Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 520
гр.Враца, 29.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 31.10.2019г., през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и
в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
адм. дело № 538 по описа на АдмС – Враца
за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.145 вр.чл.147 ал.2 вр.чл.16 от Административнопроцесуалния
кодекс вр.чл.160 ал.4 от Закона за
опазване на околната среда.
Образувано е въз основа
на протест, предявен от ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ – прокурор в Окръжна прокуратура гр. Враца против ЗАПОВЕД №72/20.05.2019г. на ДИРЕКТОРА на РИОСВ ВРАЦА за налагане на
превантивна принудителна административна мярка на “Ц.Е.“ ООД ***, изразяваща се
в поставяне на пломба на крана/*/ на захранващата торова шахта, находящ се между помпата за
захранване/*/ на ферментатора и самия ферментатор,като горепосоченият кран се притвори на 50% с цел ограничаване
количеството входяща суровина до издаване на комплексно разрешително за
инсталацията.
Прави се искане за отмяна на заповедта
като незаконосъобразна, като се изтъкват съображения, че същата е немотивирана
и при издаването й неправилно е приложен материалния закон. Изтъква се, че приложената мярка не е предвидена в нито една
от хипотезите на чл.158 от ЗООС, изложените съображения на административния
орган са вътрешно противоречиви, тъй като, ако не е налице нарушение, би
следвало изобщо да не се прилага принудителна мярка, а ако е налице такова, би
следвало да се приложи такава мярка, която е предвидена в закона. Сочи се, че
неправомерно е прието, че дейността на лицето, адресат на заповедта, изискваща
комплексно разрешително, може да се упражнява по време на процедурата за
издаване на същото.
Ответникът в писмена защита и в с.з. чрез процесуалния си представител
юрисконсулт С., оспорва протеста и иска протестираната заповед да бъде
потвърдена, тъй като при издаването й не са допуснати нарушения. Сочи се,
че адресата на заповедта има разрешение
за извършване на съответната дейност за производство на биогаз, но тъй като
част от инсталацията за това производство – вторичен ферментатор, е съсобствена
с друго дружество - „М.е.“ ООД, то общият капацитет на този ферментатор, образуван
от производството на двете дружества, осъществявано преди него самостоятелно,
надхвърля праговите стойности, посочени в Приложение 4 на ЗООС и тъй като изводите дали се касае до една или две
инсталации, са противоречиви, всяко едно от двете дружества е поискало издаване
на комплексно разрешително за извършване
на дейността си.
Заинтересованата страна “Ц.Е.” ООД ***
в писмено становище и в з. чрез пълномощника адв.В.Д. оспорва протеста, като изтъква, че при
издаване на заповедта не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон. Заявява се, че дружеството отговаря на определението за оператор по
смисъла на §1 т.43а б.“в“ от ДР на ЗООС, но
за дейността му не се изисква издаване на комплексно разрешително, тъй
като е под праговите стойности от 100т на денонощие, посочени в Приложение №4
т.5.3.1 от закона.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след
извършване на служебна проверка съобразно изискванията на разпоредбата на
чл.168 ал.1 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Търговското дружество “Ц.Е.” ООД *** притежава Регистрационен документ
№05-РД-139-00/15.06.2015г., изменен и допълнен с Решение
№05-РД-139-01/22.06.2016г., за извършване на дейности с растителни и животински
отпадъци и утайки от пречистване на отпадъчни води от населени места, изброени
по видове, кодове и количества. Като площадка за извършване на дейността е определен
ПИ №136010 в местността „Т.“ с площ от 13.301дка, в с.Ц. общ.М.обл.В. Посочено
е, че на площадката е изградена инсталация за комбинирано производство на
електрическа и топлинна енергия, като инсталацията за биогаз е за анаеробно третиране на смес от растителни, животински субстанции
и утайки от пречистване на отпадъчни води, като годишно в инсталацията ще се
преработват 31 750т материал. В преписката са приложени доказателства за изграждане на инсталацията и
разрешение за ползването й, с №СТ- 05-886/22.06.2015г. на ДНСК, като
инсталацията е определена като една, с двама възложители – настоящата
заинтересована страна и „М. е.“ ООД. В действителност свързаност е налице само
по отношение на втория ферментатор, в който постъпва биомаса, третирана и от
двете дружества в отделни първи ферментатори. С писмо вх.№С-33/115/ от
16.04.2019г. Окръжна прокуратура чрез прокурор В.Вътов е уведомила ответника,
че при разрешаването и упражняването на
дейността на инсталацията за производство на електроенергия от биогаз в с.Ц.общ.М.,
са допуснати нарушения, тъй като неправилно същата е третирана като две
инсталации, за които на две отделни дружества са издадени отделни
регистрационни документи, като е прието, че те не попадат в приложното поле
на Приложение №4 от ЗООС. Сочи се, че по
този начин се заобикаля закона и въведения с него регистрационен режим, който,
ако инсталацията се приеме за една, изисква издаване на комплексно
разрешително, което операторите нямат. Предлага се да започне производство по
издаване на ИАА – преустановителна принудителна мярка по реда на глава десета от ЗООС за нарушение
на чл.117 ал.1 от същия закон.Служители на ответника са извършили проверка на
дейността на двете дружества, свързани с
производството на биогаз и са установили, че всяко едно от тях подава входяща
суровина от 45т на денонощие в процентно съотношение 50/50 тор/силаж, като
за 2018г. всяка от фирмите е
оползотворила по 17 123 биомаса или
по 46.912т на денонощие, а за 2017г. по
14 238т биомаса или по 39.00т. за денонощие. С писмо
вх.№94-00-55/23.04.2019г. ответникът е
поискал становище от МОСВ относно
обстоятелството дали са касае до една или до две инсталация за
преработка на биомаса. С писмо вх.№С-33/127/ от 14.05.2019г. Директорът на Дирекция „Правна“ е отговорил,
че за да се определи дали определени
инсталации са отделени една от друга и дали същите подлежат на процедура по
реда на глава седма раздел втори от ЗООС, следва да се има предвид: дали
операторите могат да докажат, че съоръженията, собственост на всяко едно от тях
поотделно могат да работят/функционират напълно самостоятелно/от началото на
производствения процес до края/ без технологична връзка между тях като две
отделни, напълно самостоятелни инсталации/вкл. и по отношение на инфраструктурата/ и праговата стойност на
капацитета от дейности/ вкл. и на дейността на производство на биогаз/ спрямо
Приложение 4 от ЗООС. Въз основа на извършените проверки, ответникът е издал
оспорената пред съда заповед за прилагане на принудителна административна
мярка, на основание чл.158 т.4 от ЗООС с
цел предотвратяване на административно
нарушение – неправомерно експлоатиране на съоръженията, свързано с опазване на
околната среда и за предотвратяване на вредните последици от него, като е
ограничил количеството на входящата суровина на 50% с поставяне на пломба на крана на захранващата торова шахта, до
издаване на комплексно разрешително за инсталацията. За издадената заповед Окръжна прокуратура Враца е уведомена с писмо
изх.№С-33/132/ от 23.05.2019г., получено на 27.05.2019г. видно от приложеното
известие за доставяне. Мярката е
приложена, за което е съставен констативен протокол №262-ВК от 21.05.2019г.
Заповедта е протестирана по
административен ред с протест рег.№С-33/148/ от 10.06.2019г. пред Министъра
на околната среда и водите, който се е произнесъл по него с Решение
№141/11.07.2019г., като е отхвърлил протеста. Тъй като решението на горестоящия
орган не е постановено в законоустановения срок, заповедта на РИОСВ Враца е оспорена по съдебен ред на 11.07.2019г.
От правна страна съдът намира,че
оспорването е направено в законоустановения преклузивен срок по чл.149 ал.3 вр.ал.1 от АПК – горестоящият административен орган не
се е произнесъл в срока за произнасяне по чл.97 ал.1 от АПК, който изтича на
28.06.2019г. / преписката е постъпила с писмо вх.№Ж-64/14.06.2019г., отразено в
решението на Министъра на околната среда и водите/, а протестът е предявен на 11.07.2019г.
с вх.№С-33/157/ от същата дата. Оспорването е направено и от надлежна страна,
тъй като прокурорът има правомощието да оспори всеки незаконосъобразен акт,
като защитник на държавния и обществения интерес, но разгледано по същество е неоснователно по
следните съображения:
В изпълнение на задължението си по
чл.168 ал.1 и 2 от АПК за всестранна проверка на оспорената заповед на всички основания, посочени в чл.146
от АПК, включително и по отношение на нейната нищожност, съдът намира, че същата е издадена
от компетентен орган в кръга на неговата материална и териториална
компетентност и в предвидената от закона писмена форма, поради което се явява валиден
административен акт. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения
на административната процедура и правилно е приложен материалният закон, което
я прави и законосъобразна.
В правомощията на Директора на РИОСВ
влиза възможността да прилага принудителни административни мерки, които
съгласно разпоредбата на чл.159 ал.1 от ЗООС са превантивни, преустановителни и
възстановителни. Като правно основание за издаване на заповедта е посочена
разпоредбата на чл.158 т.4 от ЗООС, която предвижда прилагането на мерките да
става в случаите на предотвратяване или преустановяване на административни
нарушения, свързани с опазване на околната среда, както и предотвратяване и/
или отстраняване на вредните последици от тези нарушения. Административният
орган е изложил мотиви за издаване на
заповедта си, приложената мярка е
предвидена в разпоредбата на чл.159 от ЗООС. Макар и да не е употребен точно термина
„спиране на производството“, а „ограничаване до 50%“, това по същество означава
спиране на половината производство и осъществяването му до разрешения
капацитет. Безспорно се установи, че инсталацията на заинтересованата страна „Ц.е.“ ООД ***
извършва дейност, попадаща в Приложение №4 от ЗООС, за която съгласно чл.117
ал.1 от ЗООС се изисква издаване на комплексно разрешително, както и че такова
към датата на издаване на заповедта няма.При така констатираното съдът приема,
че са налице законоустановените
предпоставки за налагане на ПАМ по чл.159
ал.2 вр.чл.158 т.4 от ЗООС. Законодателят
не е посочил точно за какво нарушение каква принудителна мярка се налага, а е
предоставил това на преценката на административния орган. Съдът може да
упражнява съдебен контрол само дали
ответникът е имал правомощие да действа в хипотезата на оперативна
самостоятелност, но не и да преценява целесъобразността на неговото
волеизявление. При така очертаните рамки на контрола, който съдът може да
упражнява, следва да се приеме, че протестираната заповед е законосъобразна,
поради което протестът против нея следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
протеста на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ВРАЦА, депозиран чрез прокурор В.Вътов против
ЗАПОВЕД №72/20.05.2019г. на Директора
на РИОСВ Враца за прилагане на превантивна принудителна мярка, изразяваща се в
поставяне на пломба на крана/*/ на захранващата
торова шахта, находящ се между помпата за захранване/*/ на ферментатора
и самия ферментатор,като горепосоченият кран се притвори на 50% с цел ограничаване
количеството входяща суровина до издаване на комплексно разрешително за инсталацията,
с адресат „Ц.Е.“ ООД ***.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВАС в 14-дневен срок от
уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис
от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: