№ 21292
гр. С., 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110143552 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Т.С.” ЕАД осъдителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника Х. И. Х.ев, да заплати на ищеца следните суми: 2 300,95
лева (двe хиляди и триста лева и 95 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 11.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
213,77 лева (двеста и тринадесет лева и 77 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 15.09.2021 г. до 10.03.2023 г., 70,37 лева (седемдесет лева и 37 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
11.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 12,65 лева (дванадесет лева и 65
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 10.03.2023 ,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 19405/2023 г. по описа на СРС,
36 гр. състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързвали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане, по отношение на имот с аб. № ..., находящ се в гр.
С., ж.к. „К. п. 3“, бл., вх., ет Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен
срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което
моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца процесните суми, като претендира и
разноски по производството.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния представител е депозирал
отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове.
Оспорва наличието на облигационна връзка между страните. Не оспорва количеството
доставена топлинна енергия и стойността й и моли в тази връзка да не бъдат
назначавани експертизи в настоящото производство. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „ББ.Б.” ООД не заема становище
по основателността на подадените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
С доклада по делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства включени в предмета на спорното право: че до
процесния имот е реално доставена топлинна енергия в количества и стойности
посочени в депозираната искова молба, за която се дължи възнаграждение в
претедираните от ищеца размери. Спорен по делото е въпросът дали е налице
облигационна връзка между страните.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на
топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно
право на ползване.
Съгласно разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на
ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот
със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
2
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот.
С оглед изричното оспорване от страна на ответника, че е в облигационна връзка
с ищеца, съдът е указал в тежест на последния, че следва да докаже, че ответницата
има качеството потребител на топлинна енергия (собственик, ползвател).
По делото са събрани доказателства, че процесният имот е придобит от трето
неучастващо по делото лице – Е.А.С. Последната е придобила имота чрез дарение,
обективирано в нотариален акт от 18.04.1997 г. ( л. 19-20).
Представен по делото е договор за послужване на имот и представяне на вещно
право от 02.01.2019 г. сключен между лицето Е.А.С. в качеството на заемодател и
ответника Х. И. Х., в качеството му на заемател. По силата на посочения договор
заемодателят Е.А.С.е предоставил на ответника Х. И. Х. за временно и безвъзмездно
ползване следния недвижим имот, а имемно: ап., находящ се в гр. С., жк. К. п., бл.,
вх.А.
От представените по делото писмени доказателства не установява
принадлежността правото на собственост на ответника върху процесния недвижим
имот, нито се установява, че последният има качеството вещен ползвател.
Представения протокол за проведено общо събрание на етажните собственици, има
удостоверителна стойност единствено относно присъствалите лица и взетите решения,
но не и относно качеството собственици на присъства
Софийският районен съд, анализирайки събраните по делото доказателства,
намира, че исковата претенция, предявена против ответника Х. подлежи на отхвърляне
като недоказана по основание. За да съществува договорно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия, лицето потребител следва да е собственик
или ползвател на топлоснабдения недвижим имот съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Следователно необходима предпоставка за уважаване на предявената искова претенция
е доказване наличието право на собственост или вещно право на ползване. С оглед
обстоятелството, че договорното правоотношение възниква със собственика или
носителя на вещно право на ползване, а от събраните по делото доказателства не може
да бъде направен извод, че ответника е собственик или ползвател на имота, съдът
приема, че липсва изискуема материалноправна предпоставка за уважаване на иска,
респективно предявената искова претенция като неоснователна следва да бъде
отхвърлена. Макар с приетото Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС по тълк.дело №
2/2017 г. да е възприето, че и ползвател на имота на облигационно правно основание
може да отговаря за заплащане на дължимата цена за топлинна енергия, за да бъде
налице основание паричната сума да бъде претендирана от лице, различно от
собственика, необходимо условие е да бъдат изпълнени условията за възникване на
договорно правоотношение между доставчика и ползвателя на имота на облигационно
правно основание. В конкретния случай предвид това, че ответника Х. се намира в
имота на основание заем за послужване, последният държи имота на облигационно
правно основание, но наличието на облигационноправна връзка, съгласно която
фактическата власт върху топлоснабдения имот е предоставена на държателя на имота,
не е достатъчно, за да обоснове, че ищцовото дружество има право да претендира
заплащане на парични суми за топлинна енергия от ползвателя на имота на
облигационно правно основание. За да е налице основание паричната сума да бъде
претендирана от наемателя, а не от собственика на имота, според приетото
Тълкувателно решение следва да са изпълнени условията за възникване на договорно
правоотношение съгласно предвидения в общите условия на доставчика ред.
Ето защо при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
3
разпределение на доказателствената тежест, съдът приема че между страните не
съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди, респективно не е налице пасивна материалноправна
легитимация на ответника и същият не дължи на ищеца претендираната главница, а
при липса на главно вземание – и на обезщетението за забава в размер на законната
лихва като акцесорно вземане.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива има ответника.
В исковото производство на ответника Х. е оказана безплатана правна помощ по
реда на чл. 38 ЗадВ от адв. С. К. К.. В полза на адв. К. следва да бъде определено адв.
възнаграждение при съобразяване минималните размери предвидени в разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения в размер на 559,77 лева.
В заповедното производство на ответника Х. е оказана безплатана правна помощ
по реда на чл. 38 ЗадВ от адв. С. К. К.. В полза на адв. К. следва да бъде определено
адв. възнаграждение при съобразяване минималните размери предвидени в
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатски възнаграждения в размер на 400,00 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените положителни установителни искове по реда на чл.422
ГПК с правно основание чл. 149 ЗЕ, и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
признавано за установено, че Х. И. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С., гр. С., ж.к. „К.
п. 3“, бл., вх., ет ап. дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Я.“ № ... следните суми, а именно: 2 300,95 лева (двe хиляди и триста лева и
95 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период
от 11.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 213,77 лева (двеста и тринадесет
лева и 77 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
10.03.2023 г., 70,37 лева (седемдесет лева и 37 стотинки), представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 11.04.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 12,65 лева (дванадесет лева и 65 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 10.03.2023 , за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.г.д. № 19405/2023 г. по описа на СРС, 36 гр. състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. „Топлофикация-С.“
ЕАД, ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „Я“ № ... да заплати на
адв. С. К. К., САК, сумата от 559,77 лева за адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ на ответника Х. И. Х. за настоящото
производство и сумата от 400,00 лева за адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ на ответника Х. И. Х. за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Третото лице помагач на
4
страната на ищеца – „Т.С.” ЕАД – „ББ.Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5