Решение по дело №206/2020 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 260023
Дата: 12 май 2021 г. (в сила от 5 юни 2021 г.)
Съдия: Христо Алексеев Ангелов
Дело: 20205550200206
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……………./………………

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН  СЪД – ГЪЛЪБОВО                                                               Наказателен състав

На 09.02.2021г.

В публично заседание, в следния състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ

Секретар Мариана Пенева,

 

като разгледа докладваното от съдия Ангелов АН Дело № 206 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно Постановление № 57/02.10.2020г. на Пламен Кънчев Йорданов – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което на „Мини Марица Изток” ЕАД – гр.Раднево, за нарушение по чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите, на основание чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

 

В жалбата си и в с.з., жалбоподателя моли НП да бъде отменено, тъй като същото е незаконосъобразно и неправилно. В условията на алтрнативност, моли същото да бъде намалено.

 

Въззиваемата страна изразява становище, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

 

Районна прокуратура-гр.Стара Загора, ТО-Гълъбово, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

 

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

 

От фактическа страна:

 

На 28.04.2020г. от експерти на РИОСВ – Стара Загора е извършена контролна проверка на Рудник “Трояново-3” с.Медникарово, общ.Гълъбово, експлоатиран от “Мини Марица Изток” ЕАД - във връзка със задължителен емисионен контрол на отпадъчни води. Съставен бил Протокол от проверка № П-0000026/28.04.2020г. При проверката е взета 1 брой водна проба отпадъчна вода от точка на заустване № 1 – канал преди заустване в р.Соколица. Направените физикохимични анализи на взетата проба отпадъчна вода са обективирани в Протокол от изпитване на отпадъчни води № 12-0480/11.05.2020г. на Регионална лаборатория – Стара Загора към ИАОС. От същия е видно, че има превишение на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120021/10.06.2009г., актуализирано с Решение № РР-2880/27.07.2016г., издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в ИБР гр.Пловдив в точка на заустване № 1 – канал преди заустване в р.Соколица по показател – сулфати, както следва:

 

-          сулфати – 1013 mg/l, при ИЕО – 400 mg/l.

 

Съставен е АУАН №57/12.06.2020г. Актосъставителя е приел, че “Мини Марица Изток” ЕАД не е изпълнило задълженията си съгласно чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите за поддържане на необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условия на разрешителните, като спазва индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120021/10.06.2009г., актуализирано с Решение № РР-1924/29.04.2016г., издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в ИБР гр.Пловдив.

 

Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното Наказателно Постановление № 57/02.10.2020г. на Пламен Кънчев Йорданов – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, в обстоятелствената част, на което, административно – наказващия орган /АНО/, напълно е възприел описаната в АУАН, фактическа обстановка. АНО е приел, че деянието съставлява нарушение на чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите. АНО на основание чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите е определил и наложил на “Марица Изток” ЕАД, административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

 

 По доказателствата:

 

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите - актосъставителя М.Д.М., св.М.Г.М. и св.Т.Г.И., както и от приетите по делото писмени доказателства: заверени преписи от писмени документи, а именно: заповед № РД-08-23/13.02.2020 г. на директора на РИОСВ – Стара Загора; съпроводително писмо, изх. № ПО-04-4838/05.10.2020 г., на директора на РИОСВ – Стара Загора до изпълнителния директор на „Мини Марица-изток“ ЕАД за изпращане на наказателно постановление; акт за установяване на административно нарушение № 57/12.06.2020 г.; протокол от изпитване № 12-0480/11.05.2020 г.; съпроводително писмо, изх. № ПВОЗ-01-46/2015 г. от 05.08.2016 г., от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ към Министерство на околната среда и водите до изпълнителния директор на „Мини Марица-изток“ ЕАД ведно с Решение № РР-2880/27.07.2016 г. за продължаване на срока на действие и изменение на разрешително № 33120021/10.06.2009 г., последно изменено с решение № РР-1924/29.04.2014 г., за ползване на повърхностен воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, издадено от директора на БД „ИБР“; наказателно постановление № 57/02.10.2020 г.; известие за доставяне; уведомително писмо, изх. № КХ-06-2850/01.06.2020 г.,  директора на РИОСВ – Стара Загора до изпълнителния директор на „Мини Марица-изток“ ЕАД за съставяне на акт за допуснато административно нарушение по Закона за водите; известие за доставяне ведно с резултати от изпитването; протокол за проверка № П-0000026/28.04.2020 г.; заповед № РД-8/10.01.2011 г. и  заповед № РД-154/28.02.2019 г. на министъра на околната среда и водите и заповед № РД-08-219/16.11.2020 г. на и.д.директора на РИОСВ – Стара Загора и заверено копие на пълномощно на лицето, на което е връчен АУАН.

 

От правна страна:

 

Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.

 

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.

 

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

 

Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и в НП, и дали е извършено от него виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно, е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

         Съдът намира, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения - по чл. 57, ал.1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН.

Съгласно чл. 48, ал.1, т.3 от ЗВ, водоползвателите-титуляри на разрешителни, имат задължение да поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните.

Не е спорно, че „Мини Марица Изток” ЕАД – гр.Раднево е титуляр на действащо Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120021/10.06.2009г., актуализирано с Решение № РР-2880/27.07.2016г. издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в ИБР гр.Пловдив.

Не е спорно, че с разрешителното са били определени индивидуални емисионни ограничения /ИЕО/ по показатели на отпадъчните води от дейността на дружеството, които в точката на заустване следва да отговарят на определени стойности.

Не е спорно, също така, че в случая е било налице превишаване на ИЕО по показател сулфати, съгласно Протокол от изпитване на отпадъчни води № 12-0480/11.05.2020г. на Регионална лаборатория – Стара Загора към ИАОС.

Поради това и правилно е преценено, че е налице осъществено от дружеството нарушение на разпоредбата на чл. 48, ал.1, т.3 от ЗВ.

Дружеството – жалбоподател, обаче е санкционирано на основание чл. 200, ал.1, т.6 от ЗВ, съгласно която разпоредба се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция от 1000 лв. до 5000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания.

В обжалваното НП е налице противоречие /несъответствие/ между фактическото описание на нарушението, посочената като нарушена законова разпоредба и административно наказателната правна квалификация на деянието като нарушение по чл. 200, ал.1, т.6 от ЗВ.

Състава на чл. 200, ал.1, т.6 от ЗВ не съдържа като съставомерен елемент неспазването на условията на разрешителното за водоползване, нито поставя изискване за специално качество на субекта на отговорността /да е титуляр на разрешително за водоползване/. Като е отправил обвинение за неспазване на условията на разрешителното относно качеството на водата, въведено с  чл. 48, ал.1, т.3 от ЗВ, а е наложил наказание по чл. 200, ал.1, т.6 от ЗВ, АНО е допуснало съществено нарушение на изискването за единество между правно и фактическо обвинение, конкретно – ангажирана е отговорността на лицето за деяние, което не е описано в обстоятелствената част на НП.

Ако се приеме, че в случая АНО е имал предвид неизпълнение на условията в разрешителното, тогава приложимата санкционна норма е тази по чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ.

Смесването на съставите на две различни административни нарушения при описанието на нарушението и в диспозитива на НП, освен че води неяснота на обвинението, не позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона.

В този смисъл е и практиката на Административен съд – Стара Загора - Решение от 23.06.2017г. по КАНД № 193/2017г.; Решение от 02.03.2017г. по КАНД № 34/2017г. и др.

С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на на „Мини Марица Изток” ЕАД – гр.Раднево своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение (преди приключване на делото), съдът счете, че такова следва да бъде присъдено на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 143 и  чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 вр. ал. 2 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. И като съобрази, че в случая за защита по дела по ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв., съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в размер от 100 лв. Посочената сума следва да бъде заплатена от РИОСВ – Стара Загора, в полза на „Мини Марица Изток” ЕАД – гр.Раднево.

    Воден от горните мотиви, съдът  

         

                                                           Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 57/02.10.2020г. на Пламен Кънчев Йорданов – Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, с което на „Мини Марица Изток” ЕАД – гр.Раднево, за нарушение по чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите, на основание чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, със седалище и адрес на управление-гр.Стара Загора, ул.Стара Планина № 2, с ЕИК *********, да заплати на „Мини Марица Изток” ЕАД – гр.Раднево със седалище и адрес на управление-гр.Раднево, ул.Георги Димитров № 13, с ЕИК *********, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението, че е изготвено пред Административен Съд – Стара Загора.

 

                                  

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:...............................

                                                                                                                              /Хр. Ангелов/