РЕШЕНИЕ
№ 147 / 14.8.2020 г., град Карнобат,
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД І граждански състав
На четиринадесети юли през две
хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Татяна Станчева
Секретар: Веска Христова
като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева
гражданско
дело номер 645 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата
молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК/Код по Булстат-*********, адрес гр.София,
район Витоша, ул.”Околовръстен път” № 260, п.к. 1766, представлявано от **********- прокурист, чрез Адвокатско
дружество „Чаталбашев, Петкова И И.“ Булстат *********, представлявано от адв.Х.Х.И.
- САК, с адрес: ***, Бизнес център „Ивел“ ет.8, срещу Н.А.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Н.Х.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с предявен
установителен иск с правно основание по чл.422 във вр. 415 от ГПК, за
признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат на банката
-ищец главница в размер на 5937.21 лева /пет хиляди деветстотин тридесет и седем лева
и 21 ст./, възнаградителна
лихва за периода 08.01.2016г. до 08.02.2018г.
в размер на 1703.63 лева /хиляда седемстотин и три лева и
63ст./, мораторна лихва -
354.06 лева /триста петдесет и четири лева и 06 ст./ за периода
08.01.2016г. до 30.03.2018г. и
сумата от 67.20
лева /шестдесет и седем лева и 20 ст.
–дължими такси от 08.01.2016г. до 30.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 10.04.2018 г. до изплащане на вземането, за които ищецът се е
снабдил със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК.
Претендират се разноските по делото. С допълнителна молба ищецът уточнява, че
претенцията е заявена срещу ответниците при условията на солидарност.
В исковата си молба ищецът твърди, че с договор за
потребителски кредит, сключен между него и ответниците на 08.08.2012г. е
предоставил на ответниците сумата в размер на 7110,00 лева, за пълно предсрочно
погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит № РБ467085 от
03.10.2008 г. Кредитополучателите се задължили в условията на солидарност да върнат
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в срок до 08.08.2022г.
ведно с уговорената възнаградителна лихва. Ответниците не изпълнявали
задълженията си и спрели да погасяват кредита. Ищецът обявил кредита за
предсрочно изискуем и се снабдил със заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по реда на чл.417 от ГПК. Заповедта за незабавно изпълнение е
връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на заявителя са дадни указания да
предяви иск по чл.422 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК, особеният представителна
ответниците - адв. Б.И.Ч. оспорва исковите
претинции като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява. Депозира писмено
становище във връзка с отговора на исковата молба и твърденията на особения
представител. Ответниците, представлявани от назначения особен представител–адв. Ч.,
оспорват иска по съображения изложени в отговора на исковата молба.
Карнобатският районен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
С
договор за потребителски кредит, сключен на 08.08.2012 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД
/с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“
АД/, като кредитотадел, и Н.А.М. и Н.Х.М., като кредитополучатели, банката е предоставила на
ответниците потребителски кредит в размер на 7110 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията на ответниците по
договор за потребителски кредит № FL467085 от 03.10.2008 г. Към същата банка. Кредитополучателите
се задължили в
условията на солидарност да върнат ползвания кредит ведно с дължимите лихви до 08.08.2022 година. На първата
страница на договора е отразено, че договорът е сключен за срок от 120
месеца. Размерът на погасителните вноски
е посочен в погасителния план, подписан от страните. По
силата на чл. 3 от договора, кредитополучателите
дължат на банката през първите девет месеца от
срока за погасяване на кредита при променлива годишна лихва определена
на основа на БЛП, договорна надбавка в размер
на -8.20 (минус осем цяло и двадесет
десети). За периода след първите девет месеца до
крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателите дължат на банката годишна
лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 0.800 (нула цяло и
осемдесет десети) пункта. Към момента на сключване на процесния договор, БЛП за
потребителски кредити е бил в размер на 13,200 (тринадесет
цяло и двадесет десети) процента - от чл. 3, ал. 1 от договора. БЛП се определя по правилата на чл.3, ал.6 от ДПК. В чл. 4 от процесния договор, страните са постигнали съгласие през първите девет месеца, ответниците да ползват гратисен
период (считано от датата на сключване на договора)
за плащане на главницата по предоставения кредит, като по време на гратисния
период те са следвало да плащат
само лихва върху усвоения кредит, съгласно
погасителния план. Погасителните вноски
в този деветмесечен гратисен период са в размер на 29,63 лева, а след гратисния
период кредита е следвало да се погаси със 110 месечни анюитетни вноски в размер 114,57 лв., и
една окончателна вноска в размер 113,51 лв. Съгласно чл.4 и чл.7 от договора за потребителски
кредит, погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите
лихви, се заплащали ежемесечно на 08-мо число от съответния месец. Общият брой на погасителните вноски и техният размер се съдържа в погасителния план, подписан от страните по договора за потребителски
кредит. Погасителният план е неразделна част от договора
за потребителски кредит /чл.18 от договора/.
При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите
дължат лихва за времето на забава
върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава - чл. 8 от договора за потребителски кредит.
Кредитополучателите са приели и подписали договора за потребителски кредит.
С подписите си кредитополучателите са декларирали, че са предварително
уведомени за всички условия по кредита, прочели са договора и са съгласни с условията
му. С подписването на договора солидарните длъжници са декларирали изрично, че
преди сключването на договора за кредит са получили от банката преддоговорна
информация за условията на договора във формата на стандартен европейски
формуряр запознати са с преддоговорната информация и сключват договора за
кредит въз основа на нея – чл.23 от договора.
В приложения погасителен план, подписан от
страните, е посочен размерът на отпуснатия кредит, посочена е дължимата лихва,
крайният срок на издължаване на общата сума –сбор от главница и договорна
лихва, както и месечните вноски дължими от ответниците.
Всяка вноска месечна вноска съдържа общ размер, както и размер на главница и лихва.
Сумата
е усвоена на 08.08.2012 г., като паричните средства в размер на 7110,00 лева,
предоставени от банката са преведени по разплащателната сметка: IВАN: ВС 61 ВРВI 7946 10
61498601, разкрита на името на Н.А.М. при „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, за
което по делото е предстваено банково
бордеро №6752292/08.08.2012 г.
Представено
е банково бордеро за извършения превод по сметка на Н.А.М., съгласно договора за
потребителски кредит № FL649865 от 08.08.2012 г., погасителен план към
договора. Длъжниците са спрели да погасяват задълженията си, като първата непогасена
вноска е от 08.01.2016г.
По
заявление на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД за издаване на заповед по чл. 417 ГПК, въз основа на извлечение от счетоводни книги, в КбРС е
образувано ч.гр.д. № 393/2018 г. На 13.07.2018г. e издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение № 259, с която е разпоредено
солидарните длъжници Н.А.М. и Н.Х.М. да платят на заявителя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД сумите в размер на 5937,21 лева
- главница, 1703.63 лева - възнаградителна лихва за периода 08.01.2016г.
до 08.02.2018г., 354.06 лева- мораторна лихва за периода 08.01.2016г. до 30.03.2018г. и сумата
от 67.20 лева–дължими такси за периода
от 08.01.2016г. до 30.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 10.04.2018 г. дължими по договор за
потребителски кредит № FL649865 от 08.08.2012 г. Длъжниците са
осъдени за разноските в заповедното производство. По делото са приложени
доказателства, че преди иницииране на производството по чл.417 от ГПК, банката
е уведомила ответниците, че обявява крледита за предсрочно изискуем.
За
установяване на дължимите суми по делото беше назначена ССчЕ. Съгласно
заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, неоспорено от страните и
прието от съда като компетентно и обективно от м.10.2012 год. до 28.12.2015
год. са направени 40 погасителни вноски, като внесената сума е в размер 4885,20
лв, и с остатъка по сметката в размер 56,33 лв., общата сума е в размер 4941,53
лв. С направените вноски от главницата по кредита 7110,00 лв. са
погасени 1172,79 лв. Непогасеният и дължим размер на главницата е 5937,21 лв.
/7110,00 - 1172,79/. От лихвата в общ размер от 5872,88 лв., са погасени
2645,86 лв. и са останали непогасени съгласно погасителния план 3227,02 лв.
От
движението по сметката се установява, че погасителните вноски не винаги са
правени на падежната дата 08-мо число и има закъснения. През м.10.2013 год. не
е направена вноска и същата е погасена на 07.11.2013 г. През м.01.2014 г. не е
направена вноска и същата е погасена на 23.05.2014 г. С направените вноски през
м.08.2014 год. са погасени дължимите месечни вноски от 02.2014 г. до м.08.2014
г. вкл. С вноска на 23.03.2015 год. са погасени дължимите погасителни вноски за
м.01 и м.02.2015 год., а с направената вноска на 06.07.2015 год. в размер
230,00 лв. е извършен превод на 16.07.2015 год. в размер 227,80 лв. към РС
Велики Преслйв с основание по ИЗ 20153610400004 със задължено лице Н.А.М. и е
събрана такса 2,20 лв. за превода. С направените вноски на 09.09.2015 год. в
размер 811,20 лв. по същия начин е издадено служебно бюджетно плащане на
11.09.2015 г. в размер 809,00 лв. към РС Велики Преслав със същото основание и
е събрана такса 2,20 лв. Последната вноска по кредита в размер 1182,00 лв. е
направена на 28.12.2015 год. и с нея са погасени дължимите погасителни вноски
от м.03.2015 до м.12.2015 год., т.е. последната платена изцяло погасителна вноска е за м. 12.2015 год. - вноска №40 в погасителния
план. Договорна лихва, начислена за
периода от 08.12.2015 г. до 29.03.2018 год. е в размер 1703,92 лв.,
съгласно лихвения процент от 14%. Дължимата
възнаградителна лихва за периода от 08.01.2016г. до 08.02.2018г. съгласно
погасителния план е в размер на 1612,03 лева, но с последната вноска е погасена
лихва в размер на 0,30 лв., поради което дължимата и непогасена лихва за
посочения период е в размер на 1611,72 лева.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Правното основание на
предявените претенции е по чл.422 във вр. чл.430 от ТЗ във вр. чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД
С
договора за потребителски кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата, съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока, като същият плаща лихва по кредита, уговорена с банката. От
представените доказателства се установява, че между страните е сключен валиден договор
за потребителски кредит, по силата на който ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД /с предишно наименование „Юробанк
И Еф Джи България“ АД/ е
предоставило на ответниците потребителски кредит в размер на 7110 лева, за пълно предсрочно
погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит № FL467085 от
03.10.2008 г. Установи се, че кредитът е усвоен и е използван по предназначение. Не
се представиха доказателства от ответната страна, че след обявяването на предсрочната
изискуемост са извършвани погашения по кредита, което беше установено и от
заключението на ССчЕ.
В
настоящото производство съдът следи служебно за валидността на сключения между
страните договор, включително относно уговорените клаузи за лихвен процент и
ГПР.
В чл. 143 ЗЗП е дадена дефиниция на
неравноправна клауза и неизчерпателно са изброени хипотезите, при които една
клауза в договор следва да се счита за такава. Според посочената разпоредба
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Граматичното и логическо тълкуване на нормата изисква да се
приеме, че при всеки един от случаите, изброени в точки от точки от 1 до 19, са
налице предпоставките за определяне на клаузата като неравноправна или законът
презумира, че във всеки един от изброените случаи клаузата е във вреда на
потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между задълженията на страните в потребителския договор. Преди да
се обсъждат предпоставките по чл.143 ЗЗП, обаче, следва да бъде извършена
преценка за това дали клаузите не са индивидуално уговорени, тъй като съгласно
чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално, от което следва изводът, че индивидуално уговорените
клаузи не са нищожни, дори и да са неравноправни. В ал. 2 е дадена дефиниция на
индивидуално уговорени клаузи чрез метода на изключването, според която не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия. Според чл. 143, т. 3, т. 9, т. 10, т.
12 и т. 18 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е тази,
която поставя изпълнението на задължението на търговеца или доставчика в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля (т.
3); налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора (т.9); клауза, която
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание (т.10); клауза, която дава
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора (т.12); не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора (т. 18).
От
съдържанието и начина на оформяне на процесния договор за кредит, погасителния план, подписан от ответниците и
от изричното изявление, съдържащо се на в чл. 23 от договора за кредит, може да
се направи категоричен извод, че те са имали възможност да се запознаят с
цялостното им съдържание, преди да сключат договора и да го подпишат. Липсва и
неравноправност на клаузите на договора по чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП, с които
е предвидена възможността на Банката едностранно да променя лихвения процент,
както и таксите по кредита. Законодателят е предвидил в чл. 144, ал. 3, т. 1
ЗЗП изключение от правилата на чл.143, т.10 и т.12. Според посоченото
изключение, разпоредбите на чл.143, т.7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на
сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято
цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с
размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимост
на изключението е изменението да се дължи на външни причини, които не зависят
от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието
на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава търговецът/доставчикът
на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата
дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143 ЗЗП, тъй като
изменението не зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите
отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те трябва да са
формулирани по ясен и недвусмислен начин, като в тях следва да са посочени
външни причини, независещи от банката, които биха могли да доведат до
едностранната им промяна. Това условие е изпълнено от банката в чл.3, ал.6 от
договора, където ясно е описан начинът на формиране на БЛП, като следва да се
подчертае, че ССчЕ установи, че уговореният лихвен процент от 14 % върху
главницата, след гратисния период от девет месеца не е променян, поради което и
не е променян погасителния план на договора.
Ясно е посочен в чл.3, ал.4 размерът на ГПР – 14,93 % към момента на
сключване на договора и периодът, за който той ще действа. Съгласно договора
сумата за връщане е 12983,37 лева, а в погасителния план сумата за връщане е
12982,88 лева. Налице е разликата между двете суми в размер на 0,49 лева, която
е незначителна, в рамките на допустимата грешка и не може да влече
недействителност на договора, както се твърди от особения представител на
ответниците.
Възражението на
особения представител на ответниците за ненастъпила предсрочна изискуемост,
поради ненадлежното им
уведомяване е неоснователно. Банката е
упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като е уведомила Н.А.М. чрез нотариална покана. След
спазване на разпоредбата на чл. 47 от ГПК и неоткриването на длъжника на
посочения адрес, помощник –нотариусът е пуснал уведомлението в пощенската кутия,
без да залепи уведомление. Очевидно
е, че Н.А.М. не живее на адреса, търсена е при спазване на правилата на чл. 47
от ГПК и не е намерена. Посоченото
действие – залепяне на
уведомление би имало значение ако от осъществяването му делото би се развило по
различен начин и биха настъпили последици –плащане на задължението от ответника, оспорване на задължението, сключване на
споразумение/анекс към процесния договор. Съдът приема, че уведомлението до Недред Х.М. за предсрочната
изискуемост на кредита, макар и получено от майката на ответницата Недред М. е
породило последици, с оглед разпоредбата на чл.44, ал.2 изр.последно и чл.46,
ал.1 от ГПК. В исковото производство ответниците отново не са намерени, въпреки
положените усилия от съда.
При така изложените мотиви, следва да се приеме,
че по договора за потребителски
кредит, банката е изпълнила задължението си, предоставила е сумата
по договора на ответниците, които не са изпълнявали задължението си и са спрели
плащането. Банката е уведомила солидарните длъжници, че обявява кредита за
предсрочно изискуем. Предсрочната
изискуемост е настъпила на 08.02.2018г.
към която дата ответниците дължат договорна лихва, която
е в размер на 1612,02 лева, съгласно погасителния план, но тъй
като с последната вноска е погасена лихва в размер на 0,30 лева, то
дължимата непогасена възнаградителна
лихва към 08.02.2018г е в
размер на 1611,72 лева,
в който размер претенцията за лихва е основателна и следва да бъде уважена.
Неоснователно е възражението на особения представител за погасяване по
давност на вноските с падежи от месец
август 2012г. до месец март 2013г. Вноските по кредита не са периодични плащания. За да е налице периодично
плащане, то същото по естеството си следва да има периодичен характер, или да е
установено като такова със закон. Периодичните плащания представляват
самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга, и
произтичащи от общ юридически факт. Поради това всяко от тези плащания е
независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения. При договора за
заем е налице неделимо плащане. Ако е уговорено връщането на сумата да стане на
погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в
периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника
на части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това
обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора.
Съгласно Закона за
потребителския кредит, чл.19, ал.4 годишният процент на разходите не може да
бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Размера на законната лихва към датата на сключване на
договора 10,00 %. Изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК е спазено и възражението на
особения представител за прекомерно висок размер на уговорената лихва е
неоснователно.
Поради
изложените соъбражения ответниците следва да бъдат осъдени да платят на ищеца 5937,21 лева –дължимата
непогасена главница –
80 броя вноски от вноска №41 с падеж от 08.01.2016г. до вноска № 120 с падеж на
08.08.2022г., ведно със законната лихва, така както е претендирана от ищеца от
подаване на азявлението по чл.417 от ГПК в съда -10.04.2018г. до окончателно
опращане.
Основателна
е претенцията на банката за договорна лихва в размер на 1611,72 лева включваща
вноска № 41 с падеж 08.01.2016г. до вноска № 66 с падеж 08.02.2018г., като
претенцията над уважения до претендирания размер от 1703,63 лева, следва да се
отхвърли като неосноателна.
Банката претендира сумата от 67,20 лева такси, в която
съгласно експертизата, на 20.12.2017г. са
начислени 18,00 лева–заверка
на подпис и 49,20 лева –нотариални такси. По
делото банката не доказа основанието на което претендира сумата от 67,20 лева, както и тяхното реално извършване.
В хода на на настощото производство ищецът е направил разноски в общ размер от
2157,24 лева и съобразно уважената част от претенциите в негова полза следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 2114,67 лева. При съобразяване със задължителните
указания на ВКС по т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени и направените в заповедното производство
разноски, които са в общ размер на 740,96 лева, съобразно уважените искови
претенции.
Водим от горното съдът
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ответниците
Н.А.М., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.Х.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че дължат солидарно на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, адрес
гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен път” № 260, п.к. 1766, представлявано
от **********- прокурист сумите
както следва: главница в размер от 5937.21 лева /пет хиляди
деветстотин тридесет и седем лева и 21 ст./, представляващи 80
броя вноски от вноска № 41 с падеж от 08.01.2016г. до вноска № 120 с падеж на 08.08.2022г., мораторна лихва в размер на 354.06 лева/триста петдесет и
четири лева 02 стотинки/за периода 08.01.2016г. до 30.03.2018г., възградителна лихва в размер на 1611,72 лева/хиляда
шестстотин единадесет лева и 72 стотинки/ за периода от 08.01.2016г. до 08.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
10.04.2019г. до окончателното плащане, като отвърля претенцията
за възнаградителна над уважения размер от 1611,72 лева
до претендирания от 1703.63 лева и претенцията за такси в размер на 67,20 лева,
за които суми е
издадена заповед № 259/13.04.2018г. по чл. 417 от ГПК, по частно гражданско дело № 393/2018г. по описа на Районен съд –Карнобат.
ОСЪЖДА Н.А.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Н.Х.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да платят солидарно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, адрес
гр.София, район Витоша, ул.”Околовръстен път” № 260, п.к. 1766, представлявано
от **********- прокурист, сумата от 2114,67 лева-разноски в исковото производство и 740,96
лева –разноски в заповедното производство.
На особения представител на ответниците адв. Ч.
да се изплати възнаграждение в размер на 733,11 лева от внесения депозит по
набирателната сметка на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: