Районният прокурор на Районна прокуратура Пловдив е
внесъл с мотивирано постановление с предложение обвиняемият А.В.А. при
условията на продължавано престъпление за периода от 18.05.2018 г. до
20.07.2020 г. в гр. Пловдив, да не е изпълнил заповед за защита срещу домашно
насилие - Заповед за незабавна защита от 11.05.2018 г., издадена по гражданско
дело № 7494/2018 г. на Районен съд Пловдив, I брачен състав, в полза на Н. К.
К., ЕГН ********** и Г.А.А., ЕГН **********, с която е задължен да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо Н. К. К., ЕГН ********** и Г.А.А., ЕГН **********,
до издаване на заповед за защита по чл. 15 от ЗЗДН или отказ на съда и с която
му е било забранено да приближава Н. К. К., ЕГН ********** и Г.А.А., ЕГН **********,
както и жилището им, което в момента обитават, местоработата и местата за
социални контакти и отдих, които посещават като:
на 18.05.2018 г. в
гр. Пловдив е приближил Г.А.А., ЕГН ********** и я прибрал в домът му на ул. *****;
на 24.05.2018 г. в
гр. Пловдив в района на Централна поща е приближил Г.А.А., ЕГН ********** *** г.
е приближил Г.А.А., ЕГН ********** в ОУ „ *****“ - ученичка в същото;
на 06.06.2018 г. е
приближил Г.А.А., ЕГН ********** в ОУ ,. *****“ - ученичка в същото;
на 12.06.2018 г. е
приближил Г.А.А., ЕГН ********** в ОУ ,, *****“ и я прибрал в домът му на ул. *****;
на 20.07.2018 г. е
приближил Г.А.А., ЕГН ********** в ОУ „*****“ и я прибрал в домът му на ул. *****
-
престъпление по чл. 296, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 26, ал.
1 от НК.
Производството пред първата
инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава XXVIII НПК.
В хода на съдебните прения
представителят на районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Излага
подробен анализ на събраните на съдебното и досъдебното производство
доказателства, от които се установява изложената в постановлението фактическа
обстановка. Предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност
за инкриминираното деяние, като му се наложи административно наказание глоба в размер,
ориентиран към минимума в размер на 1000 лв.
Защитникът на обвиняемия, адв. К.,
пледира той да бъде признат за невинен. Аргументите му за това са свързани с
отношенията между бившата му съпруга и децата им, плащането на издръжка,
невлезлите в сила съдебни актове по други граждански производства, както и
обстоятелството, че дъщеря му Г.А. живее при обвиняемия. Оценява предложението
на прокурора за налагане на глоба в минимален размер за непосилно за
икономическото състояние на обвиняемия предвид издръжката, която е осъден да
плаща, непосредствените грижи за децата му, които полага, и разноските, които
следва да плаща по многобройните дела между страните. Моли да се приеме, че
поведението на обвиняемия е малозначително, предвид продължилото съжителство на
обвиняемия с дъщеря му и личните им отношения. Намира поведението на обвиняемия
като плод на грижата към дъщеря му.
Обвиняемият А.А. редовно призован
за съдебно заседание в своя лична защита твърди, че се е съобразил със
съдебните актове и не е приближавал дъщеря си, а тя по свое желание го е
сторила, с изключение на 28.05.2018 г., когато е й е помогнал да прескочи
оградата на училището си, за да се спаси от извършването на насилие върху нея
от майка й. Оценява тезата на държавното обвинение за недоказана и моли да бъде
оправдан, каквото е и изявлението му в последната дума.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият А.В.А. е роден на *** ***, ********, ***, български гражданин,
висше образование, работещ, разведен, неосъждан, с ЕГН **********.
Н.
К. К. и обвиняемият А.В.А. имали сключен граждански брак от 23.06.2002 г. С решение № 536/22.02.2017 г. по гр. дело №
9442/2014 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, III бр. състав, потвърдено с решение
от 26.10.2017 г. по гр. д. № 1638/2017 г. по описа на Окръжен съд Пловдив бил
прекратен бракът между съпрузите. Решението за прекратяване на брака влязло в
сила на 15.04.2017г. С определение № 2626/05.03.2015 г., постановено по същото
гражданско дело, съдът е определил привременни мерки относно упражняване на
родителските права по отношение на родените от брака малолетните деца - В.А.А.
с ЕГН ********** и Г.А.А. с ЕГН **********. Родителските права били
предоставени на майката, Н.К., като било определено и местоживеенето на децата
при нея. Режимът на лични контакти на бащата А.В.А. с децата, включвал всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, без преспиване от 10 до 18 часа и
всяка втора и четвърта седмица от месеца в сряда от 17 до 19:30 часа.
Решението
на първоинстанционния съд било обжалвано в частта за вината, режимът за лични
контакти, размера и периода на издръжката и предоставянето на семейното жилище.
С решение № 1271 от 26.10.2017 г. на ПОС било отменено първоинстанционното
решение, като бил определен нов режим на лични отношения между бащата и децата.
На
05 и 06 май 2018 г. двете деца били при баща си в изпълнение на установения режим
на лични отношения в жилището, което той обитавал към онзи момент – това на
сестра му А.А. ***. Към 18:00 часа следвало децата да се върнат в жилището на
майката на адрес **********. Вечерта на 06.05.2018 г. Г. уведомила майка си, че
ще се прибере. Всъщност въпреки това, което казала на майка си, тя била решила
да не се прибира вкъщи. След като спрял дъжда и минавало 18:30 ч. без дъщеря й
да се е върнала, К. започнала да звъни по телефоните на децата, както и на
бившия й мъж, но не могла да се свърже с никого, тъй като или не вдигали или им
била прекъсната връзката. По тази причина тя сигнализирала на тел. 112 и заедно с полицейски патрул и
майка й посетили адреса на бившия й съпруг. Звънели на вратата, тропали, но
никой не им отворил. На следващия ден вечерта разбрала от полицейски служител,
че децата се намират в дома на бащата, както и че те не искат да си тръгват от
там. К. решила сама да отиде до жилището на бившия си съпруг, за да говори с
него, да види децата си и да ги забере. Не била допусната до тях, не й били
предадени. Обвиняемият през вратата й казал да изчезва и да се маха оттам.
На
08.05.2018 г. К. отишла да вземе Г. от училище, но обвиняемият А. също бил там
да чака детето. Той казал на Г. да тръгва с него и детето се качило в неговия
автомобил.
Всичко
това провокирало Н.К. да депозира молба за защита по реда на ЗЗДН в Районен съд
Пловдив срещу бившия й съпруг А.В.А.. Това дало повод за образуване на гр. дело
№ 7494/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив. С определение от 11.05.2018 г.
съдът преценил, че към онзи момент контактите на А. с Н.К. и Г.А. представляват
опасност за емоционалното им състояние и изискват мерки за незабавна защита. Издадена била Заповед за незабавна
защита № 89 от 11.05.2018 г. в полза на Н. К. К. и Г.А.А., с която съдът задължил
обвиняемия по настоящото дело да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо К. и Г.А., забранил на А. да ги приближава, както и жилището им, което
обитават, местоработата и местата за социални контакти и отдих, които
посещават, за срок от 11.05.2018 г. до издаване на заповед за защита по чл. 15
от ЗЗДН или отказ на съда от издаване на такава. Същата заповед била връчена на
обвиняемия на 16.05.2018 г. от В.С. - **** при Второ РУ при ОД на МВР - гр.
Пловдив.
На
18.05.2018 г. обвиняемият чакал дъщеря си, Г.А., около 11:30 ч. да приключи и
излезе от училището си „*****“. Взел я със себе си и я прибрал в дома му на ул.
*****. К. веднага подала сигнал във Втори РУ при ОД на МВР, че той нарушава
издадената спрямо нея и дъщеря й заповед за незабавна защита. По повод сигнала
били изпратени полицейските служители Ш. и М.. Те посетили адреса на обвиняемия
на ул. *****. Лично М. се уверил, че действително Г.А. е там с баща си. От
обвиняемия разбрал, че дъщеря му по своя воля е при него. Попитал лично Г. дали
е там по собствено желание, като тя отговорила утвърдително, което потвърдило
думите на А..
На
24.05.2018г. имало организирано тържество в ОУ „*****“, където учила Г.А.. К. и
нейната майка Г.К. били в двора на училището, за да наблюдават шествието на
учениците през цялата пешеходна главна улица на града. Вървели заедно с децата
до сградата на Централна поща, където децата били разпуснати. През цялото време
на шествието Г. получавала обаждания по мобилния си телефон, което Н.К. и Г.К.
забелязвали. Те изчакали Г.А. и трите заедно се отправили към близката спирка.
След като стигнали до спирката в района до Централна поща до тях се спрял
обвиняемият, като същият шофирал микробус и накарал Г. да се качи при него.
Махал с ръка в знак тя да отиде при него и в крайна сметка тя се качила в
автомобила му. Прибрал я в неговия дом на ул. ***** и не я върнал в дома на Н.К..
На
28.05.2018 г.около обяд Н.К. отишла в ОУ „*****“ и изчаквала да приключат
учебните часове на дъщеря й. Получила обаждане от майка й Г.К., че А. е
паркирал буса си до училището, от страната на река Марица. Н.К. се обадила по
телефона на Четвърто РУ при ОД на МВР - Пловдив и подала сигнал. Тя го видяла
как се опитвал да вземе детето през оградата на училището. Изпратеният патрул,
сред които били служителите Й.П. и Й.Й., установил същото - че А. се опитва да
убеди детето да прескочи оградата на училището, за да се качи в неговия бус. Обвиняемият
и Н.К. били отведени в сградата на районното управление, за да дадат обяснения
по случая, а детето останало с баба си - Г.К.. Малко по-късно при тях отишла А.А.,
сестра на обвиняемия, и след скандал взела детето от бабата, като го прибрала
на адреса на бащата - ул. ******.
На
06.06.2018 г. обвиняемият отново бил паркирал буса си до оградата на училището
на Г.А., от задната му страна, и я взел с него. Н.К. така и не успяла да му се
противопостави. След което А. *** дъщеря си Г..
На
12.06.2018 г. отново взел Г. от училището и я пробрал в дома си на посочения
адрес. Последният бил посетен от полицейски служители, включително и С.Ш., на
който А. отказал да се види с детето му, под предлог че срещите с полицейски
служители я притеснявали, и му обяснил че тя е отишла при него по собствено
желание.
През
цялото време Г.А. желаела да поддържа контакт с баща си и го правила по лично
желание.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от обясненията на обвиняемия, дадени пред съда
(л. 39 НОХД), както и гласните доказателства – показанията, дадени на съдебното
и досъдебното производство от свидетелите Н.К. (л. 15, т. IV и л. 19, т. V ДП), К.Х. (л.
30, т. IV ДП), К.М. (л. 31, т. IV ДП), С.Ш.
(л. 32, т. IV ДП), Й.П. (л. 33, т. IV ДП), Б.К. (л.
34, т. IV ДП), В.С. (л. 36, т. IV ДП), Й.Й.
(л. 38, т. IV ДП), Г.К. (л. 21, т. V ДП), Г.А. (л.
22 и л. 111, т. V ДП и л. 37 НОХД), А.А. (л. 112, т. V
ДП и л. 37 гръб НОХД) и В.А. (л. 113, т. V ДП), както и писмените
доказателства – определение от 11.05.2018 г. по гр. д. № 7494/2018 г. по описа
на Районен съд Пловдив, I бр.с., ведно със заповед за
незабавна защита № 89 от 11.05.2018 г. по същото дело (л 12 и сл., т. V
ДП), дневник за получени и предадени сигнали в ОДЧ на IV
РУ към ОД на МВР Пловдив (л. 9 и сл., т. IV ДП), протокол
за предупреждение (л. 37, т. IV ДП), справка НБД Население (л.
44, т. IV ДП), решение № 536/22.02.2017 г. по гр. дело № 9442/2014 г. по
описа на Районен съд гр. Пловдив, III бр. Състав (л. 78, т. I
ДП),
решение от 26.10.2017 г. по гр. д. № 1638/2017 г. по описа на Окръжен съд
Пловдив (л. 96, т. I ДП), справка за
съдимост, характеристична справка и останалите доказателства събрани по
досъдебното и съдебното производство и прочетени от съда.
В посочените доказателствени материали не се съдържат
противоречия. Същите еднопосочно и непротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление и
частта възприета от съда.
Показанията на всички свидетели са достатъчно подробни,
логични и последователни, като всеки един от тях допринася за изясняване на
фактическата обстановка и подкрепя показанията на другите, което потвърждава
тяхната достоверност и съответстват на признанието на обвиняемия, което
допринася за изясняване на обстоятелствата по делото.
В този смисъл установява се от показанията на
свидетелката Н.К., че на посочените дати обвиняемият е доближавал дъщеря им Г.А.,
след като вече е бил предупреден на 16.05.2018 г. за издадената заповед за
незабавна защита спрямо нея. На всяка от инкриминираните дати лично
свидетелката К. е възприела поведението на А. и приближаването му към Г.А..
Показанията на К. се подкрепят и от свидетелката Г.К., нейна майка, която също
е била пряк очевидец на деянията на обвиняемия. Не се откриха от съда основания
да не се даде вяра на показанията на Н.К. и Г.К.. За такива не могат да се
възприемат влошените лични отношения между обвиняемия и Н.К.. Нещо повече,
нейните показания изцяло съответстват на показанията на трети незаинтересовани
лица, а именно полицейските служители К.Х., К.М.,
С.Ш., Й.П., В.С. и Й.Й., които лично са посещавали жилището на обвиняемия на
ул. ***** на възприетите от съда дати и са установявали в жилището му Г.А..
Тоест пряко установяват поведението на обвиняемия по приближаване към дъщеря му,
а косвено чрез индиция – показанията на Н.К. за това, че преди това обвиняемият
е взел дъщеря си, доколкото това, че последната след като се е намирала в
неговото жилище, значи е имала предходен контакт с него.
За незаинтересовани и достоверни се
възприеха и показанията на свидетелите Г.А., В.А. и А.А.. Те също потвърждават,
че обвиняемият е взимал дъщеря си от училището, че е имало многократни
посещения от полицейските служители в жилището на обвиняемия. Лично свидетелят В.А.
споделя, че майка му, Н.К., също много пъти е идвала до жилището на обвиняемия,
където и самият свидетел живеел, но баща му не отварял вратата нито на К., нито
на полицейските служители.
Нещо повече, доверие се даде и на обясненията на обвиняемия,
в които той сам признава да е доближавал дъщеря си Г.А. на 18.05., 24.05,
28.05, 06.06 и 12.06.2018 г., като с изключение на 18.05.2018 г. той лично с
автомобил я е взимал от различни места, които тя посещавала за социални
контакти и отдих. В тази част обясненията му допринасят за установяване и
възприемане на фактическата обстановка от постановление, доколкото са съответни
и съвпадат с показанията на всички останали разпитани в съдебното и на
досъдебното производство свидетели. Взе се предвид, че обясненията му имат
двойствена природа. Те са както защитна позиция в качеството му на обвиняем,
така и могат да бъдат гласно доказателство. Преценени през призмата на
останалите събрани доказателства съдът ги намира за достоверни, тъй като си
съответстват с тях – както гласни, така и писмени. По тази причина обясненията
му се разгледаха като гласно доказателство и фактическата обстановка се основа
и на тях.
Ирелевантно за предмета на доказване с причините и
подбудите, поради които обвиняемият е приближавал Г.А. или последната е искала
да остане в неговото жилище, както и какви са били условията на живот в дома
му. Това не са обстоятелства, които са от предмета на фактическия състав на
престъплението, а оттам и на доказване. В същата категория спадат и решение по
гр.д. № 4466/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив и заповед за защита №
260006/02.09.2020 г. Те не са относими към изследвания период, нито пък могат
да бъдат ползвани за установяване на характеристични данни относно личността на
обвиняемия, доколкото не отразяват пряко такива обстоятелства.
Установява се пряко от показанията на свидетеля В.С. и
приложения протокол за предупреждение, че заповедта за незабавна защита е стана
достояние на обвиняемия на 16.05.2018 г., същият се е запознал със съдържанието
й и за това от какво следва да се въздържа.
Всички те отговарят на събраните писмени доказателства -
съдебни актове, протокол за полицейско предупреждение и останалите документи.
Затова и на показанията на свидетелите съдът даде вяра и ги оцени като
установяващи изложената фактическа обстановка.
Относно показанията на свидетелката Б.К. съдът също ги
оцени с доверие, доколкото същата е незаинтересована от изхода на делото и
възпроизвежда личните си възприятия относно деятелността на обвиняемия на
20.07.2018 г. за това, че на таз дата не е извършвано принудително връщане на
децата на майката, включително и поради постъпила от нея молба в този смисъл.
От правна страна:
С оглед гореизложената фактическа
обстановка се установява, че по отношение на обвиняемия са налице всички
елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 296, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
за това, че при условията на продължавано престъпление за периода от 18.05.2018
г. до 20.07.2020 г. в гр. Пловдив, не е изпълнил заповед за защита срещу
домашно насилие - Заповед за незабавна защита от 11.05.2018 г., издадена по
гражданско дело № 7494/2018 г. на Районен съд Пловдив, I брачен състав, в полза
на Н. К. К., ЕГН ********** и Г.А.А., ЕГН **********, с която е задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н. К. К., ЕГН ********** и Г.А.А.,
ЕГН **********, до издаване на заповед за защита по чл. 15 от ЗЗДН или отказ на
съда и с която му е било забранено да приближава Н. К. К., ЕГН ********** и Г.А.А.,
ЕГН **********, както и жилището им, което в момента обитават, местоработата и
местата за социални контакти и отдих, които посещават като:
на 18.05.2018 г. в гр. Пловдив е приближил Г.А.А., ЕГН
********** и я прибрал в домът му на ул. *****;
на 24.05.2018 г. в гр. Пловдив в района на Централна
поща е приближил Г.А.А., ЕГН ********** ***.2018 г. е приближил Г.А.А., ЕГН **********
в ОУ „ *****“ - ученичка в същото;
на 06.06.2018 г. е приближил Г.А.А., ЕГН ********** в
ОУ ,. *****“ - ученичка в същото;
на 12.06.2018 г. е приближил Г.А.А., ЕГН ********** в
ОУ ,, *****“ и я прибрал в домът му на ул. *****.
От обективна страна извършените от дееца действия по присъствието му
около училището на дъщеря му Г.А. на 18.05., 28.05., 06.06. и 12.06.2018 г. и
приближаването към нея, както и приближаването й и присъствието на 24.05.2018
г. в района на Централна поща в гр. Пловдив представляват пряко действия по
приближаването й и присъствие на мястото на социални контакти и отдих, каквито
са както учебното заведение, което посещавала, така и мероприятието, на което
била по повод на 24 май. Именно присъствието му на тези места и приближаването
по този начин до субекта на защита на издадената заповед за защита е онова
поведение, което му е било забранено с последната и е обявено за престъпно от
закона. В този смисъл той е бил уведомен за издадената заповед и е бил запознат
със съдържанието й, а оттам и със задължението си да се въздържа от актове на
домашно насилие, включително и с това да не доближава до Н.К. и Г.А.. Пряко се
установява и това поведение от показанията на всички свидетели, но и се
признава в обясненията на самия обвиняем.
Не може да бъде възприето за основателно възражението, че след като Г.А.
по свое желание се е прибирал в дома на обвиняемия или в неговия автомобил,
това изключва престъпния характер на деятелността му. Законът не поставя такова
условие във фактическия състав на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК.
Необходимо и достатъчно е неизпълнение на задължение на съдебен акт, без да се
изследват подбудите в случая на субекта на защитата. Затова и само с приближаването
си обвиняемият е осъществил от обективна страна изпълнително деяние на нормата.
Отделно от това последващото му поведение е свързано именно с неизпълнението на
издадената заповед. Той не е допускал до дома си, а оттам и до дъщеря си както полицейските
служители, така и лицето, на което са било предоставено упражняването на
родителски права върху децата – тяхната майка Н.К.. В подкрепа на това са пряко
показанията на В.А., който сочи именно едно такова поведение, така и тези на
свидетеля Ш. - полицейският служител, на който обвиняемият А. отказал да види Г.А.,
която се намира в жилището му. В този смисъл последващото му поведение, дори и
при положение че субектът на защита по свое желание е доближил обвиняемия, т.е.
при липсата на активно поведение от последния, е такова, че демонстрира
неизпълнение на задълженията си по заповедта. Така в създалата се ситуация, в
която дъщеря му доброволно е дошла в неговия дом, т.е. липсва приближаването
като действие от страна на обвиняемия, той не я е предавал на майка й, която го
е посещавала. Впрочем и не отговарял на позвъняванията й по телефон и на
вратата. Тоест не изпълнил дължимото си и очаквано поведение да предаде Г.А. на
майка й, а под предлог че детето желае това, е запазил създадения от другиго
неправомерен резултат – а именно в нарушение на издадената заповед е запазил
статуквото в това да доближава дъщеря си. Без значение за осъществяването на
престъплението са причините и подбудите,
заради които Г.А. е отишла в неговото жилище. Важно е последващото поведение на
обвиняемия, който възползвайки се от чужд акт активно е съдействал за трайно
установяване на забранено от закона състояние.
Не е необходимо за извършването на престъплението да има и насилие с
визираните характеристики. Така също е съдът не разполага с възможност за
контрол в това производство на друг съдебен акт, нито за оценка на
доказателствата, които са послужили за издаването му. Важното е той да
съществува в правния мир и несъобразяването му от страна на обвиняемия.
Ирелевантни за отговорността са и личните отношения между Н.К. и обвиняемия,
развитието им и съдържанието им. Колкото до възражението за малозначителност на
деянието на обвиняемия, съдът намери същото за неоснователно. За да е
малозначително едно деяние то следва да отговаря на критериите на чл. 9, ал. 2
от НК, а именно макар формално и да осъществява признаците
на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В
конкретния случай защитаваните от закона обществени отношения обезпечават
нормалното и правилно функциониране на правосъдната система. От друга страна
ЗЗДН регулира изключително деликатна, приоритетна и рискова материя – насилието
в условията на дома и семейството. Оттам и регулираните обществени отношения са
с предимство и задълженията, които произтичат от тях, следва да бъдат както
стриктно спазвани, така и строго наказвани. В контекста на регулираните
отношения, деятелността на обвиняемия и възможността от настъпване на
неблагоприятни последици, съдът не може да оцени поведението му като такова,
което не е общественоопасно или неговата обществена опасност да е явно
незначителна. Това, че към настоящия момент не са установени неблагоприятни
последици за субекта на закрила съвсем не значи, че такива не са настъпили или
най-малкото рискът да настъпят е незначителен. В противен случай законодателят
нямаше да отдаде такова значение на тези отношения и да ги регулира в отделен
закон.
Налице са и условията деятелността на обвиняемия да бъде квалифицирана
като продължавано престъпление по чл. 26 от НК, доколкото са инкриминирани пет
отделни деяния, които поотделно осъществяват състава на престъплението по чл.
296, ал. 1 от НК, извършени са през
непродължителен период от време /за период от около един месец/ при една и съща
обстановка, при еднородност на вината /пряк умисъл/, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите деяния.
От субективна страна се установява, че обвиняемият е извършил деянието
виновно при форма на вината пряк умисъл. Към момента на извършването му същият
е съзнавал, че спрямо него има издадена заповед за незабавна защита, с която е
бил задължен да се въздържа от извършването на всякакъв акт на физическо и/или
психическо, емоционално, икономическо и друга форма на насилие по отношение на Г.А.,
както и че му е било забранено да приближава нея самата,
жилището ѝ, местоработата ѝ и местата ѝ за социални контакти
и отдих. Това обстоятелство се установява от положения от обвиняемия подпис в
протокола за полицейско предупреждение от 16.05.2018 г. Следователно към датата
на извършване на деянията., той вече е бил надлежно уведомен за издадената
заповед и за нейното съдържание, а в съзнанието си е бил формирал представа за
това от извършването на какви действия му е било разпоредено да се въздържа.
Отивайки на местата за социални контакти и отдих на дъщеря му с цел да се
срещне и да я вземе със себе си в жилището извън установения режим на лични
отношения, обвиняемият е съзнавал и че по този начин ще наруши издадената
заповед за защита, т.е. съзнавал е общественоопасния характер на деянието, но
въпреки това съзнателно е пристъпил към неговото осъществяване.
По тези съображения съдът приема, че по делото е безспорно доказано, че
обвиняемият е осъществил от обективна и от субективна страна престъплението, за
което му е повдигнато обвинение в рамките, които съдът прие за установени от
фактическа страна.
Същевременно съгласно чл. 303 от НК съдът следва да признае подсъдимият
(в случая обвиняемия) за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен
начин. В противен случай следва да го оправдае и/или признае за невиновен
съгласно чл. 304 от НК. С постановлението на прокурор е повдигнато и обвинение
при същите условия обвиняемият да е извършил и деяние на 20.07.2018 г.
като да е приближил Г.А.А., ЕГН ********** в ОУ „*****“ и да я е прибрал в
домът му на ул. *****. Същото обаче не само, че не може да бъде установено по
несъмнен начин, ами и въобще не се доказва от доказателствата по делото. От
събраните доказателства не се установява на същата дата обвиняемият да е
приближавал Г.А.. Такива данни не са изложени нито от Н.К. и се отичат от самия
обвиняем с аргумент, че по това време Г.А. не е била на училище поради
ваканцията на учениците. В показанията на свидетелката К. също не се откриват
преки или косвени свидетелства за приближаването на обвиняемия до дъщеря му,
доколкото свидетелката в качеството й на помощник частен съдебен изпълнител не
е пристъпила към принудително връщане на децата на инкриминираната дата. По
тези причини съдът счита, че обвиняемият следва да бъде оправдан
за това да не е изпълнил задължението да не доближава Г.А. на 20.07.2018 г. като да я е
приближил в ОУ „*****“ и да я е прибрал в домът му на ул. *****. Затова и на основание чл. 304 от НПК обвиняемият бе признат за невиновен
в извършването на престъпление по повдигнатото обвинение в коментираната част.
По административното наказание:
Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за
прилагане на правилото по чл. 78а от НК, поради което съдът е длъжен да приложи
особените правила за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. За извършеното престъпление е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ до три години или „глоба“ до пет хиляди лева, а
обвиняемият е неосъждан. Той не е и освобождаван от наказателна отговорност по
реда, прилаган в настоящото производство, нито от деянието има причинени
съставомерни имуществени вреди. Не са налице и пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи приложението на особените правила по глава XXVIII от НПК. По тези
съображение съдът приема, че обвиняемият трябва да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Съгласно чл.
78а, ал. 1 от НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност и
съдът му налага административно наказание глоба, което се определя в размер от
1 000 лева до 5 000 лева.
При индивидуализацията на размера на административното наказание съдът
съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства степента на засягане на
охраняваните обществени отношения, мотивите за извършването на деянието, които
са свързани с осъществяване на личен контакт със собственото си дете,
поведението на последното, както и добрите му характеристични данни. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства се взеха предвид броя на отделните
деяния във веригата на продължаваното престъпление. По тези съображения
настоящият съдебен състав намира, че административното наказание „глоба“ следва
да бъде индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и в размер на предвидения в закона минимум, като обвиняемият бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. Същото ще отговори на целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК, като ще предупреди, поправи и превъзпита обвиняемия
към спазване на установения правен ред, както и да се въздейства
предупредително и възпитателно на другите членове на обществото.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
А. Д.