№ 58
гр. Плевен, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Търговско дело №
20214400900115 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила
искова молба от Н. И. В., с ЕГН **********, с посочен адрес: гр. Плевен,
ж.к. ***, подадена чрез пълномощника адв. Г.Д. от САК, против
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище гр.
София. В исковата молба са наведени следните фактически твърдения: На
13.08.2017 г., около 14.45 ч., на път II-35 /Плевен-Ловеч/, кантон „***“, км
18+501настъпва ПТП между автобус „***“ с рег.№ ***, с водач Р. В. В.,
пътуващ към гр. Ловеч и движещия се в обратна посока – към гр. Плевен лек
автомобил „***“ с рег. № ***, с водач Р. Н. З., при което лекият автомобил
внезапно напуска собствената си лента за движение и навлиза в насрещното
платно, но веднага предприема маневра за връщане в полагащата му се пътна
лента. По същото време водачът на автобуса своевременно предприема
действия за спиране и отклоняване на автобуса наляво към лентата за
насрещно движение. Между двете ППС настъпва челен кос удар в областта на
осевата линия, разделяща двете пътни ленти. След удара попътно движещият
се след лекия автомобил „***“ лек автомобил „***“, с рег.№ ***, блъска с
предната си част задна дясна част на л.а. „***“. В резултат на удара загиват Д.
Н. В. и Ю. А. К. – пътници в лек автомобил „***“. Ищецът Н.В. е баща на Д.
и партньор в живота на Ю. К.. Той приема смъртта им изключително тежко.
Седмици наред не спира да плаче, затваря се у дома и не намира сили да се
1
среща с хора извън домакинството. Състоянието му е тежко, съкрушен е
психически. След загубата на най-близките си същества, той прекратява
всички свои начинания, изпада в депресия, губи интерес към
професионалната си реализация, всеки ден прекарва на гробищата. Детето е
било републикански шампион по гимнастика и житейският ритъм на
семейството е бил посветен на неговата програма за обучение. Скръбта по
невръстното му дете изважда ищеца от нормалния ежедневен ритъм на
човек, който се е справял отлично с всички предизвикателства.
Едновременната и нелепа смърт на членовете на семейството му и за в
бъдеще ще оказва своето негативно отношение в психически аспект върху Н.
В.. Животът му е изцяло променен и подчинен на тежката загуба. Виновен за
настъпилото произшествие е водачът на автобуса, срещу когото има влязла в
сила присъда по н.о.х.д. № 221/2019 г. на Плевенски окръжен съд.
Отговорността му се покрива от застраховката „Гражданска отговорност“ по
полица BG/22/117000301361, сключена с ответното дружество, валидна от
21.01.2017 г. до 20.01.2018 г. Ищецът е предявил извънсъдебна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗК „Лев Инс“ АД, но са му
предложени обезщетения в размер на 10 000 лв. за Д. и 8 000 лв. за Ю. с оглед
евентуалното съпричиняване на друг водач, чийто автомобил е застрахован
при ЗД „Бул Инс“ АД, който е загинал при процесното ПТП и срещу него
няма влязла в сила присъда, като според ищеца това е повод ЗД „Бул Инс“ АД
напълно да откаже плащане на обезщетение. Ищецът счита, че при това
положение е налице хипотезата на чл. 392, ал. 2 КЗ, с оглед на което е
насочил съдебната си претенция срещу ответното дружество.
С исковата молба са заявени претенции да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от загубата на сина му Д. Н. В. при процесното ПТП в
размер на сумата от 200 000 лв.; обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от загубата на съпругата му Ю. К. при процесното ПТП
в размер на сумата от 200 000 лв.; обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за траурни услуги, в
размер на сумата от 1384 лв.
Претендира се и присъждане на законна лихва върху сумите на
обезщетенията, считано от датата на ПТП – 13.08.2017 г., до окончателното
им изплащане.
2
В съдебно заседание исковите претенции се поддържат от
процесуалния представител на ищеца адв. Г.Д. от САК.
Ответникът оспорва допустимостта на предявените искове поради
липса на предпоставките, регламентирани в чл. 380, вр. с чл. 432 от КЗ.
Оспорва също така изцяло исковите претенции за неимуществени вреди по
основание и по размер, като счита същите за недължими и отделно – за
прекомерни. Оспорва изцяло като неоснователна акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва и прави възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претенцията за лихви, считано от датата на
настъпване на произшествието, до датата на предявяване на преките искове
срещу застрахователя. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца да
получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Ю. К., тъй като не
попада в кръга на нейните наследници. Оспорва всички фактически
твърдения в исковата молба по основанието на предявената претенция за
неимуществени вреди. Оспорва твърденията относно механизма на
произшествието, както и че същото е настъпило изключително по причина
действията на водача на автобуса. Навежда твърдения, че единствената
причина за настъпване на процесното ПТП са действията на водача на лекия
автомобил „***“, който е нарушил разпоредбите на ЗДвП и ако не се е бил
отклонил и навлязъл в лентата за насрещно движение, не би се стигнало до
произшествието. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалите, като по отношение на Ю. К. същото се
изразява в липсата на обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан,
а по отношение на детето Д. – в нарушение от страна на законните му
представители на нормативно установените правила за обезопасяване на
децата при превоз.
Представена е писмена защита по делото от процесуалния
представител на ответното дружество адв. Н. М. от АК-Плевен.
С определение от 28.09.2021 г. съдът е допуснал на основание чл. 219
ГПК привличането на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД
гр. София като трето лице – помагач на ответника, което дружество не
ангажира становище по правния спор.
След съвкупна преценка на доказателствения материал по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
3
С определение № 327 от 28.09.2021 г. по делото са приложени
представените с искова молба писмени доказателства, както и писмените
доказателства, представени от ответника с писмения му отговор.
От приетите по делото констативен протокол за ПТП с пострадали
лица и протокол за оглед на ПТП, както и въз основа на приетото заключение
на вещите лица по назначената комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, се установява, че процесното ПТП от 13.08.2017
г. е станало на пътен участък Плевен-Ловеч, до пътен кантон „***“, в
светлата част на денонощието, при неограничена видимост, на прав и
хоризонтален пътен участък за двупосочно движение, непрекъсната средна
разделителна линия и при наличието на пътен знак за ограничение на
скоростта до 60 км/ч. Автобус „***“ с рег.№ ***, с водач Р.В., пътувал към
гр. Ловеч. В противоположна посока към гр. Плевен пътувал лекият
автомобил „***“ с рег.№ ***, управляван от Р. Н. З., в който пътници са били
пострадалите Ю. К. и Д. В.. Внезапно лекият автомобил напуснал
собствената си лента за движение и навлязъл в лентата за насрещно
движение, след което веднага предприел маневра за връщане в полагащата му
се пътна лента. По същото време водачът на автобуса предприел спиране и
отклоняване на ППС наляво към лентата за насрещно движение. Настъпил
челен кос удар между двете МПС в областта на осевата линия, разделяща
двете пътни ленти. Към момента на удара скоростта на автобуса е била 78
км/ч, а скоростта на лекия автомобил – 120 км/ч. Непосредствено след този
удар, попътно движещият се след лекия автомобил „***“ лек автомобил
„***“ с рег.№ *** блъснал с предната си част задната дясна част на
автомобила „***“. При така възникналото ПТП са починали на място водачът
и всички пътници в лекия автомобил „***“. Според заключението на вещите
лица Ю. К. и Д. В. са пътували на задната седалка в лекия автомобил.
Смъртта на Ю. К. е настъпила в резултат на тежка черепно-мозъчна травма и
гръдна травма, довели до несъвместими с живота груби анатомични
увреждания на жизнено важни органи /мозък и сърце/. Смъртта на 7-
годишното дете Д. е настъпила вследствие на черепно-мозъчна травма, довела
до грубо и несъвместимо с живота увреждане на мозъка и черепа /жизнено
важни органи/. Уврежданията и при двамата са резултат от тъпи травми,
нанесени с изключително голяма сила /инерционна травма/, като механизмът
на тяхното получаване може да бъде обяснен с удари на тялото в части на
4
купето на автомобила при рязката промяна на скоростта и посоката при ПТП
и последващите деформации.
В проведеното на 10.11.2021 г. съдебно заседание е прието
представеното н.о.х.д. № 221/2019 г. по описа на Плевенски окръжен съд. От
материалите по същото е видно, че с влязла в сила присъда подсъдимият Р.
В. В., от гр. Пловдив, с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на
13.08.2017 г.на път II-35 /гр.Плевен – гр.Ловеч/, пътен участък км 18+470, в
близост до кантон „***“, обл.Плевен, при управление на моторно превозно
средство – автобус марка „***“, модел „***“ с рег.№ ***, нарушил правилата
за движение по пътищата: чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, във вр. с чл. 47, ал. 1 и ал. 3
от ППЗДвП, като се е движил със скорост 78 км/ч и по непредпазливост
причинил смъртта на повече от едно лице – Р. Н. З., Л. Ф. З., Ю. А. К. и Д. Н.
В., всички от гр. Плевен, поради което му е наложено наказание за
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл.5, б.“б“ предл.1, във вр.с чл. 343, ал.1,
във вр.с чл. 342, ал. 1 от НК.
С оглед изясняване механизма на процесното ПТП, по искане на
ответника в настоящото производство е разпитан като свидетел водачът на
автобуса Р.В.. Съдът не кредитира дадените от него показания, че се е движил
със скорост 40-50 км/ч и че лекият автомобил „***“ е напуснал лентата си за
движение и навлязъл в лентата на автобуса на 15-20 м преди сблъсъка между
двете МПС, тъй като същите не кореспондират с приетата по делото
експертиза, както и с материалите, приложени по наказателното дело. По
същия начин съдът възприема и показанията на свидетеля М. – пътник в
автобуса по време на инцидента, като се има предвид и обстоятелството, че
този свидетел е възприемал пътната обстановка и скоростта на движение от
вътрешността на автобуса и без да е видял показанията на скоростомера.
Установено е от писмените доказателства по делото, че пострадалата
Ю. А. К., гражданка на Руската федерация, родена на 09.08.1977 г., със
семейно положение неомъжена, е починала на 13.08.2017 г. в 15.00 ч., а
пострадалият Д. Н. В., роден на 02.07.2008 г., чиито родители са Ю. К. и
ищеца Н.В., е починал на същата дата в 15.05 ч.
За установяване твърденията на ищеца за претърпени от него
неимуществени вреди от смъртта на сина му Д. и на Ю. К., която той
определя като партньор в живота в исковата си молба, по делото са събрани
5
гласни доказателства. От показанията на разпитаните свидетели А. З. – брат
на Ю. К. и С. В.а – майка на ищеца, става ясно, че Ю. и Н. са живели като
семейство в продължение на 16 години до инцидента. Имали са много здрава
връзка, която се основавала на взаимно уважение, любов и разбирателство.
Не е имало разрив във взаимоотношенията им и никога не са се разделяли. На
седмата година се сдобили и с най-желаното от тях – детето им Д.. Според
свидетелката В.а детето имало дарба като спортист, спечелило много медали,
имало големи мечти и ентусиазъм. Носело голяма радост на всички в
семейството. След смъртта на Ю. и Д. ищецът изпаднал в страшна депресия.
В продължение на три месеца всеки ден бил на гробищата, сутрин и вечер.
Постоянно плачел. Започнал да вдига високо кръвно и да говори за
самоубийство. Искал да отиде при детето и съпругата си. Бил много изнервен
и започнал да пуши, въпреки че дотогава не е бил пушач. Понастоящем
ищецът живее и работи в София, но в края на седмицата се прибира и всеки
петък, събота и неделя е на гробищата. Според свидетелката ищецът е
изгубил всичко – любовта на живота си и най-вече детенцето си. Той не е
преживял тази загуба и никога няма да я преживее. Свидетелката е заявила
още, че за тях вече не съществува празник, празниците са на гробищата при
децата.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следните
правни изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Сочената разпоредба дава право на увреденото лице, спрямо което
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, да
иска обезщетението пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на
чл. 380 КЗ, т.е. да е отправило писмена претенция към застрахователя.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица неимуществени и имуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие /чл. 429, ал. 1, т.1 КЗ/.
Основателността на предявения пряк иск срещу застрахователя е
предпоставена от установяване наличието на непозволено увреждане,
настъпило в резултат на ПТП /противоправно деяние, извършено виновно, от
6
което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка
между деянието и настъпилите вреди/, както и че е налице договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, действащ към датата на настъпване
на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.
В настоящия случай с определението по делото от 28.09.2021 г. е
прието за безспорно установено между страните наличието на
застрахователна полица № BG/117000301361, издадена от ответното
дружество за ППС автобус „***“ с рег. № ***, валидна от 21.01.2017 г. до
20.01.2018 г.
Също така, по делото са ангажирани доказателства за заявена от
ищеца писмена претенция пред застрахователя – ответник, получена на
19.02.2020 г. По същата са били образувани щета с № 0000-1000-01-18-
7594 и щета с № 0000-1000-01-20-71-33 09.12.2020 г. Предложени са били
следните обезщетения за претърпените от Н.В. неимуществени вреди – 8000
лв. във връзка със смъртта на съпругата му Ю. К. и 10 000 лв. във връзка със
смъртта на сина му Д..
По делото няма данни, а и не се твърди от страна на ответника, че е
изплатил застрахователно обезщетение на ищеца за претърпени от него
неимуществени вреди по отправената застрахователна претенция.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
ответното дружество, че не са налице предпоставките, регламентирани в чл.
380, вр. с чл. 432 от КЗ.
Обстоятелствата досежно извършеното деяние и неговата
противоправност, вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя, както и причинно-следствената връзка
между деянието и настъпилите от него вреди са установени в случая въз
основа на влязлата в сила присъда на наказателния съд, с оглед нормата на чл.
300 от ГПК.
По отношение материалноправната легитимация на ищеца съдът взе
предвид задължителната съдебна практика относно ограничителните
критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение. Така
съгласно т.2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленума на Върховния
съд на РБ, при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, кръгът
на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по
7
справедливост и обхваща най-близките роднини, като низходящите,
възходящите и съпруга. С Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленум на
ВС, т.2 от Постановление № 4/25.05.1961 г. е допълнена в следния смисъл:
имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но
неосиновене дете, съответно отглеждащия го, ако единият от тях почине
вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на
съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил
сключен брак. С Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС по тълк.дело № 1/2016 г. е прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г.
на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
Установено е по делото по безспорен начин, че ищецът е баща на
починалото при ПТП малолетно дете Д., както и че същият е бил в
съжителство на съпружески начала, без сключен брак, продължило около 16
г., с майката на детето – Ю. К., също починала при процесното ПТП, с оглед
на което ищецът притежава активна материалноправна легитимация да
претендира репариране на причинените му вследствие на тяхната смърт
неимуществени вреди.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се
в мъка, болка и тъга от загубата на дете и партньор в живота, представляват
пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на
репариране, като обезщетенията следва да се определят от съда по
справедливост по арг. от чл. 52 от ЗЗД.
При определяне на дължимите обезщетения в настоящия случай, съдът
приема, че неимуществените вреди, за които ищецът претендира
обезщетение, по вид, интензитет и продължителност са установени от
събраните гласни доказателства. Съдът съобразява близката степен на
родство между баща и син, както и че се касае за загуба на партньор -
съжителка на съпружески начала, с която ищецът е имал дългогодишна
хармонична и щастлива връзка, от която двамата имат и дете. Съдът отчита
8
също така, че към датата на инцидента двамата родители са били в активна
възраст, съвместно са се полагали грижи за семейството, което е било много
сплотено, и за малкия си син - умно и талантливо дете, постигнало големи
успехи като спортист и донесло много радост и надежди на своите родители.
Съдът взема предвид установените по делото обстоятелства за преживения от
ищеца шок по повод внезапната загуба на най-любимите за него хора,
тежестта на преживяната от него психическа и емоционална травма и
неспособността му да я преодолее, интензитета и продължителността на
понесените от ищеца морални болки и страдания по повод на инцидента и
трайните последици от тях. Освен любимата жена – партньор в неговия живот
в продължение на много години, ищецът е загубил и невръстното им дете, а
загубата на дете е най-тежка и непреодолима за един родител.
В контекста на тези съображения и като взе предвид установените с
Постановление № 4/1968 г. на ВС критерии, съдът приема, че обезщетение в
размер на 200 000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди от
смъртта на сина му Д. удовлетворява изискването за справедливост по чл. 52
от ЗЗД. За претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на Ю. К.,
с която е съжителствал на съпружески начала без брак, съдът намира, че
справедливо се явява обезщетение в размер на сумата от 150 000 лв.
Ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалите, като по отношение на Ю. К.
същото се изразява в липсата на обезопасяване чрез поставяне на
обезопасителен колан, а по отношение на детето Д. – в нарушение от страна
на законните му представители на нормативно установените правила за
обезопасяване на децата при превоз.
Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно и в причинна връзка с настъпилите вреди, като за да е налице
съпричиняване не е необходимо пострадалият да има вина за увреждането. В
конкретния случай в приетото заключение на вещите лица по назначената
комплексна експертиза е посочено, че наличието на закопчани предпазни
колани и използването на специална детска седалка за превозване на деца не
предотвратява травмите и смъртността от тях. Също така според
заключението, предвид множествените груби и несъвместими с живота
9
травматични увреждания на загиналите, механизма на самото ПТП
/инерционни сили, тежките деформации по купето на автомобила/, наличието
на закопчани предпазни колани не гарантира предотвратяване на фаталния
изход. При изслушването на вещите лица в съдебно заседание, вещото лице
доц.д-р Д. Д. е заявил, че при тези тежки деформации на купето, при този
механизъм на автопроизшествието, наличието на предпазни колани, дори в
някаква степен да е направило получените травми по-леки, те най-вероятно
пак са щели да бъдат смъртоносни.
При това положение и при липсата на други доказателства, дори да се
приеме, че пострадалите са пътували необезопасени, не може да се направи
категоричен и еднозначен извод, това им поведение е в пряка
причинноследствена връзка с настъпилия за тях вредоносен резултат, с оглед
на което възражението на ответника за съпричиняване от тяхна страна се
явява неоснователно.
По отношение на въведеното от ответника възражение за независимо
съизвършителство/съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил
„***“, който също е починал при инцидента, съдът намира следното:
С оглед установения по делото механизъм на ПТП, въз основа на
приетата експертиза и материалите, съдържащи се в наказателното дело, се
налага извод, че починалият водач на лек автомобил „***“, с рег.№ *** – Р.
Н. З. непосредствено преди ПТП е навлязъл в насрещната лента за движение
на пътен участък с хоризонтална пътна маркировка, която не разрешава
пресичане на непрекъснатата разделителна линия, и със скорост значително
надвишаваща максимално допустимата за този участък скорост от 60 км/ч,
при наличието на вертикална маркировка със знак В26. По този начин той е
създал непосредствена опасност за движението, която водачът на насрещно
движещия се автобус не е могъл да предотврати, по причина, че се движел с
превишена скорост. Съображения в този смисъл са изложени в мотивите към
постановената от Плевенски окръжен съд присъда и в решението на
въззивната инстанция, като със същите е обоснован приетият от наказателния
съд извод за определяне на наказанието при наличие на смекчаващи вината
обстоятелства. Следва да бъде посочено също така, че съгласно приетото в
настоящото производство заключение на вещите лица водачът на лек
автомобил „***“ е имал техническа възможност да предотврати
10
произшествието при управление на автомобила със скорост до 60 км/ч и с
движение в дясната лента по посоката му на движение към гр.Плевен.
В действащата нормативна уредба – чл. 499, ал. 7 КЗ ясно е
разписано разпределението на отговорността и уреждане на отношенията при
т.н. независимо съизвършителство, когато обезпечително-гаранционната
отговорност за чужди противоправни действия /от застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“/ следва да се поеме при наличие на
деликтна отговорност на повече от един причинител на вредоносния резултат.
Специалната пасивна солидарност по смисъла на чл. 499, ал. 7 КЗ, почиваща
на плоскостта на общата солидарна отговорност по смисъла на чл. 53 ЗЗД, е
уредена като материалноправна привилегия за кредитора, една от проявните
форми на която е възможността да преследва не всички длъжници и да търси
солидарното им осъждане, а да претендира цялото обезщетение от един
застраховател. В отношенията между кредитор, от една страна, и солидарни
длъжници, от друга, дългът е един. Това означава, че доколкото ищецът може
да отблъсне едно правоизключващо възражение на ответника, претендирайки
от него целия дълг, защото законът му позволява това, то именно по силата на
същата законова норма ответникът може да реализира регресните си права
към останалите пасивно отговорни застрахователи.
За ангажиране отговорността на ЗК „Лев Инс“ АД в случая значение
има само и единствено противоправното поведение на застрахования при
него водач, което е установено с влязлата в сила присъда на наказателния съд.
По смисъла на чл. 53 ЗЗД обаче ирелевантно в настоящото призводство е
поведението на другия водач /водачът на лекия автомобил „***“/, дори в
хипотезата на независимо съизвършителство/съпричиняване. Евентуалното
противоправно поведение на другия водач в причинноследствена връзка с
ПТП би имало значение при иск, предявен от ЗК „Лев Инс“ АД срещу
неговия застраховател – ЗД „Бул Инс“ АД, доколкото този водач е починал
при катастрофата и срещу него не би могла да се насочи регресна претенция.
Такъв иск не е предмет на настоящия спор. Допуснато е само привличане на
ЗД „Бул Инс“ АД като трето лице – помагач на ответника. Съответно,
евентуалното независимо съизвършителство по никакъв начин не е относимо
към определяне размера на отговорността на ответния застраховател, защото
всеки от двамата делинквенти, които са солидарни длъжници, отговаря пълно
пред пострадалите лица /чл.122, ал. 1 ЗЗД/, а отговорността на застрахователя
11
е функция от отговорността на застрахования делинквент.
В този смисъл приносът и противоправността на поведението на
водача на лек автомобил „***“ не са предмет на изследване в настоящото
производство, а обвързващи спрямо третото лице-помагач са изводите
досежно механизма на ПТП само в частта, относно участието на този водач.
Предвид всички гореизложени съображения, съдът намира, че
предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на сина на ищеца – Д. при процесното ПТП се явява основателен и
следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 200 000 лв.
Обективно съединеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Ю. К., с която ищецът е съжителствал на
съпружески начала без сключен брак, се явява частично основателен и следва
да бъде уважен до размера на сумата от 150 000 лв., като за разликата до
общо претендираната сума от 200 000 лв. искът подлежи на отхвърляне.
Предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди също се явява частично основателен
и следва да бъде уважен до размера на сумата от 1324 лв., до който размер
искът е подкрепен от доказателствата по делото – приложената фактура №
**********/15.08.2017 г. за извършени траурни услуги на стойност 1324 лв. с
фискален бон към нея, като за разликата до общо претендираните 1384 лв.
искът следва да се отхвърли.
Ищецът е претендирал и законна лихва върху всяка една от сумите
на претендираните обезщетения, считано от датата на деликта – 13.08.2017 г.,
Ответникът е оспорил като неоснователна акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва и е противопоставил възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претенцията за лихви, считано от
датата на настъпване на произшествието, до датата на предявяване на преките
искове срещу застрахователя.
Съдът приема, че тъй като в случая застрахователят е бил уведомен за
застрахователното събитие с предявяването на застрахователните претенции
и доколкото лихвите, прибавени към определените обезщетения не
надхвърлят застрахователната сума, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ
застрахователят дължи законна лихва за забава върху присъдените
обезщетения считано от датата на предявяване на претенциите – 19.02.2020 г.
12
Това е така, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл.
493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ застрахователят дължи лихви не само
за собствената си забава, но и за забавата на застрахования делинквент, с
оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента /В горепосочения смисъл решение № 167 от
30.01.2020 г. на ВКС по т.д. № 2273/2018 г., II т.о., ТК/.
В контекста на тези съображения, съдът намира за неоснователно
наведеното от ответника възражение за погасителна давност по отношение на
претендираната законна върху главниците на присъдените обезщетения,
която в случая е дължима от 19.02.2020 г., а исковата молба е предявена на
02.06.2021 г., т.е. преди изтичането на кратката тригодишна давност по чл.
111, б.“в“ ЗЗД.
При този изход на спора ответникът Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД гр. София следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
да заплати в полза на Плевенски окръжен съд сумата от 14 052,96 лв.,
явяваща се дължимата държавна такса върху размера на уважените искове.
Процесуалният представител на ищеца адв. Г.Д. претендира да й бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за указана безплатна адвокатска
помощ. Представила е договор за правна защита и съдействие, в който е
отразено, че правната защита и съдействие се оказват безплатно, съгласно чл.
38 от ЗА. При това положение съдът намира, че в полза на адв. Г.Д. следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер от 8556
лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съобразно размера на уважените искови
претенции.
Ответното дружество също претендира присъждане на разноски.
Представен е списък по чл. 80 от ГПК за направени разноски по делото в общ
размер на сумата от 2621,50 лв., в т.ч. адвокатско възнаграждение в размер на
1500 лв. Като приложение към списъка е посочен договор за правна помощ,
какъвто обаче не се намира в кориците на делото и липсват данни за заплатен
адвокатски хонорар в полза на упълномощения адвокат. При това положение
полагащата се на ответника част от действително сторените по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, е в размер
на сумата от 139,93 лв.
13
Въз основа на гореизложените съображения, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище гр.
София, ЕИК ***, да заплати в полза на Н. И. В., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к. ***, сумата от 200 000 лв. /двеста хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на сина му Д. Н. В., настъпила на 13.08.2017 г. при ПТП, причинено
виновно от Р. В. В., като водач на автобус „***“, с рег. № ***, застрахован
по риска „Гражданска отговорност“ в Застрахователна компания „Лев инс“
АД, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 19.02.2020 г.
до окончателното изплащане на сумата, като за периода от 13.08.2017 г. до
19.02.2020 г. ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция за законна лихва като
неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище гр.
София, ЕИК ***, да заплати в полза на Н. И. В., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к. ***, сумата от 150 000 лв. /сто и петдесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от смъртта на Ю. А. К., с която е съжителствал на съпружески начала
без сключен брак, настъпила на 13.08.2017 г. при ПТП, причинено виновно
от Р. В. В., като водач на автобус „***“, с рег. № ***, застрахован по риска
„Гражданска отговорност“ в Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от 19.02.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата над тази сума до
претендираната сума от 200 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и за
периода от 13.08.2017 г. до 19.02.2020 г. ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция
за законна лихва като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище гр.
София, ЕИК ***, да заплати в полза на Н. И. В., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Плевен, ж.к. ***, сумата от 1324 лв. /хиляда триста
14
двадесет и четири лева/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от смъртта на Д. Н. В. и Ю. А. К., настъпила на
13.08.2017 г. при ПТП, причинено виновно от Р. В. В., като водач на
автобус „***“, с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност“
в Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 19.02.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата над тази сума до претендираната сума от 1384 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и за периода от 13.08.2017 г. до
19.02.2020 г. ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция за законна лихва като
неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, ЕИК ***, да заплати в полза на
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 14 052,96 лв. /четиринадесет
хиляди петдесет и два лева деветдесет и шест стотинки/, представляваща
дължимата държавна такса върху размера на уважените искове.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, ЕИК ***, да заплати на адвокат
Г.З. Д. от САК, с ЕГН **********, сумата от 8556 лв. /осем хиляди
петстотин петдесет и шест лева/ за адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. И. В., с ЕГН **********,
да заплати в полза на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД
гр. София, ЕИК ***, сумата от 139,93 лв. /сто тридесет и девет лева
деветдесет и три стотинки/, представляваща разноски по делото съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД гр. София като трето лице – помагач на
ответника ЗК „Лев Инс“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
15