№ 18
гр. Варна, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деян Ив. Денев
Членове:Марин Цв. Атанасов
Петър Митев
при участието на секретаря Галя Ст. Иванова
в присъствието на прокурора Зл. Ат. Зл.
като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20213100600893 по описа за 2021 година
Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК образувано по
жалба на М. Н. СТ. чрез адв.Я.П. от РАК срещу постановена на 03.06.2021г. присъда №
260119 по НОХД № 3065/20г. на 1 – ви състав на ВРС, с която подс. М.С. е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК затова, че през периода от
месец декември 2011год. до месец февруари 2019год. включително, в гр. Русе /от месец
декември 2011год. до месец юли 2016год./ и в гр. Варна /от месец август 2016год. до месец
февруари 2019год./, след като бил осъден с Решение № 116 от 21.07.2008год. по гр. дело
№5665/2007год. по описа на РС-Русе, влязло в законна сила на 27.03.2009год., изменено с
протоколно определение № 1616 от 19.03.2018год. постановено по гр.д. № 8567/2017год. по
описа на PC - Русе, влязло в законна сила от 19.03.2018год., да издържа свои низходящи -
сина си Н.М. С., роден на 02.06.1999год. и дъщеря си Е.М. С.а, родена на 10.08.2005год.,
чрез тяхната майка и законна представителка А.П.Т., съзнателно не изпълнил това свое
задължение в размер на повече от 2 месечни вноски - 66 месечни вноски /от месец декември
2011год. до месец май 2017 вкл./ по 55лв. за детето Н.М. С. и общо 87 месечни вноски за
детето Е.М. С.а, от които 75 месечни вноски /от месец декември 2011год. до месец февруари
2018год. вкл./ по 40лв. и 12 месечни вноски /от месец март 2018год. до месец февруари
2019год. вкл./ по 150лв., като общия размер на дължимата сума за издръжка е 8430 лв. /осем
хиляди четиристотин и тридесет лЕ./, за което е осъден на пробация чрез налагане на
1
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
В тежест на подсъдимия са били възложени направените по делото разноски.
С въззивната жалба / и допълнителното писмено изложение към нея / се навеждат
доводи за незаконосъобразност и неправилност на присъдата, като се твърди, че е
постановена в противоречие с материалния и процесуалния закон. Искането е за отмяна на
съдебния акт.
В съдебното заседание представителят на въззивната прокуратура навежда доводи за
правилност и законосъобразност на първоинстанционната присъда. Пледира за
потвърждаване на съдебния акт.
Въззивникът, редовно призован не се явява. Представлява се защитник който твърди,
че мотивите и присъдата противоречат на събраните в първата инстанция гласни и писмени
доказателства. Счита, че по времето когато децата са живели ли при баща си те са били
издържани реално от него и не е дължал плащането на издръжка. Моли за отмяна на
присъдата или в условията на евентуалност за връщане на делото за ново разглеждане,
алтернативно да се намали сумата, за която е осъден С..
Въззивната окръжна инстанция, след като прецени доводите на страните и след
цялостна служебна проверка на присъдата, с оглед изискванията на чл. 313 и чл.314 ал. 1 от
НПК констатира, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна по следните
съображения.
В съответствие със събраните по делото доказателства, относими към предмета на
доказване, Варненският районен съд е приел за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият и св. А.П.Т.-А. били съпрузи, като по време на брака си имали родени
две деца- Н.М. С., роден на 02.06.1999г. и Е.М. С.а, родена на 10.08.2005г.
След влошаване на отношенията между съпрузите, с Решение №116/21.07.2008г.,
постановено по гражданско дело №5665/07г. по описа на РС-Русе, влязло в законна сила на
27.03.2009г., бракът между двамата бил прекратен, а родителските права по отношение
ненавършилите пълнолетие деца били предоставени на майката. Подсъдимият бил осъден да
заплаща на сина си Н. С. месечна издръжка в размер на 55,00 лЕ. и за дъщеря си Е. С.а-
месечна издръжка в размер на 40,00лв. Сумите следвало да бъдат заплащани чрез св.А.Т.-А.,
в качеството й на майка и законен представител на двете деца. След прекратяването на
брака свидетелката, заедно с децата, останала да живее в гр.Русе.
Независимо от влизане в сила на посоченото решение, подсъдимият не изпълнявал
задълженията си. Поради това с Присъда №119/02.05.2012г. на РС-Русе, влязла в законна
сила на 18.05.2012г. подсъдимият бил признат за виновен в извършването на престъпление
по чл.183, ал.1 от НК, осъществено за периода от м.март 2009г. до м.ноември 2011г. Тъй
2
като до приключване на съдебното следствие подсъдимият заплатил дължимите суми в общ
размер на 2660лв., на основание чл.183, ал.3 от НК не му било наложено наказание.
Последното плащане за издръжка на двете деца, направено от подсъдимия, било за м.
ноември 2011г. От следващия месец подсъдимият отново преустановил изпълнението на
алиментните си задължения.
През м. август 2016г. св.Т.-А. се установила с двете деца в гр.Варна, поради което
подсъдимият следвало да изпълнява задълженията си в този град.
С протоколно определение №1616/19.03.2018г., постановено по гр.д.№8567/2017г. по
описа на РС-Русе, влязло в сила на същата дата, била одобрена спогодба, по силата на която
дължимата за детето Е. С.а месечна издръжка била увеличена на 150,00лв. месечно. Въпреки
влизането в сила на посоченото определение подсъдимият продължил да не изпълнява
задълженията си, като през периода от м.декември 2011г. до м.февруари 2019г. включително
не заплащал дължимите суми по начина, определен от съда. Така подсъдимият не заплатил
общо 66 месечни вноски за сина си Н. С. по 55,00 лЕ. и общо 87 месечни вноски за дъщеря
си Е. С.а, от които 75 месечни вноски по 40,00лв. (за периода от м.декември 2011г. до м.
февруари 2018г.) и 12 месечни вноски по 150,00лв. (за периода от м.март 2018г. до м.
февруари 2019г.). Общият размер на неплатените суми за издръжка възлизал на 8430,00 лв.
Междувременно на 02.06.2017г. синът на подсъдимия навършил пълнолетие и задължението
за заплащане на издръжка по отношение него отпаднало.
През процесния период децата живеели основно при своята майка. През определени
периоди обаче живеели в жилището на подсъдимия, който полагал необходимите грижи за
дъщеря си Е.. През времето, което прекарвал в жилището на баща си, синът Н. С. не
получавал парични средства от него и не се хранел в дома му, а получавал необходимите
средства за да преживява от своята майка.
За времето от м.декември 2011г. до м.февруари 2019г. подсъдимият спорадично
превеждал различни суми на св.Т. за издръжка на децата си. През м.юли 2012 г. превел
сумата от 120,00лв.; през м.октомври 2017г.-сумата от 200,00лв.; през м.януари 2018г.-
сумата от 280,00лв.; през м.март 2018г.-сумата от 150,00лв. и през м-.септември 2018г.-
сумата от 320,00лв. Поради незаплащането на дължимите суми за издръжка св.Т. подала
жалба до ВРП и било образувано съответно досъдебно производство, след което
подсъдимият й превел и сумата от 2200,00 лв.
Така изложената фактическа обстановка съдът е установил от показанията на
свидетелите А.П.Т.-А., Н.М. С. и В.Н.С, заключенията на съдебно-счетоводната и
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, както и останалите писмени доказателства по
делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Възприетите от ВРС фактически обстоятелства, изцяло се споделят от настоящия
въззивен състав.
Първоинстанционният съд е провел всестранно и пълно съдебно дирене, като е
установил фактическата обстановка безспорно и в цялост, която не е противопоставима на
3
доказателствената маса по делото и правилно е обсъдил и оценил доказателствата по делото.
Анализът на доказателствената съвкупност е обективиран ясно и по несъмнен начин върху
какви доказателства и при каква тяхна оценка решаващия съд е изградил вътрешното си
убеждение. Положил е на внимателна проверка показанията на всички свидетели, като
подробно е мотивирал извод за достоверност на показанията на А.П.Т. - А. и Н.М. С. и
които доводи се споделят от въззивния съд. Правилно е възприел и оценил заключенията на
вещото лице, за пълни, обосновани и компетентно дадени. Давайки отговор на визираните в
чл. 301 от НПК въпроси - има ли извършено деяние от подсъдимия, извършено ли е то
виновно, съставлява ли престъпление, правната му квалификация и подлежи ли подсъдимия
на наказване, първоинстанционният съд е достигнал до правилни правни изводи, че същият
е осъществил състава на престъпление по чл. 183 ал.1 от НК. Подсъдимият С. съзнателно не
е изпълнил задължението си да издържа свои низходящи в размер на повече от две вноски,
след като е бил осъден с влязло в сила съдебно решение и ето защо следва да носи
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
По отношение вида и размера на наказанието:
Въззивната инстанция счита, че правилно първоинстанционният съд е наложил на
подс. С. наказание „Пробация“ с пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК -
"Задължителна регистрация по настоящия адрес" за срок от шест месеца, с периодичност на
срещите два пъти седмично и "Задължителни периодични срещи с пробационен служител"
също за срок от шест месеца. По този начин и с тези наказания, ще бъдат изпълнени целите
на генералната и специалната превенция.
Правилно с присъдата подсъдимият е бил осъден да заплати и разноските по
делото.
По възраженията:
Неоснователни като цяло са възраженията на защитата на подсъдимия за
незаконосъобразност на съдебния акт.
Несподеляемо е оплакването, че присъдата е неправилна и в противоречие с
материалния и процесуалния закон.
Настоящият въззивен състав в рамките на проверката по обосноваността и
законосъобразността на присъдата и мотивите не установи слабости и пороци при
изясняване на фактическата обстановка на извършеното и анализа на доказателствата, така
и на съпътстващите правни аргументи и изводи. Не констатира противоречия с материалния
и процесуалния закон.
При проведеното съдебно следствие е била събрана доказателствена маса, в пълния й
възможен обем, като не се игнорирани показания. Разгледани са източниците на
доказателствата. Съдебното производство е приключило при пълна равнопоставеност на
страните с възможност за устно изложение на направените доводи, и не са били ограничени
при събиране на доказателствата,
Не почиват на данните по делото твърденията на защитата, че ВРС неправилно е
възприел някой фактически обстоятелства и ги е тълкувал не както трябва от чисто правдива
4
гледна точка, а чисто от житейска гледна точка. Приетите за установени от районния съд
фактически обстоятелства се основават на цялостната преценка на всички събрани и
подложени на проверка доказателствени материали.
Първоинстанционният съд не е допуснал нито игнориране, нито превратно тълкуване
на доказателствените материали, поради което и приетите за установени фактически
обстоятелства относно деянието дееца и вината по повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение са установени с допустимите и относими доказателства.
По реда и със средствата на НПК, съдът е събрал наличните фактически данни,
свързани с обстоятелствата по делото, които допринасят за тяхното изясняване и за
разкриване на обективната истина. Не са налице пропуски, несъответствия или
противоречия между описаното от фактическа страна и направената от съда правна оценка.
Решението му, в частта, с която дава отговор на основните въпроси на производството е
обосновано от кредитираните доказателства. Съдът се е съобразил не само със закона,
теоретичните принципи на процеса, но и с трайната практика на ВКС, като е приел
единствено възможната фактическа обстановка, която е тълкувал правилно.
По възражението, че мотивите и самата присъда противоречат на събраните гласни и
писмени доказателства в първата инстанция.
Първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на доказателствената
съвкупност по делото, като е дал отговор на всички въпроси, а доказателствения материал е
събран при спазване на предвидения процесуален ред, който гарантира тяхната процесуална
годност. Липсва твърдяното противоречие. Доказателствата по делото установени от
гласните и писмени доказателствени средства не противоречат на мотивите и на самата
присъда. На базата на правилно изградени фактически изводи ВРС е обосновал и
законосъобразни правни изводи, основани след съвкупна и мотивирана преценка на
приобщения по реда на НПК доказателствен материал.
Въззивната инстанция не споделя становището на защитата, че за определеното време
когато децата са живели при бащата, той не дължи издръжка.
Безспорно през определени периоди децата са били при баща си за което е полагал
грижи, но това обстоятелство не го освобождава от задълженията му, произтичащи от
влязлото в сила съдебно решение по гр.дело на РС-Русе с което е бил осъден ежемесечно да
заплаща присъдените суми за издръжка, чрез майката на децата.
Осъденият не може сам да решава кога да прекъсне изпълнението на съдебното
решение, дори и да се касае за един бъдещ продължителен период от няколко години,
доколкото законодателят е предоставил възможност сам да инициира производство за
промяна на предоставените родителски права.
Единствено съдът може да промени решението си по тези въпроси при съответните
обстоятелства. Веднъж постановено, решението под угрозата от наказателна отговорност е
5
задължително за изпълнение до промяната му.
След като не е предприел никакви действия за да поиска промяна на съдебното
решение подсъдимият не е имал основание самоволно да прекъсне изпълнението му и сам
да решава от кой момент и до кога да не изпълнява задълженията си, наложени с влязло в
сила съдебно решение.
Ето защо за неплатената издръжка за времето, за което същата се дължи въз основа на
съдебно решение, подсъдимият носи не само гражданска, но и наказателна отговорност.
Аналогична е и практиката при осъществяване на режим на лични отношения като не се
освобождава от задължението да заплаща издръжка родителят, на когото не са предоставени
родителските права, за времето, през което има право на контакти с детето.
Несъстоятелно на фона на доказателствената маса по делото е и твърдението на
защитата, че подсъдимият не е предприел мерки да ревизира решенето на съда, и не го е
направил единствено и само заради това, че е бил с ограничени парични средства, тъй като
по делото е установена обективна възможност, не само да заплаща издръжка от реализирани
доходи, чрез собствен бизнес, чрез „Такопанелс“ ЕООД, което реално осъществявало
дейност, но и за многократни пътувания в чужбина. Следователно след като е имал
финансов ресурс и възможност за многократни пътувания извън страната, заедно с дъщеря
си, определено е имал и възможност да инициира не само съдебно производство,
респективно да ревизира решенето на съда, но и да заплаща сумите за издръжка, за които е
бил осъден.
По делото липсват данни за наличието на пречки от непреодолим характер за
заплащане на издръжка. Ето защо следва да се приеме, че подсъдимият е изпаднал в забава
съзнателно.
В заключение следва да се отбележи, че за разлика от защитата и въззивната съдебна
инстанция стича, че приетото по отношение на извършеното от подсъдимия от обективна и
от субективна страна е правилно. За настоящия състав не остава съмнение за квалификацията на деянието,
така и авторството на подсъдимия в него.
Предвид горното въззивната инстанция прави изводите си, че присъдата е правилна,
законосъобразна и обоснована, оплакванията са неоснователни, не са налице основания за
нейното отменяване или изменяване, поради което същата следва да бъде потвърдена.
При служебната проверка на присъдата, въззивният съд не констатира нарушения
/допуснати на ДП или в с. з.,/ които да се явяват съществени по смисъла на НПК и да
налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от
друг състав на съда.
Воден от горното и на основание чл. 334, т.6 и чл.338 от НПК, съставът на
ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 260119 от 03.06.2021г. постановена по НОХД
№ 3065/20г. на Варненски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7