РЕШЕНИЕ
№ 1139
гр. Кюстендил, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Янка Ян. А.
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20221520101675 по описа за 2022 година
С влязло в сила на 03.11.2023год. решение № 932/13.10.2023 год., съдът
допусна делба между страните по отношение на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.504.1380.1.1 по КККР на
гр.Кюстендил, одобрени със Заповед № РД18-96/28.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с административен адрес гр. К., ул. "К." № **, ет. * ,ведно с
прилежащите на самостоятелният обект - едно мазе с южно изложение, едно мазе
с източно изложение, 1/2 /една втора /ид.част от средното източно мазе и 1/2 /една
втора/ ид.част от салонче и стълбище,при квоти по 1/3-една трета ид.част за
всеки, както и припадащата се на етажа 1/2-една втора ид.част от поземлен имот с
идентификатор 41112.504.1380 с административен адрес гр.К., ул. “К.“№ **, с
площ от 252/двеста и петдесет и два/ кв.м., с трайно предназначение на
територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-ниско застрояване/до 10
м/,с номер по предходен план 1825,кв.225,парцел VII /седми/при квоти по 1/6-
една шеста ид.част за всеки от тях.
Производството е във втора фаза на делбата.
1
Ищецът В. М. Н., чрез процесуалния си представител е направил искане за
възлагане на имота на основание чл. 349, ал.2 от ГПК.
Ответницата, чрез процесуалния си представител, моли делбата да приключи
чрез изнасяне на имота на публична продан.
Наред с това са приети за съвместно разглеждане и претенции по сметки, както
следва.
Ищецът В. М. Н., с ЕГН ******** с постоянен адрес: гр. К. ул. „К.“ №**, ет.*,
чрез процесуалния си представител адв. П. В., е предявил против ответницата Д.
М. А. претенция по смисъла на чл.346 от ГПК, изразяваща се в искането му да
заплати общо сумата от 2317,15 /две хиляди триста и седемнадесет и петнадесет
ст./ лева, представляваща една трета от стойността на извършени от него
подобрения, както следва :
1. за сумата от 1000.00 лв., платени за подобрения, извършени в самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 41112,504.1380.1.1 по КККР на гр. К. и на
прилежащите мазе с източно изложение, средно източно мазе и мазе с южно
изложение, с административен адрес: гр. К., ул. „К.“ №**, ет.*, представляващи
закупуване на необходимите части и изграждане в периода от 01.06.2005г. до
15.07. 2005г. локално парно отопление в имота.
2. за сумата от 1317.15 лв. платени за подобрения, извършени в самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 41112,504.1380.1.1 по КККР на гр. К. и на
прилежащите мазе с източно изложение, средно източно мазе и мазе с южно
изложение, с административен адрес: гр. К., ул. „К.“ №**, ет.*, представляващи
закупуване и монтиране в периода от 01.03.2016г. до 31.03.2016г. на 118, 45 кв.м.
ПВЦ профили и дограма със стъклопакет „Кьомерлинг“ , в бял цвят, система
„Класик“, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на претенцията.
Твърди се, че подобренията са извършени приживе на общия наследодател на
страните М. Н. Ст., със знанието му и знанието на останалите съсобственици и
без тяхното противопоставяне. Ищецът посочва, че за извършените подобрения Т.
М. Н. му дала на ръка сумата от 1000 лева, припадаща се част от дела й за
разходите, които В. Н. е направил по изграждане на локално парно отопление в
имота, както и сумата от 1200 лева, разходи за поставяне на нова дограма.
2
Ищцата Т. М. Н., с ЕГН ********** с адрес: гр.К. ул.„К.“ №**, ет.*, чрез
процесуалния си представител адв. П. В., е предявил против ответницата Д. М. А.
претенция по смисъла на чл.346 от ГПК, изразяваща се в искането ответницата Д.
А. да бъде осъдена да заплати на Т. Н. сумата от 90 /деветдесет/ лева месечно,
считано от 25.10.2023 г. до датата на първото по делото съдебно заседание на
втора фаза на делбата – 24.01.2024 г. или сумата от 264, 20 /двеста шестдесет и
четири лева и двадесет ст./ лева, представляваща обезщетение за лишаване на Т.
Н. от Д. А. от правото й на ползване на притежаваната от нея 1/3 ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112,504.1380.1.1 по КККР на гр.
К., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Сочи се, че прибирайки се в гр. К. към краят на 2018 г. ищцата Т. Н.
установила, че няма достъп до първия етаж на жилищната сграда и че същата
била лишена от правото на ползване върху притежаваната от нея 1/3 ид.ч. от
процесния имот от Д. А.. Вратите били заключени и ищцата установила, че А. и
нейното семейство са завзели и ползват имота, като на ищцата било предоставено
едно от мазетата, където спяла по време на престоя си в гр. К.. Т. Н. посочва, че
изпратила писмена покана до Д. А. за заплащане в бъдеще на обезщетение за това,
че била лишена да ползва притежаваната от нея част от наследствения имот.
Ответницата Д. М. А., с ЕГН ********** с адрес: гр. К. ул.„К.“ №**, ет.*, чрез
процесуалния си представител адв. Р. А., е предявила против ищците Д.
претенция по смисъла на чл.346 от ГПК, изразяваща се в искането да й бъдат
заплатени следните суми, представляващи припадащата се стойност на
извършените от нея подобрения в делбения имот, а именно:
1. Закупуване и монтиране на нов бойлер, нова тоалетна чиния и нова мивка в
банята на стойност 300 лева частично (по 100 лева частично за всяка вещ, от
които по 50 лева частично за закупуване на вещта и 50 лева частично за труда по
монтирането й) от 1500 лева общо – стойност на закупена вещ, както и на труд и
материали по монтажа.
2. Заплащане на 1/3 от стойността на доставената и монтирана PVC- дограма –
прозорци на стаите и врати на терасите във всички стаи на етажа, както и цялата
стойност за труд и материали по т.нар. „обръщане на ъгъла“ след монтаж на
дограма – 500 лев частично, от които 200 лева частично стойност на дограмата и
200 лева частично стойност на монтажа й и 100 лева частично за „обръщане на
3
ъгъл“, от които 30 лева частично – цена на материалите и 70 лева частично – цена
на труда, като всичко е на стойност от 1 600 лева труд и материали, от които 1000
лева труд и материали за доставена и монтирана PVC- дограма – прозорци на
стаите и врати на терасите във всички стаи на етажа и 600 лева труд и материали
за “обръщане на ъгъла”.
3. Боядисване с латекс на стените във всички стаи на първия етаж – 200 лева
частично, от които 100 лева частично за труд и 100 лева частично за материали, от
1000 лева обща стойност за труд и материали.
Ответницата твърди, че всички описани по-горе подобрения в имота били
извършени след възникване на съсобствеността. По този иск ищците признават
част от претенциите – не се оспорва, че ответницата е извършила т .нар.
„обръщане на ъгли“, но твърдят, че прозорците са закупени, монтирани и за
сметка на В. Н.. Не се оспорва, че същата е монтирала нова мивка и че боядисвала
стени, но се твърди, че същата е монтирана не по причини за подобрения, а
предвид обстоятелството, че мивката е била счупена от сина на ответницата след
организирано в процесния имот тържество, по време на което били хвърляни и
бутилки по стените, което наложило пребоядисване. Оспорва се претенцията на
ответницата, че през 2016г. е монтирала бойлер и тоалетна чиния в имота.
КРС,след като обсъди събраните доказателства при усл.на чл.235,ал.2 и 3
ГПК,приема за установено следното:
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
По делото е представено Становище с изх.№11-03-2094/05.02.2024 г. на главния
архитект на Община Кюстендил, съгласно което процесният недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 41112.503.1380.1.1
по КККР на гр. Кюстендил, ведно с прилежащите му – едно мазе с южно
изложение, едно мазе с източно изложение, 1/2 ид.ч. от салонче и стълбище, както
и припадащата се на етажа ½ ид.ч.от поземлен имот с идентификатор
41112.503.1380 е неподеляем.
Съгласно експ.з-ние вх.№ 12166/23.10.2024 г.,изп.от в.л. Д. Г. Д. което съдът
кредитира като пълно и обективно изготвено, пазарната стойност на процесния
4
недвижим имот към 23.10.2024г. е 105 000 лева.
От показанията на свидетелите Б. Б. И. и В. М. М. /срвн. протокола от о.с.з. на
14.02.2024 год.-л.163-164/ се установява това, че към 2006 г. ищецът В. Н. живеел
в едно домакинство със съпругата си и баща си в процесното жилище в гр. К., ул.
„К.“ №**където полагал грижи за баща си до неговата смърт.Видно от приетите
удостоверение № 9051/14.11.2023 год.-,изд.от община К./л.136/ и справка по
данни за физическо лице/л.154/ ищецът В. Н. е декларирал като собствен
единствен процеснният имот,като няма данни за придобивания на други имоти на
теритироията на цялата страна.От показанията на свидетелите се установява и
това,че през 2016 г. В. Н. е заплатил смяната на дограмата в процесния имот и
прилежащите към него мазета, а за сметка на Д. А. било извършено обръщане на
част от прозорците, като същата била закупила и за нейна сметка били монтирани
бойлер, мивка и тоалетна чиния. От Гаранционна карта №37/31.03.2016 г./л.139/
се установява,че В. М. Н., в качеството си на възложител е възложил, а фирма
„Алгема 2“ ООД, чрез Б. П. Сл. е извършил монтажа на 118, 45 кв.м. PVC дограма
“Kьомерлинг“ , система „Класик“, цвят бял. Горните свидетели посочват, че
мивката и тоалетната чиния били подменени след като същите били счупени по
време на новогодишно празненство организирано от децата на ответницата в
процесния имот. Свидетелите В. М. и Р. СТ. свидетелстват,че за сметка на ищеца
В. Н. в имота приживе на баща му било изградено локално парно отопление на
твърдо гориво с алуминиеви радиатори.
По делото са разпитани и свид. М. СТ. и М. Т., които посочват, че общият
наследодател на страните М.Ст. живеел в сутерена на жилищната сграда с адрес:
гр. К., ул. „К.“ №**, а на първият етаж живеел синът му В. Н.. По отношение на
твърденията за извършени от ответницата подобрения свидетелите посочват, че
същата е сменяла дограма, мивка, тоалетна чиния и бойлер в имота.
От показанията на свид. Г. Д.,се установява че към момента в процесния имот
живее Д. А.,а през 2018 г. когато Т. Н. се прибрала в гр. К.жилището било
заключено и завзето от сестра й А., Н. не била допускана в имота, като била
настанена в една от стаите в сутерена.
От експ.з-ние вх.№4241/09.04.2024 год./л.184-189/на в.л. инж. Д. Г. Д. се
установява, че размерът на средномесечният пазарен наем на част от етажа на
къща, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
5
41112.504.1380.1, находящ се първи етаж в двуетажна жилищна сграда, с реално
ползване на: баня и тоалетна, трапезария с кухненски бокс, преходен хол с тераса
/запад/ към който хол чрез портални врати се достига до малка спалня с
изложение юг, за периода от 25.10.2023 г. до 24.01.2024 г. е в общ размер на 840
/осемстотин и четиридесет/ лева. В експертното заключение и в съдебно
заседание вещото лице уточнява, че при извършения оглед на имота било
установено, че стаите били заключени, в тях се съхранявало движимо имущество
и нямало достъп,че ответницата А. не ползва спалня с изложение северозапад, а
реално ползва банята с тоалетната,трапезарията с кухненският бокс,преходен хол
с тераса,към който хол чрез портални врати се стига до малка спалня с изложение
юг.
В приетото по делото експ.з-ние вх.№ 6255/27.05.2024 г./л.195-201/, изп.от в.л.
Е. В. Л. е опред. стойността на претендираните от страните подобрения,
извършени в процесния имот. Видно от приложение №1 към експертното
заключение твърдените от ищеца В. Н. доставка и монтаж на PVC дограма е в
размер на 2 943,86 лева, а изграждането на локално парно на твърдо гориво - 2240
лева или общата пазарна стойност на описаните от ищеца СМР възлиза в размер
на 5183, 86 лева, към които вещото лице е прибавило и 10% данък печалба и ДДС
или общо 6842, 70 лева.
В приложение №2 към експертното заключение е посочена пазарната стойност
на твърдените от ответницата Д. А. СМР, която стойност възлиза в общ размер на
5 748 лева, от които: 276 лева за доставка и монтаж на електрически бойлер; 180,
50 лева – доставка и монтаж на тоалетна чиния; 85, 50 лева – доставка и монтаж
на мивка; 2943, 86 лева за доставка и монтаж на PVC дограма, 386,32 лева –
обръщане на ъгли след монтаж на дограма и 482, 56 лева за боядисване на
стените с латекс при извършен ремонт. Към сумите са добавени 10% данък
печалба както и ДДС. В своето експертно заключение вещото лице посочва, че
извършеното боядисване с латекс има характер на текущ ремонт, наложен от
износване и овехтяване на сградата , като чрез него се цели привеждане на
сградата в състояние годно за жилищното й предназначение, поради което
извършването му е било необходимо с цел запазване на имота. За останалите СМР
се посочва, че са полезни и са увеличили стойността на имота.
В съдебно заседание в.л. Л. уточнява, че доколкото и двамата ищецът В. Н. и
отв. Д. А. твърдят и имат претенции за оценяване на подобрения за закупуване и
6
монтиране на PVC дограма в приложение 1 и 2 към експертното заключение е
посочена една и съща стойност т.е. оценка на подменената дограма, която с
пресметнатото овехтяване е в размер на 2943, 86 лева, 10 % печалба както и
включено ДДС или общо сумата от 3885,90 лева. В приложение 3 са описани
всички извършени подобрения, като от общата сума е извадена стойността на
латекса, доколкото представлява текущ ремонт, а не подобрение. С оглед
гореизложеното вещото лице е заключило, че стойността на имота се е увеличила
с 8068, 08 лева.
В извършено допълнително експ. з-ние №10232/05.09.2024г. вещото лице е
констатирало, че към датата на извършване на подобренията през 2016 г.
стойността на поставената PVC дограма в мазетата е 836, 35 лева, от които 304,13
лева стойност на труда и 532,22 лева стойност на материалите. В резултат на
поставянето на нова PVC дограма в мазетата стойността на имота се е увеличила
с 702, 54 лева, като общата стойност на поставената дограма на етажа и мазетата
е размер на 4588, 44 лева и с тази сума се е увеличила стойността на имота. На
база изложеното, като се вземе предвид и сменената дограма в мазетата, вещото
лице е определило, че в резултат на всички извършени подобрения стойността на
имота се е увеличила с 8 770, 62 лева.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от обсъдените
доказателства,а останалите като неотносими към спора,или непроменящи
крайните му изводи съдът не обсъжда. С оглед установеното се налагат следните
правни изводи
ПО ПРИКЛЮЧВАНЕТО НА ДЕЛБАТА
Основен принцип при извършването на делбата е всеки съделител да получи
дял в натура. Това е възможно или чрез съставяне на разделителен протокол и
теглене на жребий /чл. 350 и чл. 352 от ГПК/, или чрез разпределение по реда на
чл. 353 от ГПК. И в двата случая съдът е обвързан от постановеното решение за
допускане на делбата.
7
Съгласно представеното по делото Становище с изх.№11-03-2094/05.02.2024г.
на главния архитект на Община К., процесният недвижим имот е неподеляем.
Съгласно разпоредбата на чл. 348 от ГПК, когато някой имот е неподеляем и не
може да бъде поставен в дял на някой от съделителите, същият се изнася на
публична продан. В настоящия случай, в предвидения процесуален срок ищецът
В. М. Н. е поискал възлагане на жилищния имот. Съгласно правната норма на чл.
349, ал.2 от ГПК възлагане по този ред може да бъде извършено при наличието на
следните предпоставки: делбеният имот да е наследствено жилище, при
откриване на наследството ответника да е живял в него и да не притежава друго
жилище. Законът не дава дефиниция на посоченото изискване „да е живял в
него“, но практиката предполага трайно фактическо състояние продължително
във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с
цел използването му по предназначение. Доказването на правнорелевантния факт,
че претендиращия съделител е живял в имота е свързано с установяването на
различни конкретни за случая обстоятелства – то следва да е пряко и пълно.
В настоящия случай действително е налице първата предпоставка – делбеният
имот е наследствен. Видно от представеното по делото удостоверение за
наследници № *********/26.08.2022г. страните по делото са наследници на своя
праводател и баща М. Н. Ст., починал на 28.06.2006 г.Показанията на свидетелите
В. М., Б. И.и М. Ст. безпротиворечиво установиха това,че към датата на смъртта
на праводателят на страните в процеса ищецът В. Н. и семейството му са живеели
в процесният жилищен етаж,а в стая от сутеренният етаж е живеел баща му.Съдът
счита с оглед на горното,че е безспорно установена и доказана и втората
предпоставка за уважаване на възлагателната претенция,както и третата с оглед
приетата като неоспорана справка за притежавани от този ищец недвижими
имоти.
Делбеният имот ще се възложи на ищеца В. Н.,същият ще бъде осъден да
заплати на останалите съделители паричната равностойност на притежаваните от
тях дялове от делбеното имущество в 6-месечен срок,ведно със законната
лихва,считано от влизане на решението в сила.
Върху стойността на всеки дял от имуществото всеки съделител ще бъде
осъден да заплати и следващата се държавна такса, конкретно при стойност на
имота от 105 000,00 лв.,съгласно експ.з-не вх.№ 12166823.10.2024 год. на в.л.
инж.Д. Д..При това и равните дялове на страните /по 1/3 ИД.ЧАСТ./,стойността на
8
всеки дял е сума от 35 000,00 лв.,а дължимата държавна такса от 4% е сумата от
1400,00-хиляда и четиристотин лева.
ПО ИСКАНИЯТА ЗА СМЕТКИ
Съдът счита,че няма процесуални пречки с настоящото решение да се
произнесе по исканията за сметки,сторени своевременно.
По искането на ищеца В. Н..
Ищецът Н. поддържа, че приживе на наследодателя на страните в процесният
делбен имот е закупил необходимите части и за своя сметка е изградил в периода
от 01.06.2005 г. до 15.07. 2005 г. локално парно отопление в имота, с което е
помогнал да се увеличи наследството, за което Т. М. Н. му е заплатила на ръка
сумата от 1000 лева, съобразно припадащата й се част от съсобствения имот, но
от Д. А. не е бил възнаграден по друг начин, поради което предявява претенция
ответничката да му заплати сумата от 1000.00 / хиляди/ лева, представляваща 1/3
от стойнноста на направените разходи за изграждането на локално парно
отопление. Правното основание на тази претенция е по чл.12 от Закона за
наследството.
На основание чл. 12, ал. 2 ЗН сънаследниците, които приживе на наследодателя
са спомогнали да се увеличи неговото наследство, могат, ако не са били
възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това
увеличение в тяхна полза; увеличението може да се даде в имот или в пари.
Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН е специална и е израз на общия принцип в
гражданското право за недопустимост на неоснователното обогатяване. За да се
присъди предвиденото в закона обезщетение, е необходимо да е настъпило
разместване на блага в имуществената сфера приживе на наследодателя и на
негов наследник без основание, в резултат на което е увеличен активът или
стойността на наследството към момента на откриването му /чл. 1 ЗН/. Чл. 12, ал.
2 ЗН намира приложение, когато увеличението на наследството е некаузално.
Увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН може да има различни проявни
форми като същественото е то да е в резултат на вложени средства или труд от
9
наследника, въз основа на които стойността на наследството се е увеличила към
момента на откриването му. За преценка дали е увеличено наследството следва да
се изследва въпросът каква е стойността на имота към момента на откриване на
наследството и каква би била тя, без приноса на наследника. Приносът по чл. 12,
ал. 2 ЗН се определя не от вложените разходи и труд от наследника, а от
стойността, с която се е увеличило наследството, защото според изричния текст
на закона, в полза на наследника се пресмята увеличението на наследството, а не
разходите за това увеличение
Горното съобразено с доказателствата по делото обуславят извод на съда за
неоснователност на претенцията. Показанията на свидетелите В. М. и Р. Ст.
безпротиворечиво установяват,че, ищецът е закупувал материалите и заплатил
майсторския труд на Р. Ст. за изграждането на парно отопление в имота.
Изграждането на локално парно отопление без съмнение подобрява качеството на
процесният имот,представляващ жилище,тъй като подсигурява отоплението му
през зимните месеци и не само.Доказателства за това обаче с изграждането на
това парно,т.е реализирането на подобрение,с каква стойност се е увеличила тази
на делбения имот не са ангажирани от този ищец,тъй като същият не ангажира
доказателства за това каква е била стойността на имота към датата на откриване
на наследството-28.06.2006 год.и каква би била тя без приноса на наследника,т.е
без изграждането на локално парно отопление.Поради тези съображения тази
претенция като неоснователна ще се отхвърли.
В. Н. е предявил претенция и за осъждане на ответницата да му заплати
размера на извършени от него подобрения в процесния имот, изразяващите се в
закупуване и монтиране в периода от 01.03.2016 г. до 31.03.2016 г. на 118, 45 кв.м.
ПВЦ профили и дограма със стъклопакет „Кьомерлинг“ , в бял цвят, система
„Класик“, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на претенцията. Размерът на претенцията е за
сумата от 1317,15 лв.,съобразно направеното и допуснато изменение в размера на
иска сторено в о.с.з.на 18.09.2024 год. Тази претенция ,с оглед обстоятелствата на
които се основава,съдът квалифицира като по чл.61,ал.2 ЗЗД. Това е така, защото
претендираните подобрения са били извършени след смъртта на наследодателя
,по време по което вече е съществувала съсобственост между страните. Няма
данни и доказателства ищецът по иска да е упражнявал по отношение на имота
10
действия, даващи основание на съда да приеме че е променил намерението си за
държане на частите на останалите съсобственици във владение,при което и
съобразено с Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС
,отношенията между Н. и останалите съсобственици следва да се уредят
съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В този случай,
ако съсобственикът е действал и в свой интерес /например за да осигури годно за
обитаване за себе си жилище/, другите съсобственици отговарят за поетите
задължения, необходимите и полезни разноски, но само до размера на
обогатяването им. Следователно, отговорността им се ограничава до по-малката
сума между стойността на направените разходи и увеличената в следствие на
подобренията стойност на съсобствения имот./срвн. и т. I. 5 от ППВС № 6 от 1974
г./
Съобразно показанията на свидетелите ищецът В. Н. е този,който е подменил
външната дограма на къщата с нова. Видно от представената Гаранционна карта
№37/31.03.2016 г.В. М. Н., в качеството си на възложител е възложил, а фирма
„А**“ ООД, чрез Б. П. Сл. е извършил монтажа на 118, 45 кв.м. PVC дограма
“Kьомерлинг“ , система „Класик“, цвят бял. От показанията на св.Б.И. също се
установява, че ищецът е заплатил смяната на дограмата в процесния имот и
прилежащите към него мазета.
Стойността на това подобрение възлиза на сумата от 4 588,44 лв.,съгласно
експ.з-ние вх.№ 10232805.09.2024 год. на в.л. инж.Л.,което е увеличило
стойността на имота със същият размер.При тези доказателства исковата
претенция е основателна за пълният предявен размер за сумата от 1317,15
лв./срвн.протоколното определение от 18.09.2024 год./Съдът ще осъди
ответницата А. да заплати на ищеца сторените от него разноски.По тази
претенция съдът счита,че практически ищеца Н. е платил само сумата от 150,00
лв.за второто експ.з-ние на в.л. инж.Е. Л.,като разноските за вещи лица по
останалата част от претенциите му е платена от ищцата Т. Н.,т.е няма реално
сторени от този ищец разноски,нито пък доказателства че последната е платила
от негово име и за негова сметка.
По исканията на ищцата Т. Н..
Т. Н. е предявил против ответницата Д. М. А. претенция по смисъла на чл.346
11
от ГПК, изразяваща се в искането последната да бъде осъдена да заплати на
ищцата сумата от 90 /деветдесет/ лева месечно, считано от 25.10.2023 г. до датата
на първото по делото съдебно заседание на втора фаза на делбата – 24.01.2024 г.
или сумата от 264, 20 /двеста шестдесет и четири лева и двадесет ст./ лева,
представляваща обезщетение за лишаване на Т. Н. от Д. А. от правото й на
ползване на притежаваната от нея 1/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 41112,504.1380.1.1 по КККР на гр. К., ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата.
При делба на съсобствена вещ между съделителите могат да възникнат спорове,
произтичащи от лишаването някои от тях от ползването на вещта. Разпоредбата
на чл. 31, ал. 2 ЗС предвижда възможност в тези случаи да се иска присъждане на
парично обезщетение, което да компенсира невъзможността за реално ползване
на вещта според притежаваните права.
За да бъде реализирано притезателното право на съсобственика за заплащане
обезщетение за неползването на съсобствения имот, следва да са налице следните
материални предпоставки: вещта да е съсобствена; тази вещ да се ползва лично
само от един или само от някои от съсобствениците; този съсобственик да
препятства чрез фактически или правни действия останалите съсобственици да
ползват вещта съобразно нейното предназначение и съсобственикът, който не
ползва вещта, да е поискал писмено от съсобственика, който ползва общата вещ,
да заплати обезщетение или да осигури достъп до вещта за ползване от другия
съсобственик съобразно притежаваните от него вещни права. Няма спор, че
правно-релевантни обстоятелства, от които възниква спорното притезателно
право, следва да бъдат установени в процеса на доказване чрез пълно и главно
доказване от лицето, което ги навежда и което черпи права от тях.
В тежест на претендиращият обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС съсобственик
,респ.по чл.344,ал.2 ГПК,по последната норма уредено като привременна мярка
до приключване на делбата,е да установи, че няма достъп до съсобствения имот
по причина на поведението на ответничката по иска и въпреки отправена покана.
Годността за ползване на имота според функционалното си предназначение на
конкретната по делото съсобствена вещ, не съставлява отделна материалноправна
предпоставка, касае се до качество на вещта и се предопределя от фактите по
делото, а не от субективното разбиране на някоя от страните по спора.
От данните по делото в частност от влязлото в сила съдебно решение по
12
допускане на делбата е безспорно, че страните са съсобственици на делбения
имот.Няма безспорни доказателства за това,че на 25.10.2023 г. Т. Н. е отправила
писмена покана до А. за достъп до имота,съответно че на тази дата такава покана
е получена от последната.По делото ищцата Н. действително е представила с
молбата си за искане по сметките/л.140-141/обратна разписка за получена от
адв.В. пратка и известие за доставянето й,но съдържанието на самата
пратка,конкретно че тя представлява писмено изявление на ищццата,чрез адв.В.,
до отв.А. за заплащане на обезщетение липсва. По естеството си едно такова
писмено поискване,ако се установеше,че е обективирано в изрична покана ,е
едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение и след получаването му
съсобственикът би изпаднал в забава и от този момент би дължал обезщетение.
Следва да се изтъкне и следното.Тъй като се претендира обезщетение за минал
период от време,макар и в рамките на настоящият процес,то следва да се
ангажират доказателства и за това,че в исковия период,част от времетраенето на
настоящото делбено производство,ответницата с поведението си е препятствала
ищцата да ползва имота,съобразно правата си.Доказателства конкретно в тази
насока липсват.Разпитаните на страната на ищцата свидетели Г. Д. и М. Т.
безпротиворечиво установяват,че към 17.04.2024 год./съдебното заседание в
което са дадени показанията/,както и през лятото на 2023 год. ответницата живее
в имота.Конкретно свидетелката Г. Д. е възприела лично и невъзможността по
време на covid епидемията и през лятото на 2023 год.ищцата Н. да влезе в
имота,тъй като същият е бил заключен от ответницата.Тези показания обаче са за
период,предшестващ исковият от 25.10.2023 год. до 24.01.2024 год.Освен
свидетелските показания и вещото лице инж.Д. за нуждите на експ.з-ние вх.№
4241/09.04.2024 год.,при посещението в имота е установила,че жилищният етаж
се ползва в голямата си част от отв.А.,но има една стая,която не се ползва от
нея.Това експ.з-ние не променя крайният извод на съда за неоснователност на
тази претенция,защото е предадено в съда на 09.04.2024 год.,а посещението и
огледа на имота е извършено от вещото лице във времевия период от 14.03.2024
год.-датата на която е получила призовката по делото до датата на предаване на
заключението,който период следва исковият и не е част от него.
Поради изложеното тази претенция като неоснователна ще се отхвърли.Съдът
13
ще осъди ищцата Т. Н. да заплати държавна такса от 50,00 лв. по така
отхвърлената претенция.
По исканията на ответницата Д. А..
Ответницата А. предявява претенция за осъждане на ищците да й заплатят
размера на следните подобрения: Закупуване и монтиране на нови бойлер,
тоалетна чиния и нова мивка в банята на обща стойност от 1500,00 лв./срвн.молба
вх.№ 2144/20.02.2024 год. на л.168/,от която се претендира частично сума в
размер на 300,00 лв.,по 100 лв.частично за всяка вещ; 2. Заплащане на 1/3 от
стойността на доставената и монтирана PVC- дограма – прозорци на стаите и
врати на терасите във всички стаи на етажа, както и цялата стойност за труд и
материали по т.нар. „обръщане на ъгъла“ след монтаж на дограма – 500 лева
частично, от които 400,00 лв. /200 лева частично стойност на дограмата и 200
лева частично стойност на монтажа й/за цена и монтаж на дограмата от общ
размер от 1000,00 лв. и 100 лева частично за „обръщане на ъгъл“, от които 30 лева
частично – цена на материалите и 70 лева частично – цена на труда,от общ размер
от 600,00 лв., като всичко е на стойност от 1 600 лева труд и материали, от които
1000 лева труд и материали за доставена и монтирана PVC- дограма – прозорци
на стаите и врати на терасите във всички стаи на етажа и 600 лева труд и
материали за “обръщане на ъгъла”. 3. Боядисване с латекс на стените във всички
стаи на първия етаж – 200 лева частично, от които 100 лева частично за труд и 100
лева частично за материали, от 1000 лева обща стойност за труд и материали.
Доколкото ищцата по тази претенция не твърди да е сторила дейностите със
знанието и съгласието на останалите съсобственици,то отношенията и с тях
следва да се уредят по правилото на чл.61,ал.2 ЗЗД за стойността на горните.Тази
претенция съдът приема за частично основателна,като неоснователна е относно
закупуването и монтирането на дограмата, защото по-горе бе изложено че
стойността по закупуването и монтажа на същата е сторено от ищеца В. Н..
Релевантен за процеса се явява въпросът доколко останалите претендирани
разноски имат характер на необходими,или полезни, тъй като необходимите
разноски по поддържането на общата вещ не се нуждаят от съгласието на
останалите съсобственици и те дължат възстановяването им. За да се приеме
обаче, че дадени разноски имат характер на "необходими", те следва да
14
предпазват вещта от развала, но не и да увеличават нейната стойност. Практиката
на ВКС е константна в разбирането, че необходими са разноските, които са
извършени за запазване на съществуването на самия имот, който без тяхното
извършване би погинал или състоянието му би се влошило съществено.При
необходимите разноски могат да се търсят само действителните разноски в
размера, в който са изразходени. /В този смисъл Определение № 606 от 14.12.2016
година по гр.д. № 3285/2016 година, I г.о. ВКС на РБ./
Касателно сторените разноски за закупуване и монтиране на бойлер съдът
счита,че те са необходими доколкото са от естество да обезпечат запазването на
банята с тоалетната.Действително бойлерът е движима вещ, която може да се
отдели от главната вещ без повреждане и по тази причина не представлява
подобрение. / Решение № 319 от 03.04.2009 година на ВКС по гр.д. № 606/2008
година I г.о. ГК /.
Ето защо настоящият състав на съда приема,че претенцията за присъждане на
съответна част от сумата,платена за бойлер в имота от А. следва да се уважи.
Безспорно се установи и доказа,че отв.А. е осъществила и боядисване с латекс
в жилищният етаж.Сторените разноски са необходими,а не полезни,т.е не
увеличават стойността на имота.Ищците следва да участват в размера на тези
разноски,съобразно дяловете си.
Разноските за монтиране на тоалетна чиния и мивка в банята следва да бъдат
определени като цивилизационен минимум, с който трябва да разполага всяко
жилище в настоящия век. Те са предназначени за привеждане на недвижимостта в
състояние, годно за обитаване/срвн. и Решение № 5 от 21.01.2013 година по гр. д.
№ 70/2012 година I г.о. ВКС/. Без наличие на тоалетна чиния и мивка в
тоалетната ежедневното използване на недвижимостта е практически
невъзможно.
В настоящия случай от събраните по делото свидетелски показания безспорно
се установи, че част от твърдените от ответницата подобрения, изразяващи се в
доставка и монтаж на тоалетна чиния и мивка са били необходими,а не с цел да се
увеличи стойността на имота,като подмяната им е продиктувана не от
изхабяването им в резултат на ежедневна употреба,а поради това че са били
15
счупени по време на организирано от сина на ответницата новогодишно
празненство в процесния недвижим имот.В тази насока са свидетелските
показания на св.Б. И.,според които именно отв.Д. А. е закупила бойлера,мивката
и тоалетната чиния,като свидетелят е монтирал бойлера и е чул,че подмяната на
мивката и тоалетната е обусловена от счупването им от децата на отв.А..Частично
показанията на този свидетел се покриват и от тези на св.В. М.,който макар и не
лично е чул от дъщеря си,че причината за подмяната на мивката и тоалетната е
счупването им по време на тържество,организирано от децата на А..Последното е
без значение за отговорността за тези разноски и участието на съсобствениците в
тях.
Предвид изложеното съдът счита, че претенцията на ищцата А. по горните
сметки е частично основателна и следва да се уважи,съответно отхвърли за
посочените по-долу части.Съгласно експ.з-ние вх.№ 6255/27.05.2024
год.,пълната стойност за закупуване и монтаж на ел.бойлер,тоалетна чиния и
мивка възлиза на 580,00 лв.,частично претендираният размер е за 300,00
лв.,поради което ще се уважи.Съдът счита,че от общият размер,посочен в
табличен вид в заключението на инж.Л. не следва да се приспада процент на
овехтяване,да се начислява печалба и ДДС,поради това че свидетелските
показания установиха това,че монтажа е осъществен от физически лица,а не от
търговец,а от друга страна се оценяват дейностите към момента на извършването
им, а не към настоящият ,за да се приспада процент овехтяване.няма и
доказателства,че към момента на осъществяването им вещите-
бойлер,мивка,тоалетна чиния,са закупени от търговец,начислил печалба от 10% и
ДДС.
По отношение на претенцията за обръщането на ъгли след монтаж на дограма
съдът намира,че същата е основателна поради следното: Страните по делото не
спорят че ответницата Д. А. е извършила в процесния имот действия, изразяващи
се в т. нар. „обръщане на ъгли“. Същото се установи и от събраните по делото
свидетелски показания, в частност показанията на св.Б.И., който потвърждава, че
посочената по-горе дейност е извършена за сметка на ответницата.Приниципно
самото обръщане на ъгли не е пряко свързано с функционалността на
новопоставената дограма,а има за цел да заличи следите по фасадните и
вътрешни стени от демонтирането на старата дограма,т.е има характеристиката на
необходими разноски.Съдът,като се основава на приетото експ.заключение на
инж.Л. приема,че стойността на обръщането на ъглите след монтаж на дограма
16
през 2016 год.е сумата от 459,90 лв.,от която нито следва да се приспада процент
овехтяване,нито да се начислява печалба и ДДС.Този извод на съда се основава и
на свидетелските показания,установяващи че за обръщането на ъглите А. е
използвала услугите на частно лице,а не търговец по ТЗ,който начислява и данък
печалба и ДДС,разбира се ако е регистриран по ДДС и е длъжен да начисли
такъв.Изводимо искането на ответницата против ищците ,предявено като
частично е основателно за частичният размер и неоснователно за
общият.Изложеното се отнася за всички уважени,предявени като
частични,искания по сметките на тази ищца.
Претенцията на А. за боядисване с латекс стените във всички стаи на първия
етаж съдът намира за основателна, поради следното: Боядисването на стените по
своята същност има характер на текущ ремонт, наложен от износване и
замърсяване на стаите от къщата, като чрез него се цели привеждане на сградата в
състояние годно за жилищното й предназначение, поради което извършването му
е било необходимо с цел запазване на имота и стойността на същия не се е
увеличила. А. е тази,която е ползвала имота и боядисването с латекс е ползвало
най-вече нея.Разноските по боядисването с латекс следва да се поемат по равно от
страните,съобразно и равните им права в съсобствеността.Вещото лице инж.Л. в
експ.з-ние вх.№ 6255827.05.2024 год.,вкл.в устно допълнената и пояснена част в
о.с.з.на 10.07.2024 год.дава заключение за стойността на латекса,като съдът
отново счита,че от дадената в табличен вид от 965,12 лв. не следва да се намалява
в процент овехтяване,и да се увеличава с 10% печалба и 20% ДДС.при това за
реално платена цена за закупуване и нанасяне на латекса съдът приема
посочената в таблицата като обща стойност на труд и материали такава от 965,12
лв. При това претенцията за частично предявеният размер е основателна,но
неоснователна за сумата от 34,88 лв.,представляваща разликата между приетата
от съда за доказана обща цена за този вид дейност и претендираната от 1000,00
лв.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Ищците са сторили разноски в процеса и за нуждите на делбата,като това са
платените възнаграждения на вещото лице инж.Д. Д. за изготвяне на двете
съдебно-оценителни експертизи,възлизащи общо на сумата от 480,00 лв.От тази
сума по първото експ.з-ние са платени 280,00 лв.,а по второто 200,00 лв.Тъй като
17
по второто експ.з-ние ответницата е внесла 100,00 лв.,а окончателното
възнаграждение на вещото лице е 300,00 лв.,то между страните задължения за
заплащане на разноски по това заключение не се дължи.Ответницата А. следва да
заплати на ищцата Т. Н. една трета от 280,00 лв.,или сумата от 93,33 лв.
За адвокатско възнаграждение ищците са платили на адв.В. сумата от 600.00 лв.
видно от представен по делото Договор за правна защита и съдействие от
17.09.2022 г.Производството по делбата е двуфазно като и в двете си фази като
първа инстанция се разглежда конкретно от настоящият съд и съобразно чл.355
ГПК разноските за адвокатско възнаграждение,свързано с делбата, остават за
страните както са ги сторили.
Във втората фаза на делбата съдът прие за съвместно разглеждане претенциите
по сметки от всеки един от ищците против ответникът, и от ответника против
ищците, които представляват самостоятелни искове и за същите страните са
задължени за разноски.
По претенцията по сметките ищците са платили общо за възнаграждения за
вещи лица сума в размер на 200.00 лв.,която е послужила като част от
възнаграждението на в.л. инж.Л. по експ.з-ние вх.№ 6255/27.05.2024 год.,при
окончателно такова от 400,00 лв.,от която половината е внесена от ответницата
А..Това експ.з-ние дава отговор на поставени от двете страни въпроси,на всяка по
неговата претенция по сметки,като съдът приема че платеният
депозит,практически представлява възнаграждението на вещото лице за отговор
на конкретно поставен от страната въпрос.
За допълнителното експ.з-ние на в.л.Л. разноските са платени от ищцата Т. Н.,а
не от ищеца В. Н.,като няма доказателства това плащане да е сторено по
поръчение на последният,от негово име и за негова сметка.Ищецът Н. е платил по
претенциите по сметки държавна такса от 20,00-двадесет лева,при дължаща се
такава от общо 102,68 лв.За яснота-по претенцията по чл.12,ал.2 от ЗН / за сумата
от 1000,00 лв./следващата се държавна такса е 50,00 лв., а по тази по чл.61,ал.2
ЗЗД/1317,15 лв./52,68 лв.
Съдът счита,че доколкото към молба с вх.№ 1133/26.01.2024 год. ищецът В. Н.
е представил документ за внесена държавна такса от само 20,00 лв.,без да посочи
по коя от двете претенции по сметки е тази сума,то същата е такава по първата,т.е
по отхвърлената.При общо дължима по тази претенция д.т от 50,00 лв.,разликата
от 30,00 лв. съдът ще осъди ищецът Н. да заплати по сметките на РС-Кюстендил.
18
Исковите претенции по сметки на ищеца В. Н. са уважени за 56,84 % /уважени за
1317,15 лв. : предявени за 2317,15 лв. х 100= 56,84 %/,съответно такъв процент
от разноските /200,00 лв.за в.л. Л. по експ.з-ние вх.№ 6255/27.05.2024 год./по
сметки му се следва,или сума от 113,68 лв.,която сума съдът ще осъди
ответницата А. да му заплати.Ответницата ще бъде осъдена да заплати по
сметките на РС-Кюстендил и сумата от 52,68 лв.,представляваща държавна такса
по уважената претенция.По тези претенции няма доказателства ответницата да е
сторила разноски,поради което такива няма да й се присъждат.
Ответницата Д. А. е била представлявана в процеса от адв. Р. А. от САК общо
при уговорено и платено възнаграждение от 700.00 лв. за представителство по
делото, без диференцирането му по фази на процеса,респ. за други искове в
делбения процес. Липсва друго упълномощаване за втора фаза на процеса,поради
което съдът приема, че ответницата е платила по равно за представителството си
за всяка една от двете фази на процеса /350.00 лв. за всяка фаза на процеса/. По
претенцията по сметките ответницата е платила общо за възнаграждения за вещи
лица сума в размер на 200.00 лв., платена конкретно по експ. з-ние вх.№ .
№6255/28.05.2024 г. на в.л. инж. Е. Л.. Претенцията се уважава частично за
предявените размери,поради което разноски се дължат съобразно уважената
част,която е 60,00 %-предявена като частична претенция за 1000,00 лв./300 лв.за
бойлера,мивката и тоалетната чиния,200,00 лв. за боядисването с латекс,400 лв.
за ПВЦ дограмата и 100 лв. за обръщането на ъглите/,поради което такъв процент
от разноските по тези претенции й се дължат,конкретно сума в размер на 120,00
лв.А. е платила и държавна такса от 50,00 лв.,при което общият размер разноски
възлиза на 250,00 лв.,от която ответниците по претенциите й по сметки ще бъдат
осъдени да й заплатят сума в размер на 150,00-сто и петдесет лева.По
претенциите на отв.А. няма доказателства ответниците да са сторили
разноски,поради което такива няма да им се присъждат.
Водим от горното и на осн.чл. 349,ал.2 ГПК и чл.346 ГПК,съдът
РЕШИ:
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ И В ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на В. М. Н.,
с ЕГН ******** с постоянен адрес: гр. К. ул. „К.“ №**, ет.*, следния
недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
19
41112.504.1380.1.1 по КККР на гр.К., одобрени със Заповед № РД18-
96/28.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен
адрес гр. К., ул. "К." № **, ет. * ,ведно с прилежащите на самостоятелният
обект - едно мазе с южно изложение, едно мазе с източно изложение, 1/2 /една
втора /ид.част от средното източно мазе и 1/2 /една втора/ ид.част от салонче и
стълбище, както и припадащата се на етажа 1/2-една втора ид.част от
поземлен имот с идентификатор 41112.504.1380 с административен адрес
гр.К., ул. “К.“№ **, с площ от 252/двеста и петдесет и два/ кв.м., с трайно
предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване-
ниско застрояване/до 10 м/,с номер по предходен план 1825,кв.225,парцел VII
/седми/.
ОСЪЖДА всеки един от В. М. Н., с ЕГН ********* с постоянен адрес: гр.
К. ул. „К.“ №**, ет.*, Д. М. А., с ЕГН ********** и с адрес: гр. К. ул.„К.“ №**,
ет.* и Т. М. Н., с ЕГН ********** с адрес: гр.К. ул.„К.“ №**, ет.*, ДА
ЗАПЛАТЯТ по отделно по сметките на Районен съд Кюстендил сумата от
1400,00 /хиляда и четиристотин /лева, представляваща държавна такса по
делото, както и още 5,00-пет лева, представляваща държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист в случай на принудително събиране
на сумата.
ОСЪЖДА В. М. Н., с ЕГН ******* с постоянен адрес: гр. К. ул. „К.“ №**,
ет.*, ДА ЗАПЛАТИ НА ВСЯКА ЕДНА от Д. М. А., с ЕГН ********** и с
адрес: гр. К. ул.„К.“ №**, ет.* и Т. М. Н., с ЕГН ********** с адрес: гр.К. ул.
„К.“ №**, ет.*, за уравнение на дяловете им в делбеното имущество сума в
размер на 35 000,00 /тридесет и пет хиляди /лева,ведно със законната лихва
върху тази сума,считано от влизането на решението в сила в 6-месечен срок от
последната дата.
УКАЗВА на В. М. Н.,че ако в 6-месечен срок от влизане в сила на
решението не плати на останалите съделители паричните суми за уравнение
на дяловете им решението за възлагане,на осн.чл.349,ал.6 ГПК се обезсилва по
право и имотът ще бъде изнесен на публична продан.
ОСЪЖДА Д. М. А.,ЕГН ********** и с адрес: гр. К. ул.„К.“ №**, ет.* ДА
ЗАПЛАТИ на Т. М. Н., с ЕГН **********,с постоянен адрес: гр. К. ул. „К.“
№**, ет.*,сумата от 93,33/деветдесет и три и тридесет и
три/лева,представляваща част от сторените от последната разноски по
20
приключване на делбата,съобразно делът на Д. А.,с посочени данни,от
делбеното имущество.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА претенцията по чл.12,ал.2 ЗН от
В. М. Н., с ЕГН ******** с постоянен адрес: гр. К. ул. „К.“ №**, ет.*,против
Д. М. А., с ЕГН ********** и с адрес: гр. К. ул.„К.“ №**, ет.*,да бъде осъдена
последната да му заплати сумата от 1000,00/ хиляда / лева, представляваща
пресметнатото в пари увеличение на наследството на наследодателят на тези
страни М. Н. СТ.,за което увеличение В. М. Н. е спомогнал да се осъществи
чрез закупуване на необходимите части и изграждане на локално парно
отопление в имота,намиращ се в гр.К.,ул.“К.“№ **,ет.*,която сума е съответна
на наследственият дял на Д. А. и е равняваща се на увеличената стойност на
общата вещ.
ОСЪЖДА В. М. Н., с ЕГН ******* с постоянен адрес: гр. К. ул. „К.“ №**,
ет.*,ДА ЗАПЛАТИ по сметките на РС-Кюстендил,сумата от 30,00-тридесет
лева, представляваща разликата между внесената от същият като държавна
такса по отхвърлената му претенция по чл.12,ал.2 Закон за наследството сума
от 20,00 /двадесет/лева и общо дължащата се такава по тази претенция в
размер на 50,00 /петдесет/лева ,както и още 5-пет лева,представляваща
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
събирането й.
О С Ъ Ж Д А Д. М. А., с ЕГН ********** с адрес: гр. К. ул.„К.“ №**, ет.*, ДА
ЗАПЛАТИ на В. М. Н., с ЕГН ****** с постоянен адрес: гр. К. ул. „К.“ №**, ет.*,
сумата от 1317,15 /хиляда и триста и седемнадесет и петнадесет/лева,
представляваща стойността на подобренията,съобразно полагащата й се от делбата квота за
закупена и монтирана от В. М. Н. ,с посочени данни, в периода от 01.03.2016 г. до
31.03.2016 г. на 118, 45 кв.м. ПВЦ профили и дограма със стъклопакет
„Кьомерлинг“ , в бял цвят, система „Класик“,в къщата,намираща се на
административен адрес-гр.К.,ул.“К.“№ **,ведно със законната лихва върху
същата,считано от 06.12.2023 год.до окончателното й изплащане.
О С Ъ Ж Д А Д. М. А., с ЕГН ********** с адрес: гр. К. ул.„К.“ №**, ет.*,
ДА ЗАПЛАТИ на В. М. Н., с ЕГН ******* с постоянен адрес: гр. К. ул. „К.“
№**, ет.*,сумата от 113,68 /сто и тринадесет и шестдесет и
осем/лева,представляваща сторените от последният разноски по воденето на
делото по уважената част от претенцията му по сметки.
21
О С Ъ Ж Д А Д. М. А., с ЕГН ********** с адрес: гр. К. ул.„К.“ №**, ет.*,
ДА ЗАПЛАТИ по сметките на РС-Кюстендил сумата от 52,68 /петдесет и два
и шестдесет и осем/лева,представляваща държавна такса върху уважената
част от претенцията по сметките.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА претенцията по сметки
,предявена от Т. М. Н., с ЕГН ********** с адрес: гр.К. ул.„К.“ №**,
ет.*,против ответницата Д. М. А., с ЕГН ********** с адрес: гр. К. ул.„К.“
№**, ет.*,ДА И ЗАПЛАТИ сумата от 90,00/деветдесет/лева месечно,считано
от 25.10.2023 год. до датата на първото по делото съдебно заседание от втора
фаза на делбата-24.01.2024 год.,поради това че е била лишена от ответницата
от възможността ищцата да ползва собствената си 1/3-една трета идеална част
от правото на собственост на недвижим имот,представляваща самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 41112.504.1380.1.1 по КККР на
гр.Кюстендил,с административен адрес гр.К.,ул.“К.“№ **,ет.*.
ОСЪЖДА Т. М. Н., с ЕГН ********** с адрес: гр.К. ул.„К.“ №**, ет.*,ДА
ЗАПЛАТИ по сметките на РС-Кюстендил сумата от 50,00-петдесет
лева,представляваща държавна такса върху отхвърлената й претенция за
обезщетение за лишаване от право на ползване на делбеният имот,както и още 5-
пет лева,представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист в случай на принудително събиране на горната.
ОСЪЖДА всеки един от В. М. Н., с ЕГН *********** с постоянен адрес: гр.
К. ул. „К.“ №**, ет.*, и Т. М. Н., с ЕГН ********** с адрес: гр.К. ул.„К.“ №**,
ет.*,ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. М. А., с ЕГН ********** и с адрес: гр. К. ул.„К.“ №**,
ет.*, по равно на последната сумите,както следва:
1.Общо сума в размер на 300,00/триста/лева,представляваща част от платени
общо 580,00/петстотин и осемдесет/ лв. от Д. М. А. ,с посочени данни,през 2016
год.разноски за труд и материали за монтиране на нов бойлер,нова тоалетна
чиния и нова мивка в банята на първи етаж от къщата,намираща се на
административен адрес гр.К.,ул.“К.“№ **,ведно със законната лихва върху
същата,считано от 06.12.2023 год.до окончателното й изплащане,КАТО за сумата
от 920,00 /деветстотин и двадесет лева/,представляваща разликата между общо
признатият размер платен за горните разноски до предявеният общ такъв за
сумата от 1500,00 /хиляда и петстотин/лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
22
2.По равно общо сума в размер на 100,00 /сто лева/,представляваща частично
платена общо цена от 459,90 /четиристотин и петдесет и девет и деветдесет/ лева
през 2016 година от Д. А.,с посочени данни,за заплащане стойността на
„обръщане на ъгъла“,след закупуване и монтаж на PVC дограма на всички стаи и
врати на терасите във всички стаи на къщата,намираща се на административен
адрес гр.К.,ул.“К.“№ **,ведно със законната лихва върху същата,считано от
06.12.2023 год.до окончателното й изплащане,КАТО за сумата от
540,10/петстотин и четиредесет и десет/лева,представляваща разликата между
общо признатият размер платен за горните разноски до предявеният общ такъв за
сумата от 1000,00 /хиляда/лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
3.По равно общо сумата от 200,00/двеста/лева,представляваща част от платена
общо от Д. А.,с посочени данни,през 2016 год.цена от 965,12 /деветстотин и
шестдесет и пет и дванадесет/лева за боядисване с латекс на стените във всички
стаи на първия етаж от къщата,намираща се на административен адрес
гр.К.,ул.“К.“№ ** , ведно със законната лихва върху същата,считано от 06.12.2023
год.до окончателното й изплащане ,КАТО ЗА СУМАТА от 34,88 /тридесет и
четири и осемдесет и осем/лева,представляваща разликата между общо
признатият размер платен за горните разноски от 965,12 лв. до предявеният общ
такъв за сумата от 1000,00 /хиляда/лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В. М. Н., с ЕГН ******* с постоянен адрес: гр. К. ул. „К.“ №**, ет.*,
и Т. М. Н., с ЕГН ********** с адрес: гр.К. ул.„К.“ №**, ет.*,ДА ЗАПЛАТЯТ на
Д. М. А., с ЕГН ********** и с адрес: гр. К. ул.„К.“ №**, ет.*, по равно на
последната сумата от 150,00 /сто и петдесет/лева,представляваща сторените от
последната разноски,съобразно уважената част от претенциите й по чл.346 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА претенцията по чл.346
ГПК,предявена от Д. М. А., с ЕГН ********** и с адрес: гр. К. ул.„К.“ №**,
ет.*,против В. М. Н., с ЕГН ******** с постоянен адрес: гр. К. ул. „К.“ №**, ет.*,
и Т. М. Н., с ЕГН ********** с адрес: гр.К. ул.„К.“ №**, ет.*,ДА БЪДАТ
ОСЪДЕНИ ДА Й ЗАПЛАТЯТ 1/3-една трета от стойността на закупена и
монтирана през 2016 год. от Д. А.,с посочени по-горе данни,PVC дограма –
23
прозорци на стаите и врати на терасите във всички стаи на първият етаж от
къщата,намираща се на административен адрес гр.Кюстендил,ул.“Каменица“№
11-частично сума в размер на 400,00 /четиристотин /лева,предявен от общ размер
от 1000,00 /хиляда/лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на
преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
24