Р Е Ш Е Н
И Е
София 13.08.
Софийският Окръжен съд, СМЕСЕН въззивен
състав, в публично заседание на 27.07.2020г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН
ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ :1.ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
при
секретар Велислава Карамихова, след като
изслуша докладваното от съдия Бозаджиева ВНЧХД № 196 по описа за 2020 година и за да се произнесе , взе
предвид следното :
Производството
е по глава ХХІ, инициирано по жалба на защитника на подсъдимия против присъда под № 33/10.03.2017г.
по НЧХД № 651/2015г. на РС – гр. И., по силата на която съдът е признал подсъдимия Г.П.Г., роден на *** година
в гр. И., Софийска обл., живущ ***, българин, български гражданин, с виеше
образование, неосъждан, с ЕГН - **********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 29.11.2015г. около 03,00ч. в
гр.И., чрез нанасяне на удари с юмруци е причинил на С.Г.Ц. ***, с ЕГН - **********
кратковременно разстройство на здравето, неопасно за живота му, изразяващо се в
оток и кръвонасядания в областта на носа, подкожен хематом под нея, оток и
кръвонасядане на лявата ушна мида и зад нея, в областта на левия долно челюстен
ъгъл с охлузвания, охлузвания по горната устна - престъпление по чл.130, ал.1
от НК, КАТО НА ОСНОВАНИЕ чл.78а, ал.1 от НК го е освободил ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му е наложил АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в размер на 1000
(хиляда) лева.
Осъдил е подсъдимия Г.П.Г. ***, с ЕГН - **********, ДА
ЗАПЛАТИ на С.Г.Ц. ***, с ЕГН - ********** сумата от 1000 (хиляда) лева като
обезщетение за причинените му с престъплението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 21.11.2015г. (датата на причиняване
на увреждането) до датата на окончателното и плащане, като е отхвърлил иска в
останалата част.
В тежест на подсъдимия са възложени съдебни и деловодни
разноски по чл.189,ал.3 НПК.
Защитникът на подсъдимия – адв. В.А. е обжалвал присъдата като незаконосъобразна, необоснована и
постановена в нарушение на процесуалните правила, определящи правилата за
преценка на доказателствата и за формиране на вътрешното убеждение. В допълнително писмено изложение- неразделна
част от жалбата твърди, че постановената присъда страда от липса на мотиви, в
нарушение на закона и на формалната
логика са преекспонирани показанията на
една група свидетели – близки роднини- майка и братовчед на пострадалия, докато
извън вниманието на съда и без обсъждане са останали доказателства, които съдът
изначално е преценил като годни, истинни и достоверни. Поради това присъдата
страда от липса на мотиви, относно това по каква причина тези доказателства са
игнорирани от съда при постановяване на присъдата, нарушено е изискването
фактическите изводи да се основават на цялата доказателствена съвкупност,
доказателствата да бъдат обсъдени по отделно и с.т. – във взаимната им връзка и
отношение едни спрямо други. Излага подробни съображения на собствена
интерпретация на събраните доказателства пред първия съд.
В съответствие
с това моли съда да отмени обжалваната присъда и да постанови друга такава, по
силата на която да признае подсъдимия Г. за невиновен и изцяло да го
оправдае по повдигнатото против него обвинение, алтернативно- да бъде върнато
делото в РС И. за разглеждане от друг състав за отстраняване на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.В жалбата не се съдържат доказателствени искания.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата на
заявените основания, ведно с доводи, които я обосновават. Наред с това е
направил искане за прекратяване на производството, с твърдение, че е изтекла
абсолютната давност, поради което следва да бъде погасено наказателното
преследване в съответствие с нормата на чл.81,ал.3 НК.
Подсъдимият, редовно уведомен чрез защитника си не се
явява в заседанието по същество на делото. Депозирал е писмена молба, с която
моли да се прекрати наказателното производство, поради изтичане на абсолютна
давност на осн.чл.81 НК.
Въззивният съд, като разгледа жалбата на заявените
основания, след като осъществи цялостен служебен контрол по отношение на
обжалваната присъда на осн. чл. 314,ал.1 НПК в т.ч. и проверка по чл.8,, ал.3,
вр.чл.80,ал.1 т.4 НК, в съответствие с доказателствата и приложимия закон прие
за установено следното:
Внимателният прочит на делото на РС И. и на обжалвания
съдебен акт, налага извода, че първият съд е изградил верни фактически и правни
изводи, като законосъобразно е ангажирал наказателната и гражданска отговорност
на привлеченото с тъжбата лице – Г.Г., както и
правилно е отказал да приложи института на реторсия.
Макар и по съображения, различни от изложените в
мотивите на първата инстанция.
Съдебното производство е протекло при спазване на
процесуалните изисквания на НПК за събиране и проверка на доказателствата и при
стриктно съблюдаване на правата на подсъдимия и неговия защитник.
Доказателствената съвкупност, преценена аналитично и
синтетично- в своята връзка и вазаимодействие, обуславя приемане на фактическа
обстановка, сходна с приетата от първия съд, с известни различия, а именно:
Подсъдимият и тъжителят са граждани на гр. И.,
познават се помежду си.Не се установява да са имали предходни спорове и
конфликти.
На 29.11.2015г. подсъдимият, тъжителят заедно с
братовчед си – св. Д. Х.и св. И. Д., посетили питейно заведение дискотека „Р.“ в гр. И. –всеки със
собствената си компания, отделно и независимо от другите, като не се установи
по време на пребиваване в помещението на дискотеката трите групи лица да са
контактували или имали спорове помежду
си. Около 03.00 св. И. Д. излязъл от помещението на дискотеката и се насочил
към тоалетната. В момента, в който вече бил в кабинката, предназначена за
посетители от мъжки пол, в същата влязъл подсъдимия Г.Г.,
който видимо бил в нетрезво състояние- според св.Д.. Затиснал вратата с гърба
си и по този начин възпрепятствайки св. Д.
да излезе навън, започнал да се саморазправя със същия, крещял му, питал го
защо продава наркотици и говорел несвързано.
По същото време, отвън пред вратата се намирали
тъжителя С.Ц. и св. Д. Х., които също искали да посетят тоалетната, но
подсъдимия затискал упорито вратата с гръб и не ги допускал в кабинката. В един
момент частния тъжител Ц. се засилил и със сила избутал с рамо вратата,
отместил и подсъдимия и отворил вратата.
Тези действия разгневили подсъдимия и при излизането си от кабинката, същият се
нахвърлил върху тъжителя и започнал да му нанася удари с юмруци в главата и
лицето – ушната мида, носа. От ударите от носа на Ц. потекла кръв, което било
възприето от намиращите се в непосредствена
близост свидетели Д. и Х. Същите бързо се намесили и разтървали тъжителя от
подсъдимия, след което последният се прибрал обратно в помещението на
дискотеката, а тъжителят заедно със св. Х. напуснали дискотеката и излезли
навън.
Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от
показанията на разпитаните свидетели в пряка кореспонденция със съдебно
медицинско удостоверение и Съдебно- медицинска експертиза, приета в съдебно
заседание. От съвкупната преценка на всички разпитани свидетели – в т.ч. и
сочените от подсъдимия – Х., Л.и П. не се установи по безспорен, извън всякакво
съмнение начин конфликтът да е продължил навън пред дискотеката, при което да е
имало нанесени удари от страна на
тъжителя Ц. към подсъдимия Г..
За разлика от първата група свидетели показанията на
свидетелите, посочени от подсъдимия са противоречиви, противоречия са налице и
със съдържанието на представеното от подсъдимия СМУдостоверение с дата
1.12.2015г., относно вида на нанесените удари, начина и средството, с които са
били нанесени и броя на нападателите, както и дали тяхната самоличност е
известна на освидетелстваното лице Г..
Така пок.св. Х., който претендира да е бил очевидец на
конфликта между пострадалия и подсъдимия в тоалетната установява радикално
различни факти- за хващане през кръста, псувни, които категорично отсъстват в
показанията на очевидците на инцидента- обсъдени по- горе. Освен това
свидетелят няма преки възприятия от нанесен удар отвън пред дискотеката от
страна на тъжителя към подсъдимия, а се позовава на това, което е чул от
последния, който му се е оплакал, че е
получил удар от „същото момче“ /тъжителя/ отвън- пред дискотеката. Така или
иначе данните за един нанесен удар от показанията на този свидетел се
разминават в съществена степен с пок.св. Л., който свидетелства за поваляне на
земята и нанасяне на удар с крак, както и с пок.св. П. /разпитан в следващо
съдебно заседание/, който претендира да е бил заедно със свидетеля Л., но
установява съвсем различни факти и от показанията на последния- за масов побой
над подсъдимия Г., осъществен в съучастие от четири лица /сред които и
тъжителя/ с нанасяне на ритници в различни области на тялото след събаряне на
подсъдимия на земята. И двамата свидетели установяват, че са наблюдавали
инцидента от далечно разстояние „от Денонощното“ в отсрещния край на площада,
от гледна точка на формалната и житейска логика е недостоверно поведението им
–пасивно наблюдение и липса на намеса или каквато и да е реакция на съпротива,
виждайки, че пред очите им се разиграва брутална саморазправа и побой над техен
приятел. Единственото логично обяснение е, че показанията им, че са станали очевидци на удари /побой над
подсъдимия са недостоверни, по- скоро и двамата свидетели в инкриминираното от
показанията им време, са се намирали на място съвсем различно от твърдяното от
тях. Показанията им следва да бъдат преценени като опит да бъде обслужена
изградената от подсъдимия защитна позиция срещу обвинението, повдигнато с
частната тъжба.
Отделно липсва
кореспонденция между гласните доказателства показанията на свидетелите, посочени от
подсъдимия и датата на съдебно- медицинското удостоверение -1.12.2015г. /три
дни след инкриминираната дата/, както и съдържанието му относно съобщеното от освидетелствания Г., а
именно- че на 29.11.2015г. е бил „нападнат от четирима напълно непознати за
него мъже“.
В обобщение на гореизложеното, твърдението на
подсъдимия, че на инкриминираната дата, около час- час и половина по късно от
първия инцидент пред входа на дискотеката, частния тъжител на свой ред му е
нанасял удари, като му е причинил увреждания съставляващи разстройство на
здравето, временно опасно за живота /еднакво по степен увреждане с твърдяното в
тъжбата/, остава неподкрепено от доказателствата.
По този въпрос настоящият въззивен състав следва да се
разграничи от фактическите изводи на първия съд, който принципно /макар и на
друго основание и по различни съображения/
правилно и в съответствие със закона е отказал да приложи института на
реторсията, като освободи от отговорност подсъдимия.
На следващо място законосъобразно е приложен
институтът на замяна на наказателната отговорност с административно-
наказателна по чл.78а НК.
В тази връзка въззивната инстанция намира, че съдът е
проявил излишна снизходителност, налагайки глоба в минимален размер, като
счита, че изминалият значителен период от време /около година и половина/ от осъществяване на
деянието до реализиране на отговорността, който определено следва да се приеме,
че надхвърля в значителна степен разумният такъв, за приключване на подобен род
производства, не е следвало да се цени като обстоятелство, смекчаващо
наказателната отговорност, тъй като е в резултат на недобросъвестно процесуално
поведение на подсъдимия Г. и неговата защита, свързано с множество молби за
отлагане на делото, по различни поводи
–пр. предприети по собствено усмотрение пътувания до ОАЕ, без наложителен или
извинителен характер, са направени с цел забавяне на неговото приключване.Така
констатираното поведение съставлява злоупотреба с правото на защита и с
процесуалните права.
Що се касае до постъпилото възражение за изтичане на
предвидената в закона давност по чл.81,ал.3 НК, съдът намира, че не би могло да
бъде споделено, тъй като не намира опора в материалите по делото и в
разпоредбите, определящи срокове, с изтичането на които настъпват последиците
на давността, поради следните съображения:
На първо място следва да се отбележи на вниманието на
защитата, че при прилагане на правилото на чл.80 НК, към който препраща чл.81, ал.3 НК следва да се вземе под внимание не наложеното фактически наказание, а
наказанието предвидено за съответния вид престъпление и ако са предвидени две
алтернативни наказания – по-тежкото от двете.
Абсолютната давност слага край на наказателното
производство, когато същото е възбудено, ако е изтекъл срок, надвишаващ с
½ срока, предвиден по чл.80, ал.1 НК.
В конкретния случай, квалификацията на престъплението
по повдигнатото с ч. тъжба обвинение –
за причиняване на разстройство на
здравето временно и неопасно за живота по чл.130, ал.1 НК и предвиденото в този
текст наказание –лишаване от свобода до две години,
Обуславят
приложение на хипотезата на чл. 80,ал.1 т.4 НК „ пет години за деяние, наказуемо с лишаване от свобода повече от
една година“.
По силата на чл.81,ал.3 НК към
този пет годишен срок, следва да се
прибави половината от същия /поради започване на наказателното производство/, а
именно за да настъпят последиците на
института на абсолютната давност, свързани с прекратяване на наказателното
производство от довършване на престъплението следва да бъде изтекъл срок равен
на 7 години и половина, а не -4г. и
6 месеца, както се твърди от защитата.
По този начин, за престъплението, извършено
на 29.11.2015г. абсолютната давност ще изтече на 29.05.2023г. и към настоящия
момент не е изтекла, поради което позоваването
на давност е неправилно- несъответно на материалния закон.
При цялостния контрол по отношение
обжалваната присъда, съдът не намери
основания за нейното изменяване или отменяване.
Предвид изложеното и на осн.чл. 334,
т.6 и чл.338 НПК съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда под № 33 /10.03.2017г.,
постановена по НОХД № 651/2015г. по описа на РС- И..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.