МОТИВИ към Присъда № 18/26.01.2017 г. по НОХД №1293/2016 г. по описа на Окръжен съд-гр.Бургас
Подсъдимите Х.Н.Д. ЕГН **********
, ******* и Г.Н.К. ЕГН ********** ******** са предадени на съд по обвинение
в престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 29, ал.
1, б. “а“ и „б”, вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че на 12.10.2016г. , около 22.20ч. в гр.Карнобат, на
ул.“Неофит Бозвели“, при условията на опасен рецидив, в съучастие помежду си,
като извършители, отнели чужди движими вещи-парична сума в размер на
600/шестотин/лева, от владението на Г.Г.В. ***, с намерение противозаконно да
ги присвоят, като употребили за това сила-удари с юмруци по главата и тялото и
използвал нож, с който срязали десния джоб на панталона тип анцуг на
пострадалия Г.В., откъдето извадили и взели паричната сума.
В съдебно
заседание подсъдимите Х.Д. и Г.К. се признават за виновни по повдигнатото им
обвинение. Признават изцяло изложените в обстоятелствената част на обвинителния
акт факти , като заявяват, че не желаят за тях да се събират доказателства и
приемат съдът да постанови присъдата си на тези събрани на досъдебното
производство .
С оглед
направеното от подсъдимите и техния защитник искане, и след като съдът
констатира, че самопризнанието се подкрепя от събраните по реда и посредством
способите предвидени в НПК доказателства, производството се проведе по реда на
съкратеното съдебно следствие, съобразно диференцираната процедура на чл.371,
т.2 от НПК.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение. Счита изложената в обвинителния акт фактическа
обстановка за установена по категоричен
начин от събраните в досъдебното и съдебното производство доказателства.
Предлага на всеки от подсъдимите да се определи наказание лишаване от свобода
за срок от 10 години , което да се намали с 1/3 и същото да се наложи за
изтърпяване, при първоначален строг режим в затвор. Предлага да се уважи изцяло
предявеният граждански иск в размер на 83лв., представляващи невъзстановената
част от причинените с престъплението имуществени вреди.
Като
отегчаващи обстоятелства посочва осъжданията на Д. и К. за други престъпления против собствеността, извършени
преди настоящото деяние, извън послужилите за квалифицирането му като опасен
рецидив.
Частният
обвинител и граждански ищец , чрез повереника си, поддържа обвинението
повдигнато от прокурора, което намира за доказано, пледира за налагане на
наказание в размера предложен от представителя на държавното обвинение. Моли за
уважаване на гражданският иск в предявеният размер.
Защитникът
на подсъдимия Д. излага становище, че обвинението е доказано безспорно и такова
признание е направено от всеки от подсъдимите. Пледира за налагане на наказание
при превес на смекчаващите вината му обстоятелства. Като такива се посочват
направените пред разследващите пълни самопризнания, съдействието за разкриване
на обективната истина и възстановяването на частта от отнетата сума присвоена
лично от него . Към момента на извършване на инкриминираното деяние Д. бил в
тежко материално положение, което го мотивирало да извърши грабежа. Становището
му по предявеният граждански иск е, че същия следва да бъде уважен.
Защитникът
на подсъдимия Г.К. също пледира за наказание при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства, посочвайки като такива самопризнанието на
досъдебното производство, съдействието и доброто процесуално поведение в двете
фази на процеса. Счита , че обремененото му съдебно минало е взето предвид при
квалификацията на настоящото деяние. Предлага на същия да бъде определено
поради това наказание към минимално предвидения размер от 5 години лишаване от
свобода, което да бъде редуцирано с 1/3, с оглед протичане на производството по
реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. Гражданският иск
счита основателен и доказан в предявения размер и предлага същия да бъде
уважен.
Пред съда
подсъдимите изразяват разкаяние за стореното и се присъединяват към казаното от
своите защитници си, по отношение въпроса за определяне на наказанието.
От събрания по реда на съдебното
следствие доказателствен материал за изясняването на делото от фактическа и
правна страна, преценен в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено
следното:
I. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На 12.10.2016г. около 13.00часа
пострадалият Г.Г.В. отишъл в игрална зала „Централ , намираща се в гр.Карнобат,
бул.“България“. Там играл на игралните машини , като в
същата зала имало и други посетители . Към 22.00часа , след като
спечелил сумата от 600лева, си тръгнал от там. Спечелените пари свил
на две и ги сложил в джоба на долнището на анцуга с които е бил облечен.
Прибирайки се към дома си, В. вървял по ул. “Неофит Бозвели”. По пътя установил,
че е забравил в залата своята торба и се върнал да си я вземе, след което
отново тръгнал по същия път да се прибира.
През
това време подсъдимите Х.Н.Д. и Г. П. К., се срещнали в „махалата“ на
гр. Карнобат. Това се случило около 21:00 часа. Двамата решили да отидат към
центъра на града. Влезли в казиното - игралната зала, където преди това бил
пострадалия В.. Там техен познат - св. Й. С., намиращ се в залата и също
играещ на машините им показал В., който си тръгвал от залата, като им казал, че
същия е спечелил 600 лева .
Двамата
подсъдими тръгнали и вървели след пострадалия по ул. “Неофит Бозвели”. Решили
да го проследят и да му вземат парите. Те вървели след него и на удобно тъмно
място, подсъдимият Г.К. настигнал пострадалия В. и му поискал цигара. Последния
се спрял и му дал цигара. Тогава К. го хванал отзад през кръста и блъскайки го,
го съборил на земята. Подсъдимият Х. Д. на свой ред започнал на удря
пострадалия с ръце по главата като му нанасял удари с юмруци и с длани-шамари.
Приз това време подсъдимият К. бъркал в джобовете на пострадалия, с цел да
намери парите. Намерил джоба с парите, но не могъл да отвори ципа на джоба.
Тогава поискал от Д. ножа, който той носел със себе си. Подсъдимият Д. му го
подал и с него К. срязал плата на джоба на анцуга на пострадалия, извадил
намиращите се там 600 лева и ги взел . Двамата оставили пострадалия и
побягнали. След като се отдалечили от местопрестъплението, те спрели да бягат,
преброили парите и си ги разделили, по 300 лева на всеки, след което се
разделили.
След
разделянето на парите, К. отишъл в заведение в гр. Карнобат където похарчил
част от парите, а останалите пари скрил в дрехите си, в слиповете.
След
задържането на подсъдимия Х.Д., същия е предал доброволно сумата от 297лв.,
представляващи част от отнетите от пострадалия пари. Предал и ножа, с който К.
срязал джоба на В. , както и маска от плат, която бил поставил на главата си
при нападението. Обяснил, че ножа и маската взел със себе си още при тръгването
с втория подсъдим към центъра на кр.Карнобат.
При
задържането на обвиняемия и при проведения обиск на 13.10.2016г., парите в
размер на 220 лева- 17 бр. банкноти по 10 лева и 1 бр. банкнота от 50 лева са
били намерени в дрехите-слиповете на обвиняемия Г.К..
На
пострадалия Г.Г.В. са били причинени охлузвания и рана по тилната повърхност на
главата с дължина 6 см , съгласно заключението по извършената
съдебно-медицинска експертиза .
Нараняванията
по тялото и повредите на дрехите му- срязания джоб на долнище на анцуга му са
били установени при извършено освидетелстване на същия ден- 13.10.2016г..
Възстановени
с протокол от 24.11.2016г. на пострадалия В. са били доброволно предадените от
подсъдимите от Д. и иззетите от К. пари в размер на 517 лева.
Описаните обстоятелства се установяват по
категоричен начин от събраните доказателства: обясненията на
подсъдимите Х.Д. и Г.К. на досъдебното производство, показанията на разпитаните
свидетели Г.В., Й. С. и К. А., от протоколите за
оглед на местопроизшествие, обиск на лице, освидетелстване на лице и
фотоалбумите към тях, протокол за доброволно предаване, съдебно-медицинска
експертиза, справките за съдимост на подсъдимите, заповеди за задържане на
подсъдимите за срок от 24 часа, както и от приобщените по реда на чл.284 от НПК
веществени доказателства-нож и черна маска от плат.
Видно от заключението по изготвената в досъдебното производство съдебно -
медицинска експертиза № 264/2016 г. , прието от съда като обективно и компетентно дадено е, че в резултат
на нападението В. е получил рана по тилната повърхност на
главата от действието на твърд предмет какъвто е дръжката на предадения по
делото нож, а охлузванията са от падане на терена. Със същите са причинени
болки и страдание.
За момента на напускане на
игралната зала от пострадалия В. сведения се съдържат в свидетелските показания
на последния и св.С., както и в
обясненията на подсъдимите. Посоката и направлението им на движение след В. се
сочи от тях и от св.С.. Мястото на
нападението върху В. се установява посредством показанията на св.В., както и обясненията на подсъдимите, които се
потвърждават и от наличната на същото място запалка и следите от кръв
/5бр.капки/ , констатирани при огледа на местопроизшествие. Последователността в действията на
подсъдимите, механизма на причиняване на уврежданията , целта към която са били
насочени ударите спрямо пострадалия за отнемане от владението му без негово
съгласие на спечелените при играта в игралната зала парична сума и налагането
на своя фактическа властта върху парите, както и факта на нейното постигане, е
описан в последователност от св.В. и се потвърждава изцяло от подсъдимите. Голяма
част от инкриминираните парични знаци са били намерени у подсъдимите още в
същата вечер, непосредствено след довършване на деянието. Употребата на хладно
оръжие-нож се доказва освен от показанията на св.В., но така също от
обясненията на подсъдимите и приобщеното по делото веществено доказателство.
Индиция за намерението на
подсъдимите да извършат грабеж в същата вечер, са набавените и носени от Д.
преди грабежа нож и маска с прорези за очите и устата, предадени доброволно от него. Шапката при
нападението поставил върху главата си, но не скрил своето лице, поради което и
бил разпознат от В..
ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно
установено, че с горепосоченото си поведение подсъдимите Г.К. и Х.Д. са
осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1,
във вр. с чл. 29, ал. 1 б.”б”, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 12.10.16г.
около 22.20ч. в гр.Карнобат, при
условията на опасен рецидив, в съучастие помежду си, са отнели от владението на
пострадалия Г.В. *** посочените по-горе чужди движими вещи-парична сума в размер на 600лв., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят.
От обективна
страна е налице отнемане на чужди движими вещи от страна на подсъдимия от
владението на собственика – свидетеля В., т.е. налице е прекъсване на
фактическата власт на последния и установяване на своя трайна такава от страна
на двамата подсъдими. Безспорно това е извършено без съгласието на техния
владелец, с оглед физическото и вербално противопоставяне от страна на
пострадалия.
Предмет на отнемането са движими
вещи – паричната сума от 600лв.
Налице е и принудата като елемент от фактическия състав на грабежа,
представляващ сложно съставно престъпление. Налице е физическо въздействие върху личността на
пострадалия , използвано като начин за осъществяване на изпълнителното
деяние – подсъдимите са съборили пострадалия на улицата , нанесли са му удари с ръце и дръжката на нож, разрязали са джоба на
долница на анцуг , с окято бил облечен пострадалия и от там отнели
инкриминираната сума. В резултат на
употребената сила, парите са преминали във фактическата власт на подсъдимите.
По този начин последните са прекъснали фактическата власт на свидетеля В. върху
предмета на престъплението и установили своя. Между двата акта съществува
функционална връзка, тъй като упражнената чрез сила принуда, съвпада по време с
отнемането на вещите от пострадалия и е осъществена именно с цел подсъдимите да
установят фактическа власт върху парите на пострадалия. И в двете части
включени в изпълнителното деяние- принудата и
отнемането, двамата подсъдими са участвали едновременно, съвместно и с
общ умисъл за своене на чуждите вещи.
Поради това съдът намери, че грабежът е довършен и призна подсъдимите за
виновни по обвинението в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 във
вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1 б. “б” , вр. чл.20, ал.2 от НК.
По отношение квалификацията на
деянието на подсъдимия Х.Д. като опасен рецидив по чл.29, , ал.1, б“а“ и „б“ от НК на подсъдимия Х. Д. относими са
наказванията му по НОХД№407/10г. на КРС, НОХД№211/11г. на КРС и НОХД№457/11г.
на КРС . За първите две са налице предпоставките за кумулиране и определяне на
едно общо наказание в размер на най-тежкото от 2години лишаване от свобода, тъй
като никое от тях не е извършено преди влизане в сила на присъдата по другото.
Наказанието по това осъждане е изтърпяно ефективно. Третото наказание от 9
месеца лишаване от свобода е за деяние извършено в изпитателния срок по първото
и е изтърпяно отделно на 25.04.14г.
Всички изброени наказания са за
извършени тежки умишлени престъпления от общ характер, за всяко от тях е
налагано наказание лишаване от свобода, като едното от тях е за срок по-дълъг
от 1 година -НОХД№407/10г. По
НОХД№457/11г. наказанието е лишаване от свобода за срок от 11 месеца и
изпълнението на същото не е било отложено.
От изтърпяването на наказанията до извършване на деянието, предмет на настоящия обвинителен акт, не е изтекъл петгодишния срок по чл. 30, ал. 1 от НК.
Квалификацията на извършеното от
подсъдимия като опасен рецидив се обуславя за Г.К. от наказването му по
НОХД№30/15г. на КРС , НОХД№145/14г. на КРС , НОХД№245/14г. на КРС и НОХД№254/14г. на КРС, на лишаване от свобода
за тежки умишлени престъпления от общ характер, на лишаване от свобода , като
това по НОХД№30/15г. е за срок от 1 година , а това по НОХД№254/14г. за срок от
1 година и 3 месеца и изтърпяването на никое от наказанията по изброените
четири присъди не е било отлагано. Останалите му осъждания са за деяния
извършени от него като непълнолетен. Настоящото деяние е извършено след
изтърпяване на 26.11.15г. на увеличеното на основание чл.24 от НК
общоопределено наказание от 1 година и 7 месеца лишаване от свобода.
От изтърпяването на наказанието до извършване на настоящото деяние, не е изтекъл
петгодишния срок по чл. 30, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието по възведеното
на подсъдимите обвинение е
извършено виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2
предл. първо от НК, тъй като всеки от подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на принудата и на отнемането на чуждите вещи. Разбирал е, че: със съвместните
действия с другия подсъдим лишават притежателя от правото му на собственост ,
липсва съгласие у В. за това,
налагат нова- своя фактическа власт върху предмета на престъплението.
Наред с това е искал настъпването на обществено опасните му
последици. Прекият умисъл за грабеж съдът извежда от
осъществените от подсъдимите конкретни действия, а именно събаряне на пострадалия на земята, съчетано с нанасяне на
удари по тялото и главата, срязване с нож
на джоба на анцуга му, изваждане от там на инкриминираната сума, а впоследствие бягство от местопрестъплението.
Упражнената спрямо личността на пострадалия В. принуда , чрез пряко упражнена сила , безусловно обективира присвоителното им намерение по отношение на отнетата парична сума. Умисълът обхваща и квалифициращото
обстоятелство – опасен рецидив, тъй като подсъдимите са извършили деянието, след като са знаели , че са били преди това
осъждани и са им налагани посочените по-горе наказания лишаване от свобода.
III. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО.
Осъществен е квалифициран по признаците си грабеж, представляващ по-тежко
наказуем състав на престъплението спрямо основния по чл. 198, ал. 1 от НК .
Предвиденото от законодателя наказание е лишаване то свобода за срок от 5 до 15
години, като съдът може да наложи и конфискация до 1/2 от имуществото на
виновния.
Ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и дееца и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и целите на
наказателната репресия по чл.36 от НК, съдът определи съответно наказание за
всеки от подсъдимите, в рамките на предвиденото от закона за съответния
престъпен състав . Съобрази също и императива на чл.373, ал.2 от НПК за
намаляване на същото с 1/3, с оглед протичане на производството по реда на
диференцираната процедура на чл.371, т.2 от НПК.
Степента на обществена опасност на деянието е типичната за този
квалифициран състав . Засегнати са два вида обществени отношения – тези
осигуряващи защитата на частната собственост и тези свързани със защита на
личната неприкосновеност на гражданите.
Степента на
обществена опасност на подсъдимия Д. и на подсъдимия К. са високи, предвид
факта, че преди настоящото деяние, всеки от тях е наказван многократно за
престъпления против собствеността , с оглед данните от приложената по делото
справка за съдимост , което сочи наличие на трайно установени у тях престъпни
навици .
Съдът намери, че в случая като смекчаващи вината на подсъдимия Х.Д. обстоятелства следва да се отчетат направеното самопризнание и оказаното съдействие на
досъдебното производство, непосредствено след задържането му от органите на
реда, както и изразеното пред съда съжаление и разкаяние за стореното.
Бланкетно и неподкрепено с доказателства остана твърдяното от защитата тежко
материално положение на този подсъдими, поради което и съдът не прие същото за
налично. Отегчаващи обстоятелства се явява причинената лека телесна повреда на
пострадалия В. от която същия е претърпял болки и страдания, както и предварителното набавяне на средството за
извършване на престъплението-иззетия и приложен по делото нож и маската за
глава .
Като отегчаващи вината на Г.К.
обстоятелства, съдът отчита причинената с деянието лека телесна повреда
на пострадалия и множеството осъждания на К. извън квалифициращите настоящото
деяние като опасен рецидив . Непосредствено след задържането му, подсъдимият Г.К.
е отрекъл да е съпричастен към извършеното , както и намерените и иззетите от
него пари да са част от отнетите от пострадалия. На по-късен етап, когато вече
обстоятелствата по делото са били изяснени, същия е направил признание за
стореното, с което обаче не е допринесъл съществено за разкриване обективната
истина по делото . Затова и направеното самопризнание, освен като предпоставка
за протичане на съкратеното съдебно следствие по специфичната процедура,
гарантираща намаляване на наказанието с1/3 , не следва да се отчита повторно и като смекчаващо обстоятелство. Като смекчаващи вината на К. обстоятелства
съдът отчете изразеното от него пред съда съжаление и разкаяние за стореното .
Причините за
извършване на деянието се коренят в ниската правна култура на подсъдимите и в
желанието им да се облагодетелстват неправомерно, в неуважението към личността
и собствеността на другите членове на обществото.
С оглед посочените отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства съдът
намери, че справедливо за извършеното от всеки от подсъдимите се явява наказание при баланс на смекчаващите
и отегчаващите отговорността им обстоятелства, а именно на по 10 години
лишаване от свобода, което се намали с
1/3 и на всеки от тях се наложи от 6
години и 8 месеца лишаване от свобода.
Съдът счете , че единствено чрез
ефективното изтърпяване на наказанието могат да бъдат
постигнати целите на наказателната репресия по чл. 36 от НК и
преди всичко поправително-възпитателното въздействие на наказанието спрямо
всеки от подсъдимите. Предвид предходните осъждания на наказание лишаване от
свобода, сочещо на отсъствие на отрицателната
предпоставка на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на
наказанието, съдът намери, че същата норма се явява неприложима спрямо Д. и К..
Предвид предишните осъждания на подсъдимия Х.Д. , на основание чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС/преди редакцията с ДВ.бр.13/17г./ съдът определи първоначален „строг” режим на изтърпяване на наложеното му с присъдата
наказание лишаване от свобода, в затвор.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспадна изтърпяната от подсъдимия Д. времето, през което е бил задържан под стража от 13.10.16г. до влизане в сила на
настоящата присъда.
С оглед осъжданията на подсъдимия Г.К. , съдът на основание чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС определи и по отношение на него първоначален „строг” режим на изтърпяване на наложеното му наказание лишаване
от свобода, в затвор.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспадна изтърпяната от подсъдимия К. времето, през което е бил задържан под стража , считано от 13.10.16г.
Съдът не наложи наред с това
наказание и предвидената като възможна конфискация до една втора от имуществото
на виновните, поради липсата на данни за притежавано имущество от всеки от тях.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
С оглед установената фактическа
обстановка , установени са безспорно признаците на деликта- деянието на подсъдимите , настъпилата
имуществена вреда за свидетеля В.,
причинната връзка между деянието и вредата, противоправността на деянието и
вината. Доказан се явява и гражданския иск за сумата от 83лв., съставляваща
невъзстановената част от отнетите му 600лв. Поради това и съдът уважи
претенцията му в този размер, като осъди подсъдимите да я заплатят солидарно в
негова полза.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
осъди всеки от подсъдимите, да заплати на пострадалия по една втора от
разноските сторени от него за възнаграждение на повереник по делото.
В тежест на подсъдимите,
солидарно, съдът възложи и заплащането на държавната такса върху уважения
граждански иск.
Осъди също всеки от тях, да
заплати в полза на Държавата и по половината от направените по делото разноски.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Съдът постанови, след влизане на присъдата
в сила, приложения по делото тъмносин анурак, собствен на пострадалия да му
бъде върната, долница на анцуг, запалка и обтривка да се унищожат, а иззетия и
приложен нож-средство на престъплението, както и маската за лице, на основание
чл.53, ал.1, б.“а“ от НК да се отнемат в полза на държавата и се унищожат.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :