Р Е Ш Е Н И Е
№ 161
гр. Разград, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН М.
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия Робева
КАНД № 167 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е
касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София против Решение № 192
от 02.07.2021 г., постановено по АНД № 20213330200238 по описа на Районен съд –
Разград, с което е отменен електронен фиш № ********** от 14.06.2020 г.,
издаден от АПИ. С отменения електронен фиш за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал.
6 във вр. с чл. 102, ал. 2 ЗДвП на Г. М. Г. от гр. Р. е
наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл.
187а, ал. 1 от същия закон. В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
като постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се подробни писмени
съображения в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
Иска се решението да бъде отменено, като бъде потвърден електронният фиш и се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът счита
решението за правилно, законосъобразно и мотивирано и моли да бъде потвърдено с
присъждане на разноски.
Окръжна прокуратура
- Разград дава заключение, че случаят е маловажен и следва да се приложи
института по чл. 28 ЗАНН.
Разградският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От
фактическа страна е установено, че Г. М. Г. е собственик на лек автомобил „Ситроен Берлинго” с рег. № ********. На 07.01.2020 г. на
бензиностанция „Лукойл“ в гр. Разград е закупил годишна винетка, валидна до
06.01.2021 г. По делото е представен фискалния бон, в който е вписан регистрационен
номер на автомобила.
На 14.06.2021 г. в 18,24 ч. лек автомобил „Ситроен Берлинго” с рег. № ******** е засечен при движение по път І - 2, км 76+664, попадащ в обхвата на платената пътна мрежа, за който не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата. Нарушението е установено и заснето с устройство № 10232, което е елемент от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП. Издаден е електронен фиш № ********** от 14.06.2020 г., с който за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 във вр. с чл. 102, ал. 2 ЗДвП на Г. Г. е наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 ЗДвП.
С оспореното по касационен ред решение Разградският районен съд е отменил електронния фиш с мотиви, че наказаното лице не е осъществило състава на вмененото му нарушение Извършило е плащане на дължимата сума за електронна винетка и не е могло да знае, че плащането не е отчетено. Алтернативно, въззивният съд е преценил случая като маловажен.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Разпоредбата на ал. 6 задължава водача
на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното
превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.
Съгласно чл. 179, ал. 3 ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с
глоба в размер 300 лв.
Безспорно и доказано по делото е, че ответникът Г. Г. е изпълнил
задължението си да платил таксата за ползване на платената пътна мрежа - винетната
такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП, но поради добавянето на един символ в
регистрационния номер на превозното средство заплащането не е било отразено в
Електронната система за събиране на пътни такси.
Жалбоподателят се позовава на разпоредбите на чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата
за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система
за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на
база изминато разстояние. Съгласно чл. 5, ал. 2 от наредбата при заплащане на винетната такса собственикът
или ползвателят декларират регистрационния номер на пътното превозно средство,
категорията му и периода на валидност на винетната такса съгласно периодите,
посочени в чл. 4, ал. 2, като същата важи само за пътното превозно средство,
чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от съответното лице. А
съгласно ал. 3 отговорността при неправилно декларирани данни относно
регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода
на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя,
като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно
средство не е заплатена дължимата винетна такса.
Административнонаказващият орган носи доказателствената тежест да установи,
че данните относно регистрационния номер на превозното средство са били
неправилно декларирани от наказаното лице. Доказателства в тази насока не са
ангажирани. Налице е неправилно въвеждане на данните, като не е доказано това
да се дължи на виновно поведение на собственика. Още повече, че не съществува
превозно средство с регистрационен номер, състоящ се от комбинация от три букви
– буквеният код за регистрация е до две букви съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Несъмнено е допусната фактическа грешка при вписване на регистрационния
номер, която е довела до неотчитане на плащането на винетната такса в
Електронната система за събиране на пътни такси. Това обстоятелство не е било
известно на собственика на превозното средство, който добросъвестно е закупил
винетка и е имал съзнанието, че правомерно използва платената пътна мрежа.
Съгласно чл. 14, ал. 1 НК във вр. с чл. 11 ЗАНН незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на нарушението, изключва умисъла
относно това нарушение. При грешка деецът не съзнава, че върши общественоопасно
деяние, поради което не може да се формира вина / вж. ППВС № 12 от 29.XI.1973
г., т. I.9./. В казуса Г. Г. не е знаел, че извършеното от
него плащане не е регистрирано в ЕССПТ и е имал погрешната представа, че
дължимата винетна такса е платена, поради което не е съзнавал, че управлява ППС
без такава. При тези факти правилно въззивният съд е приел, че липсва признак
от субективната страна на констатираното нарушение и наказаното лице не следва
да носи административнонаказателна отговорност по чл. 179, ал. 3 ЗДвП.
Неоснователно е предложението на прокурора
за прилагане на института по чл. 28 ЗАНН. Разглежданото деяние не съставлява
административно нарушение, поради което не може да се обсъжда маловажен случай
на такова.
Предвид горното касационната инстанция намира, че не е налице соченото в
касационната жалба отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради
което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН във вр. с чл.
228 АПК във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените от него разноски за тази инстанця в размер на 200 лв.
По изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
192 от 02.07.2021 г., постановено по АНД № 20213330200238 по описа на Районен
съд – Разград.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура“ да заплати на Г. М. Г. за разноски в
касационното производство сумата 200 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/