие със ЗДДС и в посочените от него срокове. По тези съображения моли
искът да бъде уважен. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът
не се явява и не се представлява. В молба с вх. № 6343/28.10.2019 г., чрез своя
процесуален представител, поддържа иска, и моли за неговото уважаване.
Претендира разноски. Представя договор за правна защита и съдействие и списък
на разноските. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение, в случай че то надвишава многократно минималния
размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В същата молба
излага подробни съображения в подкрепа на твърденията за недоказаност по
основание и размер на начислената и претендирана за плащане от ответното
дружество като дължима цена за доставена
и потребена от абоната ел. енергия, установена в резултат на едностранно извършена
корекция на сметката на ищеца за релевирания период, както и по въпроса за
отговорността на абоната в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел. енергия.
В срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Енерго – Про Продажби” АД, чрез адвокат Н. Банков,
в който твърди, че претендираната сума се дължи на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ, във вр. с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД. Не оспорва факта, че между ищеца и ответното дружество съществува
валидно договорно правоотношение. Потвърждава обстоятелството, че е извършена
проверка на изправността на СТИ на посочения в исковата молба адрес, както и че
резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол. Сочи, че извършената
на 30.01.2018 г. техническа проверка от служители на „Енерго – Про Мрежи“ АД е
станало в присъствието лично на абоната и на един свидетел. Твърди, че „Енерго
– Про Мрежи“ АД следи за техническото състояние на измервателните уреди.
Излага, че за извършената проверка е съставен Констативен протокол № 1301265/30.01.2018
г. Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в
индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 174544 и е предоставен за
метрологична експертиза в БИМ. Експертизата е
извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди”, Регионален отдел - Варна. За извършената експертиза е
съставен Констативен протокол № 1132/10.05.2019 г. Установено е, че е
осъществена намеса в софтуера на електромера. Констатирано е още, че
електромерът не съответства на техническите характеристики. При софтуерно прочитане
е констатирано наличие на преминала ел. енергия по Т3 – 034419.5 квтч, която не
е визуализирана на дисплея. На 14.05.2019 г. е изготвено становище на
„Електроразпределение Север” АД за начисляване на електрическа енергия и е
конкретизиран размерът на оспореното вземане. Установено е точното
количество неотчетена ел. енергия
след прочитане на регистър 1.8.3 в
размер на 34419 квтч. На 28.05.2019
г. е издадена фактура № ********** от „Енерго-Про Продажби” АД, с което е
определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в
скрития регистър, а именно 5884.92лева. Според ответника, въпреки че е извършена
корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в
невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от потребителя, но същата
не е заплатена от него. Поддържа, че процесната сума се дължи на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, във вр.
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1. предл. 1-во от ЗЗД. Моли съда да
отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай че претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение надвишава предвидения в Наредба № 1 минимум.
В съдебно заседание
ответникът, чрез неговия процесуален представител, поддържа отговора. Моли за
отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Представя договор за правна
защита и съдействие, фактура, платежно нареждане и списък на разноските, като
моли в последния да бъде включена и сумата от 90 лева, определена за довнасяне
с оглед определеното от съда окончателно възнаграждение на вещото лице за
изготвената съдебно – електротехническа експертиза. Претендира разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По
делото не се спори, че между страните е налице твърдяната договорна връзка по
повод доставка на електроенергия, че е извършена проверка на изправността на
СТИ на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е
обективиран в констативен протокол, че в резултат на констатациите е
извършена корекция на количеството потребена ел. енергия в сметката на абоната
и че ответникът е издал фактура за процесната сума.
От представения по делото
Констативен протокол № 1301265/30.01.2018 г. се установява, че на посочената дата е извършена техническа проверка на СТИ за обекта
на потребление на ищеца, находящ се в ***************, при която са установени
показания за нощна тарифа – 008686 и дневна тарифа – 017432, и че тарифният
превключвател е вграден точен. Отразено е, че СТИ е демонтирано
и предадено за експертиза в БИМ. Електромерът е запечатан в
индивидуална опаковка и е пломбиран с пломба № 174544. Протоколът е подписан от
служителите, извършили проверката, от абоната
и един свидетел.
От Констативен протокол № 1132/10.05.2019
г. на БИМ, Регионален отдел - Варна се установява, че статичен еднофазен
двутарифен електромер Тип: МЕ 162, производител „ISKRA”, е представен за проверка, запечатан в плик, пломбиран с пломба № 174544.
При проверка на техническите изисквания е установено, че липсват механични
дефекти на кутията, на клемите, на
клемния блок на електромера и че са налице необходимите обозначения на
табелката на електромера. При проверка на точността му е установено, че при
кратковременно включване с отчитане импулсите на изхода за проверка и при продължително
включване с отчитане на показващото устройство, грешката е в рамките на
допустимата. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема
на електромера, която за типа електромер ISKRA МЕ 162 трябва да се състои
от две тарифи Т1 и Т2. Действително потребената енергия се разпределя и върху
невизиулизираната тарифа Т3 – 034419,5 квтч. Установено е, че не е осъществяван
достъп до вътрешността на електромера. Отбелязано е, че електромерът
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерването на електрическата енергия, отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроенергия.
Въз основа на Констативния протокол на БИМ е
изготвено становище от 14.05.2019 г. на
„Електроразпределение Север” АД, с което е одобрено за начисляване допълнително
общо количество ел. енергия в размер на 34419 квтч. за периода от 31.01.2017
г. до 30.01.2018 г., представляващо корекция, извършена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ и софтуерен прочит
на паметта на СТИ, при което е установено точното
количество неотчетена ел. енергия.
С фактура № ********** от 28.05.2019 г. за клиентския номер
на ищеца е начислена сумата 5884,92лева, представляваща цена на
ел. енергия за периода от 31.01.2017 г. до 30.01.2018 г.
От справка за потреблението на ел. енергия през последните 12/24/36
месеца се установява, че за периода от 31.01.2017 г. до 30.01.2018 г. по партидата на ищеца
са начислени 34419 квтч ел. енергия, а
от извлечение за фактури и плащания към 31.07.2019 г. се установява, че същата
не е заплатена.
С писмо изх. № 52734/16.05.2019 г. от „Електроразпределение Север” АД е изпратено копие от
констативния протокол на ищеца с уведомление за извършената корекция, получено
от ищеца на 23.05.2019 г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне.
С писмо изх. № 52734/28.05.2019 г. от „Енерго –
Про Продажби” АД е изпратена на ищеца фактура за корекция на сметката № **********
от 28.05.2019 г., получено от същия на 04.06.2019 г., видно от приложеното по делото
известие за доставяне.
С молба вх.
№ 5986/15.10.2019 г. от третото задължено лице „Електроразпределение
Север” АД е представен констативен протокол № 0494933
от 07.03.2013 г., от който се установява, че служители на „Енерго-Про Мрежи” АД
са монтирали на обекта с абонатен № ********** електромер с фабр. №
1114021262421524 с отразяване, че показанията за дневна и нощна тарифа към
датата на монтирането му са нулеви.
От приетото по делото заключение на вещо лице Н.В., оспорено
от ищеца, чрез неговия процесуален представител, с изключение на т. 4 относно
точността при изчисляване на стойността на количеството ел. енергия в
процесната фактура, се установява, че процесният електромер тип: МЕ 162 - „ISKRA” с фабр. № 1114021262421524 е произведен през 2012 г., като същата година
е минал задължителната проверка за годност в БИМ. Срокът му на метрологична
годност е 6 години и изтича пред 2018 г. Към датата на проверката – 30.01.2018
г. уредът е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия. Вещото
лице отбелязва, че извършеното неправомерно претарифиране на отделните регистри
е с цел неотчитане в пълен обем по двата видими такива : 1.8.1 – нощна енергия
и 1.8.2 – дневна енергия. Софтуерното въздействие цели да се пренасочат
показания вследствие на консумация на ел. енергия от видимите на дисплея
тарифни зони към скрития регистър 1.8.3. Така електромерът е отчел цялото
количество на потребената ел. енергия в обекта. Ел. енергията, натрупана в
регистър 1.8.3 в размер на 34419 квтч е отчетена от процесния СТИ. Електромерът
тип МЕ 162 „ISKRA” е произведен с фабрични настройки да показва
потребяваната ел. енергия по двата визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1 и
1.8.2. Според вещото лице натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е
възможно да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно
проникване в паметта на електромера. Вмешателството е извършено чрез софтуерно
претарифиране по отделните регистри, като е въздействано през инфрачервения
порт на електромера. Манипулацията цели неотчитане в пълен обем на количества
ел. енергия по нощна и дневна тарифни зони. Препрограмирането осъществява
прехвърляне на ел. енергия в скрития регистър 1.8.3, който не се визуализира на
дисплея на електромера при редовен отчет от инкасатора и реално не се заплаща.
Съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесното СТИ,
доказано от независимото изследване в БИМ. Натрупаното количество ел. енергия в
регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само вследствие на човешка
намеса. Извършените математически изчисления по процесната фактура са коректни
и са извършени след прочитане на скрития регистър 1.8.3 на електромера по цени,
утвърдени от ДКЕВР за технологични разходи /средно за периода/. Направено е
заключение, че са били налице техническите предпоставки за извършване на
допълнително начисляване на ел. енергия, съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че в протокола за монтаж на
процесния електромер са отразени нулеви показатели по тарифи 1.8.1 и 1.8.2,
което означава, че електромерът е нов, не е бил включван в ел. мрежа и
съответно няма как да е въздействано върху него. От данните по видимите
регистри при монтажа прави извод, че и останалите скрити регистри също са били
нулеви. Пояснява, че не могат да се установят две неща: 1. началният
момент, когато е започнало вмешателството и 2. в кой часови диапазон на
денонощието е станало това пренасочване на ел. енергия към скрития регистър.
Според вещото лице няма как да бъдат нанесени показания в електромера преди
неговия монтаж, тъй като той не е бил включен в електрическата мрежа. Счита
обаче, че след монтажа тове е възможно да стане. При извършени от вещото лице
справки в БИМ е получавал отговор, че нямат практика да посочват показанията на
сумарния регистър. Посочва, че цената на ел. енергията по технологични разходи
е по – висока от тази за нощната тарифа, но е по – ниска от цената за дневната
тарифа, т. е. тя представлява някаква междинна стойност. Посочва, че отчитането
на количеството ел. енергия става чрез подаване на импулс. Счита, че
софтуерната манипулация е няколко вида, но че чрез нея не може да се симулира
импулс.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Основният спорен въпрос в
отношенията между страните е доколко са били налице предпоставките за
едностранно извършената корекция на сметката на ищеца за потребена
електроенергия за релевирания период и в частност - извършена ли е реална доставка
на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребено ли е то от абоната.
Съществуващите договорни отношения между ответника и ищеца се
регламентират от действащите Закон за енергетиката, ОУ по договора за доставка
и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на
ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен
вестник“, брой 98 от 12.11.2013 г.
След изменението на ЗЕ от 2012 г. вече
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако
е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия.
На съда е служебно известно решение № 1500
от 06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на
ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл. 48 – чл. 51, като решението
е обнародвано в „Държавен вестник“, брой 15 от 14.02.2017 г. Съгласно чл. 195,
ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизане в сила на съдебното решение, т. е. няма обратно действие. Според чл.
195, ал. 2 от АПК правните последици от акта се уреждат от компетентния орган
/в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение.
Към настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от
отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във времето на решението на
ВАС относно извършената на 30.01.2018 г. проверка на средството за търговско
измерване отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон.
Съгласно изменението на чл. 98а, ал. 2, т.
6 от ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане
на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не
са представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание.
Като извод се налага, че едностранната
корекцията на оператора е допустима при наличието на следните
предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се
установява обаче наличието на първата и третата предпоставки.
Не е налице
основание за прилагане на корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ, поради това че
преизчислението в случая е направено въз основа на данни, които не се
визуализират при редовен отчет, изведени от ответника по скрит и недостъпен за
потребителя начин, без да е установено реалното преминало количество ел.
енергия за времето от допускане на грешката до установяването ѝ. При това в изготвеното становище за начисляване на ел.
енергия е посочено, че корекцията е извършена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, но
към датата на съставяне на констативния протокол за извършената проверка –
30.01.2018 г., разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ, обн. ДВ,
брой 98 от 12.11.2013 г., е била отменена и следователно неприложима. В случай,
че енергоразпределителното предприятие е имало предвид, че корекцията намира
своето правно основание в чл. 55 от ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г., то тази разпоредба също е
неприложима, доколкото съгласно § 2 от ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.
35 от 30.04.2019 г. процедурите по преизчисляване на количество електрическа
енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с
клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до
влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на
съставяне на констативния протокол. На следващо място, в изготвеното становище
за начисляване на ел. енергия е посочено, че допълнителното количество ел.
енергия е начислено след софтуерно прочитане на паметта на СТИ, но резултатите
от този прочит не са представени по делото. Така начисленото за доплащане
количество ел. енергия не е отчитано, което според вещото лице е резултат на външна
намеса в
тарифната схема на СТИ. Последният извод е базиран
единствено на разчитането на констатациите на БИМ и техническите познания на
вещото лице, т. е. без да е изследвано от него самото СТИ. Дори да се приеме, че е налице такава намеса, то липсват
доказателства относно момента на извършването ѝ, а още по - малко такива,
от които да следва извод, че тя е резултат на виновни действия на потребителя. В договорните отношения
между страните по принцип важи правилото за виновния характер на договорната
отговорност. Обективната отговорност, по принцип е изключение, доколкото
ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му
отношение. С оглед на това нейното уреждане в правна норма е правомощие
единствено на законодателя. Такава норма, предвиждаща обективна /безвиновна/
отговорност
на потребителя на ел. енергия, не
се съдържа в ЗЕ.
За пълнота следва да се отбележи, че обстоятелството, че към датата на
монтажа на процесния електромер /07.02.2013 г./ същият е бил с нулеви показания
за дневна и нощна тарифи, не може да обуслови извод, че начисленото количество
ел. енергия е реално потребено от абоната, тъй като не е налице яснота какво е
било показанието в регистър 1.8.3 при монтиране на електромера. Дори да се
приеме, че начисленото в регистър 1.8.3 количество ел. енергия е потребено, по
делото не е установено в кой часови диапазон то е доставяно и потребявано,
респ. за какъв период от време. Липсата на техническа възможност да се
определи реално консумираното количество ел. енергия през различните времеви
периоди за една година назад от датата на демонтажа на процесното СТИ, води до
невъзможността правилно да се остойности допълнително начисленото количество
ел. енергия.
Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, СТИ е собственост на оператора
на електропреносната мрежа или на оператора
на съответната електро-разпределителна мрежа, а на основание чл. 30 от
ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са
защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от
собственика на измервателната система. Ето защо, задължението да поддържа
измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца - потребител.
При липса на доказателства за виновно поведение
на потребителя, неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат вменени
последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството за
техническо измерване. Дори да се касае за реално доставено количество, то
дружеството е начислило процесното количество ел. енергия с цел да компенсира
неточното отчитане от СТИ, което е ставало в предходен продължителен период от
време, който не е ясно как е определен. ОУ вменяват като задължение периодични
проверки и отчитане на СТИ, като периодът на доставката е част от основанието,
въз основа на което се твърди да е възникнало правото да се получи
цената. Начисляването, извършено на основание отчетените показания на СТИ,
обхваща период от една година и изчисления по цена за технологични разходи,
което влиза в колизия с твърденията за реална доставка на посоченото количество
ел. енергия.
При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ,
към които да препраща чл. 83 от ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно
начисляване на допълнително количество електроенергия по партида на абонат не
би могло да се осъществи. Общите правила за доказване на определени факти в
случая са неприложими, поради спецификата на отношенията между доставчик и
потребител, които се регулират от специални закони и в която регулация
задължително участва Държавата чрез неин орган – КЕВР, каквото участие не е
предвидено при приемането на общия закон. Освен това, правно неоправдано би
било регламентацията на специфични отношения, регулирането на които е възложено
на специален закон и орган, да се осъществява смесено - както в специалния
закон, така и в общите граждански закони.
Законовата възможност за едностранна
корекция на сметка за електроенергия за изминал период не означава автоматично
начисляване на суми за неточно измерена електроенергия, защото това е допустимо
само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на потребителя, законово регламентирани, които не са установени.
Предвид изложеното, съдът намира, че
ответното дружество не проведе пълно и главно доказване относно
основанието, въз основа което е извършило начисляване на допълнително
количество ел. енергия за периода от 31.01.2017 г. до 30.01.2018 г. в размер на 34419 квтч, което води
до извод, че искът е основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на делото ищецът
има право на разноски, съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Искането е направено
своевременно и е представен списък по чл. 80 от ГПК, съобразно който се
претендират разноски за платена държавна такса в размер на 240.50лева за
завеждане на делото и издаване на съдебно удостоверение и 650.00лева за платено
адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е
прекомерно. Съдът намира направеното искане за неоснователно. В случая, с оглед
заявения материален интерес от 5884.92лева, минималният размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на 624.25лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1/09.07.2004 г. Ищецът е заплатил възнаграждение за един адвокат в
размер на 650лева, която сума съдът намира, че, предвид фактическата и правна
сложност на делото, не
е прекомерна. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в общ размер на 890.50лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.В.П., ЕГН: *********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***************, сумата 5884.92лева /пет хиляди осемстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща
стойност на ел. енергия по фактура № ********** от 28.05.2019 г., начислена след
корекция на сметката за периода от 31.01.2017 г. до 30.01.2018 г., за обект на
потребление, находящ се в ***************, с абонатен № ********** и клиентски № **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго – Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***************, да заплати на С.В.П.,
ЕГН: *********, с адрес: ***, сумата от 890.50лева /осемстотин и деветдесет
лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски за производството, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: