Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.04.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито
съдебно заседание проведено на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова и прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия
Димитър Михов административно дело № 1062/2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба вх. №
5376/26.05.2020г. от Е.Н.С., ЕГН **********,***, чрез адвокат Д.Г. ***, с
правно основание чл.1 от ЗОДОВ. Ищецът претендира ответника да бъде осъден да
му заплати сумата от 5000 /пет хиляди/ лева обезщетение, представляваща частичен
иск от общо претендираните 27 500 лева за претърпени имуществени вреди
вследствие от незаконосъобразни действия на Община Варна, изразяващи се в
невъзможността да ползва премахнатия обект – кафе-бар от датата на премахване
на обекта – 13.03.2018г. до 13.03.2020г. в размер на 600 лева месечно, както и
стойността на дейностите във връзка с премахване на обекта в размер на 3000
лева, както и финансова загуба, изразяваща се в стойността на самия обект,
възлизаща на 10 000 лева. С исковата молба е предявен и частичен иск в размер
на 2000 лева от общо претендираните 10000 лева за претърпени неимуществени
вреди състоящи се в нехуманно отношение, унижения, срам и неудобство,
емоционални страдания и психически стрес, като вследствие претърпения стрес ищецът е получил исхемичен
мозъчен инсулт-тромботичен инфаркт през 2019г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане.
В исковата молба се твърди, че съгласно Заповед № 092/26.02.2018г.
на Кмета на район „Приморски“ при Община Варна е разпоредено премахване на преместваем
обект “Обособено помещение от дървена конструкция, обградено с прозрачно
полиетиленово фолио“ с приблизителни размери: дължина 4,5м., ширина 7м., височина
2,5м. и обща застроена площ 31,50м2 на основание, че търговският обект е поставен
в имот, собственост на Община Варна - ПИ с идентификатор №10135.***** без
разрешение за поставяне и без заплатена наемна цена за ползване на общински
терен. Заповедта е адресирана до ищеца в качеството му на собственик на „кафе
бар“, находящ се в гр. Варна, ул.„Головина“ №6 с идентификатор №10135.*****, изграден
в съсобствен имот с акт за узаконяване №№111/28.12.1994г., 28/22.04.2002г. и
разрешение за ползване № №368/29.12.2002г. Заповедта е отменена от
Административен съд-Варна, IVсъстав с
Решение №2427/13.12.2018г. по адм. д. №1780/2018г. Според ищеца съдът в
отменителното си решение в пълнота е изследвал както понятието „временен
обект“, така и описанието на търговският обект в акт №09/09.02.2018г. и в
самата заповед №092/26.02.2018г., като е изложил съображения защо е счел обекта
за „строеж“, а не за „преместваем обект“. Отчитайки, че разпоредения за
премахване обект представлява изградено върху бетонова основа помещение, съдът
е достигнал до убеждение, че същия съставлява „строеж“ и не подлежи на премахване
по реда на чл.57а от ЗУТ, а по друг ред, за което обаче е нужно извършване на
друга процедура. Освен това в обжалваната заповед е разпоредено премахване на
самия обект, а не и на законно изградената бетонова площадка под обекта, която
е предвидена и в самия архитектурен проект. Още в срока за доброволно
изпълнение на заповедта ищецът е премахнал търговския обект, но въпреки
предприетите действия, общинските служители са задействали процедурата по
премахване на “обособено помещение от дървена конструкция, обградено с
прозрачно полиетиленово фолио“. Поради липса на обект за премахване натрошили
бетоновата площадка, която служи и за подход и основа към монолитен търговският
обект с което осуетяват безпроблемното му ползване. В същото време от Община
Варна Дирекция „Финансово-стопански дейности“ всяка година считано от 2018г. изпращали
писма, че ищецът е задължен за извършен разход в размер на 2985,65лв. в
изпълнение на Заповед 092/26.02.2018г.
Ищецът твърди, че от така описаните незаконосъобразни
действия на администрацията на Община - Варна е преживял нехуманно отношение,
унижения, срам и неудобство от клиенти и съседи, емоционални страдания и
психически стрес, получил и увреждане на здравословното състояние, като вследствие
претърпения стрес получил исхемичен мозъчен инсулт-тромботичен инфаркт през
2019г., претърпял и финансови загуби, вследствие невъзможността да ползва
премахнатия обект, който не е възстановен и до момента от Община Варна, като е
лишен от пазарния наем за същия от датата на премахване на обекта 13.03.2018г.
до 13.03.2020г. в размер на 600лв. месечно, както и стойността по дейностите
във връзка с премахване на обекта в размер на 3000лв., както и финансова
загуба, изразяваща се в стойността на самия обект, възлизаща на 10000лв.
Иска се съдът да уважи исковата претенция. Претендира
се присъждане на направените съдебни разноски.
Ответникът по делото Община Варна, чрез
упълномощения си процесуален представител гл. юрисконсулт С.Н. в отговор с.д.
8699/22.07.2020г., оспорва изцяло по основание и размер предявените искове.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Варна дава
заключение за основателност на исковите претенции по същество, но счита същите
за недоказани по размерите, определени в исковата молба. Счита, че в резултат
на изпълнението на издадената незаконосъобразна заповед на кмета на Район „Приморски“
ищецът е претърпял имуществени вреди под формата на претърпяна загуба и на
пропуснати ползи, както и неимуществени такива. Последните следва да бъдат
удовлетворени до размерите установени от съдебно–оценителната експертиза, а претенцията
за неимуществените вреди счита за завишена и пледира за уважаване в размер,
определен по справедливост, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Административен съд - Варна, след
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
доводите и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл.1 от ЗОДОВ.
С оглед изложените твърдения в исковата молба съдът счита, че ищецът има правен
интерес да търси съдебна защита по исков ред, поради което исковете се явяват
процесуално допустими.
От доказателствата по делото се установява, а и между
страните не се спори, че със Заповед № 092/26.02.2018 година кметът на Район
„Приморски“ при Община Варна е разпоредил премахването на преместваем обект:
„Обособено помещение от дървена конструкция, обградена с прозрачно
полиетиленово фолио“, находящ се в ПИ с идентификатор № 10135.***** по кадастралната
карта и регистър на гр.Варна, с приблизителни размери : дължина 4,50 метра,
ширина 7 метра и височина 2,50 метра и обща застроена площ от 31,50 метра. За
да постанови този резултат органът е приел, че собственик на ПИ с идентификатор
№ 10135.*****, в който е поставен обекта е Община Варна по Акт за държавна
собственост от 11.03.2013 година и обектът е поставен без разрешение за
поставяне от Община Варна, в терен, отреден за озеленяване и попадащ в
регулацията на бул. „Осми Приморски полк“, не е заплатена наемна цена, както и
не са подадени заявления за издаване на разрешение за поставяне на обекта върху
общински терен. Правното основание за издаване на заповедта е чл. 57а, ал. 1,
т. 1 от ЗУТ, вр. чл. 68, ал. 1, т.т. 1, 3 и 8 от Наредбата за реда за поставяне
на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ на Община Варна. С Решение
№2427/13.12.2018г. по адм. д. №1780/2018г. Административен съд-Варна, IV състав
е отменил Заповедта за премахване на преместваемия обект.
По делото е допуснато изготвянето на съдебно-техническа
експертиза /л.124-130/. Експертизата дава следното заключение: по т. 1
стойността на премахнатия обект, определена по метода на капитализиране на
приходите /приходен метод/ е 12 700 лв. Стойността на дейностите за
премахване на обект са определени във вариант 1, когато Община Варна е
изпълнила всички дейности по премахване на обекта и е в размер на 1 864лв.
Във вариант 2 стойността на дейностите са определени, когато Община Варна е
изпълнила само дейностите по премахване на бетонната площадка и са в размер на
762лв. Стойността на средномесечния наем за периода 13.03.2018-13.03.2020г. е
определена по метода на пазарните аналози в приложение №1 към експертизата и е
в размер на 240.00 лева или за целия период 13.03.2018г.-13.03.2020г. от 24
месеца, стойността на наема се равнява на 24 х 240лв = 5 760,00лв. По т. 2
експертизата установява, че съгласно Заповед № 092/26.02.2018г. на Кмета на
район „Приморски", процесният обект представлява: помещение от дървена
конструкция с размери 4,50/7,00м, или 31,50 кв.м., изпълнено върху бетонова
основа. Сграда с идентификатор 10135.*****.3, попада в поземлен имот 10135.*****
и е изградена на границата на ПИ с идентификатори №№ 10135.***** и 10135.*****.
В досието на административно дело № 1780/18 г. на лист 38 до лист 41 е
представен одобрения архитектурен проект, съгласно който на южната фасада на
търговския обект се предвижда изграждане на тераса на две нива, а съгласно
графиката към проекта, на южната фасада е посочено открита площадка. След като
основното застрояване е разположено на границата на ПИ с идентификатори №№
10135.***** и 10135.*****, то площадката следва изцяло да попада с пълната си
площ от 31,50 кв.м. в поземлен имот 10135.*****.
В съдебно заседание вещото лице инж. О. уточнява, че за
определянето на средномесечния пазарен наем е използвал данни от „Варненски
имоти“ и от интернет, като е сравнявал обекти възможно по - близо до процесния
обект. Направил е малко намаление, което е свързано със сравнението на офертни цени и е заложил задължително и риск
от отпадане на наема, защото през по – продължителен период съществува такъв
риск. Според вещото лице обекта, който е предмет на заповедта на кмета не може
да бъде третиран като самостоятелен обект, тъй като е обособена част от
търговски обект. Вещото лице не намира разлика между тази част, която е
масивната сграда и тази част, която е отпред във вид на тераса или нещо
подобно.
С допълнителна СТЕ вещото лице А.В. съобразявайки всички
факти относно премахнатата част от процесния обект установява, че средния пазарен
наем за периода 13.03.2018г. - 13.03.2020 г. е в размер на 8.89 лева за 1 кв.м.
на месец, или 280.00 лева/месец за целия обект. Общо за периода 13.03.2018г. - 13.03.2020
г. пазарният наем е 6 720.00 лв. При изготвянето на СТЕ вещото лице е
извършило сравнение на заведения с еднакви или сходни характеристики с тези на
оценявания обект по информация от интернет сайтовете www.imot.bg
и www.imoti.net
, както и информация от агенции за
недвижими имоти извършващи дейност в гр.Варна. В Таблица 1 вещото лице описва пазарни
аналози на заведения с предназначение подобно на процесното. Офертните цени
варират в диапазона 8.00 - 15.00 лева/кв.м./месец. След подбиране на подходящи
пазарни аналози и прилагане на корекционни коефициенти се формира средна наемна
цена в размер на 8.89 лева/кв.м./месец. Вещото лице е съобразил и ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ за 2015 година, вх. № 034391600465739/28.04.2016 г., според която през
2015 г. ищецът е получил доход от наем от Фондация „Ес-О-Ес Семейства в риск“,
ЕИК *****, като получения доход е в общ размер 4620.00 лева. Според ГДД по чл.
50 от ЗДДФЛ за 2016 година, вх. № 034391700619165/02.11.2017 г. през 2016 г.
ищецът е получил доход от наем от Фондация Ес-О-Ес Семейства в риск, ЕИК *****,
като получения доход е в общ размер 3815.00 лева.
И двете експертизата не са оспорени от страните,
поради което съдът ги приема като безпристрастно и компетентно изготвени.
За установяване на времето на премахване на обекта,
както и че същия е премахнат от ищеца, и за установяване на здравословното и
емоционалното състояние на ищеца преди премахване на обекта и след това, съдът
разпита свидетели.
Свидетелката К Н Б обяснява, че се познава с ищеца още от
училище. Ищецът бил весел и атрактивен, и се изненадала, когато преди 2-3
години го видяла в недобро психическо състояние. Той й споделил, че има някакви
проблеми. Изненадала се, че заведението му е затворено. Той губел мисъл, изпадал
в лека депресия, която понякога била и малко по-силна. Според свидетелката това
е последствие от ситуацията, която имал с държавни институции и комшии,
породени от събарянето, неуредиците по ситуацията около къщата. В следствие на всичко
това миналата година той получил инсулт. Свидетелката му помагала в
домакинството и в пазаруването. Според свидетелката трябва да минат поне 5-6
години, за да може ищецът да се възстанови след инсулта и да бъде полезен за
себе си. Свидетелката твърди, че ищецът нямал други доходи освен наема от това
заведение, доколкото дълги години е живял в чужбина и нямал пенсия в момента. Когато
срещнала ищеца през 2017 г. се изненадала, че го вижда в такова лошо психологическо
състояние, бил унил, заради проблемите с имота, който има, рухнал психически. Възстановяването
му след инсулта от 2019г. било много
трудно.
Свидетелят К Р К познавал ищеца от 2005 г. като жизнен и весел човек.
След 2018 г., когато му отнели заведението, което било единствения му доход,
той се променил много. В следствие на това през 2019 г. получил инсулт.
Емоционалното състояние на Е. се променило още преди да започнат да събарят
заведението, когато разбрал, че имат желание да го събарят. След инсулта за него
се грижели приятели. Емоционалното състояние на Е. било влошено, а след инсулта
имало пълна промяна в характера, поведението и настроенията. Е. редовно си
получавал наема от наемателя, като това му бил единствения доход, той нямал пенсия.
С молба с.д. 10105/20.08.2020г. ищецът е представил
два договора за наем с цел доказване на пропусната полза от наем на обекта. В
хода на съдебното производство беше представена и ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2019г.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
Предявените искове са процесуално допустими. Съгласно
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, приложим по арг. от чл.203, ал.2 от АПК, към който
препраща правото на обезщетение по арг. от чл. 301, изр. последно от АПК,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. С
разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ се очертават пределите на отговорността, като се
предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Искът за
вреди може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния
ред или заедно с оспорването му по арг. от чл. 204, ал. 1 и ал. 2 от АПК, а в
случаите на вреди от незаконосъобразни действия или бездействия,
незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е предявен искът за
обезщетение. Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите съгласно чл. 205 от АПК.
В случая, индивидуалният административен акт - заповед
№ 092/26.02.2018г. на кмета на район „Приморски“, с която е разпоредено
премахване на процесния строеж е изпълнена лично от ищеца, според заявеното от
ответника в представения отговор с.д. 8699/22.07.2020г., след което ищецът е
провел съдебно производството по оспорването й, приключило с влязло в сила
решение за отмяна на същата. Горното доказва наличие на абсолютната положителна
процесуална предпоставка за допустимост на исковете по чл.204, ал.1 от АПК вр.
с чл.301 от АПК. Съгласно чл.177, ал.1
от АПК решението за отмяна на заповедта има сила за страните по делото и
действие за всички правни субекти, които следва да зачитат отмяната. От друга
страна, мотивите за отмяна на оспорения административен акт - на процесуално основание,
са без правно значение за спора, доколкото по аргумент от чл.172а, т.6 от АПК
със сила на присъдено нещо се ползва диспозитива на решението, поради което
отмяната на заповедта води до отпадане с обратна сила на породените от
заповедта правни последици, включително осъщественото принудително изпълнение.
В този аспект възраженията на ответника направени в с.з. на 26.05.2021г. са
неоснователни. Обстоятелството, дали обектът е бил
законно построен или дали е бил търпим, по никакъв начин не повлиява горния
извод. Законосъобразността на обекта не е предмет на настоящото производство и дори
да се приеме, че строежът е бил осъществен в противоречие с изискванията на
нормативно установения за това ред, това не санира противоправността на
действията на администрацията, като последица от които са настъпилите вреди за
ищеца и не изключва нейната отговорност да обезщети същите в пълен размер.
Преценката по същество на предявените искове сочи на
следното:
Основателността на иска за вреди с правно основание
чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, предполага кумулативното наличие на три предпоставки:
1.незаконен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие 2. настъпила
вреда в правната сфера на ищеца, имуществена или неимуществена, която включва
реално причинени щети и пропуснати ползи и 3.пряка и непосредствена причинна
връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и
настъпилата вреда. Доказването им е в тежест на претендиращият вредите, т.е. на
ищеца, а отсъствието на една от тях определя исковете като неоснователни.
В контекста на изложеното съдът счита, че е налице
първият елемент от фактическия състав на обезвредата. С влязлото в сила Решение
№2427/13.12.2018г. по адм. д. №1780/2018г. на Административен съд-Варна, IVсъстав
е отменена заповедта на кмета на район „Приморски“ за премахването на преместваем
обект: „Обособено помещение от дървена конструкция, обградена с прозрачно
полиетиленово фолио“, находящ се в ПИ с идентификатор № 10135.***** по
кадастралната карта и регистър на гр. Варна, собственост на ищеца, т.е.
заповедта е призната от съда за незаконосъобразен административен акт. С
отмяната на същия, настъпила след неговото изпълнение, възниква субективно
право на ищеца да претендира вреди от изпълнения отменен акт по арг. от чл. 301,
изр. последно вр. с чл.203 от АПК. Горната констатация е относима към всички
предявени искове.
От друга страна, останалите две предпоставки за
основателност на исковите претенции, съдът проверява поотделно за всяка от тях,
както следва:
Ищцът претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 10000лв.,
представляващо стойността на премахнатия обект. Преценката на събраните по
делото доказателствени средства сочи на доказаност на предявения иск по
основание и по размер. От заключението на вещото лице по първата СТЕ, се установява,
че премахнатият обект представлява „обособено помещение от дървена конструкция,
обградена с прозрачно полиетиленово покритие с приблизителни размери: дължина
~4.50м„ ширина ~ 7,00м. и височина - 2.50м. и обща застроена площ ~ 31,50м. Покривът
представлява дървена конструкция с окачен таван с монтирани лампи и тента над
него. Обектът е изграден върху бетонна площадка в ПИ 10135.*****, покрита с
ламиниран паркет, като същият не е трайно закрепен към нея. Обектът е обособен
като помещение- зала за маси към кафе-бар. Обектът е електрозахранен. Няма
данни да е водоснабден.“. Според т. 2 от СТЕ „процесният обект представлява:
помещение от дървена конструкция с размери 4,50/7,00м, или 31,50 кв.м.,
изпълнено върху бетонова основа. Сграда с идентификатор 10135.*****.3, попада в
поземлен имот 10135.***** и е изградена на границата на ПИ с идентификатори №№:
10135.***** и 10135.*****. В досието на административно дело № 1780/18 г. на
лист 38 до лист 41 е представен одобрения архитектурен проект, съгласно който,
на южната фасада на търговския обект се предвижда изграждане на тераса на две
нива, а съгласно графиката към проекта, на южната фасада е посочено открита
площадка. След като основното застрояване е разположено на границата на ПИ с
идентификатори №№: 10135.***** и 10135.*****, то площадката следва изцяло да
попада с пълната си площ от 31,50 кв.м. в поземлен имот 10135.*****.“ От
показанията на свидетеля Б , представените снимки, както и от заключението на
вещите лица, се установява по безспорен начин, че именно гореописаният обект е
изцяло премахнат вследствие на изпълнението на незаконосъобразната заповед и за
което ответникът дължи обезщетение. След като с влязло в сила решение на съда е
прието, че актът, въз основа на който е съборен обекта е незаконосъобразен и същият е отменен, то безспорно са формирани
неблагоприятни имуществени последици за адресата му, изразяващи се в случая в претендираните претърпени загуби – в
резултат на незаконосъобразно произнесения административен акт имущественото
състояние на ищеца се е намалило със стойността на премахнатия обект. В този смисъл така предявената претенция се
преценя като доказана по основание. По отношение размера на претендираните
имуществени вреди под формата на претърпени загуби съдът кредитира изцяло изготвената СТЕ, тъй като становището на
вещите лица за избрания подход е подробно мотивирано, изградено е след анализ
на всички относими към казуса обстоятелства; експертното заключение е дадено и
в съответствие с нормативната уредба досежно определяне пазарната стойност на
недвижими имоти като процесния. Според заключението на СТЕ в случая, стойността на
обезщетението следва да се формира по методата на капитализиране на приходите
/приходен метод/, който дава по-точни данни за пазарните стойности на обекта.
Последният определя анализ на стойността на оценявания имот, основан на
способността му да генерира приходи чрез капитализиране на нетния приход от
имота за даден период. При определяне на приходната стойност на оценяван обект
се изхожда от трайно реализирания чист годишен приход на недвижимия имот, като
приходната стойност е определена на база реален или възможен постоянно достиган
наем, определен на база среден предлаган наем в района, при отчитане състоянието
на сградния фонд и остатъчния срок на ползване, Трайно годишен доход обхваща
всички предполагаеми трайно реализирани приходи, получени при правомерно
стопанисване на оценявания обект. Чистият приход се намалява със сумата, която
се получава при олихвяване на стойността на земята или правото на строеж. В
основата на олихвяването се залага лихвена ставка на недвижимия имот, която е
определяща за капитализирането. За остатъчна експлоатационна годност се приема
броят на годините през които се допуска, че сградите и строителните съоръжения
могат да бъдат използвани рентабилно и съобразно нормативния срок на годност на
отделните видове сгради. Процентите, използвани при капитализацията на земята или
правото на строеж и при капитализиране на чистия доход, получен от отдаването
под наем на обекта са съобразени с възможната възвращаемост съобразена с
пазарните условия в България. Те са получени на база проучвания на пазара на
недвижими имоти и реалната възвращаемост от инвестицията. По този начин е
определена дължимата сума за имуществени вреди с експертното заключение по т. 1
на вещото лице Р.П., като стойността на премахнатия обект е определена в размер
на 12 700лв. Тъй като претенцията на ищеца в тази част е в по-нисък размер
- 10 000 лв. съдът намира, че същата се явява основателна и доказана и
предвид липсата на направено изменение на иска от ищеца в посока увеличение.
Настоящият съдебен състав
намира, че липсват представени
доказателства за причинено увреждане по вина на ищеца. В тази връзка не се споделя
тезата на ответника, че претърпените имуществени вреди са последица единствено от виновно поведение на ищеца и следва да
останат в негова тежест, тъй като ищецът е могъл да поиска от съда да се спре принудителното изпълнение, съгласно
чл.217, ал.2 от ЗУТ в относимата редакция, а не е сторил това. Последното не изключва причинната връзка между
незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат, тъй като независимо от
поведението на ищеца, обектът има стойност и функционалност, която е
загубена вследствие от премахването, в резултат на което е засегната
имуществената сфера на ищеца и е налице увреждане.
Ищецът претендира и обезщетение в размер на 3000лв.,
представляващо стойността на дейностите във връзка с премахване на обекта. Както
се посочи от цитираните по-горе писмени доказателствени средства, ответникът не
оспорва твърдението на ищеца, че лично последният е извършил премахване на
обекта, с изключение на дейностите по премахване на бетоновата площадка, които
са извършени от служители на Община Варна според признанието на ищеца,
обективирано във възражение от 10.01.2019г. /л. 31 от делото/ Следователно стойността
на разходите съдът определя съобразно посоченото от вещото лице в т.1, като от
размера, определен във вариант 1 - 1863.83лв. извади определения във вариант 2
размер от 762.60лв. Разликата в размер на 1101.23 лева представлява стойността
на дейностите по премахване на обекта, извършени от ищеца и в този размер
предявения иск за имуществено обезщетение, представляващо дейности във връзка с
премахването на обекта следва да се уважи, като се отхвърли в разликата му до претендираните
3000 лв.
За периода от датата на премахване на обекта 13.03.2018г. до
13.03.2020г. ищецът сочи, че е пропуснал да
реализира ползи в размер на 600 лева месечно, представляващи неполучена наемна цена поради факта, че преди събаряне на терасата наема на
обекта е бил в размер на 2000 лв., а след събарянето на обекта наема е 1300лв. Чрез допълнителната СТЕ, неоспорена от страните е
установено, че месечния наем за премахнатия обект е в размер на 280лв. За да
възникне вреда, изразяваща се в пропуснати ползи, то следва резултатът, който
ищецът е целял да постигне, да е сигурен. Пропуснатата полза е налице, ако има
неосъществено увеличение на имуществото на пострадалото лице, което е щяло да
настъпи със сигурност и това увеличение непременно е щяло да се осъществи, ако
не е бил незаконосъобразният акт. За ищеца ще е налице правото да получи
обезщетение, ако докаже със сигурност, че е щял да получи приходи от наемни
вноски по сключения договор за наем с трето лице, за посочения от ищеца период,
както и че този приход е в претендирания размер. Пропуснатата полза се изразява
в това, че едно лице не успява да осъществи една полза, а именно да увеличи
имуществото си, макар да са съществували всички условия за това, като
единствено увреждането /отмененият незаконосъобразен акт/ го лишава от
възможността да реализира една сигурна облага. Следователно пропуснатата полза
е това увеличение на имуществото на увредения, което при обикновени условия би
настъпило, ако ответникът не бе го увредил, т. е. тази, която при обикновено
развитие на нещата би могла с висока степен на вероятност да се очаква.
Съдът намира за доказана исковата претенция за обезщетяване на
претърпени имуществени вреди в следствие на пропуснати ползи, поради следното. Видно
от представения договор за наем от 05.07.2017г. /л. 172-177/ ищецът е отдал
процесния кафе-бар срещу цена от 2000 лв. месечно за срок от една година. Видно
от последната страница договорът е прекратен на 13.03.2018г. поради събаряне на
външната тераса. Видно от договор за наем от 11.06.2018г. /л. 178-184/ сключен
след събарянето на процесния обект, имотът е отдаден под наем вече като „временен
търговски обект“ за месечна цена от 1300лв. С декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за
2019г. доходът от наем е деклариран /л. 202-205/. Съдът приема, че получаването
на наемната цена по договора за наем от 05.07.2017г. е било сигурно за ищеца за
следващите месеци, ако процесният обект не е бил съборен вследствие незаконосъобразния
административен акт на кмета на район „Приморски“. В хода на производството
ответникът не доказа възникването на обстоятелства, които биха препятствали
действието и изпълнението на този сключен договор, освен издаването на
незаконосъобразната Заповед № 092/26.02.2018г. на Кмета на район „Приморски“
при Община Варна, представляваща основание за реализиране на отговорността по
чл. 1 от ЗОДОВ. Вредата е пряка и непосредствена, когато следва закономерно от
незаконосъобразен административен акт и е непосредствена, когато
противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други
фактори на въздействие. Вероятността от настъпването на вредите следва да е
несъмнена и да се основава от настъпване на факта, единствено от ненастъпването
на който не са получени твърдяните доходи и в процесния
случай това се доказа. Настъпилите вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, са
в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка от издадения
незаконосъобразен административен, отменен с Решението на Административен съд –
Варна. Пропуснатата полза в конкретния случай е реално предвидима, а не
случайна или хипотетична. /В този смисъл
Решение № 6731/ 08.05.2019 г., по адм. дело № 14391/ 2018 г. на ВАС/.
По отношение на размера на исковата претенция е приета допълнителна СТЕ,
която съдът кредитира изцяло. При определяне цената на наема по метод на пазарните
аналози се сравнява обекта, предмет на оценка, с идентични или сходни активи,
за които е налична ценова информация. Същността на метода се състои в събиране и използване на информация за
реално извършени сделки, а при липса на такава информация изчисленията се
извършват на база офертни цени и прилагане на корекционни коефициенти. При
определяне на пазарния наем са взети предвид следните фактори: местоположение на обекта,
текущо състояние, степен на изграденост на инфраструктурата както
непосредствено около обекта, така и в района в който е разположен оценявания
обект. Поради горното съдът приема, че така определената пазарна цена определя действителната наемна
цена на съборения обект за
процесния период. Съгласно Тълкувателно решение № 82 от 28.02.1975 г. на ВС по
гр. д. № 74/1974 г., ОСГК размера на неоснователното обедняване на собственика
за сметка на неоснователното обогатяване на ползвателя на имота се определя от
средномесечния пазарен наем, поради което съдът приема, че месечния наем за
процесните години е в размера определен в експертизата. Следователно за претендирания период 13.03.2018г.-13.03.2020г. ищецът е претърпял вреди в резултат на пропуснати ползи в
размер на 24 м. х 280 лв. = 6720 лв., поради
което искът е основателен до размера на сумата от 6720 лева. В останалата част до
сумата от претендираните 14400 лева искът се
явява неоснователен. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът не
приема възражението на ищеца относно размера на пропусната полза претендиран
като разликата между наемните цени по договорите за наем от 05.07.2017г. и
11.06.2018г. предвид различното предназначение на имота – предмет на наема /по
първия договор-кафе-бар, а по втория – магазин/, което предопределя и разлика в
наемната цена.
В частта за претендираните неимуществени вреди съдът
намира иска за доказан по основание. Обезщетенията за неимуществени вреди се
присъждат за конкретно претърпени физически, психически болки и неудобства,
които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия или
бездействия на административния орган или длъжностни лица. Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за
правилното определяне на размера на обезщетението. Законът е категоричен, че
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се формира по справедливост по
реда на чл.52 от ЗЗД и зависи единствено от степента и характера на преживените
болки и страдания от ищеца. В негова тежест е да докаже настъпването на вреди
от неимуществен характер, представляващи болки и страдания, които да са в
причинна връзка с отменения акт. От представената по делото Епикриза от УМБАЛ
„Св. Марина“ ЕАД-Варна е видно, че ищецът е постъпил на лечение на 12.07.2019г.
и е изписан на 16.07.2019г. с диагноза – исхемичен мозъчен инсулт-тромботичен
инфаркт във вертебро-базиларната система /МКБ I63.0/, ХКВБСН /G96.8/,
Кингкинг на лоса мултиинфарктна енцефелопатия /G93.4/, ХБ III ст.ум. ст.
смф /I11.0/, десностранна централна хемипареза, псевдобулбарен
синдром. Ноторно известно е, че инсултът е сериозно състояние, при което мозъка
не получава достатъчно кислород, за да функционира правилно, което води до
трайни и сериозни усложнения и увреждания, и е честа причина за смърт, като
лечението е продължително.
От свидетелските показания се установява, че в
резултат на отменения незаконосъобразен акт ищецът е претърпял вреди – психически
стрес, тревожност, притеснения и неудобство и като резултат на последното е
получил и трайна увреда на здравето, изразяваща се в прекаран
инсулт-тромботичен инфаркт през м. 07.2019г. Съдът не намира основание да не
кредитира свидетелските показания, доколкото същите се базират на лично
възприятие. Не са налице и данни за заинтересованост на свидетелите от изхода
на делото. Ето защо, следва да се приеме наличието на реално претърпени
неимуществени вреди, поради което следва да се присъди обезщетение имащо за цел
тяхната обезвреда. Обезщетение се дължи за всички претърпени преки и
непосредствени неимуществени вреди за целия исков период. Ноторно известно е,
че неимуществените вреди нямат материален еквивалент за пострадалия, поради
което законът постановява следващото се за тях обезщетение да се определи на
принципа на справедливостта по арг. от чл. 52 от ЗЗД, с оглед характера на
деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални
страдания. Настоящият съдебен състав намира, че обезщетение в размер на 2000 лева е съобразено с вида, степента и продължителността
на негативните изживявания, които са тежки и дълготрайни. В останалата част над
тази сума до претендираните 10000лв., искът
се явява неоснователен.
Всички присъдени обезщетения се дължат ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 26.05.2020г.
до окончателното изплащане на задълженията.
По делото е заявена претенция от ищеца за
присъждане на разноски за платена държавна такса, СТЕ и адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло
или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът следва да осъди
ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая разноските възлизат на 10
лв. представляващи д.т. и 885 лв. възнаграждение за СТЕ, които с оглед
посочената разпоредба се дължат на ищеца в пълен размер дори и при частично
уважаване на исковата претенция. Доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение не са представени от ищеца, поради което такова не му се следва.
Водим от горното, както и на основание
чл. 204, ал.1 от АПК във вр. с чл. 301 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен
съд – Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на Е.Н.С.,
ЕГН **********,***, обезщетение за причинените му имуществени вреди вследствие
от незаконосъобразни действия на Община Варна в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, предявен като частичен иск от 27
500 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на
исковата молба - 26.05.2020г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
частта над размер от 5000 лв. до 27 500 лв.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Е.Н.С., ЕГН **********,***,
обезщетение в размер на 6720лв. /шест хиляди седемстотин и двадесет лева/ за
претърпени вреди в резултат на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможност
да бъде ползван премахнатия обект от 13.03.2018г. до 13.03.2020г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба -
26.05.2020г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над размера
от 6720 лева до 14400 лева.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Е.Н.С., ЕГН **********,***,
обезщетение в размер на 1101,23 лева относно дейностите във връзка с премахване
на обекта, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на
исковата молба - 26.05.2020г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
в частта над размера от 1101.23 лева до 3000 лева.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Е.Н.С., ЕГН **********,***
обезщетение в размер на 10000лв. /десет хиляди лева/за претърпени вреди,
съставляващи финансова загуба, изразяваща се в стойността на обекта.
ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на Е.Н.С., ЕГН **********,***,
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 2000 /две хиляди/
лева, предявен като частичен иск от 10000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на
исковата молба - 26.05.2020г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
частта над размер от 2000 лв. до 10000 лв.
ОСЪЖДА Община-Варна да заплати на Е.Н.С.,
ЕГН **********,*** сумата от 895 /осемстотин деветдесет и пет/ лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: