Решение по дело №1296/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 117
Дата: 10 март 2020 г. (в сила от 9 юли 2020 г.)
Съдия: Ели Георгиева Скоклева
Дело: 20191510201296
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

10.03.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                     Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Іс-НО

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

 

10.02

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

Ели Скоклева

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Юлия Вукова

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Н.а.х.

 

 1296

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

                                                           Р  Е  Ш  И:

                       

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНОТО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-5310-001220/22.10.2019г., издадено от началник група КПДГПА към ОДМВР гр.Кюстендил, с което    са наложени  административни наказания „глоба в размер на 50лв. и „ лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за нарушение по чл.175,ал.1,т.4  ЗДвП на Д.К.В.  с ЕГН ********** ***,като незаконосъобразно.

                   Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

МОТИВИ: Д.К.В.  обжалва наказателно постановление № 19-5310-001220/22.10.2019г., издадено от началник група КПДГПА към ОДМВР гр.Кюстендил, с което    са наложени  административни наказания „глоба в размер на 50лв. и „ лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец за нарушение по чл.175,ал.1,т.4  ЗДвП. Прави оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено,като излага доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила ,както и че не е извършил горното нарушение.

         Административно наказващия орган  не изразява становище по жалбата.

         Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства-  показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна: 

         На 27.06.2019г. жалбоподателят управлявал лек автомобил по главен път Е-79, посока гр.Благоевград. На км.336+400, на същия бил подаден сигнал за спиране от служител  на БГ ТОЛ управление  ,като същият не спрял и продължил движението си.

         На 11.09.2019г., в отсъствие на  жалбоподателя, бил съставен АУАН за нарушение по чл.103 ЗДвП от длъжностно лице към ОДМВР гр.Кюстендил. При предявяване на акта- на 10.10.2019г., жалбоподателят посочил,че има възражения и отказал да го подпише, като отказа е оформен по реда на чл.43,ал.2 ЗАНН.

Въз основа на съставения акт,  е издадено атакуваното наказателно постановление, с което са наложени посочените по-горе административни наказания.

                   Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на свидетелите/ свид.Спасов е бил в патрулния автомобил, който е подал сигнал за спиране.същите не си противоречат  и се подкрепят от писмените доказателства.

                   С оглед на така установеното, съдът прие,че жалбата е допустима, подадена е в срока по чл.58,ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е  основателна и съдът отмени НП ,по следните съображения:

                   Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно заповед  8121з-952/20.07.2017., издадена от министъра на вътрешните работи.

         От събраните по делото доказателства   се установи ,че в процедурата по установяване на административното нарушение и съответно налагане на наказанието , са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е съставен в нарушение на чл.40,ал.1 и ал.2 ЗАНН. Общото правило,визирано в чл.40,ал.1 ЗАНН изисква същия да се състави в присъствие на нарушителя и свидетелите. Ал.2 от този текст предвижда единственото изключение на съставяне на акт в отсъствие на нарушителя, но само ако са налице две кумулативно предвидени предпоставки-извършителя да е известен и след покана да откаже да се яви за съставяне на акта. Доказателствата по делото безспорно установиха, че жалбоподателя не е бил уведомяван по какъвто и да било начин  да се яви за съставяне на акта,който е  съставен в негово отсъствие и впоследствие му е бил предявен.

Предвид обвинителната функция на АУАН, законодателят е регламентирал императивно процедурата по съставянето му, като гаранция за правата на гражданите и неспазването на което и да било от изискванията,  води  до ограничаване  на възможността,   нарушителя да организира защитата си .

         Макар и посоченото нарушение на процесуалните правила да обосновава отмяната на НП само на това основание, следва да се отбележи, че  деянието, извършено  от жалбоподателя е несъставомерно, тъй като същия не може да е субект на  горното нарушение. АУАН е съставен за нарушение на задължението, визирано в чл.103 ЗДвП да спре при подаден сигнал от контролен орган , което осъществява състава на чл.175,ал.1,т.4 ЗДвП.В случая  обаче, сигнала за спиране ,е подаден от длъжностно лице, осъществяващо контрол по реда на чл.166 ЗДвП,което по отношение водачите на МПС, ползващи автомобили за лични нужди, не притежава правомощия за спиране и съответно проверка. Правомощията на лицата, упражняващи контрол по реда на чл.166 ЗДвП са визирани в ал.2,т.1-11 на този текст и  касаят единствено водачите, осъществяващи обществен превоз на пътници  и товари или такива за собствена сметка, както и  учебните автомобили. В случая, жалбоподателят е управлявал личния си лек автомобил и като такъв, е субект на контрол от лицата по чл.165 ЗдвП, включително и по отношение плащането на винетна такса.

         С оглед изложеното, съдът отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

         По горните съображения, съдът постанови решението си.