№ 444
гр. Горна Оряховица, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова-КараИ.ова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-КараИ.ова Гражданско дело
№ 20244120101509 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. чл.284, ал.2 ЗЗД и
насрещни обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.30, ал.3 ЗС и чл.240 ЗЗД, евентуално съединени с иск с правно
основание чл.59 ЗЗД.
Ищецът М. М. С. твърди, че с ответника И. М. С. са братя и наследници
при равни права на баща си М. И. С.. Твърди,че М. И. С. и неговия брат П. И.
С. притежавали при равни права собствеността върху недвижим имот в гр.
*****, ул. ***** № ***, представляващ поземлен имот с идентификатор
16359.514.2158 с площ от 138 кв.м. с построените в имота жилищна сграда –
еднофамилна с идентификатор 16359.514.2158.2 на един етаж, със застроена
площ от 59 кв.м., с изба от 9 кв.м. и таван от 60 кв.м. и сграда с
идентификатор 16359.514.2158.1 на един етаж, със застроена площ от 19 кв.м.
Твърди, че имотът бил придобит от М. И. С. и П. И. С. по наследство от
Тодорка П. С.а и Е. П. С.а, замествайки в наследяването техния баща, починал
преди наследодателките. След смъртта на М. И. С. страните притежавали по ¼
идеална част от имота, докато П. И. С. бил собственик на ½. М. М. С. твърди,
че упълномощил брат си да продаде на когото намери за добре и при цена и
условия, каквито договори, неговите идеални части от имота. Твърди, че на
15.04.2024 г. П. И. С. и И. М. С. – лично и като представляващ М. М. С.,
продали имота за цена от 45 000 лв. От тази цена 2 000 лв. били платени на И.
М. С. като капаро, а остатъка от 43 000 лв. бил преведен по негова банкова
сметка. Твърди, че на 18.04.2024 г. И. М. С. предоставил на П. И. С. 22 500 лв.,,
1
но не заплатил на М. М. С. 11 250 лв., представляващи частта от продажната
цена, съответна на дела му в съсобствеността. Признава, че в хода на
производството му били заплатени 6 406,65 лв. от продажната цена и моли за
постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
остатъка, заедно със сторените разноски.
Ответникът И. М. С. признава, както родствената връзка с ищеца, така
и че с М. М. С. са притежавали по ¼ идеална част от недвижим имот в гр.
*****, ул. ***** № ***. Признава също, че е бил упълномощен от брат си да
продаде неговата идеална част от имота, че е сторил това без да му заплати 11
250 лв., каквато част му се припада от общата продажна цена. Възразява, че
вземането е погасено чрез прихващане с разходите, които той направил за тази
сделка за поддържане на имота, както и разходите, които той направил за
други два съсобствени имота – апартамент и гараж в гр. ***, ул. ***, № ***,
от който също притежавали по ½ идеална част и поземлен имот с построената
в него жилищна постройка в гр**********, ул.“*****“ № ***, от който
притежавали по ¼ идеална част, а останалата ½ била собственост на П. И. С.,
както и по поддържане и продажба на апартамент № 79 в гр.****, Район
„****“, ж.к. „****“, вход „***“, етаж ***, от който притежавали по ½ идеална
част. Посочва още, че е бил в невъзможност да изпълни задължението си
поради отказ от страна на ищеца да посочи банкова сметка, по която да бъде
преведена сумата.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК И. М. С. е предявил срещу М. М. С. четири
осъдителни иска за заплащане на разходи във връзка със съсобствените имоти,
съединен с иск за връщане на паричен заем и разноски, евентуално съединени
с иск за връщане на това, с което М. М. С. се е обогатил до размера на
обедняването. И. М. С. твърди, че всички разходи по сделката по отношение
на имот в гр. *****, ул. ***** № *** са били поети само от него – заплащане
на данъците за имота за 2023 г. и 2024 г., от които М. М. С. му дължи 15,62 лв.,
такси за издаване на удостоверение за наследници на баща им, от които
дължимото било 5 лв., за издаване на скици (от които дължимото било общо
28 лв.) и за издаване на данъчни оценки (от които дължимото било 7,50 лв.).
Твърди, че единствено той е поддържал имота преди продажбата, косял
тревата, четири пъти пръскал с препарат и един път е рязал клони и храсти,
изхвърлял е боклуци от имота, което заедно с труда за намиране на оценител
при цена на услугата общо 70 лв., водене на клиенти и вадене на документи,
оценява общо на 980 лв., от които счита, че М. М. С. му дължи 245 лв. Твърди,
че чичо му му е възстановил тези разходи, но брат му – не. Твърди, че
изпратил на брат си сумата от 500 лв. по „Уестърн Юнион“ на 29.03.2024 г., за
което заплатил такса от 9 лв. Уговорката между двамата била сумата да се
ползва или за да дойде от Великобритания за сделката, или за да завери
пълномощно пред съответното посолство, като той сторил второто. Твърди, че
тази сума следвало да бъде върната от М. М. С., като И. М. С. я приспадне от
цената на имота. Оспорва между двамата да е уговорено, че той ще поеме
разходите за заверка на нови декларации. И. М. С. твърди, че М. М. С. живее
2
от години в Лондон, като след продажбата на имота в гр.***** му заявил, че
няма да се върне да живее в страната и желае всички имоти да бъдат
продадени. Твърди, че заплатил данък сгради и ТБО за 2023 г. за имотите в гр.
***, ул. *** и на ул.***, № ***, като пропорционално на притежаваната от М.
М. С. идеална част от тях, му дължи 28,12 лв., съответно – 17,23 лв. Твърди, че
апартаментът в гр.София бил продаден на 05.06.2024 г. Посочва, че имотът
бил неподдържан и неремонтиран и след като бил обявен за продажба, И. М.
С. останал 10 дни от 08.08.2023 г. в София за да изпразни и изчисти
апартамента, труда за което оценява на 2000 лв. и счита, че М. М. С. му дължи
1000 лв. Твърди, че направил разходи за пътуване с автомобил до София от
200 лв., от които М. М. С. му дължи 100 лв. Цената за транспорт и депониране
на отпадъците била 550 лв., от която счита, че М. М. С. му дължи 275 лв.
Твърди, че заплатил всички сметки за комунални услуги – парно, ток и вода,
както и вноски към етажната собственост за което заплатил общо 815,47 лв. и
счита, че М. М. С. му дължи 407,73 лв. Твърди, че заплатил данък сгради и
ТБО, дължими от М. М. С. за 2023 г. и 2024 г. – общо 88,53 лв. Твърди, че от
края на месец август до края на септември пътувал четири пъти до София –
всяка седмица по веднъж за срещи с купувачи и агенция, за ангажиране на
която брат му настоявал. Твърди, че за тази цел отишъл до София, за което
направил разход за гориво от 150 лв., от които счита, че брат му му дължи 75
лв. Твърди, че купувач не бил намерен и били сменени още две агенции.
Твърди, че есента на 2023 г. пътувал още веднъж до София, тъй като бил
оставен отворен прозорец при огледите и апартаментът се наводнил. Твърди,
че намерил четвърта агенция – „Адрес недвижими имоти“ АД, която намерила
купувач и в периода 15.04.2024 г. – 18.04.2024 г. И. М. С. извадил
необходимите за сделката документи и за заличаване на ипотека, за което
заплатил такси общо в размер на 134 лв., от които счита, че М. М. С. му дължи
67 лв. Твърди, че направил разходи за пътуване до София и обратно от 205,08
лв., от които счита, че М. М. С. му дължи 102,54 лв. Посочва, че заплатил осем
такси за паркиране при вадене на документи от общо 16 лв., от които счита, че
М. М. С. му дължи 8 лв. Труда и престоя си при ваденето на документите И.
М. С. оценява на 400 лв. и счита, че тази сума му се дължи изцяло от брат му.
Твърди, че на 24.04.2024 г. отново бил в София за да заплати 5500 лв. за
възнаграждение на агенцията, от които счита, че се дължи връщане на 2 750
лв. Твърди, че е направил разход от 400 лв. за гориво за две пътувания до
София и обратно – за среща с купувач и за среща с агенцията, от които счита,
че М. М. С. му дължи 200 лв. Твърди, че е предложил на М. М. С. да уредят
отношенията си във връзка с разходите, направени от него за общите имоти и
да му заплати остатъка от цената, но брат му желаел получаване на цялата
сума без да възстановява разходите. Оспорва дарението притежавани идеални
части от лек автомобил от брат му да съставлява компенсация за тези разходи.
Оспорва също да е взел от апартамента в София вещи, оборудване или
електроуреди, освен един хладилник. Предвид това, И. М. С. претендира
заплащане на 318,62 лв. – част от платени от него разходи за недвижим имот в
3
гр. *****, ул. ***** № ***, съответна на притежаваните от М. М. С. идеални
части от имота; връщане на сумата от 500 лв., предоставени в заем на
29.03.2024 г. и 9 лв. разноски за заплащане на такса за паричен превод;
заплащане на 5 473,80 лв. – част от платени от И. М. С. разходи за недвижим
имот – апартамент в гр.София, ж.к.“Люлин 7“, съответна на притежаваните от
М. М. С. идеални части от имота; 28,12 лв. – част от платени от И. М. С.
разходи за недвижим имот в гр. ***, ул. ***, № ***, съответна на
притежаваните от М. М. С. идеални части от имота и за заплащане на 17,23 лв.
– част от платени от И. М. С. разходи за недвижим имот в гр**********,
ул.“*****“ № ***, съответна на притежаваните от М. М. С. идеални части от
имота, както и и евентуален иск за присъждане на 6 346,77 лв., с които М. М.
С. се е обогатил без основание за сметка на И. М. С..
М. М. С. признава, че с брат си са съсобственици на двата имота в
гр.***** и са били съсобственици на имота в гр.*** при посочените квоти.
Оспорва да е отказвал заплащане на припадащата му се част от разходите за
продажбите и управление на имотите, но брат му не му предоставял отчет и
документи за плащанията. Признава, че дължи на брат си връщане на
припадащата се част от платените от него суми за данъците за имота в гр.
*****, ул. ***** № *** за 2023 г. и 2024 г. – 15,60 лв. и разходите по
снабдяване на документи за продажбата му – 40,50 лв. Оспорва да е
извършвана оценка на този имот от оценител, както и брат му да е полагал
труд за намиране на оценител, водене на клиенти, подрязване на храсти и
дървета, косене на трева и закупуване на препарати. С оглед последното
твърди, че в незастроената част от имота – 60 кв.м., е имало бетонни стъпала и
алеи и само две малки дървета и една леха със сезонни цветя, без трева и
храсти, поради което и описаните от брат му дейности не са извършени.
Признава, че брат му му е изпратил 500 лв., но счита, че не дължи връщането
им, защото през октомври 2023 г., след като И. М. С. го уведомил, че има
купувач за имота, заверил в Посолството на България пълномощно и
декларации, за което заплатил 561,37 лв., но до края на годината сделката не се
осъществила. М. М. С. отказал да прави разходи по заверка на нови
декларации за продажбата през 2024 г., без да е сигурен, че сделката ще се
осъществи, поради което брат му се съгласил да поеме тези разходи, за което
му изпратил и сумата. М. М. С. признава, че брат му е заплатил наместо него
дължимите данък сгради и ТБО за 2023 г. за имотите в гр. ***, ул. *** и на
ул.***, № ***, за което му дължи 45,35 лв. Признава още, че брат му е
заплатил задълженията му за данък сгради и ТБО за 2023 г. и 2024 г. за имота в
гр.*** – общо 88,53 лв., сметките за комунални услуги и такси към етажната
собственост – общо от които му се припадат 407,73 лв., както и разходите във
връзка със снабдяване с документи за сделката, пропорционално от които му
дължи 67 лв. Оспорва брат му да е полагал труд за почистване на апартамента
и разход за транспортиране и изхвърляне на отпадъци. Възразява, че за
компенсация на И. М. С. във връзка с ангажиментите по продажбата му е
дарил притежаваната идеална част от лек автомобил, придобит по наследство
4
и се уговорили всички движими вещи и цялото оборудване, мебели и
електроуреди, които са годни за използване, да останат изцяло за И. М. С..
Твърди, че те са транспортирани до негов имот и се използват от него.
Оспорва да е извършвани разходи в сочените размери за пътувания до София
и обратно и паркиране, като се твърди, че И. М. С. пътувал до София и по
свои лични дела, включително прибиране на вещите от апартамента, а
ключовете от имота не са предадени лично, а по пощата. Оспорва да дължи
разход за заплатената комисионна на агенцията, като сочи, че той не е
сключвал договор с такава и счита, че този разход не е във връзка със
собствеността. Счита, че исковете са неоснователни над признатите от него
суми и следва да бъдат отхвърлени.
В откритото съдебно заседание на 14.03.2025 г. И. М. С. увеличи цената
на иска за заплащане на част от платени от него разходи, съответни на
притежаваните от него идеални части от имота в гр. ***, ул. ***, № *** от
318,62 лв. на 406,12 лв., намалил цената на иска за заплащане на част от
платени от него разходи, съответни на притежаваните от него идеални части,
от имота в гр. ***, ж.к. *** № *** от 5 473,80 лв. на 3 892,88 лв. и намалил
цената на иска за заплащане на сумата, с която М. М. С. се е обогатил за
сметка на неговото обедняване от 6 346,77 лв. на 4 343,35 лв. В посочените
суми били включени всички признати от ответника задължения, както и труд
за разглобяване на мебели и почистване на апартамента в гр. София за 10 дни
и загуба на доход за посочения период – 2000 лв., от които от М. М. С. се
претендират 1000 лв.; заплащането на транспорт и изхвърляне на депо на
цялото обзавеждане за 2 буса – общо 550 лв., от които от М. М. С. се
претендират 275 лв.; гориво за девет пътувания до гр.София и обратно – общо
836,91 лв., от които от М. М. С. се претендират 418,45 лв., както и изцяло
гориво в гр.София от 41,71 лв., възнаграждение за посредничеството на
агениця за недвижими имоти 5500 лв., от които от М. М. С. се претендират 1
496,21 лв., такси за паркинг в гр.София – 16 лв., от които от М. М. С. се
претендират 8 лв.; цена труд за вадене на документи за продажба на имота в
гр. София – 178,50 лв., от които от М. М. С. се претендират 89,25 лв.;
възнаграждение на оценител на имота в гр. *****, ул. ***** № *** – 70 лв., от
които от М. М. С. се претендират 17,50 лв. и труд за косене на тревата,
закупуване на препарати, подрязане на дървета и храсти, изхвърляне на
боклуци от къщата в гр. *****, ул. ***** № *** два пъти годишно – 180 лв. за
2022 г.; 220 лв. за 2023 г. 325 лв. за рязане дърво и 605 лв. за почистване, от
които от М. М. С. се претендират общо 332,50 лв.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По отношение на главния иск:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.284, ал.2 ЗЗД – за
предаване на полученото в изпълнение на поръчката. Уважаването му е
5
предпоставено от установяване от страна на ищеца по него – М. М. С., че
страните притежавали по ¼ идеална част от имот в гр. *****, ул. ***** № ***,
за който упълномощил И. М. С. да продаде неговите идеални части; че имотът
бил продаден за цена 45 000 лв., получена от И. М. С.; че И. М. С. не му
платил припадащата му се част 11 250 лв. Посочените обстоятелства не се
спорят от страните, а и се установяват от представените документи за
собственост на имота – нотариални актове за продажба и дарение и
удостоверения за наследници, както и Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 4, том II, рег.№ 2390/15.04.2024 г., дело № 181/2024 г. на
Нотариус № 296-НК, с район на действие Районен съд – Горна Оряховица,
вписан в Служба по вписванията при Районен съд – Горна Оряховица с вх.рег.
№ 1562/15.04.2024 г. акт № 77, том V, 644/2024 г., видно от който на 15.04.2024
г. имотът бил продаден от П. И. С., И. М. С. и М. М. С. за сумата от 45 000 лв.
Съгласно от нотариалния акт, а и от пълномощно изх. № 9995/02.11.2023 г. и
изх. № 9996/02.11.2023 г. на Завеждащ консулска служба при Посолство на
Република България в Лондон се установява, че при сключване на сделката М.
М. С. бил представляван от своя брат И. М. С.. В нотариалният акт е
удостоверено съгласието на страните И. М. С. да получи по банков път цялата
продажна цена и страните не спорят, че сумата от 45 000 лв. е постъпила по
негова банкова сметка. Посоченото признание е съответно и на отразеното в
платежно нареждане за кредитен превод от 15.04.2024 г. Съгласно чл.284, ал.2
ЗЗД, а и по общото правило за забрана за неоснователно обоготяване, И. М.
С. е бил задължен да предаде на М. М. С. припадащата се ¼ част от цената или
11 250 лв. Не се спори, че това задължение не е изпълнено след сключване на
сделката. В хода на производството И. М. С. заплатил на М. М. С. част от
дължимата цена – 6 406,65 лв., които М. М. С. признава, че е получил.
Видно от неоспорената по авторство кореспонденция между страните,
М. М. С. е поставил като условие за предоставяне на банковата си сметка
плащането на цялата продажна цена, докато И. М. С. настоявал за плащане
след приспадане на направените от него разходи (извънсъдебно изявление за
погасяване чрез прихващане). При това положение, предложеното от И. М. С.
изпълнение не е частично, а пълно, макар и вземанията му да са спорни, т.е.
неликвидни. По тази причина отказаното съдействие за изпълнение не може
да бъде оправдано с правилото на чл.66 ЗЗД и има за последица забава на
кредитора. Неоснователно М. М. С. възразява, че такова кредиторово
съдействие не е било нужно, защото сумата би могла да бъде платена чрез
нареждане посредством „Уестърн юнион“, по какъвто начин преди това му е
пращал пари. От приложеното пълномощно е видно, че начинът на
изпълнение, посочен от М. М. С., е банков превод по посочена от него банкова
сметка, съответно изпълнението би било точно само по този начин и той е бил
задължен да окаже необходимото съдействие на длъжника за изпълнение.
Съгласно чл.97, ал.1 ЗЗД длъжникът може да се освободи от парично
задължение, по отношение на което е настъпила забава на кредитора, чрез
влагане на сумата в банка по местоизпълнението, което съгласно чл.68, б.“а“
6
ЗЗД в случая е Лондон, където е местожителството на кредитора. Той не е
сторил това, но посоченото няма значение за спорния между страните въпрос
относно забавата на кредитора, тъй като правилото на чл.97, ал.1 ЗЗД се
отнася само до погасяване на задължението, а не и до последиците от
забавата. В изпълнение на чл.127, ал.4 ГПК М. М. С. е посочил банкова сметка
за изпълнение на задължението в исковата молба. Видно от нареждането за
превод в чужбина и платежната разписка, адресът на получателя е част от
необходимите реквизити за задължаване на сметката, поради което е
необходимо и съдействие на кредитора за предоставяне на тези данни. Не се
доказа И. М. С. да е поискал от М. М. С. предоставяне на необходимите му
данни след получаване на исковата молба, а предпоставка за забавата на
кредитора е бездействието му след като длъжникът е поискал съдействие за да
изпълни. Така следва да се приеме, че кредиторът по вземането по главния иск
М. М. С. е бил в забава до получаване на исковата молба от И. М. С., или до
11.07.2024 г., а не до представяне на декларациите с отговора на насрещната
искова молба.
Предвид извършеното в хода на производството плащане, от
припадащата се на М. М. С. продажна цена са останали неплатени 4 843,35 лв.
Основният спор по делото е концентриран върху въпроса за дължимостта на
посочената сума, доколкото М. М. С. оспорва да дължи част от насрещните
вземания относно управление, поддържане и разходи за четирите съсобствени
имота и неплатен заем, срещу които И. М. С. компенсира задължението си.
Тъй като насрещните вземания не са ликвидни, то погасителният ефект ще
настъпи ако и щом бъдат присъдени с влязло в сила решение.
По насрещните искове:
Предявени са обективно кумулативно съединени четири иска с правно
основание чл.30, ал.3 ЗС – за заплащане на разходи във връзка със
съсобствени имоти и иск с правно основание чл.240 ЗЗД – за връщане на
паричен заем и разноски, евентуално съединени с иск с правно основание
чл.59 ЗЗД – за връщане не това, с което ответникът се е обогатил до размера на
обедняването. Уважаването им е предпоставено от установяване, че страните
са съсобственици на четирите имота при твърдяните от И. Минчев С. квоти;
че той заплатил наместо М. М. С. дължимите данъци сгради и ТБО към
съответните общини за 2023 г. и 2024 г., всички такси за снабдяване с
документи за двете продажби, дължимите сметки за комунални услуги и такси
към етажната собственост за имота в гр.***; че почистил имота в гр. *****, ул.
***** № ***, косял тревата, четири пъти пръскал с препарат и един път е
рязал клони и храсти, изхвърлял е боклуци от имота; че наел оценител на
имота в гр. *****, ул. ***** № *** и му заплатил възнаграждение от 70 лв.; че
изпратил на брат си сумата от 500 лв. по „Уестърн Юнион“ на 29.03.2024 г., за
което заплатил такса от 9 лв. с уговорката тази сума да се ползва или за да
дойде за сделката или да завери пълномощно и следвало да бъде върната от М.
М. С., като И. М. С. я приспадне от цената на имота; че останал 10 дни в
София за да изпразни и изчисти апартамента; че направил разходи за девет
7
пътувания с автомобил до София и обратно общо 836,91 лв. и за шофиране в
гр.София – 41,71 лв.; че заплатил осем такси за паркиране при вадене на
документи от общо 16 лв.; че заплатил 550 лв. за транспорт и депониране на
отпадъците; че ангажирал агенция „Адрес недвижими имоти“ АД, която
намерила купувач и й заплатил комисионна от 5500 лв.
Страните не спорят, че освен, че притежавали по ¼ идеална част от
недвижим имот в гр. *****, ул. ***** № ***, били съсобственици и на
апартамент и гараж в гр. ***, ул. ***, № ***, от който притежавали по ½
идеална част; поземлен имот с построената в него жилищна постройка в
гр**********, ул.“*****“ № ***, от който притежавали по ¼ идеална част, а
останалата ½ била собственост на П. И. С. и апартамент № 79 в гр.****, Район
„****“, ж.к. „****“, вход „***“, етаж ***, от който притежавали по ½ идеална
част. Не е спорно, а и представените приходни квитанции от 16.02.2023 г.
установяват, че И. М. С. заплатил наместо М. М. С. дължимите от последния
данък сгради и ТБО за 2023 г. за имота в гр.*****, на ул.“Раховец“ № 12 в общ
за апартамента и гаража размер 28,12 лв. и данък сгради и ТБО за 2023 г. за
имота в гр**********, ул.“*****“ № *** в размер 17,23 лв.
Между страните е безспорно, че И. М. С. заплатил наместо М. М. С.
данък сгради и ТБО за 2023 г. и 2024 г. за имота в гр. *****, ул. ***** № *** в
общ размер на 15,62 лв. (квитанции от 15.04.2024 г.) и заплатил такси по
издаване на всички документи във връзка с продажбата на този имот.
Последните съставляват тежест за общата вещ по смисъла на чл.30, ал.3 ЗС,
защото съставляват разходи за осъществяване на продажбата, които следва да
се поемат от продавача – т.е. тримата съсобственици съобразно правата на
всеки от тях в съсобствеността. От доказателствата е видно, че И. М. С.
заплатил изцяло такса за издаване на удостоверение за наследници (приходна
квитанция от 05.12.2023 г.) на стойност 10 лв., удостоверение за данъчна
оценка (приходна квитанция от 03.01.2024 г.) – 30 лв. и скици на поземлен
имот и сграда (заявление от 03.11.2023 г.) – 42 лв. Доколкото удостоверението
за наследници касае само наследствените права на страните, а не и на другия
съсобственик, то те следва да го заплатят поравно – по 5 лв., а по отношение
на останалите документи – по ¼, или дължимото от М. М. С. е 18 лв. Не е
спорно още, а и писмените доказателства установяват, че И. М. С. заплатил
нотариална такса от 10 лв. (преводно нареждане от 11.03.2024 г.) и такса за
издаване на скици от 60 лв. (сметка-фактура № **********/27.03.2024 г. на
Нотариус К. Б.), от които съобразно дела му в съсобствеността, М. М. С.
дължи 17,50 лв.
От показанията на свид.Д. се установява, че И. М. С. ангажирал
оценител да извърши устна оценка на къщата в гр. *****, ул. ***** № ***, за
което заплатил 70 лв. Той предпочел този вариант, защото цената за писмена
оценка била 140 лв. Оценителят заключил, че имотът струва между 38 000 лв.
и 45 000 лв., за която цена свид.Д. имала готовност да го закупи. В
последствие, обаче, съсобственикът П. С. увеличил цената на 60 000 – 65 000
лв. и свидетелката се отказала. В момента, в който била извършена оценката,
8
свидетелката имала желание и намерение да закупи имота, поради което
уточненото от нея, че е искала да е наясно какви разходи се правят по имота, е
подчинено на житейската логика. Това, че И. М. С. не разполага с разписка за
плащането, не разколебава изводите за извършване на тази възмездна услуга,
доколкото процесуалният закон не познава абсолютни доказателства и не е
налице ограничение по чл.164 ГПК за установяване на факта със свидетелски
показания, както поради размера на сумата, така и поради изискване за форма
на оценката на недвижим имот. Без значение е и обстоятелството, че имотът
не е продаден за цената, определена от оценителя, а за по-висока, за която
настоявал чичото на страните. Това не променя характера на заплатената
парична сума като разход във връзка с осъществяване на продажбата,
съответно – тежест за общата вещ по смисъла на чл.30, ал.3 ЗС. Допълнително
в тази връзка следва да се посочи, че повечето документи във връзка с
продажбата, а и пълномощното и първоначално заверените от М. М. С.
декларации са издадени и подписани в края на 2023 г. – преди промяната на
цената, т.е. съсобствениците явно са имали готовност за осъществяване на
покупко-продажбата в рамките на календарната 2023 г. От заплатената от И.
М. С. сума (70 лв.), съразмерно на припадащата му се част от съсобствеността,
М. М. С. дължи 17,50 лв.
Свид.Д. установява, че през 2023 г. двете страни и чичо им решили да
продадат къщата. Когато за къщата бил намерен купувач за цената, на която
приблизително искал да бъде продадена чичото на страните – в началото на
2024 г., И. М. С. и свидетелката се заели с почистването й, тъй като условието
на бъдещият купувач било да се изнесат мебелите, доколкото е възможно. В
къщата имало множество лични вещи, дрехи и бельо, покъщнина, останала
храна, дори умрели животни, които свидетелката и И. М. С. изнесли в около
10 чувала с боклук. Вещото лице изяснява, че средната пазарна цена на
услугата за почистване на едноетажна къща с площта на процесната и
извозване на отпадъците е 605 лв. Съгласно свидетелските показания дворът
на къщата бил малък, но бил в обрасъл във високи плевели и саморасла
растителност. След смъртта на лелите на страните, И. М. С. и свидетелката Д.
ходили по два пъти в годината (през пролетта и есента на 2022 г. и 2023 г.) да
премахват избуялата растителност. Дори ако дворът да е малък и да има
бетонни алеи, както твърди М. М. С., това не изключва установеното от
показанията на свидетелката относно самораслите растения в него и
необходимостта от премахването й. Вещото лице определя справедливата
пазарна стойност за извършване на тази дейност еднократно на 90 лв. за 2022
г. и 110 лв. за 2023 г., или общо 400 лв. От показанията се установява, че в
двора имало кестен, който достигал стряхата на къщата и я подпирал, което
налагало да бъде подрязван всяка година – т.е. след смъртта на лелите на
страните общо два пъти през 2022 и през 2023 г. От посочените показания
става ясно, че не се касае за отрязване (премахване) на дървото, а неговото
ежегодно подрязване без то да бъде премахвано. При изслушване на
заключението вещото лице уточнява, че при отговора на тази задача е имала
9
предвид премахване на дървото, а не подрязването му. Сочи, че цената на тази
дейност, съгласно описанието от свидетелката Д., би било между 50 и 100 лв.
еднократно. При това положение, съдът приема за средна цена
средноаритметичната стойност на сочените от вещото лице величини – 75 лв.
еднократно, или 150 лв. за двете години 2022 г. и 2023 г. Разглежданите
дейности са свързани със стопанисването и поддържането на имота, поради
което и те се включват в понятието тежест за общата вещ по смисъла на чл.30,
ал.3 ЗС, а съсобствениците следва да заплатят стойността им съобразно
идеалните части от имота, които притежават. От стойността на труда за
подрязване на дървото, на М. М. С., съобразно притежаваната от него ¼
идеална част, се припада сумата от 37,50 лв. Тъй като почистването на
отпадъците от къщата и поддържането на двора и почистването му от плевели
не са извършвани само с личен труд на И. М. С., а и с такъв от свид. Д. то нему
не се дължи цялата стойност на труда за двете дейности – 1 005 лв. Тъй като
труда е извършван от двама души, половината от тази стойност – 502,50 лв.,
следва да бъде разпределена между съсобствениците на имота, съобразно
идеалните им части, при което на М. И. С. се припадат 125,63 лв. Така за
почистване на жилищния имот еднократно и за поддържане на двора, в т.ч. и
подрязване на дърво, през годините 2022 г. и 2023 г., М. И. С. дължи на И. М.
С. заплащане на сумата от 163,13 лв.
Не е спорно, а и от квитанции от 08.08.2023 г. и 17.04.2024 г. се
установява, че И. М. С. заплатил наместо брат си дължимите данък сгради и
ТБО за 2023 г. и за 2024 г. за съсобственият при равни права между страните
недвижим имот в гр.София в общ размер 88,53 лв. Видно от представените
платежни документи И. М. С. заплатил и сметки за комунални услуги за 2023
г. и 2024 г. – към „Топлофикация София“ ЕАД – общо 620,96 лв. (24 бр. касови
бележки); към „Софийска вода“ АД (фактура-дубликат №
**********/14.07.2023 г.) – 89,55 лв.; „Енерго про-продажби“ ЕАД (разписка
№ 0400021811042185/17.04.2024 г. на „Изи пей“ АД) – 4,96 лв., или общо
715,47 лв., от които на М. М. С. се припадат пропорционално 357,73 лв. М. М.
С. не спори, че И. М. С. е заплатил общо 100 лв. разходи към етажната
собственост. Квитанциите за плащането от 14.08.2023 г. установяват, че
сумите за заплатени за неплатени такси за месеците през периода от юли 2022
г. до август 2023 г. (90 лв.) и за ползване на асансьор за изнасяне на багаж (10
лв.), от които общо за М. М. С. следва се припадат 50 лв.
От показанията на свид.Д. се установява, че в началото на месец август
2023 г. И. М. С. бил в гр.София около 10 дни, което се потвърждава и от датите
на плащане на посочените разходи. И двамата разпитани свидетели посочват,
че целта на престоя в София била да се изчисти имота до „голи стени“. Те
установяват още, че в имота имало много натрупани вещи и стари и износени
мебели – стари секции, стар дИ. с два фотьойла, старо легло, много стари
кинескопи, които покойният баща на страните колекционирал, вещи, дрехи,
посуда, вестници, кутии, книги. Показанията на свидетелите по идентичен
начин установяват, че секциите били разглобени на плоскости, дИ.ите и
10
фотьойлите били цели, а останалите вещи били натрупани в чували. Не може
да бъде приет за основателен доводът на ответника по насрещния иск, че щом
секциите са разглобени, а не разбити, то те са били предназначени да се
ползват, тъй като от една страна то почива изцяло на предположения, а от
друга – и двамата свидетели установяват, че И. М. С. е взел от апартамента
само един хладилник, който в момента се намира в дома му с.Драганово,
печка, за която признава в кореспонденцията, приложена от М. М. С., както и
книги и снимки. М. М. С. не ангажира доказателства за твърденията си, че
цялото оборудване, мебели и електроуреди от апартамента са транспортирани
до негов имот и се използват от него, както и че между страните е имало
уговорка да останат в негова собственост за компенсация във връзка с
ангажиментите по продажбата. Съдържанието на представената
кореспонденция не позволява такъв извод, а точно обратното – в нея И. М. С.
уведомява брат си, че всичко от апартамента, с изключение на посочените
вещи, е изхвърлено. Посоченото прави неоснователно и оспорването от
страна на М. М. С., че брат му не е почиствал и изхвърлял вещите от имота,
най-малкото защото знание за това се съдържа в представената
кореспонденция („…аз няма да ти плащам кебапчетата по 360 лв. на ден
докато чисти апартамента…“). Задача № 3 от експертизата определя
средната пазарна цена на разглобяването на всички мебели и изнасянето на
вещите от имота и почистване след това през 2023 г., при квадратурата на
апартамента и местоположението на апартамента на 920 лв. Събраните
доказателства не дават основание да бъде прието, че И. М. С. е загубил доход
от 1 080 лв. (разликата до 2000 лв.) по време на престоя си в София. За да бъде
прието, че е налице пропусната полза, то реализирането на доход в посочените
размери следва да е било сигурно, но неосъществено единствено поради
отсъствието му. Свид.Д. сочи, че той е занаятчия и не е бил на трудов договор,
но от това не би могло да се направи извод, че е пропуснал да реализира доход,
а още повече и в претендирания размер. С оглед посоченото, М. М. С. дължи
възстановяване само на половината от стойността на труда по разглобяване на
мебели, опразване на имота и почистването му – 460 лв.
Свид.А. установява, че И. М. С. му възложил да изнесе всички вещи от
имота и да ги изхвърли, за което той използвал личния си бус. Ангажирани с
тази дейност били общо трима човека, като И. М. С. също помагал. ДИ.ите и
неразглобените мебели успели да се превозят с асансьора, а за да се изхвърлят
всички мебели и вещи от апартамента били направени два курса с бус. За
извършената услуга И. М. С. заплатил на свидетеля 550 лв. в брой.
Неоснователно ответникът по насрещния иск оспорва тази дейност да е
извършена, доколкото сам признава, че дължи половината от заплатената на
етажната собственост такса за ползването на асансьора за изхвърляне на
вещите. Показанията на свид.А. са съответни изцяло на тези на свид.Д. за
същия факт, както и на цената, която експертизата определя за извозване на
отпадъци с 1 курс на бус – 323,33 лв., която уточнява, че при два курса е
двойна. От заплатената сума 550 лв., М. М. С. дължи да възстанови
11
половината – 275 лв.
Свид. Д. установява, че И. М. С. пуснал обява за продажба на имота и
много потенциални купувачи започнали да му звънят. Свидетелката не знае
колко души за извършили оглед на имота, но помни, че И. М. С. организирал
огледите така, че да са по няколко души в един ден, което било всяка седмица,
но без да се посочва период. Свидетелката сочи значително по-висок брой от
претендираните от самата страна пътувания. Показанията на свид.А. също не
могат да определят броя пътувания до София за огледи, доколкото същият
сочи, че се е срещал пет-шест пъти с И. М. С., но визира и период преди
процесния – за вадене на документи като баща му починал. Свид. Д. разказва,
че поради тези пътувания тя дала съвет имотът да бъде даден на агенция и
през октомври 2023 г. това се случило. Тя посочва, че при един от огледите,
извършени от агенция, прозорците били оставени отворени и апартаментът се
наводнил от дъждовете. Това наложило ново пътуване на И. М. С. до София за
отстраняване на щетите и връщане на ключа от агенцията. От договор за
специално обслужване на продавач се установява, че на 19.03.2024 г. И. М. С.
възложил на „Адрес недвижими имоти“ АД да осъществи посредничество при
продажба на имота срещу възнаграждение от 3 % от продажната цена на
имота, като съгласно протокол за извършена услуга от 16.04.2024 г. услугата
била приета и възнаграждението било определено 1 275 евро или 2 493,68 лв.,
които следвало да се заплатят до 18.04.2024 г. Била издадена фактура за
посочената сума с включен ДДС – 2 992,42 лв., която следвало да бъде
платена по банкова сметка на агенцията за недвижими имоти. Не са
представени доказателства за плащане на сумата по уговорения начин или
такива за плащане в брой. Такова не е нареждане-разписка от 16.04.2024 г.,
удостоверяващо теглене на сумата 5 500,61 лв. в брой от ищеца по насрещния
иск, тъй като тя нито отговаря на дължимата по договора, нито има
доказателства, че с част нея е извършено погасяване на задължението.
Неустановяването на плащането на възнаграждението на агенцията прави
безпредметно обсъждането на доводите на ответника по иска касателно
знанието, съгласието и задължаването му по този договор.
Не е спорно, а и от представените писмени документи се установява, че
И. М. С. е заплатил таксите за издаване на всички документи по продажбата на
имота – данъчна оценка на стойност 34 лв., удостоверение за наследници на
стойност 10 лв., такса за издаване на схема на апартамента от СГКК – София –
40 лв. и такса за заличаване на договорна ипотека – 50 лв., или общо разходи
за тези такси – 134 лв. От посочената сума М. М. С. дължи половината, или 67
лв. Съгласно заключението по задача № 4 от експертизата, цената на услугата
вадене на тези документи за гр.София през 2024 г. е 178,50 лв. Извършването
на услугата включва отнетото време в различни институции за издаване на
документи, както и транспортните разходи за това. По тази причина липсва
основание за възмездяване отделно на горивото в гр.София, което се
претендира за възстановяване изцяло от М. М. С., нито таксите за паркинг.
Още повече, че няма никакви данни, от които да се направи извод, че
12
паркирането, за което са приложени талони, е именно за да се извадят
документите. Така с оглед изложеното, М. М. С. дължи заплащане само на
половината от стойността на услугата за вадене на документи – 89,25 лв., но
не и отделно гориво и паркиране за тази цел.
Така с оглед всичко изложено, доказателствата установяват с
категоричност пет пътувания на И. М. С. до гр.София и обратно до гр.Горна
Оряховица – за изчистване на имота и изхвърляне на отпадъци за около 10 дни
през месец август 2023 г.; за предаване на ключа на първата от агенциите през
месец октомври 2023 г.; за отстраняване на последиците от наводнението и
получаване обратно на ключовете от агенцията; за сключване на договор с
„Адрес недвижими имоти“ АД на 19.03.2024 г.; за подписване на протокол за
извършена услуга и вадене на документи – 16-17.04.2024 г. При посочените
пет пътувания той безспорно е извършвал дейности във връзка със
стопанисване на общата вещ, поради което дори и да е уреждал наред с това
свои лични дела, както се възразява, това е без значение. Съгласно
заключението по задача № 5 от експеритзата, цената на едно такова пътуване с
лекия автомобил на ищеца по иска през 2024 г. е била 92,99 лв., или за пет –
464,95 лв. От нея М. М. С. дължи половината, или 232,47 лв.
Няма основание в събраните доказателства да бъде прието, че между
страните е съществувала уговорка дарението на лек автомобил от 04.08.2022 г.
да компенсира И. М. С. за разходите, които предстои да направи през 2023 г. и
2024 г. В тази връзка не бяха ангажирани никакви доказателства от М. М. С., а
твърденията се явяват разколебани от показанията на свид.Д., която сочи, че
единствената причина за това дарение е, че при продажба сумата ще е
прекалено малка, а колата е в движение и може да се ползва, поради което М.
М. С. е решил да я подари на „на добра воля“ – именно като дарствен акт.
Страните не спорят и формуляр за изпращане на пари на „Уестърн
Юнион“ № 325-417-8810/29.03.2024 г. установява, че на посочената дата И.
М. С. изпратил на брат си сумата от 500 лв., за което заплатил 9 лв. такси.
Страните не спорят, а и показанията на свид. Д. установяват, че с тази сума М.
М. С. заплатил таксата за заверка на нови декларации за календарната 2024 г.
за продажбата на имота в гр.*****, тъй като предходно заверените през 2023 г.
не могат да послужат при сделката. Страните не спорят още, а и свид.Д. сочи,
че тази сума била част от капарото от 2000 лв., дадено от купувача на имота.
Свидетелката изрично уточнява, че с тази сума не се заплащала
пропорционалната част от капарото на М. М. С., а се предоставяла за да му
послужи за плащане на заверките. Твърдението на ищеца по иска, че
уговорката била сумата следвало да се удържи от припадащата се част от
цената на имота (т.е. да се върне, като се задължението се погаси чрез
прихващане), не се доказа от събраните доказателства. Не се установи и
твърдението на М. М. С., че брат му се съгласил да поеме таксите за новите
заверки, тъй като предходната сделка се провалила. В представената от
страната кореспонденция се съдържа единствено изразено несъгласие на М.
М. С. новите заверки да останат за негова сметка, но не и насрещно съгласие
13
от И. М. С. за същото. Така никоя от страните не доказа твърденията си във
връзка с уговорките за преведената сума от 500 лв. Доколкото ищецът по иска
следва да осъществи главно доказване, което следва да е пълно, то
неустановяването от негова страна на съглашението, води до извод за
неоснователност на иска.
Отхвърлянето на насрещните искове досежно имотите в гр. *****, ул.
***** № *** и гр.София, както и за заема, предпоставят разглеждане на
евентуалния иск за неоснователно обогатяване. Съгласно приетото в т.4 и т.5
от Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленум на Върховния съд, в
хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на
другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на
обедняването, като от значение е не причинната връзка между обедняването
на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или обща
група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването. Сумата от
500 лв. е получена от М. М. С., а таксата от 9 лв., заплатена от И. М. С.,
съставлява спестен за получателя разход, поради което М. М. С. се е обогатил
със сумата от общо 509 лв. Същата сума е съставлява имущество, което е
излязло от патримонума на ищеца по иска, с което той е обеднял без да има
доказано основание за посоченото имуществено разместване. По тази
причина М. М. С. дължи връщане на сумата, с която се е обогатил за сметка на
брат си без основание. По отношение на останалата част от разглеждания иск
– или не е налице нито обедняване на И. М. С. (загуба на трудов доход, трудът
на свид.Д. в имота в гр. *****, ул. ***** № ***, заплащане на възнаграждение
на агенция за недвижими имоти), или макар и да има такова, липсва
обогатяване на М. М. С. (паркинг и гориво в гр.София). По тази причина
евентуалният иск следва да бъде уважен само до сумата от 509 лв.
Предвид изложеното, дължимата на М. М. С. част от продажната цена
от 11 250 лв. е погасена в частта до 6 406,65 лв. чрез плащане и в частта до
2 322,55 – чрез прихващане с насрещни задължения за заплащане на
дължимите разходи по управление и стопанисване и продажба на четирите
съсобствени имота (28,12 лв. за апартамент и гараж, находящи се в гр. ***, ул.
***; 17,23 лв. за имот, находящ се в гр**********, ул.“*****“ № ***; 236,75
лв. за имот, находящ се в гр. *****, ул. ***** № *** и 1 531,45 лв. – за имот,
находящ се в гр.София) и получените от М. М. С. 500 лв. с разноските по
превода от 9 лв. Тъй като чрез предявяване на насрещните искове е извършено
съдебно прихващане, но уважената им част не надвишава размера на
вземането по главния иск, то съдът дължи само частично отхвърляне на
главния иск като погасен чрез прихващане в съответната част без отделно
произнасяне по уважаване на насрещните искове. Насрещните искове в
останалата част – за разликата над сумите, с които е извършено прихващане,
до претендираните размери и изцяло – по отношение на иска за връщане на
заем, следва да бъдат отхвърлени.
По присъждане на направените разноски:
14
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК ищецът по
главния иск има право на разноски пропорционално на уважената част от този
иск и отхвърлената част от насрещните искове. Тъй като към момента на
предявяване на иска М. М. С. е бил в забава на кредитора, отпаднала на
11.07.2024 г. и след предявяване на иска, не може да бъде счетено, че
плащането в хода на производството има за последица отговорността на И. М.
С. за тази част от разноските, тъй като той не е дал повод за водене на делото,
а е бил освободен от последиците на собствената си забава. Така от
направените разноски по главния иск – 1 750,01 лв. (450,01 лв. за държавна
такса и 1 300 лв. за адвокатско възнаграждение), на М. М. С. пропорционално
му се следват 392,13 лв. Не са представени доказателства М. М. С. да е сторил
разноски по насрещния иск, в т.ч. и за заплащане на адвокатски хонорар,
поради което отговорност за разноски в тази част не следва да се разпределя.
Ответникът по главния иск има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от този иск (чл.78, ал.1 ГПК) и уважената част от
насрещните искове (чл.78, ал.3 ГПК). По отношение на главния иск са сторени
разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение от 300 лв., от които на
ответника по него се следват 232,78 лв. По насрещните искове са направени
общо разноски от 1 718,95 лв. (418,95 лв. за заплащане на държавна такса; 400
лв. за заплащане на възнаграждение на вещо лице и 900 лв. адвокатски
хонорар), от които съразмерно на уважената част от исковете му се следват
919,19 лв., или общо разноски, които следва да бъдат заплатени на И. М. С. – 1
151,97 лв.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. М. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
***, ул. ***, № ***, етаж *** да заплати на М. М. С., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.***, ж.к.“***“, блок № ***, вход „***“, етаж
***, апартамент № *** сумата от 2 520,80 лв. (две хиляди петстотин и
двадесет лева и осемдесет стотинки) представляваща част от получената от
И. М. С. продажна цена на недвижим имот, находящ се в гр. *****, ул. *****
№ ***, съответна на притежавания от М. М. С. дял в съсобствеността, ведно
със законната лихва върху сумата от 11.07.2024 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над присъдените 3 029,80 лв. (три
хиляди двадесет и девет лева и осемдесет стотинки) до претендираните 11 250
лв. (единадесет хиляди двеста и петдесет лева), поради ПЛАЩАНЕ на
6 406,65 лв. (шест хиляди четиристотин и шест лева и шестдесет и пет
стотинки) и ПРИХВАЩАНЕ с насрещни вземания на И. М. С., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***, ул. ***, № ***, етаж *** от
М. М. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.***, ж.к.“***“,
15
блок № ***, вход „***“, етаж ***, апартамент № ***, както следва: за сумата
от 28,12 лв. (двадесет и осем лева и дванадесет стотинки), представляваща
платени наместо М. М. С. данък сгради и ТБО за 2023 г. за апартамент и
гараж, находящи се в гр. ***, ул. ***; за сумата от 17,23 лв. (седемнадесет
лева и двадесет и три стотинки), представляваща платени наместо М. М. С.
данък сгради и ТБО за 2023 г. за имот, находящ се в гр**********, ул.“*****“
№ ***; за сумата от 236,75 лв. (двеста тридесет и шест лева и седемдесет и
пет стотинки), представляваща платени наместо М. М. С. данък сгради и
ТБО за 2023 г. и 2024 г. за имот, находящ се в гр. *****, ул. ***** № *** и
разходи за поддържане, стопанисване и продажба на същия имот, съответни на
дела на М. М. С. в съсобствеността; за сумата от 1 531,45 лв. (хиляда
петстотин тридесет и един лева и четиридесет и пет стотинки),
представляваща платени наместо М. М. С. данък сгради и ТБО за 2023 г. и
2024 г. за имот, находящ се в гр.***, ж.к.“***“, блок № ***, вход „***“, етаж
***, апартамент № *** и разходи за поддържане, стопанисване и продажба на
същия имот, съответни на дела на М. М. С. в съсобствеността и за сумата от
509 лв. (петстотин и девет лева), с която М. М. С. се е обогатил без
основание за сметка на обедняването на И. М. С..
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. С., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. ***, ул. ***, № ***, етаж *** срещу М. М. С., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.***, ж.к.“***“, блок № ***, вход
„***“, етаж ***, апартамент № *** насрещен иск за присъждане на разходи по
управление, стопанисване и продажба на имот, находящ се в гр. *****, ул.
***** № ***, съответни на дела му в съсобствеността, в частта над сумата от
236,75 лв. (двеста тридесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки), с която
е извършено прихващане, до претенидрания размер от 406,12 лв.
(четиристотин и шест лева и дванадесет стотинки), или за сумата от 169,37
лв. (сто шестдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки).
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. С., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. ***, ул. ***, № ***, етаж *** срещу М. М. С., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.***, ж.к.“***“, блок № ***, вход
„***“, етаж ***, апартамент № *** насрещен иск за присъждане на разходи по
управление, стопанисване и продажба на имот, находящ се в гр.***, ж.к.“***“,
блок № ***, вход „***“, етаж ***, апартамент № ***, съответни на дела му в
съсобствеността, в частта над сумата от 1 531,45 лв. (хиляда петстотин
тридесет и един лева и четиридесет и пет стотинки), с която е извършено
прихващане, до претенидрания размер от 3 892,88 лв. (три хиляди осемстотин
деветдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки), или за сумата от 2
361,43 лв. (две хиляди триста шестдесет и един лева и четиридесет и три
стотинки).
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. С., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. ***, ул. ***, № ***, етаж *** срещу М. М. С., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.***, ж.к.“***“, блок № ***, вход
„***“, етаж ***, апартамент № *** насрещен иск за присъждане на сумата от
16
509 лв. (петстотин и девет лева), представляваща неизпълнено задължение
за връщане на заем и разноски по банков превод за предоставянето му.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. С., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. ***, ул. ***, № ***, етаж *** срещу М. М. С., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.***, ж.к.“***“, блок № ***, вход
„***“, етаж ***, апартамент № *** в условията на евентуалност насрещен иск
за заплащане на сумата, с която М. М. С. се е обогатил без основание за сметка
на обедняването на И. М. С. в частта за сумата над 509 лв. (петстотин и девет
лева), с които е извършено прихващане, до претендирания размер от 4 343,35
лв. (четири хиляди триста четиридесет и три лева и тридесет и пет стотинки),
или за сумата от 3 834,35 лв. (три хиляди осемстотин тридесет и четири
лева и тридесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА И. М. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
***, ул. ***, № ***, етаж *** да заплати на М. М. С., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.***, ж.к.“***“, блок № ***, вход „***“, етаж
***, апартамент № *** сумата от 392,13 лв. (триста деветдесет и два лева и
тринадесет стотинки), представляваща разноски по главния иск за заплащане
на държавна такса и адвокатски хонорар в първоинстанционното
производство, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.***, ж.к.“***“, блок № ***, вход „***“, етаж ***, апартамент № *** да
заплати на И. М. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ***,
ул. ***, № ***, етаж *** сумата от 1 151,97 лв. (хиляда сто петдесет и един
лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща съдебни разноски в
първоинстанционното производство за заплащане на адвокатски хонорар по
главния иск съразмерно на отхвърлената част от него и за заплащане на
държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатски хонорар по
насрещните искове, съразмерно на уважената част от тях.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
17